№ 142
гр. Л., 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101481 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила е искова молба от ИВ. СТ. СТ. от гр. Л., чрез пълномощник адвокат
М.М., срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, в която се твърди, че на 24.07.2019 г. е
сключен договор за застраховка – комбинирана застрахователна полица № 0306Х0493960 за
застраховки „Каско“ и „Злополука“ между ищеца ИВ. СТ. СТ. и ответника „Застрахователно
акционерно дружество Армеец“ АД чрез „Мъни Маркет Брокер“ ЕООД, с валидност на
застраховката от 26.07.2019 г. – 00.00 часа до 25.07.2020 г. – 23.59 часа, като същата е за лек
автомобил – *****.
Посочва се, че на 06.04.2020 г. в 11.30 часа в Община Л., на път трети клас № 301,
И.С., като водач на лек автомобил с рег.№ ***, преминава през железопътен прелез при
приближаващо релсово превозно средство – локомотив с рег.№ *** и един вагон, който се
движи в посока гр. Л., сблъскват се и реализират ПТП с материални щети и леко ранен е
самият водач. И.С. бил изпробван за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер
7510“ с фабричен номер ARDN-0032, като уредът отчел 0 промила алкохол. На място
пристигнали служители на МВР, които съставили констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 16, а впоследствие бил издаден Акт за установяване на административно
нарушение и въз основа на него издадено и Наказателно постановление № 20-0906-00371 от
04.05.2019 г. на Началник сектор на ОД на МВР-Л., което се твърди, че е обжалвано и
отменено с Решение № 148 от 08.07.2020 г. по НАХД № 420/2020 г. на РС-Л., като съдът
приел, че не е налице нарушение.
1
Изтъква се, че ищецът след като претърпял ПТП, съответно претърпял и
имуществени вреди и уведомил дружеството - ответник ЗАД „Армеец“ АД, при което била
заведена щета № 25520030100051 и подписано двустранно Опис-заключение по щета на
12.05.2020 г. Застрахователното дружество не отричало наличието на валиден договор
между страните, както и нанесените вреди, но отказвало да изплати обезщетение с мотива,
че ищецът не е предприел необходимите предохранителни мерки за предпазване на
автомобила от вреди и преминал през железопътния прелез без да се убеди, че
преминаването е безопасно.
Ищецът твърди, че е направил всичко необходимо, като уточнява, че движейки се от
птицеферма, находяща се в с. У. в посока с. Й., общ. Л., той се оказал на около 50 метра от
железопътен прелез, излизайки от лек ляв завой. Намалил скоростта, но поради наличието
на гъста растителност от двете страни и сграда в дясно, успоредно на линията, не установил
приближаващо превозно средство и предприел преминаване през железопътния прелез, като
твърди, че се е убедил, че преминаването е безопасно, независимо от състоянието на
светлинните сигнали, тъй като при пристигането на органите на МВР и БДЖ нямало
констатирано дали светлинната сигнализация работи.
Ищецът изтъква, че за покрити рискове в договора за застраховка е посочено –
клауза П, допълнително покритие – Асистанс. По тази клауза, ищецът счита, че
застрахователят следва да покрие пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени от всички рискове в клаузите „М“, „Ч“ и „К“. Общите условия /ОУ/ не били
приложени към въпросния договор и не били достъпни и на сайта на компанията. Във
всички отговори на жалби срещу отказа за плащане по щета ответникът не посочвал
изрично конкретна клауза от ОУ, която се нарушава, като ищецът предполага, че става
въпрос за т. 14.5 в раздел „Изключени рискове“.
Ищецът посочва още, че след първоначалния отказ за изплащане на обезщетение, е
изпратил покана за доброволно изпълнение, на която било отговорено с писмо изх.№ 100-
5388 от 09.10.2020 г., с което дружеството – ответник отново отказало изплащане на
обезщетение със същия мотив, приемайки поведението на ищеца като груба небрежност,
въпреки приетото от съда, че не е налице нарушение от страна на ищеца. Застрахователното
дружество се базирало на Доклад № 28 от заседание на РРК9/н/ - Г.Оряховица, проведено на
05.05.2020 г., че светлинната и звукова сигнализация на ж.п. прелез на км. 83+175 е била в
изправност, но ищецът счита, че доклад, изготвен не в деня на събитието, не може да
докаже по безспорен начин, че в конкретния ден и час сигнализацията е била в изправност,
като в хода на НАХД № 420/2020 г. този факт не бил доказан по безспорен начин, като
съдът е счел, че не са налице всички елементи на нарушението.
Според ищеца, при настъпване на покрито от договора застрахователно събитие, за
застрахователя възниква задължение, съгласно чл. 405 ал. 1 от КЗ, да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото
на чл. 386 от КЗ.
Въз основа на изложеното ищецът предявява настоящия иск и моли за
2
постановяване на решение, с което да бъде осъдено ответното дружество ЗАД „Армеец“ АД
да му заплати сума в размер на 9800.00 лева, представляваща неизплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка – комбинирана застрахователна полица №
0306Х0493960 за застраховки „Каско“ и „Злополука“, сключен на 24.07.2019 г., по заведена
щета № 25520030100051, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.
Претендира присъждане и на направените разноски по делото, както и за адвокатски
хонорар.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор, подаден от ответника,
чрез пълномощник юрисконсулт М.Я., с който оспорва изцяло предявения иск по основание
и размер. Не оспорва, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“,
обективиран в застрахователна полица № 0306Х0493960, валиден за периода 26.07.2019 г. –
25.07.2020 г., и неразделна част от него са приложимите Общи условия /ОУ/, като твърди, че
ищецът е декларирал, че е получил екземпляр от тях, че е запознат и ги приема. Оспорва
твърдението в исковата молба, че настъпилото събитие представлява покрит риск по
процесната застраховка, като счита, че е реализиран риск, изрично изключен от
застрахователното покритие по т. 14.5, предложение второ от ОУ, тъй като е налице груба
небрежност на застрахования, чийто действия са предизвикали застрахователното събитие.
В тази връзка се позовава на дадената дефиниция в Раздел ХVIII, т. 17 от ОУ, в която
неизчерпателно са посочени действия или бездействия, представляващи „груба
небрежност“, сред които и „преминаване през железопътен прелез при забранителен звуков
и/или светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от положението им“.
Излага подробни съображения, че отговорността на застрахователя за репариране на вредите
по процесния автомобил е изключена, тъй като се касае за противоправно деяние на водача
на автомобила, извършено при груба небрежност, при радикално неспазване на основното
му задължение да ползва застрахованата вещ с грижата на добрия стопанин /да предприема
всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на
застрахованото МПС от вреди/. Счита също, че е налице изключен от покритие риск и по т.
14.11 от ОУ, тъй като се касае за управление на МПС при неспазване предписанията на
компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци, пътища и др./.
Ответникът оспорва и причинната връзка между твърдяното ПТП и претендираните вреди,
както и размера на предявения иск. Наред с това изтъква, че в случай, че е налице тотална
щета на процесното МПС, стойността на обезщетението следва да се определи като от
действителната стойност на автомобила към датата на събитието се приспадне стойността
на запазените му части. Позовава се и на разпоредбата на чл. 390 ал. 1 от КЗ, че
предпоставка за изплащане от застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС, е
представянето на доказателства за прекратяване на регистрацията му, каквито в случая
нямало представени.
С оглед на изложеното, ответникът моли за отхвърляне изцяло на иска, като неоснователен,
а в условията на евентуалност, прави възражение за редукция на претендираното
3
застрахователно обезщетение с не по-малко от 90% от размера на претендираната главница,
с оглед твърдяното в отговора неизпълнение на задълженията на водача.
Моли, за присъждане на разноските по делото, включително юрисконсултско
възнаграждение. Оспорва претенцията на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение с твърдение, че такива разноски не са действително направени, а в
условията на евентуалност, оспорва по размер адвокатския хонорар на процесуалния
представител на ищеца като прекомерно завишен, съобразно фактическата и правна
сложност на делото.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат
М., която поддържа предявения иск, като направи изменение в размера му по реда на чл. 214
ал. 1, изр. трето от ГПК, чрез неговото увеличаване, при което същият се счита предявен за
сумата 9946.52 лева. По същество, моли да бъде уважен предявения иск, като се присъдят и
разноските им по делото. В писмена защита на адв. М. са изложени съображения за
основателност и доказаност на претенцията.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД се представлява от юрисконсулт Я., а в последното съдебно
заседание, в което е даден ход на устните състезания, се представлява от юрисконсулт К.,
която моли за отхвърляне на предявения иск, като неоснователен и недоказан, евентуално да
се определи размера на обезщетението съобразно допълнителното заключение на съдебно-
автотехническата експертиза, като от действителната стойност на автомобила бъдат
приспаднати запазените му части. Моли за присъждане на направените разноски по делото,
като поддържа възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца. В представени писмени бележки от юрисконсулт Я.,
са доразвити съображения за неоснователност и недоказаност на исковата претенция.
След съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, а и от приложената административно-наказателна преписка
във връзка с Протокол за ПТП с пострадали лица № 16/06.04.2020 г., се установява, че на
06.04.2020 г., около 11.30 часа, в Община Л., на път трети клас № 301, ищецът ИВ. СТ. СТ.,
като водач на собствения си лек автомобил ***, с рег.№ ***, преминава през железопътен
прелез на пътната връзка от път 301, км 42+600 до птицекомплекс У.-Й., при приближаващо
релсово превозно средство – локомотив с рег.№ *** и един вагон, движещ се в посока гр. Л.,
сблъскват се и реализират ПТП с материални щети и леко ранен самият водач.
Във връзка с описаното по-горе ПТП, на водача на автомобила И.С. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение от 06.04.2020 г., а въз основа на него е
издадено Наказателно постановление № 20-0906-000371/04.05.2020 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ към ОД на МВР-Л., с което на С. е наложена глоба за виновно нарушение
на чл. 53 ал. 1 от ЗДвП, тъй като не се е убедил, че преминаването през ЖП-прелеза е
безопасно, независимо от състоянието на светлинните сигнали, като в обстоятелствената
част е посочено, че преминаването е станало при наличието на светлинна и звукова
4
сигнализация.
Впоследствие Наказателното постановление е отменено с влязло в сила Решение №
148 от 08.07.2020 г. по НАХД № 420/2020 г. на Районен съд-Л., който приел, че не е налице
вмененото на ищеца нарушение.
Не се спори, че по отношение на управлявания от ищеца лек автомобил ***, към датата
на настъпване на описаното по-горе ПТП /06.04.2020 г./, е съществувал валиден договор за
застраховка „Каско“, сключен на 24.07.2019 г. между ищеца и ответното дружество ЗАД
„Армеец“ АД, който договор е обективиран в комбинирана застрахователна полица №
0306Х0493960 за застраховки „Каско“ и „Злополука“, с период на валидност от 26.07.2019 г.
до 25.07.2020 г.
При подписване на договора за застраховка ищецът е декларирал, че е получил екземпляр
от Общите условия и Специални условия за застраховки „Каско на МПС“, запознат е с тях и
ги приема.
Видно от застрахователната полица, като покрити рискове са посочени „Клауза П“,
допълнително покритие „Асистанс“, с начин на обезщетяване „Експертна оценка, Доверен
сервиз“.
От приложените Общи условия за застраховка на МПС /“Каско“/ се установява, че Клауза
„П“ означава „Пълно Каско“ и по тази клауза застрахователят покрива пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени от всички рискове в клаузите
„Минимално Каско“, „Частично Каско“ и „Кражба“, между които и риск, описан като
авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други подвижни и неподвижни
предмети /т. 12 във вр. с т. 8.3 от Раздел III от Общите условия/.
В Раздел IV от същите ОУ са посочени и изключените рискове от застраховката, като е
предвидено, че не се покриват пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС,
причинени при, от или вследствие на: „… груба небрежност действия на застрахования…,
предизвикали застрахователното събитие" /т.14.5/, а по т. 14.11 - „…неспазване
предписанията на компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци,
пътища…и др./“.
Безспорно е, че в резултат на реализираното ПТП са настъпили щети по
застрахования автомобил „*** ХИ“, за което ищецът е уведомил ответното застрахователно
дружество по сключената застраховка „Каско“. По този повод при ответното дружество е
образувана щета № 25520030100051, по която, на 12.05.2020 г., след извършен оглед на
автомобила, двустранно е подписано Опис-заключение по щетата с изброяване на
увредените части по автомобила.
Видно от приложената кореспонденция между страните /л. 10-12 от делото/,
застрахователят е отказал да изплати застрахователно обезщетение на ищеца по щетата, с
мотив, че уврежданията са настъпили в резултат на неговото поведение, тъй като не е
предприел необходимите предохранителни мерки за предпазване на автомобила от вреди,
като е преминал през железопътен прелез, без да се убеди, че преминаването е безопасно.
5
Тези действия, според застрахователя, са извършени с груба небрежност, което
представлява изрично изключен от покритието риск. В писмо изх.№ 100-5388/09.10.2020 г.
до ищеца, застрахователят отново мотивира отказа си, като се позовава на извършеното
разследване по случая при ДП „Национална компания железопътна инфраструктура“ и
изготвен окончателен Доклад № 28 от заседание на РРК /н/ - Г. Оряховица, проведено на
05.05.2020 г., че към момента на настъпване на произшествието, ж.п. прелез на км. 83+175 е
бил с изправно задействани светлинна и звукова сигнализация.
Във връзка с издадено съдебно удостоверение на ответника за снабдяване с
информация относно наличните пътни знаци, предупреждаващи за железопътен прелез към
датата на процесното ПТП, е представено писмо на Община Л. до ЗАД „Армеец“ АД с изх.
№ 70-00-37-1/18.01.2022 г., с което уведомяват, че преди железопътен прелез, находящ се на
пътна връзка от път 301, км 42+600, до птицекомплекс У.-Й., при посока на движение към
път 301, има следните пътни знаци, които предупреждават за наличието на железопътен
прелез: А 35.1 – „Бализ“; А 33 – „Железопътен прелез без бариери“; Б 2 – „Спри! Пропусни
движещите се по пътя с предимство“; А 34.1 – „Железопътен прелез с един коловоз“. В
писмото е посочено също, че съгласно нормативните разпоредби има изградена светлинна и
звукова сигнализация.
По делото са събрани и гласни доказателства за обстоятелства относно настъпилото
ПТП.
От показанията на свидетеля Цв. Н. Н. – локомотивен машинист, управлявал
локомотив № *** на влак с № 24-223, участник в процесното ПТП на 06.04.2020 г., се
установи, че влакът е пътувал от гара Л. до гара Т. и ударът с лекия автомобил е станал на
жп прелеза преди гара У.. Свидетелят заяви, че на около 1000-2000 м. от прелеза е поставен
светофор или семафор, който се отнася за железопътните превозни средства и е обвързан със
светофара на прелеза за МПС, който свети с лунно-бяла мигаща светлина. Този семафор се
задействал когато влакът наближава на 300 м. преди прелеза и ако свети, това означава, че е
задействана и сигнализацията на жп прелеза към МПС. Ако не свети този светофор,
машинистът е длъжен да премине прелеза с 15 км/ч, с готовност за спиране при препятствие
на прелеза, но в конкретния случай видял, че светофорът свети, което означавало, че свети и
светофарът на прелеза за МПС. Освен това подал и звукова сигнализация, като твърди, че
изпълнил задължението си да подаде първият звуков сигнал с локомотивната свирка на
мястото, където е семафора, след това подал вторият звуков сигнал на 400 м. преди прелеза,
където се намирал указател, че приближава прелез. Третият звуков сигнал се подавал на
самия прелез и не бил длъжен да го подаде, но в случая, като приближил прелеза на около
20 м., видял предницата на лекия автомобил, отново подал звуков сигнал и задържал
екстрено влака, което означава, че използвал спирачките на 100%, но автомобилът вече бил
почти на първата релса.
Свидетелят Д. Б. Б. заяви, че работи като „Началник влак“ към БДЖ „Пътнически
превози“ и си спомня за процесното ПТП. Той е пътувал във вагона, но нямал видимост към
релсите. Чул, че преди да стане удара с лекия автомобил, машинистът подава звуков сигнал.
6
Когато влакът спрял, свидетелят видял автомобилът, че е изхвърлен на пътя. Знае, че по
правилник, след като влакът отстъпи от прелеза след 25 м., сигнализацията се изключва, а в
случая влакът се намирал на около 200 м. след прелеза, т.е. сигнализацията вече е била
спряна. Заяви, че не е негово задължение да следи сигнализацията, но счита, че ако е имало
проблем ще получат сигнал от предната гара, тъй като сигнализацията е обвързана с гарата,
на която преди това е бил влакът.
Свидетелят П.С. е бил дежурният полицай, който е посетил произшествието и
изготвил Протокола за ПТП. Не може да каже дали по време на ПТП-то е работила звуково-
светлинна сигнализация, но впоследствие като дошли служители на БДЖ демонстрирали, че
сигнализацията работи. Денят бил слънчев и при демонстрацията свидетелят възприел, че се
вижда мигаща светлина, макар и по-бледа. Звуковият сигнал също се чувал, но не може да
каже дали силата му е била достатъчна и не може да прецени какво е възприел водача при
самото ПТП. Машинистът и помощник-машинистът дали сведения, че са задействали
звуковата и светлинната сигнализация, видели автомобила и опитали да спрат влака, но той
не може да спре така бързо както автомобилите. Преди ЖП-прелеза, в посоката, в която се е
движил автомобилът, свидетелят е видял, че има пътен знак А34.1 – „ЖП прелез с един
коловоз“ и знак Б2 – „Спри и пропусни движещите се с предимство“. Забелязал, че има
растителност, но не обърнал внимание дали е била такава, че да пречи на видимостта на
автомобила.
По искане на ищеца, като свидетел беше разпитан П.Т. И., негов близък, на когото
се обадил, че е претърпял инцидент. Свидетелят заяви, че отишъл на мястото, за да помогне
на ищеца и видял, че колата е извън прелеза видимо смачкана. Вече били пристигнали
полицаи и служители от БДЖ, като последните направили демонстрация на звуковата и
светлинната уредба. Свидетелят обясни, че минал с колата си по пътя, където е минал и
ищеца, но много трудно възприел да мига някаква светлина от светлинния апарат на
прелеза, тъй като според него самата пластмаса на апарата е захабена и мръсна, крушката
слаба и когато е слънчево не се вижда светлината. При демонстрацията на звуковия сигнал,
свидетелят възприел звук, който оприличава на зумер, звънец, като твърдеше, че такъв може
да се чуе само при загасен двигател на автомобила или извън него. Освен това, направило му
впечатление, че много близо до прелеза, от лявата страна в посока Л. – Л., имало разлистени
храсти, които пречели на видимостта, като водачът, оглеждайки се на ляво, за да има
видимост, трябва да навлезе почти на първата жп-релса. От дясната страна, посока Л.-Л.,
видимостта била по-добра, макар че там имало кантон, който също я ограничавал.
От заключението на допуснатата по делото съдебно-автотехническа експертиза, с
поставени задачи и от двете страни, се установява, че вещото лице, след като е извършило
оглед и замервания на местопроизшествието, е установило, че пътят, пресичащ ЖП-прелеза
е от птицезавода /намиращ се в землището на с. У./ към третокласен път III-301 /Л.-Л./, като
лекият автомобил „***“ с водач И.С. се е движил от птицезавода към третокласния път III-
301, а участъкът от пътя е прав и равен до ЖП-прелеза. От двете страни на ЖП-линията
имало зони от дървета и храсти, които ограничават видимостта на водачите на МПС,
7
пресичащи през ЖП-прелеза. Имало поставени и пътни знаци Б2 и светофарни уредби от
двете страни на ЖП-прелеза, като знакът Б2 преди ЖП-прелеза по посоката на движение на
автомобила „***“ се намирал на 5.80 метра пред дясната релса. Експертът е описал
механизма на процесното ПТП и съответната видимост за водача при вариант ако е спрял
пред пътен знак Б2 и ако не е спрял. От мястото на спиране на лекия автомобил пред пътен
знак Б2, видимостта му на ляво е била около 80 метра, а на дясно около 45-50 метра, като на
дясно е била ограничена и от наличие на постройка – пункт за управление на прелеза.
Според вещото лице, причината за настъпването на удара е това, че водачът на лекия
автомобил не е имал възможност да достигне такава скорост на движение, при която да
премине цялостно зоната на ЖП-прелеза, така, че да не бъде засечен от локомотива. След
удара лекият автомобил с предния му край е завъртян по посока, обратна на движението на
часовниковата стрелка и лявата страна на автомобила се удря в лявата странична част на
локомотива, като поради тази причина нанесените щети върху автомобила са в задния му
ляв край и по цялата лява страна.
Според експертното заключение, изготвено на база използвани методи на
възстановителната стойност и на пазарните аналози, окончателната пазарна стойност на
лекия автомобил „***“ към датата на произшествието е 14113.00 лева, а размерът на щетата
е изчислен от вещото лице на 9946.52 лева, при което щетата е 70.5% от действителната
пазарна стойност на автомобила към датата на ПТП.
По искане на ответника, е възложена повторна задача към съдебно-
автотехническата експертиза относно стойността на запазените части на лекия автомобил
към датата на процесното ПТП. От изготвеното заключение се установява, че стойността на
запазените автомобилни части е в размер на 4141.05 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът е сезиран с иск с правно
основание чл. 405 ал. 1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени
имуществени вреди.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 405 ал. 1 от КЗ, при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение
в уговорения срок.
За да бъде уважен така предявения иск, ищецът следва да докаже, че е сключен валиден
договор за имуществена застраховка, че е настъпило застрахователно събитие, уговорено в
договора и че от него са причинени твърдените по вид и размер вреди.
От доказателствата по делото се установи, че за процесния лек автомобил „***“ е сключен
валиден договор за имуществена застраховка "Каско", със срок на действие към датата на
настъпилото ПТП. Механизмът на ПТП също се установи от събраните доказателства и не
се оспорва, а именно, че ищецът, управлявайки собствения си лек автомобил ***, с рег.№
***, преминал през железопътен прелез при приближаващо релсово превозно средство –
локомотив с един вагон, сблъскали се и реализирали процесното ПТП с материални щети.
В нормата на чл. 408 ал. 1 от КЗ са изброени хипотезите, при наличието на които
8
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, а именно: 1. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2. при умишлено причиняване на застрахователното
събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго
лице; 3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в
закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното
събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
В настоящия случай, с оглед доводите на застрахователя да откаже изплащането на
обезщетение, позовавайки се на изключени рискове, предвидени в ОУ към застрахователния
договор, съдът счита, че в негова тежест е да докаже наличието на всички елементи от
посочената по-горе хипотеза на чл. 408 ал. 1, т. 3 от КЗ, за да се освободи от отговорност.
Единият от изключените рискове, на които се позовава застрахователят, е наличието на
действия на застрахования, представляващи груба небрежност, които са предизвикали
застрахователното събитие /т. 14.5 от ОУ/.
В теорията и практиката се приема, че небрежност е налице тогава, когато длъжникът
несъзнавано не е предоставил дължимото надлежно изпълнение, не е положил онази грижа,
която дължи при предоставяне на изпълнението в конкретния случай. Грубата небрежност
се различава от обикновената небрежност по степен и представлява по-засилена форма на
небрежност, изразяваща се в неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел –
грижата, която би положил и най-небрежният човек при подобни условия, неполагане на
значително по-елементарна степен на загриженост /в т.см. Решение № 348/11.10.2011 г. по
гр. д. № 387/2010 г. на ВКС, ГК, ІV г. о./.
В конкретния случай, в Раздел ХVIII, т. 17 от ОУ към застрахователния договор,
неизчерпателно са посочени действия или бездействия, представляващи „груба
небрежност“, сред които и „преминаване през железопътен прелез при забранителен звуков
и/или светлинен сигнал, независимо от това налични ли са бариери и от положението им“.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът приема, че в
момента на преминаването на ищеца през железопътния прелез е била задействана
забранителната звукова и светлинна сигнализация. Налице са обаче обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че тази сигнализация не е могла да бъде възприета от водача в
достатъчна степен. В тази връзка бяха показанията на свидетеля П. И., който при направена
от служителите на БДЖ демонстрация на светлинната и звукова сигнализация
непосредствено след инцидента, много трудно е възприел светлинен сигнал в слънчевия ден,
а подаденият звуков сигнал също бил слаб и можел да се чуе само при загасен двигател на
автомобила или извън него. Освен това от показанията на същия свидетел се установи, че
видимостта на ищеца преди да премине прелеза е била силно ограничена от разлистени
храсти от лявата страна в посоката, от която идвал влакът, което налагало водачът да
навлезе почти на първата жп-релса, за да се убеди, че може да премине. Съдът преценява
показанията на този свидетел с оглед всички други данни по делото, предвид възможната им
9
заинтересованост като близък приятел на ищеца, но ги намира за последователни и
безпротиворечиви, като относно слабата трудно възприемаща се светлинна сигнализация в
слънчево време те се подкрепят и от показанията на полицейския служител, също
присъствал в момента на демонстрацията /по неговите думи „бледа“ светлина/. Относно
липсата на достатъчно видимост, поради наличието на храсти пред ЖП-прелеза, са налице
констатации и на вещото лице, което при оглед на местопроизшествието, за да изготви
заключението през месец ноември 2021 г., също е установило наличието на дървета и храсти
от двете страни на ЖП-прелеза, които според него ограничават видимостта на водачите на
МПС, пресичащи прелеза.
С оглед тези факти, не може да се приеме, че от страна на ищеца е проявена „груба
небрежност“, преминавайки ЖП-прелеза, тъй като той дори и да е положил дължимата в
случая грижа да спази правилата за преминаване през ЖП-прелеза, обективно е бил
възпрепятстван да възприеме в достатъчна степен, че преминаването е безопасно.
Ето защо, съдът намира за неоснователни доводите на ответника, че следва да
се изключи отговорността му по застрахователния договор за заплащане на обезщетение по
смисъла на т. 14.5 от Общите условия, а именно, че застрахователното събитие /ПТП/ е
предизвикано от действия на застрахования, представляващи груба небрежност.
Неоснователно се явява и другото възражение на ответника за изключване на
отговорността му по т. 14.11 от ОУ, поради неспазване от застрахованото лице на
предписанията на компетентните органи /движение по забранени и сигнализирани участъци,
пътища и др./. Не се установи неспазване от страна на ищеца на предписанията на
компетентните органи, а доколкото е преминал през ЖП-прелеза при включена
сигнализация вече се изложиха съображения за причината, поради която не е могъл
достатъчно да я възприеме. Не без значение е и факта, че с влязло в сила съдебно решение е
отменено наказателното постановление, с което ищецът е бил наказан във връзка със същото
събитие, като съдът е приел, че липсва нарушение.
От всичко изложено до тук съдът намира, че не са налице условията на чл. 408 ал. 1, т. 3 от
КЗ, за да се освободи застрахователят от отговорност, т.е. същият следва да заплати на
ищеца дължимото обезщетение по сключения договор за имуществена застраховка „Каско“.
Следва да се отбележи, че съгласно общата разпоредба на чл. 386 ал. 1 и 2 от КЗ, при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на отговорност),
освен когато това е предвидено в този кодекс, като обезщетението, което се дължи, трябва
да е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен
в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквато хипотеза в случая не е налице.
Следователно по смисъла на чл. 386 от КЗ, размерът на дължимото от застрахователя
обезщетение по процесния договор за застраховка се определя от реално претърпените към
деня на събитието вреди, но не повече от договорената застрахователна сума, която в случая
10
е 14900.00 лева /видно от застрахователната полица/.
От заключението на съдебно-автотехническата експертиза, което съдът съобразява като
обективно и компетентно изготвено, се установи, че действителната стойност на процесния
лек автомобил към датата на произшествието е 14113.00 лева, а щетата върху автомобила е
изчислена от вещото лице в размер на 9946.52 лева, или същата е 70.5% от действителната
пазарна стойност на МПС към момента на застрахователното събитие. Следователно, касае
се за „тотална щета“ по смисъла на чл. 390 ал. 2 от КЗ, според който тотална щета на
моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия
ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
При определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение следва да бъде
съобразено наложилото се в съдебната практика разрешение, че в хипотезите на „тотална
щета“ меродавна е действителната стойност на вещта към момента на застрахователното
събитие, но не повече от застрахователна сума, от която се приспада стойността на
запазените части. Последните са т. нар. "ползи от вредите", които трябва да се приспаднат от
обезщетението, за да не се допусне неоснователно обогатяване на увредения /чл. 51 ал. 1 от
ЗЗД/. От повторното заключение на вещото лице се установи, че стойността на запазените
автомобилни части е в размер на 4141.05 лева. При това положение съдът намира, че от
действителната стойност на автомобила към датата на увреждането - 14113.00 лева следва
да се приспадне сумата от 4141.05 лева, при което се получава стойност от 9971.95 лева.
Исковата претенция е за заплащане на застрахователно обезщетение в по-малък размер от
така изчисления, а именно за заплащане на сумата 9946.52 лева, след допуснатото изменение
в размера на иска. Следователно, при спазване диспозитивното начало искът следва да бъде
уважен в пълния претендиран размер от 9946.52 лева.
По изложените съображения, предявеният иск с правно основание чл. 405 ал. 1 от КЗ се
явява изцяло основателен и доказан и следва да се присъди претендираното застрахователно
обезщетение в размер на 9946.52 лева, дължимо по застраховка „Каско“, за претърпените от
ищеца имуществени вреди по автомобила му „***“, с рег.№ ***, в резултат на ПТП,
настъпило на 06.04.2020 година.
С исковата молба ищецът претендира присъждането на законна лихва върху
застрахователното обезщетение от датата на подаването й в съда. Съгласно разпоредбата на
чл. 390 ал. 1 от КЗ, преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на
моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от
ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета. В
съдебната практика е възприето разбирането, че уведомяването на застрахователя за
дерегистрацията на застрахования автомобил има значение само за началото на срока на
забавата, но не и за основателността за претенцията за главница. В тази връзка е
константната практика на ВКС – Решение № 44/02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на I т. о.,
Решение № 59/12.06.2015 г. по т. д. № 1256/2014 г. на II т. о. и Решение № 140/01.08.2018 г.
11
по т. д. № 2278/2017 г. на I т. о. В съответствие с така установената практика, съдът счита, че
когато до приключване на разглеждане на делото не са представени доказателства за
прекратяване на регистрацията на увреденото МПС, както е в настоящия случай, началната
дата на дължимостта на законната лихва за забава следва да бъде поставена в зависимост от
сбъдването на това условие. Ето защо, върху приетото за доказано главно вземане следва да
се присъди законна лихва, считано от датата на представяне на доказателства за
прекратяване на регистрацията на процесния автомобил до окончателното изплащане, а
искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на предявяване на исковата
молба /27.07.2021 г./ до датата на представяне на посочените доказателства, следва да бъде
отхвърлено.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед уважаване на
исковата претенция изцяло, ищецът има право да му бъдат присъдени направените разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат.
Ищецът не е представил списък на разноски по чл. 80 от ГПК, но това не е пречка за
присъждане на направените разноски по делото, за които има представени доказателства.
Установява се, че ищецът е направил следните разноски: 392.00 лева – държавна такса,
100.00 лева – депозит за изготвяне на съдебно-автотехническа експертиза и 820.00 лева –
заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно разписка към договор за правна защита и
съдействие серия А, № 016974/27.07.2021 г., или общо разноски в размер на 1312.00 лева,
която сума ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца.
Съдът намира, че възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като с оглед цената на иска, същото е в
съответствие с установения размер в чл. 7 ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на
направените от него разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Освен това, тъй като ищецът не е представил доказателства за заплатена държавна такса в
размер на сумата 5.86 лева, дължима върху направеното увеличение на иска, същата следва
да бъде заплатена от ответника по сметката на ЛРС, с оглед изхода на спора.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, представлявано от М.П. И. заедно с всеки един от изпълнителните
директори, на основание чл. 405 ал. 1 от Кодекса за застраховането, да заплати на ИВ. СТ.
СТ., ЕГН **********, с адрес: гр. Л., ***, сумата 9946.52 лв. /девет хиляди деветстотин
12
четиридесет и шест лева и петдесет и две стотинки/, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Каско“, обективиран в комбинирана
застрахователна полица № 0306Х0493960 за застраховки „Каско“ и „Злополука“ от
24.07.2019 г., по заведена щета № 25520030100051, за имуществени вреди по лек автомобил
„***“, с рег.№ ***, причинени при застрахователно събитие /ПТП/, настъпило на 06.04.2020
г., около 11.30 ч., на железопътен прелез, находящ се на пътната връзка от път 301, км.
42+600 до птицекомплекс У.-Й., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на МПС „***“, с
рег.№ ***, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на
законна лихва върху главницата за периода от датата на предявяване на исковата молба
/27.07.2021 г./ до датата на представяне на посочените доказателства.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с горните
данни, да заплати на ИВ. СТ. СТ., с горните данни, сумата 1312.00 лв. /хиляда триста и
дванадесет лева/, представляваща разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
АРМЕЕЦ“ АД, за присъждане на направените от него разноски по делото, включително
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с горните
данни, да заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 5.86 лв. /пет лева и
осемдесет и шест стотинки/, представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
13