РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Девня, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Н. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ЮЛИЯН Ж. НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20233120200146 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е
образувано по жалба на „Евротранспорт 2000“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София , ул.“Резбарска“ №5 против
Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника за нарушение по
чл.102 ал. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179
ал. 3б вр. чл. 187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция
в размер на 2 500 лева.
Въззивникът излага в жалбата, че процедурата по издаване на
обжалвания ел. фиш е нарушена и същият е издаден след изтичане на срока
по чл. 34 от ЗАНН. Сочи на нарушено право на защита поради неяснота на
вмененото му нарушение. Твърди, че не е извършил нарушението, за което е
санкциониран, тъй като своевременно е уведомил доставчика си на услуга за
електронно събиране на пътни такси за промяната в регистрационния номер
на процесното ПТС, за което сочи доказателства. Счита, че издадения ел.
фиш е незаконосъобразен и противоречи както на закона, така и на
международни правни норми - Регламент за изпълнение /ЕС/ 2020/204 на
Комисията от 28.11.2019 г. относно подробните задължения на доставчиците
на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, минималното
1
съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните
елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО,
излагайки подробни аргументи в жалбата си. В с.з. представител на
въззивника не се явява като в писмени бележки доразвива доводите си за
материална и процесуално правна незаконосъобразност на обжалвания акт.
Въззиваемата страна – Агенция "Пътна инфраструктура", чрез
процесуален представител, който участва и в с.з., оспорват жалбата. Молят
обжалвания ел. фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
РП – Варна, редовно уведомени за с.з. не изпращат представител за
участие в делото.
Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.03.2021 г., в 11, 06 часа с устройство № 10072 - елемент от
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от ЗП,
намиращо се на път А - 2, км. 399 + 703, с посока намаляващ километър в
Община Девня, обл. Варна, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е
установено /заснето/ нарушение с ППС – влекач „М. Т.“ с рег. № *********,
с технически допустима максимална маса 18 000 кг., брой оси 2, категория
ЕВРО 6С в състав с ремарке с общ брой оси 5, обща технически допустима
максимална маса на състава 44 000 кг.за което изцяло не е заплатена пътна
такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/според категорията на
ППС.
За така констатираното нарушение е издаден обжалвания
електронен фиш, връчен на въззивника.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на представените от страните писмени доказателства, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, които преценени в своята съвкупност не налагат
различни фактически изводи.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срок, срещу
подлежащ на атакуване електронен фиш и от лице, което има право на жалба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
2
съображения:
На първо място съдът ще отбележи, че не споделя възражението на
въззивника, че административно – наказващия орган не е представил
доказателства за техническата годност на устройството, с което е установено
спорното нарушение, тъй като намира, че такива не следва да бъдат събирани.
Съгласно разпоредбата на чл. 189ж ал. 1 от ЗДвП, електронните фишове на
НТУ се издават за нарушение по чл. 179 ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето
от електронна система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, която по своята същност
представлява електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата, която създава доклади за всяко установено нарушение по
чл. 179 ал. 3 - 3в, към които автоматично се прилагат статични изображения
във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи.
Докладите, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата,
часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и местонахождението на техническото средство - част
от системата. Системата не измерва конкретна величина, която да бъде
сравнявана с други от същия вид, поради което и не е обект на проверка от
Българския институт по метрология. Не се установява предвидено законово
изискване за сертифициране или одобрение на Системата.
Неоснователни са и възраженията на въззивника за неспазване на
срока по чл. 34 от ЗАНН при издаването на обжалвания ел. фиш. С
Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г. е
обобщена съдебната практика и е прието, че „съкратеното производство” за
административно - наказателна отговорност чрез издаване на електронен
фиш, въведено в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, е изключение от общите правила на
ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с
НП, но също така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции, т.е. той се
приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му
действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване,
като последните са не приложими по отношение на него. В тази връзка съдът
споделя писменото становище на въззиваемата страна, че електронният фиш
следва да бъде отличаван както от административните актове по смисъла на
АПК, така и от актовете за установяване на административно нарушение по
3
смисъла на ЗАНН и по отношение на него не съществува законово разписано
задължително съдържание извън изброените в разпоредбата на чл. 189 ал. 4
изр. второ от ЗДвП реквизити, т. е. пълно приравняване между електронен
фиш и наказателно постановление не може да има нито по отношение на
съдържанието им, нито във връзка с процедурата по съставянето им.
Служебната проверка на съда не установи в хода на
административнонаказателното производство да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, както се твърди в жалбата. В
електронен фиш са описани в достатъчна степен всички елементи от състава
на административното нарушение, които индивидуализират нарушението от
обективна страна. Нарушението е квалифицирано правилно, като са посочени
законовите разпоредби, които са нарушени.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
доказва извършеното нарушение, а именно, че на дата 18.03.2021 г.
процесното ППС се е движело в обхвата на платената пътна мрежа, без за
него да е заплатена изцяло дължимата тол такса по чл. 10 ал. 1 т. 2 от ЗП.
Процесното ППС попада в обхвата на ППС - та по чл. 10б ал. 3 от ЗП, за
които се дължи заплащане на тол такса. Нарушението е установено с
устройство № 10072, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се
на път А – 2 км. 399+703, с посока намаляващ километър. Собственик, на
когото е регистрирано ППС е дружеството - жалбоподател. Видно от
представените доказателства пътна такса не е заплатена Видно от
приложената справка за собственост по делото, ППС с peг. №СВ 43 70 КР е с
обща технически допустима максимална маса над 12 т. /в случая 18 000 кг/ с 2
оси, поради което на основание чл. 10 ал. 1 т. 2 от Закона за пътищата за
движението му по платената пътна мрежа се дължи тол такса. От
представените от въззивната страна доклад от електронната система за
събиране на пътни такси и становище от отдел „УИСИ“ при Национално ТОЛ
управление се установява, че към датата на нарушението за процесното ППС
се е движило в състав с ремарке и е било с общо 5 оси, технически допустима
маса 44 000 кг. като не е получена и платена тол декларация за сегмента на
рамата, когато е отчетено нарушението но за ППС с две оси. Допуснато е
нарушение по чл. 102 ал. 2 от Закон за движение по пътищата, който
задължава собственика да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
4
и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство.
Електронният фиш е издаден въз основа на чл. 189ж от Закон за
движение по пътищата, който предвижда възможност при нарушение по чл.
179 ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а ал. 3 да се
издаде електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за
съответното нарушение.
Съгласно чл. 187а ал. 1 и 2 т. 2 от ЗДвП при установяване на
нарушения по чл. 179 ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на пътното
превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10 ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва по чл. 179, ал. 3б – в размер 2 500 лв.
В настоящия случай наказаният субект е ЕООД, а административно
наказателната му отговорност е ангажирана на основание чл. 187а ал. 2 т. 3 от
ЗДвП. Цитираният текст предвижда самостоятелна отговорност на
корпоративни по своята същност правни субекти при неизпълнение на
задълженията им към държавата. В случая се касае за така наречената
обективна, безвиновна отговорност, при която вината не е необходим елемент
на деянието, за да бъде то съставомерно.
Санкционната норма е приложена правилно, като е установено, че
дружеството жалбоподател е собственик на процесния товарен автомобил с
рег. № ********, който е с обща технически допустима максимална маса над
12 тона и попада в категорията по чл. 10б ал. 3 от Закон за пътищата.
Нарушението е санкционирано на основание чл. 187а ал. 1 и 2 т.3 вр. с чл. 179
ал. 3б от Закон за движение по пътищата. Разпоредбата на чл. 179 ал. 3а от
ЗДвП предвижда налагане на наказание глоба на собственик на пътно
превозно средство от категорията по чл. 10б ал. 3 от Закона за пътищата, за
което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10 ал. 1 т. 2
от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани
данни, посочени в чл. 10б ал. 1 от Закона за пътищата. Разпоредбата на чл.
5
187а ал. 1 и 2 т. 3 от ЗДвП, препращаща към чл. 179 ал. 3б от същия
закон предвижда за това нарушение на юридическото лице и ЕТ, собственик
на МПС да бъде наложена имуществена санкция в размер на 2 500 лева.
При така установените обстоятелства следва да се приеме, че
въззивникът като собственик на процесното ППС, за което не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10 ал. 1 от Закона за пътищата според категорията му
е допуснал движението му по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, с което е нарушил императивната разпоредба на чл. 102 ал. 2 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът счита, че обжалваният
електронен фиш следва да бъде потвърден, като законосъобразен.
Съгласно чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по
реда на АПК. Правилата на чл. 143 от АПК предвиждат в случай, че съдът
отхвърли оспорването, ответникът да има право на разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за
правната помощ и Наредба за заплащане на правната помощ, където в чл. 27е
е предвидено възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания да е от 80 до 150 лв. Съдът счита,
че съобразно с правната и фактическа сложност по делото и свършената
работа по процесуално представителство на наказващия орган, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева. Ето защо с
оглед изхода на делото му се дължи заплащането на юрисконсултско
възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш № **********, издаден от
Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ – София, с който на въззивника
„Евротранспорт 2000“ ЕООД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: гр.София , ул.“Резбарска“ №5за нарушение по чл.102 ал. 2 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 179 ал. 3б вр. чл.
187а ал. 2 т. 3 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 2
500 лева.
ОСЪЖДА „Евротранспорт 2000“ ЕООД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление: гр.София , ул.“Резбарска“ №5, ДА
6
ЗАПЛАТИ на Агенция "Пътна инфраструктура" – София сумата от 120 лева
/сто и двадесет лева/, представляваща направени по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63д ал. 3 вр. ал. 1 от
ЗАНН.
Решението може да се обжалва от страните в 14 - дневен срок,
считано от получаване на съобщенията за неговото изготвяне с касационна
жалба пред Административен съд – Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
7