Р Е Ш Е Н И
Е
№ 762 27.02.2020
година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На тридесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 2960 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: ****, представлявано от ****, действащо чрез пълномощника си
юрисконсулт ****, срещу Г.П.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която
се претендира установяването дължимостта на сумите по заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4234/14.11.2018 г. по ч.гр.д. №
8345/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 357.84 лева
- главница, представляваща неизплатени изискуеми задължения по партида с абонатен № **** за доставена, отведена и пречистена
вода за имот, находящ се в ********, по
издадени фактури за периода от 25.09.2015 г. до 25.09.2018
г., с отчетен период по фактури от 18.08.2015 г. до 03.09.2018 г., и сумата от
53.57 лв. - мораторна лихва за забавено
плащане на главницата, начислена за периода от 26.10.2015 г. до 09.11.2018 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 13.11.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се за
присъждане на направените разноски по настоящото производство, в това число и
на юрисконсултско възнаграждение.
Основанията за дължимост
на търсените суми се основават на твърдения, че ответникът е потребител на ВиК
услуги, титуляр по партида за обект, находящ се в ******** с абонатен номер ****,
като се сочи, че задълженията за периода от 18.08.2015 г. до 03.09.2018 г. не
са заплатени. Правното
основание на предявените искове е чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86,
ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По делото е постъпил отговор на исковата
молба от ответника, чрез назначения му по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен
представител адвокат Бойчев, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани,
като излага подробно доводите в тази връзка. Сочи, че липсват надлежни
доказателства за това, че ответницата е потребител на Вик услуги за процесния
обект, като не било доказано, че има качеството на негов ползвател или
собственик. Оспорва се и доставката на вода до процесния обект, като се сочи,
че същият е необитаем. Оспорват се и всички приложените към исковата молба
книжа.
Бургаският районен съд, като взе предвид
исковата молба и изложените в същата факти и обстоятелства, становището на
ответната страна по нея и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
заявление на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД е образувано ч.гр.д. 8345/2018
г. по описа на съда, по което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите, които са предмет на установителния иск
по настоящото дело. Длъжникът – ответник не е открит по постоянния и настоящия
си адрес, като не е открит и адрес по месторабота на лицето, поради което и
съдът е указал на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК да предяви
иск за установяване на вземанията по заповедта, което и обосновава правният
интерес на ищеца от водене на установителния иск по настоящето производство.
Изразходените количества вода се
установяват от представената справка извлечение на отчет с мобилно устройство,
видно от която в процесния отчетен период 18.08.2015 г. до 03.09.2018 г. са
изразходени 128 куб.м. /средно по 3. 55 куб.м. месечно/ вода по партидата на
процесния водоснабден имот, в който всъщност има четири водомера – по два за
студена вода и по два за топла вода. Отчетът е въз основа на възприетите показания
на водомерите от отчетника. Така отчетената сума съответства като стойност по
представените фактури.
В тази връзка по делото са ангажирани и
гласни доказателства. По делото като свидетел е разпитана И.Б., която е
изпълнявала длъжността „отчетник измервателни уреди“ към ищцовото
дружество, която е обслужвала района, където попада процесният водоснабден
имот. Към настоящия момент, същата е служител на ищцовото
дружество, но на длъжност „диспечер“ в „Централна диспечерска служба“. И.Б. е
категорична, че справката за изразходените количества вода е въз основа на
отчет с мобилно устройство, като там където пише „видян“ са реално видените от
нея показания на водомера и е нанесла съответните данни за изразходените
количества вода. Във връзка с този водоснабден имот, И.Б. си спомня, че е имало
четири водомера – два за топла и два за студена вода.
Това, което е отразено в справката „от клиента“ означава, че данните са ми били
предоставени от потребителя. Според нея, отчитането
на водата става с мобилно устройство, когато има достъп до водомерите.
Последните имат бар код, който прави връзка с мобилното устройство и де факто
отразява показанията на водомера. По принцип са
извършвали отчетите ежемесечно, като отчитат и централния водомер, и всички
абонати.
Видно от представената декларация
по чл.14 от Закона за местните данъци и
такси /ЗМДТ/, нотариалния акт и справката
за лице от Службата по вписванията, е че ответницата е съсобственик в имота,
като същият е бил в режим на съпружеска имуществена общност между нея и съпруга
й ****, като след смъртта му неговия дял се наследява от ответницата и сина й ****,
като ответницата притежава ¾
идеални части, а синът й ¼ идеална част.
Въз основа на така
установените факти, релевантни за
решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
За да се установи основателността на
претенциите следва да се изследва облигационната връзка между страните и дали
ответникът е собственик на процесния водоснабден имот.
В тази връзка съгласно §1, ал. 1, т. 2,
букви ”а” и „б” от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги „потребители” са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят
В и К услуги и юридически или физически лица - собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост. Разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи също определя като
потребители на услугите В и К следните категории лица: 1. собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради -
етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право
на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията
на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогично е и съдържанието на отменената Наредба № 9 от 1994 г., която е
определяла като абонати юридически или физически лица, които са собственици на
съответния водоснабдяван имот или съответно отделните собственици на имоти в
етажната собственост.
