Р Е Ш Е Н И Е
№260447/2.12.2022г.
гр. Варна,02.12.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ състав в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и втора година , в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при секретаря Христина
Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1849 по описа на ВРС за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
ВРС е сезиран с предявен от ищцовата страна „И.“ ЕООД, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *** /партер, вътрешен двор/ чрез адвокат от ВАК
- И. Г. отрицателен установителен иск
правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, с искане да бъде прието за
установено в отношенията между страните „И.“ ЕООД от една страна и от друга
ответниците О. Б.ЕИК *и ***– в ликвидация, ЕИК *, че за О. Б.НЕ СЪЩЕСТВУВА вземане от ***-в
ликвидация в общ размер 8731,95 лв. от която 2194,14 лв.
представляват данък недвижим имот и лихви и сумата от 6537,91 лв. –
представляващи такса битови отпадъци и лихви начислени в периода 2005 – 2020 г.
Ищецът
основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :
Ищецът твърди, че е първоначален взискател по изпълнително
дело № 549/2017 г. по описа на ЧСИ Л.
Т.- peг. № *с район на действие Окръжен съд -* като първия ответник „О. Б.“ ЕИК
*е присъединен по право взискател, а втория ответник ***- в ликвидация ЕИК: * е
длъжник по изпълнителното дело.
Сочи се, че по молба на взискателя „И.“
ЕООД била извършена публична продан
на недвижим имот собственост на длъжника представляващ: ПИ - дворно място,
находящ се в * с площ от 840 кв.м. с идентификатор * като за купувач бил обявен „*“ ЕООД, ЕИК: *за сумата от 22500 лв.
След
влизане в сила на постановлението за възлагане и заплащане на продажната цена от купувача, на 19.01.20211 г. ,сочи
ищеца в исковата си молба, че било извършено разпределение на постъпилите суми в размер на 22500 лв.,тъй като
постъпилата сума от публична продан не била достатъчна за пълно погасяване на
всички задълженията към взискателите по изпълнителното дело.
С Постановление от същата дата на ЧСИ П.
Р.при ЧСИ Л. Т.на присъединения по право
взискател „ О. Б.“ ЕИК: *, на основание чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД била
разпределена сумата от 2194,14 лв.
представляващи данък недвижим имот и лихви, а на основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД сумата в размер на 6537,81 лв.
представляващи такса битови отпадъци и лихви съобразно представено по
изпълнителното дело удостоверение за наличие или липса на задължения изх. № 11-04-13_001/14.0112021 г., като
по този начин за О. Б.била разпределена
сумата за пълно удовлетворяване, а разпределената сума на ищеца „И.“ ЕООД за
част от вземането му.
За
размера на задълженията към „О. Б.ЕИК: *ищецът „И.“ ЕООД твърди, че бил
уведомен едва с предявяване на разпределението на 19.01.2021 г.
С оглед гореизложеното за ищеца се
твърди в исковата молба, че е налице правен
интерес за завеждане на настоящия иск на основание чл. 464 ГПК.
Нормата на чл. 464 ал. 1 ГПК,
подчертава ищеца, че по ясен и недвусмислен начин предоставя в право на всяко лице, легитимиращо се
като взискател в
изпълнителното производство, да предяви отрицателен установителен иск, като
оспори вземането на друг взискател,
без да предвижда изключения по отношение на определена категория от тях /в
случая - общината/, поставящи вземанията им в положение на неоспоримост.
При систематично тълкуване на нормата
с останалите разпоредби от глава четиридесет и първа на ГПК „ Присъединяване
на кредитори и разпределение на събраните суми “, искът по чл. 464 ал. 1 ГПК целял да защити всеки от взискателите в
изпълнителното производство срещу включване в разпределението по чл. 460 ГПК на недължимо вземане на всеки друг взискател спрямо общия йм длъжник, като
достатъчно за легитимацията на страните било взискателя - ищец и взискателя -
ответник да са основен и/или присъединен кредитори с претендирали в определен
размер и основание вземания,пояснява още ищеца.
Ищецът се позова на удостоверение за наличие или липса на
задължения с изходящ номер 11-04-13_001/14.01.2021г. на О. Б., ЕИК: *, съгласно
което задълженията на длъжника представлявали вземания за ДНИ и ТБО за периода 2005 – 2020 г. начислени на база
Декларация по чл.14 ЗМДТ от „*“ ООД - в ликвидация, ЕИК: *.
По същество ищцовото дружество твърди,
че О. Б.ЕИК: *неправилно определила
дължимите МДТ на имота, като за определянето им била използвана покупната цена, която
цена било видно от изпълнителното дело и приложения Нотариален акт, че била в
размер на 30 000 € /тридесет
хиляди евро/, а не отчетната
стойност на имота, съобразно която следвало да се определи ДНИ и ТБО.
Това твърди ищцовото дружество, че се
случило поради грешно подадена
декларация по чл. 14 ЗМДТ или
евентуалната липса на подадена такава от длъжника ***- в ликвидация ЕИК: * при придобиване на имота през 2005 г.
Очевидно за ищеца, според записаното в
акта, още от придобиването на имота от длъжника не били заплашени никакви МДТ,
които О. Б., ЕИК: *твърди ищецът, че
определила служебно, но погрешно,
на базата на покупната цена на имота. В случая за ищеца следвало за данъчна
основа да се вземе предвид счетоводната
стойност на недвижимия имот, а не покупната такава.
Отделно от изложеното по –горе ищецът
сочи, че от удостоверението било видно още, че през 2020 г. „ О. Б.“ ЕИК *издала Акт за установяване на задължения
АУ000160/02.06.2020 г. по отношение на ***- в ликвидация ЕИК: *.
Сочи се в исковата молба , че по
изпълнителното дело била налице информация още,
че през 2010 и 2012 г. „О. Б.“ ЕИК *образувала изпълнителни дела № 1331/2010 г.
и 353/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т.–pег. № *срещу „*“ ОД - в ликвидация, ЕИК *
отново за неплатени ДНИ и ТБО; като в продължение на 10 - години не пристъпила към принудително
изпълнение и не извършвала
действия. Следователно, обобщава ищецът в исковата си молба, тези изпълнителни дела били прекратени
по силата на закона на осн. чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, поради
непредприемането на изпълнителни действия от взискателя повече от 2 години.
На следващо място, сочи ищеца в
исковата си молба, че при издаването на Акта за установяване на задължения АУ000160/02.06.2020 г.
ответникът О. Б.ЕИК: *не се съобразил
с разпоредбите на чл. 171 ДОПК във вр. с чл. 173, ал.2 ДОПК като не отписал служебно по давност
задълженията надхвърлящи абсолютната 10 годишна давност по ДОПК. С изтичането
на 10-годишен давностен срок,
считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се
плати публичното задължение, подчертава ищеца, че се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността по смисъла на
чл. 171, ал. 2 ДОПК, а съгласно чл. 173, ал. 2 ДОПК вземанията се отписват
служебно при изтичане на срока по чл. 171, ал. 2 ДОПК.
Ищецът твърди по същество, че образуваните от О. Б.ЕИК: *изпълнителни
дела № 1331/2010 г. и № 353/2012 г. по описа на ЧСИ Л. Т.– ЧСИ с peг № *срещу ***- в ликвидация , ЕИК * били
прекратени „ех lege“ т.е по силата на закона /така: Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. го тълк. д. № 2/2013 г. на
ВКС т. 10/.
Макар и изпълнителното дело да не било
прекратено с нарочно постановление на ЧСИ Л. Т.според Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ВКС изпълнителното производство, твърди ищецът че е прекратено
по силата на закона, а действия след двугодишния срок са невалидни и не са
произвели правен ефект, поради настъпилата перемция на изп. дело.
Ищецът се позовава и на Решение № 371 от 29.10.2015 г. по гр.
д. № 1385/2012 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение постановено по
реда нa чл. 290 съставляващо задължителна за съдилищата практика, от мотивите
на което е видно, че когато делото се прекрати „ех lege“, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК давността
относно вземането не се счита прекъсвана, тъй като всички предприети
изпълнителни действия се обезсилват с обратна сила по право и дори да е имало
изпълнителни действия, които да прекъсват давността на вземането, те не могат
да доведат до прекъсване на давността, тъй като извършените действия се
заличават с обратна сила.
Следователно, извежда и извода от
правна страна ищеца – по отношение на
вземанията 2194,14 лв. представляващи данък недвижим имот и лихви и
сумата в размер на 6537,81 лв. представляващи такса битови отпадъци и
лихви следвало да се приложи давностния срок по чл. 171, ал.1 ДОПК (пет
години).
За ищеца действията на ответника О. Б.,
немарливото процесуално поведение на длъжника довели до преклудиране на
предвидената в закона възможност за защита на длъжника срещу размера на данъчните
му задължения.
Твърди се , че длъжникът не бил
участвал активно в производството по издаване и обжалване на Акт за установяване на задължения
АУ000160/02.06.2020 г. като назначеният
ликвидатор очевидно не бил уведомяван по надлежния ред от О. Б., тъй като ако бил уведомен
най - малкото щял да възрази за погасителна давност.
В този смисъл за ищеца претендираните
вземания не били установени по основание и размер с влязъл в законна сила акт.
Именно
поради нарушение на правата на длъжника при издаване на Акта за установяване на
задължения АУ000160/02.06.2020 г. на О. Б., установените в тях данъчни
задължения на същия твърди ищеца, че са непротивопоставими
на ищеца „И.“ ЕООД
по предявения в настоящото производство отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 464 ГПК.
Изрично ищецът е заявил, че процесните
публични вземания представляващи МДТ били неправилно
определени и неправомерно начислени
и в този смисъл и недължими, а в
условията на евентуалност- погасени по давност.
С оглед гореизложените фактически
твърдения ищецът е предявил иска си по чл. 464 ГПК против ответниците О. Б.и ***в ликвидация, желае уважаване на иска
и при уважаване на иска в полза на ищеца да се присъдят сторените по делото
съдебно – деловодни разноски.
В подкрепа на твърденията и искането
си ищецът е направил доказателствени искания. Изрично още в исковата молба е
направено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В
СРОКА по чл. 131 ГПК О. Б., представлявана
от Началник отдел „Правно, информационно и технологично обслужване“ – Г. Г. Н.
К. е изразила писмено становище по предявената искова молба.
На първо място в отговора на искова молба
е направено възражение за неподсъдност,
предвид нормата на чл. 105 ГПК като
счита, че исковата молба следва да се разгледа от Районен съд гр. *,
Отделно от възражението за
неподсъдност, за О. Б.отрицателните установителни искове - като настоящия - би
следвало да са недопустими, независимо от това, по кой процесуален ред
се събира публичното вземане - ДОПК или ГПК. На следващо място, позовавайки се
на практиката на ВАС (напр. решение №2746 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д.
№11797/2008 г., VI о., решение №452 от 15.01.2016 г. на ВАС по адм. д.
№1528/2015 г., VII о.), погасителната давност, макар и уредена в процесуалния
кодекс -ДОПК, подчертава О. Б., че е институт на материалното право и не се
прилага служебно от органите по приходите. За да настъпят нейните правни
последици, съгласно чл. 120 ЗЗД, не било достатъчно само изтичането на
предвидения в закона срок на бездействие на носителя на публичното вземане.
Необходимо било също така, длъжникът да направи изрично волеизявление, с което
да се позове на изтеклата давност. Срокът на абсолютната погасителна давност
твърди О. Б., че е 10-годишен, а
служебното й прилагане се обосновава с текста на чл. 173, ал. 2 ДОПК, вр. с чл.
171, ал. 2 от същия кодекс. Разпоредбата, подчертава още ответната О. Б., че няма обратно действие, поради което до влизането й в сила на 01.01.2016 г. за прилагането на абсолютната погасителна
давност било необходимо волеизявление на длъжника, който да се позове на нея.
На още по-силно основание това се
отнасяло за петгодишната погасителна
давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК.
Тази разпоредба предвиждала, че публичните вземания се погасяват с изтичането
на срок с посочената продължителност, считано от първи януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.
Петгодишната давност подлежала на
спиране и прекъсване на основания, уредени в ДОПК. Според чл. 172, ал. 2 ДОПК давността
се прекъсвала и с издаването на акта за установяване на публичното вземане.Т.е.
органите по приходите /по см. на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ/ прилагали последиците от
изтекла давност само след подаване на писмено възражение или искане от страна на длъжника. Погасената
давност извън случаите по чл. 173, ал. 2 ДОПК не се прилагала служебно, съгл.
чл. 120 ЗЗД.
Такова
писмено възражение от длъжника, твърди О. Б., че не било постъпвало.
Настоящият ищец „И.“ ЕООД *** не било
и правно легитимираното лице за подаване на такова възражение и искане за
погасяване по давност тези съответно задължения. Ищецът не бил правно
легитимирано лице и да оспорва съдържанието на АУЗ, което било недопустимо
в настоящото производство и на други основания, изложени в отговора на искова
молба.
Ответника О. Б.намира за изцяло неоснователни
възраженията в исковата молба за
изтекли по давност задължения, установени
с Акт за установяване на задължения
АУ 000160/02.06.2020 г. на ***.Същият
акт твърди ответната Община, че установява задължения за неплатени Данък
недвижими имоти /ДНИ/ и Такса битови отпадъци /ТБО/, включая начислените
върху тях лихви за процесен период 2015
- 2019 г. Претенциите за погрешно изчислени върху неправилна данъчна основа
задължения и „изричното заявление“ на
ищеца, че:„процесиите публични задължения
представляващи МДТ са неправилно определени и неправомерно начислени и в този
смисъл недължими“ – за ответника са недопустими за разглеждане в
граждански съд, към днешна дата и то от настоящия ищец, съобразно
специалната законова уредба на ДОПК, вр. със ЗМДТ.
Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ, възразява
О. Б., в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация имат
правата и задълженията на органи по приходите,а според ал. 5 на същата
разпоредба, кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.
152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната
община - на териториален директор на Националната агенция за приходите. В
нормата на чл.107, ал.4 от ДОПК, относима към случаите на установяване размер
на задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, било
предвидено, че актът за установяването може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция. На основание чл.156,
ал.1, изр.първо, във връзка с чл.144, ал.1 от ДОПК, актът за установяване на
задължението, издаван от орган по приходите, в частта, която не е отменена с
решението по чл.155, може да се обжалва (от правно легитимираното за това лице
- длъжник) чрез решаващия орган - и
ответник по такова дело (директор дирекция „Местни данъци и такси, хуманитарни
и стопански дейности и бюджет, финанси и счетоводство“ при О. Б.), в 14-дневен
срок от получаването на решението, а компетентен за производството бил
Административен съд.
Твърденията, че назначеният ликвидатор
очевидно не бил уведомяван по надлежен ред от О. Б.в производството по издаване
и обжалване на Акт за установяване на задължения, според ответната О. Б.се
опровергавали с представените от ответната Община доказателства, а именно
-заверено копие Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК
№АУ000160/02.06.2020 г., изх. №26-00458/02.06.2020 г., заверено копие писмо
относно връчване на АУЗ, изх. №08-00-156/10.09.2020 г., заверено копие писмо от
Община Варна, вх. №08-00-156-001/12.10.2020 г., ведно със заверено копие
Протокол от 06.10.2020 г., че лицето не е открито на адреса, заверено копие на
съобщение по чл. 32 ДОПК, изх. №63-00-556/13.11.2020 г. и
заверено копие на известие за доставяне peг. № ИД PS 9600 004HIO N-от които
било видно, че органът по приходи
приложил всички законово установени способи и положил нужните усилия за
свеждане до знанието на назначения ликвидатор на задълженото лице издадения
АУЗ, с оглед упражняване законово предвиденото му право на защита, респ.
обжалване по установения процесуален ред (макар на тези основания исковата
молба да не следвало да се разглежда).
На следващо място О. Б.намира, че
направеното разпределение, извършено от съдебен изпълнител било принципно
правилно, предвид нормата на чл. 458 ГПК - държавата и общината се смятат винаги за присъединени
взискатели за дължимите им от длъжника публични и други вземания, а
вземанията за данъци върху определен имот и другите публични задължения, освен
тези за глоби, се ползват с право на предпочтително удовлетворяване, съгласно чл. 136 ЗЗД. Освен това, подчертава
О. Б., според чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД ползват се с право на предпочтително удовлетворение и
вземанията за разноски по обезпечаването и принудителното изпълнение, както и
за исковете по чл. 134 и чл. 135 ЗЗД - от стойността на имота, за който са
направени, спрямо кредиторите, които се ползват от тези разноски. Тази
формулировка въвеждала критерии при предпочтителното удовлетворяване на
взискателите за разноски. Идеята на законодателя очевидно за О. Б.била да се
даде предимство на тези от тях, които са направили разноски /О. Б./ за
действия, от които се ползват и останалите взискатели /в случая „И.“ ЕООД/ -
(т. 6 от Тълк. Решение №2/26.06.2015 г. по Тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Освен всичко, О. Б.намира за
необходимо и да отбележи и, че съгласно чл.
18, ал. 1 ЗЧСИ, по възлагане на взискателя, (каквото твърди, че е налице за
образуваните по молба на О. Б.изпълнителни дела), частният съдебен изпълнител можел да определя начина на изпълнението,
като променя по свое усмотрение
изпълнителните способи, необходими за удовлетворяване на вземането и в тази
връзка да поддържа висящността на изпълнителното производство, с оглед
недопускане хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. №2/2013 г., ОСГТК на ВКС приема, че: „Прекъсва давността предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо
от това, дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т.н. до настъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица“.
С оглед изложеното в срока по чл.131 ГПК О. Б.намира исковата молба за недопустима , а и изцяло неоснователна. От своя страна О. Б.е направила
доказателствени искания, като още с отговора на искова молба е заявено в
условията на евентуалност възражение по чл. 78, ал.5 ГПК – в случай, че
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не е съобразено с минимума по
Наредба № 1 / 2004 г..Ответната О. Б.също желае присъждане на сторените по делото разноски.
В
срока по чл.131 ГПК ответникът „Д.К.Е.“ ООД в ликвидация не е депозирал отговор
на исковата молба.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 04.11.2022 г. ищцовата страна, представлявана от
адвокат Д.Д. поддържа предявения отрицателен установителен иск, желае уважаване
на иска ведно с присъждане на разноските по делото.В рамките на предоставения
от съда срок, на дата 11.11.2022 г. адв.Д.Д. в качество на процесуален
представител на ищцовото дружество е депозирал подробна писмена защита по
същество на спора.
В
последното открито съдебно заседание
от 04.11.2022 г. ответните страни не изпращат представители .
Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства
- по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съгласно
чл.235 и чл.236 ГПК, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
На първо място съдът намира за
необходимо да посочи, че с Определение от 13.04.2022 г., състав на Окръжен съд
Варна по въззивно частно гр.дело № 764/2022 г. по описа на ОС Варна е приел ,
че постановеното от настоящия първоинстанционен съдебен състав определение №
266186/ 30.11.2021г. по гр.д. № 1849/2021 г. с което се прекратява
производството по делото пред РС Варна и изплаща на осн. чл.118 , ал.2 и чл.105 ГПК на РС *е неправилно и като такова е отменено .
Ето защо, въпросът за това дали
предявения иск е подсъден на РС Варна не стои за разглеждане. Приемайки, че
РС Варна, а не РС *е местно компетентния съд да се произнесе по същество на
спора , настоящият съдебен състав , въз основа на събраните по делото
писмени доказателства приема за установено и доказано следното :
Ответната О. Б.е издала Акт за
установяване на задължения по чл.107, ал.3 от ДПК № АУ 0009160/ 02.06.2020 г. против втория ответник „Д.К.Е. „ ООД, ЕИК *, със седалище ,
адрес на управление и адрес за кореспонденция по чл. 8 ДОПК – * ,
представлявано от Ж. Н. И.– ликвидатор. Този факт съдът намира за
доказан на база приложеното на листи 82
– 84 по делото заверено за вярност с оригинала копие на АУЗ. В самия
акт за установяване на данъчни задължения се съдържат мотиви от които се
констатира, че ДЗЛ с Декларация с
вх.№ М 525/17.10.2005 г. по реда на чл.17 ЗМДТ /отм.ДВ, бр. 98 от 2000
г., в сила от 1.7.2011г./ декларирало собственост върху недвижим имот, находящ
се в гр. *, представляващ земя с отчетна стойност 58 500,00 лв. Във
вр. с § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ в законоустановения срок до 30.06.2010 г. от ДЗЛ
дружеството „Д.К.Е. „ ООД , ЕИК * не била подадена декларация по чл.14 ЗМДТ за притежавани недвижими
имоти на територията на О. Б., поради което и по реда на чл.14 от ЗМДТ с декларация с вх.№ СЛДК
14000056/1.4.2020 г.била образувана служебна партида за
посочения недвижим имот и изчислена данъчната оценка по приложение 2 от ЗМДТ за
недвижим имот , находящ се в *
представляващ имот с идентификатор * , УПИ / парцел / в строителните
граници с площ 840,00 кв.м , с облагаема основа за ДНИ 58500.00 лв. , за ТБО 58500.00 лв. към 2.6.2020 г., от
притежаваните от лицето 1/1 идеална част от имота в качеството му на собственик
. Цитирайки относимите норми на ЗМДТ и Наредбата за определяне и администриране
на местни такси и цени на услуги на територията на О. Б.– НОАМТЦУТОБ О. Б.е
установила и определила задължения на ДЗЛ за внасяне към бюджета на О. Б.в
размер на общо 2460,80 лева . Размера на посочените задължения за
установени и вписани в табличен вид в цитирания акт , като за изброени
поотделно за данъци и такси по вид, период и размер и лихви за просрочие към
тях в таблицата инкорпорирана в акта, изчислени до 2.6.2020 г., за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за годините 2015, 2016, 2017 , 2018 и 2019 г.
Приложените на листи 85 – 89 съобщения
, известия , протокол, известия за доставяне свидетелстват затова, че ликвидаторът
на ДЗЛ не е бил открит за да получи акта за установяване на данъчни задължения.
Връчването на Акт за установяване на
задължения по чл.107, ал.3 от ДПК № АУ
0009160/ 02.06.2020 г., е било
сторено по реда на чл. 32 ДОПК. Видно от приложеното на л. 88 – ми
п о делото заверено за вярност с оригинала копие на съобщение по чл.32 ДОПК адресирано
до „Д.К.Е. „ ООД , ЕИК *, чрез Ж. Н. И.–
ликвидатор , е било публикувано на 13.11.2020
г. и „свалено „ съгласно ръкописното отбелязване и подпис на 27.11.2020 г. ,
От приложената по делото на л. 16 -17 справка
от ТР се констатира, че към 19.03.2021
г. като ликвидатор на ответното дружество е бил вписан именно
Живко Николов Илиев.
От приложената на лист 27 – ми
по делото справка , както и от върнатото по делото съобщение адресирано до
ответното дружество по чл.131 ГПК чрез ликвидатора Ж. И., обаче, по делото е
изяснено и установено ,че на дата
13.07.2017 г. Ж. И. е починал, за което е бил издаден акт за смърт
№ 424/14.07.2017 г. от р-н *при Община
Варна .Т.е. ликвидатора на ДЗЛ е починал през 2017 г., като към момента на
издаване на АУЗ не е бил правосубектен , не е имал правосубектност и към датата
на която О. Б.е приложила нормата на чл.32 ДОПК . Впрочем, по – голямата част
от книжата приложени по делото са свързани именно с установяването на
ликвидатора на дружеството „Д.К.Е. „ ООД – в ликвидация , ЕИК *, с оглед
осигуряване на участие на ответното дружество в настоящия исков процес Вписаният
последно ликвидатор на ответното дружество „Д.К.Е. „ ООД , ЕИК * – Кр.Т.-получила преписа от искова молба по
чл.131 ГПК не депозира отговор на исковата молба, а в последващо съобщение до
ответното дружество Кр.Т.е записала, че не е назначена за ликвидатор .
