№ 757
гр. В., 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. П.а
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20233***101832 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание по чл.26 ал.2 от ЗЗД и чл.108 от ЗС
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Р. Д. с
ЕГН:********** и адрес гр. В.. *** и С. Р. П. с ЕГН:********** и адрес гр. С.,
ул. „***“ № 87 ПРОТИВ И. П. И. с ЕГН:********** и И. Г. И.
ЕГН:**********, двамата с адрес гр. В., ***, с която са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 580, т. 6
от ГПК и по чл. 108 от ЗС.
Исковите претенции се основават на следните твърдения:
Ищците са наследници по закон на С. Х. К., починала на *** год., в гр.
В., за което е съставен акт за смърт № *** год. на Община В., район **.
Приживе С. Х. К. е придобила правото на собственост на АПАРТАМЕНТ №
***, представляващ СОС идентификатор № *** по КККР на гр. В., с адрес:
гр.В. п.к. ***. ул. „***", ***. площ от 93,24 кв. м., със западно и северно
изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник, антре, баня и
тоалетна и балкони към ул. „**" и към ул. „**", при граници: на същия етаж
***.; под обекта ***, над обекта ***, ведно с прилежащото ИЗБЕНО
ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2.66 кв. м., при граници: изба № 15, изба № 17
и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от обши части на сградата и от
1
отстъпеното право на строеж върху държавна земя, представляваща ПИ №
***, съгласно Нотариален акт за собственост върху жилище № 110, том IX,
дело №4143 от 26.11. 1987г. на Нотариус при ВРС.
С Нотариален акт № 98 том. I, рег. № 3480, дело № 89 от 2011 г. на
Нотариус № 124 при ВРС, вписан в СВ-В. с вх. рег. № 9353 от 11.05.2011г. акт
№ 200, том XXVI, дело № 5632 наследодателката е прехвърлила имота на
ответниците, по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение
за издръжка и гледане.
Според ищците, и видно от съдържанието на нотариалния акт, същият
не е подписан от наследодателката, а само е изписала трите си имена. Това е
нарушение на чл. 580 т. 6 от ГПК.
Ответниците владеят имота без основание и неправомерно не допускат
ищците до него, който е придобит от тях по наследяване.
Молят съда да постанови решение, с което:
ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖНО НОТАРИАЛНОТО УДОСТОВЕРЯВАНЕ
на Нотариален акт № 98 том I, рег. № 3480, дело № 89 от 2011г. на Нотариус
№ 124, при ВРС, с номера в СВ В. с вх. рег. № 9353 от 11.05.2011 г., акт №200,
том XXVI, дело № 5632, в който е обективиран договор за прехвърляне на
недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, с който
наследодателят на ищците - С. Х. К. е прехвърлила на ответниците собствения
си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № ***, СОС с идентификатор
№*** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В. п.к. ***, ул. „***", ***, с площ от
93,24 кв. м., със западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две
спални, кухня, дрешник. антре, баня, тоалетна и балкони към ул. „**" и към
ул. ,,**“, при граници: самостоятелни обекти с идентификатори: на същия
етаж ***.; под обекта ***.**; над обекта ***.**, ведно с прилежащото му
ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2,66 кв.м., при граници: изба № 15,
изба № 17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от общи части на сградата
и от отстъпеното право на строеж върху държавна земя, срещу задължението
да я гледат и издържат докато е жива, като осигурят спокоен и нормален
живот;
както и
ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
2
ищците са собственици по наследство на недвижим имот: АПАРТАМЕНТ №
***, СОС с идентификатор №*** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В. п.к.***,
ул.“***", ***, с площ от 93,24 кв. м. със западно и северно изложение, състоящ
се от: дневна, две спални, кухня, дрешник. антре, баня, тоалетна и балкони
към ул. „**" и към ул. ,,**“ при граници: самостоятелни обекти с
идентификатори: на същия етаж ***.; под обекта ***.**; над обекта ***.**,
ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2,66 кв.м.,
при граници: изба № 15, изба № 17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от
общи части на сградата и от право на строеж и ОСЪДИ ответниците да им
предадат владението.
Претендират се разноски.
В съдебно заседание ищците редовно призовани не се явяват, но се
представляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
исковете. Претендира направените по делото разноски. В срока по чл.80 от
ГПК е представил списък с разноските, които претендира в размер на 6 544,37
лева, от които 3 500 лева, адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците по делото - И. П. И. и И. Г. И.,
действащи чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Д. П., са
депозирали отговор, с който оспорват предявения иск, като неоснователен.
Твърдят, че изискването по чл. 580, т. 6 от ГПК не може да бъде
тълкувано като всеки, който сключва договори в нотариална форма да полага
и параф.
Въвеждат възражение, под условие, че са придобили правото на
собственост върху имота на основание чл.79, ал.1 от ЗС, като
недобросъвестни владелци, в резултат на владение в периода 11.05.2011 год. -
датата на сключването на договора до 08.09.2023 год. /датата на предявяването
на иска по настоящото дело/. Твърдят, че са упражнявали владението чрез
прехвърлителката, която си е запазила правото на ползване върху имота до
*** г. - датата на нейната смърт, а след *** год. - са упражнявали владението
лично.
Владението им е било постоянно, трайно, непрекъснато,
необезпокоявано и явно, което демонстрирали по отношение на всички
намерението си да своят имота. През посочения период освен това те са
поддържали имота, в рамките на необходимата грижа, което следва да се
3
възприеме като действие по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.
В съдебно заседание, ответниците редовно призовани не се явят, но се
представляват от процесуален представител по пълномощие, който поддържа
отговора и направеното възражение. Моли съда да отхвърли иска, като
претендират разноски и представят списък с доказателства.
По възражението за придобивна давност, ищците уточняват, че
ответниците реално не са упражнявали фактическа власт върху жилището в
периода, нито лично, нито чрез прехвърлителката. Същите са съзнавали, че
той се ползва и владее от прехвърлителката, както и, че пълна власт над него
има същата - ползва и владее. Поради това не са считали за нужно да
демонстрират намерение да своят, да извършват действия по отблъскване на
упражняваното от нея владение, и не го оспорват. Следователно не биха могли
да черпят права от нейното право на ползване, което включва всички форми на
ползване и владение. Освен това, наследодателката на ищците винаги се е
считала за действителен и единствен собственик на този имот до смъртта си.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно, намира за установена следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Безспорно е между страните, а и от приложеното удостоверение за
наследници и акт за смърт, се установява, че С. Х. К. е починала на *** г., като
е оставила за свои законни наследници двамата ищци – син и дъщеря на
починалата преди нея дъщеря – С. Г. Е..
Безспорно е, че приживе С. Х. К. е придобила право на собственост
върху АПАРТАМЕНТ № ***, представляващ СОС идентификатор № *** по
КККР на гр. В., с адрес: гр.В. п.к. ***. ул. „***", ***. площ от 93,24 кв. м., със
западно и северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня,
дрешник, антре, баня и тоалетна и балкони към ул. „**" и към ул. „**", при
граници: на същия етаж ***.; под обекта ***, над обекта ***, ведно с
прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2.66 кв. м., при
граници: изба № 15, изба № 17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от
обши части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя, съгласно Нотариален акт № 110, том.IX, дело № 4143/1987 год.
С договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане обективиран от Нотариален акт № 98 том I рег. №3480,
4
дело № 89 от 2011г. на Нотариус №124 при ВРС. с номера в СВ-В., вх.рег.№
9353 от 11.05.2011 г. акт № 200, том XXVI. дело № 5632 от 11.05.2011 год. С.
Х. К. е прехвърлила на двамата ответници правото на собственост на
собствения си имот /описан по-горе/ имот, срещу задължение на
приобретателите, което те изпълнявали от три години и да изпълняват и
занапред, като й осигуряват гледане и издръжка, докато е жива, като
осигурят нормален и спокоен живот
С. Х. К. е запазила правото на ползване върху имота, пожизнено и
безвъзмездно.
Видно е, че върху всеки от екземплярите - представения с исковата
молба препис от нотариалния акт, както и от приетите в настоящата инстанция
заверени преписи от същия, находящи се в Служба по вписванията и в архива
на нотариуса, срещу „прехвърлител“ са изписани саморъчно трите имена на С.
Х. К. и липсва подпис.
Няма спор, а това е установено и от приетите амбулаторни листи и
епикризи, както и копие на лична карта, че С. К. не се е подписвала с трите си
имена, а е имала собствен подпис.
Приложените фискални бонове, гаранционни карти и заявка на монтаж
се установява, че И. И. през август и септември 2020 г. е закупил два броя
климатици, които са монтирали на адреса на процесния апартамент.
С. е живяла в процесния апартамент до своята смърт. От 2011 год.
насетне за нея се е грижел ответника И., който я посещавал ежедневно, носел е
покупки, храна и лекарства; почиствал. Ответника със собствени средства,
извършил множество ремонти и подменял уреди, мебели, подова настилка,
закупил климатици, които монтирал, плащал сметките за общите части на
апартамента. Показанията на св. К., че С. сама е плащала за ремонта и
сметките за апартамента са изолирани и не са пряко възприети от нея (за
разлика от тези на М. и В., които пряко са възприели ремонтите, също са
незаинтересовани от изхода на делото и нямат роднинска връзка със страните),
поради което не могат да бъдат споделени. Освен това същата потвърждава, че
И. е ходил при С. и се е грижил за нея. И. е разполагал с ключ за имота.
Съседите и близките на С. го разпознават като собственик на апартамента. К.
е споделяла, че ответника е собственик на имота вече и той ще се грижи за
работите на апартамента. И.и са се идентифицирали като такива и в
5
болницата, където е лежала и починала наследодателката на ищците.
С. не е искала да прехвърля апартамента на други лица, както и е
отказвала да бъде гледана от внука си М. или св. К.. С внуците си е
поддържала контакт предимно по телефона. Споделяла е, че има кой да я
гледа.
Таза фактическа обстановка съдът установи, от събраните по делото
писмени доказателства, които кредитира, Съдът кредитира и показанията на
св. М. и В., които са преки и непосредствени и кореспондират със събраните
по делото писмени доказателства.
От така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
По иска с правно основание чл. 580, т. 6 от ГПК:
Нотариалното удостоверяване е нищожно, когато не отговаря на
изискванията за валидност, установени в чл. 576 от ГПК.
Съгласно чл.579, ал. 1 от ГПК съгласието на страните по сделката с
прочетеното им от нотариуса съдържание на акта следва да бъде удостоверено
с полагането на подпис и саморъчно изписване на трите имена.
Сред задължителните реквизити на нотариалния акт е подписа на
страните по сделката. Неподписването осуетява нотариалното удостоверяване
и го прави нищожно.
При така установените факти се доказва, че нотариалният акт, съгласно
който наследодателката на ищците прехвърля процесния апартамент на
ответниците срещу задължението на последните да я гледат и издържат
пожизнено, страда от порок, който води до нищожно нотариално
удостоверяване. Неполагането на подписа от страна на прехвърлителката С.
К., който е задължителен реквизит и условие за валидност на нотариалния акт,
обосновава извод за неговата невалидност.
Възражението на ответниците, че С. е изписала трите си имена
саморъчно, което е достатъчно да засвидетелства нейното съгласие, не може
да бъде споделено. Разпоредбата на чл. 580, т. 6 от ГПК въвежда подписа като
задължителен реквизит, заедно със саморъчно изписване на трите имена на
подписалия, т. е. те са кумулативно изискуеми. Изключения са случаите, в
които лицето е неграмотно или недъгаво, за каквато невъзможност да
6
подпише С. К., няма данни в настоящото дело.
Поради така изложеното иска за обявяване на Нотариален акт № 98 том
I рег. №3480, дело № 89 от 2011г. на Нотариус №124 при ВРС. с номера в СВ-
В. с вх.рег.№ 9353 от 11.05.2011 г. акт №200, том XXVI. дело № 5632 за
нищожен, поради неспазване на минимално изискуемото му съдържание,
съгл. чл. 580, т. 6 от ГПК – липсва подпис на прехвърлителя, е основателен.
Нищожността на нотариалното удостоверяване осуетява сделката,
спрямо която се изисква като форма за действителност да бъде сключена в
нотариален акт. В качеството си на форма за валидност за вида сделки,
съгласно чл. 18 от ЗЗД, нотариалният акт обуславя и техните правни
последици. Ето защо поради нищожно удостоверяване, удостоверената с
Нотариалния акт сделка е също нищожна.
Съдът има задължението да прилага закона, в това число служебно
да следи за спазването на императивните правни норми, каквито са и тези
относно нищожността на сделките, дори когато основанието за нищожност не
е въведено от страните, при условие, че порока произтича пряко от
съдържанието и формата на сделката или от събраните по делото
доказателства (ТР № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС).
Поради това в случая следва да се съобрази, че не са настъпили
последиците на сделката, обективирана в нищожния нотариален акт. Същата е
нищожна поради неспазване на изискуемата от закона форма, на осн. чл. 26,
ал. 2 от ЗЗД. Касае се до порок на сделката, който произтича пряко от
събраните по делото доказателства и касае нейната форма, както и е очевиден
за съда.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС:
Ревандикационният иск по същността си е претенция на собственика на
вещта срещу лицето, което без валидно правно основание я владее, да му
предаде владението. Ответникът може да се защитава, като твърди
самостоятелно вещно право върху имота, в т. ч. срещу правото на собственост
на ищеца да противопостави защитно възражение, че той е придобил правото
на собственост, на основание друго основание извън нищожната правна
сделка, както в конкретния случай на основание придобивна давност.
Договорът между С. К. и ответниците е нищожен и не е породил правни
последици, следователно и правото на собственост не е прехвърлено с
7
нищожната правна сделка.
Против иска по чл.108 от ЗС ответниците И. П. И. и И. Г. И. са
направили възражение, като средство за защита, че са п придобили правото на
собственост върху процесния имот на основание давностно владение.
Конкретните фактически твърдение е за осъществявано владение от датата на
договора т.е. 11.05.2011 год. до *** год., осъществявано чрез тяхната
праводателка С. К., а след нейната смърт т.е. от *** г. до 08.09.2023 год. -
датата на предявяването на иска, са осъществявали владението лично.
В случаи на нищожно придобивното основание на ответниците са
винаги недобросъвестни, а срокът на владение, за да придобие право на
собственост и върху останалата идеална част от имота, не може да бъде по-
малък от 10 години.
Владението съдържа в себе си „анимус” и „корпус” т.е. обективно да
осъществява фактическа власт върху веща и от субективна страна намерение
да я свои.
Съгласно правната доктрина намерението да се държи веща с намерение
за своене се изразява в това, че по ясен начин, недвусмислен и категоричен
начин владелеца да отрича чуждата власт върху вещта, той не трябва да
допуска чужди действия и цялото му поведение не трябва да изразява, каквото
и да е съмнение в неговото намерение да упражнява фактическата власт за
себе си.
Владението е способ за придобиване правото на собственост.
Въведеното защитно възражение, на ответниците е, че са придобили
правото на собственост върху процесния имот въз основана на оригинерно
правно основание – давностно владение.
Фактическият състав на придобивната давност включва – упражняване
на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез
другиго, като своя, в предвидения от закона срок – 10 год. или 5 год. за
добросъвестен владелец.
Държането се различава от владението по субективния елемент –
държателят няма намерение да свои вещта, той упражнява фактическа власт,
но намерението му е, че друг е собственик на имота.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства се
8
установява, че ответниците са установили владение, т.е. фактическа власт
върху процесния имот от 2011 год., която осъществявали чрез С. К., на която
са предоставили жилището за ползване до края на живота - т.е. ответниците
са владели, че С. К., като е била държател на имота и осъществявала
фактическата власт като държател. Нейните субективни намерения не са били
да владее, а да държи имота.
За намерението на ответниците за владение, са извършваните ремонти,
подменя на уреди, закупуване и инсталиране на нови такива със собствени
средства. Самата С. К., независимо, че е живяла в апартамента до края на
живота си, е считала и е заявяла, че ответниците са собственици.
Този извод, се налага и поради факта, че С. К. е отказвала на внуците
да се грижат за нея и е отказвала да им прехвърли имота.
Ответниците са разполагали с имал ключ за апартамента, посещавали са
го по-всяко време, което е сигурна индиция, че са осъществявали владение.
С. К. не е считала себе си за собственик на апартамента след 2011 год.,
което отношение не се е променено до нейната смърт. Тя е признавала и
сочела И. за собственик, което установява неговото намерение за своене.
Ответниците са осъществявали владението от 2011 год. / датата та
нищожния договор/ до 2022 год. (смъртта на С. К.), са изтекли 10 години, през
които ответниците са владели необезпокоявано и явно, което владение
безспорно е демонстрирано пред техния прехвърлител и предходен владелец.
От всичко изложено, се налага извод, че въведеното възражение е
основателно. В конкретния случай, ответниците са завладели процесния имот
от датата на нищожния договор т.е. 11.05.2011 год. и към 11.05.2021 год. т.е.
преди смъртта на С. К. е осъществен състава на чл.68 от ЗС и ответниците са
придобили правото на собственост върху имота на оригинерно правно
основание чрез непрекъснато, явно, трайно и необезпокоявано владение
продължило повече от 10 години.
При така установеното искът по чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и
недоказан, и селда да се отхвърли като такъв.
По разноските:
С оглед изхода от спора и направените претенции от двете страни, на
ищците се дължат разноски по уважения иск по чл. 580, т. 6 от ГПК, а на
9
ответниците по отхвърления иск по чл. 108 от ЗС.
Ищците са представили списък по чл. 80 от ГПК, на лист 92 по делото.
На същите следва да се признае правото да бъдат възстановени разноски по
повод иска за нищожност на нотариалното удостоверяване, за които съответно
са налице и доказателства.
Съгласно депозирана разписка за платена държавна такса ищците са
внесли 2 851, 37 лв. Съда е дал указания в определение № 3466/12.09.2023 г.
да се плати държавна такса по иска за нищожност 4 на сто от цената на иска,
поради което на ищците следва да бъде възстановени 2279,58 лв. (56989,40лв.
х 4%) от платената ДТ. Що се отнася до претенцията за адвокатско
възнаграждение, същото се доказва, че е договорено и платено в размер от
3 500 лева (договор за правна защита и съдействие от 10.03.2024 г.). От него,
обаче се дължи само частта, която е по иска за нищожността. Тъй като
страните не са определили по кой иск какъв хонорар се дължи, то съда
преценява, че следва да се присъди половината – 1750 лв. Останалите
претенции, посочени в списъка за разноски, не подлежат на възстановяване по
правилата на чл. 78 от ГПК, тъй като не съставляват такси и разноски по
делото.
Ответниците претендират адвокатско възнаграждение, за което
представят договор от 08.03.2024 г. Съгласно същия, И.и са заплатили
възнаграждение в размер от 3000 лева, което обаче е за цялостна защита и
съдействие по делото. Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, на тях се признава право
да получат половината -1500 лв., за отхвърления иск по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН Нотариален акт № 98 том I, рег. №
3480, дело № 89 от 2011г. на Нотариус № 124, при ВРС, с номера в СВ В. с вх.
рег. № 9353 от 11.05.2011 г., акт №200, том XXVI, дело №5632, в който е
обективиран договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, с който наследодателят на ищците М. Р. Д. с
ЕГН:********** и С. Р. П. с ЕГН:********** - С. Х. К., б. ж. на гр. В., е
прехвърлила на ответниците И. П. И. с ЕГН:********** и И. Г. И.
ЕГН:**********, собствения си недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ №
10
***, СОС с идентификатор №*** по КККР на гр. В., с адрес: гр. В. п.к. ***,
ул. „***", ***, с площ от 93,24 кв. м., със западно и северно изложение,
състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник. антре, баня, тоалетна и
балкони към ул. „**" и към ул. ,,**“, при граници: самостоятелни обекти с
идентификатори: на същия етаж ***.; под обекта ***.**; над обекта ***.**,
ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 16 с площ от 2,66 кв.м.,
при граници: изба № 15, изба № 17 и избен коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от
общи части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавна
земя, срещу задължението да я гледат и издържат докато е жива, като
осигурят спокоен и нормален живот, поради нищожност на нотариалното
удостоверяване, на основание чл. 576 от ГПК във връзка с чл. 580, т. 6 от ГПК;
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения
иск с правно основание чл. 108 от ЗС от М. Р. Д. с ЕГН: ********** и адрес гр.
В.. *** и С. Р. П. с ЕГН: ********** и адрес гр. С., ул. „***“ № 87 ПРОТИВ
И. П. И. с ЕГН: ********** и И. Г. И. ЕГН: **********, двамата с адрес гр. В.,
***, с който се иска, съдът ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че ищците са собственици по наследяване от С.
Х. К. е починала на ***, на следния недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № ***, СОС с идентификатор №*** по КККР на гр. В., с
адрес: гр. В. п.к.***, ул.“***", ***, с площ от 93,24 кв. м. със западно и
северно изложение, състоящ се от: дневна, две спални, кухня, дрешник. антре,
баня, тоалетна и балкони към ул. „**" и към ул. ,,**“ при граници:
самостоятелни обекти с идентификатори: на същия етаж ***.; под обекта
***.**; над обекта ***.**, ведно с прилежащото му ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ
№ 16, с площ от 2,66 кв.м., при граници: изба № 15, изба № 17 и избен
коридор, както и 1,0283 % ид. ч. от общи части на сградата и от право на
строеж и ДА ОСЪДИ ответниците да предадат на ищците владението върху
имота.
ОСЪЖДА И. П. И. и И. Г. И. да заплатят на М. Р. Д. и С. Р. П. сумата
от 4029,58 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Р. Д. и С. Р. П. да заплатят на И. П. И. и И. Г. И. сумата
от 1500 лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.
11
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
12