№ 48
гр. София, 03.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110134231 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Съдът е сезиран с предявен от „Арес Транс” ЕООД срещу „Рими
Транспорт” ЕООД осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 367 от ТЗ, вр. с чл. 49 и сл. от Закона за автомобилните превози, вр. с вр.
чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR) ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 977,92 лв., представляваща дължима сума по Заявка/Договор № 499 от
01.03.2021 г. за извършен превоз на 33 палета кроасани от село Казичене до
Белград, Сърбия, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на
подаване на исковата молба в съда – 16.06.2021 г., до окончателното
изплащане.
Ищецът твърди, че по силата на Заявка/Договор № 499 от 01.03.2021 г.
от приел да извърши превоз на 33 палета кроасани от с. Казичене, София до
гр. Белград, Р Сърбия. Договореното между страните възнаграждение /навло/
за транспортната услуга било в размер на 500 /петстотин/ ЕВРО, платимо до
30 дни след представяне на ЧМР и Фактура. След изпълнение на
транспортната услуга, издал на ответното дружество Фактура № **********/
12.03.21 г. /с приложено ЧМР от 05.03.21 г./ за сумата от 977.92 лева
1
/равностойност на 500 евро/, която следвало да бъде заплатена до 12.04.21 г.,
но плащане не е последвало. С оглед гореизложеното моли за уважаването на
предявения иск, както и на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответното дружество, с който се оспорва предявения иск като неоснователен.
Ответникът оспорва формата на сключването на договора, като счита, че
ищецът не е доказал натоварването на стоката, факта на получаването й, както
и одобряването й от страна на получателя. Оспорва представената от ищеца
фактура, доколкото не съдържа подпис и печат на съставителя. Оспорва
ищецът да е изпратил оригинално ЧМР и фактура до възложителя, както е
било уговорено между страните. Твърди, че поради неизпълнението на
задълженията си по договора ищецът дължи неустойка в размер на 977,92 лв.,
като в условията на евентуалност прави възражение за прихващане с тази
сума. С оглед изложеното моли за отхвърлянето на предявения иск.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
Представенa е заявка/договор № 499 от 01.03.2021 г., сключен между
ищеца и ответника, по силата на който ищецът се е задължил да превози
следния товар: 33 палета с кроасани, с тегло от 10000 кг, които е следвало да
бъдат натоварени на 04.03.2021 г. в 17:00 часа на адрес: „Чипита България“,
Казичане, съответно доставени на 08.03.2021 г. на адрес: Marbo Warenhouse,
Auto-put za Novi Sad 96, 11080 Zemun, Belgarde Serbia, срещу уговорено навло
в размер на 500,00 евро, което е следвало да бъде платено от ответника в 30-
дневен срок след представяне на оригинално ЧМР и фактура. Уговорено е, че
при неспазване на условията по т. 1, 4, 5 (договорът не съдържа т. 5), 6, 7, 10,
13, 14 на превозвача ще бъде удържана неустойка в размер на 200,00 евро от
навлото за всяко отделно нарушение.
Представена е заявка/договор № 2 от 04.03.2021 г. ., сключен между
ищеца и „Ава Транспорт“ ЕООД, по силата на който последното дружество се
е задължило да превози следния товар: 33 палета с кроасани, с тегло от 10000
кг, които е следвало да бъдат натоварени на 05.03.2021 г. в 17:00 часа на адрес:
„Чипита България“, Казичане, съответно доставени на 08.03.2021 г. на адрес:
2
Marbo Warenhouse, Auto-put za Novi Sad 96, 11080 Zemun, Belgarde Serbia,
срещу уговорено навло в размер на 500,00 евро, което е следвало да бъде
платено от ищеца в 30-дневен срок след представяне на оригинално ЧМР и
фактура. Уговорено е, че при неспазване на условията по т. 1, 4, 5 (договорът
не съдържа т. 5), 6, 7, 10, 13, 14 на превозвача ще бъде удържана неустойка в
размер на 200,00 евро от навлото за всяко отделно нарушение.
Представена е международна товарителница CMR от 05.03.2021 г., от
която се установява извършен международен автомобилен превоз на стоки, с
изпращач: „Чипита България“ ЕАД, Казичане, София, България, получател:
Chipita YU A.D., Bulevar Mihajla Pupina 10V, Beograd, Serbia, с място и дата на
товарене: София, България на 05.03.2021 г., с място на разтоварване Zemun
Serbia, превозвач: „Ава Транспорт“ ЕООД, предадени на превозвача
документи: фактура № **********/05.03.2021 г., относно 3391 кутии кроасани
с брутно тегло от 7140 кг, като стоките са получени на 09.03.2021 г. Marbo
Product Beograd.
Представена е фактура № **********/12.03.2021 г., издадена от ищеца, с
получател ответника, относно транспортна услуга с направление България-
Сърбия за сумата от 977,92 лв., за която не е начислен ДДС. Посочено е, че
ДДС не е начислен на основание чл. 30 ЗДДС – международен транспорт на
стоки извън ЕС, с дата на данъчно събитие 12.03.2021 г., място на сделката гр.
Костинброд.
Представено е писмо от 26.03.2021 г., с което ответникът е уведомил
ищеца, че на 11.03.2021 г. товарен автомобил с рег. № СО2073СХ/ СО0495ЕМ
по заявка 551 е натоварил стока от „Чипита България“ ЕАД за Чипита,
Сърбия. След натоварването шофьорът самоволно, без разрешение и
документи за стоката е напуснал територията на Чипита със стоката, за което
на ответника били наложени финансови санкции, тъй като се налагало да
подсигурят друг камион, респ. стоката отново следвало да се разтовари и
натовари. В тази връзка на ищеца следвало да се изпрати документ за
неустойка, както и взаимоотношенията между ищеца и ответника се
прекратявали за в бъдеще. В таз връзка е представена електронна
кореспонденция между страните.
Представена е фактура № 39242/29.03.2021 г., издадена от ответника с
получател ищеца за неустойка за неизпълнение на договор за транспорт по
3
заявка 551 от 05.03.2021 г. с камион с рег. № СО2073СХ/ СО0495ЕМ от
Казичане, България, до Белград, Сърбия за сумата от 977,92 лв. без начислен
ДДС, поради нулева ставка.
Представенa е заявка/договор № 551 от 05.03.2021 г., сключен между
ищеца и ответника, по силата на който ищецът се е задължил да превози
следния товар: 33 палета с кроасани, с тегло от 10000 кг, които е следвало да
бъдат натоварени на 11.03.2021 г. в 14:00 часа на адрес: „Чипита България“,
Казичане, съответно доставени на 12.03.2021 г. на адрес: Marbo Warenhouse,
Auto-put za Novi Sad 96, 11080 Zemun, Belgarde Serbia, срещу уговорено навло
в размер на 500,00 евро, което е следвало да бъде платено от ответника в 30-
дневен срок след представяне на оригинално ЧМР и фактура. Уговорено е, че
при неспазване на условията по т. 1, 4, 5 (договорът не съдържа т. 5), 6, 7, 10,
13, 14 на превозвача ще бъде удържана неустойка в размер на 200,00 евро от
навлото за всяко отделно нарушение.
От заключението и допълнителното заключение на назначената по
делото съдебно-счетоводната експертиза, неоспорени от страните, които
съдът цени като обективни, компетентни, изготвени с необходимите знания и
умения, се установява, че процесната фактура № **********/12.03.2021 г. е
надлежно осчетоводена както в счетоводството на ищеца, така и в това на
ответника. Установява се, че фактура № 39242/29.03.2021 г. не е осчетоводена
в счетоводството на ищеца, респ. не е отразена в дневниците на покупките по
ЗДДС на ищеца, ответникът е осчетоводил фактурата и същата е отразена в
дневника на продажбите по ЗДДС.
Други доказателства от значение за спора не са представени, а
необсъдените такива, съдът намира за неотносими.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 367 от ТЗ, вр. с чл. 49 и сл. от Закона за автомобилните превози, вр. с вр.
чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на
стоки (CMR).
Основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1. между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, породено процесния договор за превоз на
4
стоки, по силата на който ищецът се е задължил да извършил превоз на
уговорените стоки, а ответника е поел насрещно задължение да му заплати
уговореното възнаграждение (навло); 2. ищецът да е изправна страна по
договора, т. е. да е изпълнил задълженията си по договора. Тежестта за
установяването на тези факти е била на ищеца.
В тежест на ответника е било да докаже положителния факт на
плащането на уговореното възнаграждение.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства,
в частност и заключенията на назначената по делото ССЕ съдът намира за
установено по безспорен начин, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, породено от договор за международен
автомобилен превоз на стоки, по силата на който ищецът като превозвач се е
задължил да превози следния товар: 33 палета с кроасани, с тегло от 10000 кг,
които е следвало да бъдат натоварени на 04.03.2021 г. в 17:00 часа на адрес:
„Чипита България“, Казичане, съответно доставени на 08.03.2021 г. на адрес:
Marbo Warenhouse, Auto-put za Novi Sad 96, 11080 Zemun, Belgarde Serbia,
срещу уговорено навло в размер на 500,00 евро.
От представената международна товарителница CMR се установи по
категоричен начин и че ищецът е изпълнил задълженията си по договора, като
посредством друг превозвач – „Ава Транспорт“ ЕООД, е извършил превоза и е
доставил уговорените стоки.
Съгласно постоянната практика на ВКС фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество – ответник, включването им в дневника за покупко-
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на
ЗДДС, представлява недвусмислено признание на задължението и доказва
неговото съществуване. В този смисъл са например Решение № 178 от
13.10.2017 г. на ВКС по т. д. № 638/2017 г., II т. о., ТК; Решение № 71 от
8.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 1598/2013 г., II т. о., ТК; и др.
От заключението на назначената в настоящото производство ССЕ се
установи, че процесната фактура е надлежно осчетоводена от ответника,
съответно същата е за необлагаема доставка – не е начислен ДДС на
основание чл. 30 ЗДДС, с оглед на което е безпредметно да се изследва дали е
ползван данъчен кредит по нея. В тази връзка и в съответствие с посочената
5
по-горе практика на ВКС, следва недвусмислен извод за наличие на поведение
от страна на ответното дружество, което свидетелства за извънсъдебно
признание на процесното задължение.
Същевременно ответникът нито твърди, нито е представил
доказателства, от които може по безспорен начин да се установи, че е платил
задължението по процесната фактура № **********/12.03.2021 г.
При това положение исковата претенция се явява принципно установена
по основание и размер.
По отношение на възражението за прихващане:
Предвид това, че претенцията на ищеца принципно се явява установена
по основание и размер, следва да бъде разгледано своевременно направеното с
отговора на исковата молба възражение за прихващане със сумата от 977,92
лв. по фактура № 39242/29.03.2021 г., представляваща неустойка за
неизпълнение на договор за транспорт по заявка 551 от 05.03.2021 г. с камион
с рег. № СО2073СХ/ СО0495ЕМ от Казичане, България, до Белград, Сърбия.
Основателността на възражението за прихващане е обусловена от
кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: наличие на насрещно (активно) вземане на ответника от ищеца за
сумата от 977,92 лв. по фактура № 39242/29.03.2021 г., дължимо на основание
действителна клауза за неустойка за неизпълнение по договор за транспорт по
заявка № 551 от 05.03.2021 г. с камион с рег. № СО2073СХ/ СО0495ЕМ от
Казичане, България, до Белград, Сърбия; активното вземане да е изискуемо –
да е възможно кредитора да иска реално изпълнение, и да е ликвидно, т. е.
безспорно, установено с влязло в сила съдебно решение или заповед за
изпълнение или длъжникът (ищецът) да не го оспорва. Доказателствената
тежест за установяване на тези обстоятелства се носи от ответника.
Наличието или липсата на ликвидност на активното вземане (това на
ответника) се изяснява по спора за пасивното вземане (това на ищеца).
От договор за транспорт по заявка № 551 от 05.03.2021 г. се установи, че
между страните е уговорена неустоечна клауза по т. 15 от договора, а именно
че при неспазване на условията по т. 1, 4, 5 (договорът не съдържа т. 5), 6, 7,
10, 13, 14 на превозвача ще бъде удържана неустойка в размер на 200,00 евро
от навлото за всяко отделно нарушение.
Ответникът обаче не е представил доказателства, от които може да се
6
установи категорично наличието на някое от посочените основания,
обуславящи дължимостта на уговорената неустойка. Съответно съдът намира,
че описаните в отговора на исковата молба обстоятелства, обуславящи
начисляване на неустойката, не могат да се подведат под нито едно от
уговорените в т. 15 от заявка/ договор заявка № 551 от 05.03.2021 г. основания.
Същевременно ищецът не е осчетоводил фактура № 39242/29.03.2021 г., респ.
с извънпроцесуалното си поведение не е признал неустоечното задължение.
При това положение съдът намира за неустановено съществуването на
твърдяното от ответника неустоечно задължение.
Ето защо възражението за прихващане се явява неоснователно.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът.
Ищецът претендира и доказва следните разноски в общ размер на 650,00
лв., от които 50,00 лв. за ДТ, 300,00 лв. за депозит за вещо лице и 300,00 лв. за
адвокатско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да му
се присъдят изцяло.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Рими Транспорт” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 367 от ТЗ, вр. с чл. 49 и сл. от Закона за автомобилните
превози, вр. с вр. чл. 1, § 1 от Конвенцията за договора за международен
автомобилен превоз на стоки (CMR) да заплати на „Арес Транс” ЕООД, ЕИК
********* сумата от 977,92 лв., представляваща дължима сума по
Заявка/Договор № 499 от 01.03.2021 г. за извършен превоз на 33 палета
кроасани от село Казичене до Белград, Сърбия, за която е издадена фактура №
**********/12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба в съда – 16.06.2021 г., до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА Рими Транспорт” ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати на „Арес Транс” ЕООД, ЕИК ********* сумата от
650,00 лв., представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
7
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8