При това съдът приема, че потребител и
съответно в облигационни отношения със съответното дружество, осъществяващо
услугите по водоснабдяване и канализация, тъй като е собственик на
водоснабдения имот, респективно носителят на право на ползване, в случай, че е
налице учредено такова. По отношение на количеството изразходена вода и предвид
оспорванията на ответника, следва да се отбележи, че
съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператора Бургас /ОУ/ предвижда отчитането на индивидуалните водомери след
общия водомер се осъществява най-малко веднъж на три месеца, до 24 часа след
отчитането на общия водомер, което очевидно в случая е спазено, предвид
показанията на свидетелката и данни от отчета с мобилното устройство, като в
случая водомерът е редовно засичан При тези данни съдът намира, че по делото се
установява, че в периода на претенцията е била изразходвана вода за процесния
обект, като са извършвани реални отчети и количеството изразходена вода е
засечена от инкасатора със съответното мобилно устройство. Търсената сума по
фактурите съответства на изразходеното количество вода, при което съдът намира,
че исковете като основателни и доказани следва да бъдат уважени за половината
от заявените суми, при все че не са представени доказателства за плащането на
търсената главница, при което съответно дължими са и мораторните
лихви /аргумент чл. 33, ал. 2 от общите условия на ВиК
оператора/, както и законната лихва от датата на депозиране на заявлението. От
данните по делото обаче е видно, че ответницата е собственик само на ¾ идеални
части от имота. Ето и защо исковете следва да се уважат спрямо нея досежно 3/4 част от заявените размери, а именно досежно главница в размер на 268. 38 лв. и лихва от 40. 18 лв.
и съответно да се отхвърлят за горниците до пълните заявени размери. Липсват
доказателства, а и твърдения, ответницата да е подавала заявление за откриване
на партидата на нейно име или други такива, които евентуално да обосноват
извода, че следва да отговаря изцяло за изразходените количества вода, при така
установените данни за правото на собственост върху водоснабдения имот. Липсват
някакви доказателства да е налице някое от основанията по чл. 57 и следващите
от общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператора Бургас /ОУ/ за
откриване на партидата само на името на ответницата. В тази връзка дори следва
да се отбележи, че съгласно чл. 59, ал. 2 от ОУ в случаите по ал. 1 /при смърт
на потребител – физическо лице/, ВиК операторът
променя партидата на името на наследника или на един от наследниците, по
писмено споразумение между тях, или на името на лицето, придобило собствеността
на жилището по силата на акта. При липса на споразумение между наследниците, ВиК операторът открива партида на всички наследници,
отговарящи пропорционално на дела си, съобразно удостоверението за наследници.
Основателна съответно е и акцесорната претенция за законна лихва върху уважената част
от главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК – 13.11.2018
г.
При този изход на спора и досежно отговорността за разноските:
Дължими са и част от направените в
заповедното производство разноски, съобразно уважената част от исковете, в
размер на 56. 25 лв., които съгласно дадените указания в т. 12 от тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да бъдат присъдени в настоящото
производство.
Основателна се явява претенцията на ищцовото дружество за присъждане на част от направените по
настоящото дело разноски, съобразно уважената част от исковете, и следва да се
осъди ответника да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 262.
50 лв. При определяне на дължимия размер на разноските съдът счита, че следва
да се присъди 1/2 част от общо направени такива в размер на 350 лв., включващи
заплатена държавна такса в размер на 75 лв., депозит за особен представител от
150 лв., 15 лв. за съдебни удостоверения, 10 лв. – депозит за призоваване на
свидетел и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, с оглед на материалния интерес и степента на
фактическата и правната сложност по делото.
При това общата дължима сума за
разноските е в размер на 318. 75 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.
422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Приема за установено, че Г.П.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, дължи на “Водоснабдяване и канализация”
ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от ****,
част от сумите по заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4234/14.11.2018 г. по ч.гр.д. №
8345/2018 г. по описа на Бургаския районен съд, а именно: сумата от 268. 38 лева - главница, представляваща
неизплатени изискуеми задължения по
партида с абонатен № **** за доставена, отведена и пречистена вода за имот,
находящ се в ********, по издадени
фактури за периода от 25.09.2015 г. до
25.09.2018 г., с отчетен период по фактури от 18.08.2015 г. до 03.09.2018 г., и
сумата от 40. 18 лв. - мораторна лихва за забавено плащане на
главницата, начислена за периода от 26.10.2015 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 13.11.2018
г. до окончателното й изплащане, като отхвърля
иска за главница над уважения размер от 268. 38 лв. до пълния заявен размер от
357. 84 лв., ведно със законна лихва за забава върху отхвърлената част от
13.11.2018 г., както и иска за мораторна лихва над уважения размер от 40. 18 лв.
до пълния заявен такъв от 53. 57 лв.
Осъжда Г.П.А. с ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, да заплати на “Водоснабдяване и
канализация” ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****,
представлявано от ****, сумата от 318.
75 лв. /триста и осемнадесет лева и 50 ст./ за направените разноски, от които 56. 25 лева за производството по ч.гр.д. № 8345/2018 г. и 262.
50 лева за гр.д. № 2960/2019 г., двете по описа на Бургаския районен съд.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис /не се чете/
Вярно с оригинала!
К.К.