Р Е Ш Е Н И Е
№ 260124
гр.Б., 23.09.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Б.СКИ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна
колегия, първи съдебен състав, в публичното заседание на двадесет и втори юли
през две хиляди двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ц. П.
при секретаря И.Т., като разгледа докладваното от
съдия П. НАД №122 по описа за 2021година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
А.И.М.
с ЕГН**********,*** е обжалвал в законния срок наказателно постановление №*** от ***г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - София, РУ – гр.Б., упълномощен със заповед № *** от ***г. на МВР, с което за нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП на
основание чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200.00лева и за нарушение на чл.123, ал.1, т.2 б. а от ЗДвП на основание чл.175, ал.1, т.5 от
ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 70.00лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 1месец. В жалбата си М. излага съображения за незаконосъобразност на НП и
моли да бъде отменено изцяло, със законните последици, твърди се, че не е
осъществил вменените му нарушения.
В хода на
разглеждане на делото пред настоящата инстанция, жалбоподателят поддържа
жалбата.
Въззивната страна – РУ - Б., редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не изразява становище
по жалбата.
Б.ска районна прокуратура, редовно
призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище
по жалбата.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
приема, че от приложените по делото писмени доказателства: АУАН №***г.; заповед № ***/***г., протокол за ПТП, справка за нарушител и
събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите Л.П.Л. – актосъставител, на длъжност “мл.
автоконтрольор ” РУ – Б. и В.В.П., се установява следната фактическа
обстановка:
На 26.05.2020г. св
Л.П.Л. “мл. автоконтрольор ” РУ – Б. в присъствието на св.В.В.П. съставил АУАН
№***г срещу А.И.М., за това че същия ден в гр.Б. на бул.“***“
пред №35, като водач на спец. автомобил м.“Фолксваген транспортер“ с рег.№***,
като при излизане от реда на паркираните МПС е реализирал ПТрП с паркиран лек автомобил
м.“Форд Мондео“ с рег.№*** и като
участник в ПТрП не уведомява органите на
МВР. Актът бил съставен в присъствието
на М., който го подписал. Св.Л. квалифицирал деянията на М. като нарушения на чл.25,
ал.1 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.2 б. а от
ЗДвП. По случая бил изготвен протокол за ПТП от св.Л.. Въз основа на съставения АУАН е
издадено атакуваното наказателно постановление №*** от ***г., издадено
от Началника на група при РУ – Б..
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена от показанията на разпитаните по делото свидетели, дадените от
жалбоподателя, както и от писмените доказателства по делото.
Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като
е депозирана в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект /срещу който
е издадено атакуваното НП/, при наличие на правен интерес от обжалване и пред
компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът намира, че
събраните по делото доказателства, не установяват по несъмнен начин, че жалбоподателят
е извършил нарушението по пункт 1 на
НП, а именно нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП, респ. на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП.
По смисъла на чл. 179, ал. 2 от ЗДП - Който поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно
произшествие, се наказва с глоба от 200 лв., ако деянието не съставлява
престъпление. В тази норма се съдържа, както адм. наказание, така и състава на
санкционираното административно нарушение, т.е. административно нарушение е не
самото който не спазване предписанието на пътните знаци, пътната
маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за
разминаване, за изпреварване или за заобикаляне /както е отразено в т.5 на ал.1/, а причиняването на ПТП в резултат на това неспазване.
В АУАН и НП е вменено на жалбподателя, че с
управлявания от него автомобил на 26.05.20г. в гр.Б. на бул.“***“ пред №35, като водач на спец. автомобил м.“Фолксваген
транспортер“ с рег.№*** при излизане от реда на паркираните МПС е реализирал
ПТрП с паркиран лек автомобил. В случая не са налице доказателства, които по
безспорен начин да сочат, че на процесната дата и място жалбоподателят е
управлявал цитирания автомобил и че именно той е реализирал описаното по горе
ПТрП. Отразеното в АУАН, респ. твърдяното в НП
не се подкрепя от никакви доказателства, като разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели – Л. и П. заявяват, че не си спомнят никакви
факти по случая. Не се установи нито актосъставителят, нито свидетелят на
установяване на нарушението да са присъствали в момента на сблъсъка
между двата автомобила. Съдът констатира и че нито в протокола за
ПТП, нито в АУАН е посочено кой е бил
водача на другия автомобил, участвал в ПТрП, както и не са посочени свидетели
на същото. Съдът счита, че по делото липсват, а и от АНО не са ангажирани
доказателства, от които по несъмнен начин да се направи извод, че А.М. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.25, ал.1 от ЗДвП, респ. на чл.179, ал.2 вр. ал.1, т.5 от ЗДвП и следва
НП да бъде отменено в частта му на пункт 1, като неправилно.
От друга страна, съдът констатира, и че в пункт втори от обжалваното НП при фактическото описание на
нарушението е посочено, че М. като участник в ПТрП не е уведомил органите
на МВР, но това задължение за
участниците в ПТрП се вменява, единствено при такова с пострадали хора, което в
случая не е налице – същото е било само с материални щети. В същото време М. е санкциониран за нарушение чл.123, ал.1, т.2 б. а
от ЗДвП, която разпоредба касае
задълженията на участниците в ПТрП с пострадали хора. В случая жалбоподателя не е имал задължението по чл.123, ал.1, т.2 б. а от ЗДвП, тъй като от реализираното ПТрП не е
имало пострадали хора.
Обстоятелствата, при които е осъществено едно
административно нарушение, трябва да са съответни на
изписването на самото административно нарушение в диспозитива на НП и на посочените законови
разпоредби, които са нарушени и с които се налага наказание. Допуснатото в
случая процесуално нарушение е
съществено и опорочава издаденото НП до степен на незаконосъобразност, налагаща
отмяната му и по пункт 2. В случая не е
налице императивния реквизит на НП по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, именно чрез който
се лимитират пределите на административното обвинение от фактическа страна, в
рамките на които, ведно с юридическото
формулиране на административното обвинение чрез реквизита на НП по чл.57 ал.1
т.6 от ЗАНН, се реализира, както
правото на защита на нарушителя, така и съдебния контрол.
С оглед на всичко горепосочено, съдът приема, че обжаленваното НП е неправилно и незаконосъобразно и следва
да бъде отменено изцяло.
Водим от горните мотиви и на основание чл.63 ал.1 изр.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно
постановление №*** от ***г., издадено от Началник група
към ОДМВР - София, РУ
– гр.Б., упълномощен
със заповед № *** от ***г. на МВР против
А.И.М. с ЕГН**********,***, като неправилно и незаконосъбразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :