РЕШЕНИЕ№246
гр. Видин, 17.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието
на секретаря Мила Петрова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2062 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба са предявени два обективно
кумулативно съединени иска: 1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 1797,84 лв. – главница и 2) иск с правно основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 315,88 лв. – обезщетение за забава, от ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс
С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон
България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София,
ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров
– зам. управител, против Н.Ж.И. ***.
В исковата молба се твърди, че с Договор за
потребителски заем с номер PLUS-13179556 от 25.04.2016г. ищцовото
дружество е отпуснало на ответника паричен кредит в размер на 1650,00 лв.
Сумата била изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл. 1 от договора.
Усвояването на посочената сума ответникът удостоверил с полагането на подписа
си в полето "Удостоверение на изпълнението". Въз основа на чл. 3 от
договора, за ответника възниквало задължението да погаси заема на 36 месечни
вноски - всяка по 85,70 лв.,
които вноски съставлявали изплащане на главницата по заема, ведно с
оскъпяването ѝ, съгласно годишния процент на разходите от 45% и годишния
лихвен процент от 35,01%, посочени в параметрите по договора.
В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските
по кредита на 20.06.2016г., като
към тази дата не били погасени месечни вноски. Сочи се, че на основание чл. 5
от договора вземането на ищцовото дружество ставало изискуемо в пълен размер,
ако кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората пропусната месечна вноска. По този начин ответникът
следвало да изплати остатъка по заема в размер на 2900,40 лв., представляващ оставащите 36 броя погасителни вноски
към 20.07.2016г., към която дата кредитът станал изискуем в целия му размер.
Ищцовото дружество твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена
вноска, кредитополучателят не е изпълнил задължението си. По тази причина
кредиторът изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично обявил
вземането си за изискуемо и го поканил да го погаси. Поканата била изпратена на
адреса, който е деклариран в договора, а съгласно чл. 9 от същия, всички
изявления на кредитора се считали за узнати от кредитополучателя, ако бъдат
изпратени на адреса, посочен в договора.
В исковата молба се твърди, че
ответникът дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 315,88 лв. за периода от настъпване на
изискумостта на кредита – 20.07.2016г. до 11.04.2018г.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че е налице вземане от страна на ищцовото дружество от ответника Н.Ж.И.
в размер на: 1797,84 лв. - главница по кредита, 315,88 лв. - законна лихва за забава
за периода от 20.07.2016г. до 11.04.2018г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Претендират се направените разноски по заповедното
производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения по делото
особен представител, в който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Оспорва се изложеното в обстоятелствената част на исковата молба. Твърди се, че
ищецът не е представил доказателства за изпълнение на поетите с договора
задължения. Оспорват се исковете по размер. Прави се възражение за изтекла
погасителна давност.
По делото са
представени писмени доказателства.
Видинският районен
съд, като взе предвид постъпилата искова молба, доводите на страните и
съобразявайки събраните по делото доказателства, прие следното от фактическа
страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 956/2018г. по описа на Районен съд -
Видин, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за
изпълнение № 733-РЗ от 26.04.2018г., която е връчена на длъжника при условията
на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В предвидения в процесуалния закон едномесечен срок,
заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземанията си.
Установява се от приетия като писмено доказателство по делото Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-13179556, че на 25.04.2016г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД – като
кредитор и Н.Ж.И., с адрес: *** – като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, в размер на 1 650,00 лева, при следните
условия: на 36 броя погасителни вноски, с годишен процент на разходите – 45.00
% и лихвен процент – 35.01 %. В Договора е обективиран погасителен план, според
който страните са уговорили общо 36 месечни погасителни вноски, в размер на 85,70
лева, първата с падеж 20.06.2016г., а последната погасителна вноска с падеж 20.05.2019г.
В чл. 1 от Договора за кредит е посочено, че договорът влиза в сила при
подписване от кредитополучателя и от оторизирано лице, представител на
кредитора към датата на получаване на размера на заем по банковата сметка на и
предоставена от кредитополучателя. Кредитополучателят е декларирал банкова сметка
*** „Обединена Българска Банка“, като е декларирал, че сметката е лично негова,
има достъп до средствата по нея, продиктувана е и е записана вярно. Декларирал
е също, че му е известно, че „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД не носи
отговорност след превеждане на сумата: в случай на грешка при записването ѝ;
за предварителни или последващи взаимоотношения с трети лица, във връзка и/или
по повод разпореждането със средствата по банковата сметка. Според чл. 3 от
Договора, предоставянето на посочената сума съставлява изпълнение на
задължението на кредитора да предостави заема и създава задължение за
кредитополучателя да заплати на кредитора погасителни вноски, указани по размер
в поле „Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“.
Погасителните вноски съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заем
и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Плащането ще се
извършва по банковата сметка на кредитора, посочена в договора. Според чл. 4 от
договора, погасителните вноски, посочени в полетата „месечна погасителна
вноска“ и „брой погасителни вноски“, трябва да бъдат платени не по-късно от
определените дати, наречени „падеж“ и посочени в групата „погасителен план“.
Според уговореното между страните в чл. 5 от договора, при забава на една или
повече месечни погасителни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска. При просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора
става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени от договора
надбавки, ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране
на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване
на предсрочната изискуемост. Според чл. 9 от договора, всички изявления на кредитора,
отправени към кредитополучателя, се считат узнати от кредитополучателя, ако
бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по факс или до адрес на
електронна поща, или съобщени по телефон, посочени в този документ, в
съответните полета, посочени от кредитополучателя при кандидатстване/усвояване
на кредита. Посочено е още, че кредитополучателят удостоверява чрез
подписването на договора изричното си съгласие за получаване на съобщенията,
отправени от кредитора по начините и чрез средствата, описани в предходното
изречение. Съгласно чл. 10 от договора, договорът се прекратява с изпълнението
на всички задължения на кредитополучателя или при предсрочно изпълнение на
задължението.
Установява се от приетия като писмено
доказателство – Сертификат № PLUS-13179556, издаден на 25.04.2016 г., че между ответника, от една страна, като
застрахован, и застрахователите „Кардиф Животозастраховане, Клон България“ и
„Кардиф Общо застраховане, Клон България“, е сключен договор за застраховка
„Защита на плащанията“, при следните
застрахователни рискове: „смърт“ в
резултат на злополука или заболяване; „инвалидизация над 70 %“ в резултат на
злополука или заболяване; „продължителни болнични над 60 дни“ в резултат на
злополука или заболяване; „нежелана безработица в резултат на уволнение над 60
дни“. Като трето ползващо се от
договора лице е посочено ищцовото дружество.
По делото е приета като писмено доказателство
Последна покана до ответника Н.Ж.И. от 17.10.2017 г., получена от него лично на 24.10.2017 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Не се спори между страните, а и се установява от приетите писмени
доказателства, че в полза на ищцовото дружество срещу ответника е издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена на длъжника по реда чл. 47,
ал. 5 от ГПК, както и че искът по чл.415, ал.1 от ГПК е предявен в
законоустановения срок, което обуславя допустимостта на производството и
правния интерес от воденето му за ищеца.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, в тежест на ищеца е да установи, в условията на пълно и главно доказване, съществуване на вземането, за което е издадена процесната заповед за изпълнение, а именно: наличие на облигационна връзка между страните, от която да е възникнало задължение за ответника за заплащане на търсената сума, както и изпълнение на задълженията по договора, т. е. че е предоставил дължимата сума. В тежест на ответника е да установи погасяване на задължението.
От приетите по делото
писмени доказателства се установява, че между страните са съществували
облигационни отношения по силата на договор за паричен заем, сумата по който е предадена
на ответника. Последното обстоятелство се потвърждава от направеното в раздел „Удостоверявания”
на договора, абзац последен, признание на кредитополучателя, че е получил
сумата. Договорът не е оспорен като неавтентичен /в частта относно подписа на ответника/, поради което съгласно
чл. 180 от ГПК съставлява доказателство, че съдържащите се в него изявления са
направени от лицата, които са го подписали. В частта, в която
кредитополучателят удостоверява получаването на посочената в договора сума,
документът разполага с материална доказателствена сила спрямо ответника, тъй
като удостоверява неизгодни за страната факти.
Ответникът не установи погасяване на задължението си по договора, поради което и следва да се счита, че са настъпили предпоставките на чл. 5 от договора за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
В тежест на ищеца е да
докаже, че ответника е уведомен за предсрочната
изискуемост на задължението към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Твърдението на ищеца в исковата молба е, че предсрочната
изискуемост е настъпила на 20.07.2016г., поради преустановено плащане на
вноски, за което длъжника бил уведомен чрез Последна покана от 17.10.2017г.,
получена на 24.10.2017г.
С ТР № 4 от 19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, т.18 е дадено следното
задължително по прилагане на закона разрешение по въпроса относно изискуемостта на вземанията, произтичащи от договор
за банков кредит: 1. В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК
за вземане, произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият
кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или
при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да
уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на
обстоятелствата, но след като банката е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. 2.
В хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 ГПК вземането, произтичащо от
договор за банков кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си
да направи кредита предсрочно изискуем. Ако предсрочната изискуемост е
уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява
по реда на чл.60 ал.2 ЗКИ, това право следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост.
Даденото разрешение в цитираното тълкувателно решение относно
изискуемостта на вземанията, произтичащи от договор за банков кредит няма
основание да не се прилага и при потребителските кредити, предоставени от
финансови институции.
Базирайки се на т. 18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. постановено
по т. д. № 4/13 г. и на съдържащата се в чл. 5, изр. 2 от договора уговорка,
съдът приема, че за уважаване на предявените искове следните факти, относими
към настъпването и обявяването на предсрочната изискуемост на вземанията по
договора за кредит следва да са се осъществили преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК в Районен съд – Видин, по което е образувано ч. гр. д. № 956/18 г. – 19.04.2018
г., от която дата съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК се смятат предявени и исковете –
предмет на настоящото дело: просрочване на две и повече погасителни вноски и
достигане на отправено от ищеца до кредитополучателя изявление, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Констатира се по-горе в
настоящото изложение, че ответникът не е извършил плащане на вноска по кредита,
поради което съобразно чл. 5, изр. 2 от договора към 20.07.2016 г. са настъпили
обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на вземането на дружеството
по него. Предсрочната изискуемост е обявена на длъжника на 24.10.2017г. с
връчването на Последна покана
от 17.10.2017г. С оглед приетото в цитираното по-горе ТР № 4 от
19.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, процесното
вземане е станало изискуемо на 24.10.2017г.
По отношение на претендираната лихва за забава върху главницата, ищецът претендира такава считано от 20.07.2016г. Към тази дата обаче целият размер на главницата не е бил дължим, поради което и следва да се приеме, че ответникът е в забава само по отношение на главницата по падежиралите вноски преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост и съобразно уговореното в договора дължи обезщетение за забава считано от деня, следващ падежа на всяка една вноска. По отношение на вноските от 18 до 36 вкл. ответникът дължи лихва за забава от датата на настъпване на предсрочната изискуемост – 24.10.2017г.
Изчислен с помощта на
онлайн калкулатор размерът на обезщетението за забава възлиза общо на 245.34
лева, както следва:
върху главницата по вноска 1 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.06.2016г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 15.71 лева.
върху главницата по вноска 2 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.07.2016г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 14,99 лева.
върху главницата по вноска 3 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.08.2016г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 14,26 лева.
върху главницата по вноска 4 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.09.2016г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 13,52 лева.
върху главницата по вноска 5 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.10.2016г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 12,80 лева.
върху главницата по вноска 6 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.11.2016г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 12,07 лева.
върху главницата по вноска 7 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.12.2016г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 11,35 лева.
върху главницата по вноска 8 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.01.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 10,61 лева.
върху главницата по вноска 9 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.02.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 9,87 лева.
върху главницата по вноска 10 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.03.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 9,21 лева.
върху главницата по вноска 11 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.04.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 8,47 лева.
върху главницата по вноска 12 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.05.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 7,76 лева.
върху главницата по вноска 13 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.06.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 7,02 лева.
върху главницата по вноска 14 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.07.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 6,30 лева.
върху главницата по вноска 15 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.08.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 5,57 лева.
върху главницата по вноска 16 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.09.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 4,83 лева.
върху главницата по вноска 17 в размер на 85,70 лв. – за периода от
21.10.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 4,11 лева.
върху главниците по вноски от 18 до 36 вкл. в размер на 1628,30 лв. –
за периода от 24.10.2017г. до 11.04.2018г. лихва за забава в размер на 76,89
лева.
По отношение на възражението на ответника, направено с отговора на
исковата молба, че вземанията са погасени по давност, съдът намира същото за
неоснователно.
Съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с
изтичане на тригодишна давност.
Давностният период започва да тече от деня, в който съответното вземане
е станало изискуемо /чл. 114, ал.1 ЗЗД/.
Процесното задължение е обявено от кредитора
за предсрочно изискуемо на 24.10.2017г. Исковата молба е заведена на 06.08.2018г.
На основание чл. 422, ал. 1 ГПК, искът се смята предявен от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.04.2018г. Ето защо
съдът намира, че претенцията на ищеца за главница и лихви не е погасена по
давност.
С оглед изложеното,
съдът намира, че искът по чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД по отношение на претенцията за
дължима главница по Договор за потребителски заем с
номер PLUS-13179556 от 25.04.2016г. е
основателен и доказан в претендирания размер от 1797,84 лева.
Искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД
по отношение на акцесорната претенция за законна лихва върху главницата е
основателен и доказан в размер на сумата от 245.34 лв. за периода от
деня следващ падежа на всяка една вноска до
11.04.2018г., като за разликата
до пълния му предявен размер от 315,88
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното
от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
в хода на настоящото производство разноски съразмерно на уважената част от
предявените искове в общ размер на 554,07 лева, от които 81,05 лева за платена
държавна такса, 373,02 лева депозит за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
На основание т. 12 от ТР № 4/2013г. на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
В полза на ищеца следва да се присъдят
направените разноски по ч.гр.д. № 956/2018г. на ВРС съразмерно с уважената част
от заявените вземания, възлизащи общо в размер на 90,86 лева, от които 40,86
лева за платена държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
От ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза
на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. бр. 98 от 15.12.2015г.,
за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до
300 лева. Претендираното по настоящото производство юрисконсултско
възнаграждение е в минимален размер от 100 лева, поради което възражението за
прекомерност е неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.Ж.И. *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. №
*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4,
Бизнес парк София, сгр. 14, сумата от 1797,84 /хиляда седемстотин деветдесет и седем лева и осемдесет и четири
ст./ лева,
представляваща главница по Договор за
потребителски заем с номер PLUS-13179556 от 25.04.2016г. и сумата от 245.34 /двеста четиридесет
и пет лева и тридесет и четири ст./ лева, представляваща обезщетение за забава за периода от деня следващ
падежа на всяка една вноска до
11.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 20.04.2018г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 733-РЗ
по ч.гр.д. № 956/2018г. на Районен съд – Видин, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава за сумата над
присъдените 245,34 лв. до пълния
предявен размер от 315,88 лв., като неоснователна.
ОСЪЖДА Н.Ж.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
- гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата от 554,07 /петстотин петдесет и четири лева и седем ст./ лева,
представляваща реализирани от ищеца разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Н.Ж.И. *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, Париж, рег. № *********, чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А“, клон България с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр.София, ж.к.”Младост” 4, Бизнес парк София, сгр. 14, сумата от 90,86 /деветдесет лева и осемдесет и шест ст./ лева, представляваща
разноски по ч.гр.д. № 956/2018г. на Районен съд - Видин.
Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: