№ 2221
гр. Пловдив, 27.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно
частно гражданско дело № 20225300502335 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД,
ЕИК: *********, чрез пълномощника адвокат Н., срещу Определение №
6259/09.06.2022 г. постановено по гр.д.№ 18988/2021 г. на Районен съд -
Пловдив, XXIII гр.с. с което е оставена без уважение подадената от
жалбоподателя молба с вх. № 44090/01.06.2022 г. за изменение на Решение №
1665/17.05.2022 г., постановено по делото, в частта му за разноските.
Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на обжалваното
определение и поддържа, че разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
следва да се тълкува корективно съобразно характера на исковете,
обусловеността и свързаността на фактическите състави за установяването на
отделните вземания. Моли за отмяна на обжалваното определение и за
изменение на Решение № 1665/17.05.2022 г. по гр.д.№ 18988/2021 г. на
Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с. в частта му за разноските като се намали
присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение от 984, 27 лева на 566, 55
лева.
В постъпилия отговор на частната жалба от Адвокатско дружество
„Гърбев“, БУЛСТАТ *********, чрез адвокат Б., се мотивира становище за
неоснователност на жалбата с позоваване на разпоредбата на чл.2, ал.5 от
1
Наредба № 1/09.07.2004 г. и съдебна практика.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и
прецени данните по делото, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения
по чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество въззивният съд намира следното:
С Решение № 1665/17.05.2022 г. по гр.д.№ 18988/2021 г. на Районен
съд - Пловдив, XXIII гр.с.е признато за установено, че ищецът Т. Н. А. не
дължи на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата от 4 146, 12 лв.
неустойка при непредоставяне на обезпечение и сумата от 661, 80 лв.
възнаградителна лихва - по договор за кредит № 3537396 от 27.05.2019 г.,
сключен между ищеца и ответника, както и се осъжда „Изи Асет
Мениджмънт” АД, да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ
*********, сума в размер на 984, 27 лева с вкл. ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на ищцата Т. Н. А. безплатно
представителство в производството за един адвокат, определено от съда по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и да заплати на Т. Н. А.на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в размер на 215, 85 лв., представляваща
сторени разноски в рамките на производството.
В срока за обжалване на решението е постъпила молба по чл.248 ГПК
от „Изи Асет Мениджмънт” АД за изменение на решението в частта му, с
която на Адвокатско дружество „Гърбев“ е присъдено възнаграждение в
размер на 984, 27 лева и искане същото да бъде намалено на 566, 55 лева.
Първоинстанционният съд е постановил обжалваното определение, с
което е оставил без уважение молбата на „Изи Асет Мениджмънт” АД,
приемайки, че в конкретното производство са предявени два иска и за всеки
от тях се дължи определянето на отделно адвокатско възнаграждение.
Определението е неправилно.
При договори за предоставяне на безплатна правна помощ на основание
чл.38 ал.2 от ЗА, размерът на възнаграждението не се договаря между
страните по договора, а същото се определя от съда по Наредба №1 от
09.07.2004г. на ВАС за минималните размери на адвокатските
2
възнаграждения. В настоящия случай, безплатната правна помощ е
предоставена по силата на Договор за правна защита и съдействие и
упълномощаване от 10.11.2021 г., с който не е договорен размер на
адвокатското възнаграждение, а неговото определяне е предоставено на съда
на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.
В процесния случай районният съд неправилно е определил дължимия
размер на адвокатското възнаграждение. Изискването на разпоредбата на чл.
2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за определяне на възнаграждение
съобразно вида и броя на предявените искове намира приложение при
определяне на възнаграждения при искове в защита на различни интереси и
съответно при различен характер на осъществената защита. По делото е
предявен иск за недължимост на вземания на общо за тях основание, а
именно поради недействителност на договор за кредит на специално
основание по чл.22 ЗПК. Настоящият съдебен състав намира, че в случая
интересът на ищеца е един, а такава е и осъществената от пълномощника на
ищеца защита по делото, независимо от поотделното посочване на сумите
според клаузите на договора в исковата молба. При това положение съдът
намира, че нормата на чл.2, ал.5 от НМРАВ е неприложима, а така и е
неотносима цитираната в жалбата съдебна практика. Дължимото адвокатско
възнаграждение за представителството, осъществено по реда на чл. 38 от
ЗАдв., следва да се определи въз основа на общия размер на сумата, чиято
недължимост се претендира. При определяне размерът на адвокатското
възнаграждение съдът намира за приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредбата, поради което на осн. чл.38 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение
следва да се определи в размер на 566, 55 лева, към което на осн.чл. § 2а от
Наредбата да се начисли ДДС, предвид представеният Акт за регистрация по
ЗДДС на Адвокатското дружество, тоест размерът на адвокатското
възнаграждение следва да се определи на 679, 86 лева.
Ето защо, определението на ПРС, с което е оставена без уважение
молбата на „Изи Асет Мениджмънт” АД изменение на Решение №
1665/17.05.2022 г. в частта му за разноските следва да се отмени и последното
да се изменени като се намали размера на присъдените на Адвокатско
дружество „Гърбев“ разноски от 984, 27 лева на 679, 86 лева.
Така мотивиран, Пловдивският окръжен съд
3
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 6259/09.06.2022 г. постановено по гр.д.№
18988/2021 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с. с което е оставена без
уважение подадената от „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: ********* молба
с вх. № 44090/01.06.2022 г. за изменение на Решение № 1665/17.05.2022 г.,
постановено по делото, в частта му за разноските, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 1665/17.05.2022 г. постановено по гр.д.№
18988/2021 г. на Районен съд - Пловдив, XXIII гр.с., в частта му за
разноските, с която „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: *********, е осъдено
да заплати на Адвокатско дружество „Гърбев“, БУЛСТАТ *********, сума в
размер на 984, 27 лева с вкл. ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на ищцата Т. Н. А. безплатно
представителство в производството за един адвокат, определено от съда по
реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като намалява присъденото
адвокатско възнаграждение от 984, 27 лева на 679, 86 лева.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4