Спорни по делото са въпросите свързани
с установяването на размерите на задълженията на „ Д.К.Е. „ ООД *** за данък
недвижими имоти и такса битови отпадъци за периодите от 2015 до 2019 г.,
възможността ликвидатора въобще да се запознае с АУЗ, стоящи в основата на
отрицателния установителен иск с правно основание чл. 464 ГПК, предявен от ищцовото
дружество против ответниците – О. Б.и „ Д.К.Е. „ ООД- в ликвидация, с който иск
ищецът цели да отрече със СПН съществуването на вземането на другия взискател -
кредитор –О. Б.по ИД № 549/2017 г. по описа на ЧСИ Л.Т..
За пълното изясняване на фактическата
страна по спора по делото са приобщени като писмени доказателства изисканите
заверени за вярност с оригинала копия на изпълнително дело № 2017*0400549 по описа на ЧСИ Л. Т., ЧСИ с рег. № *, район
на действие ДОС, изпълнително дело №
2010*0401331 и изпълнително дело №
2012*0400353 и по описа на
същия ЧСИ .
От материалите по трите изпълнителни
дела се установява и изяснява, че първото изпълнително дело с номер 1331/10 е било образувано при ЧСИ № *въз
основа на възлагателно писмо за образуване на изпълнително производство
за събиране на публични общински вземания на 5.10.2010 г. от страна на взискателя О. Б.против длъжника „Д.К.Е.
„ООД , тогава представлявано от К. Д. Д., на осн. чл. 165 ДОПК. , въз
основа на Акт за установяване на
задължения по чл.107 , ал. 2 ДОПК №
49/21.11.2008 г., влязъл в сила на 21.2.2010 г. , за дължим данък недвижимо
имущество в размер на 397,26 лв., в това число главница 290,99 лв., лихва
106,27 лв., начислена за периода 1.12.2005г. до 22.02.2010 г., както и Акт
за установяване на общински вземания на осн. чл.21 АПК № 60/ 31.07.2009 г., влязъл в сила на
21.02.2010 г. за дължими такси за битови отпадъци в размер на 1191,67 лв. от
които главница 872,96 лв., лихва 318 ,71 лв., начислена за периода от 1.4.2006
г. до 22.2.2010 г., като се е претендирала и законната лихва .С възлагателното
писмо взискателят О. Б.на осн. чл.221 ДОПК е оправил искането си до ЧСИ да
бъдат наложени следните обезпечителни мерки – запор и възбрана на дължниковото
имущество , като едновременно с това и на основание чл. 18 ЗЧСИ на ЧСИ са
възложени всички действия по принудително събиране на вземанията .
От приложения на л. 36 – ти по
изпълнително дело 1331/10 по описа на ЧСИ № *в заверено за вярност с оригинала
копие на нотариален акт се установява факта , че на дата 22.08.2005 г.
по надлежния ред , чрез правна сделка покупко
–продажба обективирана в нот-акт № * , т. * ,
рег. № *, дело № *
г. по описа на нотариус
Обретен Обретенов, нот.с рег.№ 109 и район на действие
РС *, дружество „ Д.К.Е. ООД, представлявано от ирландските граждани К. Д.и Д.
А.е закупило недвижим оземлен имот представляващ дворно място с площ от 840
кв.м ,урегулирано в УПИ * , в кв. *по плана на гр.*, а по скица с площ от 843 кв.м, представляващо имот с
идентификатор * срещу продажна
цена от 30 000,00 евро , при данъчна оценка 3 024 лв.
,която сума е била платена напълно и в брой от купувача на продавача, към
момента на сключване на договора . Нотариалния акт е бил вписан в АВ СВ на 23.08.2005 г., видно от отбелязването на
л. 36 –ти от изпълнително дело 1331/10 .
С постановление от 11.07.2013 г. ЧСИ № *, на осн. чл. 432,т.7 ГПК
е спрял изпълнителното дело и с постановление от същата дата е била наложена
възбрана върху описания
по-горе недвижим имот
От
материалите по второ изпълнително дело №
353/12 по описа на ЧСИ Л.Т.се констатира , че това изпълнително дело е
образувано въз основа на разпореждане на ЧСИ от 13.2.2012 г. по молба на О. Б.против
дружеството „Д.К.Е. „ ЕООД за събиране на паричните вземания от дружеството
длъжник към О. Б., установени с АУЗ по
чл.107 , ал.3 ДОПК № 70/18.07.2011 г.,връчен при условията на чл.32 ДОПК / видно от л. 11 – ти от
изпълнителното дело на 1.11.2011 г./ , влязъл в сила на 26.09.2011 г. От ИД №
353/12 се установява, че с посочения Акт за установяване на задължения във
връзка със закупуването на недвижимия имот на 22.08.2005г. от дружеството - длъжник
по изпълнителното дело са били определени и начислени задължения както следва :
ДНИ в размер на 205,57 лв., от които главница 175,50лв. и лихва 30,07 лв.
начислена за периода от 01.05.2009 г. до 04.10.2011 г., ТБО в размер на 616,73
лв., от които главница 526,50 лв. и лихва 90,23 лв. ,начислена за периода от
1.5.2009 г. до 4.10.2011г. Видно от молбата на О. Б., че и по това изпълнително
производство на ЧСИ са били възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ . От лист 21 от
изпълнителното дело се констатира, че ЧСИ № *по ИД № 353/12 е отправил на
2.3.2012 г.,изпратено по поща на 15.3.2012
г. надлежно писмено искане за вписване на възбрана върху имота на длъжника – ПИ с ид.№ * с адм. адрес *като
искането е получено в АВ СВ на 16.3.2012 г.
Третото
по време на образуване изпълнително дело водено при ЧСИ Л.Т.с номер 549/2017 г. От л.1 - -ви на цитираното делото се
установява, че изпълнителното дело е
било образувано първоначално при ЧСИ Л.С.–ЧСИ с рег. № *и район на действие ОС
Варна . ИД № 20178950400349 е образувано
при ЧСИ Л.С.на 8.2.2017 г. по молба на взискателя
И. Ж. П.ЕГН ********** против длъжника ***ЕИК
* въз основа на писмена молба и изпълнителен титул – изпълнителен лист №
116747 / 15.12.2016 г. издаден от РС Варна , XXVI състав, по частно гр.дело № 12985/2016г.,по описа на РС Варна. Видно от л.2
–ри от изпълнителното дело – изпълнителния лист е бил издаден от РС Варна след
влизане в законна сила на Заповед № 6351/27.10.2016 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по цитираното заповедно дело . От вписаното в
изпълнителния лист се установява, че дружеството длъжник „Д.К.Е.“ ООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** е било
осъдено ДА ЗАПЛАТИ на кредитора И.
Ж. П., ЕГН **********, с адрес *** П*( взискател в изпълнителното производство по ИД № 549/17 г.
по описа на ЧСИ Л.Т., първоначално образувано при ЧСИ Л.С.) следните парични вземания : сумата от 9800 лева /девет хиляди и осемстотин лева/, представляваща незаплатена сума, по договор за изработка от 14.11.2011 г., за
извършване на изкопни дейности, изкопаване на яма, доставка на пясък, чакъл,
земна маса, извозване на пръст и строителни отпадъци, заравняване на земни
терени /услуги с багер/ на обект дворно място с площ от 840 кв.м., УПИ *, *, по
плана на гр. *, ул. *, обл. *, представляващо имот с идентификатор *, като за
вземането има договорено отложено плащане на цената от страна на „ Д.К.Е. “ ООД с една година, с падеж –
14.11.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 25.10.2016 г., както и за сумата
от 1196 лева /хиляда сто деветдесет и шест лева/, представляваща
направени по делото съдебно - деловодни разноски.
Още с искането за образуване на
изпълнителното дело взискателя Ив.П.е посочил изпълнителен способ – възбрана на
недвижимите имоти на длъжника .
Установява се от приложения на л. 15 –
ти от изпълнителното дело Договор за
прехвърляне на вземания, че първоначалния взискател Ив. П., на 09.02.2017 г. е
прехвърлил изцяло паричните вземания за
които му е бил издаден ИЛ № 116747 / 15.12.2016 г. издаден от РС Варна , XXVI състав, по частно гр.дело № 12985/2016г.,по
описа на РС Варна.в полза на дружеството
ищец – „И.“ ЕООД срещу договорената в договора за цесия цена от 9750
лв. С писмена молба от 10.02.2017 г. дружество „И.“ ЕООД е отправило
искането да конституиране в качество на взискател по ИД 349/2017г. по описа на
ЧСИ Л.С., позовавайки на възникналото частно правоприемство по силата на
договора за цесия от 09.02.2017 г./ л.12/ , а на 13.2.2017 г. „ И. „ ЕООД на осн. чл. 429, ал.1 ГПК е
било конституирано като взисктел в ИД № 349/2017 г. по описа на ЧСИ Л.С.с
нарочно Постановление /л.23 /
Сред материалите по изпълнителното
дело 349/2017г. по описа на ЧСИ Л.С.,на лист 82 – ри е приложено копие от Акт
за назначаване на ликвидатор № 20170620161257-3/ 18.07.2017 г. на осн. § 5б
от ЗТР и чл.134 от Наредба 1
/14.2.2008 г. за водене , съхранение и достъп до ТР , като е изменен Акт за
назначаване на ликвидатор № 20170620161257-2/6.7.2017 г.,както следва : Назначен
е Ж. Н. И.за ликвидатор на „*“ ООД , ЕИК *,а и определен срок на
приключване на ликвидацията – 1.3.2018 г.
Видно от л. 93 – ти от ИД № 549/17 по
описа на ЧСИ Л.Т.– ЧСИ с рег. № *и район на действие ОС *, на 28.09.2017 г. в
гр.*съгласно писмено заявление на взискателя „И.“ ЕООД по ИД № 2017*0400549, образувано въз основа на
изпълнителен лист издаден на
15.12.2016г. от РС Варна на основание Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК ,по
ч. гр.д. № 12985/2016 г. по описа на РС Варна срещу „Д.К. Е. „ - В ЛИКВИДАЦИЯ ООД, представлявано от ликвидатор Ж. И., в
присъствието на вещото лице М.П.а е
съставил протокол за опис на недвижим имот – имот с ид. № * .В протокола за опис са посочени данъчни
задължения от 4855,47 лв., а имотът е бил оценен с помощта на вещото лице на
стойност 39 800 лв.,като е отразено, че върху същото имущество са
наложени :1.възбрана от 15.7.2013
г., 2.възбрана от 16.3.2012 г. и 3. Възбрана от 6.3.2017 г., като
изрично по искане на взискателя на осн. чл. 484 и 485 във вр. с чл. 46 ГПК е насрочена
публична продан на имота с времетраене от 12.1.2018 г. до 13.2.2018 г. , в
сградата на РС *,при начална цена 31 840 лв.
Приложените по ИД № 5467/17г.
протоколи съставени от ЧСИ Л.Т.на 13.2.2018 г./л. 126/, 16.07.2018 г./л. 145/ ,
Молба от „И.“ ЕООД от 24.8.2018 г. / л. 148/ ,Молба от „И. „ ЕООД от 19.11.2018
г. / л. 177 / ,Молба от „И.“ ЕООД от 21.1.2019 г. /л.177/ ,Протокол от
18.12.2019 г. /л. 239/ , Молба от „И. „ ЕООД от 28.1.2019 г. / л. 241/ , Молба
от И. ЕООД от 4.6.2020 г. / л. 245/ установяват и доказват по несъмнен начин ,
че първоначалната и последващите публични продани на недвижимия имот собствен
на длъжника са обявени за нестанали както и действията на ЧСИ и на взискателя
във връзка с провеждането на публичната продан .
Безспорно за съда е установено и
доказано, че имотът на длъжника е преминал към патримониума на трето на
спора лице едва на 3.12.2020 г.
Видно от приложеното по ИД № 549/17 по описа на ЧСИ Л.Т.Постановление
от 03.12.2020 г. за възлагане на недвижим имот , изнесения на публична
продан имот с ид.№ * в гр.*е бил
възложен на купувача от публичната продан „* „ ЕООД, ЕИК *, представлявано от К.
М. . , на осн. чл. 496 ГПК , като купувачът е внесъл по сметка на ЧСИ общо
сумата от 22 500 лв.
Със съобщения от 6.1.2021 г.
адресирани до взискателя „И. „ЕООД /л. 292 от изпълнителното дело / и до О.
Б.като присъединен взискател / л.297 / взискателя и присъединения взискател
са били уведомени от ЧСИ затова, че на 19.1.2021 г. в 16:30 ч. в
канцеларията на ЧСИ ще се предяви изготвеното разпределение на събраната
сума от * ООД – В ЛИКВИДАЦИЯ ЕИК * , представлявано от Ж. Н. И.– ликвидатор .
Видно от л.299 – ти от ИД №
549/17 О. Б.е посочила в удостоверение
с изх. № 11 -04-13_001/14.1.2021
г. на осн. чл. 87, ал. 6 ДОПК и чл. 162 , ал.2 ДОПК дължимите се задължения към
общината от длъжника „*“- ООД - ДНИ и ТБО в табличен вид, в ОБЩ размер 8725,53
лв., както и банкова
сметка.***. 304 от изпълнителното дело е приобщен протокол за сметка на
ЧСИ по ИД № 2017*0400549 във връзка с
проведената публична продан на за сумата от 22 500 лв., като ЧСИ е определил
размера на дълга както следва :1.Парично вземане по изпълнителни листи –
15 207,28 лв. – дължимо вземане по изпълнителния лист – главница
9800 лв., законна лихва за периода 25.10.2016 – 19.1.2021 - 4211,28 лв., съдебно – деловодни разноски
1 196,00 лв., общо 15 207,28 лв. , 2.Разноски платени от взискателя –
544лв. В раздел трети ЧСИ е вписал размер на задължението на длъжника „* „ЕООД
към О. Б.–общо 8731,95 лв.- ДНИ 2194,14 лв. и ТБО 6537,81 лв.
към 19.1.2021 г. , а в раздел четвърти са вписани съдебно- изпълнителни
разноски на осн. чл.79 ГПК съгласно ТДТССГПК изброени по вид и размер, а в
последен пети раздел – сума за разпределение 22 500 лв.
С Постановление от 19.1.2021 г. П. Р.– ПЧСИ при ЧСИ Л.Т., по ИД № 2017*0400549
във връзка с извършена публична продан на недвижим имот – имот с ид. № * в гр.*,
собственост на „*ЕС“ ООД В ЛИКВИДАЦИЯ с ЕИК *, след като установява, че
събраната по делото сума от общо 22 500 лв. не е достатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели , на осн. чл. 460 ГПК е пристъпил към
извършване на разпределението . Сумата от 22 500 лв. е
разпределена в четири реда , а именно по следния начин : ПЪРВИ РЕД – привилегировани вземания на осн.
чл.136, ал.1 т.1 ЗЗД – вземания за разноски по принудително изпълнение, сторени
в хода на изпълнителното дело. Предпочтително , преди всички останали следва да
се удовлетворят следните вземания : - за платени съдебно – изпълнителни
разноски по принудително изпълнение по настоящото изпълнително дело,
дължими в полза на взискателя „И.“ ЕООД в размер на 3281,36 лв. от които
1281,36 лв. за платени авансово такси и разноски по ТТРЗЧСИ и 2000 лв. за
пратен адв. хонорар, - за сторени съдебно – изпълнителни разноски по
принудително изпълнение по настоящото изп. дело , дължими в полза на ЧСИ на
осн. чл. 79, ал.2 ГПК и ЗЧСИ в размер на 622, 68 лв. с вкл.ДДС , представляващи
обикновени такси по ТТР към ЗЧСИ, пропорционална такса парично вземане в размер
на 2081,56 лв. с вкл. ДДС, дължима към ЧСИ , на осн. чл.26 ТТРЗЧСИ , определена
върху събраната сума , остатък след удовлетворяване на вземанията от първи ред : 16 514,40 лв./22 500 лв.
– 3281,36 лв. – 622,68 лв.- 2081,6 лв. / 2.ВТОРИ ред по разпределението : привилегировани
вземания на осн. чл.136, ал.1 т.2 ЗЗД – вземания на О. Б.за ДНИ в размер на 2194,14 лв. Остатък след
удовлетворяване на вземанията от втори ред : 14 320,26 лв./ 16 514,40
лв. – 2194,14 лв./ . ТРЕТИ РЕД по
разпределението : привилегии на осн. чл.136, ал.1 т. 6 ЗЗД :вземания на
държавата, освен тия за глоби – вземане от О. Б.до размера на установените задължения
на длъжника представляващи ТБО в размер на 6537,81 лв., 308, 39 лв.
такси по ИД № 2010*0401331 и 253,98 лв. такси по ИД № 2012*0400353 , остатък след удовлетворяване
на вземанията от трети ред : 7220,08лв./ 14 320,26лв. – 6537,81 лв. –
308,39 лв. – 253,98 лв. ЧЕТВЪРТИ РЕД по разпределението : вземания на
хирографарния взискател „И.“ ЕООД . С остатъка от неразпределената сума в
размер 7220,08 лв. се удовлетворяват частично вземанията на взискателя И. ЕООД
.
Предвид изчерпване на подлежащата на
разпределение сума, ЧСИ е посочил, че не остават средства за пълно погасяване
на вземането на взискателя „И.“ ЕООД, като въз основа на така направеното
разпределение , следва да бъдат преведени следните суми : за взискателя И.
ЕООД 10 501,44 лв., за
присъединения взискател О. Б.– ДНИ 2194,14лв., за присъединения взискател О. Б.–
такси и разноски по изпълнителното дело № 2010*0401331 – 308,39 лв. за
присъединения взискател О. Б.– такси и разноски по ИД № 2012*0400353 - 253,98 лв., за ЧСИ – 2704,24
лв.
Видно от л. 307 – ми от ИД № 549/17 ,
на осн. чл. 462 ,ал.2 ГПК ЧСИ е указал на страните, че разпределението подлежи
на обжалване чрез подаване на жалба чрез съдебния изпълнител до *ки окръжен съд
, в тридневен срок от предявяването му.
Съдът приема за установено по делото ,
че взискателят „И. „ ЕООД писмено е уведомил ЧСИ по ИД № 549/2017 г. с молба ,
заведена на 21.1.2021 г. затова, че на 19.1.2021 г. му е било предявено
Постановлението за извършено разпределение на суми по изп. дело от публична
продан, като е заявил , че оспорва вземането на присъединения по право
взискател О. Б., на когото е разпределена сумата от общо 8985,93 лв. като е
посочил че в 1 месечен срок ще предяви
иск по реда на чл. 464 ГПК за оспорване на вземането на О. Б., т.к. счита , че
същото е неправилно определено по основание и размер и отделно погасено по
давност, като е отправил и молба на осн. чл. 464 , ал.1 изр.2 ГПК предвидената
сума за взикателя О. Б.да бъде задържана до приключване на спора / л.311 от
изп.д. № 549/17/ .Въз основа на така
отправената молба ,ЧСИ № *на 22.1.2021 г. е изготвил Разпореждане съгласно
което сумите , разпределени в полза на О. Б.да се задължат по сметка на ЧСИ и
да не изплащат / ДНИ 2194,14 лв., ТБО 6537,81лв., такси и разноски по
изпълнителното дело № 2010*0401331 – 308,39 лв., такси и разноски по ИД № 2012*0400353 - 253,98 лв./, на взискателя е
разпоредено да се изпрати съобщение че следва в 1 м. срок да представи доказателства
за предявен иск, а на трето място е разпоредено сумите , разпределени в полза
на взискателя И. ЕООД и ЧСИ да се изплатят след влизане в сила на
разпределението .
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
С доклада по делото съдът е приел, че
е сезиран с иск с правна квалификация
чл. 464 ГПК с който ищецът „И.“ ЕООД цели установяване със сила на
пресъдено нещо несъществуването на конкретно материално правоотношение
между ответниците – длъжник и взискател
в изпълнителното производство, в случая ИД № 549/2017 г по описа на ЧСИ Л. Т.ЧСИ
№ *с район на действие Окръжен СЪД *, поради което същите са задължителни
необходими другари в процеса.
Насочването на иска против двамата
ответника и наведените в исковата молба фактически твърдения според настоящия
съдебен състав обуславят допустимост на исковата защита .
С доклада по делото съдът е
разпределил тежестта на доказване между страните, като на първо място, водим от
общата норма на чл.154 ГПК е указал на страните , че всяка страна в процеса следва да
установи и докаже фактите и обстоятелствата въз основа на които черпи за себе
си положителни права.
За правилното разпределение на
доказателствената тежест съдът е указал на
страните, че съобразно съдебната практика с исковото производство по чл. 464
от ГПК се слага началото на защитата на всеки от взискателите в изпълнителното
производство срещу включване в разпределението по чл. 460 от ГПК на вземане на
друг взискател към длъжника. От целта на иска следва, че за да е предмет
на оспорване по реда на чл. 464 ГПК, вземането на взискателя – ответник следва
да е включено в разпределението. (В съответствие с Определение № 464 от 1.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 553/2016 г., I
т. о., ТК, докладчик съдията М.Костова, исковата защита на взискател, който
оспорва съществуването на вземането на друг взискател – кредитор е уредена в чл.
464 ГПК. ) Оспорването може да касае както основанието
на вземането на кредитора, така и привилегията, доколкото последната
поставя взискателите в конкуренция при разпределението на получените в
изпълнителното производство суми. При оспорване и отпадане на привилегията,
заделената за присъединилия се взискател сума ще уголеми вземанията на другите
взискатели или ще бъде върната на
длъжника, от което произтича правният интерес на взискател да предяви
отрицателен установителен иск.
Съгласно
чл. 464 ГПК защитното
средство на взискателя е отрицателния установителен иск.
За да обезпечи предявеният иск,
законодателят с разпоредбата на чл. 464 ГПК е предвидил спиране на
изпълнението на взискателя с оспорено вземане, т. е. сумата не се
предава на взискателя от съдебния изпълнител, дори и разпределението да е
влязло в сила. Понеже спирането обезпечава един бъдещ иск, законодателят е
определил срок за предявяване
на иска – искът трябва да бъде предявен в едномесечен
срок, считано от разпределението, в противен случай сумата се предава на
взискателя. Искът е установителен, защото сумата се задържа по сметка на
съдебния изпълнител, а в зависимост от
изхода на делото – тя или ще бъде предадена на взискателя /при отхвърляне на
иска/ или ще бъде разпределена между останалите взискатели /при уважаване на
иска/.
Ищецът има правен интерес от предявяване
на установителен иск и след срока по чл. 464 ГПК, когато сумата не е предадена
от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане, напр. поради
наложено обезпечение – спиране на изпълнителното производство. При изплащане на
сумата от съдебния изпълнител на взискателя с оспорено вземане, исковата защита
на взискателя ще бъде осъдителния иск, тъй като същата ще се намира в неговия
патримониум, а не по сметка на съдебния изпълнител
Следователно, пропускането, респ.
предявяването на иска извън посочения в чл. 464 ГПК срок не рефлектира върху
правото на защита на взискателя, който оспорва вземането на друг взискател.
Исковата защита е допустима без оглед
на това дали искът е предявен в едномесечния срок по чл. 464 ГПК или извън
него. Видът на искова
защита ще зависи от това дали сумата се намира по сметка на съдебния изпълнител
или е в патримониума на взискателя с оспорено вземане.В първия случай искът е
установителен, а във втория – осъдителен.
Също съобразно съдебната практика, защитата
на Взискателя, възниква от момента на присъединяването. От тогава за него съществува правния
интерес от този иск, тъй като присъединилият
се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има
първоначалният взискател и извършените до присъединяването изпълнителни
действия ползват и присъединилия се взискател – аргумент от чл. 547 ГПК.
С присъединяването на взискателя
възниква задължението на съдебния изпълнител да постанови разпределение на постъпленията по делото, съобразно реда на чл. 460 ГПК, поради което с
присъединяването всеки един от първоначалните взискатели има интерес да оспори
вземането му. Разпоредбата на чл. 464
от ГПК визира разпределение, т. е. когато събраната в хода на
изпълнението сума не е достатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели; тогава съдебният взискател извършва
разпределение, т. е. нормата на разпоредбата на чл. 464 ГПК предпоставя
хипотеза, в която взискателят няма да получи пълно плащане, поради което
и това се явява основанието,
той да интервенира в чужда правна сфера, а именно да оспорва вземанията на другите взискатели, като установяването на липсата на тяхното вземане ще рефлектира върху
погасяването на неговото вземане, т. е. ще доведе до по-благоприятен за него имуществен резултат. В случай
че събраната по изпълнително дело сума е достатъчна за удовлетворяване на
всички кредитори, то не може да се обоснове правен интерес от иск по чл. 464 ГПК. Вън от изпълнителния процес изпълняемото право може да бъде
оспорено, като формалната удостоверителна сила на изпълнителното основание бъде
оборена. Законодателят е уредил специален отрицателен установителен иск
за отричане вземането на присъединен
кредитор, при съвместна пасивна процесуална легитимация на присъединения
кредитор и длъжника. „
Спорът
за съществуване/несъществуване на вземането на присъединения кредитор следва да
бъде разрешен със сила на пресъдено нещо, за да се установи по несъмнен,
непротиворечив начин между кредиторите и длъжника дали вземането на
присъединения кредитор съществува и дали той ще се конкурира с останалите
кредитори при разпределение на осребрената в изпълнителното производство сума.
При така визираните основни
характеристики на отрицателния установителен иск, съдът е указал на на ищеца че следва да установи и докаже твърденията
си, с които обосновава правния си
интерес от него – като установи наличието на свое защитимо право, засегнато от спора, доказвайки фактите, от
които то произтича.
Единствено
ответникът е длъжен да доказва съществуването на отричаното от ищеца право
/Така ТР № 8/2012 г. на ОСГТК/.
Т.е. ищецът , в настоящото
производство е следвало да установи наличието на правен интерес от предявения иск, спазването на предвидения
в закона преклузивен срок и че е взискател на единия от ответниците, а ответниците
следва да установят наличието на
валидно, ликвидно и изискуемо вземане основанието и размера му .
СЪДЪТ намира ,че в настоящото
производство, въз основа на събраните по делото писмени доказателства ищецът е
предприел необходимите процесуални действия и установил и доказал наличието на
ясен правен интерес от водене на отрицателния установителен иск против
ответниците – О. Б.и „*“ ЕООД в ликвидация.
Материалите по изисканото ИД № 549/17
обуславят единствения извод от правна страна, че по изпълнителното дело , водено
под посочения номер при ЧСИ Л.Т.ищецът „И. ЕООД има качество взискател , а
ответниците са пасивно процесуално легитимирани поради факта, че длъжник в
изпълнителното дело е „*“ ЕООД ,а О. Б.– присъединен по право взискател.
Твърденията на ищеца затова ,че в хода
на ИД № 549/17 г. е проведена публична
продан на имущество на длъжника „* „ ЕООД в ликвидация ,че получената от
проданта сума не покрива изцяло паричните вземания на взискателя „И. „ ЕООД ***
като присъединен взискател претендира от длъжника сума в общ размер 8731,95 лв.
от която 2194,14 лв. за данък недвижим имот и лихви за забава както и сумата
6537,91 лв. такса битови отпадъци и лихви , начислени в периода от 2005 г. до
2020 г. съдът на база приложените заверени за вярност с оригинала и цитирани и
по –горе три отделни изпълнителни дела намира за напълно доказани.
Установено и доказано от ищеца е още,
че изпълнителното производство е висящото , както и че отрицателния
установителен иск ищецът е предявил след като му било предявено
разпределението, за което е уведомил и ЧСИ .
Ответниците по делото обаче не са
предприели процесуални действия и ангажирали доказателства, от които съдът да
изведе извод, обратен на твърденията на ищеца , а именно – че вземанията на О.
Б.в общ размер на 8731,95 лв. за ДНИ и ТБО към длъжника съществуват .
За да докаже основанията и размера на
вземанията си, оспорени по реда на чл. 464 ГПК , О. Б.още в срока по чл.131 ГПК
е акцентирала върху възведеното възражение, че оспорените вземания са
установени с акт за установяване на данъчно задължение .
Доказано е по делото, че дружеството „*
„ ЕООД още през 2005 г. е закупило недвижим имот на цена 30 000 евро в гр.*,
като във връзка със заплащането на задълженията за данък недвижими имоти и
такса битови отпадъци О. Б.е издала на 2.6.2020 г. АУЗ , като за размерите на
задълженията на длъжника към О. Б., в ИД № 549/17 О. Б.е доказано че има
качество присъединен взискател .
Спорен е въпроса дали в качество на
присъединен взискател О. Б.има съществуващо , действително парично вземане към
длъжника „*“ ЕООД в ликвидация или изложените в исковата молба на ищеца
твърдения за неправилно определяне на размера на задълженията на длъжника са
верни, изтекъл ли е давностния срок по ДОПК за вземанията за данък недвижими
имоти и такса битови отпадъци.
За да се отговори правилно на всички
въпроси , съдът следва да съобрази характера и вида на задълженията вписани в
АУЗ издаден от О. Б.на 2.6.2020 г., както и предприетите от О. Б.действия както
по време на ИД № 549/17 г., така и при предходните две изпълнителни дела – ИД
№ 1331/10 и 353/12г.
Независимо от възраженията на О. Б.изложени
в срока по чл.131 ГПК , съдът намира за нужно да отчете следните теоретични
постановки, намерили отражение в съдебната практика относно връчването на акта
за установяване на задължения , а от там и да бъде изведен извод дали е налице
редовно връчване .
Установено е по изпълнителното дело
,че при О. Б.обща сума за плащане спрямо „*“ ООД възлиза на 8725,53 лв. към
14.1.2021 г. съгласно удостоверение с
изх. № 11 -04-13_001/14.1.2021 г., приобшено та л.299,300 от
изпълнителното дело за период 2005 – 2020 г. за данък върху недвижими имоти и
такса битови отпадъци .
ИД № 549/17 по описа на ЧСИ Л.Т.,видно
от л. 67 – ми от същото е било преобразувано под посочения номер от ИД № 349/18
по описа на ЧСИ № 2017*0400549 по молба на И. ЕООД с постановление от
18.07.2017 г.
Установено по процесното ИД , че с акт
за назначаване на ликвидатор от 18.07.2017 г / л. 80 –ти от изп. дело 549/17 Ж.
Н. И.е бил назначен за ликвидатор на длъжника „ * „ООД .
АУЗ № АУ000160/2.6.2020 г. по чл.107
,ал.3 ДОПК е приложен като заверено за вярност с оригинала копие на л. 82 – 85
по делото .С цитирания АУЗ , съдът намира за доказано , че О. Б.служебно е
начислила на ДЗЛ и длъжник в изпълнителното дело / въз основа на декларация вх.
№СЛДК 14000056/1.4.2020 г. по реда на чл.14 , ЗМДТ и служебно образувана
партида за недвижимия имот с ид.№ * УПИ /парцел/ в строителните граници на гр.*,
ул.*, с площ 840 кв.м., с облагаема основа за ДНИ 58 500 лв., а за ТБО
58 500 лв., към 2.6.2020 г.
Така издадения АУЗ видно от л. 87 – ми
не е бил връчен на ликвидатора Ж. И., т. к. в протокол от 6.10.2020 г.
служители при Община Варна р-н „*„, след посещения на адреса са посочили, че
лицето не е открито на адреса, не е
известно на съседите и не пребивана на този адрес . На л. 88 –ми е приложено
заверено за вярност с оригинала копие на съобщение по чл.32 ДОПК от което е
видно, че е било публикувано на страницата на О. Б.на 13.11.2020 г.и свалено на
27.11.2020 г.
При така представените по делото
писмени доказателства от О. Б., съдът намира,че връчването на АУЗ на длъжника „ * „ООД, е нередовно , а от там
и формалната доказателствена сила на акта е оборена .
На основание чл. 4, ал.1-5 и чл. 9б от ЗМДТ, установяването на местните
данъци и такси се извършва с акт на служители на общинската администрация по
реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред.
Компетентният орган по чл. 4, ал.3, във вр. с ал.4 от ЗМДТ издава акт за
установяване на задължението в 30-дневен срок – арг. чл. 107, ал.3 от ДОПК, в
който е регламентиран реда за установяване на задължения по декларация.
Съгласно чл. 144, ал.1 от ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се
обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в този
кодекс не е предвидено друго. В чл. 107, ал.4 от ДОПК е предвидено, че
обжалването по административен ред се осъществява пред Директора
на териториалната дирекция. За целите на обжалването на задълженията за местни
данъци и такси, съгласно чл. 4, ал.5, предложение второ от ЗМДТ, правомощията
на териториален директор се изпълняват от ръководителя на звеното за местни
приходи в съответната община. Съгласно чл. 147, ал.1 и ал.3 от ДОПК,
когато жалбата е просрочена, тя се оставя без разглеждане от компетентния да я
разгледа орган с решение, което може да се обжалва в 7-дневен срок от
връчването му пред административния съд по местонахождението на решаващия
орган.
Според настоящия състав , след
като ДЗЛ не е узнало за размера на служебно определените от О. Б.ДНИ и ТБО , то
и пътят му на защита против този акт е бил усоетен, т.к. не се установява да има
редовно връчване по реда на изключението, което установява чл.32 от ДОПК.
Принципът, който възприема
законодателя за връчване на актове на данъчната администрация в ДОПК, ред който
се спазва и от общинските данъчни администрации, е установен в разпоредбата на чл.29, ал.1 от ДОПК, която изисква връчването на съобщения в административното производство да се
извършва на адреса за кореспонденция на субекта. Според чл. 29, ал.3 и ал.4 от ДОПК, съобщенията могат да се връчват чрез изпращане на писмо с
обратна разписка, чрез изпращане по телефакс или с
електронно съобщение при използване на универсален електронен подпис на органа
по приходите. Съгласно чл. 29, ал.6 от ДОПК, съобщенията се връчват на лицето, негов
представител или пълномощник, член на орган на управление или на негов
служител, определен да получава книжа или съобщения. По силата на чл.33 от ДОПК, по реда и в сроковете, посочени в глава шеста от кодекса, се връчват всички
подлежащи на връчване актове, документи и книжа, издавани от органите по
приходите и публичните изпълнители, с изключение на актовете, документите и
книжата за реализиране на административнонаказателната отговорност, за които се
прилага ЗАНН.
Видно от представените в срока по чл.131 ГПК от ответната О. Б.АУЗ
,протокол и съобщение - съобщението до
ДЗЛ е следвало да бъде връчено на адреса вписан в ТР, чрез назначения
ликвидатор, където той не е намерен еднократно . Преминаването от страна
на служителите от общинската данъчна дирекция директно към приложение на
изключението по чл.32 от ДОПК съдът намира за извършено в нарушение на
закона, защото на този орган вече е известно, че длъжникът се представлява от
ликвидатор , но еднократното търсене на ДЗЛ ,без да се положат каквито и да
усилия за установяване на евентуално нов ликвидатор е довело до опорочаване на
цялата административна процедура по връчване на АУЗ . Ненамирането на
ликвидатора, задължава органа по приходите
да установи и направи опит за връчване на АУЗД и
едва при невъзможност да стори това, да премине към връчване на акта по реда на чл. 32 от ДОПК. Член
32 се прилага само след изчерпване на възможността за връчване по реда на
чл.29 от ДОПК на лицата, посочени в чл.29, ал.6 /съотв. ал.7/ от с.з.
Доколкото не се установява спазване на тази поредност по отношение на *
ООД, то не може да се процедира направо по реда на изключението, което се
установява в чл.32 от ДОПК.В подкрепа на правния извод по същество на спора,
съдът счита, че ако от страна на О. Б.бяха предприети действия аналогични на
тези извършени в настоящото производство, то и О. Б.би установила факта на
настъпване на смъртта на ликвидатора години преди издаване на АУЗ . Ето защо,
след като само на това основание е оборена формалната доказателствена сила на
АУЗ, който съдът приема че не е връчен , всички останали твърдения на ищцовата
страна за неправилно изчисляване на ДНИ и ТБО и погасяване по давност на
задълженията не следва да бъдат разглеждани самостоятелно , т.к. е налице
съществено нарушение на процедурата по връчване на АУЗ . Това нарушение
изразяващо се в директно прилагане на чл.32 ДОПК , е довело и до обективната
невъзможност ДЗЛ да предприеме каквито и да е действия по оспорване на акта –
както по административен ред пред органа който го е издал , така и по съдебен
ред по реда на ДОПК пред съответния съд, в случай на потвърдително решение .
В обобщение , при тези
обективни данни по делото съдът намира ,че предявения отрицателен установителен
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло по начина по който е
предявен , т.к. АУЗ на който се позовава О. Б.за да обоснове съществуването на
паричните вземания към ***не е влязъл в сила, а от там и не може да се приеме,
че обективира подлежащи на изпълнение права , права въз основа на които и О. Б.е
конституираната като взискател по право в изпълнителното дело и поради които
след извършено разпределение на постъпилата от публична продан сума от
22 500 лв. от собствения на длъжника „*„ ООД в ликвидация , вземането на „И.
„ ЕООД не може да бъде погасено изцяло .
При този изход на спора и
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК съдът присъжда в полза на ищеца всички сторени по
делото съдебно –деловодни разноски. Видно от л. 9 – ти ищецът е представил
доказателства за платена д.т. 354.28 лв. На л.26 –ти е приложено доказателство
за платена д.т. 10 лв. за СУ и справка. На л.116 се съдържат доказателства за
платена д.т.5 лв. за СУ . На л.4 –ти от в.гр.д.№ 764/22 по описа на ОС Варна се
съдържат доказателства за платена д.т. 15 лв. Сред материалите по делото
липсват доказателства за договорен адвокатски хонорар, поради което и съдът не
присъжда разноски за процесуално представителство в полза на ищеца, а само за
реално доказаните по размер и вид разходи за платени такси общо 384,28 лв. (триста
осемдесет и четири лева ) .При липса на данни за договорен адв.хонорар,
съдът не обсъжда възражението на О. Б., релевирано в условията на евентуалност
по чл. 78 , ал.5 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 464, ал. 1 ГПК, в отношенията между страните – от една страна ищцовото
дружество „И.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
/партер, вътрешен двор/, а от друга ответниците О. Б.ЕИК *,
със седалище и адрес на управление гр.*,площад „ *– представлявана от Кмета и ***–
в ликвидация, ЕИК *, със
седалище и адрес на управление *** , че по
изпълнително дело № 549/2017 г. по описа на ЧСИ Л. Т., ЧСИ с рег.№ *,с район на
действие Окръжен съд *, за О. Б.НЕ СЪЩЕСТВУВА вземане от ***- в
ликвидация , в общ размер
8731,95 лв. от която 2194,14 лв. представляват данък недвижим
имот и лихви и сумата от 6537,91 лв. – представляващи такса битови отпадъци и
лихви, начислени в периода 2005 – 2020 г.
ОСЪЖДА ответниците О. Б.ЕИК *, със седалище и адрес на управление
гр.*,площад * –
представлявана от Кмета и ***– в ликвидация, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***
, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцовото
дружество „И.“ ЕООД, ЕИК *,
със седалище и адрес на управление *** /партер, вътрешен двор/, СУМАТА от общо 384,28 лв.
( по равно всеки от ответниците по 192,14 лв.) - представляваща сторените
от ищцовото дружество съдебно – деловодни разноски за заплатени държавни такси в настоящата инстанция, на
основание чл.
78, ал. ГПК .
Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, считано от
получаване на преписа с Въззивна жалба пред Окръжен съд Варна.
ПРЕПИС от Решението да се
връчи на страните .
РАЙОНЕН СЪДИЯ :