№ 14
гр. Враца, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Лидия Кр. Нецовска-Кътова
Членове:Росица Ив. Маркова
Ана Б. А.а-Методиева
в присъствието на прокурора Ив. Анг. Х.
като разгледа докладваното от Лидия Кр. Нецовска-Кътова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20211400600426 по описа за 2021
година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и е образувано въз основа
на: въззивна жалба от адв. М.Г. - САК, в качеството му на договорен
защитник на подсъдимия Е. Д. Е. от с. ***, обл. Враца, против присъда №
260022 от 23.04.2021год. на РС Враца, постановена по НОХ дело №
1100/2020год. по описа на същия съд; въззивна жалба от частния обвинител и
гр. ищец Б. И. Г., чрез повереника й адв.Д.Х. и въззивен протест от Марин
Николов от РП-Враца, ТО-Козлодуй.
С атакуваната присъда РС Враца е признал подсъдимия Е.Е. за виновен
в това, че на 16.07.2018год. в с. ***, обл. Враца, в дом на ***, се е съвъкупил с
лице от женски пол, ненавършило 18години – Б. И. Г. от гр. Враца, като я
принудил към това със сила – нанесъл й удари с юмруци в лицето и главата,
поради което и на основание чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2, вр. с чл. 54 НК го е
осъдил на четири години лишаване от свобода;
и в това, че по същото време и място е извършил действие с цел да
възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление, по отношение на
лице навършило 14 години – Б. И. Г., чрез употреба на сила, като й нанесъл
1
побой и натиснал главата й, поради което и на основание чл. 150, ал.1 вр. чл.
54 НК го е осъдил на три години лишаване от свобода;
и в това, че по същото време и място се е заканил с убийство на
непълнолетната Б. И. Г., като й нанесъл побой и й казал, че "сега ще умреш
тук като куче", като това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което и на основание чл. 144, ал.3, вр. ал.1, вр.
чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода;
и в това, че по същото време и място, в продължение на 2 часа и 30
минути, с особена жестокост е нанесъл много удари с юмруци в областта на
главата, лицето и тялото на непълнолетната Б. И. Г., която е получила
разкъсно-контузна рана и оток на трети пръст на лява ръка, отоци,
кръвонасядания и охлузвания в областта на лицето, кръвонасядания в
областта на главата, тялото, двете предмишници и дясна подбедрица,
медицински данни за мозъчно сътресение, с което й е причинил лека телесна
повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК, изразяваща се във временно
разстройство на здравето неопасно за живота с оздравителен период около
две седмици, като при причиняване на телесната повреда е проявил
изключителна ярост, ожесточение и садизъм, характеризиращи го като
жесток, поради което и на основание чл. 131, ал.1, т.9, пр.3-то, вр.чл. 130,
ал.1, вр. чл. 54 НК го е осъдил на една година лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал.1 НК съдът е определил на подсъдимия Е. Д. Е.
едно общо наказание за четирите престъпления – най-тежкото, от четири
години лишаване от свобода, което е постановил да изтърпи при
първоначален режим "общ", съгласно чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
С присъдата си съдът на основание чл. 59, ал.1 НК е зачел за
изтърпяно времето, през което подсъдимия Е. е бил задържан по ЗМВ, с
постановление на прокуратурата и по МН"Задържане под стража".
Съдът се е произнесъл и по предявения граждански иск, като е осъдил
подс. Е.Е. да заплати на Б.Г. сумата 12 000лв., представляваща обезщетение за
причинените й от престъпленията изнасилване, блудство, закана за убийство
и причиняване на лека телесна повреда неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 16.07.2018год. до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част до пълния размер е отхвърлил предявения гр.
иск като неоснователен и недоказан.
2
В тежест на подсъдимия Е. са възложени направените по делото
разноски в размер на 766лв. от ДП и сумата 2026,33лв. от СП, както и
държавната такса в размер на 400лв.
В жалбата от подсъдимия и неговия защитник адв. М. Г. се навеждат
доводи за необоснованост и незаконосъобразност на атакуваната присъда,
като се излагат съображения за неправилен доказателствен анализ на
събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния
закон. Излагат се доводи и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, свързани със събирането и оценката на
доказателствата. Прави се искане за отмяна на осъдителната присъда и
постановяване на нова – оправдателна такава. Алтернативно се предлага
отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав
на първоинстанционния съд. Прави се доказателствено искане за допускане
на допълнителна тройна СМЕ, която да отговори на въпросите установени ли
са травматични увреждания на девствената ципа на Б.Г. и при извършения й
преглед намерени ли са сперматозоиди от подсъдимия Е..
В жалбата на гр. ищца и частна обвинителка Б. И. Г., подадена чрез
повереника й адв. Д. Х. се излагат съображения за явна несправедливост на
наложените наказания на подсъдимия в насока – тяхното занижаване, като се
прави искане за изменение на присъдата с увеличаване размера на
наказанията и определеното общо такова. Обжалва се присъдата и в
гражданско-отхвърлителната й част, като се прави искане за нейното
изменение и уважаване на гр. иск изцяло, така както е предявен. От
повереника на гражданската ищца е подадена допълнителна въззивна жалба, в
която се излагат съображения, че при определяне на наказанията, които съдът
е наложил на подсъдимия Е. не е отчел всички отегчаващи вината
обстоятелства, поради което силно е занижил определените му наказания.
Поддържат се исканията от първоначално подадената въззивна жалба, както
за увеличаване размера на наложените наказания, така и за увеличаване
размера на присъдените суми за обезщетение в пълен размер на гр. иск.
В подадения въззивен протест от РП-Враца-ТО-Козлодуй се навеждат
доводи за незаконосъобразност както в наказателно-осъдителната, така и в
гражданско-отхвърлителната части. Твърди се, че след определяне на
наказанията за всяко едно от престъпленията и определяне на общото
3
наказание, съдът е следвало да приложи разпоредбата на чл. 24 НК, като
увеличи определеното общо наказание. Прави се искане за увеличаване и
размера на присъдената част от гражданския иск, който да бъде определен по
справедливост.
Пред въззивната инстанция е извършено съдебно следствие, като е
допусната разширена СМЕ, заключението по която е изслушано по реда на
чл. 282, ал.1 НК и приобщено към доказателствения материал.
При разглеждане на делото по същество пред въззивната инстанция
участващия по делото прокурор поддържа подадения въззивен протест и
направеното с него искане за приложение разпоредбата на чл. 24 НК и
увеличаване на определеното общо наказание. Поддържа протеста и за
увеличаване на уважения граждански иск. В тази насока прави искане за
изменение на постановената присъда, а не за отмяна на присъдата и
постановяване на нова, както е поискано с протеста.
Повереникът на частната обвинителка и гражданска ищца Б.Г. – адв. Д.
Х. поддържа подадената от него жалба против присъдата, както относно
определеното общо наказание на подсъдимия Е., така и в частта, с която е
отхвърлен предявения гр. иск над сумата 12 000лв. Твърди, че неправилно
наказанията на подсъдимия за всяко едно от престъпленията е определено
при превес на смекчаващите вината обстоятелства, тъй като са налице
отегчаващи вината обстоятелства, които не са взети предвид от съда при
определяне на наказанията. В тази връзка прави искане за изменение на
присъдата по реда на чл. 337 НПК, като се увеличат определените наказания
за всяко едно от престъпленията и се определи едно общо – по-високо
наказание лишаване от свобода, което да бъде увеличено по реда на чл. 24
НК. Прави се искане да се увеличи размера на гр. иск, който да бъде уважен в
пълния му размер, както е предявен.
Частната обвинителка и гр. ищца Б.Г. поддържа изложеното от нейния
повереник.
Договорният защитник на подсъдимия – адв. М.Г. от АК-София
поддържа жалбата и наведените с нея оплаквания. Същият навежда и
поддържа всички основания за отмяна на присъдата – необоснованост със
събрания доказателствен материал, незаконосъобразност допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до накърняване правата на
4
подсъдимия. Твърди се, че неправилно първостепенния съд е анализирал
събраните доказателства, като не всички са обсъдени, в резултат на което и
направените изводи са незаконосъобразни. Излагат се съображения, че не са
обсъдени противоречията в доказателствения материал. Първостепенния съд
не е изпълнил задължението си за изграждане на вътрешно убеждение,
основано на всестранно и пълно изследване на доказателствения материал и
установените по делото факти, с което е нарушил разпоредбата на чл. 14, ал.1
НПК. Правят се алтернативни искания – за отмяна на присъдата и
постановяване на нова – оправдателна такава, или за отмяна на присъдата и
връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Подсъдимият Е.Е. поддържа изложените от неговия защитник доводи
и съображения, като моли за справедлива присъда.
Въззивният съд, като взе предвид наведените в жалбите и протеста,
както и в съдебно заседание доводи и съображения и след цялостна служебна
проверка на атакуваната присъда по реда на чл. 314 НПК, приема следното:
Настоящето въззивно производство е второ по ред. С решение №
23/16.03.2020год., постановено по ВНОХД № 549/2019год. ВрОС е потвърдил
присъда на РС-Козлодуй от 12.11.2019год., постановена по НОХД №
165/2019год., с която подсъдимия Е. е бил осъден за престъпления по чл. 152,
ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 НК, по чл. 150, ал.1 Нк, по чл. 144, ал.3 НК и по чл.131,
ал.1, т.9 НК, като на основание чл. 23 НК му е определено общо наказание от
шест години лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
С решение № 10287/20.08.2020год., постановено по н.д. №
608/2020год. САС е възобновил производството по НОХД № 165/2019год. по
описа на РС-Козлодуй и по ВНОХД № 549/2019год. на ОС-Враца, отменил е
присъдата на РС-Козлодуй и решението на ОС-Враца, като е върнал делото за
разглеждане от друг състав на РС-Козлодуй.
При новото разглеждане на делото всички съдии от РС-Козлодуй са се
отвели на основание чл. 29, ал.2 НК, поради което и на основание чл.43,т.3
НПК делото е изпратено от ВКС на РС-Враца за разглеждане, съгласно
определение № 111/05.11.2020год. по ЧНД № 845/2020год. Въз основа на това
определение делото е разгледано от състав на РС-Враца.
И двете жалби – на подсъдимия и частната обвинителка и гр. ищца,
5
както и протеста са подадени в законоустановения 15-дневен срок, от
надлежни страни, против подлежащ на обжалване съдебен акт, което обуславя
процесуалната им допустимост.
Разгледана по същество, жалбата на подсъдимия е неоснователна по
следните съображения:
Пред първостепенния съд са събрани в достатъчен обем и пълнота
необходимите за правилното изясняване на делото от фактическа страна
писмени и гласни доказателства, съдът е подложил същите на обстоен анализ,
в резултат на което е достигнал до обосновани и законосъобразни правни
изводи.
Възприетата от контролирания съд фактическа обстановка се основава
на събрания доказателствен материал и същата се възприема изцяло от
настоящата инстанция. По делото е установено по безспорен начин, че през м.
юли 2018год. пострадалата свидетелка Б.Г. била непълнолетна и живеела с
родителите си в гр. Враца. През летните месеци същата прекарвала при
своята баба в с. ***. През лятото на 2015год. се запознала с подсъдимия Е.Е.,
който живеел с родителите си в същото село. По това време Е. бил студент в
СА"Димитър Ценов" – Свищов. През лятото на 2016год. подсъдимия и
пострадалата се сближили и започнали връзка, която била тайна от
родителите на Г.. С течение на времето подсъдимият започнал да ревнува
пострадалата, да й забранява да излиза и да я проверява непрекъснато по
телефона. След като разбрали за връзката, родителите на пострадалата се
опитали да я разубедят, че тази връзка не е за нея. През м.декември 2016год.
подсъдимият Е. бил задържан по друго дело, като през периода на
задържането му пострадалата Г. му ходела на свиждане. След като бил
освободен, двамата продължили да се срещат, като връзката им се
задълбочила в интимна и двамата започнали да преспиват заедно – в дома на
подсъдимия или в хотели в гр. Враца. Тъй като и след излизане от ареста
подсъдимия продължил с агресивното си поведение към пострадалата,
последната поискала да се разделят, но подсъдимият не бил съгласен и
продължавал да й звъни, обещавайки й, че ще се промени. През 2018год.,
след като пострадалата излязла в лятна ваканция, двамата с подсъдимия
започнали да се срещат по-често.
На 15.07.2018год. семейството на пострадалата било на празник на
6
техен близък в заведение в гр. Враца, когато родителите й отново повдигнали
въпроса за връзката им с подсъдимия Е. и, че той не е подходящ за нея.
Тогава пострадалата Б.Г. се ядосала и заминала с такси за с. *** при
подсъдимия, като след разговор с него влязла в дома му в селото, находящ се
на ***. Родителите му живеели също в селото, но на друг адрес. След
известно време подсъдимият се прибрал, като уведомил пострадалата, че ще
се почерпят с негов приятел – св.Е. Л. за успешното му дипломиране. Носел
мезета и алкохол. Пострадалата, която знаела, че алкохола въздейства зле на
подсъдимия и ставал агресивен го помолила да не пие и той й обещал да не се
напива. След като пристигнал приятелят му Е., пострадалата нарязала
мезетата и седнали на масата, като започнали да пият и замезват. След
известно време, когато виното свършило, подсъдимият се обадил на друг свой
познат – св.М. Д. да им донесе вино и цигари. Д. им донесъл бутилка вино, но
не и цигари. По-късно цигари им донесъл св.Д. Д., който поседял малко с тях
и си тръгнал. Около полунощ, когато алкохола и цигарите свършили Е. и М.
си тръгнали. Въпреки несъгласието на пострадалата, подсъдимият й наредил
и двамата тръгнали с колата към бензиностанцията в с. Алтимир за цигари.
Тъй като подсъдимият бил употребил алкохол, минали по задна улица, където
на една пейка седели свидетелите Л. И., Д. Д. и М. С.. След като поседели
малко с тях, подсъдимият и пострадалата продължили към бензиностанцията,
като при тях се качил и св. Л. И.. От бензиностанцията купили бутилка уиски,
енергийни напитки и цигари. Тримата се върнали в с. ***, като заедно с
подсъдимия и пострадалата в къщата отишъл и св. Л. И.. Пострадалата се
скарала с подсъдимия, че не иска да пие повече, но той започнал да я обижда
и въпреки желанието й да си тръгне, не я пуснал.
Подсъдимият и св. И. седнали под навес пред къщата, където
продължили да пият. Пострадалата Б.Г. си легнала в 3,00часа, като св. И. през
прозореца на стаята забелязал, че тя си събира багажа в една чанта.
Тъй като подсъдимият извадил едно мачете, което започнал да забива в
масата, св. И. се изплашил и си тръгнал.
Около 4.00часа пострадалата Б.Г. се събудила от светната лампа и
видяла подсъдимият да влиза по бельо, като започнал да я удря по краката без
каквато и да е причина и да я обижда с думите "боклук". Подсъдимият седнал
върху пострадалата и я изнасилил против волята й, като продължавал през
7
цялото време да й нанася удари в главата. Пострадалата му се молела да спре
да я бие, но подсъдимият продължавал да й нанася удари, като и казвал "сега
ще умреш тука като куче". По време на побоя захапал средния пръст на
лявата й ръка, при което тя изпитала силна болка. Подсъдимият започнал да я
души, като продължил да й се заканва, че сега ще умре като куче. След
продължИ. побой, подсъдимият завлякъл пострадалата за косата до банята,
като се опитал да й натопи главата в тоалетната чиния, но последната успяла
да го отблъсне. Подсъдимият пуснал душа и наредил на пострадалата да се
измие от кръвта, след което отишъл в края на банята и започнал да плаче.
Пострадалата успяла да го убеди да си легнат, като при излизане от банята
успяла да вземе нож за самозащита, който поставила под възглавницата.
Подсъдимият я изпратил да види дали външната врата е заключена, при което
пострадалата си помислила да избяга, но преценила, че няма да може да
избяга гола и боса и може да понесе нов побой. Същата оставила врата
отключена и се върнала в леглото при подсъдимия. Последният я попитал
дали е правила "свирки", на което Г. му отговорила, че не е. Тогава
подсъдимият я хванал за косата, натиснал насила главата й към половия си
член и го поставил в устата й, като започнал да се удовлетворява полово, но
не след дълго заспал.
След като подсъдимият заспал, пострадалата станала, намерила
телефона си и написала съобщение на майката на подсъдимия – св. И. Г., след
което излязла навън и й се обадила. Родителите на подсъдимия веднага
пристигнали и взели пострадалата с тях в другата къща, където живеели те.
Подсъдимият останал да спи в къщата на ***.
След като я завели в тяхната къща, св. Г. казала на пострадалата, че ще
се оправи, че й няма нищо, като й дала хапче за глава и я оставила да спи. По-
късно се обадила майката на пострадалата, но пред нея последната не
споделила нищо, тъй като подсъдимият вече бил дошъл, а и не искала
родителите му да я чуят. По същото време обаче изпратила своя снимка
/селфи/ на две нейни близки приятелки – св. Ц. Н. и Ц. Ц. по мобилното
приложение "Месинджър" както и чат, в който ги уведомила за нанесения й
побой от подсъдимия. Последната веднага се обадила на майка си – св. А. Ц.,
като споделила пред нея, че приятелката й Б. е пребита до смърт. Тогава св. Ц.
помолила дъщеря си да й препрати чатовете, за да уведоми родителите на
8
пострадалата. Ужасена от видяното, св. Ц. незабавно се обадила на майката на
Б.Г. и й препратила чатовете. Родителите на пострадалата – св. С. И.а и И. И.
незабавно потеглили за с. *** и отишли в дома на родителите на подсъдимия.
В двора заварили пострадалата Б. и майката на подсъдимия – И. Г.. В
момента, в който дъщеря им се приближила до тях, св. И. видяла, че тя е с
отекла глава, обезобразена и ходела залитайки. Пострадалата се качила в
колата при родителите си, които я закарали в Спешния център в гр. Враца. По
пътя пострадалата разказвала разпокъсано какво се е случило, като обяснила,
че подсъдимият я е пребил, като не им казала за изнасилването и
блудствените действия, а само за побоя и заканите. В Спешния център била
приета и прегледана незабавно, като за състоянието й били издадени
медицински документи. След освобождаването й от Спешния център,
пострадалата била приета в ХО на МБАЛ"Христо Ботев", откъдето била
изписана на 20.07.2018год. в 12,10часа.
Още в същия ден и на следващия – 17.07.2018год. родителите на
пострадалата подали жалби до РУ-Враца, до РП-Враца и до РП-Козлодуй, в
които изложили обстоятелствата, които узнали от своята дъщеря.
Още същия ден – на 16.07.2018год. подсъдимият Е. бил задържан за
24часа, а на следващия ден – освободен.
С оглед психическото състояние на пострадалата, родителите й подали
молба и в Центъра за обществена подкрепа гр. Враца за указване на
психологическа помощ на същата. Пострадалата била посетена в ХО на
болницата от двете служителки на Центъра - св. Н. И.а и Д. А.. При първото
посещение на 17.07.2018год. пострадалата споделила пред тях за нанесения й
побой и отправени закани, а при второто – на 19.07.2018год. само пред св. Д.
А. споделила и за сексуалното насилие и блудствени действия, за които не
била споделила пред родителите си от чувство за вина и притеснение.
На 18.07.2018год. пострадалата Б.Г. била освидетелствана и от съдебен
лекар – д-р Ф.Т., който издал СМУ за извършения преглед.
При извършените й разпити от ПИ Я. Х.а и М. Д., в присъствието на
инспектор ДПС – св. Е. Д., пострадалата дала подробни сведения за
физическото и сексуално насилие над нея, като разказала подробно всичко.
Възприетата от първостепенния съд и споделена от настоящата
9
контролна инстанция фактическа обстановка се основава на обективния
анализ на доказателствата, направен от решаващия съд. Съдът е обсъдил
всички доказателства, събрани по делото при спазване изискванията на чл.
305, ал.3 НПК, като е отговорил обстойно на кои доказателства дава вяра и
защо и на кои не дава вяра и защо. Настоящата инстанция напълно споделя
подробния доказателствен анализ, направен от контролирания съд.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел за достоверни показанията на
пострадалата свидетелка Б.Г., както тези от съдебното производство, така и
приобщените по надлежния ред показания от ДП. Обстойно е обсъдено в кои
части и относно кои обстоятелства показанията на тази свидетелка се
подкрепят от останалите доказателства по делото – гласни и писмени.
Правилно съдът е приел, че показанията на тази свидетелка се подкрепят
освен от гласните доказателства – показанията на нейните родители св. С. И.а
и И. И., на св. Ц. Ц. и Ц. Н., на св. А. Ц., Н. И.а, Д. А., пред която пострадалата
за първи път е споделила за упражненото спрямо нея сексуално насилие, също
така и от обективните доказателства, установяващи упражненото по
отношение на нея физическо насилие – медицинските документи както от
Спешния център в гр. Враца, където пострадалата е била приета и прегледана,
така и тези от ХО при МБАЛ Враца, от СМУ. Упражненото физическо и
сексуално насилие спрямо пострадалата Г. се потвърждава и от заключенията
по изслушаните експертизи – СМЕ и СППЕ, както и изслушаната пред
настоящата инстанция разширена СМЕ. Действително, по делото липсват
обективни данни за упражненото по отношение на пострадалата сексуално
насилие, освен нейните показания. Факта обаче, че същата е споделила за
това насилие не веднага, а в един по-късен момент е обяснен с това, че същата
се е притеснявала, чувствала се е дори виновна за извършеното спрямо нея.
Пострадалата е водила полов живот с подсъдимия и преди това, поради което
е приемала, че подсъдимият е имал право да извърши тези действия с нея,
примирявала се е с тях. Пострадалата се е срамувала да сподели за този род
насилие дори пред приятелките си – св. Ц. Ц. и Ц. Н., пред които в чатовете е
споделила само за нанесения й жесток побой и закани. Едва когато
специалист е провел разговор с нея /св. Д. А. и то при втория разпит/,
последната е успяла да я предразположи да сподели за това изнасилване и
блудствени действия. Правилно е възприето заключението на вещото лице по
СМЕ, което се подкрепя и от изслушаното пред настоящата инстанция
10
заключение на разширената СМЕ, че липсата на констатирани травматични
увреждания при генекологичния преглед, не изключва възможността за
насилствен полов акт, тъй като анатомичното устройство на девствената ципа
позволява извършване на полов акт без разкъсвания. Липсата на обективни
данни се дължи и на късния преглед – два дни след изнасилването.
Първостепенният съд е подложил на обстоен анализ и обясненията на
подсъдимия, като е изложил убедителни доводи в коя част ги приема за
достоверени и в коя не. Правилно съдът не е възприел за достоверни
обясненията на подс. Е., че в инкриминираната нощ не е бил употребил
алкохол. В тази насока съдът се е основал освен на показанията на
пострадалата св. Б. Г., която убедително сочи в каква последователност и
какъв алкохол е употребил подсъдимия, така и от показанията на св. Л. И.,
който установява, че двамата с подсъдимия са изпили бутилка уиски, както и,
че на подсъдимия му е личало, че е употребил алкохол още преди да отидат
до бензиностанцията. Още след деянието, в чатовете до своите приятелки
пострадалата е споделила, че подсъдимият е извършил насилието над нея
защото се е напил. Правилно съдът не е дал вяра на показанията на св. Е. Л.,
М. Д. и Д. Д., като е приел същите за неубедителни и противоречиви. Тези
свидетели, като приятели на подсъдимия са знаели какво е психическото му
състояние и, че алкохолът му е противопоказен и въпреки това са седнали с
него да се почерпят с алкохол, поради което логично е да отричат, че същият
е употребил алкохол. В подробности първостепенния съд е обсъдил
противоречията в показанията на тези свидетели, поради което обосновано ги
е отхвърлил.
Обосновано и законосъобразно съдът не е дал вяра на обясненията на
подсъдимия, че във времето, за което е обвинен в извършване на
престъпленията – между 4,00ч и 6,30ч. на 16.07.2018год. е бил при съседа си –
св. Е. А.. Отказа да кредитира тези обяснения на подсъдимия, както и св.
показания на св. А. съдът е основал освен с показанията на пострадалата
свидетелка, с показанията на нейните приятелки Ц. и Н., на св. Ц., така и най-
вече с обективните доказателства – медицински документи и СМЕ,
установяващи причинените й телесни увреди. По същите причини съдът не е
дал вяра и на показанията на родителите на подс. Е. – св. Г. и В., че не е имало
никакви следи от побой по пострадалата, когато родителите й са я взели от
11
дома им.
Изключително подробно съдът е обсъдил всички гласни и писмени
доказателства, както и защо дава вяра на едни, а на други не. В тази насока
абсолютно неоснователни са наведените от защитата на подсъдимия
оплаквания, че съдът не е обсъдил всестранно всички доказателства събрани
по делото, както и, че не е обсъдил противоречията в отделните
доказателствени материали. Несериозно звучи и оплакването, че съдът не е
допуснал всички доказателствени искания на подсъдимия, с което е
допуснато СПН. Съдебното производство пред първата инстанция е
продължило пет месеца, в които са проведени 7 съдебни заседания, като
съдът е уважавал всички доказателствени искания. Допускал е повторни
разпити на свидетели, вкл. на пострадалата, допуснати са очни ставки между
голяма част от свидетелите, с което е удовлетворил всички доказателствени
искания на страните в процеса. Поради това, настоящия състав на въззивния
съд намира, че по делото са събрани всички възможни доказателства, имащи
отношение към предмета на доказване, които са обсъдени в подробности.
На база възприетата фактическа обстановка и направен доказателствен
анализ, съдът е направил и обосновани и законосъобразни правни изводи, а
именно, че подсъдимият Е. е реализирал от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 НК, като на 16.07.2018год.,
около 4,00часа се е съвъкупил с непълнолетната тогава Б.Г., като я принудил
към това със сила, изразяваща се в нанесени удари в главата и лицето.
Правилно съдът е приел, че това престъпление е доказано от обективна
страна както с показанията на св. Б.Г., така и със съдебно-медицинските
документи и СМЕ и СППЕ. Правилно първостепенния съд е приел, че са
установени всички обективни елементи на това престъпление – както
упражненото насилие спрямо пострадалата, така и извършения полов акт без
съгласие с непълнолетната пострадала.
Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че от субективна страна
деянието е извършено умишлено с пряк умисъл, като подсъдимият Е. е
съзнавал обществено опасния характер на извършеното от него деяние,
разбирал е и е желаел настъпването на противоправните последици. В този
смисъл контролирания съд е обсъдил и психическото състояние на
подсъдимия, установено със заключението по СППЕ. Установено е, че
12
същият страда от "Параноидна шизофрения, пристъпно протичане с устойчив
дефицит", но към момента на деянието е бил в терапевтична ремисия и
единствено употребения от него алкохол е повлиял върху поведението му,
като е отслабил задръжките му и е дал воля на агресивното му поведение.
По несъмнен начин е установен от обективна и субективна страна и
престъпния състав на чл. 150, ал.1 НК, като чрез насилие е накарал
непълнолетната Б.Г. да го удовлетворява, вкарвайки члена си в устата му.
Относно това престъпление съдът е изложил изключително подробни мотиви
от правна страна, с които настоящия състав изцяло се съгласява и не намира
за нужно да ги преповтаря. Както правилно е приел и контролирания съд,
това престъпление е формално и за неговата довършеност не е необходим
някакъв резултат – полова възбуда или полово удовлетворяване. И относно
това престъпление е доказана употребената сила – дърпане за косата и
навеждане на главата на пострадалата към половия член.
Деянието е извършено от субективна страна, с пряк умисъл, като и за
това престъпление важат изложените по-горе /за престъплението по чл. 152
НК/ съображения относно субективната страна. Безспорно е, че независимо
от психическото си състояние и употребения от него алкохол, подсъдимият е
съзнавал обществено опасния характер на извършеното от него деяние,
разбирал е обществено опасните последици и е желаел тяхното настъпване.
По несъмнен начин са доказани обективните и субективни елементи на
престъплението по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 НК. Подсъдимият е отправял закани
към пострадалата, че ще умре като куче, която закана е подкрепена с
упражненото от него насилие. Пострадалата е възприела отправената към нея
закана и с оглед цялостното поведение на подсъдимия, тя е възбудила страх у
нея, че ще бъде убита. И това престъпление е извършено с пряк умисъл от
подсъдимия.
По безспорен и категоричен начин е доказано по делото от обективна и
субективна страна престъплението по чл.131, ал.1, т.9, пр.3, вр. чл. 130, ал.1
НК. От обективна страна са доказани както многобройните увреждания на
пострадалата, в резултат на нанесения й побой, така и квалифициращото
обстоятелство – с особена жестокост. Установени са следи от многобройни
удари в областта на главата, лицето и тялото, които са доказани по несъмнен
начин с приложената медицинска документация, СМЕ и показанията на
13
основната свидетелка – пострадалата Б.Г.. Решаващият съд е изложил
убедителни и подробни съображения относно доказаността на това
престъпление както от обективна така и от субективна страна, които правни
изводи настоящият състав изцяло приема и не намира за нужно да ги
преповтаря.
В мотивите си първостепенния съд е отговорил на всички наведени
доводи и възражения от защитата на подсъдимия за недоказаност на
обвинението, които се навеждат и пред настоящата инстанция. Както беше
посочено и по-горе, при доказателствения анализ, съдът е обсъдил събрания
пред него и надлежно приобщен доказателствен материал в пълнота, с
подробности е обсъдил всички противоречия в доказателствения материал.
Изложил е подробни съображения кои доказателства приема за достоверни и
кои не и защо така, че абсолютно неоснователно се явява оплакването на
защитата за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
свързани с оценката на доказателствения материал, с липсата на всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Напротив, всеки един
факт и обстоятелство е анализиран от съда и са изложени подробни
съображения с кои доказателства е подкрепен. В мотивите си първостепенния
съд е отговорил на всички възражения на защитата, свързани с липсата на
доказателства особено за първите две престъпления. Действително, на ДП са
допуснати пропуски да се извърши оглед на местопрестъпление, претърсване
и изземване, но тези празноти са запълнени със съответните гласни и писмени
доказателства, установяващи по несъмнен начин всеки факт, възприет за
установен от съда. Както беше посочено и по-горе, при доказателствения
анализ, правилно съдът е дал вяра на показанията на пострадалата свидетелка
Г., които са последователни, логични и се подкрепят от други гласни
доказателства, а и от обективни такива като медицинска документация, СМЕ,
СППЕ. Съдът се е обосновал аргументирано защо не възприема за достоверни
обясненията на подсъдимия и подкрепящите ги показания на неговите близки
и приятели, отчел е съответните противоречия в тези доказателства както
помежду им, така и с останалия доказателствен материал.
Неоснователно е оплакването на защитата и за непълнота на
доказателствата, с което отново се твърди допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Пред настоящата инстанция беше уважено едно от
14
доказателствените искания за допускане на разширена СМЕ, заключението по
която изцяло потвърди изслушаното и възприето от съда заключение пред
първата инстанция. Що се касае до исканията за очни ставки, пред
първоинстанционния съд са допуснати многобройни такива, в голяма част от
които е участвала пострадалата Б. Г.. Тези очни ставки не само, че не са
разколебали нейните показания, а напротив са ги затвърдили. Поисканите
пред настоящата инстанция очни ставки бяха оставени без уважение, тъй като
съдът отчете, че същите с нищо не биха допринесли за изясняване на фактите
по делото, които са изяснени в достатъчна степен.
При определяне на наказанието за всяко едно от четирите
престъпления, първостепенния съд е отчел всички смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът е отчел
чистото съдебно минало, добрите характеристични данни, младата възраст и
доброто образование, психическото състояние на подсъдимия – същият
страда от параноидна шизофрения, изминалото време от извършване на
престъпленията, а като отегчаващи вината обстоятелства съдът е отчел
употребата на алкохол при положение, че същият е наясно колко зле действа
алкохола при неговото психическо състояние. За престъпленията по чл. 150,
ал.1 НК, чл. 144, ал.3 и чл. 131, ал.1, т.9 НК съдът е отчел и възрастта на
пострадалата Георгиев - това, че същата е била непълнолетна. В тази връзка
неоснователно се явява оплакването на повереника на частната обвинителка,
че при определяне на наказанието това обстоятелство не е отчетено като
отегчаващо. Правилно това обстоятелство не е отчетено като отегчаващо за
престъплението по чл. 152, ал.2, т.1 НК, тъй като същото е квалифициращо за
престъплението. В резултат на правилната преценка на всички тези
обстоятелства, съдът е определил справедливи наказания за всяко едно от
извършените престъпления, поради което настоящият съд не съзира
основание за отегчаване или смекчаване на наказателната отговорност за
всяко едно от престъпленията. На основание чл. 23, ал.1 НК съдът е
определил едно общо наказание за всички престъпления от 4 години
лишаване от свобода. В тази връзка съдът намира оплакванията на гр. ищца и
частна обвинителка Г., направени както в жалбата, така и в съдебното
производство чрез нейния повереник за неоснователни, че наложените
наказания са занижени.
15
Неоснователно се явява и оплакването както в жалбата на частната
обвинителка, така и в протеста на прокурора, че неправилно съдът не е
приложил разпоредбата на чл. 24 НК и не е увеличил определеното общо
наказание. В тази насока съдът е изложил своите съображения, защо приема,
че не са налице основания за увеличаване на определеното общо наказание.
Като съображение да не приложи разпоредбата на чл. 24 НК съдът е отчел
изминалия период от повече от две години от извършване на престъплението,
младата възраст на подсъдимия и психическото му състояние. Безспорно е, че
при неговото чисто съдебно минало и добри характеристични данни правилно
съдът не е приложил разпоредбата на чл. 24 НК. Определеното общо
наказание от четири години лишаване от свобода е достатъчно за изпълнение
целите на чл. 36 НК, както личната, така и генералната превенция на закона.
В тази насока както протеста на РП-Враца, така и жалбата на частната
обвинителка против наказателната част на присъдата се явяват
неоснователни.
На последно място, съдът с присъдата си е уважил предявеният и приет
за съвместно разглеждане гр. иск в размер на 12 000лв. общо за четирите
престъпления. Безспорно е, че в тази част съдът е постановил присъдата си в
нарушение на процесуалните разпоредби и по конкретно на разпоредбите на
чл. 84 и сл. от НПК. Още при приемане на гражданския иск, съдът е допуснал
нарушение, като не е задължил частната обвинителка и нейния повереник да
конкретизират предявения от гр. иск за всяко едно от престъпленията. Това го
е поставило в невъзможност да конкретизира какво обезщетение присъжда за
всяко едно от деянията. Настоящия състав обаче намира, че това нарушение
може да бъде отстранено от въззивната инстанция, чрез изменение на
присъдата в тази й част. Отчитайки доказаността на всяко едно от
престъпленията, съдът намира, че за престъплението по чл. 152, ал.2, т.1, вр.
ал.1,т.2 НК справедливото обезщетение, което подсъдимия следва да заплати
на пострадалата Г. е в размер на 6 000лв.; за престъплението по чл. 150, ал.1
НК справедливото обезщетение е в размер на 2000лв.; за престъплението по
чл. 144, ал.3 НК, справедливото обезщетение е в размер на 2000лв. и за
престъплението по чл. 131, ал.1, т.9 НК, справедливото обезщетение също е в
размер на 2000лв. При определяне на тези обезщетения съдът отчете начина и
тежестта на извършване на всяко едно от тях, предходните близки отношения
16
между подсъдимия и пострадалата, болките и страданията, включително и
психически, които пострадалата е претърпяла от всяко престъпление, времето
за нейното възстановяване.
При така определените обезщетения за всяко едно от престъпленията,
въззивната инстанция приема, че общия размер на всички обезщетения от 12
000лв., ведно със законната лихва е справедливо определен като размер и
присъдата следва да бъде изменена само чрез детайлизиране на
обезщетенията за всяко едно от престъпленията. В останалата част като
правилна – обоснована и законосъобразна присъдата следва да бъде
потвърдена.
Водим от горното и на основание чл. 337, ал.3 и чл. 338 НПК,
Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260022/23.04.2021год., постановена по НОХД №
1100/2020год. в частта, с която подсъдимия Е. Д. Е. е осъден да заплати на Б.
И. Г. сумата 12 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от четирите престъпления, като конкретизира сумата както
следва:
-за престъплението по чл. 152, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.2 НК – неимуществени
вреди в размер на 6000лв.;
-за престъплението по чл. 150, ал.1 НК – неимуществени вреди в размер на
2000лв.;
-за престъплението по чл. 144, ал.3 НК – неимуществени вреди в размер на
2000лв. и
-за престъплението по чл. 131, ал.1, т.9, вр. чл. 130, ал.1 НК –
неимуществени вреди в размер на 2000лв., всички суми със законната лихва,
считано от 16.07.2018год. до окончателното изплащане на сумата.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и неподлежи на обжалване и протест.
17
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18