№ 49621
гр. София, 03.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20241110103044 по описа за 2024 година
Във връзка с постъпилата молба от 20.02.2024 г., съдът намира, че дадените с
Разпореждане № 14741 от 26.01.2024 г. указания за отстраняване на констатирани
нередовности не са отстранени.
На първо място съдът дължи да укаже на ищеца, че в случай, че желае да подаде
писмо изявление пред съда по електронен път, то следва да е подписано с електронен
подпис. Подписаната и сканирана молба, изпратена по електронен адрес на съда не го
сезира валидно. Следователно в случай, че ищеца желае съдът да вземе предвид подадената
молба да я подаде подписна с квалифициран електронен подпис по електронния адрес на
съда или да я подаде в Регистратура на СРС или по пощата подписана.
В исковата молба са наведени твърдения, че вземането въз основа на изпълнителния
лист от 24.01.2012 г. е погасено по давност, поради което и ищецът счита, че не дължи
посочените в изпълнителния лист суми. Сочи, че изпълнителното дело е образувано пред
ЧСИ Петров изтичане на общата петгодишна погасителна давност.
Не става ясно дали ищецът оспорва изпълнението на вземанията по изпълнителното
дело – изп.д. 1969/2023 г. по описа на ЧСИ Стефан Петров.
Иска да се признае за установено, че не дължи на ответника сумите по издадения
изпълнителен лист, същевременно в петитума на исковата молба се иска от съда да признае
за установено, че ищецът не дължи на ответника вземания в общ размер на 34 000 лв., които
не съответстват на сумите по изпълнителния лист и предвид полученото удостоверение от
ЧСИ Петров вероятно включват и такси към ЧСИ и публични вземания и тяхната
недължимост не са изложени никакви конкретни обстоятелства. Освен това тези суми
принципно не са дължими на някой от двамата ответници.
Предмет на иска по чл. 439 ГПК могат да бъдат единствено вземанията по издадения
на 24.01.2012 г.. изпълнителен лист, а в случай, че се претендира недължимост и на други
вземания, то трябва да бъдат изложени конкретни обстоятелства, обосноваващи претенцията
на ищеца, както и да посочи на какво основание намира, че не дължи конкретните суми.
Освен това въпреки дадените указания и към настоящия момент не става ясно на
какво основание ищецът претендира издаденият изпълнителен лист да бъде обезсилен.
Липсват доказателства за платена държавна такса по сметка на СРС.
Водим от горното, съдът
1
РАЗПОРЕДИ:
ДАВА ПОСЛЕДНА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от връчване на
съобщението да изпълни надлежно дадените указания с Разпореждане № 14741 от
26.01.2024 г. и да отстрани констатираните нередовности на исковата молба, като го
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок исковата
молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от връчване на съобщението да представи
доказателства за внесена държавна такса по сметка на СРС в минимален размер на 50 лв.,
като окончателният размер на таксата ще бъде определен след уточняване на исковата
молба, като го ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в
срок исковата молба ще бъде върната, а производството по делото ще бъде прекратено.
Разпореждането не подлежи на обжалване. Разпореждането да се връчи на ищеца на
посочения съдебен адрес.
УКАЗАНИЯ ДО ИЩЕЦА
Съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал. 2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал.1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал.2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2