№ 4929
гр. София, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110156288 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „Е.М ЕООД, чрез юрк. К., в която се съдържа
искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение от 14.02.2023 год., като
се поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК, решението трябвало да
съдържа банковата сметка, по която да се преведат присъдените на ищеца суми.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответникът по молбата, чрез процесуалния му
представител, твърди, че допълване на решението в тази част не е необходимо, тъй като по
делото са приложени платежни от ищеца, от които е видна банковата му сметка.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени
данните по делото, констатира следното:
С решението по настоящото дело от 14.02.2023 год. съдът е признал за установено по
предявения от П. Х. Г. срещу „Е.М ЕООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, че П. Х. Г. не дължи на „Е.М ЕООД чрез
принудително изпълнение сумата в размер на 10 175 лева, представляваща вземане по
договор за кредит от 27.05.2005 г., цедирано на „Е.М ЕООД с договор за цесия от 29.02.2016
г., за която сума е бил издаден изпълнителен лист от 28.11.2005 г. по ч.гр.д. № 1962/2005 г.
по описа на Районен съд - Враца, за събирането на която е образувано изп. д. № ***** по
описа на ЧСИ М.П.Н, поради погасяването на вземането по давност.
Аализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Искането по чл. 250 ГПК е направено от легитимирана страна в рамките на
законоустановения едномесечен срок от връчването на решението, поради което се явява
1
процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Следва да бъде изяснено на ответника, чрез процесуалния му представител юрк. К., че
непълно е решението, което не обхваща целия спорен предмет. При непълното решение
липсва формирана от съда воля относно: част от спорното право, един от съединените
искове или допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет, който се определя в
първоинстанционното производство според твърденията и исканията на ищеца в исковата
молба, респ. уточнителната молба, и насрещните възражения на ответника.
В разглеждания случай не може да бъде обоснован извод за непълнота на съдебния акт в
посочения от ответника, чрез юрк. К., смисъл.
Ето защо искането за допълване на решението следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по чл. 250 ГПК на ответника „Е.М ЕООД, чрез
юрк. К., за допълване на решението от 14.02.2023 год., постановено по гр.дело №
56288/2022 год. по описа на СРС, I ГО, 167 с-в.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2