№ 228
гр. Варна, 23.03.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20233001000093 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.*****, бул. „Джеймс
Баучър“ № 87, представлявано от С.С.П. и К.Д.К. против решение №
197/04.11.22г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 36/22г. в
частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата М. Д. Д. от
гр.***** , ЕГН ********** обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди - болки и страдания, преживени от смъртта на нейния
баща и наследодател Д.М.Д., починал на *********** при ПТП, причинено
от водач лек автомобил „***********“ с рег. №*********, застрахован при
същото застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху така
присъдената сума считано от 01.10.2021г. до окончателното й заплащане ЗА
ГОРНИЦАТА НАД 30 000лв до присъдените 120 000лв. Въззивникът счита
решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със
събраните поделото доказателства. Излага подробни аргументи за това,
свеждащи се основно до неправилно определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение в съответствие с чл.52 от ЗЗД, тълкувателната
практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/68г., казуалната такава и
1
събраните по делото доказателства – свидетелски показания и заключение на
СПЕ. Неправилно съдът не е уважил възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия поради непоставяне на
предпазен колан и качване в автомобил, чийто водач е бил алкохолно повлиян
и с отнето свидетелство за управление на МПС. Неправилно е определена и
законната лихва за забава съобразно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ -изтичането на 15
работни дни от подаване на заявлението с приложените доказателства за
настъпило застрахователно събитие, т.е. считано от 01.10.2021г. Твърди, че в
случая не дължи лихва за забава, тъй като се намира в хипотезата на закона, в
която увреденото лице не е представило необходимите доказателства,
поискани от застрахователя.
В законоустановения срок са постъпили писмени отговори от ЗАД“ОЗК
Застраховане“АД, гр.***** – трето лице – помагач на страната на ответника,
който изразява становище за основателност на жалбата и моли съда да я
уважи и от въззиваемата страна М. Д. Д., която излага подробни аргументи за
неоснователност на същата с искане да бъде оставена без уважение, а
решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Доказателствени искания не са направени.
Постъпила е и въззивна жалба от М. Д. Д. от гр.***** , ЕГН **********
против същото решение, но в частта, в която е отхвърлен предявения от нея
иск против ЗД „БУЛ ИНС” АД за заплащане на застрахователно обезщетение
за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания,
преживени от смъртта на нейния баща и наследодател Д.М.Д., починал на
*********** при ПТП, ведно със законната лихва върху така присъдената
сума считано от 01.10.2021г. до окончателното й заплащане ЗА ГОРНИЦАТА
НАД 120 000лв до претендираните 150 000лв. Въззивницата счита решението
в обжалваната част за неправилно като постановено в нарушение на
материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост. Излага подробни аргументи за това,
свеждащи се основно до несъобразяване от страна на съда на критерия за
справедливо обезщетяване на пострадалите, закрепен в чл.52 ЗЗД и
практиката на ВКС. За по-справедливо възмездяване на претърпените от нея
болки и страдания от загубата на нейния баща е следвало по-задълбочено да
2
бъдат отчетени стресът и психическата травма, които са й били причинени,
както и техните последици за в бъдеще. Следвало е по-прецизно да бъдат
обсъдени и преценени в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства и най-вече свидетелските показания и заключението на СПЕ.
При определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е отчел в
достатъчна степен и икономическата конюнктура в страната след 2020г. и
скритата инфлация, а също и съответните нива на застрахователно покритие
като ориентир за конкретните икономически условия. Решението се обжалва
и в частта, в която е определена законна лихва върху обезщетение на
осн.чл.497 ал.1 т.1 КЗ. Счита, че лихвата следва да бъде присъдена на
осн.чл.429 ал.3 КЗ – от датата на предявяване на извънсъдебната претенция
пред застрахователя – 15.09.21г.
В писмен отговор ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, гр.***** и въззиваемото
дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД изразяват становище за неоснователност на
жалбата, като молят съда същата да бъде оставена без уважение.
Доказателствени искания не са направени.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери
депозираните въззивни жалба за допустими като подадени в срок от
надлежни страни в процеса и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което счита, че същите следва да бъдат разгледани по същество.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
06.06.23г. от 13,30часа, за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3