№ 2928
гр. София, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
в присъствието на прокурора К. З. Г.
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А. Частно наказателно
дело № 20221110205141 по описа за 2022 година
като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства - писмени, гласни доказателствени средства, както и
заключението на КСППЕ, намира за установеното следното:
Производството е по реда на чл. 157 и сл. ЗЗ и е образувано по искане на
прокурор при СРП отдел ИНПЛ за постановяване на задължително лечение
на Ж. Д. СТ..
В настоящето производство бяха събрани значителен обем писмени
доказателства и гласни доказателствени средства. В днешното съдебно
заседание бяха разпитани свидетелките Р. и К.. Обяснения нееднократно даде
и предложеното за принудително действие лице, а гласни доказателствени
средства се събраха, и чрез разпит на нейната майка – свид.Й.Н.. Беше прието
и заключение на КСППЕ, което съдът изцяло кредитира като обективно
изготвено и даващо отговор на поставените въпроси.
Съдът намира, че въз основа на така очертаната доказателствена
съвкупност и от заключението на КСППЕ се установява наличието на
първият, медицински критерий, за провеждане на задължително лечение по
отношение на С.. Съдът намира, че следва изцяло да бъде възприето
1
заключението на вещите лица, че при С. е налице налудно разстройство,
което представлява заболяване от кръга на визираните в чл.146 от ЗЗдр. В
този смисъл съдът намира, че се събра достатъчен обем доказателства, за да
се приеме че поведението й далеч надхвърля провокираното от нормален
междусъседски конфликт, свързан със споровете между живущите в една
етажна собственост, включително и по отношение нивата на шума. Не се
събраха доказателства нивата на шума в етажната собственост, в която живее
С., да са значително по-високи от това, което е нормално по отношение на
сградите в режим на етажна собственост. В този смисъл в днешното съдебно
заседание бяха разпитани свидетелките К. и Р., които съобщиха за
несъответно поведение на С. - че същата звъни по звънците и тропа по
вратите им в късни и неприемливи часове, крещи на междуетажните
площадки, диалогът с нея е невъзможен и силно затруднен. Същите
съобщиха, че многократно са подавали сигнали на тел.112. В този смисъл
съдът не кредитира показанията на свид. Николова, че действително в
етажната собственост се вдига по-висок шум от възприетия за нормален,
поради противоречие за това обстоятелство в показанията, които същата е
дала в открито съдебно заседание на 13.05.2022г. и в днешното съдебно
заседание. На 13.05.2022г. самата тя е заявила, че не може да даде сведение за
шума от широко обсъжданата в производството пералня в дома на
свидетелката Р., а в днешното съдебно заседание съобщи, че тя е чувала
шумът от пералнята и същата действително е шумна. Още повече съдът
намира и въз основа на непосредствените си впечатления и възприятия от
предложено за принудително действие лице в няколко поредни проведени
заседания, че поведението й се отклонява от общо приетото за нормално. Ето
защо съдът намира, че същото е болестно мотивирано, а не е резултат
единствено от неразрешен съседски конфликт. В съдебни заседания на първо
място съдът имаше възможност сам да се убеди, че провеждане на диалог със
С. е невъзможен, тя почти не допуска да говори някой друг с изключение на
нея, като се изключи поведението й в днешното съдебно заседание при
упражняване право на лична защита и последна дума. Същата сподели
многократно мелагоманни идеи, в които съдът също имаше възможност
непосредствено да се убеди, при това без да са и задавани такива въпроси. В
предходно съдебно заседание С. сподели, че е подала сигнал във връзка с
опит за кражба на детето й, че е сезирала Скотланд Ярд, ФБР и т.н.. Ето защо
2
съдът намира, че следва изцяло да бъде възприето експертното заключение,
че при С. е налице налудно разстройство.
Съдът намира, че е налице и социалният критерий. Макар да няма данни
за физическа агресия от страна на С., съдът намира, че поведението й
представлява опасност за живущите в етажната собственост, нейни съседи. В
днешното съдебно заседание свидетелките Р. и К. споделиха, че към
настоящия момент спокойният живот в тяхната етажна собственост е
невъзможен. Споделиха още, че се притесняват от възможна проява на
физическа агресия от страна на С.. На следващо място съдът намира, че с
поведението си С. представлява опасност и за малолетното дете, което
отглежда. Свидетелките споделиха, че това дете е ставало пряк свидетел на
агресивните вербални изблици на майката, възприело е отправените от нея
нецензурни, неприлични изрази към нейните съседи и към свид.К.. Отделно
от това свидетелките съобщиха, че в някои от случаите именно детето е
ставало причина С. да не бъде задържана от полицейските органи. Установи
се и че при С. отсъства каквото и да било критичност към наличието на
психично заболяване, същата не провежда доброволно лечение, поради което
съдът намира, че следва да постанови провеждане на задължително такова.
По отношение на срока на лечението, съдът намира, че следва да се
съобрази с предложеното в експертизата, като определи двумесечен срок
предвид обстоятелството, че до настоящия момент С. не е лекувана.
Същевременно по отношение формата на лечение, съдът намира, че
първоначално предложената от вещите лица амбулаторна форма не е удачна.
Това е така по следните съображения: в множество съдебни заседания съдът
придоби непосредствени впечатления от С. и намира, че при същата липсва
каквото и да било критичност и съзнание за наличието на психично
заболяване и за необходимост от провеждане на лечение. Заявената такава
критичност в последната и дума и в правото й на лична защита съдът
преценява, че е единствено опит на предложената за задължително лечение да
мотивира съдът да постанови по-благоприятната, по-щадящата амбулаторна
форма на лечение. Същевременно следва да се посочи, че първоначално
изготвяне на експертизата беше определена в амбулаторна форма, но именно
неявяването на С. стана причина съдът да измени определението, с което е
допуснато изготвянето на експертиза по отношение на формата и да определи
3
стационарна форма. Същевременно съдът намира, че няма лица от кръга на
близките и които да могат да съдействат на С. да провежда с необходимата
периодичност амбулаторната форма на лечение. В тази връзка съдът намира,
че от показанията на свид. Николова – майка на предложеното за
принудително лечение лице, се установява, че самата тя не е критична към
състоянието на дъщеря си. Оправда го и го отдава изцяло на възникналия
битов конфликт между дъщеря й и свид. А.Р., като самата тя не счита, че има
нещо отклоняващо се от нормалното в поведението на нейната дъщеря. Ето
защо съдът счита, че свид. Николова не би могла да обезпечи явяването на С.
за необходимите изследвания в психиатричен кабинет към ЦПЗ
„Проф.Н.Шипковенски“. Отделно от това свид.Николова в предходния си
разпит съобщи, че самата тя не живее на територията на гр.София, живее на
територията на гр.Монтана, където полага грижи за възрастната си майка. Ето
защо съдът намира, че следва да постанови провеждането на лечение в
стационарна форма, в какъвто смисъл беше и направената в днешното
съдебно заседание от вещите лица корекция, след като същите придобиха
впечатления от поведението на С. в съдебно заседание.
Същевременно по отношение на лечебното заведение, в което да се
провежда лечението, съдът намери, че следва да определи същото да се
провежда в ЦПЗ „Проф.Н.Шипковенски“, гр.София, а не в ДПБ „Св.Иван
Рилски“, гр.Нови Искър, тъй като в ЦПЗ „Проф.Н.Шипковески“,
предложеното за принудително действие лице вече пребивава малко повече
от седмица и медицинските специалисти вече са придобили представа за
констатираното при нея психично заболяване, а отделно и с възможността на
близките да я посещават, съдът намира, че ЦПЗ "Проф. Никола
Шипковенски" е по-удачният избор на лечебно заведение.
Предвид посоченото в експертизата, че С. не може да изразява
информирано съгласие по въпросите на лечението си, съдът намира, че следва
да бъде определено друго лице, което да дава информирано съгласие.
Предвид вече коментираното от съда, че при нейната майка също липсва
критичност за сериозността на заболяването и необходимостта от лечение при
нейната дъщеря, съдът намира, че не е удачно тя да дава информирано
съгласие по въпросите на лечението й. Доколкото не се събраха данни за
други близки, които биха могли да дават информирано съгласие за лечението
4
на С. - бащата на предложената за задължително лечение не се е явил в
съдебно заседание и съдът не разполага с данни за неговото състояние -
съдът намира, че следва да определи информирано съгласие по въпросите на
лечението на С. да изразява длъжностно лице при отдел „Здравеопазване“ при
Столична община.
Съдът счита, че следва да постанови предварително изпълнение на
решението с което е допуснато провеждането на задължително лечение.
При тези мотиви и на основание чл.162, ал.1 от ЗЗдр, СЪДЪТ
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на задължително лечение Ж. Д. СТ. с ЕГН
ХХХХХХХХХХ в ЦПЗ „Проф.Н.Шипковенски“, гр.София, за срок от ДВА
МЕСЕЦА, като ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на провеждане на лечението.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.163, ал.2 от ЗЗдр, предварително
изпълнение на решението.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.162, ал.3 от ЗЗдр за лице, което да дава
информирано съгласие по въпросите за лечението на Ж. Д. СТ., длъжностно
лице от отдел „Здравеопазване“, при Столична община.
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред
СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5