Р Е Ш Е Н И Е № 215
Гр.Несебър, 15.08.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на девети май, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР П.
При секретаря Атанаска Ганева, като разгледа докладваното от съдия Петър П. административно наказателно дело № 158 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на жалба, подадена от В.Й.С. с ЕГН **********,***, срещу Наказателно
постановление № 130 от 13.02.2019г. на Директора на РДГ-Бургас, с което за
нарушение на чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите, му е наложена Глоба в
размер на 220 лева на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите.
Според жалбоподателя наказателното постановление е несправедливо, поради което моли същото да бъде отменено или да бъде намален размера на наложената с него санкция до законоустановения минимум.
Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание и заявява, че поддържа жалбата си.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание, представлява се от процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата и моли постановлението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно включително и в частта относно размера на наложената санкция.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установени следните факти:
От показанията на актосъставителя В.П.С. – „горски надзирател“ при ДЛС Несебър, разпитан по делото в качеството му на свидетел, се установява, че на 21.03.2019г. същият е получил сигнал от негови колеги от съседното горско стопанство „Старо Оряхово“, че в района се движи червен микробус, който транспортира дървесина с цел да се продава, и че около 18:30 часа същия ден микробусът е бил установен да минава през град Обзор в посока град Бургас. Помолил е негови познати да го последват, а свид. С. е тръгнал с личния си автомобил и уведомил за предприетите от него действия полицейските служители от полицейския участък в град Обзор. Същият е успял да го забележи, че спира в село Баня пред дом на улица М.Г., собственост на лице с имена Васил Щилев. Когато свид. С. спрял до микробуса и след пристигането на място на полицейските служители, между които и свид. Я.С.М., установил, че с него действително се транспортира дървесина – дъб, нарязани като дърва за огрев на 1 линеен метър. Установили са самоличността на водача на микробуса и че това е бил жалбоподателя В.Й.С., че последният я е транспортирал без превозен билет, както и че дървесината в микробуса не е маркирана с контролна горска марка. След пристигането на полицейските служители свид. С. се е обадил на колегата си И.В.Н. *** за да се измери дървесината, за да се установи нейния обем, след което заедно с полицейските служители и служебния им автомобил, микробусът заедно с жалбоподателя С. са били придружени до РУ-Несебър. Там в присъствието на свид. Н. и жалбоподателя С. е измерена дървесината, при което се установило, че тя е 3,22 куб. метра.
Един от актовете за установяване на административно нарушение, които свид. В.С. е съставил на жалбоподателя В.С., е със Серия ЮИДП № 094695 от 21.01.2019г., за това, че на същата дата около 19:10 часа по главен път град Варна – град Бургас, в село Баня, по улица М.Г., община Несебър, транспортира дървесина с МПС „Форт Транзит“, червен на цвят, с рег.№ А .... МК, 3,22 пр. кубични метра дърва за огрев „дървесен вид дъб“, нарязани на дължина 1 линеен метър, измерени с рулетка с размери 2.00 м. / 1.55м./1.04м., немаркирани с контролна горска марка. Като нарушена законова разпоредба актосъставителят е посочил чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите. Препис от така съставения акт е бил връчен на жалбоподателя срещу подпис.
Административно наказващият орган е приел, че нарушението е извършено и доказано и е издал въз основа на акта наказателното постановление, с което е възпроизвел приетата от актосъставителя фактическа обстановка и е наложил санкциите.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.213 от Закона за горите въвежда състав на административно нарушение и предвижда отговорност за този, който извършва покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване съхраняване и преработване на дървени материали съгласно: т.1. немаркирани с контролна горска марка, съответно с производствена марка; т.2. дървесина, непридружена с превозен билет; т.3. дървесина от внос, непридружена с документи, доказващи законния й произход, и т.4. недървесни горски продукти, които са предмет на стопанска дейност, както и на коледни елхи – непридружени с превозен билет за недървесни горски продукти. От своя страна санкционната норма на чл.266, ал.1 от Закона за горите предвижда административно наказание „глоба” от 50 до 3 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание за физическо лице, което в нарушение на този закон и на подзаконовите нормативни актове по прилагането му сече, извозва, товари, транспортира, разтоварва, придобива, съхранява, преработва или се разпорежда с дървесина и недървесни горски продукти. Съгласно чл.204 от Закона за горите, определените за сеч дървета, когато това се изисква по чл.101, ал.3, както и дървесината преди нейното транспортиране от временен склад, се маркират с контролна горска марка при условия и по ред, определени с разпоредбата на чл.148, ал.11 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, издадена от Министъра на земеделието и храните и Министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр.11 от 07.02.2012г., в сила от 07.02.2012г.
