№ 6
гр. Благоевград, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - Благоевград Г. В. М.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211200600754 по описа за 2021 година
С присъда № 8276/14.07.2021 год., постановена по н.о.х.д. № 591/2019
год. на Районен съд - Петрич, подсъдимият АТ. СТ. П. е признат за виновен в
това, че на 20.06.2017 г. в гр. Петрич, в пункта за регистрация на КАТ „ПП”
при РУ на МВР гр. Петрич, пред Е.И.З. в качеството му на техник – механик в
същия пункт, при регистрацията за зачисляване в региона на моторно
превозно средство, чрез посредственото извършителство на Щ.А.С. от гр.
Петрич, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ –
нотариална заверка от 17.06.2017 г., която е положена върху договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 17.06.2017 г. и на която е
придаден вид, че е положена от нотариус К.М. с рег. № 222 на Нотариалната
камара с район на действие РС- Шумен, за да удостовери, че А.Б.Ш. от гр.
София и АТ. СТ. П. от с. Лешница, общ. Сандански, са положили подписите
си пред него, за да прехвърлят правото на собственост върху лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А3”, с рег. № ..., като от извършителя за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл.316, пр.1 НК във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 от НК, във
1
връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, от НК, във вр. с чл.42а, ал.1, ал.2, т. 1, т.2, ал.3,
т.1, и ал.4, от НК, е осъден да изтърпи наказание „пробация“, изразяваща се
в следните пробационни мерки:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес", с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца;
-„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
6 /шест/ месеца.
Със същата присъда П. е признат за виновен и в това, че на 20.06.2017 г.,
в гр. Петрич, в пункта за регистрация на КАТ „ПП” при РУ на МВР гр.
Петрич, пред Е.И.З. в качеството му на техник – механик в същия пункт, при
регистрацията за зачисляване в региона на моторно превозно средство, чрез
посредственото извършителство на Щ.А.С. от гр. Петрич, съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ – договор от 17.06.2017 г. за покупко-
продажба на моторно превозно средство, за да докаже, че е прехвърлена
собствеността на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3”, с рег. № ..., от
А.Б.Ш. от гр. София на АТ. СТ. П. от с. Лешница, общ. Сандански и на който
е предаден вид, че е подписан от лицето посочено в договора като продавач –
А.Б.Ш. от гр. София, като от извършителя за самото му съставяне не може да
се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.316, пр.1
НК, във вр. с чл. 309, ал.1 от НК във вр. с чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, от НК, във вр.
с чл.42а, ал.1, ал.2, т. 1, т.2, ал.3, т.1, и ал.4, от НК е осъден да изтърпи
наказание „пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки:
-„задължителна регистрация по настоящ адрес", с явяване и подписване
пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице два
пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца;
-„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от
6 /шест/ месеца.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил подсъдимият П. да
изтърпи най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно –
„пробация“, изразяваща се в следните пробационни мерки - „задължителна
регистрация по настоящ адрес", с явяване и подписване пред пробационен
служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за
срок от 6 /шест/ месеца и „задължителни периодични срещи с пробационен
2
служител" за срок от 6 /шест/ месеца.
С посочената присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият П.
е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР - гр.Благоевград сумата от
246.65/ двеста четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ лева
разноски по делото, както и 5.00 /пет/ лева държавна такса за издаването на
изпълнителен лист.
Подсъдимият А.П. е останал недоволен от присъдата и чрез защитника
си е атакувал същата пред въззивната инстанция, навеждайки доводи за
нейната неправилност и незаконосъобразност. В жалбата акцент се поставя на
два основни момента. Според първото твърдение по делото при категорично
изяснена фактическа обстановка не е направен верен извод кое е
лицето/лицата/ извършило престъплението, като се изходи от това дали има
интерес от съставянето на документ с невярно съдържание. Вторият акцент е
върху липсата на умисъл в поведението на П., който не е разбирал
спецификата на нотариалната дейност и съответно не е могъл да знае, че се
извършва нещо нередно, особено като се има пред вид, че не е познавал
продавачката Шапрон. По тези съображения се иска отмяна на атакуваната
присъда и оправдаването на подсъдимия по повдигнатите му обвинения. В
пледоарията си пред въззивната инстанция защитникът поддържа наведените
с жалбата доводи и поддържа искането си за оневиняването на П..
Жалбоподателят П. се явява лично и заявява, че не се чувства виновен
по повдигнатите му обвинения.
Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград оспорва
жалбата и счита, че първата съдебна инстанция е изследвала събраната
доказателствена съвкупност, стигайки до верни фактически констатации и
правни изводи, а наложеното наказание е справедливо, поради което пледира
за цялостно потвърждаване на присъдата.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че както диспозитивът, така и
мотивите към проверяваната присъда, отговораят на законовите стандарти и
съответно са базирани на събраните по делото доказателства. Приетите за
3
установени фактически положения съотвестват на заявеното от разпитаните
свидетели, чийто показания са кредитирани при ясно излагане на
съображенията за това. Критично е подходено към показанията на свидетеля
К.В., чийто твърдения са в пълно противоречие с показанията на множество
други лица, които освен това са го и разпознали в съдебната зала като
човекът, продал колата на подсъдимия в гр. Русе. Първата съдебна инстанция
с нужната аналитичност е обсъдила и обясненията на подсъдимия, които не
оспорват установеното от фактическа страна, а само наличието на умисъл в
използването на частния и официален документ за регистрацията на
закупения от него автомобил. ПРС е оценил правилно установените данни и
съответно обосновано е заключил, че поведението на П. ясно е илюстрирало
знанието му за съставомерните елементи на двете престъпления и наличието
на пряк умисъл в осъществяването им. На тази плоскост обосновани са и
сторените правни изводи за осъществени две престъпни деяния при
условията на съвкупност, за които са наложени и съответните наказания.
Изложените разсъждения за извършените престъпления при условията на
посредствено извършителство са съобразени с правната теория и съдебната
практика и напълно се споделят от проверяващата инстанция. С тези
уточнения БлОС намира, че от фактическа страна разглежданата ситуация се
е развила по следния начин:
Подсъдимият А.П. в средата на 2017 година решил да си закупи лек
автомобил, проверявайки по интернет обяви предложения за продажба.
Харесал си лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3”, с рег. № .... Свързал се
с лицето от обявата, който се представил като К.В. от гр. Русе и се разбрали
да се видят, за да може П. да огледа и съответно реши дали да купи
автомобила. На 17.06.2017 година подсъдимият отишъл в гр. Русе заедно с
приятелите си С.К., М.Х. и А.М.. След като пристигнали се срещнали с
продавача К.В. на паркинга на магазин „Метро“ в гр. Русе, където П. огледал
автомобила и решил да го купи. Въпреки, че денят бил събота, съответно
неработен ден, В. го уверил, че могат да сключат сделката и не след дълго на
място пристигнал мъж, който се представил за нотариус, а след него и жена,
която казала, че е собственик на автомобила. Представилият се за нотариус
извадил от носеното от него куфарче предварително изготвен договор за
покупко-продажба на процесния лек автомобил, в който фигурирали данните
от личната карта на П. и му го дал за подпис. Последният го подписал и се
4
прибрал с приятелите с в гр. Петрич, където решил да регистрира МПС. За
целта П. упълномощил свидетеля Щ.С., за който знаел, че се занимава с
такава дейност. Нотариално завереното пълномощно подписал в кантората на
нотариус Т. и го предал на С., заедно с другите необходими за регистрацията
документи, сред които и договора от 17.06.2017 год., подписан от него самия
и заверен от нотариус К.М. с рег. № 222 на Нотариалната камара с район на
действие РС- Шумен.
На 20.06.2017 год. свидетелят Щ.С. отишъл с лекия автомобил в пункта
за регистрация на КАТ „ПП” при РУ на МВР гр. Петрич, където попълнил
нужните документи и заедно с договора ги предоставил на служителя Е.З..
Последният се усъмнил в дговора за прехвърляне на собствеността върху
автомобила и не извършил исканата регистрация, предоставяйки документите
на своите горестоящи за проверка. Тя установила, че нотариус К.М. не е
извършил нотариалната заверка на договора, сключен между А.Ш. и А.П..
След неуспешния опит за регистрация на процесния автомобил П.
отново се свързал със свидетеля К.В. и му обяснил проблема, след което се
разбрали до отиде отново в Русе и да извършат ново прехвърляне на същия.
Междувременно свидетелят Й.Д. на 26.06.2017 год. успял да регистрира
автомобила в сектор „КАТ – ПП“ на ОД на МВР – Русе, използвайки за целта
друг неистински документ – договор за покупко-продажба с нотариална
заверка от дата 16.06.2017 год. След тази регистрация Д. прехвърлил отново
автомобила на П., а договора бил подписан в нотариална кантора в гр. Русе.
На 30.06.2017 год. автомобилът с нов регистрационен номер ... бил закаран и
регистриран в сектор „КАТ – ПП“ на РУ на МВР – Петрич.
В хода на образуваното досъдебно производство била извършена
съдебно-почеркова експертиза, изпълнена от експерта О.Б., от заключението
по която се установява, че подписът за продавач в договора от 17.06.2017 год.
не е положен от А.Б.Ш.. Подписът на нотариус К.М. с рег. №222 на
Нотариалната камара с район на действие Районен съд – Шумен не е положен
от него, а отпечатъка от кръглия мокър печат върху договора не е идентичен
със сравнителните образци от печатите на същия нотарияс. Посочено е и че
подписа за купувач в договора е положен от А.П., който е изписал и
ръкописния текст под надписа „купувач“.
Тази фактическа обстановка, сходна с приетото и от проверяваната
5
инстанция, почива на законосъобразния и логичен анализ на събраната по
делото доказателствена съвкупност. При излагане на съображенията си в тази
посока Районният съд обосновано и убедително е посочил значението на
отделните доказателства и същевременно връзката им едно с друго, за да
направи крайния си извод. В съотвествие с действително установеното по
делото са кредитирани показанията на всички разпитани свидетели, без тези
на К.В., с аргументи за яснота, логическа последователност и съвпадение с
възприятията на останалите. Изтъкнато е и липсата на противоречия между
тях, включително и по отношение на определените като главни факти,
свързани с времето и мястото на извършване на двете престъпни деяния. Към
заявеното от В. е подходено критично и ясно обяснено защо не може да се
кредитира. Окръжният съд напълно се солидаризира с направените изводи,
считайки, че липсват основания да се поставят под съмнение показанията на
полицейските служители Х. Г.М. Всеки от тях в служебното си качество е
посочил интересуващите разследването обстоятелства и липсват каквито и да
било данни за тяхната заинтересованост, което да доведе до компрометиране
на показанията им. Особено съществени са и показанията на Щ.С., използван
от подсъдимия като посредствен извършител за извършване на регистрацията
в КАТ на процесния автомобил. Два съществени момента от заявеното от
него разкриват действителното отношение на П. към случилото се. След като
е попитан дали е минал през нотариус за сключването на дговора, той е
отговорил на свидетеля, че не си спомня, което е необяснимо с оглед на
случилото се буквално преди няколко дни на паркинга на магазин „Метро“ в
Русе според собствените му обяснения. Вторият момент е свързан с изявление
на подсъдимия при втората регистрация в Петрич на автомобила, когато пред
С. заявил, че вече си е направил „истински договор със собственика“. В
съвкупност те категорично установяват знанието на П. за това, че е съзнавал,
че използвания от него договор за покупко-продажба е неистински, както и че
такава е извършената нотарилна заверка на подписите.
Съществено значение за установяване на обективната истина по делото
имат и показанията на св. А.Ш., която е обяснила, че в нито един момент не е
продавала процесния автомобил и не е подписвала договор в този смисъл.
Показанията й са потвърдени от заключението по съдебно почерковата
експертиза и съответно логично кредитирани. Показанията на свидетеля В.С.,
нейн син, разкриват детайли от взаимоотношенията им и начина, по който е
6
бил прехвърлен автомобила на К.В., но без съществено значение за
решаването на разглеждания казус. Тук следва да се посочи, че укоримостта в
поведението на В., а и на Д., е въпрос на друго наказателно производство,
каквото има данни, че се води срещу втория от тях. Тяхното поведение обаче
не оневинява действията на подсъдимия, който е бил напълно наясно със
създалата се ситуация. За това свидетелстват и собствените му обяснения,
според които нотариус на място е изготвил договора за покупко-продажба.
Веднага след това П. е опровергал посоченото, защото видно от договора е,
че е изготвен на компютър и личните му данни не са нанесени на ръка.
Съществено е да се отбележи посоченото и от първата съдебна инстанция, че
той е съзнавал как се процедира при сделка с участието на нотариус, защото
по такъв начин е упълномощил св. С., както и при втората сделка за
прехвърлянето на автомобила. Отделно от това е признал, че и друг път е
извършвал такива сделки и в този смисъл е бил наясно как се процедира.
Липсва каквато и да било житейска логика да приеме за нормално появата на
нотариус на паркинга на магазин и то от съвсем друг район, което е видно от
печатите върху договора. Младата възраст на П. в случая не изключва
притежаването на достатъчен житейски опит, който да му е позволил ясно да
разбере противоправността на извършените действия при изготвянето на
процесния договор. Затова и правдиво звучат обясненията му, че никога
преди това не е изповядвал сделка по начина, случил се на паркинга на
магазин „Метро“ в Русе, а винаги в съответната нотариална кантора. По тези
съображения направените възражения на защитника му не могат да бъдат
споделени. За умисъла в намерението на дееца, както многократно се е
произнасяла съдебната практика, следва да се съди не по заявеното от него, а
по надлежно установеното му поведение. В случая действията на П. и
обстановката, в която са били извършени, недвусмислено установяват
знанието му за противоправността в извършването им, поради което и следва
да понесе предвидената наказателна отговорност.
Само за яснота следва да се отбележи, че показанията на свидетелите
С.К., М.Х. и А.М. не променят изложеното по-горе. Те са присъствали на
сделката на паркинга на магазина и като близки приятели са заинтересовани
А.П. да избегне отговорността за случилото се. Важно е да се отбележи, че те
са възприели другия участник в сделката К.В. и съответно са го разпознали в
съдебната зала, което е от значение за обосноваването на критичния подход
7
към показанията му.
При така установеното и при липсата на пропуски в дейността на
проверяваната инстанция при формиране на вътрешното й убеждение на база
събрания по надлежния процесуален ред писмени и гласни доказателства,
Окръжният съд намира, че правилно и законосъобразно е прието от правна
страна, че поведението на А.П. от обективна и субективна страна запълва
съставите на двете отделни престъпления, за които е обвинен.
На първо място, подсъдимият на 20.06.2017 г. в гр. Петрич, в пункта за
регистрация на КАТ „ПП” при РУ на МВР гр. Петрич, пред Е.И.З. в
качеството му на техник – механик в същия пункт, при регистрацията за
зачисляване в региона на моторно превозно средство, чрез посредственото
извършителство на Щ.А.С. от гр. Петрич, съзнателно се е ползвал от
неистински официален документ – нотариална заверка от 17.06.2017 г., която
е положена върху договор за покупко-продажба на моторно превозно
средство от 17.06.2017 г. и на която е придаден вид, че е положена от
нотариус К.М. с рег. № 222 на Нотариалната камара с район на действие РС-
Шумен, за да удостовери, че А.Б.Ш. от гр. София и АТ. СТ. П. от с. Лешница,
общ. Сандански, са положили подписите си пред него, за да прехвърлят
правото на собственост върху лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3”, с рег.
№ ..., като от извършителя за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 НК във вр. с чл.308,
ал.2 във вр. с ал.1, пр.1 от НК.
На второ място, той на 20.06.2017 год., в гр. Петрич, в пункта за
регистрация на КАТ „ПП” при РУ на МВР гр. Петрич, пред Е.И.З. в
качеството му на техник – механик в същия пункт, при регистрацията за
зачисляване в региона на моторно превозно средство, отново чрез
посредственото извършителство на Щ.А.С. от гр. Петрич, съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ – договор от 17.06.2017 г. за покупко-
продажба на моторно превозно средство, за да докаже, че е прехвърлена
собствеността на лек автомобил марка „Ауди“, модел „А3”, с рег. № ..., от
А.Б.Ш. от гр. София на АТ. СТ. П. от с. Лешница, общ. Сандански и на който
е предаден вид, че е подписан от лицето посочено в договора като продавач –
А.Б.Ш. от гр. София, като от извършителя за самото му съставяне не може да
се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, пр.1 НК, във вр.
8
с чл. 309, ал.1 от НК.
И в двата посочени случая са налице всички изискуеми от съставите на
конкретните правни норми елементи от обективна и субективна страна.
Налице е престъпно ползване при условията на посредствено извършителство
на официален и частен документ чрез използването на посредствен
извършител. Разграничението се дължи на безспорното от правна гледна
точка разделение на процесния договор за покупко-продажба на две части. В
едната си част, където е отразена волята на страните относно сключената
сделка, се касае за частен документ, обосноваващ приложението именно на
чл.316 във вр. с чл.309, ал.1 от НК, доколкото не може да се установи
съпричастност на подсъдимия в изготвянето му. В другата му част – тази на
извършване на нотариалната заверка, се касае за официален документ, за
които са приложими правилата на чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1
от НК, тъй като отново липсват данни П. да го е преправил. От субективна
страна той е действал при условията на пряк умисъл като ясно е съзнавал, че е
извършил всяко от отделните престъпления при условията на посредствено
извършителство, използвайки в случая Щ.С.. В правната доктрина и
съдебната практика е отбелязвано многократно, че за посредственото
извършителство е необходимо прекият извършител да не осъзнава, че
действията му запълват състава на престъпление. Той може да бъде както
наказателно неотговорно лице, така и такова, за което няма правни пречки да
носи наказателна отговорност. В конкретният казус липсват данни С. да е бил
наясно с предходното поведение на П. при изготвяне на договора за покупко-
продажба, а и последният като документ е имал привидно вид на
действителен такъв, с необходимите атрибути, поради което и посредственият
извършител не е съзнавал противоправността на употребата му пред
съответните власти. Относно наличието на вина в поведението на П.
въззивната инстанция обясни по-горе защо възприема позицията на
първостепенния съд за нейната безспорна доказаност. Липсват основания,
които да разколебавата този извод или да установяват противното, поради
което и възраженията на защитника на подсъдимия се отхвърлят като
неоснователни.
Относно наказателната отговорност на дееца за извършените две
отделни престъпни деяния следва да се отбележи, че е подходено максимално
снизходително от ПРС. И за двете престъпления е приложена разпоредбата на
9
чл.55 от НК и съответно наказанията му са редуцирани до минимално
възможните в тези хипотези. Липсата на протест от страна на държавното
обвинение обезсмисля изследването на въпроса дали наказанията са
справедливо определени, защото липсва правна възможност за тяхното
увеличаване. В този смисъл определеното общо най-тежко наказание
съгласно чл.23, ал.1 от НК - „пробация“, изразяваща се в следните
пробационни мерки - „задължителна регистрация по настоящ адрес", с
явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него
длъжностно лице два пъти седмично за срок от 6 /шест/ месеца и
„задължителни периодични срещи с пробационен служител" за срок от 6
/шест/ месеца, следва да бъде прието за законосъобразно. По същите
съображения не може да се коментира и въпроса за евентуалното приложение
на чл.24 от НК, въпреки създаването на усещането у извършителя, че за
едното от извършените престъпления на практика не носи никаква
отговорност.
Законосъобразно в тежест на подсъдимия са възложени сторените по
делото разноски, в който смисъл е разпоредбата на чл.189 от НПК.
Въз основа на изложеното и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8276/14.07.2021 год., постановена по н.о.х.д. №
591/2019 год. на Районен съд - Петрич.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10