Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260039
гр.Силистра, 01 април 2021 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Силистренският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ
БОРОВА
с участието на секретаря М. Л. като разгледа докладваното от
районния съдия гр.дело № 135 по описа за 2020 година на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищецът С.Д.К. с ЕГН ********** ***, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че паричното вземане, за което в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. дело № 62463 / 2019 г. по описа
на СРС съществува и ответникът дължи заплащането на сумите, за които е издадена
заповедта, а именно: сумата от 8 968.74 / осем хиляди
деветстотин шестдесет и осем и 74 ст. / лева, представляваща незаплатени възнаграждения по
договор РД11-03-33/ 11. 05. 2016 г. за отчетени периоди от 01. 04. 2017 г. до
03. 08. 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 29. 10. 2019 г. до
изплащане на вземането, неустойка в размер на 896.75 лева за периода 07. 11.
2017 г. – 29. 10. 2019 г. и разноски за производството.
Ищецът твърди, че по силата на сключен с
ответника договор № РД11-03-33/ 11. 05. 2016 г., сключен между страните, той е
приел да извърши срещу възнаграждение изпълнението на обществена поръчка с предмет “избор експерт – ръководител проект
по проект № 15.2.1.087 „Организация, управление и маркетинг на общо културно
наследство между България и Румъния“ със срок до 30. 09. 2019 г. или до
приключване на проекта. Договорено било общо възнаграждение в размер на
35 000.00 лева без ДДС, платимо на равни месечни вноски по банков път,
след приемане на съответния етап от работата
чрез подписване и одобряване на отчета. Въпреки изпълняваното и
предаваните своевременно отчети, не получавал своевременно плащане от страна на
възложителя, като такова било извършено едва на 04. 05. 2017 г. в размер на
13 021.03 лева. В хода на производството уточнява, че е изплатена сумата
от 15 338.49 лева, като разликата в двете суми представлява удържани
задължителни осигурителни вноски и авансово удържан данък по чл. 43 от ЗДДФЛ. Изпълнявал
задълженията си по проекта, който бил прекратен на 25. 09. 2017 г., а ищецът на
03. 08. 2017 г. предприел необходимите действия във връзка с финализиране на
работата и изготвяне на окончателен доклад и отчет по изпълнението.
Възложителят създал пречки по приемане на изготвените отчети, поради което
изпълнителят с писмо от 06. 11. 2017 г. сезирал министъра на културата с искане
за приемане на отчета за извършеното и заплащане на дължимото възнаграждение,
ведно с договорената между страните неустойка за неизпълнение. Изпълнение не е
последвало, включително и след издадената в полза на ищеца заповед за
изпълнение по ч.гр.д. 62463 / 2019 г. по описа на СРС. Настоящото производство е
вследствие именно на подадено от ответника възражение срещу издадената заповед
за изпълнение.
Ответникът
Министерство на културата, гр. С., ул. Ал. С. № …. е подал писмен отговор, с
който оспорва изцяло предявените искове. Счита, че не дължи възнаграждение на
ищеца, тъй като реално не е извършвана дейност от него, а с изплатената сума,
за която ответникът твърди, че е в размер на 15 338.49 лева, са изпълнени
задълженията му към ищеца. Предвид липсата на реално извършвана дейност и липсата на приемане на отчетите от страна на
възложителя, възнаграждение не се дължи, поради което моли исковата претенция
да бъде отхвърлена. Прави възражение за погасяване на част от претенциите за
заплащане на неустойка по давност.
Съдът, след
преценка на доводите и становищата на страните и проверка на представените по
делото доказателства, намира за установено следното:
Предявени са
искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 286 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД.
Настоящото
производство е следствие на възражение по чл. 415 от ГПК от ответника срещу
издадена срещу него заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС. С издадената
заповед за изпълнение от 14. 11. 2019 г. ответникът е задължен да заплати на
ищеца сумата от сумата от 12 712.55 / дванадесет хиляди
седемстотин и дванадесет лева и 55 ст. / лева, представляваща незаплатени възнаграждения
по договор РД11-03-33/ 11. 05. 2016 г. за отчетени периоди от месец април 2017
г. до месец август 2017 г., ведно със законната лихва върху главницата 29. 10.
2019 г. до изплащане на вземането, неустойка в размер на 2493.94 лева за
периода 14. 06. 2016 г. – 04. 05. 2017 г. и 1014.13 лева - разноски за
производството.
Не е спорно
между страните и от представените по делото доказателства се установява, че
помежду им са съществували облигационни правоотношения, основани на договор №
РД11-03-33/ 11. 05. 2016 г., сключен между страните, по силата на който ищецът е
приел да извърши срещу възнаграждение изпълнението на обществена поръчка с предмет “избор експерт – ръководител проект
по проект № 15.2.1.087 „Организация, управление и маркетинг на общо културно
наследство между България и Румъния“ със срок до 30. 09. 2019 г. или до
приключване на проекта. Не е спорен и размерът на договореното общо
възнаграждение в размер на 35 000.00 лева без ДДС, както и че същото е платимо
на равни месечни вноски по банков път, след приемане на съответния етап от
работата чрез подписване и одобряване на
отчет за периода.
Спорен между
страните е единствено въпросът за изпълнението на задълженията на ищеца по
договора, който твърди, че е изпълнил всички, поети от него задължения, при
това в съответствие с договореното, а становището на ответника е, че реално
ищецът не е извършвал дейност по проекта, както и не е налице приемане на
работата, поради което и не се дължи възнаграждение.
По делото са
представени множество писмени доказателства, от които се установява следното:
По силата на
чл.1.1 от договора задълженията на ищеца са били 1. Да организира и координира
изпълнението на дейности по подготовката на проекта, организира дейността на
екипа за подпомагане управлението на проекта, отчита изпълнението на дейността
на всеки етап от реализирането на проекта до окончателното му приключване.; 2.
Отговаря за техническото, административното и финансовото управление на
проекта, законосъобразното организиране и провеждане на процедурите за избор на
изпълнители на проекта, наблюдението и контрола за изпълнение на сключените
договори, контрола по спазването на календарния график за изпълнението на
проекта и успешното приключване на проекта.; 3. Предлага на органа на
изпълнитената власт необходимите мерки за преодоляване на възникнали проблеми в
процеса на изпълнение на проекта.; 4. Да изготвя доклади, в които да отчита
изпълнението на проекта, техническото и финансово изпълнение на проекта,
изпълнението на календарния график, показателите за изпълнение на целите на
проекта, проблемите и мерките за тяхното преодоляване.; 5. Да представя на
органа на изпълнителната власт становище по резултатите от извършени проверки
от одитни и други компетентни органи, както и информация за предприетите от
него корективни действия и 6. Да докладва за случаи на нередности, както и за
случай, в които може да се предполага, че са налице нередности на съответния
орган на изпълнителната власт и само в изключителни случаи – пряко на
компетентните органи. Същите задължения са предвидени за ръководителят на
проекта в документацията за участие в обществената поръчка по проект номер
15.2.1.087 „Организация, управление и маркетинг на общо културно наследство
между България и Румъния“.
В изпълнение
на задълженията си по договора ищецът е изпълнявал редица дейности, за които е
представял на възложителя ежемесечни отчети. Тези дейности са конкретно
посочени и описани в отчетите от 04. 05. 2017 г. за периода 01. 04. 2017 г. –
30. 04. 2017 г., от 04. 06. 2017 г. за периода 01. 05. 2017 г. – 31. 05. 2017
г., от 04. 07. 2017 г. за периода 01. 06. 2017 г. – 30. 06. 2017 г. от 04. 08.
2017 г. за периода 01. 07. 2017 г. – 31. 07. 2017 г. и от 07. 08. 2017 г. за
периода 01. 08. 2017 г. – 03. 08. 2017 г. Всички, отчетени като извършени от
ищеца дейности са в пряка връзка с договорните му задълженията като ръководител
на проекта и с оглед правомощията, които са му делегирани.
От друга
страна, ясно е, че в хода на изпълнение на проекта са възникнали трудности с
оглед отказа от участие на един от партньорите – Областна администрация
Силистра, но липсват каквито и да било доказателства за изпълнение от страна на
ответника, в качеството му на възложител по договора и в съответствие със
задълженията му по чл. 5, ал. 4 и ал. 5 да е осигурил или осъществил съдействие
на ищеца. Освен това не са предприети и действия по прекратяване на договора,
при условие, че за възложителя са били налице основанията за това към 01. 04.
2017 г. Напротив, договорът е продължил своето действие и ищецът добросъвестно
е изпълнявал задълженията си по него.
Налице е
неизпълнение от страна на ответника и на задължението му по чл. 5, ал. 2 от
договора – да посочи лице от екипа си, което да отговаря за осъществяване на
комуникацията с екипа на изпълнителя с оглед изпълнението на предмета на
договора. В този смисъл липсата на приемане на работата, отчетена от ищеца не
може да ползва ответника, чиито действия са недобросъвестни.
По
изложените съображения, съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана и уважава иска в предявения размер от 8 968.74 лева. За да достигне до този извод
съдът приема, че месечното възнаграждение, дължимо на ищеца с оглед уговореното
в чл. 3.1 от договора заплащане на равни месечни вноски е в размер на 2 187.50
лева.
За
останалата част до 12 712.55 лева
издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили.
Съгласно чл.
92, ал. 1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. По делото е установено неизпълнение на договорните задължения на
ответника, поето с клаузите на чл. 5 от договора. По делото липсват
доказателства, установяващи, че неизпълнението се дължи на факти и
обстоятелства, които не могат да се вменят във вина на длъжника, обуславящо
освобождаването му от отговорност съгласно чл. 81, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно
чл. 15 от договора, в случай на забавяне на което и да е от плащанията от
възложителя към изпълнителя, възложителят дължи неустойка от 0.1 % от
стойността на плащането, за всеки просрочен ден до извършване на плащането, но
не повече от 10 % от стойността на съответната дейност по договора. Периодът на
забава обуславя по – висок от договорения максимален размер, поради което
претенцията за присъждането й в размер на 10 % е основателно и съдът уважава
претенцията в размер на 896.75 лева. Възражението за погасяване на част от
задължението за заплащане на неустойка по давност е неоснователно, тъй като
началният момент, от който същата се претендира е 07. 11. 2017 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 62463 / 19 по
описа на СРС е подадено на 29. 10. 2019 г.
За
останалата част до 2439.94 лева
издадената заповед за изпълнение следва да се обезсили.
Предвид
изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноските за настоящото производство, които съобразно представените по делото
доказателства са в размер на 1014.25 лева.
Мотивиран от
гореизложеното, СРС
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във
връзка с чл. 286 от ЗЗД, че Министерство на културата, гр. С., ул. Ал. С. № …., представлявано от
министъра Б. Б. дължи на С.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 8 968.74 / осем хиляди
деветстотин шестдесет и осем и 74 ст. / лева, представляваща незаплатени възнаграждения по
договор РД11-03-33/ 11. 05. 2016 г. за отчетени периоди от 01. 04. 2017 г. до
03. 08. 2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС –
29. 10. 2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 14. 11. 2019 г. по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, че Министерство на културата, гр. С.,
ул. Ал. С. № …., представлявано от министъра Б. Б. дължи на С.Д.К. с
ЕГН ********** *** сумата от 896.75 / осемстотин деветдесет и шест лв. и 75 ст. /
лева, представляваща неустойка по чл. 15 от договор № РД11-03-33/ 11.
05. 2016 г., за неизпълнение на задължението по чл. 5, ал. 1 от договора – да изплати
уговореното възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр. д. №
62463 / 2019 г. по описа на СРС –
29. 10. 2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 14. 11. 2019 г. по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС.
ОБЕЗСИЛВА Заповед от 14. 11. 2019 г. за изпълнение на парично
задължение, постановена по ч. гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа
на СРС в частта за сумата над 8 968.74 лева, представляваща незаплатени възнаграждения по
договор РД11-03-33/ 11. 05. 2016 г. за отчетени периоди от 01. 04. 2017 г. до
03. 08. 2017 г., както и в частта за
сумата над 896.75, представляваща
неустойка по чл. 15 от договор № РД11-03-33/ 11. 05. 2016 г., заедно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по ч.гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС – 29. 10. 2019 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Министерство
на културата, гр. С., ул.
Ал. С. № … представлявано от министъра Б. Б. да заплати на С.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата от 1014.25 / хиляда и четиринадесет лв. и 25 ст. / лева,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 658.01 / шестстотин петдесет и осем лв. и 01 ст. / лева
разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 62463 / 2019 г. по описа на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: