Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Варна, 09.09.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XII състав, в открито съдебно заседание, проведено на втори
сепетември две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТРИНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря И.И., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 6859/2015 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Закона
за защита срещу домашното насилие.
Образувано по молба Вх. № 15625 от 12.06.2015 г. от И.Т.Г., ЕГН **********, като баща и законен представител на детето Т.И.Г.,
ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита срещу С.Д.Ш., ЕГН **********- съпруг
на майката на детето, с който живее детето.
Твърди се в молбата,
че детето Т. е родено от брака на И.Г. и В.Ш.. Ответникът
Ш. е съпруг на майката, съжителстващ заедно и с детето, майката и свое дете от предишен брак. С решение
по гр.д. № 17069/2013г. на ВРС бракът между родителите на детето бил прекратен, като упражняване родителските права спрямо детето са
предоставени на майката. Разводът между родителите продължил дълго и изключително тежко, което било преживяно и от детето. Бащата Г. бил обвинен и осъден по ЗЗДН, като така бил откъснат от възможността да се вижда със сина си. След като този период преминал, всяко действие на бащата
във връзка с осъществяване лични контакти със сина
му в рамките на определения
от съда режим, било съпроводено
със сезиране на полиция,
отдел «Зкрила на детето». През март 2015г., детето споделило на баща си, че е било удряно от ответника, за което подали жалба във ВРП. Твърди се, че детето
е подложено на системен тормоз от ответника, който карал детето да го нарича «татко». Казано му било и че ще
му сменят името и няма да се казва с името на родния си баща. Твърди се и че детето е било удряно от ответника, заставяно да прави лицеви опори под надзора на ответника,
не му било разрешавано да
говори с баща си по мобилния
телефон. Твърди
системност на деянията
чрез създаването на среда на постоянен психически
тормоз по отношение на детето. Като конкретна дата на
последен акт
на домашно насилие се посочва
датата 22.05.2015, когато детето споделило пред баща си и негови роднини, че било накарано да нарича ответника «татко» и му е било казвано, че ще му
се смени името.
Моли за уважаване
на подадената молба, като бъдат приложени
мерки за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т. 5 ЗЗДН, а именно: за задължаване ответника да се въздържа от домашно насилие спрямо детето Т.Г. и задължаването му да посещава специализирани програми.
Съдът след извършената
служебна проверка и с оглед
направени оспорвания от ответника, намира производството за допустимо. Молбата
изхожда от и срещу легитимирани лица по смисъла на
чл.8, т.2 и чл. 3, т.10 ЗЗДН. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд
съобразно разпоредбата на чл.7, ал.1 ЗЗДН и удовлетворява
изисквания за редовност и срочност на същата по
смисъла на чл.9 и чл.10,
ал.1 от ЗЗДН. Доколкото не е констатирано противоречие в
интересите на молителя и детето, назначаването на особен представител на детето
за защита на интересите му в настоящото производство не е необходимо.
Направеното искане за издаването на Заповед за
незабавна защита с правно основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, е оставено без уважение с Определение № 7588 от 24.06.2015 година, като
неоснователно, доколкото не са налице данни за непосредствена опасност за
здравето и живота на детето.
По
делото е представена
Декларация по чл. 9 ал.3 от ЗЗДН.
Не се спори, а се установява
от предсатвените писмени доказателства, че дедето е родено от брака между В.М.
Герчева и И.Т.Г.. Същия е прекратен с Решение № 3520 от 04.07.2014 по гр.д. №
17069/2014 по описа на ВРС и упражняването
на родителските права по споразумение
между родителите е предоставено
на майката. Не
се спори, че към настоящия момент детето живее с
майка си и втория и съпруг С.Д.Ш.
заедно с детето на г-н Ш. Марк.
От
разпита на свидетелката Дарина Тодорова Генова- сестра на
молителя, се установява, че отношенията между родителите на детето са влошени и обтегнати.
При осъществявания
режим на лични контакти с бащата детето се предава в присоствието или чрез трето лице.
Свидетелката посочва, че детето е коментирало
пред нея и семейството и смяна на името му. Не се установява по
категоричен начин от свидетелските
показания, кой точно е източника на тази информация в детето.
По делото са представени протокол
от „Център за обществена подкрепа”, Община Варна, гр. Варна от 21.03. 2015 г.
Същият установява проведени срещи между детето, баща и свидетелят Р.С.-психолог.
Провеждането на такива срещи се потвърждава от показанията на свидетелката в
съдебно заседание.
От разпита
на свидетелката Р.С.С.- психолог, който
по направление на Отдел «Закрила на детето» е работил през продължителен период от време с детето по повод развода
между родителите, се установява,
че детето не е изразявало негативно отношение по отношение на втория съпруг на майката или семейната обстановка
в която живее. Детето изразява категорично, че г-н Ш. е
строг, но всъщност това
отношение не е едностранно насочено
към Т., а и към двете деца, когато
не слушат. Същата изразява становище, че дедето в присъствието на баща си при консултациите е по-скоро подтиквано от баща си да твърди, че е било удряно от г-н Ш., отколкото са налице
преки дани и доказателства,
изхождащи от детето, които да установяват такива деяния.
От представената и приета от съда съдебно- психологична експертиза
на вещото лице А. Ц.,
се установява, че не
са установени факти които дават
основание да се счита, че е
упражнявано насилие от страна на г-н Ш. по отношение
на детето. Не са налице дании и резултати за наличието на агресивно поведение от страна на ответника.
Посочва се, че дето нарича ответника «Татко», по-скоро по свое желание,
спонтанно, без принуда и негативни
преживявания. Не е установено
наличието на страх у детето
по отношение на ответника. Напротив, установена е емоционална привързаност и уважение, доверие и готовност
за игра. По отоншение на въпроса
дали са налице дани за осъществяван психологически натиск за смяна
на името на детето, експертът посочва, че детето не дава
отговор на въпроса, но ясно посочва
«Аз вече не знам какво
искам». Резултатите
от направените тестове на
г-н Ш., не сочат данни за склонност
на ответника към манипулация или лъжа. В съдебно заседание Вещото лице, на
въпроси на съда, ясно посочва, че са
налице дани за тревожност
на детето, но с оглед възрастта му и дългия период, през който е било субект на
психологически експертизи, анализи
и срещи с психолози, това състояние на тревожност и объркване е по-скоро нормално следствие с
оглед възрастта му. Детето формира
«онфликт на лоялност» към семейството в което живее и се отглежда и бащата, който е резултат от дългогодишните изострени отношения на родителите.
По
делото е представен
Социален доклад, Изх. № ЗД-11/0418 от 16.07.2015 от ДСП-Варна. В същия
се посочва, че служителите на ДСП-Варна работят
от 2013 година по случая, Като са идвършвани
многобройни срещи, консултации съсъ семейството, започнали още през периода на раздялата и развода на родителите.
Становището на
ДСП-Варна, е че по отношение на самото
дете, въпреки многобройните съдебни дела и
производства по ЗЗДН между родителите, е установено, че същото се отглежда в безрискова среда от майката и втория и съпруг, Оосигрени са всички
необходими социално-битови
условия, медицински грижи и
образование подходящи за детето,
които пълноценно задоволяват потребностите му. В дома, при майка си, в който
детето живее, не съществува
риск за живота и здравето на детето.
В съдебно задседание представителят на ДСП изразява сатновище, че в действително отношенията между родителите са изключително
изострени, което безспорно се отразява негативно върху детето, но не са налице дани и опасения за извършвани актове на домашно насилие от ответника г-н Ш.
по отношение на детето, поради
което и намират молбата за неоснователна.
По
делото са представени множество писмени доказателства от двете страни, които
установяват наличието на изострени отношение между родителите по отношение на
упражняването на родителските права от страна на майката и осъществяването на
режима на лични отношения на бащата и детето. Водени са дела по време и след развода, налице
са заповеди по ЗЗДН по отношение на молителя. Тези писмени доказателства
потвърждават крайно изострените отношения между родителите на детето и яхната
продължителност, но по същество не съдържат данни за идвършени
неправомерни деяния на физическо или психическо насилие извършвано от страна на
ответника в настоящото производство по отношение на детето.
За квалифицирането на даден акт на
насилие като такъв на домашно
насилие, разпоредбата на чл. 2 ЗЗДН изисква
той да се
изразява под формата на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване
на личната свобода и на личния
живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били
в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.
Съвкупният
анализ на събраните по делото писмени и устни доказателства налага извода,
че от страна на
С.Д.Ш. не е осъществяван акт или актове на домашно насилие по отношение
на детето Т.И.Г., а именно психическо насилие чрез настояване
да нарича втория съпруг на майката «татко», забрани да се чува с баща си по телефона или да му е наслагван страх, стрес и
психически тормоз и насилие при формиране на личността му чрез изявления за промяна в името му или фамилията.
По отношение на посочената конкретна дата на акт на домашно насилие - 22.05.2015 не се събраха
достатъчно доказателства,
от които да се направи безспорен извод, че спрямо детето от страна на ответника е осъществен писихически или физически тормоз на конкретни
дати или в условията на системност.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че детето
безспорно се намира в състояние на тревожност. Съдът не констатира причинно-следствена връзка между това състояние и поведението на ответника, втори съпруг на майката. В действителност по делото е безспорно установено от вещото лице и социалните работници, които продължително работят с детето, че тревожността формирана у детето е краен резултат на нездравата фактическата
обстановка в която детето е
постанвено – да бъде обект на многобройни дела и субект на множество срещи със социални работници
и психолози, по
дела, които родителите продължават да водят помежду си в
резултат на изострени
отношения между тях.
Представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН се ползва с
доказателствена стойност в производството, в случаите в които не са налице достатъчно
доказателства по делото. С оглед направеното оспорване от ответната страна
съдът дължи проверка на действителните факти по делото и в настоящия случай
намира, че твърденията в декларацията не се подкрепят от събрания
доказателствен материал.
Въз
основа на изложеното молбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода от правния спор ответникът има право на сторените в
производството съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78 ал. 3 от ГПК.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплатено
възнаграждение за процесуален представител в размер на 1600 лв. Направено е възражение за прекомерност на
основание чл. 78 ал.5 от ГПК, което съдът намира за основателно с оглед
действителната правна и фактическа сложност на делото. На основание чл. 78 ал.5
от ГПК, вр. чл. 36 от Закона за адвокатурата и
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения намалява поради
прекомерност адвокатското възнаграждение
като присъжда адвокатски хонорар в размер на 600 лева, които следва да се
заплати от Молителя.
С оглед изхода на спора, молителят следва да бъде осъдена
да заплати държавна такса в размер на 25.00 лева по
сметка на ВРС.
Въз основа на изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
Молба с Вх. № 15625 от 12.06.2015 год. от И.Т.Г., ЕГН: **********, действащ в качеството си на баща на Т.И.Г., с ЕГН: **********, с искане за предприемане мерки за защита по чл.5 от
Закона за защита от домашното насилие по отношение на лицето С.Д.Ш., с ЕГН: **********, с адрес:г***,
м-ст „Евксиновград”, ул.
„8-ма” 100 А, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН: **********, действащ в качеството си на баща
на Т.И.Г., с ЕГН: **********, да заплати по сметка
на Варненски Районен Съд държавна такса в размер на 25. 00 (двадесет и пет) лева.
ОСЪЖДА И.Т.Г., ЕГН: **********, да заплати на С.Д.Ш., ЕГН: **********, представляван
от адвокат К., съдебно-деловодни разноски в размер на 600.00 (шестотин) лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 78, ал.3, вр. чл. 75 ал.5 от ГПК.
Решението подлежи
на обжалване пред Варненски окръжен съд в седмодневен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: