Р Е Ш Е Н И Е № .....
гр. Враца, 30 ноември 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВРАЧАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, четвърти
граждански състав, в публично заседание на 19.11.2020
г. в състав:
Районен съдия: Иван Иванов
при участието на секретаря Анита П.
като разгледа докладваното от съдия Иванов гражданско дело № 1298 по описа за 2020 г. на Врачанския районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Д.П.Н.
с ЕГН ********** и с адрес *** Н.Г.Н. с ЕГН ********** и с адрес ***.
Искането към съда е да прекрати сключения между
страните граждански брак с развод поради настъпило в него дълбоко и непоправимо
разстройство, по изключителна вина на ответника. Ищцата не е заявила претенция
по отношение на ползването на семейното жилище, а по отношение на фамилното си име
е заявила, че желае да възстанови предбрачното си фамилно име Пенева.
В исковата молба се излага, че страните са
сключили граждански брак на 19.05.1985 г. и имат родени от брака две деца:
Димитър Н., роден през 1986 г. и Пенко Н., роден през 1988 г., понастоящем
пълнолетни. След раждането на първото дете на страните ответникът се
дезинтересирал от нуждите на семейството, не осигурявал средства за битови
сметки и за издръжка на децата, злоупотребявал с алкохол и не се прибирал с дни
в семейното жилище. Страните направили опит да заздравят брачната си връзка,
като се сдобили с второ дете, но дори и тогава поведението на ответника не се
променило и страните се отчуждили помежду си. От 1998 г. съпрузите не живеят
заедно и не поддържат никаква връзка помежду си, а след раздялата между тях
ищцата научила, че ответникът е взимал големи суми пари назаем, които не е
връщал. Към настоящия момент всеки от съпрузите водел самостоятелен живот и
брачната връзка се опразнила от съдържание.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н.Г.Н.
не е подал писмен отговор и не е взел становище по предявения иск.
В проведеното на 19.11.2020 г. открито
съдебно заседание страните постигнаха споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК по
всички въпроси по чл. 51 от СК, поради което с протоколно определение от същата
дата съдът на основание чл. 321, ал. 5 от ГПК премина от производство за развод
по исков ред с правно основание чл. 318 от ГПК към развод по взаимно съгласие
на страните с правно основание чл. 330 от ГПК.
С оглед постигнатото между страните
споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК производството се развива като охранително,
по реда на чл. 330 и следващите от ГПК.
В съдебното заседание на 19.11.2020 г.
страните се явиха лично и заявиха, че поддържат постигнатото от тях в същото
съдебно заседание споразумение.
Молбата на страните за развод по взаимно
съгласие, съгласно постигнатото от страните споразумение е процесуално
допустима като подадена от надлежни страни.
Разгледана по същество, тя е основателна и
следва да бъде уважена.
Видно от удостоверение за сключен
граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 184 от
19.05.1985 г. на Община Враца, Д.П. Пенева и Н.Г.Н. са сключили граждански брак
на същата дата, като съпругата е приела да носи фамилното име Н..
Съпрузите са постигнали сериозно и
непоколебимо съгласие да се разведат, като са постигнали и споразумение по чл. 49,
ал. 4 от СК.
Съгласно споразумението от брака на
страните са родени две деца, които са пълнолетни, по време на брака страните не
са придобивали недвижими имоти, съпрузите не претендират издръжка един от друг,
никой от съпрузите не претендира ползването на семейното жилище, след развода
съпругата ще запази брачното си фамилно име Н., а разноските се поемат от
страните така, както са направени.
Съдът намира, че постигнатото между
страните споразумение е изчерпателно и законосъобразно. Същото урежда всички
въпроси, свързани с прекратяването на брака между страните по делото и отговаря
на закона и морала, поради което следва да бъде утвърдено и да придобие
изпълнителна сила.
Държавната такса за допускането на развода
съдът определя в размер на 40,00 лева, на основание чл. 6, т. 3 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, която следва да бъде
понесена от страните по равно.
Воден от всичко гореизложено, Врачанският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА с развод по взаимно съгласие сключения с акт
№ 184 от 19.05.1985 г. на Община Враца граждански брак между Д.П.Н. с ЕГН ********** и с адрес *** Н.Г.Н. с ЕГН
********** и с адрес ***.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните по делото споразумение
по чл. 49, ал. 4 от Семейния кодекс, съгласно което:
От брака на страните са родени две деца, които са
пълнолетни;
По време на брака страните не са
придобивали недвижими имоти;
Страните нямат претенции за ползването
на семейното жилище;
Страните не си дължат издръжка един на друг;
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Д.П.Н. с ЕГН ********** да носи брачното си
фамилно име Н.;
Разноските по делото се поемат от страните така, както са
направени.
ОСЪЖДА Д.П.Н. с ЕГН **********
и с адрес *** заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Врачанския районен съд сумата 20,00
лева-държавна такса за допускане на развода.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. с ЕГН **********
и с адрес *** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Врачанския районен съд сумата 20,00
лева-държавна такса за допускане на развода.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от него да се връчи на молителите Н.Н. и Д.Н..
Районен
съдия: