ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Велико Търново, трети състав, в закрито съдебно заседание, на дванадесети
май две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Административен
съдия: Евтим Банев
като
разгледа докладваното от съдия Банев адм. дело № 88 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 89
от АПК, вр. с чл. 26 от ДОПК.
Образувано е по жалба, подадена от ***И.А.Е.М.,
като пълномощник на Р.Д.Р. с ЕГН **********, адрес *** и посочен адрес за
кореспонденция ***, против Решение № 8/
28.01.2022 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново към ЦУ на НАП. С
обжалваното решение е отказано възстановяването на срока за обжалване на
Ревизионен акт № Р-04000420005733-091-001/ 18.03.2021 г. издаден от органи по
приходите при Териториална дирекция на НАП – Велико Търново. Жалбоподателката
навежда оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
противоречието му с материалноправните разпоредби на закона. Счита за
необосновани изводите на решаващия орган , че в случая не е налице хипотезата
на чл. 89, ал. 1 от АПК. Твърди се, че в случая по обективни причини Р.Р.
фактически не е узнала за издадения от приходната администрация ревизионен акт,
като се развиват подробни доводи за неговото формално връчване чрез активиране
на електронен адрес, който не се ползва само от това лице. Поради това и
жалбоподателката не е узнала за издаването на РА, нито се е запознала със
съдържанието му на сочената от приходната администрация дата, а е извършила
това далеч по-късно във времето – през месец октомври 2021 г., а се е запознала
със съдържанието му чрез пълномощник, едва на 29.10.2021 година. В тази връзка
се изтъква обстоятелството, че физически Р. пребивава във Федерална република
Германия от повече от 10 години и не е била наясно с официалната обвързваща
сила на електронната комуникация с приходната администрация в България, като в
германското законодателство не съществува правен ред за връчване на документи,
аналогичен на този по чл. 29, ал. 4 от ДОПК. Сочи се и че поради
продължителното й отсъствие, съпътствано с естествения процес на забравяне на
българския език, Р. не би могла да вникне в пълнота в специфичната правна и
финансова терминология, използвана в данъчния закон и съответно от администрацията,
в изготвените от нея документи. В тази връзка неправилно от решаващия орган е
направено позоваване на датата на нотариалната заверка на представеното
пълномощно, доколкото целта на същото е било единствено извършване на проверка
за евентуални налични данъчни производства. На последно място в жалбата се
акцентира, че в периода между издаването на РА и връчването му чрез
пълномощник, в Европа е била налице пандемична обстановка във връзка с третата
вълна на епидемията от Ковид-19, което допълнително би възпрепятствало
пътуването на ревизираното лице до България и организирането на защитата му,
дори да се приеме, че то се е запознало с РА на сочената от администрацията
дата – 18.03.2021 година. С тези доводи, подробно развити в жалбата, от съда се
иска да отмени оспореното решение на директора на дирекция „ОДОП“ – гр. Велико
Търново при ЦУ на НАП да бъде отменено като незаконосъобразно, да бъде
възстановен срокът за административно обжалване на РА и преписката да бъде
върната за разглеждане по същество.
Ответната страна - директорът на Дирекция „ОДОП” – Велико Търново, запознат с жалбата, която е подадена чрез него, не взема становище.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези представени с касационната жалба, намира за установено следното:
На Р.Д.Р. ***, ЕГН **********, е
извършена ревизия от органите по приходите при ТД на НАП – гр. В. Търново за
установяване на задължения за данъци върху доходите й като физическо лице по
чл. 17 от ЗДДФЛ, за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2016 година. Ревизията е била
възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000420005733-020-001/
23.09.2020 г., издадена от началник сектор ревизии при ТД на НАП – гр. В.
Търново. Заповедта е била връчена по реда на чл. 32 от ДОПК, на дата 16.11.2021
г., след като на дата 21.10.2020 г. при посещение на посочения адрес за
кореспонденция и на други адреси, не е било открито задълженото лице или друго
лице за контакти с НАП. Съгласно Протокол № 1327636/ 21.10.2021 г /л. 101/, на
един от посетените адреси, в с. Козаревец, е била установена П.Р.У.- леля на Р.Р.,
която посочила, че последната е в Германия, но отказала да предостави телефон
и/или адрес на електронна поща за кореспонденция. Съгласно отразеното в същия
протокол, по-късно по телефона с инспекторите по приходите се е свързало лице,
което се е представило за Р.Р., същото е било уведомено за възложената ревизия
и че трябва да предостави адрес на електронна поща и данни за упълномощено лице
за контакт, липсва отбелязване такива данни да са били предоставени. В хода на
ревизията е бил съставен Ревизионен доклад № Р-04000420005733-092-001/
19.02.2021 г., който съгласно удостоверение на л. 98 от делото, е връчен на Р.Р.
на дата 19.02.2021 г., когато е активирана електронната препратка към
съобщението от IP 109.42.0.249 и
документът е изтеглен от имейл ***. Няма данни срещу
РД да е било подадено възражение и ревизията е приключила с издаването на
Ревизионен акт № Р-04000420005733-091-001/ 18.03.2021 година. Съгласно
съдържащото се на л. 78 от делото удостоверение, ревизионният акт е връчен на
задълженото лице на дата 18.03.2021 г., когато е активирана електронната
препратка към съобщението от IP 91.75.74.154 и
документът е изтеглен от имейл ***. С
входящ № 23925/ 15.11.2021 г. в
деловодството на ТД на НАП – Велико Търново са постъпили две идентични жалби от
***И.А.М., като пълномощник на Р.Д.Р., срещу посочения по-горе ревизионен акт.
Към жалбите са били представени документи на чужд език и пълномощно с апостил
за удостоверяване на подпис от дата 27.04.2021 г. с което Р.Р. упълномощава
Адвокатско дружество „Д.,П.и Ко“, ***Т.М., ***И.А.Е.М. и ***К.Т., да я
представляват пред НАП във връзка с текущи и приключили контролни производства,
както и за обжалване по административен и съдебен ред на актовете на приходната
администрация. На 07.12.2021 г. в ТД на НАП – Велико Търново е представена
допълнителна молба от *** М., с приложени документи на чужд език и в превод на
български – договор за управление от 01.07.2016 г., сключен между Р.Р. и Immodafne GmbН – Карлсруе, удостоверение за
извършване на 02.06.2015 г., вписване от Районен съд Манхайм, на
представителство на посоченото германско дружество, вкл. от Р.Р., формуляри за
адресна регистрация на Р.Д.Р. в гр. Карлсруе от дати 02.10.2015 г. и 30.03.2017
година. С Решение № 145/ 17.12.2021 г. на директора на Д „ОДОП“ – гр. Велико
Търново, жалбата е била оставена без разглеждане на основание чл. 147, ал. 1 от ДОПК, поради подаването й след изтичане на срока по чл. 156, ал. 1 от същия
кодекс. Решението е било връчено на Р., чрез пълномощника ***И.А.М., по
електронен път, на дата 10.01.2022 г. /л. 39 от делото/, няма данни същото да е
било обжалвано по реда на чл. 147, ал. 3 от ДОПК. На 17.01.2022 г., по
електронна поща, в Д „ОДОП“ – Велико Търново е подадено искане за
възстановяване на срока на обжалване на РА № Р-04000420005733-091-001/
18.03.2021 г. на ТД на НАП – Велико Търново. Искането е подадено от *** М. във
вид на електронен документ с електронен подпис, като в него са развити доводи,
идентични с тези в жалбата пред АСВТ. Към същото са приложени екземпляр от
жалбата до директора на Д „ОДОП“ – Велико Търново, в съответствие с изискването
на чл. 89, ал. 1. изр. второ от АПК, както и посоченото по-горе пълномощно със
заверка от 27.04.2021 година. С Решение № 8/ 28.01.2022 г. на директора на Д
„ОДОП“ – Велико Търново, е отказано възстановяването на срока за обжалване на
ревизионния акт, като са изложени мотиви, че сочените в искането на Р.Р.
обстоятелства не представляват особени непредвидени такива по смисъла на чл.
89, ал. 1 от АПК. Решението за отказ е връчено на адресата му по електронен
път, чрез пълномощника му *** М., на дата 01.02.2022 г. /удостоверение на л.
26/. Жалбата срещу него пред АСВТ е подадена по електронен път, чрез органа
който го е издал, на дата 15.02.2022 г. и е представена в деловодството на съда
на 23.02.2022 година.
Към жалбата до съда от ответника е
приложена административната преписка, съдържаща коментираните до тук документи,
а също Заповед № 6/ 03.01.2017 г., Заповед № 17/ 08.01.2019 г. и Заповед №
1176/ 07.11.2019 г., всички издадени от директора на ТД на НАП – Велико Търново
и касаещи възлагане на компетентност на органи по приходите от териториалната
дирекция за издаване на заповеди за възлагане на ревизия. Последно изброените
документи нямат отношение към разглеждания спор. От жалбоподателя не са
представени документи, извън тези съдържащи се в административната преписка.
При
така приетото от фактическа страна, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, пред компетентния да я разгледа
съд и в рамките на преклузивния 7-дневен срок по чл. 89, ал. 1 от АПК, вр. с §
2 от ДР към ДОПК. След отстраняване на нередовността й, указана с разпореждане
на съда от 25.02.2022 г., същата отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151
от АПК и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 89, ал. 1 от АПК, приложима в производството пред директора
на Д „ОДОП“ – Велико Търново на основание чл. 26 от ДОПК, възстановяване на
срока за обжалване на ревизионния акт по административен ред може да се поиска,
ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. В
разглеждания случай с изложените в искането пред решаващия орган и в жалбата
пред съда доводи, жалбоподателят твърди наличието на особени непредвидени
обстоятелства, препятствали го да спази преклузивния срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, за обжалване на РА № Р-04000420005733-091-001/ 18.03.2021 г. на ТД на НАП
– Велико Търново по административен ред. За да постанови обжалваният отказ,
директорът на Д „ОДОП“ – Велико Търново е приел, че наведените в пред него
фактически основания за пропускане на този срок, не представляват особени
непредвидени обстоятелства, като тези изводи се споделят от настоящия съдебен
състав.
На
първо място, основната част от тези обстоятелства касаят твърдяна липса на
уведомяване на жалбоподателя за провежданото по отношение на него ревизионно
производство, както и на съобщаване на сочената от приходната администрация
дата, за издадения ревизионен акт. Тези твърдения и изложените в тяхна подкрепа
доводи обаче, обосновават претенция за своевременно подаване на жалбата пред
решаващия орган, а не за възстановяване на пропуснат срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, който в този случай изобщо не би започнал да тече. Преценката за
допустимостта на жалбата по административен ред вече е била извършена с Решение
№ 145/ 17.12.2021 г. на директора на Д „ОДОП“ – гр. Велико Търново, за което
няма данни да е било обжалвано и е придобило стабилитет /чл. 147, ал. 3 от ДОПК/. Поради това и разглеждането на въпроса за спазването на срока за
административно обжалване на РА, е недопустимо в настоящото производство. От
там и обсъждането от настоящия състав на доводите за нередовност при
съобщаването на ревизионния акт, респ. за спазване на срока за неговото
обжалване, поначало е извън предмета на спора. Действително, буди смущение
фактът, че самият ревизионен акт, както и ревизионният доклад, са връчени на
адресата им чрез изпращане по електронна поща, на електронен адрес, за който
липсват доказателства да е бил заявяван от задълженото лице по реда на чл. 28,
ал. 2 от ДОПК, като такъв за кореспонденция с Национална агенция за приходите.
Освен това достъпването до този електронен адрес и активирането на електронни
препратка е извършвано от различни IP, което
представлява индикация за възможното му ползване и от лица, различни от
жалбоподателя, в каквато насока са твърденията на последния. Няма съмнение
обаче, че съгласно представеното пълномощно със заверка от 12.05.2021 г., между
датата на упълномощаването на няколко различни лица да представляват Р.Р. пред
НАП и подаването на жалбата пред решаващия орган, е изминал времеви период
многократно надвишаващ срока за оспорване по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. Няма
представени доказателства подкрепящи наведените пред съда твърдения,
жалбоподателят лично или чрез някое от упълномощените лица, да е получавал РА
след връчването му чрез изпращане по електронна поща. Поради това и обратно на
развитите в жалбата доводи, упълномощаването за представителство пред НАП,
съставлява косвено доказателство, че жалбоподателят е узнал за развиващото се
по отношение на него контролно производство. Съответно, при липсата на други
данни и изцяло в полза на жалбоподателя, датата на това упълномощаване следва
да бъде възприета като най-късната възможна, на която ревизионният акт е бил
доведен до знанието на адресата му. Както се посочи, между тази дата и датата
на подаване на жалба от *** М. са изминали повече от 6 месеца, а в делото
липсват жалба да е подавана пред директора на Д „ОДОП“ преди 15.11.2021
година.
По отношение на второто обстоятелство, сочено в искането като
обосноваващо възстановяване на срока за обжалване – продължителното пребиваване
на Р. извън България и непознаване в пълнота на българското законодателство,
което е затруднило организирането на защитата й. Съдът намира, че както
съдържанието на изготвените протоколи преди връчването на ЗВР по реда на чл. 32
от ДОПК, така и представените пред решаващия орган документи /формуляри за
адресна регистрация в гр. Карлсруе от дати 02.10.2015 г. и 30.03.2017 г./
установяват вероятно продължително или постоянно пребиваване на Р.Д.Р. във
Федерална република Германия, вкл. в периода на провеждане на ревизията,
издаването и връчването на РА. Това обстоятелство обаче не я освобождава от
задължението да познава българското данъчно законодателство, приложимо спрямо
нея в качеството й на задължено лице по смисъла на чл. 14, т. 1 от ДОПК, нито
само по себе си не означава, че същата действително не е запозната с това
законодателство, а такова непознаване не може да бъде презюмирано.
По-същественото обаче е, че чл. 89, ал. 1 от АПК определя като основания за
възстановяване на срока за обжалване, пропускането му единствено поради
настъпване на „особени непредвидени“ обстоятелства. Тоест касае се за факти,
настъпващи независимо от волята на субекта и отличаващи се с определена степен
на внезапност, извънредност и непредвидимост, които обективно възпрепятстват
възможността своевременно да се упражни правото на оспорване. Видно е, че
непознаването на актуалното българско законодателство не може да бъде отнесено
към посочената категория, независимо от продължително пребиваване в чужбина,
доколкото при съвременното технологично и информационно развитие, запознаването
с промените в него е напълно във възможностите на всеки, пребиваващ на
територията на държава-членка на ЕС и зависи единствено от волята на
конкретното лице. От друга страна, наличието на законодателни промени по време
на пребиваването й в чужбина /доколкото въобще касаят Р./, няма
характеристиките на особено и непредвидено обстоятелство, още по-малко на
такова, препятстващо упражняването на правото на защита по административен ред
срещу издадения ревизионен акт.
По отношение на последното сочено от
жалбоподателя обстоятелство – наличието през 2021 г. на противоепидемични мерки
във връзка с епидемията от Ковид-19. Наличието на обявена епидемиологична
обстановка и въведени във връзка с това ограничителни мерки през посочения
период е ноторно известен факт, но към дата 18.03.2021 г. това обстоятелство не
може да се разглежда като особено и непредвидено, доколкото коментираните
обстоятелства са настъпили близо година преди това. Конкретно за времето след
18.03.2021 г. и до месец октомври 2021 г., не се установява наличието на
забрана за пътувания от Германия към България и обратно, а единствено
изисквания предоставяне на отрицателен резултат от тест, и то само през отделни
времеви периоди. От Р.Р. не се твърди и не се доказва, че в срока за обжалване
на РА и въобще през посочения по-горе период, тя е боледувала от Ковид-19 или е
била карантинирана по повод това заболяване, което обективно би ограничило
възможността за своевременно подаване на жалба. При така установеното,
наличието на обявена през периода епидемиологична обстановка, на първо място не
може да бъде определено като особено, непредвидимо и препятстващо упражняването
на определени права или изпълнението на задължения, дори по отношение на самото
данъчнозадължено физическо лице. Доколкото не се спори, че същото по един или друг начин е било преди това
уведомено за развиващото се контролно производство, за него е
следвало да бъде налице обосновано очакване относно издаването на ревизионния
акт приключващ това производство и извършване на съответното уведомяване. Нещо
повече - установява се, че макар и един месец след сочената от приходната
администрация дата на връчване, Р. е предприела мерки за упражняване на правата
и изпълнение на задълженията си, произтичащи от закона, чрез упълномощаването
за представителство пред приходната администрация на няколко други лица
намиращи се в България, при това такива с адвокатска правоспособност. Ето защо,
дори да се приеме, че самото наличие на ограничителни мерки поради епидемичната
обстановка, е съставлявало някакво обективно препятствие за подаване на жалба
до датата на коментираното упълномощаване /27.04.2021 г./, то след тази дата
пред Р. не е съществувала никаква пречка за извършване на фактически и/или
правни действия по отношение на НАП, вкл. чрез упълномощените от нея лица.
Фактическото предоставяне на пълномощното на посочените в него лица не би
следвало да представлява проблем при съвременните технически постижения, а че
такова е действително извършено сочат заверките на подписи върху преводи на
български от същото и от апостила за заверката му, извършени на дата 12.05.2021
година. При това положение, дори да се приеме, че в случая пред ревизираното
лице са били налице някакви обективни пречки за запознаването му с издадения
ревизионен акт и/или своевременното му оспорване, те са отпаднали най-късно на
12.05.2021 година. Видно от доказателствата по делото, неупражняването на
процесуалното правомощие е продължило и във времето от 12.05.2021 г. до
15.11.2021 г., през който относително продължителен период не са съществували
никакви пречки ревизионният акт да бъде обжалван по административен ред.
Съобразно
горно настоящият състав намира, че нито в производството пред решаващия орган,
нито с жалбата пред съда са представени доказателства, обосноваващи
обстоятелства от вида на визираните в чл. 89, ал. 1 от АПК, които да са довели
до пропускането на срока за обжалване.
Обжалваното
Решение, с което директорът на Дирекция „ОДОП“ – Велико Търново е оставил без
уважение искането на Р.Д.Р. за възстановяване срока за обжалване на Ревизионен
акт № Р-04000420005733-091-001/ 18.03.2021 г. на ТД на НАП – Велико Търново, е
законосъобразно и подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното
и на основание чл. 89, ал. 2 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата, подадена от Р.Д.Р. с ЕГН **********, адрес ***, против Решение № 8/
28.01.2022 г. на директора на Дирекция “ОДОП” – гр. В. Търново към ЦУ на НАП, с
което е отказано възстановяването на срока за обжалване на Ревизионен акт №
Р-04000420005733-091-001/ 18.03.2021 г. издаден от органи по приходите при
Териториална дирекция на НАП – Велико Търново.
Определението не подлежи на
обжалване.
Определението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него
по реда на чл. 137 от АПК. Съобщаването на жалбоподателя да се извърши чрез
пълномощника му по делото ***И.А.Е.М., на посочения в жалбата адрес за
кореспонденция: ***.
Съдия: