Решение по дело №166/2020 на Районен съд - Перник

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  260381                               22.10.2020г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                      X състав

На тридесети септември                                                        Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                Председател: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

Секретар: Божура Антонова

Като разгледа докладваното от председателя гр.д. №166 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Софрониева, срещу А.Г.Б., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: *** и длъжникът А. В.В., с ЕГН **********, с постоянен и настощя адрес-***, да заплатят РАЗДЕЛНО на  кредитора- по иск с правно основание чл .422 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ответниците дължът разделно на ищцовото дружество сумите, както следва: по ½ част от сумите, както следва:

сумата 427,08 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата 48,57лв. /четиридесет и осем лева и 57 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 427,08 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.Вземането произтича от следните обстоятелства: неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлофициран имот,  находящ се гр.П., кв.П.*/*/***

           В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

       В исковата молба е посочено, че между топлофикационното дружество от една страна и титуляра по партида от друга страна е налице облигационноправна връзка, относно продажбата и покупката на топлинна енергия, която по безспорен начин се доказва с представените общи условия за битови нужди действали за процесния период.

С влизането в сила на Закона за енергетиката /ЗЕ/ в областта на енергетиката действа Наредба № 16 - 334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, включително за общите части в СЕС /сграда етажна собственост/ се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и съответно одобрени от Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/. Съгласно разпоредбата на ал.2 - топлопреносното предприятие задължително публикува общите условия най-малко в един местен и един централен всекидневник. Съгласно разпоредбата на ал.3 - в срок от 30 дни, след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях имат право да внесат в съответното дружество заявление, в което да предложат различни условия. Към настоящия момент в дружеството ни няма никакви доказателства, удостоверяващи несъгласието на ответната страна с публикуваните общи условия или предложени от същата различни условия за уреждане на взаимотношенията между страните. Клиент на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Ответника е абонат на топлопреносното дружество по силата на общите условия, действали към процесния период като собственик на имота в топлоснабдената сграда, които условия имат действия спрямо него. Това е видно от разпоредбата на чл.150, ал.1 от сега действащия Закон за енергетиката- продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиентите на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от дружеството и съответно одобрени от КЕВР.

Изрично  е посочено, че облигационноправните взаимотношения между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди се уреждат по силата на приети и одобрени общи условия.

Тъй като тези взаимоотношения се уреждат по силата на закона с изготвянето и одобряването на общи условия от държавен контролен орган, не е необходимо сключване на индивидуален договор с всеки потребител.

Задължението на топлофикационното дружество е да доставя до имота топлинна енергия, а съгласно разпоредбата на чл.139в от ЗЕ - задължението на лицето /фирмата за дялово разпределение на топлинна енергия/ е да отчита и разпределя тази енергия и съответно задължението на потребителя е да заплаща в срок дължимите суми за начислена топлинна енергия. То може да става на 11 прогнозни месечни вноски и една 12 изравнителна или на ежемесечен реален отчет, в зависимост от договора подписан между СЕС и ФДР. Съгласно чл.41, ал.1 от ОУ при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на топлинната енергия се дължи обезщетение в размер на законната лихва. В общите условия е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - в 30 дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Срокът за плащане е до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. С изтичане на последния ден от месеца, дължимата сума изпада в забава.

 Моли се съдът да признае за установено, че ответниците дължат процесните суми.

       Представени са   писмени доказателства към исковата молба, които се моли да бъдат приети по делото.

По делото са били изслушани заключенията по СИЕ и СТЕ, приети от съда.

В последното по делото съдебно заседание, е било ангажирано и писмено доказателства- платежно, видно от което ответникът Б. е заплатил претендираните от него  суми на Дружеството, като неговият процесуален представител моли делото да се прекрати и претендира разноски, а ищецът моли съдът да се произнесе с решение и не оспорва, че претендираните суми са били заплатени от този ответник в хода на производството. Особеният представител на другия ответник моли за отхвърляне на исковите претенции спрямо този ответник. Ищецът претендира за ответника В. съдът да признае, че дължи претендираните по исковата молба суми.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415, ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед по чл.410 ГПК по  ч.г.д.№ № ***** по описа на съда за 2019 г. по описа на ПРС,,  поради което съдът намира, че исковете са допустими.

По основателността:

Ищецът “Топлофикация-П.”АД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на пар.1 т.44 ДР към ЗЕ,  поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР. Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за битови нужди; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.  

В настоящия случай ищецът е ангажирал писмени доказателства за основателността на претенцията си, като първо още към исковата молба  ищецът е ангажирал писмени доказателства, а именно- Договор за продажба на държавен имот от 29.08.1991 г., видно от което процесният имот е бил закупен от Венка Асенова Андонова. Същата, видно от представено към исковата молба писмено доказателства- удостоверение за наследници е починала на 07.06.2007 г., като е била разведена. Същевременно, е оставила като наследници двама сина, една дъщеря и съпруг –единият от ответниците. От представено удостоверение за отказ от наследство към 2015 г. е видно, че единият и син се е отказал от наследството, като  дъщеря й е починала на 02.08.2010 г. Следователно като наследници от първи ред по ЗН са останали именно ответниците по делото, от които ищецът претендира сумите разделно по една втора за имота, които същите се установява, че са придобили по наследство.

 

Процесният имот е топлофициран, видно и от СИЕ по делото,  поради което и ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия. Облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Съдът намира за ирелевантно обстоятелството на чие име е открита партидата на процесния имот в ответното дружество, предвид притежаваната от същия идеална част от правото на собственост,  като всеки от ответниците притежава по наследство и следва да отговаря за по  1/ 2 от дълга от задълженията съобразно притежаваното право на собственост.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. 142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143, ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140 ал. 1 т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36 ал. 3.

От изложеното е видно, че  договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от КЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците. Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Следва да се отбележи, че договорът между страните по делото възниква по силата на закона и съдържанието му се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. В този смисъл и процесът на доказване на дължимите суми се различава съществено от този на другите търговски сделки. Съгласно чл.26 ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ- квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично  съдържание за дължимите суми ежемесечно.

Съгласно чл.34, ал.1 от Общите условия купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в  такъв тридесетдневен срок.

Съгласно ал.6 на горепосочената разпоредба при неизпълнение в срок на задължението си за заплащане на потребената топлинна енергия купувачите дължат и обезщетение за забава в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното плащане на задължението. Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. за процесния период в имота Услугата „дялово разпределение¹¹ е въведена от момента на подписването на Договор № 242/20.11.2000 год., между фирмата за дялово разпределение на топлинната енергия и СЕС. Между топлофикационното дружество и фирмата за дялово разпределение е подписан договор, /след въвеждането на Общите условия за продажба на топлинна енергия на битови потребители/ уреждащ взаимоотношенията между тях.През процесният период, топломерът е преминал задължителните периодични метрологични проверки и съответства на одобрения тип, годен е да се използва за търговско измерване, показанията му могат да се считат за достоверни.Количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС. От направената проверка, не е констатирана разлика между нетната енергия и енергията за разпределение по имоти в сградата етажна собственост.Смятам, че начислените суми са коректни и пресметнати съгласно методологията, утвърдена от действащата нормативна уредба през процесуалният период.

Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.З.З. дружеството, извършващо дялово разпределение, е начислявало ежемесечно за процесния имот прогнозно потребление на топлоенергия на база реален разход за предходен период.  Съдът кредитира заключението на вещото лице.

                 Видно от съдебно- икономическата експертиза на в.л. П., неоспорено от страните, на ищцовото дружество  е начислило  сумата от За периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлинна енергия на адрес гр. П. кв. „П.", бл. 1, вх*ап***на името на А.Г.Б. - абонатен № ********* в счетоводството на ищеца е начислена сума общо в размер на 475,65 лева или 34 е в размер на 237,83 лева, колона 8 на таблицата по СИЕ, от тях:427,08 лева главница за топлинна енергия и такса дялово разпределение, 48,57 лева обезщетение за забава от датата на падежа до 06.11.2019 г. Обезщетението за забава на месечните плащания за периода от датата на падежа на всяка сума поотделно до 06.11.2019 г. е общо в размер на 48,57 лева, колона 9 на таблица по т. 1 от експертизата, в т.ч. /г от лихвата е в размер на 24,29 лева посочена в колона 11 на таблицата За периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. включително, за топлинна енергия на адрес гр. П. кв. „П.", бл. 1, вх*ап***на името на А.Г.Б. - абонатен № ********* в счетоводството на ищеца е начислена сума общо в размер на 427,08 лева, колона 8 на таблицата, по елементи и периоди в таблицата, като ¹/г от сумите е посочена в колони 10 и 11, както следва:418,44 лева начислени за отопление по изравнителни сметки 8,64 лева вноски за дялово разпределение Не са начислени суми за енергия за битова гореща вода.За всяка месечна сума падежът е посочен в колона 2 на таблицата по т. 1 - 30 дни от датата на начисляване на задължението или срока на безлихвено плащане посочен във фактурите. Съдът намира, че вещото лице е отговорила компетентно, пълно и ясно на поставените задачи, поради, което поставя в основата на своите решаващи изводи, неговото заключение, като намира, че сумите са доказани, както по основание, така и по размер по делото.

Същевременно в хода на производството, в срока по чл.131 ГПК, но след подаване на исковата молба, ответникът Б. е заплатил на ищеца претендирания спрямо него като суми дълг, за което по делото са представени писмени доказателства и за което по делото не се спори и от ищцовата страна. Поради изложеното и съдът намира, че спрямо този ответник и за претендираните от него суми, исковете следва да се отхвърлят като неоснователни, поради плащане в хода на производството по делото.

Що се отнася до другия ответник А. В.В., то видно от всичко гореизложено, съдът намира, че исковете спрямо него се явяват основателни, като по основание, така и по размер, както за главницата, така и за претендираните лихви, съобразно и заявеното в исковата молба съответно на обема от права, които последният притежава в имота.

На основание чл.86 ЗЗД съдът намира, че се дължи и  законната лихва за забава върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното и плащанеза този ответник.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното производство, така и в исковото производство.

            Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавна такса, експертизи и юрисконсултско възнаграждение в заповедното и исковото производство в общ размер на 913,00лв., които следва да му се присъдят изцяло. Относно искането на ответника Б. за присъждане на разноски, то съдът намира, макар че искът спрямо него е отхвърлен, то искът е отхвърлен поради плащане в хода на производството и след подаване на исковата молба, тоест станал е повод за завеждане на делото, поради което и разноски не му се следват.

 

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу А. В.В., с ЕГН **********, с постоянен и настоящия адрес- гр. П., кв.П. бл.1, ет.1, ап.207, че ответникът дължи  на ищцовото дружество сумите, както следва: по ½ част от сумите, както следва:сумата 427,08 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата 48,57лв. /четиридесет и осем лева и 57 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 427,08 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането или сумите  от 237,82 лева,от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата 24,28 лв. / представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 237,82 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователни, поради плащане в хода на производството, исковете спрямо А.Г.Б., с адрес: ***, за  признаване за установено, че дължи на Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, за заплащане на сумите, както следва: по ½ част от сумите, както следва:сумата 427,08 лв. /четиристотин двадесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата 48,57лв. /четиридесет и осем лева и 57 ст./, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 427,08 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането или сумите  от 237,82 лева,от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., сумата 24,28 лв. / представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017 г. до 06.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата 237,82 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.11.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А.Г.Б., с адрес: ***,  и А. В.В., с ЕГН **********, с постоянен и настощя адрес-***, да заплатят всеки по равно на “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”,   по ½ част разделно разноските по делото, дължими на ищеца в  общ размер от 913 лева, или по 456,5 лв за всеки от ответниците.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№  ***** по описа на съда за 2019 г. г. на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.

                                                                        Районен съдия: