Р Е Ш Е Н И Е
№ 16.12.2020
година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и двадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия ЛОРА ДИМОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №5896
по описа на 2020 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №5896/2020 г по
описа на СГС е образувано по въззивна жалба на А.П.С. ЕГН ********** , К.И.Г. ЕГН ********** и И.И.С.
ЕГН ********** / наследници на починалия
след подаване на въззивната жалба ищец по делото И. И.С. *** – СО / срещу
решение №535153
от 14.11.2018 г постановено по
гр.д.№23237/16
г на СРС , 48 състав ;
поправено с решение №71312
от 10.03.2020 г по същото дело , с което е отхвърлен иска на наследодателя им И. И.С. с
правно основание чл.124 ал.1 ГПК срещу К.Р.Б. ЕГН ********** да се признае за установено , че е
собственик на основание договор за покупко продажба с нотариален акт №198 том LX нотар.дело №11955/95 на нотариус И. Н.
и договор за доброволна делба №46 том I рег.№826 от 18.02.2009 г на нотариус З.Т.
; евентуално на основание давностно владение от 1995 г до 04.02.2014 г
/датата на подаване на исковата молба/ на реална част с площ от 193 кв.м. от
поземлен имот с идентификатор 16448.7722.95 съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри на с.Г.Б.– СО , одобрени със заповед РД-18-29/27.05.2010
г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 2384 кв.м., която реална
част е отразена по букви АБЕЖЗА , оцветена
с жълт маркер в копието на комбинираната скица по чл.13 ал.6 ППЗСПЗЗ,
представляваща приложение №4 към изготвената по делото СТЕ на л.164 от делото
пред СРС и представляваща неразделна част от решението на СРС .
Въззивниците излагат доводи за
неправилност на решението на СРС , тъй като бившата платформа , кантар и подход към тях са част от цялостното
кантарно съоръжение ; като парцел XI
граничи с асфалтовия път и
включва и намиращия се до него „заход“ . Спорният имот представлява прилежаща
площ към придобитите сгради е придобит с покупко прадажба и делба ; и
евентуално по давност . Прилежащите площи към сградите и съоръженията на
организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ и земите , които не са годни за
земеделско ползване са държавна собственост и не подлежат на възстановяване /
чл.27 ЗСПЗЗ / . възстановяването по ЗСПЗЗ е непротивопоставимо на
въззивниците-ищци .
Въззиваемата страна К.Р.Б. е подал писмен отговор , в който
оспорва въззивната жалба . Правилно СРС е възприел СТЕ , като не е поискана от
въззивника нова или допълнителна експертиза . Придобивна давност не е доказана
, а и прилагане на същата противоречи на чл.10 ал.13 ЗСПЗЗ . Решението за
възстановяване на земеделската земя е законосъобразно .
Въззивната
жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на
въззивника на 22.11.2018 г и е обжалвано в срок на 30.11.2018 г .
Налице е правен интерес на въззивника
за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбите и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
За да отхвърли исковете СРС е приел следното .
С договор за покупко-продажба от
25.08.1994 г., сключен между ликвидационния съвет на ТКЗС с.Г.Б.и Ц. С. и М.П.на
последните е продаден парцел № 11 нов стопански двор в с.Г.Б.и прилежащите
сгради № 35 (кантар) и № 38 (жилищна сграда) с обща площ от 1902 кв.м., при съседи: от изток – парцел № 10, от
юг – магистрала, от запад – асфалтов път, от север – парцел № 8 (свободна
земеделска земя), заедно с ползването на общи пътища, водоснабдяване и ел.
захранване от стопанския двор.
С нотариален акт за продажба на
недвижим имот № 198, том LX, дело №11955/1995 г. на нотариус И. Н. , първи
нотариус при Софийска нотариална служба към СРС, се установява, че М.П., Б.П.,Ц.С.
и В.С. продава на И. С. ½ идеална част от следния недвижим имот: дворно
място с площ 1902 кв.м., находящо се в с.Г.Б., съставляващо имот с пл. № 460 от
кадастрален лист Б-2-11-А, а по парцеларния план на стопански двор Г.Б.– парцел
XI, при съседи: от изток – парцел X, от юг – магистрала, от запад –асфалтов
път, от север – парцел XIII (свободна земеделска земя), заедно с построената в мястото
масивна жилищна сграда със застроена площ от 176,40 кв.м.
С договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот, акт
№46, том 1, рег. № 826/18.02.2009 г., на нотариус З.Т. при СРС, peг. № 438 на
НК ищецът и съпругата му придобиват правото на собственост върху поземлен имот № 586 /петстотин осемдесет
и шест/, в кв. 6 - стопански двор от кадастрален лист Б-2-11-А по плана
на гр.София м.Хан Богров с площ 951
кв. м. , при съседи: от изток – поземлен имот с пл. № 587, от север –
поземлен имот без планоснимачен номер, от юг - магистрала.
От скица на поземлен имот №
15-113962-17.04.2014 г. за поземлен имот с идентификатор 16448.7722.34, находящ
се в с.Г.Б.ул.Хан Богров е видно, че имотът е отбелязан в кадастралната карта и
кадастралните регистри с площ от 948
кв.м., с номер по предходен план: 534, квартал 6, парцел I.
От скица на поземлен имот №
15-522409-25.10.2016 г. за поземлен имот с идентификатор 16448.7722.95, находящ
се в с.Г.Б.е видно, че имотът е отбелязан в кадастралната карта и кадастралните
регистри с площ от 2384 кв.м., без номер по предходен план, разположен в
квартал 6, парцел I.
С решение № 2776-2/28.12.2011 г на ОСЗ
Панчарево е възстановявано правото на
собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в
землището на с.Г.Б.. На наследниците на Р.И.Б.
е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на следния недвижим имот: нива от 4,141 дка, 4-та категория,
находяща се в строителните граници на с.Г.Б., местността „******“, имот № 145,
номер по кадастрален лист Б-2-11-А от помощен кадастрален план по чл. 13а, ал.
1 ППЗСПЗЗ, установен с решение на АССГ № 1861/10.06.2010 г., II отделение, 31
състав, адм. дело № 8973/2009 г. по реда на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, СТЕ и
цветна комбинирана скица от вещо лице – неразделна част от решението на
административния съд.
Според удостоверение за наследници на Р.
И.Б. изх. № 33/23.05.2017 г.на СО , район „Кремиковци“ К.Р.Б. е наследник по закон от първи ред на
посоченото лице.
Според разпитания пред СРС свидетеля А.Б.същият
знае къде се намира имотът, както и че е придобит от ищеца и негови роднини
през 1995 г. Посочва, че след делба за ищеца останала западната част от имота,
граничеща със селскостопански път, който някога бил асфалтов, но с времето
асфалта се изровил и не бил ремонтиран. На края на имота имало масивна
постройка от тухли, която някога служела за кантар със селскостопански функции.
Пред постройката се намирала платформата на самия кантар. Свидетелят обяснява,
че при завой от бул.Ботевградско шосе край пътя имало „заход“ към кантара,
който заход според свидетеля бил част от имота на ищеца. Споделя, че посещавал
имота през годините, след като същият бил придобит от ищеца. Било му известно,
че има претенции по отношение на имота, но не е виждал други хора да влизат в
имота.
Според разпитания пред СРС свидетелят А.А.,
същият работил в бившето ТКЗС „М. Р. “ в периода след 1975 г., докато се
застроило стопанството. Имало кантар, намиращ се на улица, перпендикулярна
на бул.Ботеградско шосе , който
престанал да функционира към 1991 г. Постройката на кантара още се намирала на
мястото си, не била разрушена изцяло, платформата също била там. Според
свидетеля между имота и пътя няма нищо, тъй като имотът, в който се намирал
кантара, не бил заграден. Свидетелят посочва, че пътят покрай кантара преди се
ползвал само от стопанството, а след това – от закупилите сгради в района.
Според приетата пред СРС съдебно-техническа
експертиза на вещото лице Л.Г.процесната реална част от поземлен имот с
идентификатор 16448.7722.95 е с площ 193 кв.м. От север и запад поземленият
имот граничи с път с идентификатор 16448.7722.35, от юг – бул.Ботевградско шосе , от изток – поземлен
имот с идентификатор 16448.7722.34. Същият е образуван от части от имоти с пл.
№ № 145, 151 и 150 по стария кадастрален план. Поземлените имоти на ищеца (с
идентификатор 16448.7722.34) и на ответника (с идентификатор 16448.7722.95) не
се застъпват, а се допират. Вещото лице е посочило, че имотът на ищеца
представлявал парцел № XI от парцеларния план на стопанския двор, който бил с
обща площ 1902 кв.м. Парцел XI от изработения парцеларен план на стопанския
двор, е записан в протокола от 12.11.1993 г. на комисията, приела парцеларния
план като „фамилно жилище с будка за кантар с площ 1902 кв.м.“. От парцеларния план се установява, че
западната граница на парцела тангира по западната страна на будката за кантар,
където е имало масивна ограда, която не съществува вече. Платформата на
кантара се намира пред будката за кантар, като вещото лице посочва, че кантарното
съоръжение е изградено на пътя до парцела. При обособяването на парцел XI е
отредена площ от 1902 кв.м. Съгласно заключението товарната платформа пред
западната част на постройката, както и обслужващият път (захода) към тях са извън
парцел XI.
От правна страна СРС е приел , че ищецът е собственик на имот с идентификатор
16448.7722.34, находящ се в с.Г.Б.с площ съгласно скица 948 кв.м. принадлежи на ищеца. Същото е
придобито по силата на посочените по-горе договор за покупко-продажба и договор
за доброволна делба . В представения по делото договор за доброволна делба
западната граница на обособения поземлен имот не е посочена. Недоказано е възражението
на ответника за нищожност на придобивното основание, на което праводателите на
ищеца са станали собственици (договорът за покупко-продажба от 25.08.1994 г.
Наследниците на Р. Б. са собственици
на недвижим имот с идентификатор 16448.7722.95 по силата на земеделска реституция с решение №
2776-2/28.12.2011 г. за възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници . Праводателите на ищеца са
придобили правото на собственост върху парцел
№ XI нов стопански двор в с.Г.Б.и прилежащите сгради № 35 (кантар) и № 38
(жилищна сграда) с обща площ от 1902
кв.м., при съседи: от изток – парцел № 10, от юг – магистрала, от запад –
асфалтов път, от север – парцел № 8 (свободна земеделска земя), заедно с ползването
на общи пътища, водоснабдяване и ел. захранване от стопанския двор. Според
СТЕ парцел № XI от парцеларния план на стопанския двор с обща площ 1902 кв.м. има
за своя западна граница западната страна на будката за кантар, където
някога е имало масивна ограда. Платформата на кантара е разположена пред
будката за кантар (откъм нейната западна страна), а кантарното съоръжение е
изградено на пътя до парцела, т.е. извън границата на имота. Според СТЕ товарната платформа, намираща се пред
западната част на постройката, както и обслужващият път (захода) към
платформата и кантара са извън парцел XI, т.е. същите не са били предмет на
сделката. Следователно нито праводателите на ищеца , нито самият ищец са
станали собственици на процесния имот . Общата площ на имот с планоснимачен
номер XI от квартал 6 е 1902 кв.м.,
като при подялбата на имота са обособени два самостоятелни поземлени имота,
всеки с площ от по 951 кв.м. Имотът на ищеца (пл. № 586) е отразен в актуалните
кадастрална карта и кадастрални регистри с идентификатор 16448.7722.34 и с площ
от 948 кв.м. Както вещото
лице е посочило в заключението си, площта на процесната част от имота на
ответника възлиза на 193 кв.м., т.е.
разликата е съществена и с доста надвишава площта, посочена в
документите, въз основа на които ищецът се позовава и от които черпи правата
си. Според решение № 132 от 3.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1984/2016 г., II г.
о., ГК, чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 98 от 28.10.1997 г.), която обявява за
нищожни всички актове (гражданско- и административноправни), по силата на които
трети лица са придобили собственост и ограничени вещни права върху земеделски
земи, включени в ТКЗС, ДЗС или други, образувани въз основа на тях
селскостопански организации, макар и тези актове да са били правомерно
извършени. Разпоредбата е материалноправна и съобразно общите правила за
действие по време на правните норми, има действие занапред, доколкото
законодателят изрично не й е придал обратно действие (чл. 14, ал. 1 от ЗНА).
Следователно и като се има предвид изключителния й характер, следва да се
приеме, че до влизането й в сила масовизираните имоти, които са били
прехвърлени от селскостопанските организации на трети лица при спазване на
съществуващите към този момент нормативни изисквания, не са подлежали на
възстановяване в полза на предишните им собственици или техните наследници. В
конкретния случай гореизложеното означава, че дори да се приеме, че процесната
част от поземления имот на ответника е била част от предмета на сделките, от
които ищецът черпи правата си, то по силата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, решението
с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Р. Б. .
