РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. Сандански, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Й. Филчев
при участието на секретаря Йорданка Н. Стойкова
като разгледа докладваното от Иван Й. Филчев Административно наказателно
дело № 20241250200358 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град
***, област Стара Загора, ул. „***“ №***, със законен представител и управител Ст. К. П.,
подадена от процесуален представител – адвокат А. – против Електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № **********, с който на основание
чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДВП на дружеството жалбоподател е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2 500.00 /две
хиляди и петстотин/ лева, за нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на обжалвания акт като издаден при
съществени нарушения на процесуалните правила – неясно и неточно описание на
претендираното нарушение, липса на ясно посочено и подлежащо на санкция изпълнително
деяние. Претендира се незаконосъобразност на обжалвания акт във връзка с решение на
СЕС. Излагат се твърдения за неяснота относно издателя на акт – обуславяща неяснота
относно неговата компетентност. Оспорва се процедурата, на която се позовава издателя на
акт. Претендира се и противоречие на обжалвания акт с по - благоприятна за дееца промяна
на процесуалния закон, изискваща даване на възможност на нарушителя да заплати
дължимата такса, преди да бъде санкциониран, което не е направено от АНО. Иска се
отмяна на обжалвания електронен фиш и присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован не се явява законния представител,
не се явява упълномощен процесуален представител. По делото за съдебно заседание
постъпват молби от процесуалния представител с които се поддържа жалбата, правят се
доказателствени искания и се взема становище по съществото на спора. Иска се отмяна на
обжалвания акт и присъждане на разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована се представлява в съдебно заседание от
1
процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва жалбата като неоснователна.
Представя доказателства. В хода на съдебните прения иска потвърждаване на атакувания акт
като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на възнаграждението, претендирано от жалбоподателя за
ангажирането на правна помощ.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и
подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени
от страните и служебно провери правилността на атакувания електронен фиш, намери, че са
налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Жалбоподателя „***“ ООД е юридическо лице, регистрирано в търговския регистър с
ЕИК***. Дружеството е собственик на товарен автомобил марка и модел „Мерцедес
Актрос“ , с рег. № СТ ***ВТ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 6.
На 11.06.2023г. в 19.33 товарен автомобил марка и модел „„Мерцедес Актрос“ , с рег. № СТ
***ВТ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория
ЕВРО 6, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща техническа допустима максимална
маса за състава от 44 000 се движил на територията на община Кресна, по път път А-3, км
129+714, с посока Нарастващ километър, който участък е включен в обхвата на платената
пътна мрежа. Към момента на преминаването на ППС през този пътен участък същото било
заснето, като било установено, че не е налице заплатена дължимата такса за състава с общ
брой оси 5 и максимална маса на състава от 44 000. Към момента на преминаването на
автомобила през този пътен участък бордовото устройство не подавало данни за
местоположението и движението на ППС, поради което не била създадена и изпратена тол
декларация, а дължимата такса за изминато разстояние по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП не била
заплатена. За преминаването на превозното средство през този сегмент нямало и закупена
валидна маршрутна карта. Електронната система за събиране на пътни такси отчела и
регистрирала като нарушение движението на автомобила, като създала доклад по чл.167а,
ал.3 от ЗДвП, в който като причина за констатираното нарушение било посочено - няма
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.
За така извършеното нарушение срещу "***" ООД бил издаден обжалваният Електронен
фиш № ***.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа н а надлежно
приобщените по делото писмени доказателства приложени в административно
наказателната преписка, както от представеното от „Интелигентни трафик системи“ АД
писмо, ведно с приложенията към него.
Съдът кредитира приложените по делото писмени доказателства, които прецени като
еднопосочни, последователни и обективни, кореспондиращи на приложените статични
изображения - снимки.
Приложените фотоизображения съдът също кредитира с доверие. Съгласно чл.167а, ал.3 от
ЗДвП "електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗДвП създава
доклади за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – ал. 3в, към които автоматично се
прилагат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи. Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват
доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство,
неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото
средство – част от системата.". Ето защо съдът намери, че от статичните изображения се
установяват регистрационния номер на заснетото ППС, датата, часа, мястото на движение
2
по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и разположението на
техническото средство.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна, като първото основание
за този резултат е непропорционалността на наложената санкция. Съгласно §16 от
допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива
1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от
товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива
2006/38ЕС на Европейския парламент и на Съвета. Следователно и към разглежданите в
настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на
правото на Европейския съюз за пропорционалност. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.
9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват
съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на
националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни,
съразмерни и възпиращи. Според трайната практика на СЕС изискването за
пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на
държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна
цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от
законодателството на Съюза.
В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент
в българското законодателство са въведени следните санкции при неплащане на тол такса:
задължение по чл.106 от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се
определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП
за разстояние, съответстващо на най-дългата отсечка между две точки от платената пътна
мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа;
Наред със задължението за заплащане на дължимата пътна такса е предвидено и
налагането на административно наказание - имуществена санкция - във фиксиран размер
съгласно разпоредбите на чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този начин размерът не
зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или
частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.
В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22.03.2017г. по съединени дела С-497/15
и С-498/15 е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на
съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на
фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително
заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и
тежестта им. Актуалната уредба на санкциите се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй
като е предвидената възможност имуществената санкция по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП да
бъде избегната, като се заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП. Тази възможност
обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност,
доколкото съгласно чл.26 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е
фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на
конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за
заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на
изминатото разстояние. Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната
такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП реално се дублират със
задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл. 27 от Тарифата е
максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на
Директивата биха могли да бъдат постигнати с по ниска като интензитет административно
наказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при
механизъм на определяне на наказанието, държащ сметка за конкретната тежест на
извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.
3
В този смисъл е и произнасянето на СЕС с Решение от 21.11.2024 г. по дело С61/23, в което
изрично е прието, че чл.9а от Директива 1999/62/ЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за
ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително,
когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административно
наказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер, като
решаващите аргументи са, че българското право не допуска при определяне размера на
санкцията да се отчитат редица съществени фактори каквито са: причините за допуснатото
нарушение, изминатото разстояние без заплатена такса, степента на вината умисъл или
непредпазливост.
Налице е друго основание за отмяна на обжалвания акт, отново извлечимо от приложимите
разпоредби на европейското право. Съгласно чл.2, §7 от Регламент за изпълнение
/ЕС/2020/204 на Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване /ЕУЕПТ/,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО доставчиците на ЕУЕПТ
информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна
такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередовността преди предприемане на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство. Поради това са регламентирани задължителни
указания, които следва да бъдат изпълнени спрямо ползвателите на платената пътна мрежа,
преди последните да бъдат санкционирани.
По делото се доказва по несъмнен начин, че към датата на деянието жалбоподателят е имал
сключен договор с доставчик на услугата за електронно събиране на пътни такси, като това е
било дружеството "Интелигентни трафик системи" АД. При това положение доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние е следвало да
уведоми жалбоподателя за недекларирането на тол данни за конкретното пътно превозно
средство. Едва след изпълнение на това задължение и проявено бездействие от страна на
ползвателя на услугата е могло да се пристъпи към ангажиране на административно
наказателната отговорност на лицето.
В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИЗП - ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са
създадени новите разпоредби на чл.10б, ал.7-9 от ЗП и така националното законодателство е
приведено в съответствие с изискванията на Регламент за изпълнение /ЕС/2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. и в частност с чл. 2, § 7 от същия. Съгласно актуалната
редакция на чл.10б, ал.7 от ЗП - "В случай че е налице частично или пълно недеклариране на
тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от категорията по
ал. 3, за което има действащ договор с доставчик на услуга за пътно таксуване, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване
през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на уведомление по ал.
8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не се образува административно
наказателно производство."
Следователно действащото законодателство предвижда хипотеза, при която деецът да се
освободи от понасяне на административно наказателната отговорност при изпълнение на
определени условия, каквато възможност не е предоставена на жалбоподателя. Налице е
последвал деянието, но преди влизането в сила на електронния фиш по-благоприятен
материален закон по смисъла на 3, ал.2 от ЗАНН.
По тези съображения съдът приема, че независимо от доказаността на деянието, описано в
електронния фиш, то поради наличието на съществени пороци в процедурата жалбата се
явява основателна, а атакуваният електронен фиш трябва да бъде отменен.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производството пред районния съд
4
страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото и основателността на жалбата
такива се дължат единствено на жалбоподателя. Последният е направил искане за
заплащане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 780 лева,
което не е прекомерно с оглед наложената санкция и правната и фатическа сложност на
производството и следва да бъде уважено изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН и чл.63д, ал.3, вр. с ал.1 от ЗАНН,
Районен съд Сандански,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено
от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата
№***, издаден от Агенция "Пътна инфраструктура" при МРРБ, с което на ***“ ООД,
ЕИК***, със седалище и адрес на управление в град ***, област Стара Загора, ул. „***“
№***, със законен представител и управител Ст. К. П. за нарушение на чл.102, ал.2 от Закон
за движение по пътищата на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от Закона за
движението по пътищата е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 2500.00 /две хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура" към Министерството за регионално развитие и
благоустройството да заплати на ***“ ООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление в
град *** област Стара Загора, ул. „***“ №***, със законен представител и управител Ст. К.
П. разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 780.00 /седемстотин и
осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред АС Благоевград по реда на гл. XII АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
5