При извършената служебна проверка съдът установи, че АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните изисквани на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, в предвидената от закона форма, като по отношение на описанието на приетите за установени факти и обстоятелства и при налагане на наказанието глоба са спазени материалноправните и процесуалноправните разпоредби, и е съобразено с целта на закона.
Настоящият съдебен състав намира,
че с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
жалбоподателят, както от обективна, така и от субективна страна е осъществил
признаците от състава на нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.
По несъмнен начин е установено, че на 21.01.2019г. жалбоподателят В.Й.С. ***, е
транспортирал с микробус „Форд Транзит“ с рег.№ А .... МК, червен на цвят, 3.22
пространствени куб.м. дърва за огрев от дървесен вид „дъб”, без да са маркирани
с контролна горска марка или с производствена марка. Описаното в акта нарушение
е безспорно констатирано от проверяващите органи и правилно е отразено в наказателното
постановление от наказващия орган. Нарушението и описаната фактическа
обстановка не се оспорва и от жалбоподателя, който в жалбата не е изложил
доводи в тази насока. Оспорва се единствено размерът на наложената му санкция.
Същевременно обаче, на 04.02.2019г. с Постановление на РП-Несебър е образувано и досъдебно производство № 304 ЗМ-51/2019г. по описа на РУ Несебър, пр.пр.вх.№ 136/2019г. по описа на РП-Несебър, за това, че на 21.01.2019г. в село Баня, община Несебър, без редовно позволително се извозват от горския фонд дървета – престъпление по чл.235, ал.1 от НК. По същото не е привлечен обвиняем, а срокът на разследването е удължен до 05.06.2019г.
Съгласно т.3.1. от ТР № 3/22.12.2015г. по описа на ОСНК на ВКС, когато с едно деяние се нарушават едновременно наказателна и административно-наказателна норма, отговорността на дееца не може да бъде ангажирана с две отделни процедури, нито пък той може да бъде наказан с две отделни наказания – административно и по НК, като в този случай деецът следва да понесе само едната – за правонарушението „административно нарушение или престъпление“, за което съответното производство е приключило първо по време. Общият характер на нарушеното правило за поведение, адресирано към всички граждани, извършващи извозване на дървесина, както и целта на наказанието – едновременно възпираща и наказваща, са достатъчни за да покажат, че нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ по смисъла на чл.6 от Конвенцията е наказателно. В този смисъл повдигнатото обвинение в рамките на проведеното административно наказателно производство попада под термина „наказателно производство“ по Конвенцията.
В нормата на чл.4, ал.1 от Протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи е уреден международния принцип на правото за невъзможност за повторно осъждане или наказание, съгласно който никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава. Недопустимо, в нарушение на принципа non bis in idem, е преследване и наказване за деянието, предмет на НП, доколкото то произтича от идентични факти или от такива, които по същество са „значително същите“ – сходни. Наблягайки именно върху фактите като отправна точка на преценката за наличието на idem, престъплението (нарушението) следва да се разглежда като съвкупност от конкретни фактически обстоятелства, които се отнасят до един и същи извършител и са неразделно свързани помежду си във времето и пространството.
Според разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗАНН: „Когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административно наказателно производство не се образува“. Съответно, според приложимата към момента на учредяването на производството редакция на чл.33, ал.2 от ЗАНН: „Когато се установи, че деянието, за което е образувано административно наказателно производство, съставлява престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор“.
Както е посочено в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015г. на ВКС по т.д. № 3/2015г. на ОСНК: „Наблюдаваните в практиката случаи на дублиране на административно наказателни и наказателни производства срещу едно и също лице по повод едно и също деяние се дължат предимно на грешки при квалификацията на деянието като административно нарушение или престъпление, а като неминуемо следствие от това – и при определянето на компетентността на оправомощения орган и вида и характера на производството. Конкретиката на разгледания от ЕСПЧ казус Ц. Ц. срещу България разкрива красноречив пример тъкмо за незаконосъобразна деятелност на административно наказващия орган. Във връзка с това ОСНК оценява като неправилна практиката в някои съдебни райони да се образуват и провеждат административно наказателни производства спрямо нарушители, въпреки наличието на данни за образувани за съответните деяния наказателни производства, в случаите, когато по досъдебните производства не са привлечени обвиняеми лица. Такъв подход минира хода на наказателното производство от гледна точка на правилото non bis in idem с оглед перспективата за по-експедитивно протичане на административно наказателното производство с наказателен характер и окончателното му приключване във времето. Установената от чл.33 от ЗАНН забрана за образуване и провеждане на административно наказателно производство, ако за деянието е образувано наказателно производство, акцентира върху „деянието“ като водещо основание при преценката за приложението й, без да поставя изискване за привличане на извършителя в качеството на обвиняемо лице. Това разбиране е синхронизирано и с разпоредбата на чл.211 от НПК, съгласно която за образуването на досъдебно производство не се изискват данни, обуславящи изводи за извършителя. Превличането към наказателна отговорност за престъпления от общ характер е прерогатив на прокурора, който с оглед конституционните си правомощия решава да започне наказателно производство за дадено деяние и с това предопределя реда за преследването му. Решението на прокурора е задължително за административните органи и императивно изключва възможността за образуване и провеждане на административно наказателно производство за деянието, ако прокурорът е преценил, че то е престъпно“.
Според утвърдения от ЕСПЧ критерий за приложение на чл.4, т.1 от Протокол № 7, съдът се абстрахира от правната характеристика на правонарушенията по вътрешното право и взима предвид фактите като единствена отправна точка за сравнение – релевантни са фактите относно конкретното деяние и когато административно наказателното и наказателното производство са основание на едни и същи факти, то след реализиране на наказателната отговорност, ангажирането на административно наказателната такава води до нарушаване на чл.4, ал.1 от Протокол № 7 към Конвенцията, а съгласно чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗАНН наказателната отговорност има приоритет пред административно наказателната такава. В Тълкувателно решение № 51 от 29.ХІІ.1978г. по н.д.№ 50/1978г. на ОСНК, също е прието, че не е допустимо едновременно прилагане на наказателна и административно отговорност за едно и също деяние, т.е. наказателната отговорност поглъща административната такава, ако с деянието се нарушават едновременно наказателни и административни норми, които охраняват един и същ обект на защита.
Въз основа на така посочения критерий, настоящият съдебен състав приема, че в процесния случай фактите по двете сравнявани правонарушения трябва да се считат за едни и същи, тъй като образуваното наказателно производство за престъпление по НК се е основало на поведение на В.С., обективирано на 21.01.2019г. около 19:10 часа на територията на село Баня, община Несебър, по улица М.Г., идентично с поведението, описано в процесното НП № 094695/21.01.2019г. (транспортиране на дървесина), т.е. налице е идентичност на фактите.
Административно наказателната норма по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ субсумира факти в диспозицията си, които са идентични с тези на наказателната. Едно и също поведение на жалбоподателя се оценява и попада в приложното поле на двете производства – транспортиране или извозване на дървесина, макар в единия случай това да е без контролна горска марка, а в другия без редовно позволително. Дали транспортирането и/или извозването на дървесина от ДГФ е законно или не, се определя от специалните нормативни актове – Закона за горите, Правилника за прилагане на закона за горите, Наредба № 8/2011г. за сечите в горите. В § 1, т.38 от ДР на Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, законодателят е формулирал легална дефиниция какво представлява „Извоз на дървесина“ – това е преместване на дървесината от сечището до временен склад, а съобразно т.6 от същия параграф, „временен склад“ е терен, утвърден с технологичен план за сеч и извоз, подходящ за складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й. Съгласно чл.131в, ал.1 от ППЗГ преди експидиране от временен склад дървесината се маркира с експедиционна горска марка, а съгласно чл.204 от ЗГ, дървесината преди нейното транспортиране от временен склад се маркира с контролна горска марка.
Всичко това показва, че при образуване на наказателното производство прокурорът е смесил понятията „извоз“ и „транспортиране“ на дървесина, като не може и да се установи волята му дали под понятието „редовно писмено позволително“, визирано в чл.235, ал.1 от НК следва да се разбира транспортирането и/или извозването на дървета от горски фонд, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка, или непридружена с превозен билет, или нещо различно. Доколкото обаче все още обвинението не е формулирано ясно, за да се прецени съставомерността на деянието по чл.235, ал.1 от НК, и не е привлечен в качеството му обвиняем лице, и от гледна точка на фактите, настоящата инстанция приема, че е налице тъждественост между наказателното и административно наказателното обвинение.
Предвид изложеното, наказателното
постановление следва да се отмени, а материалите по образуваната
административно наказателна преписка следва да се изпратят на съответния
прокурор при РП-Несебър
Поради това и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.33, ал.2 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 130 от 13.02.2019г., издадено от Директора на Регионалната дирекция по горите – град Бургас, с което на В.Й.С. с ЕГН **********,***, на основание чл.266, ал.1 от Закона за горите, му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 220 лева за извършено нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите.
ПРЕКРАТЯВА административно наказателното производство, образувано срещу В.Й.С. с ЕГН **********,***, със съставянето на АУАН сер.ЮИДП 2016г. № 094695 от 21.01.2019г. от В.П.С. – „горски надзирател“ при ЮИДП ДП ТП ДЛС Несебър.
След влизането в сила на настоящото решение препис от него, от наказателното постановление и от материалите по административно наказателната преписка да се изпратят на РП-Несебър за прилагане към ДП № 304 ЗМ-51/2019г. по описа на РУ-Несебър, пр.пр.вх.№ 136/2019г. по описа на РП-Несебър.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: