Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
VІ-134 Година
2012,12.01 град Б.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
Б.кият
окръжен съд, шести граждански въззивен състав
На
дванадесети декември година две хиляди и
единадесета
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Вяра
КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:Галя БЕЛЕВА
мл.с.Мартин
СТАМАТОВ
Секретар
Т.М.
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдията Вяра Камбурова
въззивно гражданско дело № 1752 по описа за 2011 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по повод въззивна жалба от
адв. М.К. от БАК, в качеството му на
процесуален представител на А.Н.Д., ЕГН **********, С.Т.Д., ЕГН **********, двамата от гр. С.,
кв. „П.”, ул. „С.Е.”, бл.**, ап.12,79, ап.12, К.Л., родена на ***г. и С.Л.,
роден на ***г., двамата граждани на Англия, всичките ищци в първоинстанционното
производство, против Решение №1018/11.07.2011 год., постановено от РС- Б. по
гр.д.№9144/10г. по описа на същия съд в частта, с която исковете на
гореизброените са отхвърлени като неоснователни.
С обжалваното решение е
отхвърлен предявения от ищците срещу ответника А.Х. иск за осъждане на
ответника да заплати на ищците солидарно с М.Г. сумата от 12 467,00,
представляваща необходими разходи за поправка на общите части на сграда с
идентификатор 67800.5.238.2 по КК на м.”Б.”, землището на гр.П., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.11.2011г. до окончателното й
изплащане, както и разноските.Със същото решение е уважен частично предявения
от ищците срещу М.И.Г. иск за осъждането й да заплати на ищците за сумата от
4340,90 лв., представляваща необходими разходи за поправка на общите части на
гореописната сграда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
05.11.2011г. до окончателното й изплащане, както и разноските, като е отхвърлен
над уважения размер от 4 340,90 лв. до предявения размер от 12 467,00 лв.
С въззивната жалба се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт в отхвърлителните части. Сочи се, че същият е
постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че при напълно изяснена
фактическа обстановка по делото съдът е приложил неправилно материалния закон и
превратно е интерпретирал събраните доказателства.
Най-общо изложените във въззивната
жалба оплаквания се свеждат до следното:
На първо място се твърди, че
съдът не е приложил точно материалния закон, тъй като не е отчел разликите
между общата отговорност за недостатъци и гаранционната отговорност и
неправилно е поставил отношенията между страните по делото на плоскостта на
облигационни отношения без да е отчетена обвързаността на страните като
продавач-строител.
Втората група оплаквания са
във връзка с твърденията, че претенцията касае увредени общи части на сградата,
а не такива, намиращи се в апартаментите, собственост на ищците.В тази посока
се излагат съображения, че се касае за солидарна отговорност на ответниците,
тъй като те са се задължили да изпълнят заедно строителството, което изключва
разделната им отговорност.Поради тази причини жалбоподателите считат, че
неправилно е отхвърлен иска против А.Х..
На следващо място е посочено,
че независимо, че ищците Л. не са сключили договор за строителство, то след
като са купили апартамента директно от строителя/инвеститор, то последния
отговаря за скритите недостатъци на общите части на сградата.
На следващо място сочи, че
всеки, който е собственик на
самостоятелен обект в сградата има право да поиска отстраняване на
недостатъците за сметка на строителя. Жалбоподателите считат, че уважаването на
иска в пълен размер би компенсирало равностойността на сумите, които те за своя
сметка са принудени да дадат, за да се отстранят щетите по общите части на
сградата, което не би било неоснователно обогатяване.
На последно място
жалбоподателите споделят се изводите на съда, че приемането на решение за ремонт на
общите части на сградата е от компетенциите на общото събрание на етажната
собственост, но се подчертава, че в случая разпоредбите на ЗУЕС са неприложими,
тъй като въззивниците нямат минимален кворум от поне 33% идеални части от
общите части на сградата (по смисъла на чл.15, ал.2 от ЗЕС), а въззиваемите
разполагат с квалифицирано мнозинство за вземане на решения.
Навеждат се доводи, че в
случая се касае за гаранционна отговорност на строителите, а не за разходи по
текущи ремонти за поддръжка на общите части на сградата.
Във въззивната жалба са
изложени оплаквания относно определения от съда размер на държавната такса. Твърди
се, че първоначално е била внесена такса, определена съобразно изискванията на
чл.69, ал.1,т.1 от ГПК във вр. с чл.71, ал.1 ,изр.1 и чл.73, ал.1, пр.2 от ГПК
и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата, но
впоследствие делото е било оставено без движение с разпореждане за довнасяне на
такса от 289,92 лева, като след увеличение на иска до 24 934,00лева,
отново е бил определен размер на таксата за довнасяне, надвишаващ цената му и
изискването на чл. 1 от горецитираната
Тарифа.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение в
отхвърлителната част и постановяване на решение на въззивната инстанция, с което
да се уважат в пълен размер исковете на въззивниците по отношение на
двамата въззиваеми. Страната няма доказателствени искания. Претендират се
разноски.
В с.з. чрез процесуалния си
представител адв.К. жалбоподателите поддържат въззивната жалба.
В дадения срок по делото не са
постъпили отговори на жалбата.
В с.з. се явява лично само А.Х., ответник в
първоинстанционното производство и моли за потвърждаване на решението на БРС.Не
сочи доказателства.
Ответницата М.Г., редовно и
своевременно уведомена не се явява и не изпраща представител.
Въззивната жалба е подадена в предвидения от
закона срок отговаря на изискванията на чл.260 и сл. от ГПК. Жалбоподателите
са лица, които има правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение, подадена е от лице с представителна
власт и
е допустима за разглеждане по същество.
Б.кият окръжен съд, шести въззивен състав, след преценка
по реда на въззивното производство на твърденията
и доводите на страните
и на събраните
по делото доказателства, намира следното:
Ишците твърдят,
че са собственици на обособени обекти в двуетажна многофамилна вилна сграда с
идентификатор 67800.5.238.2, находящ се в гр.П., местност „Б.”, които са
закупили от строителите на сградата.Сочат, че ответниците са съсобственици на
земята, инвеститори и изпълнители на обекта заедно с неучастващия в
производството И.К., като на тях са издадени какато разрешението за строеж,
така и удостоверение №31/19.04.2006 г. за въвеждане в експлоатация. Твърдят, че
по повод появили се дефекти се е установило, че извършените от ответниците
строителни работи са със съществени
недостатаци и отклонения от архитектурния проект, в резултат на което е
необходимо да се извърши ремонт на общите части на сградата, тъй като същата се
руши и не може да се ползва по предназначение.Правят уточнение, че исковете са
срещу ответниците в качеството им на строители на сградата и във връзка с
носената от тях гаранционна отговорност, а не в качеството им на продавачи на
закупените от ищците апартаменти.Претендират да бъдат осъдени солидарно на им
заплатят общо на първите двама ищци, в качеството им на съсобственици в режим
на СИО на апартамент №4 в процесната сграда, сумата от 5000лв., съответно по
½ ид.ч. от претендираната сума по отделните пера и общо на третия и
четвъртия ищец, в качеството им на съсобственици в режим на СИО на апартамент
№5 в процесната сграда, сумата от 5000лв., съответно по ½ ид.ч. от
претендираната сума по отделните пера, като главниците представляват част от
разходите , необходими за поправка на недостатъците и появилите се скрити дефекти по общите части
на процесната сграда.В хода на производството е направено увелчиние на така
предявените искове, като общите размери на предявените искове съответно на А. и
С. д., и К. и С.Л., са увеличени от 5000
лв. на 12 467 лв.
Така
предявените искове са са правно основание чл.265, ал.1, предл. второ от ЗЗД във
връзка с чл.20, ал.1 от Наредба №2/31.07.2003 г. на МРРБ и чл.86 от ЗЗД.
Становище
по исковете е взел ответникът Х., който ги оспорва и заявява, че не дължи нищо
тъй като не е участвал в строителството на сградата, в която ищците притежават
апартаменти.Пред въззивната инстанция поддържа същото становище.
Вторият
ответник М.Г. не е взела становище по исковете.След приключване на съдебното
дирене е постъпила „жалба”, която не е подписана и съдът не взема под внимание.Същата е подадена след
изтичане на преклузивния срок по чл.259, ал.1 от ГПК.
В
подкрепа на твърденията си ищците са ангажирали писмени и гласни доказателства,
включително СТЕ.
Делото е изяснено от фактическа страна
като приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка не се оспорва от
страните и се споделя от въззивната инстанция.
Видно от н.а. за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот №91, том ІV, дело №415/2005 г. по описа на Нотариус
рег.№248, вписан в НК, разрешение за строеж №56/08.02.2005г. и Удостоверение
№31/29.04.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от Община П.,
ответниците по делото заедно с неучастващия в производството И.К. като
съсобственици на УП ІV-5238, находящ с в м.”Б.” в землището на гр.П., взаимно
са си учредили право на строеж и са построили в имота двуетажна многофамилна
сграда с РЗП 621 кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект, като е уговорено,
че след построяване на сградата ответникът Х. става собсвеник на западната
половина от сградата, а ответницата Г. заедно с И.К. стават собственици на
обособени обекти от източната й половина.
Видно от
Договор за строителство и предварителен договор за продажба на недвижим имот от
11.02.2005 г., сключен между И.К., М. Г. от една страна като продавачи, и С.Д.-от
друга страна като купавач, продавачитне са се задължили да изградят и продадат
на купувача в срок до 15.12.2005г. апартамент №4 със застроена площ от 60,90
кв.м., намиращ се на втория жилищен етаж от строящата се сграда в УПИ **-**** в
м.”Б.”, ведно със съответните ид.ч. от общите части и правото на строеж.В
представения договор се съдържат уговорки относно степента на завършеност,
качеството на СМР и вложените материали съгласно действащото
законодателство.Също така, съгласно т.2.8 продавачите са се задължили в
двустранно договорен срок след подписване на приемо-предавателен протокол да
отстранят установените с протокола некачествено извършени или незавършение СМР,
както и недостатъците, установени в норамативно установените гаранционни
срокове.
Безспорно е,
че строителството на сградата е извършено и същата е въведена в експлоатация по
предвидение от закона ред, видно от представените доказателства.
Видно от
н.а. за покупко-продажбана недвимиж имот №70, т.І, рег.№1034, дело №65/2005г. И.Д.К.
и Е.Х.К. са продали на С.Д. и А.Д. изграден в груб строеж апартамент №4 със
застроена площ от 61,77 кв.м., находящ се на втори надпартерен етаж в източната
половина на новопостроената жилищна сграда в УПИ **-**** по плана на м.”Б.”,
гр.П., ведно със съответните за жилището ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж.
Видно от н.а
за покупко-продажба на недвижим имот №198, т.V, рег.№5874, дело №863/2006 г. И.Д.К.
и Е.Х.К. са продали на К. и С.Л. апартамент №5 в подпокривното пространство с площ от 62,68 кв.м. в източната половина на
новопостроената жилищна сграда в УПИ **-**** по плана на м.”Б.”, гр.П., ведно
със съответните за жилището ид.ч. от общите части на сградата и правото на
строеж.
Видно от
протокол от 11.05.2009 г., съставен от С.Д. като собственик на апартамента №4 и
И.К. в качеството на инвеститор и строител на обекта, лично и като пълномощник
на М.Г. са констатирани недостатъци на построената в УПИ **-**** в м.”Б.”
сграда, подробно описани.
Видно от
нотариална покана рег.№4059/25.08.2010 г. по описа на Нотариус рег.№243 на НК, С.Д. е поканил М.Г.
в едномесечен срок от получаването й да отстрани за своя сметка недостатъците
по общите части на сградата, която покато е връчена на ответницата на
07.10.2010 г.
От
ангажираните гласни доказателства-свидетелят С. се установява, че още при
строителството на сградата си е личало некачественото строителство.Също така
става ясно, че със строителството са се занимавали Г., чрез плъномощника си Г.,
неин син и К..
От приетото
заключение на СТЕ, което съдът кредитира изцяло, се установява, че в сградат
има допълнително пристрояване, липсва благоустрояване на терена, липсвата
улуци, казанчета и водосточни тръби по фасадата, липсват битумизирани
керемиди.Също така са констатирани дефекти по стълбищната клетка, звънчева
инсталация, стълбищно осветление.Вещото лице е дало заключение относно размера
на необходимите разходи за отстраняване на тези недостатъци.
Б.кият
окръжен съд, преди проверка правилността
на обжалваното решение извърши проверка на неговата валидност и допустимост и
установи, че същото не страда от пороци, водещи до нищожност или недопустимост.
Следователно решението на Б.кия районен
съд е валидно и допустимо.
Въззивният
съд намира жалбата за неоснователна.
На първо
място следва да се подчертае, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
предявения иск така, както го е индивидуализирал ищеца чрез посочване на
провопораждащите факти.На заявеното с исковата молба право е дадена защита с
обжалваното решение.Въз основа на заявените факти, съдът е дал правиланата
правна кавлификиция и се е произнесъл по иска за осъжадане на ответниците в
качеството им на изпълнители на СМР да заплатят
сума, необходима за поправка на недостатъци и скрити дефекти.С други
думи, съдът се е произнесъл на основание претендираната гаранционна
отговорност, произтичаща от договор.В този смисъл всички доводи в тази посока,
съдържащи се във въззивната инстанция са несъстоятелни.
На
следващо място, ищците претендират солидарно осъждане на ответниците.Съгласно
нормата на чл.121 от ЗЗД солидарната отговорност възниква по силата на закон и
когато е уговорена.В конкретния случай, от договора за строителство и
предварителна продажба от 11.02.2005 г. не може да се направи извод, че
изпълнителите са се ангажирали солидарно.Нещо повече, няма конкретизация на
това кой какви задължения поема, което означава, че се предполага, че тяхната
отговорност е поравно.На основание чл.21 от ЗЗД договорите пораждат действие
между страните, поради което и само тези страни са обвързани от
договора.Отнесено към конкретния случай това означава, че гаранционна
отговорност носят само страните по договора, а именно Г. и К., последният не е
страна в процеса.По делото няма никакви данни, че между ищците и ответника Х.
съществува такава облигационна връзка, водеща до ангажиране на гаранционната
отговорност.Ето защо решението на БРС в частта, с която е отхъвърлен иска
против Х. е правилно и законосъобразно.
Тук е
мястото да се отбележи, че предвид разделната отговорност на страните
ответницата е осъдена да заплати цялата сума, а не съответната половина от
нея.Предвид липсата на жалба обаче в тази част от ответницата и предвид забраната
за влошаване положението на жалбоподателя-чл.271, ал.1, изр.последно от ГПК,
решението в тази част също следва да бъде потвърдено.
Както бе
посочено по-горе и съобразно ТР№88/28.02.1984 г. , ОСГК, гаранционното
задължение възниква по силата на договорни съглашения.
Предвид
липсата на такова съглашение между ищците К. и С.Л. и ответниците, предявените
от тях искове се явяват неоснователни.Поради съвпадението на изводите на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, на основание чл.272 от ГПК БОС
препраща към тях.
По
отношение на размера на иска следва да се приеме, че изпълнителите носят
отговорност спрямо възложителите единствено и само по отношение на техния
апартамент, което включва съответните ид.ч. от общите части на сградата, които
в конкретния случай са 13,711%.Следователно те могат да претендират сума, която
е съответна на тези ид.ч., а над този размер искът е неоснователен.
Възражението за неприложимост на разпоредбите
на ЗУЕС касателно компетенциите на Общото събрание на етажната собственост
настоящата инстанция не споделя.Управлението
на общите части на сградите-етажна собственост е от изключителната
компетентност на Общото събрание на етжаната солственост при съответния
кворум.Обстоятелството, че ответниците са мнозинство и това евентуално
препятства упражняване на компетенциите на Общото събрание на етажната
собственост, не е предвидено като
изключение.Да се приеми противното означава да се допусни заобикаляне на предвидения
от закона ред за управление на общите части на сгради-етажна собственост.
По
възражението за неправилно определена държавна такса настоящата инстанция намира, че това не
следва да се разглежда във въззивното производство, което е по контрол за
законосъобразност на съдебен акт, а определянето на дължима държавна такса е
въпрос по администриране на производството и е извън обсега на въззивния
контрол.Това би могло да стане с искане, адресирано до съответния съд като
произнасянето на сезирания съд ще подлежи на обжалване по реда на ГПК.
Поради пълно съвпадение на фактическите
и правни изводи на въззивния съд с тези на първата инстанция обжалваното
решение следва да бъде потвърдено изцяло.
Поради изложените съображения и на основание
чл.270, ал.3 от ГПК и чл.271 от ГПК Б.кият
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№1018/11.07.2011 год., постановено от РС- Б. по гр.д.№9144/10г. по описа на
същия съд В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ.
Настоящото решение подлежи на касационно
обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: