№ 10375
гр. С., 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20221110156661 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 410 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“
№ 67А, срещу Столична община, ЕИК: *******, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, за
установяване дължимостта на сумата от 2 099,86 лв., представляваща регресно вземане
по застрахователно обезщетение по щета № ********* за произшествие на 24.09.2018
г. в гр. С. на ул. „З.“ № 51, при което са причинени щети на паркиран лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег. № НОМЕР от падане на дърво върху автомобила, ведно със
законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 490,46
лв. – мораторна лихва за забава за периода 06.07.2019-06.07.2022 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37046/2022 г. на СРС.
Твърди, че процесният автомобил бил застрахован при ответника по
имуществена застраховка „Каско“, валидна към датата на произшествието, при което
паднало дърво върху процесния автомобил, в резултат на което били причинени вреди
на автомобила, на чийто собственик е изплатено обезщетение от 1 589,40 лв. Излага
съображения, че ответникът носи отговорност по чл. 49 ЗЗД като собственик на
дървесните насаждения на своя територия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът заявява, че искът е недопустим по изложени
съображения, като го оспорва по основание и размер и прави възражение за
съпричиняване от страна на водача на увредения автомобил, който го паркирал
неправилно извън обозначените за тази цел места в зоната за почасово паркиране.
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявеният иск е допустим като предявен за вземане в размер и на основание,
за които е издадена процесната заповед за изпълнение. Неоснователен е доводът на
ответника, че искът бил недопустим, тъй като основанието на исковата молба се
1
различавало от основанието на издадената заповед за изпълнение, след като в исковата
молба са изложени същите фактически твърдения като в заявлението по чл. 410 ГПК,
които формират основанието на иска, а именно регресна претенция срещу ответната
община, отговорна за соченото бездействие на нейни работници/служители, в резултат
на което са настъпили щетите, във връзка с които ищецът твърди, че е изплатил
застрахователно обезщетение на съответно лице.
Неоснователен е доводът на ответника, че не бил процесуално легитимиран да
отговаря по предявения срещу него иск. Процесуалната легитимация е
принадлежността на правото на иск и тя следва от фактическите и правните твърдения
на ищеца, който в случая е предявил иск срещу общината, а дали общината е
материалноправно легитимирано е въпрос по същество, от който зависи
основателността на иска (Решение № 111 от 15.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4455/2014
г., III г.о.).
Неоснователен е доводът на ответника за нередовности на исковата молба
относно конкретния вид, размер и период на претендираното застрахователно
обезщетение. Ищецът въвлича ответника в спора именно с твърденията, че общината е
отговорна за това, че нейни работници/служители не са проявили дължимата грижа, в
резултат на което върху процесния автомобил е паднало дърво, като е причинило
конкретни увреждания по автомобила и липсата на тяхното изброяване не
представлява нередовност на исковата молба, тъй като същите увреждания по вид и
характер се установяват от приложените към исковата молба доказателства, както и от
показанията на водача на процесния автомобил, в каквато връзка е и заключението на
приетото по делото заключение на съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което
заключение съдът цени като компетентно и обективно изготвено и което дава отговор
на въпроса относно конкретната претендирана с исковата молба стойност на
застрахователно обезщетение.
По делото са отделени за безспорни следните обстоятелства:
наличие на валидно застрахователно правоотношение по силата на договор за
имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № ******* със срок
на застрахователно покритие 12.04.2018-11.04.2019 г. за лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег. № НОМЕР, собственост на Б. Г. Н., ЕГН: **********,
адрес: гр. С., ул. „О. Й.“ № 6;
на 24.09.2018 г. в гр. С., ул. „З.“ № 51 е настъпило произшествие, при което
паднало дърво върху паркирания процесен автомобил, в резултат на което му
били причинени вреди, на чийто собственик ищецът изплатил обезщетение от 1
589,40 лв.
Механизмът на САТЕ се установява при съвкупната преценка на представените
от ищеца доказателства, заключението на САТЕ и показанията на свид. Н., водач на
процесния автомобил, които съдът цени като житейски логични и правдоподобни като
съответстващи на останалите доказателства по делото. Свид. Н. ясно описва, че на
процесната дата е паркирал същия автомобил на ул. „З.“ № 51, от другата страна на
кооперацията на същата улица, в която кооперация живее. Сам ответникът твърди, че в
деня на инцидента е имало силни ветрове, което съвпада с показанията на свид. Н., че
на процесната дата е имало буря, и че известно време, след като паркирал автомобила,
е излязъл от вкъщи и е възприел, че върху неговия автомобил е паднала бреза, както и
че по превозното средство е имало множество увреждания в различни части на
автомобила. От заключението на САТЕ се установява, че механизмът на причиняване
на процесните щети се дължи на падане на дърво върху паркирания автомобил, като
2
щетите се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на горното
събитие.
Неоснователен е доводът на ответника, че от описаната фактическа обстановка
не могло да се изведе обосновано причинно-следствена връзка между увредения
автомобил и причинителя на вредата. Видно от удостоверение от 27.09.2018 г. на
24.09.2018 г., в 17,45 ч специализиран екип от Столична дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ оказал съдействие на свид. Н. при отстраняване
на паднало дърво върху процесния автомобил на адреса в гр. С., ул. „З.“ № 51, което
потвърждава показанията на свид. Н., че като е възприел паднало дърво върху
паркирания от него автомобил, се е обадил на тел. 112. В тази връзка са неоснователни
доводите на ответника, че свид. Н. следвало да извика КАТ, който да съставят протокол
за инцидента с посочване на виновния участник. Самият безспорно установен по
делото механизъм на инцидента не предполага определяне на вина на конкретен водач,
тъй като не се касае за ПТП с участие на поне двама водачи на превозни средства, за да
се определя вина на конкретен водач, а за природно явление, което е причинило
падането на дървото върху процесния автомобил, нито установяване на неотносими
към спора обстоятелства като употреба на алкохол, наркотици и правоспособност на
водача на същия автомобил.
Неоснователен е доводът на ответника, че ищецът не изследвал обстойно всички
обстоятелства по инцидента, включително и съпричиняване и проява на небрежност от
страна на застрахования водач. След като застрахователят е преценил, че на
застрахованото лице е дължимо застрахователно обезщетение, което му е изплатил, то
той встъпва в неговите права срещу причинителя на вредата, имайки предвид, че
изплащането на застрахователно обезщетение е въпрос, който касае вътрешните
отношения между застраховател и застрахован, по отношение на които ответната
община е трето лице без право да оказва правно въздействие върху тези отношения,
възникнали въз основа на валидно сключен договор за имуществена застраховка
„Каско“ на процесния автомобил.
Несъстоятелен е доводът на ответника, че ищецът следвало да доказва
причинно-следствена връзка между твърдяното виновно поведение на служители на
ответника и настъпването на процесните вреди. След като по делото категорично е
установен механизмът на инцидента и причинно-следствената връзка между инцидента
и вредите, се приема и че инцидентът е могъл да бъде предотвратен при полагане на
дължимата грижа от страна на натоварени от ответника съответни лица.
Бланкетни са оспорванията на ответника, че не бил собственик и не отговарял за
доброто състояние на дървесната растителност на територията на Столична община,
съответно и на процесното дърво, че не бил собственик на общинските пътища, както и
на пътните принадлежности към тях, каквито са крайпътните насаждения. Процесната
улица е част от единната пътна мрежа на територията на Столична община по смисъла
на чл. 2, ал. 1 от Наредба на Столичен общински съвет за управление на общинските
пътища на територията на Столична община, а съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата
един от основните елементи на пътищата, изграждащи единната пътна мрежа, са
пътните принадлежности, каквито са и крайпътните насаждения като процесното дърво
(чл. 2, ал. 1, чл. 5, ал. 1, т. 3 от Закона за пътищата, § 1, т. 4 от ДР на същия закон), а
съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОС общинските пътища са публична общинска собственост.
Столична община е длъжна да организира дейностите по поддържане на общинските
пътища, като чрез специализирано общинско предприятие поддържа зелените площи
на територията на общината, към които се числят и крайпътните насаждения като
3
процесното дърво, осъществявайки един непрекъснат процес с агробиологичен
строително-ремонтен характер (чл. 31, ал. 1 от Наредба на Столичен общински съвет
за управление на общинските пътища на територията на Столична община; чл. 2, ал. 1,
чл. 31, ал. 1 от Наредба на Столичен общински съвет за изграждане, поддържане и
опазване на зелената система на Столична община). Поради това общината е следвало
да организира поддръжката на крайните насаждения на процесната улица и да ги
поддържа в такова безопасно състояние, че дори и при силни пориви на вятъра тези
насаждения, в случая падналата бреза да не причиняват вреди на отделните граждани и
на тяхното имущество. След като по делото е установен механизма на инцидента и
причинно-следствената връзка между него и процесните щети, неоснователно остава
оспорването на ответника, че по делото не било установено конкретното
местонахождение на процесното дърво.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване на инцидента от
водача на процесния автомобил, който ответникът твърди, че бил паркиран извън
обозначените за тази цел места в нарушение на Закона за движение по пътищата.
Ответникът не ангажира каквито и да е доказателства в подкрепа на горното
възражение, нито се е домогнал да докаже, че свид. Н. е паркирал автомобила на
място, на което е било изрично обозначено да не се паркира поради опасност от падане
на дървета, при положение че в окончателния доклад по делото изрично му е указано,
че не сочи доказателства относно направеното от него възражение за съпричиняване.
Според заключението на САТЕ стойността на ремонта на процесните щети е
1 714,18 лв. съгласно описаните в таблица в раздел V от заключението вреди и
необходими дейности за тяхното отстраняване – първа степен ремонт относно лява и
дясна арка и купе; пастиране на предна лява, задна дясна врата, задна броня, задно
стъкло и десен стоп; боядисване на преден ляв калник, дръжка на задна лява врата,
заден десен панел, заден капак и също така на останалите ремонтирани детайли.
Предвид изложеното, следва уважаване на иска за заплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като за застрахователя е възникнало регресно право срещу
възложителя на работата по поддръжка на процесния участък, чиято липса е довела до
настъпването на процесния инцидент и причинените в резултат на него щети по
процесния автомобил.
По иска по чл. 86 ЗЗД
Независимо че ответникът не е оспорил претендирания размер на мораторната
лихва, в окончателния доклад на ищеца е указано, че не следва да докаже не само
поставянето на ответника в забава за процесните суми, но и размера на обезщетението
за забава. Искът следва да бъде уважен за сумата от 484,33 лв. и отхвърлен до пълния
предявен размер от 490,46 лв., доколкото видно от обратна разписка ответникът е
получил регресна покана на 07.05.2019г. за възстановяване на изплатеното
обезщетение от 1 589,40 лв., но не и на ликвидационните разноски от 20 лв., за което
задължение ответникът не е поставен в забава. Уваженият размер е изчислен с
помощта на електронен калкулатор за законна лихва за процесния период, начеващ
след връчването на регресната покана и приключващ преди подаването на исковата
молба.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно уважения
4
размер на исковете ищецът има право на разноски за исковото производство от 421,15
лв. за държавна такса, депозити за експертиза и свидетел и юрисконсултско
възнаграждение, чийто размер при изчисляване на припадащата се част от разноските
съдът определя на 50 лв. при липса на фактическа и правна сложност на делото, и
разноски за заповедното производство от 91,73 лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК съобразно
отхвърления размер на исковете ответникът има право на разноски за исковото
производство за юрисконсултско възнаграждение от 0,14 лв., като ответникът не е
поискал присъждане на разноски за заповедното производство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410 КЗ вр.
чл. 49 ЗЗД, че Столична община, ЕИК: *******, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 дължи на
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“
№ 67А, сумата от 2099,86 лв., от които 1589,40 лв. - регресно вземане по
застрахователно обезщетение по щета № ********* за произшествие на 24.09.2018 г. в
гр. С. на ул. „З.“ № 51, при което са причинени щети на паркиран лек автомобил
„Фолксваген Пасат“, рег. № НОМЕР от падане на дърво върху автомобила, и
ликвидационни разноски от 20 лв., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до
окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №
37046/2022 г. на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 410 КЗ вр.
чл. 86 ЗЗД, че Столична община, ЕИК: *******, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33 дължи на
ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ******, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“
№ 67А, сумата от 484,33 лв. – мораторна лихва за забава върху главницата от 1589,40
лв. за застрахователно обезщетение за периода 06.07.2019-06.07.2022 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 37046/2022 г. на СРС, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 490,46 лв. за
същия горепосочен процесен период.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, ЕИК по Булстат:
*******, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, следните суми:
421,15 лв. – разноски за исковото производство;
91,73 лв. - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК: ******,
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. Ш.“ № 67А, да заплати на Столична
община, ЕИК по Булстат: *******, адрес: гр. С., ул. „М.“ № 33, сумата от 0,14 лв. –
разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5