Постъпила е частна жалба, депозирана от Даниел Петров Толев, в качеството му на управител на „ДАНИВЕС” ЕООД, против разпореждане от 30.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 2214/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. В частната жалба се твърди, че цитираното разпореждане е незаконосъобразно. Твърди се, че процесният документ по смисъла на чл.417 от ГПК, в казуса – Договор за наем с нотариална заверка на подписите от 30.12.2009 г. не бил редовен от външна страна и не удостоверявал подлежащо на изпълнение вземане. Твърди се също, че за наемателя ,,ДАНИВЕС” ЕООД липсвали данни относно съществен индивидуализиращ го признак, а именно неговия ЕИК. Както и че впоследствие при нотариалното удостоверяване на подписите нотариусът бил удостоверил подпис, положен от „ДАНИВЕРС" ЕООД при това отново посочено без ЕИК, а с ЕГН. Поради това жалбодателят твърди, че процесният документ по чл.417 от ГПК, не удостоверявал вземане именно срещу „ДАНИВЕС" ЕООД с ЕИК ********* , защото никъде дружеството не било посочено с точното наименование и ЕИК. Твърди се, че оспореното разпореждане удостоверявало вземане, което не съответствало на клаузата па чл.5 от процесния договор и обвързаността на наемната цена от минималната работна заплата за страната. С оглед на това жалбодателят моли да бъде отменено обжалваното разпореждане изцяло. В частната жалба пред настоящата инстанция се прави особено искане с правно основание чл.420, ал.2 от ГПК за спиране на принудителното изпълнение, предприето по образуваното изп.д. № 78/2011 г. по описа на ДСИ при КРС. В дадения надлежен срок кредиторът Василева не е депозирала отговор на частната жалба и не е изложила доводи по същата. Съдът в обхвата на своята въззивна проверка установи следното : С разпореждане № 4547 / 30.12.2010 г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът „ДАНИВЕС” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Кърджали, кв.”Възрожденци” бл.10, вх.”А”, ап.16, представляван от Даниел Петров Толев да заплати на кредитора Димитрия Драганова Василева от гр. Кърджали, кв. „Възрожденци” бл.1, вх.”А”, ап.9, ЕГН **********, сумата от 1 650 лв., представляваща неизплатен наем за месеците февруари, март и април 2010 г., ведно със законна лихва, считано от 29.12.2010 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 333 лв., представляваща разноски по делото, от които 33 лв., внесена държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар. Съдът е мотивирал разпореждането си с обстоятелството, че вземането произтича от сключения между длъжника и кредитора, Договор за наем с нотариална заверка на подписите от 30.12.2009 г., че същият е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане на кредитора. В хода на тези констатации съдът намира депозираната частна жалба за допустима, но неоснователна. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.2, предложение последно, частната жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство, може да бъде основана само на съображения, извлечени от актовете по чл.417 от ГПК. Константната съдебна практика и теорията приемат, че в казуса проверката следва да започне с преценка на обстоятелствата дали с оглед депозираното заявление за издаване на заповедта за изпълнение са налице предпоставките на чл.411, във вр. с чл.410 от ГПК. След извършената проверка настоящата инстанция счита, че в производството са налице предпоставките на цитираните разпоредби, в частност заявлението отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК, т.е. иска се заповед за изпълнение за вземания за парични суми в размер под 25 000 лв., искането не противоречи на закона и добрите нрави, и длъжникът има седалище на територията на Р. България, като искането е депозирано в районния съд по същото това седалище на длъжника. Проверка следва да бъде извършена и досежно доводите за редовността от външна страна на акта по чл.417 от ГПК, и относно това дали същият удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска постановяване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. Приложеният в производството акт по смисъла на чл.417 от ГПК, е този посочен в т.3 на ал.1 на чл.417 от ГПК, т.е. съставлява договор за наем с нотариална заверка на подписите на наемодател и наемател, и същият съдържа задължения за заплащане на парични суми под формата на месечен наем. Страните посочени като наемодател и наемател в процесния договор за наем от 10.12.2009 г. ,са индивидуализирани. В този аспект съдът не кредитира довода на длъжника, че в самия договор и в нотариалната заверка на същият били посочени различни правни субекти – „ДАНИВЕС” ЕООД и „ДАНИВЕРС” ЕООД. И това е така защото посочените в договора идентифициращи признаци по смисъла на чл.119 от ТЗ, като фирма, седалище, адрес на управление, съдружници и представителство /доколкото иде реч за ЕООД/, са изписани и те в достатъчна степен индивидуализират правия субект - „ДАНИВЕС” ЕООД. В процесния договор макар и като дан. № е посочен и притежаваният от търговското дружество „Данивес”, ЕДИНЕН ЕДИНТИФИКАЦИОНЕН КОД *********, който код определено съвпада и с представения такъв в приложеното към заявлението удостоверение за актуално състояние. Още повече, че съгласно §2 от ПЗР на Закона за регистър БУЛСТАТ, във вр. с § 5 от ПЗР на Закона за статистиката /отм./ , данъчният номер на търговците съвпада с кода по БУЛСТАТ. Нещо повече нотариалната заверка установява кой е положил подписа за съответния субект, а това в казуса не е спорно, че е представляващият дружеството- Даниел Петров Толев, с ЕГН **********. Всъщност това е и лицето депозирало частната жалба, стояща в основата на настоящото производство. Съдът не кредитира и довода на жалбодателя, че размерът на търсеното вземане не съответства на разпоредбата на чл.5 от същия договор. Макар това действително да е така и посоченият в тази разпоредба ориентир от 2.5 минимални работни заплати за търсения период да дава размер на месечния наем от 600 лв., т.е. дължим размер по-висок от търсения, все пак на кредитора принадлежи правото да прецени дали да предяви цялото си вземане. Следва в производството изрично да се посочи, че особеното искане с правно основание чл.420, ал.2 от ГПК, за спиране на незабавното изпълнение, предприето по образуваното изп.д. № 78/2011 г.по описа на ДСИ при КРС, е ненадлежно предявено. Компетентен да го разгледа е районният съд постановил това незабавно изпълнение, в казуса Кърджалийския районен съд. Всъщност от прочита на делото се установява, че длъжникът вече е направил същото искане пред Кърджалийския районен съд и по него компетентният съд се е произнесъл. С оглед на тази констатация искането следва да бъде оставено без разглеждане. С оглед изложеното и на основание чл.419, ал.1, във вр. с чл.278 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, депозирана от Даниел Петров Толев, с ЕГН **********, в качеството му на управител на „ДАНИВЕС” ЕООД, с ЕИК *********, против разпореждане от 30.12.2010 г., постановено по ч.гр.д. № 2214/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ направеното от Даниел Петров Толев, с ЕГН **********, в качеството му на управител на „ДАНИВЕС” ЕООД, с ЕИК *********, особеното искане с правно основание чл.420, ал.2 от ГПК, за спиране на незабавното изпълнение, предприето по изп.д. № 78/2011 г. по описа на ДСИ при КРС. Определението на основание чл. 274, ал.4 от ГПК, е окончателно.
Председател: Членове:1.
2.
|