№ 7127
гр. София, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. КАЦАРОВ Гражданско дело №
20231110117902 по описа за 2023 година
Предявени са от С. Т. И. срещу Етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София,
ж.к. М.Л.- Запад, ул. К № 57 Б, искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС за отмяна на
решенията, приети по т. 2.1, т. 3 и т. 5 от протокола за проведеното на 15.03.2023 г. общо
събрание на етажните собственици.
Ищецът С. Т. И. твърди, че е собственик на самостоятелен обект в сграда в режим на
етажна собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. М.Л.- запад, ул. К № 57Б, ап. 121,
вх. Г. Сочи, че оспорва решения т. 2.1, т. 3 и т. 5, обективирани в Протокол от ОС от
15.03.2023г. Поддържа, че атакуваните решения рефлектират пряко върху правната му
сфера, доколкото са гласувани позитивни решения да се сключи договор с професионален
домоуправител при финансови условия, които не били съобразени с правилата на ЗУЕС и
били гласувани вноски към ЕС. Твърди, че препис от протокола от проведеното на
15.03.2023г. общо събрание му бил връчен на 21.03.2023г. Счита, че били допуснати
процедурни нарушения при провеждане на събранието, което водело до неговата
незаконосъобразност. В частност събранието не било надлежно разгласено по реда на чл. 13
ЗУЕС. Твърди, че следвало да бъдат съставени два протокола от общо събрание- един от
14.03.2023г., от който да се установи, че събранието не се е състояло поради липса на
кворум, и един от 15.03.2023г., който да обективира решенията, взети на тази дата.
Поддържа, че била опорочена и процедурата по чл. 14 ЗУЕС. Била опорочена и процедурата
за избор на протоколчик, доколкото същият не бил надлежно гласуван. Не била спазена и
процедурата по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС относно разгласяването на протокола. По отношение на
решение по т. 2.1 намира, че същото противоречи на чл. 19, ал. 8 и чл. 51 ЗУЕС. Твърди, че с
решението се гласувало ОС да сключи договор с дружеството професионален домоуправител
при финансови условия, обективирани в решението, като решението било взето с кворум от
19,34 % идеални части от общите части. В случая не бил налице кворум от 67 % от общите
части поради което било налице нарушение на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС. Било налице и нарушение
на чл. 51 ЗУЕС. Било неясно и решението разходът да се разпредели поравно между
четирите етажни собствености, без да се прецизирало за кои конкретно ставало въпрос.
Твърди, че не било от компетентността на ОС на ЕС да взема решения относно други ЕС.
Липсвала информация относно обстоятелството да се касаело за провеждане на ОС по чл. 18
ЗУЕС. Излага съображения, че решение № 3 било в противоречие с чл. 50 и чл. 51 ЗУЕС.
1
Сочи, че с решение № 5 се гласувало да се изгради видеонаблюдение като същевременно в
срок до 30.06.2023г. да се събера сума в размер на 3056 лева, която да се разпредели по
идеални части. Твърди, че решението било формулирано неправилно и поставяло в неяснота
членовете на ОС. Поддържа, че решението за изграждане на видеонаблюдение по същество
представлявало решение за изграждане на техническо съоръжение и се вземало с мнозинство
от повече от 50 на сто идеални части от общите части. Твърди, че разходът за
видеонаблюдение представлявал полезен разход по смисъла на пар. 1, т. 12 от ДР на ЗУЕС, и
решението следвало да се вземе с кворум от 75 на сто идеални части от общите части.
Намира разпределението за незаконосъобразно като разходът не следвало да се разходва от
ФРО, нито да бъде определян на процент идеална част. Решението било в противоречие с
чл. 17, ал. 2, т. 3 и т.6 ЗУЕС. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който е
оспорена исковата молба като недопустима и неоснователна. Изложени са съображения, че
затворен жилищен комплекс Манастирски ЛВД се състоял от няколко етажни собствености-
три жилищни сгради, всяка от по няколко входа и отделно управление на подземните
паркинг нива, конструирано като отделна Етажна собственост. Комплексът бил образуван от
три жилищни блока с административни адреси- ул. К № 57 А, ул. К № 57Б и ул. К № 57В.
Всяка ЕС приемала индивидуални решения на ниво- Общо събрание на собствениците и
след това се приемали идентични или сходни решения на Съвместно общо събрание по чл.
18 ЗУЕС, за да се обезпечил единен стандарт на управление на ОС на ЕС в комплекса, който
бил задължителен за запазването на общите части и високата стойност на имотите в
комплекса. Поддържа, че за ищеца не бил налице правен интерес от отмяна на оспорените
решения, тъй като задължаващите за етажните собственици решения били взети на
Съвместното общо събрание. Счита, че евентуална отмяна като правен ефект би била
аналогична на неучастието на представителите на Етажната собственост на Съвместното
общо събрание или на гласуване от тяхна страна с „Против“ и не можела да рефлектира
върху решенията на Съвместното общо събрание. Твърди, че не било налице нарушение на
чл. 13 ЗУЕС, тъй като на 06.03.2023г. на общодостъпно и видно място- табло за съобщения
във фоайето на входа, била поставена покана за свикване на Общо събрание, което да се
проведе на 14.03.2023г. Поканата била подписана от свидетел- Антон Ачев. До
собствениците бил изпратен и имейл с покана за ОС като имейлът на ищеца фигурирал като
адресат на писмото. Намира, че протоколът от процесното общо събрание обективирал
всички обстоятелства за законосъобразно провеждане на процедурата по провеждане на ОС
съгласно чл. 15, ал. 3 ЗУЕС. Представят пълномощни за установяване на спазване на
процедурата по чл. 14 ЗУЕС. Твърди, че в етажната собственост бил създаден обичай
председателят и протоколчикът да бъдат представители на дружеството с оглед
професионалното им качество. Твърди, че на 21.03.2023г. в изпълнение на процедурата по
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС бил оповестен протокол от процесното ОС на общодостъпно и видно
място- табло за съобщения, удостоверено с подпис на свидетел- Антон Ачев. Излага
съображения, че договорът за управление и поддръжка на общите части на етажна
собственост, общи части инсталации в затворен комплекс Манастирски ливд апартмънтс
бил сключен на 01.04.2023г. на основание решения на ОС от всяка една собственост и бил
потвърден на съвместно ОС по реда на чл. 18 ЗУЕС по отношение на общите въпроси,
свързани с градина, ограда, помпи и други общи инсталации. Поддържа, че нормата на чл.
51 ЗУЕС била неприложима и следвало да се прилагат други норми, например чл. 41 ЗС.
Твърди, че не бил нарушен и чл. 50 ЗУЕС. Разпределението на квадратура представлявало
разпределение съгласно притежавания от собственика процент идеални части. Ако се
приемело, че то не било коректно, то по-скоро представлявало техническа грешка отколкото
нарушение на императивна разпоредба. Вноската към Фонд ремонт и обновяване комплекс и
към фонд Ремонт и обновяване етажна собственост били начислявана съобразно
притежавания процент идеални части от всеки собственик. Поддържа, че не се приемали
нови решения по същество. Решенията на процесното ОС вече били действали в предходния
период на управление- правомощията на УС били възложени на К.Б. ООД и общите части
2
на комплекса и поддържани и управлявани ефективно като били извършени необходими
поддръжки и ремонти, били налице положителни салда в касите на ЕС, живущите били
доволни и обитавали комфортна жилищна среда. Оспорените решения само актуализирали
размера на разходите съобразно икономическата обстановка. Искането към съда е да приеме,
че предявеният иск е недопустим, евентуално да отхвърли същия. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По исковете с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС в тежест на ищецъте да докаже, че са
собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост, че са взети от Общото
събрание решения, чиято отмяна се иска, както и че са предявили исковете за неговата
отмяна в преклузивния срок, а в тежест на ответника е да докаже спазването на
императивните изисквания по отношение на свикването, провеждането и вземането на
решения на Общото събрание, както и че взетото решение не противоречи на императивни
материалноправни норми.
В конкретния случай с определението от 13.02.2025 г., в което е обективиран проектът за
доклад, обявен за окончателен в проведеното съдебно заседание на 25.03.2025 г. са обявени
за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства:
процесните решения са взети на общо събрание на етажната собственост, проведено на
15.03.2023 г., ищецът е собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост
и същият е спазил преклузивния срок по чл. 40 ЗУЕС.
Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска предвид липсата на правен
интерес, тъй като посочената в исковата молба етажна собственост се намирала в жилищен
комплекс и окончателните решения се вземали от съвместно общо събрание. Трайното
разбиране на съдебната практика е, че когато в едно дворно място има хоризонтално
разположени две и повече сгради и те са собственост на отделни лица, не е налице етажна
собственост. Етажна собственост възниква за всяка сграда поотделно, тъй като в нея
различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в
сградата. Етажната собственост се отнася до вертикално изградена постройка, в която са
разположени самостоятелни обекти на собственост /по-стара практика: Решение №
1323/25.10.1984 г. по гр. д. № 484/84 г. на ВКС, IV г. о и по-нова: Решение № 816/07.07.2011
г. по гр. д. № 2028/2009 г. на ВКС, I г. о./. От мотивите на заявеното възражение е видно, че
самият ответник признава, че в УПИ I-503, кв. 7, М.Л.-запад има изградени три сгради, а
общите им съоръжения, общо дворно място и охрана, налагали необходимостта да се вземат
окончателни решения на съвместно общо събрание. Уредбата на съвместното общо
събрание е дадена в чл. 18 ЗУЕС и разпоредбата съдържа диспозитивна норма, тъй като
предпоставката за приложението й е наличието на необходимост. Допълнителен аргумент за
неоснователността на направеното възражение е представения Договор за управление и
поддръжка на общите части на етажна собственост, общи части и инсталации в в затворен
комплекс „Манастирски Ливд Апартмънс“, който е сключен от „К.Б.“ ООД с всяка една от
етажните собствености поотделно, макар и договореностите да се съдържат в един
документ. От друга страна в процесния протокол, конкретно в т. 2.1 е взето решение за
сумите, които се дължат към „К.Б.“ ООД по повод различните услуги, които ще извършва.
Предвидено е е приетите от ОС такси да се разделят между четирите етажни собствености, а
не е възприет подхода плащанията да стават единно. Предвид изложеното, направеното с
отговора на исковата молба възражение за недопустимост на подадения иск на посоченото
основание, се явява неоснователно.
На следващо място, предмет на отмяна могат да бъдат само позитивни решения, т. е.
такива с които е прието позитивно решение. Не подлежат на отмяна решенията, с които се
отхвърля предложение, тъй като съдът не може да вземе решение вместо общото събрание.
Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на
решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и
оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за
3
взетите решения. В този смисъл и Решение № 39 от 19.02.2013г. на ВКС по гр. дело №
657/2012г. на Първо ГО. В конкретния случай исковете по чл. 40 ЗУЕС касаят решения,
които са позитивни, поради което същите подлежат на разглеждане по същество.
Представената по делото счетоводна справка за заплатени от страна на ищеца на
всичките му задължения към ЕС с молба това да се счете като доказателство за липса на
правен интерес от водене на делото, респ. за недопустимост на производството е неотносимо
към спора, тъй като предмет на съдебно разглеждане е закосъобразността на приетите
решения на основанията, посочени в исковата молба, а не целесъобразността на приетите от
етажните собственици суми, с които те са се задължили.
Относно основателността на предявените искове, съдът намира следното:
При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да
проверява изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на
диспозитивното начало в гражданския процес следва да се произнесе само по изрично
посочените от ищеца основания за отмяна, доколкото само те представляват основанието на
предявения иск. С оглед исковия характер на производството и при спазване на принципа на
диспозитивното начало, установен в чл. 6, ал. 2 ГПК, предметът на делото е очертан от
изложените в исковата молба обстоятелства, поради което съдът е обвързан само от
основанията за отмяна, посочени в нея и не следи служебно за законосъобразността на
решенията, взети от Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда на
15.03.2024 г. Тъй като в разпоредбата на чл. 40, ал. 2 ЗУЕС е уреден преклузивен срок за
оспорване на взетите решения на Общото събрание на етажните собственици, ищецът може
да навежда нови основания за тяхната незаконосъобразност само до изтичането на 30-
дневния срок от оповестяването им по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, като по този начин би се
достигнало до изменение на иска чрез добавяне на ново основание – арг. чл. 214, ал. 1 ГПК.
Недопустимо е обаче след изтичането на този преклузивен срок да се релевират нови
основания за порочност на оспорените решения на Общото събрание на етажните
собственици /в този смисъл Решение № 58 от 25.03.2014г. на ВКС по гр. д. № 5704/2013г., I г.
о., ГК/.
Поради това в настоящия случай следва да се разгледат единствено оспорванията,
въведени в исковата молба, а именно че: насроченото за 14.03.2024 г. ОС на ЕС не е
разгласено по подходящ начин; следвало е да има два протокола за непровелото се на
14.03.2024 г. събрание и за провелото се на 15.03.2024 г. ОС; присътвали лица в качеството
им на пълномощници, а не били посочени имената им; не бил избран протоколчик по
предвидения в разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС ред; взетите решения не били гласувани с
предвидения кворум.
От приетата покана за свикване на Общо събрание на Етажна собственост с адрес: гр.
София, ж.к. „М.Л. - Запад“, ул. „К“ № 57Б се установява, че същата е изготвена на 06.03.2023
г. На същата дата тя е залепена на таблото за съобщения на Етажната собственост, което
обстоятелство се установява от съставения от Ирина ПехлИ. протокол по реда на чл. 13, ал. 1
ЗУЕС и подписан от един свидетел. Поканата е изпратена индивидуално на електронния
адрес на етажните собственици, видно от извадка от електронната поща на „К.Б.“ ЕООД.
Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или чрез представители
собственици на най-малко 51 на сто идеални части от общите части на етажната
собственост, с изключение на случаите по чл. 17, ал. 2, т. 1 - 4 и 7. Ако събранието не може
да се проведе в посочения в поканата час поради липса на кворум по ал. 1, събранието се
отлага с един час, провежда се по предварително обявения дневен ред и се смята за законно,
ако на него са представени не по-малко от 26 на сто идеални части от общите части на
етажната собственост. Когато в тази ситуация липсва изискуемият кворум, събранието се
провежда на следващия ден, а ако той е почивен или официален празник, в следващия
работен ден, в часа и на мястото, посочени в първоначалната покана за свикване на общото
събрание. Ако липсва необходимият кворум по ал. 1, събранието се провежда по
предварително обявения дневен ред и се смята за законно, колкото и идеални части от
общите части на етажната собственост да са представени – чл. 15, ал. 1 ЗУЕС. Съгласно
4
разпоредбата на чл. 16, ал. 4 ЗУЕС за провеждането на ОС се води протокол. Протоколчикът
се избира с обикновено мнозинство по предложение на председателстващия.
При съвкупната преценка на двете разпоредби се прави изводът, че липсва
изискване за отделен протокол за всяко едно от събранието, тъй като законодателното
разбиране, заложено в чл. 15 ЗУЕС е, че събранието е едно, но преминава през отделни
етапи на падащ кворум, за да стане възможно провеждането му. Аргумент в тази насока е
липсата на изискване за провежданото за следващия ден ОС да се изготвя нова покана. В
материята за съставяне на протокол също липсва изискване за съставяне на два отделни
протокола за едно и също събрание.
В представения протокол за ОС на ЕС с адрес: гр. София, ж.к. „М.Л. - Запад“, ул.
„К“ № 57Б е констатирано, че началният му час е обявения в покана по реда на чл. 13 ЗУЕС
– 18.30 ч., като председателстващия го, е установил липса на кворум. Отразено е, че час по-
късно – в 19.30 ч. също е липсвал кворум, поради което събранието е отложено за дата
15.03.2024 г. в 19.30 ч. на същото място. Под тази констатация е отразено кои лица са се
явили и от кого са представлявани. В протокола е записано, че на следващия ден е започнало
събранието с избор на председател – Ирина ПехлИ.. За протоколчик е предложена и избрана
Елина Тачева. Установява се, че процедулата по чл. 16, ал. 4 ЗУЕС е спазена и
протоколчикът е предложен и избран. В цитираната разпоредба не е посочено кой трябва да
предложи лицето, което ще води протокола, поради което и в самия протокол е липсвала
необходимост за такава конкретизация. Изборът на протоколчика се прави с обикновено
мнозинство, поради което и не е необходимо да се посочват броя на гласувалите, тъй като
това не става с процент от идеалните части.
Коректният прочит на протокола сочи, че в него са посочени кои лица кого
представляват. Лицето Антон Ачев представлява Цветелина Башева и Александър Баймаков
и участва на собствено основание. Лицето Ирина ПехлИ. представлява Галина Петкова.
Лицето Маргарита Дудева представлява лицето Огнян Дудев. Лицето Николай Бомлиев
представлява лицето Георги Геров. Съгласно разпоредбата на чл. 16, ал. 5 ЗУЕС протоколът
съдържа датата и мястото на провеждането на общото събрание, дневният ред, явилите се
лица и идеалните части от етажната собственост, които те представляват, номера на
самостоятелния обект, начина, по който са гласували лицата – "за", "против" или "въздържал
се", техен подпис, същността на изявленията, направените предложения и приетите
решения. Според чл. 14, ал. 1 ЗУЕС упълномощаването може да бъде направено устно на
същото заседание на ОС, което се отразява в протокола или в писмена форма.
Систематичното тълкуване на двете разпоредби показва, че само направеното в устна форма
упълномощаване се вписва в протокола, а за направените в писмена форма
упълномощавания липсва изискване за вписване.
По отношение на твърдяната материална незаконосъобразност на решението:
В т. 2 от дневният ред е предвидено подновяване на договора за поддръжка и
управление на комплекс „Манастирски ЛИВД“ с „К.Б.“ ООД. Основателно е направеното в
исковата молба възражение, че в нея се съдържа решение за сключване на договор за
управление на ЕС с „К.Б.“ ООД за нов двегодишен период. Този извод следва от съвкупната
преценка на записаното в протокола от ОС. В т. 2 предедателстващата г-жа Ирина ПехлИ. е
запознала присъстващите с офертата на фирмата, конкретно с дължимите цени за месечните
услуги, свързани с управлението и поддръжката на ЕС. В т. 2.1. е гласувано подновяването
на договора за нов двегодишен период, което попада в изискванията за кворум на чл. 17, ал.
2, т. 7 от ЗУЕС /в редакция, действаща към датата на вземане на оспореното решение - изм.
ДВ, бр. 26/2016 г. / - се изисква квалифицирано мнозинство - повече от 67 % идеални части
от общите части на етажната собственост. В същия смисъл е и нормата на чл. 19, ал. 8
ЗУЕС /в редакция, действаща към датата на вземане на оспореното решение – изм. и доп. –
ДВ, бр. 26/2016 г. /, която постановява, че по решение на общото събрание, взето с
мнозинство повече от 67 на сто идеални части от общите части на етажната собственост,
правомощията или част от тях на управителния съвет (управителя) могат да бъдат възлагани
на физически лица или на юридически лица, които не са собственици. Договорът за
5
възлагане се одобрява с решение на общото събрание, взето с мнозинство повече от 67 на
сто идеални части от общите части на етажната собственост и се сключва от упълномощено
от общото събрание лице за срок до две години. Следователно от анализа на така
цитираните правни норми от ЗУЕС се налага извода, че да се вземе решение за
продължаване на договора с избраното физическо лице, което не е собственик – в случая
„К.Б.“ ООД, на който се възлагат функции по управление, свързани с поддържане на общите
части, законът поставя императивно изискване за наличие на квалифицирано мнозинство -
повече от 67 % идеални части от общите части на етажната собственост. В конкретния
случай в протокола от проведено на 15.03.2023 г. ОС на ЕС изрично е записано, че за
приемане на решението по т. 2.1 от съставения протокол на ОС, присъствен лист и таблица
за принадлежащите към всеки от самостоятелните обекти % ид. ч. от общите части на
сградата се установява, че присъстващите етажни собственици притежават общо 21,38 % ид.
ч. от общите части на сградата, като за приемането на решението по т. 2.1 от дневния ред са
гласували етажни собственици, притежаващи общо 19,34 % ид. ч. от общите части на
сградата. Това означава, че дори и да се приеме, че процедурата по свикване и провеждане
на ОС е редовна, то оспореното решение по т. 2.1, обективирано в протокол от ОС на ЕС,
проведено на 15.03.2023 г., не е взето съобразно правилата на ЗУЕС и по-точно на чл. 17, ал.
2, т. 7 от ЗУЕС /в редакция, действаща към момента на вземане на оспореното решение -
изм. ДВ, бр. 26/2016 г./, която поставя като законово изискване такива решения да се вземат с
мнозинство повече от 67 % ид. части от общите части на Етажната собственост.
Мнозинството се формира на база всички общи части, а не от процента общи части,
представени на събранието.
По горните аргументи районният съд намира, че оспореното решение на ОС на ЕС от
15.03.2023 г. по т. 2.1 от дневния ред, обективирано в протокол от същата дата, е взето в
противоречие с императивните изисквания на ЗУЕС, както по чл. 17, ал. 2, т. 7 ЗУЕС, така и
по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС и на това основание следва да бъде отменено.
В т. 3 от дневния ред е предвидено обсъждане и приемане на бюджет на ЕС. При
обсъждането са предложени два варианта. Първият е този, който е прилаган до решението –
разпределение на разходите по идеални части, а вторият, при които вноските по отделните
пера са разпределени поравно, а за ФРО – по идеални части. И двата проекта са подложени
на гласуване. Прието е второто предложение. От присъствали собственици на 21, 38 %
идеални части, за приемане на предложението са гласували 13, 85 % идеални части, а против
– 7, 98 % идеални части. Съдът счита за неоснователно възражението на ответника, че при
изписване на решението се касае за техническа грешка и вместо „застроена площ“ следвало
да се има предвид „идеални части“ от площта. Именно тази диференцияция прави двете
предложения различни – при първото се разходите са правят съобразно идеалните части, а
при второто, спрямо застроената площ.
Разходите за управление и поддържане на общите части на ЕС се разпределят поравно
според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете на техните
домакинства, независимо от етажа, на който живеят – чл. 51, ал. 1 ЗУЕС. Правилото е
императивно, тъй като е приложима редакцията на текста от ДВ, бр. 16/2016 г. Според чл.
50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС ежемесечните вноски, дължими от собствениците към Фонд „Ремонт и
обновяване“ е в размер, определен с решение на ОС съобразно идеалните части на
отделните собственици в общите части на ЕС. С приетото решение по т. 3 от провелото се на
ОС на ЕС с дата 15.03.2023 г. са нарушени разпоредбите на чл. 51, ал. 1 ЗУЕС относно
начина за погасяване разходите за поддържане и управление на общите части на ЕС и на чл.
50, ал. 2, т. 2 ЗУЕС относно начина за определяне ежемесечните вноски на етажните
съсобственици към Фонд „Ремонт и обновяване“.
Основателно се явява и възражението относно незаконосъобразността на приетото
решение за изграждане на видеонаблюдение. По своята същност то е полезен разход по
смисъла на т. 12, пар. 1, ДР на ЗУЕС, тъй като с него се увеличава стойността на имота от
една страна, а от друга не попада в дефиницията за „необходим ремонт“ – т. 8, пар. 1, ДР на
ЗУЕС, в приложното поле на разходите, попадащи в „основно обновяване“ – т. 10, пар. 1,
6
ЗУЕС и в дефиницията на неотложен ремонт – т. 9, пар.1, ЗУЕС. Според разпоредбата на чл.
17, ал. 2, т. 3 ОС на собствениците приема решения за извършване на полезни разходи и за
получаване на кредити с мнозинство не по-малко от 75 на сто идеални части от общите
части.
При вземане на решението по т. 5, прието на ОС на ЕС, провело се на 15.03.2023 г. са
присъствали собственици на 21, 38 % идеални части от общите части, от които за
приемането му са гласували собственици с 20, 57 % идеални части. Поради това следва да се
прием, че това решение е незаконосъобразно като прието в нарушение изискването на чл.
17, ал. 2, т. 3 ЗУЕС.
По гореизложените съображения предявените искове се явяват основателни и следва да
бъдат уважени.
При този изход на делото право на разноски има ищецът С. Т. И., които се претендират в
общ размер на 685 лв. / 40 лв. държавна такса по подадената молба за допускане на
обезпечение; 5 лв. – държавна такса за издаване на обезпечителна заповед; 40 лв. –
държавна такса за исковото производство и 600 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение/.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решенията, приети по точка 2.1, точка 3 точка 5 от дневния ред на
проведеното на 15.03.2023 г. Общо събрание на Етажната собственост на сграда с адрес: гр.
София, ж.к. М.Л.- Запад, ул. „К“ № 57Б, по предявените от С. Т. И. срещу Етажните
собственици искове с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС.
ОСЪЖДА Етажните собственици в сградата с адрес: гр. София, ж.к. М.Л.- Запад, ул.
„К“ № 57 Б, представлявани от „К.Б.“ ООД, с ЕИК: *******, да заплатят на С. Т. И., с ЕГН:
**********, с адрес: гр. София, ж.к. М.Л.- запад, ул. „К“ № 57Б, ап. 121, вх. Г, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 685 лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7