№ 179
гр. Варна, 23.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско
дело № 20233100502300 по описа за 2023 година
Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на В. И.
Ж., чрез адв. А. против Решение № 3160 от 02.10.2023 година, постановено
по гр.дело № 9747/2023 година, с което съдът е отхвърлил исковата
претенция на въззивницата против И. С. Ж. от с. Б., община А., м. „Т.“, №
90.2, иск с правно основание чл. 144 СК, за осъждането му да заплаща на
ищцата месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от датата на
депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за забава за всяка
закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, както и с което е била осъдена въззивницата да му заплати
сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред РС-
Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
В жалбата пред въззивния съд се излага, че решението е неправилно и
необосновано. Сочи се, че въззиваемия Ж. работи изцяло в сивата икономика,
че извършва дейност по монтаж на дограма и че дори за целта наема
работници. Обръща се внимание, че притежава средства, но не ги е
декларирал и по тази причина за него не е налице затруднение, по смисъла на
1
закона, да предоставя допълнителна издръжка. По същество се иска отмяна на
решението и уважаване на претенцията.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на И. С. Ж., чрез
адв. В., с които се настоява решението да бъде потвърдено.
Пред настоящия съд, въззивницата е редовно призована, не се явява, но
чрез своя процесуален представител, в лицето на адв. А., моли жалбата да
бъде уважена.
Въззиваемия И. С. Ж. е редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. В., които оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, както и като съобрази материалите по
делото и изразените мнения, ВОС, намери за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция производството по делото е било
образувано по предявен иск от В. И. Ж. против И. С. Ж., с правно основание
чл.144 от СК - за издръжка в размер на 500 /петстотин/ лева, заедно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска до настъпване на основание за
нейното изменение или прекратяване, с падеж на плащане – до 10 число на
месеца, за които де дължи издръжка, считано от завеждане на настоящата
претенция.
В исковата молба се твърди, че ответника е неин баща, както и че
последния е бил осъден да заплаща издръжка до навършване на 18 години в
размер на 350 лева. Ищцата твърди и доказва, че студент, редовно обучение, в
НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в град София, редовно обучение, като всеки
семестър заплаща сумата от 750 лева.
За да се произнесе по спора, както и като отчете наличните по делото
доказателства и застъпените от страните становища, настоящата инстанция
прие за установено следното:
Не е спорно между страните, а видно от наличните доказателства, че
въззивницата В. Ж. е родена на *** година от майка А. А. Ж. и баща И. С. Ж..
Не е спорно също, че брачния съюз между родителите е бил прекратен с
решение по гр.дело № 1084/2020 година на ВРС, също тогава въззивника е
бил осъден да заплаща месечна издръжка на ищцата, чрез неговата майка и
законна представителка в размер на 350 лева.
Не е спорно между страните и е видно от писмените доказателства, че
2
въззивницата е студент в НМА „Проф.Панчо Владигеров“ – град София,
както и че в рамките на един семестър заплаща държавна такса в размер на
750 лева; че обучението й не позволява ангажиране с трудова заетост и че
месечните й задължения са били поемани изцяло от неговата майка.
Спорно по делото е дали въззивника разполага с доходи, които да му
позволят да заплаща претендираната издръжка, т.к. представя и се позовава
на Удостоверение от НАП, че притежаваната от него фирма „ИС
Инжинеринг“ ЕООД не извършва дейност, респективно не получава
дивидент.
Съгласно чл. 144 СК, родителите дължат издръжка на своите
навършили пълнолетие деца, ако последните не могат да се издържат от
доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в
средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до
навършване на 20годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, като цитираната
разпоредба установява още, че издръжка на продължаващ обучението си
пълнолетен се дължи само, ако тя не съставлява особени затруднения за
родителите. В тази връзка за уважаването на предявен по реда на чл. 144
СК иск в тежест на ищеца е, съобразно правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК при
условията на пълно и главно доказване да установи, качеството си на
правоимащо да получи търсената издръжка лице, а именно, че като
пълнолетен продължава обучението си в редовно средно учебно заведение,
нуждата от издръжка, т. е., че не може да се издържа от доходите и
имуществото си, както и че ответникът разполага с материалната възможност
без особени затруднения да заплаща съответния размер на издръжка. Това
означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за
това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите,
квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина
на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното
положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице.
При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и
3
обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за
родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със
задължителен характер – решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, а
именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІІ г.
о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, ІV г. о., решение
№ 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, ІV г. о.
В разглеждания случай, ангажираните по делото писмени доказателства
установяват по безспорен начин обстоятелствата, че ищцата е навършила
пълнолетие, че същата се явява по рождение низходящ от първа степен на
ответника, както и че понастоящем е студентка, редовно обучение в НМА
„Проф.Панчо Владигеров“ – град София..
Не се установи ищцата да има имущество, от което да се издържа. По
делото не са събрани и доказателства, че същата получава каквито и да е
доходи, за да се обсъжда въпросът дали тя е в състояние сама да се издържа
от тях. В тази връзка от една страна се установи, че поради редовната форма
на обучение, присъствието й на учебни занятия в университета е
задължително, което обективно създава затруднения за пълноценно участие в
работен процес за осигуряване на средства. Без значение е и това, че ищцата е
младо и трудоспособно лице и, че принципно е в здравословно състояние,
позволяващо му да работи, тъй като тези обстоятелства не са от
предпоставките за отхвърляне на иска. С оглед възрастта си, пълнолетното
дете на ответника има нужда от средства за издръжка като студент – за
обучение, учебници и учебни пособия, транспорт, храна, облекло, квартира и
други ежедневно необходими разходи.
Задължението на родителя да дава издръжка на пълнолетното си дете
обаче не е безусловно, каквото е задължението му към ненавършилите
пълнолетие деца, а само ако не съставлява за него особено затруднение.
Спорният въпрос по делото е относно възможността на родителя-ответник по
исковата молба да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря – студент без
особени затруднения. В тежест на ищцата бе да докаже възможностите на
бащата да дава издръжка без особени за него затруднения. В този смисъл
съдът приема, че пълнолетната му дъщеря не може да се издържа от
имуществото си, но даването на издръжка сериозно ще подпомогне ищцата.
4
Няма спор, че за поддържане на пълнолетен учащ са необходими определени
средства за издръжка, но това автоматично не означава, че част от тях следва
да се поемат от родителя, от когото се търсят, защото принципно
пълнолетните деца по начало са длъжни сами да се грижат за издръжката си.
Такава е и логиката на законодателя, вложена в текста на нормата на чл. 144
от СК, която предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само след
като той е покрил своите собствени нужди и има възможност без особени
затруднения да поеме тази издръжка.
В отговора си ответникът сочи, че към момента е безработен, че не
осъществява трудова дейност и че не получава никакви дивиденти.
Съдът не давя вяра на представеното Удостоверение от НАП, а приема,
че именно нежеланието на Ж. да предоставя издръжка го мотивира успешно
да прикрива получаваните от него дивиденти. В този смисъл въззивният
състав счита за установени по делото специфични нужди на ищцата,
мотивиращи искането за издръжка, с оглед редовната форма на обучение в
Музикалната Академия в град София, които от своя страна водят до възлагане
на издръжката по отношение на въззиваемия по делото.
Въззивният състав на съда намира за установено и доказано по делото,
че ищцата не разполага с необходимите финансови средства за да си осигури
необходимите и средства за месечна издръжка. Макар да е в трудоспособна
възраст, същата посещава Висше учебно заведение и не може да полага
допълнителен труд, за да генерира доходи и да престира работната си сила,
доколкото учи в редовна форма на обучение и това само по себе си,
принципно е достатъчно, за де се изключи възможността да работи през деня
по трудов или граждански договор. Не се установи от доказателствата по
делото ищцата да получава доходи от друга странична или търговска
дейност, а същевременно от събраните гласни доказателства/свидетелските
показания пред първоинстанционния съд/ - конкретно показанията на нейната
майка , в лицето на А. Н., не се установи ищцата да е собственик на
недвижими имоти или на движими вещи на значителна стойност, които да
използва като източник на приходи, като осъществява някаква търговска
дейност или отдава същите под наем. Така по делото не е спорно между
страните, че ищцата не притежава имущество и няма доходи от които да се
издържа.
5
Практиката по приложението на чл.144 от СК и в частност на понятието
"особени затруднения", е достатъчна и непротиворечива. Понятието "особено
затруднение" по смисъла на СК означава ограничаване, на възможностите за
задоволяване на елементарните конкретни нужди на самия родител и на
лицата, които е задължен да издържа по закон. Затова задължението за
издръжка по чл.144 СК се подчинява както на общите правила, определящи
правото и размера на издръжката, така и на допълнителни изисквания (в този
смисъл са и Решение № 199/17.05.2011 г по гр. д. № 944/2010 г на ВКС, ІІІ г.
о. и Решение № 305/07.06.2011 г по гр. д. № 1269/2010 г на ВКС, ІV г. о.).
Преценката за възможностите на родителя е винаги конкретна и зависи от
имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение,
здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.
Установената съдебна практика се съблюдава от съдилищата в смисъла,
разяснен в решение по чл. 290 ГПК № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. №
944/2010 г. на III г. о., а именно, че родителят може да дава издръжка без
особени затруднения тогава, когато притежава средства над собствената си
необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да
отделя средства и за собственото си пълнолетно дете.
Задължението за даване на издръжка на пълнолетно дете не е
абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на такава във
всички случаи, без да се съблюдават възможностите на родителите с оглед на
материалните и икономически условия на живот към момента на нейното
присъждане от съда.
За да бъде прието, че въззиваемият/ответник по първоинстанционното
дело/ би могъл да дава на ищцата издръжка, същият следва да притежава
средства над собствената си издръжка. От събраните по делото писмени
доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин, размера на
месечните доходи на въззиваемия Ж.. Установява се, че същият не полага
труд по сключен трудов договор/няма подадени уведомления по чл. 62, ал. 5
от КТ до НАП/, липсват доказателства за извършване на легална търговска
дейност чрез редовно регистрирано дружество в ТРРЮЛНЦ. Ответникът е
декларирал, че не получава доходи по трудово правоотношение или от
граждански договори, но същевременно не е регистриран като безработен и
като лице активно търсещо работа.
6
Липсата на писмени доказателства за полагане на труд по силата на
трудово правоотношение и за извършване на законно регламентирана
дейност, не означава че ответника не получава никакви доходи, от които да се
издържа. В § 1, т. 2 от ДР към ЗПКОНПИ е дадено определения за широкото
понятие за "доходи, приходи и източници на финансиране", в което изрично
са включени възможности за получаване на доходи от извършени услуги с
личен труд, които не са декларирани по установения от закона правен ред.
Настоящият въззивен състав споделя установената съдебна практика от част
от съставите на ВКС на РБ, с която непротиворечиво се приема
допустимостта на свидетелските показания за доказване на доходи, които не
са били декларирани съгласно изискванията на данъчните закони. Така
в Решение № 287 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1782/2010 г. на IV г. о.
на ГК, постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че забраната на чл.164
ГПК има ограничен обхват, от който се допускат изключения. Прието е че
забраната за доказване със свидетелски показания съществуването на
договори, не може да бъде ограничена за страните по договора и за третите
лица, тогава когато не са съставени писмени документи за сключения
договор, а задълженията по договора може да са изпълнени и изпълнението
по договора може да има значение за други отношения между същите страни
или за отношението на една от страните по договора с третите лица. Така
прието е, че доказването на доходи по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към
ЗПКОНПИ, независимо от техния размер, може да се извършва с всички
допустими от ГПК доказателствени средства, включително със свидетелски
показания. След като забраната за доказване със свидетелски показания по
чл.164 ГПК на доходи по смисъла на § 1, т. 2 от ДР към ЗПКОНПИ не се
прилага, то не може да бъде ограничавана възможността за доказване с
всички допустими по ГПК доказателствени средства/включително
свидетелски показания/ за доходите на родители, в производствата по иск за
издръжка, където защитим е дори и по ценен интерес - този на детето при
липса на имущество и възможност само да се издържа, да получава издръжка
от своите родители.
По изложените съображения, настоящият състав на ВОС намира че не е
налице забраната на чл.164 ГПК за доказване чрез свидетелски показания на
доходите на едно лице /в случай родителя на детето/, които са получени от
извършени услуги с личен труд, който не е бил декларирал по установения от
7
закона правен ред. Следва за установяване на доходите на ответника по
делото, да бъдат кредитирани свидетелските показания на бившата му
съпруга – свидетелката А. А. Н.. От тези показания се установява се по
безспорен и несъмнен начин, че ответника осъществява дейност по
производство и монтиране на дограма, като за целта има и своя работилница.
Следва да се кредитират свидетелските показания на посочения свидетел и в
частта им, в която се установява, че ответникът наема и други лица, за да
подпомагат дейността му и с които се разплаща. Въззивният състав намира,
че в настоящия случай тези свидетелски показания следва да бъдат
кредитирани при отчитане на вероятната им заинтересованост по смисъла
на чл. 172 от ГПК, но съобрази свидетелят добре познава ежедневието на
въззиваемия.
От събраните по делото гласни доказателства не се установява
конкретния размер на доходите на ответника от осъществяваната от него
дейност по производство и монтаж на дограма на трети лица, но въззивният
съд счита че може да се приеме че той разполага с достатъчно месечни
доходи, за да се изключи възможността за въззиваемия да съществува
затруднение да осигури издръжка по чл.144 СК за пълнолетното си учащо
дете. Изложеното обуславя извода, че в настоящият случай ответникът
разполага с достатъчно средства, част от които да може без особено
затруднение да отделя за издръжка на ищцата. С разпоредбата на чл.144 СК е
въведено от закона условие за уважаване на предявения иск- ако заплащането
на издръжка от родителя не съставлява особено затруднение за него. Ако за
пълнолетния ищец по делото тежи процесуалното задължение да установи и
докаже от обективна страна, че родителят му има доходи, от които може да
отдели средства за заплащане на издръжка, то доказването на факта че са
налице обстоятелства поради които заплащането на издръжка ще съставлява
за родителя особено затруднение, е в процесуална тежест на ответника по
делото. Въззивният състав приема, че в настоящия процес, не е проведено
успешно доказване от ответната страна, че се налице обстоятелства поради
които заплащането на издръжка от страна на ответника на пълнолетната му
учаща дъщеря, ще съставлява особено затруднение/ като заболяване,
задължения за издръжка към друго лице и т. н. /.
Съдът счита, че въззиваемия Ж. следва да заплаща издръжка на дъщеря
8
си в размер на 350 /триста и петдесет/ лева, като се отмени решението на
ВРС в тази му част, и същото бъде потвърдено за сумата от 150 лева –
представляваща разликата между присъдените 350 лева и претендираните 500
лева.
С оглед изхода от спора и заявените от страните претенции за
присъждане на разноски, решението на ВРС в тази му част също следва да
бъде ревизирано и съдът да се произнесе по разноските и за двете инстанции
общо.
Ищцата е претендирала разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на общо 700лв. за двете инстанции, а ответникът е претендирал
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на общо 1000лв. за двете
инстанции. В полза на ищцата следва да бъдат присъдени 490лв. разноски за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното и въззивно
производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно с уважената част на иска, а
в полза на ответника – 300лв., представляващи разноски за
първоинстанционното и въззивно производство съразмерно с отхвърлената
част на иска, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
С горните мотиви, ВОС,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3160 от 02.10.2023 година, постановено по
гр.дело № 9747/2023 година, в частта, с което съдът е отхвърлил исковата
претенция на въззивницата В. И. Ж., ЕГН ********** против И. С. Ж., ЕГН
********** за сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, по иска с правно
основание чл. 144 СК - представляваща месечна издръжка, считано от датата
на депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва за забава за
всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца, за който се дължи
издръжката, както и с което е била осъдена въззивницата В. И. Ж. да му
заплати сумата от 500 лева (петстотин лева), представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
пред РС-Варна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
9
ОСЪЖДА И. С. Ж., ЕГН ********** да заплаща в полза на В. И. Ж.,
ЕГН ********** сумата от 350 /триста и петдесет/ лева, представляваща
месечна издръжка, считано от датата на депозиране на исковата, ведно със
законната лихва за забава за всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на
месеца, за който се дължи издръжката, по иска с правно основание чл.144 от
СК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3160 от 02.10.2023 година, постановено
по гр.дело № 9747/2023 година, в частта, с която е била отхвърлена исковата
претенция на В. И. Ж., ЕГН ********** против И. С. Ж., ЕГН ********** за
сумата от 150 лева, представляваща разликата над присъдената сума от 350
лева до претендирания размер от 500 /петстотин/ лева - месечна издръжка,
считано от датата на депозиране на исковата молба, ведно със законната
лихва за забава за всяка закъсняла вноска с падеж до 10-то число на месеца,
за който се дължи издръжката, по иска с правно основание чл.144 от СК.
ОСЪЖДА И. С. Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на В. И. Ж.,
ЕГН ********** сумата от 490 /четиристотин и деветдесет/ лева
представляваща направените пред първата и въззивната инстанция разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, съразмерно с
уважената част от иска, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА В. И. Ж., ЕГН ********** да заплати в полза на И. С. Ж.,
ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева представляваща направените
пред първата и въззивната инстанция разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение за един адвокат, съразмерно с отхвърлената част от иска, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението на съда е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11