№ 338
гр. София, 16.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000271 по описа за 2025 година
Производството е образувано по въззивна жалба на НАП като кредитор в
производството по несъстоятелност на „ПРОСИС“-ЕООД чрез пълномощника му юр.Н. К.
против решение №260012 от 05.02.2025 г. на СГС, TO, VI- 21 състав, постановено по т.д.№
1039/2020 г., с което е прекратено производството по несъстоятелност и ,,ПРОСИС“-ЕООД е
заличено от Търговския регистър, на основание чл.632,ал.2 и ал. 4 от ТЗ.
Жалбоподателят излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон и необоснованост, като в жалбата се излагат подробни и конкретни доводи за
това. Твърди, че изменението на чл.632, ал.1 ТЗ досежно еднократното спиране на
производството по несъстоятелност е въведено с §15 от ЗИДТЗ. С измененията не било въведено
самостоятелно основание за прекратяване на производството непредплатени от кредиторите
разноски при положение, че наличните по особената сметка на синдика са изчерпани. Решение за
прекратяване на производството по несъстоятелност и заличаване на търговеца на основание
чл.632,ал.4 ТЗ било допустимо само и единствено при непоискано възобновяване на
производството в едногодишния срок.
Жалбоподателят твърди, че ЗИД на ТЗ е обнародван в ДВ, бр.66 от 01.08.2023г., а с
§99 от ПЗР е предвидено, че заварените висящи производства по несъстоятелност се приключват
по реда на този закон, освен ако не е предвидено друго. Тази разпоредба обаче нямала обратно
действие, т.е. въведените изменения и допълнения на ТЗ действат занапред. Следователно
еднократното или многократно спиране на производството преди влизане в сила на измененията в
ТЗ не съставлява пречка за приложението на чл.632,ал.5, във вр. с ал.1 от ТЗ. Само спиране на
производството по несъстоятелност, постановено след влизането на закона в сила - 04.08.2023г. е
пречка за повторно постановяване на решение по чл.632,ал.5 ТЗ. Затова съдът е следвало да
постанови решение именно на това основание, а не по ал.4.
Освен това твърди, че в отчета на синдика от 29.01.2025г. същият е описал, че в масата
1
на несъстоятелността са включени движими вещи на обща стойност 37 500 лева и за тези вещи е
насрочена продажба по реда на чл.717ж от ТЗ /нов търг с тайно наддаване при първоначална цена
- 80% от оценката/, която ще се проведе на 20.02.2025г., видно от обявление, публикувано в
електронния регистър към МП на 22.01.2025г.
Моли въззивния съд да отмени решението като незаконосъобразно и върне делото на
СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Въззивната жалба е обявена в ТР по партидата на несъстоятелното дружество на
24.03.2025г., но в 7-дневния срок по чл.613а от ТЗ отговори не са постъпили.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на
жалбоподателя във връзка със събраните по делото доказателства, приема
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу
подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт и е процесуално
допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА поради следното:
От събраните в първата инстанция писмени доказателства се
установява, че с Решение №260149 от 12.10.2020 г. при условията на
чл.632,ал.1от ТЗ е открито производство по несъстоятелност по отношение на
длъжника „ПРОСИС“-ЕООД, обявена е неплатежоспособността на длъжника
с начална дата 21.06.2018г., дружеството е обявено в несъстоятелност,
постановено е прекратяването на дейността на предприятието, постановена е
обща възбрана и запор на имуществото на длъжника и е спряно
производството по делото.
В едногодишния срок е депозирана молба от кредитор с
доказателства за предплатени разноски с искане за възобновяване на делото.
Съдът е намерил молбата за основателна и с Решение №260498 от 23.03.2021г.
е възобновил производството по несъстоятелност. Прекратил е правомощията
на органите на длъжника, лишил е длъжника от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е
постановил започване на осребряването на имуществото на длъжника,
назначил е временен синдик и е свикал първо събрание на кредиторите.
В хода на производството по несъстоятелност делото е спирано на
основание чл.632,ал.5 ТЗ още два пъти, след което е било възобновявано при
подадена молба и предплащане на разноски за развитие на производството от
кредитор. Последното спиране е станало с Решение №260247 от
26.06.2023г. /л.318/, като с Решение №260312 от 09.08.2023г.
производството е възобновено. Същото се намира във фазата по
осребряването на имуществото на длъжника.
С оглед месечните отчети на синдика съдът е констатирал, че по
особената сметка на дружеството липсват средства за издръжката на
производството по несъстоятелност, поради което с Определение от
14.01.2025г. /л.617/ на основание чл.629б от ТЗ на кредиторите на „ПРОСИС“-
2
ЕООД /н/ е указано да привнесат разноски в размер на 6 000 лева в
едноседмичен срок от обявяване на определението в ТР. Указано им е, че в
противен случай производството ще бъде прекратено. Определението е
обявено на 15.01.2025г.
В указания срок разноски за издръжка на производството по
несъстоятелност не са внесени. По искане на кредитора НАП синдикът е
депозирал пред съда Отчет от 29.01.2025г., от който се установява, че към тази
дата наличността по особената сметка е в размер на 330,81 лева, като към
същия момент одобрените и неплатени разноски в производството по
несъстоятелност са в общ размер на 8 111,02 лева. Не са налице висящи дела с
участието на длъжника, включително и такива за попълване масата на
несъстоятелността, които единствено попадат в хипотезата на чл.735,ал.2,пр.2
от ТЗ и са пречка за прекратяване на производството. Няма имущество, което
да е отдадено под наем в производството по несъстоятелност. Дружеството
към момента има в собственост три движими вещи /техника и автомобил/ на
стойност съответно 31 700 лева, 4 700 лева и 1 100 лева, за които синдикът е
правил неуспешни опити да бъдат продадени чрез таен и явен търг по реда на
чл.717 и сл. от ТЗ.
При тези данни съдът е приел, че средствата за издръжка на
производството по несъстоятелност са изчерпани, в указания срок никое
заинтересовано лице не е привнесло разноски, нито длъжникът има ликвидно
имущество, което да покрие разноските по несъстоятелността, нито пък има
висящи дела за попълване на масата, които да осигурят постъпления на
средства в масата. Производството вече е било спирано на основание чл.632,
ал.5, вр. ал.1 ТЗ с решение от 26.06.2023г., поради което не може да бъде
спряно отново, съгласно изричната разпоредба на чл.632,ал.1, изр.последно от
ТЗ. Затова съдът е приел, че са налице предпоставките на чл.632,ал.4 от ТЗ за
прекратяване на производството и заличаване на търговеца от ТР.
Въззивният съд намира решението за правилно и съобразено с
разпоредбите на ТЗ.
Вярно е твърдението във въззивната жалба на НАП, че изменението
на чл.632, ал.1 от ТЗ досежно еднократното спиране на производството по
несъстоятелност е въведено с §15 от ЗИД на ТЗ, обнародван в ДВ, бр.66 от
01.08.2023г.
Действително, с §99 от ПЗР към ЗИД на ТЗ е предвидено, че заварените висящи
производства се приключват по реда на този закон, освен ако не е предвидено друго. Под
понятието „този закон“ се има предвид изменения закон, тъй като §99 се намира в Преходни и
заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ТЗ. Настоящото
производство е образувано на 08.06.2020г., т.е. преди измененията на ТЗ и е заварено.
Следователно следва да бъде довършено при действието на изменения ТЗ /новия закон/ и
по-конкретно приложение следва да намери изменената разпоредба на чл.632,ал.1 ТЗ
постановяваща, че „Спиране на делото на това основание се допуска само веднъж в
производството освен в случаите по чл.735,ал.2“. Както бе посочено по-горе, производството вече
е било спирано няколко пъти на основание чл.632,ал.5 ТЗ.
Затова при установените данни по делото – липса на средства за издръжката на
производството, както и на ликвидно имущество, което да покрие разноските по
несъстоятелността, а в указания срок никое заинтересовано лице не е привнесло разноски, съдът
3
правилно е приложил чл.632, ал.4 ТЗ и е прекратил производството със заличаване на
търговеца от ТР, съобразявайки установената в чл.632, ал.1 забрана за спиране на
производството повече от един път.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно и съобразено със закона. Жалбата е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260012 от 05.02.2025 г. на СГС, TO,
VI- 21 състав, постановено по т.д.№ 1039/2020 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в ТР и може да се обжалва пред
ВКС в 14-дневен срок от вписването му в ТР по партидата на длъжника.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенция по
вписванията за вписването му в ТРРЮЛНЦ по партидата на „ПРОСИС“-
ЕООД /н/, ЕИК-*********.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4