Според СРС ищецът
не е придобил процесния имот и по давност. Давностният срок за процесната част
от поземления имот за ищеца е могла да започне да тече с влизане в сила на
решение № 2776-2/28.12.2011 г. за възстановяване правото на собственост на земи
в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на [населено място],
или от 06.02.2012 г. Преди посочената дата, по силата на изричните норми на чл.
10, ал. 13 и чл. 24, ал. 7 ЗСПЗЗ институтът на придобивната давност не може да
бъде приложен. Исковата молба, по повод която е образувано настоящото
производство, е депозирана в съда на 26.04.2016 г., следователно към посочената
дата не е налице минималния законоустановен като продължителност в разпоредбата
на чл. 79, ал. 1 ЗС срок.
Решението на СРС е правилно . Напълно съответстват на закона изложените от първоинстанционния
съд мотиви , че ищецът не е придобил чрез покупко-продажба и делба правото на
собственост върху процесния имот . Процесният имот не е бил собственост на
праводателите на ищеца – не е продаден с договор за покупко-продажба от
25.08.1994 г., сключен между ликвидационния съвет на ТКЗС с.Г.Б.и Ц. С. и М.П..
Впоследствие при делбата на първоначалния ищец е обособен имот от 951 кв.м. По-късно имотът на
ищеца (пл. №586) е отразен в актуалните кадастрална карта и кадастрални
регистри с идентификатор 16448.7722.34 и с площ от 948 кв.м. Процесните
още 193 кв.м. са площ извън имота на ищеца и върху тях същият няма никакви
права – нито въз основа на деривативното основание /покупка и делба/ ,
нито въз основа на оридинерното основание /придобивна давност/.
Не следва друго от твърденията на
ищеца , че в процесния имот имало платформа , кантар и подход към тях . Платформата , нефункционираща още към 1994 г , не е
включена в границите на имота продаден на праводателите на първоначалния ищец .
Тя е съоръжение , а не е част от сградата кантар . Според СТЕ товарната
платформа е включена към общите пътища , които са останали за ползване от
различните собственици в бившия стопански двор . Ищецът няма права върху
платформата , още по-малко на база на „собственост върху бивша платформа“ с
незначителна площ могат ДА СЕ ПРИСВОЯТ цели 193 кв.м. допълнителни площи
от „подход“ и пр.към бившия кантар
Дори тази допълнителна процесна площ
да представлява „прилежаща площ“ към сгради – което не е доказано по делото и
едва ли е така – тази „прилежаща площ“ не е продадена на ищеца , нито е
придобита от него по давност с несъмнено и явно владение според показанията на
разпитаните пред СРС свидетели .
Вярно е , че прилежащите площи към
сградите в бившите дворове на ТКЗС не следва да се възстановяват на бившите
собственици – чл.10 ал.12 ЗСПЗЗ, чл.10б ал.1 ЗСПЗЗ . Същите поначало са държавна собственост и ищецът може да
ги придобие от държавата по реда на чл.27 ал.6 ЗСПЗЗ . Той обаче не е сторил
това , вероятно и защото е наясно , че дори и да има някаква „прилежаща площ“ ,
тя е ще е съвсем минимална спрямо желанието му да бъде собственик на цели 193
кв.м.
Само за пълнота трябва да се отбележи
, че коментирания от СРС чл.10 ал.13
ЗСПЗЗ няма отношение към конкретния спор . Тази разпоредба касае продажби,
замени , придобИ.ия по силата на административни актове и пр. от страна на ТКЗС
спрямо трети лица преди влизане в сила на ЗСПЗЗ , а не разпореждания с
имуществото на бившите ТКЗС от ликвидационните съвети по реда на чл.48 ал.8
ППЗСПЗЗ . Продажбата на ДМА на бившите ТКЗС беше допустимо , при спазване на
съответната - постоянно променяща се през годините - уредба на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ .
Налага се изводът , че решението на
СРС трябва да бъде потвърдено .
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №535153 от 14.11.2018 г постановено по
гр.д.№23237/16
г на СРС , 48 състав ;
поправено с решение №71312
от 10.03.2020 г по същото дело ; като същото да се счита за постановено по
исковете на А.П.С. ЕГН ********** , К.И.Г. ЕГН ********** и И.И.С. ЕГН ********** - наследници на
починалия след подаване на въззивната жалба първоначален ищец по делото И. И.С.
*** – СО .
Решението подлежи
на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.