Р Е Ш Е Н И Е № 84
Гр. Сливен, 13.04.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и първи март две хиляди двадесет и
трета година в състав:
Административен съдия: Иглика Жекова
при участието на прокурора …………………….
и при секретаря Николинка Йорданова, като разгледа докладваното от съдия
Иглика Жекова административно дело № 474 по описа на Административен съд гр.
Сливен за 2022 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по жалба от Х.Д. (H. D.), г. на Р. С., род. на *** г. срещу Решение
рег. № 343р-18630/16.12.2022 г. на Началник група „Миграция“ при ОД на МВР –
Сливен, с което на основание чл. 26 ал. 3 от Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ) е постановен отказ за издаване на разрешение за п. п. в РБългария на жалбоподателя по заявление вх. №
343000-14870/25.11.2022 г. по описа на ОД на МВР – Сливен. Оспорването намира правното си основание в разпоредбата на чл. 26 ал.
11 от ЗЧРБ, като образуваното производство се движи по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на административния
акт. Жалбоподателят твърди, че с. на г. б. с Е. М. А. било неоспоримо обстоятелство.
Оспореното решение било постановено при доказателствен дефицит и не покривало
стандарта за цялостно проучване на обстоятелствата по подаденото заявление. Основно
в мотивите на акта бил броят дни, в които д. с. са ж. з. след с. на б.,
изчислено на база данни от техните з. п.. Не били обсъдени доводите на
молителя, че има намерение да р. т. д. на т. на РБългария,
с цел и. на с.. Позовава се на ЕКЗПЧОС и практика на ЕСПЧ в контекста на
закрилата на съществуващата б. в. и п. на с. ж.. Счита, че с постановеното
административно решение е налице обратна д. спрямо б. г. Е. М.Х.. Доколкото
ЗЧРБ целял ограничаване на имиграцията от страна на граждани на трети държави,
в случая преследваната цел била нелегитимна, тъй като в резултат на д. Е. Х.
била п. да н. РБ, за да ж. с д. си в друга държава. С допускането на обратна д.
бил нарушен принципът за забрана на д., прогласен както в чл. 14, във вр. с чл. 8 от ЕКЗПЧОС, така и в чл. 18 от ДФЕС. Ответният
орган не съобразил наличието на с. г. б., както и обстоятелството, че Е. Х. е п.
ф. и. на с. си, а се занимал с въпроса колко дни ж. з., без да отчита, че р. са
свързани с ф. и. на с. от страна на Д.Х.. Изразява съгласие, че при прилагане
разпоредбата на чл. 24 ал. 1 от ЗЧРБ административният орган действа в
условията на оперативна самостоятелност, но това не означавало, че при
упражняване на правомощията си същият не следва да се съобрази с принципите на
законността и защитата на основните човешки права. Цитира чл. 8 ал. 1 от
КЗПЧОС, с твърдение, че във връзка с визираните в ал. 2 изключения данни за Х.Д.
не са налице, предвид което оспореното решение се явявало постановено в
несъответствие целта на закона. Заявява
и процесуална незаконосъобразност на акта, тъй като същият бил връчен в
отсъствие на п. от с. е. в нарушение на императива по чл. 14 ал. 2 от АПК. Моли
съда да отмени атакуваното административно решение.
В с.з. оспорващият Х.Д., редовно и своевременно призован, не се явява. Представлява
се от надлежно упълномощен адв. Ст. В. ***, който поддържа жалбата по
изложените в същата доводи и моли съда да отмени атакуваното административно
решение. Доказало се по делото м. на с. и д. на
жалбоподателя в гр. Д. , Г. , както и че Е. Х. е н. РБългария
именно, за да о. с. ж. със с. си Х.Д..
Поддържа и изложените в жалбата съображения за допуснати съществени нарушения
на административнопроизводствените правила.
В с.з. административният орган Началник група „Миграция“ при ОД на МВР
– Сливен, редовно и своевременно призован, се явява лично – ст. и. Д. Д. и с
надлежно упълномощен гл. юрк К. Б., която оспорва
жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че по преписката са налице
доказателства, от които се установява, че жалбоподателят г. и р. б. и с. е..
Счита, че представените от оспорващата страна доказателства са неотносими, доколкото касаят период след издаване на
обжалваното решение. Моли съда да съобрази и доводите, изложени в писмения
отговор по жалбата и постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Въз основа на всички събрани по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Съгласно издадено на 26.08.2022 г. Удостоверение за с. г. б., Е. М. А.
и Д.Х. са с. г. б. на 05.02.2022 г. в гр. С. З..
На 25.11.2022 г. Х.Д. – г. на Р. С. депозирал пред Директора на ОД на
МВР – Сливен Заявление за предоставяне на право за п. п. вх. № 343000-14870.
Съгласно декларираните данни в същото, заявителят не р., в. е в РБългария на 12.11.2022 г. с а. в с. Е., общ. Н. З., ул. „С.
д.“ № …. Х. посочил, че е ч. на с. на б. г. – чл. 24 ал. 1 т. 18 от ЗЧРБ и
желае да получи право на п. п., тъй като с. му е б. г.. Към преписката е приложена
Застрахователна полица № 22/Ч010327Е, издадена на 24.11.2022 г. от ЗД „Б.“ за м.
з. за ч., п. на територията на РБългария, с посочен в
същата период на валидност от 10.05.2023 г. (вероятно се има предвид 09.05.2022
г.) до 09.05.2023 г. Според Медицинска застраховка на ч., които п. к. или п. на
т. на РБългария или п. т. през страната, същата е
сключена на 10.05.2022 г. със срок от 364 дни и з. л. Х. ***. Видно от
приобщената по преписката декларация, нотариално заверена с рег. №
1032/10.05.2022 г. от нотариус с район на действие РС – С. З. с рег. № 410 на
Нотариалната камара, Е. М.Х. (с посочен постоянен адрес ***) е декларирала, че
ще о. ж. на с. си Д.Х. в с. си ж. и. в
с. Е., общ. Н. З. за п. му в РБългария. С декларация
рег. № 1883/18.05.2022 г., заверена от нотариус с рег. № 406 на Нотариалната
камара, Е. Х. и Д.Х. декларирали, че г. б. от 05.02.2022 г. не е с. ф., с ц. з.
на закона – ЗЧРБ, ж. в е. и с. ж., и. всичките си з., произтичащи от б., п. се
от д. г. преди с. на б., и д. г. б. и с. е., никой от тях не е п. п. с. на д.
за с. на б., ще ж. на а. с. Е., общ. Н. З.. Представено е б. и. от с. в е. с т.
Е. М.Х. за извършена на 24.11.2022 г. б. о. – в. на к., както и декларация рег.
№ 4979/24.11.2022 г. на нотариус с район на действие РС – С. З., в която Е. Х.
е декларирала, че о. на с. си Д.Х. и. в
изискуемия от закона р. и всички з. з. и о., съгласно законодателството на РБългрия.
С писмо рег. № 343000-15099/30.11.2022 г. на Директора на ОД на МВР –
Сливен на основание чл. 41 ал. 1 т. 2 от ЗДАНС и чл. 57 ал. 1 от ППЗЧРБ
постъпилото заявление с описаните по – горе документи било изпратено на
Директора на ТД ДАНС – Сливен за становище. В отговор рег. №
16-СЛ-1964/02.12.2022 г. Директор на ТДНС – Сливен дал становище, че в
агенцията не са налични данни, даващи основание да се предполага, че Х.Д. п. з.
за н. с., поради което не се възразява лицето да получи разрешение за п. п. в РБългария.
На 07.12.2022 г. длъжностно лице от Група „Миграция“ при ОД на МВР –
Сливен провело интервюта с Е. М.Х. и Х.Д., обективирани
в Резултати от проведено интервю (л. 31 – л. 34).
Съгласно Удостоверение изх. № КУ1781/2022 г. от Основен първинстанционен съд гр. А., РС., срещу Д. Х. няма о. н. п.,
няма о. д. п. по описа на съответните институции в д. по п..
По преписката са приложени извършени на 15.12.2022 г. Справка за п. на
лице – ч. г. на Х.Д. за периода от 01.01.2012 г. до 15.12.2022 г. и Справка за
п. на лице – б. г. на Е. М. А. за същия период.
Съгласно приложена по преписката Справка за ч. от АИС „ЕРЧ“ на МВР, Х.Д.
е подавал Заявление за п. п. рег. № *********/27.07.2022 г. до ОД на МВР – С.
З., с цел на п. – б., по което е постановено Решение с рег. № 2483/09.09.2022
г. за отказ за продължаване срок на п. в РБ.
П. на оспорващия Х. в РБългария е разрешено и
удостоверено с Виза № BGR*********/20.07.2022 г., издадена за 180 дни с цел
– ч. п. и валидност от дата 20.07.2022 г. до 20.01.2023 г.
Във връзка с подаденото заявление, на 01.12.2022 г. МлПИ
в Група „Миграция“ при ОД на МВР - Сливен извършили проверка на заявения от
лицето Х.Д. а. на п. в с. в с. Е., общ. Н.
З., ул. „С. д.“ № …, резултатите от която обективирали
в Докладна записка рег. № 343р-17968/09.12.2022 г. (л. 44). Съгласно данните в
същата, на а. не ж. н. п.; при разговор със служителя в РУ – Н. З., отговарящ
за териториалното обслужване на с., последният заявил, че никой не ж. в к.,
като от време на време и. р. на Е., които я п. и н.; това било потвърдено и от
к. на с., по чиито сведения, на 25.11.2022 г. Е. х. до к., за да си с. а., но
фактически не ж. там, през л. т. и с. й, с. г. п. к. с желание да с. а. си и
оттогава Д. не бил и.; по – късно станало ясно, че през л. са з. н. а. *** сега
отново д. да и. с. на н. а. ***.
Според данните в Удостоверение за н. а. изх. № 15/25.11.2022 г. (л.
47), издадено от длъжностно лице при Община Н. З., от същата дата Е. М.Х. е с н.
а. ***.
Съгласно Справка за п. на лице – ч. г., изготвена от служител в Група
„Миграция“ при ОД на МВР – Сливен, за периода от 25.11.2022 г. до 13.12.2022 г.
п. на Х.Д. са, както следва: и. от РБ през ГКПП К. ш. на 27.11.2022 г. в 16:14
ч.; в. в РБ през ГКПП В. ч. на 27.11.2022 г. в 23:17 ч.; и. от РБ през ГКПП В.
Д. м. на 28.11.2022 г. в 00:40 ч. и в. в РБ през ГКПП К. ш. на 03.12.2022 г. в
19:34 ч.
На 16.12.2022 г. Началник Група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен
постановил Решение рег. № 343р-18630, с което на основание чл. 26 ал. 3 от ЗЧРБ
отказал издаване на разрешение за п. п. в РБългария
на Х.Д., г. на С. по заявление вх. № 343000-14870/25.11.2022 г. по описа на ОД
на МВР – Сливен. Решението било връчено на неговия адресат Х.Д. на 19.12.2022
г., като жалбата срещу същото била подадена до настоящия съд на 29.12.2022 г.,
видно от клеймото, поставено върху пощенския плик.
По делото са представени писмени доказателства по издаване на отказ за
издаване на разрешение за п. п. в РБългария на Х.Д.,
постановен от Директора на ОД на МВР – С. З. с УРИ: 5377р-2483/09.09.2022 г. на
основание чл. 26 ал. 3, във вр. с чл. 10 ал. 1 т. 22
от ЗЧРБ. Видно от Предложение УРИ: 5377р-2475/08.09.2022 г. на Началник Група
„Миграция“ при ОД на МВР – С. З., от формална страна подаденото заявление и
придружаващите го документи не предполагат пречка за издаване на разрешение за
п., но в хода на процедурата по разглеждане на заявлението на 04.08.2022 г. от с.
на ч. г. е получен сигнал относно в. им
о. и ф. р. преди около 5 години; в проведеното интервю същата заявила, че в
началото на 2022 г. със з. и ф. н. от с. на Х.Д. е била п. да с. б., което се
потвърждавало и от становището на ТДНС – С. З.. Предложено било до компетентния
административен орган да постанови отказ по подаденото заявление за
предоставяне право на п. п. от Х.Д.. Съгласно Становище УРИ:
5377р-2240/11.08.2022 г. на ОД на МВР – С. З., от проведеното интервю се
установило н. на с. ф. г. б.; на 04.08.2022 г. Е. М.Х. се явила в група
„Миграция“, където заявила, че се е з. с ч. преди около 6 години, от к. в. през
2017 г. им се р. д., от тогава Х.Д. я е и. и не е п. г. за т., като тя не е з.
нито къде се н. т., нито с какво се з.; в началото на 2022 г. се с. с н. и п.
да с. б., за да п. п. в страна – членка на ЕС; тя о., но била з. с ф. с., както
и че ще о. д. ; това я п. да с. б., след което Х. заявил, че се п. в С. и
оттогава не го е в.; заявила още, че не ж. да има н. о. с т. ч., с. е б. и е п.
д. по п.. Според Сведение, попълнено с. от Е. М.Х. на 04.08.2022 г., тя е с. по
п. г. б. с Х.Д., поради з. с о. на д. , не ж. на е. а. и тя не ж. да и. н. о. с
н., а б. им е с. с цел п. на б. г.. Към тези документи е приложено писмо рег. №
СЗ-31-3895/09.08.2022 г. на Директора на ТДНС – С. З., съгласно данните в
което, ДАНС не разполага с данни, че лицето Х.Д. п. з. за н. с., но е налична
информация, че Х.Д. е п. чрез о. з. и ф. н. б. г. Е. М.Х. да с. с н. г. б., с
цел това обстоятелство да бъде използвано от него впоследствие за с. с б. д. за
с. и б. п. на същите за п. в други страни от ЕС.
По делото са приети като доказателства представени от оспорващата
страна удостоверение за регистрация на н. а. под н., съставено от Х. Й.
(посочен като н.), с данни, че на 01.12.2022 г. Е. Х., Д.Х. и М. Е. А. са се н.
в ж. в гр. Д., Х. №.., както и писмо от О. у. Л., град Д. относно това, че
считано от 01.08.2023 г. М. Е. А. е п. в у. з..
Съгласно Справка рег. № 343000-3063/10.03.2023 г. от ОД на МВР –
Сливен, в периода 19.12.2022 г. – 09.03.2023 г. Х.Д. е и. от РБ на 23.12.2022 г.
в 02:58 ч. през ГКПП В. Д. м. с лек автомобил, п. от Е. М.Х. и М. Е. А.; на
04.02.2023 г. Е. М.Х. е и. от РБ с М. Е. А. през ГКПП А. С. с п. с..
Към доказателствата по делото е приобщена Заповед № 343з-798/12.04.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен, с която Началникът на Група „Миграция“ е
оправомощен по реда на ЗЧРБ да издава и да отказва издаването на разрешение за
продължително или краткосрочно пребиваване на територията на РБългария.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
в хода на съдебното дирене годни, относими и
допустими доказателствени средства, включително приложените към
административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от
страните по предвидения в закона ред.
Въз основа на така
изградената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи от правно
естество:
Оспорването е
направено в рамките на регламентирания от закона срок, от лице, което има
правен интерес от това производство и срещу административен акт, който подлежи
на съдебен контрол, поради което то е допустимо.
Разгледана по същество, жалбата се преценява от настоящата съдебна
инстанция като неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.
Съображенията на
съда в тази насока са следните:
След като е сезиран
с оспорване, при служебния и цялостен контрол върху законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът
провери изначално неговата валидност. Това се налага
поради принципа на служебното начало в административния процес, въведен с
нормата на чл. 9 от АПК.
Обжалваният
административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на
неговите правомощия, в съответната писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити, което го прави валиден. Материалната компетентност за постановяване
на отказ за издаване на разрешение за п. на територията на РБългария
е уредена в чл. 23 ал. 7 от ЗЧРБ, съгласно която норма, директорите на Дирекция
„Миграция“, на СДВР, на областните дирекции на МВР или упълномощени от тях
длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително
или краткосрочно п. на ч. на територията на РБългария,
освен ако в този закон не е предвидено друго. Процесното административно
решение е постановено от Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен,
действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките
на изрично предоставената му със Заповед № 343з-798/12.04.2021
г. на Директора на ОД на МВР – Сливен материална компетентност. Решението
съдържа всички нормативно изискуеми реквизити и е подробно мотивирано,
съобразно изискванията на чл. 59 ал. 2 от АПК. Като издадено от компетентен
орган и в предписаната от закона писмена и предметна форма и съдържание, съдът
приема атакуваното решение като валиден акт. Противно на твърдяното в жалбата,
при издаване на решението съдът не установява допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Съгласно
разпоредбата на чл. 26 ал. 4, преценката за отказ на
разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на
чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод,
че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне
на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и
получаване на разрешение за пребиваване, като изискуеми данни са описани в
т. 1 – т. 8. Според ал. 5, данните по ал. 4 могат да се установяват чрез
интервюта, провеждани от служители на службите за административен контрол на
чужденците, от изявления на засегнатите или на трети лица, по документален път
или от извършени от държавни органи проверки и разследвания. Службите за
административен контрол на чужденците задължително изслушват засегнатите лица.
В случая така нормираното задължение за административния орган е изпълнено,
като видно от преписката по издаване на акта, с Е. Х. и Х.Д. са проведени
интервюта, надлежно писмено обективирани. Във връзка с процесуалната
законосъобразност на акта като отменително основание
в жалбата се твърди, че при неговото връчване е допуснато нарушение на чл. 14
ал. 2 от АПК, доколкото не е осигурено п. на п. от с. е.. Съдът не споделя този
довод на оспорващата страна, доколкото нормата е относима
и задължително приложима в хода на провеждане на административното производство
и второ, очевидно с връчването на обжалваното решение без п., права или законни
интереси на адресата на акта Х. не са засегнати. Това се установява от надлежно
упражненото и пълноценно реализирано пред настоящата съдебна инстанция право на
жалба, предоставено му както от закона, така и със самия акт. Съгласно
цитираната процесуална норма на чл. 14 ал. 2 от АПК, лицата, които не в. б. е.,
могат да се ползват от р. си или от друг, посочен от тях е., като в тези случаи
се н. п., а у. п. може да се извършва чрез видеоконференция. Тук следва да се
отбележи и обстоятелство, установено от доказателствата по безспорен начин, а
именно, че Х. в. б. е., което сам е декларирал както пред нотариус в представена
пред ответния орган декларация по чл. 26 ал. 3 и ал. 4 от ЗЧРБ (л. 27), така и
изрично е заявил в проведеното пред компетентното длъжностно лице интервю (л.
33).
Освен валидно и
процесуално законосъобразно, при преценка на събраните по делото доказателства
и относимите норми, настоящата съдебна инстанция
намира, че атакуваното административно решение е освен валидно и постановено
при спазване на всички съществени административнопроизводствени
правила, издадено в съответствие с материалния закон. Съображенията на съда в
тази насока са следните:
Видно от административната
преписка в нейната цялост, за издаване на акта ответникът Началник група
„Миграция“ при ОД на МВР – Сливен е събрал и обсъдил относими
и необходими към подаденото заявление писмени доказателства, които в тяхната
съвкупност са обосновали формираните в решението изводи. Като правно основание
за постановяване на административния отказ органът, съобразно фактическите
установявания от събраните писмени доказателства е приел, че е налице
обстоятелството по чл. 26 ал. 4 от ЗЧРБ. Съобразно разпоредбата, преценката за отказ
на разрешението по ал. 3 се извършва от службите за административен контрол на
чужденците въз основа на данни, даващи основание да се направи обоснован извод,
че бракът е сключен или осиновяването е извършено единствено с цел заобикаляне
на нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България, и
получаване на разрешение за пребиваване, като такива данни по т. 1 може да бъде
обстоятелството, че с. не ж. з.. Изложените в акта фактически основания напълно
се подкрепят от събраните в хода на проведеното административно производство
писмени доказателства. От същите се установява, че по повод на постъпилото от Х.Д.
заявление за издаване на разрешение за п. п. и в рамките на нормираната
служебна компетентност на 01.12.2022 г. от длъжностни лица при група „Миграция“
е извършена проверка на посочения от заявителя а. в с. Е., общ. Н. З., ул. „С.
д.“ № …. Резултатите от тази проверка са обективирани в официален документ,
свидетелстващ, че на а. не ж. н., като д. се п. р. от р. на с. Е. М.Х. с цел п., а тя и Х.Д. никога не са о.
това ж.. Самата Е. Х. е заявявала различни н. а., като само през 2022 г. три
такива – на 10.05.2022 г. в с. М., общ. С. З., на 02.08.2022 г. в с. Х., общ. С.
З. и на 25.11.2022 г. – в с. Е.. Едновременно с това от приложените по
преписката справки за п. на д. с. се установява, че след с. на г. б. на
05.02.2022 г. Х.Д. е п. в РБългария 56 дни, а Е. М.е
п. и. с. в периода от 03.03.2022 г. до 14.04.2022 г. и на 18.05.2022 г., или общо
43 дни, въпреки липсата на визови пречки. Нещо повече, в проведените интервюта
и д. заявяват, че имат н. и ж. да ж. з. в с., което се опровергава както от
резултатите от извършените проверки, така и от представените в хода на съдебното
дирене от оспорващата страна удостоверение за регистрация на н. а. ***, Г. .
На следващо място
настоящата съдебна инстанция намира, че следва да кредитира и представените
писмени доказателства от проведеното предходно идентично административно
производство пред ОД на МВР – С. З.. Макар да липсва пряка връзка между двете административноправни процедури, наличието на постановен
предходен отказ от друг териториален орган от системата на МВР индиректно сочи,
че последващото вписване на н. а. *** е н. опит за з.
на установения п. р.. Видно от съставените
в ОД на МВР – С. З. писмени доказателства, представени от ответната страна, в
хода на проведеното административно производство Е. М.Х. е заявила, че г. б. е
с. със з. и п., с цел Х.Д. да п. б. г..
Представените от
оспорващата страна писмени доказателства – удостоверение за заявен а. в н. ж. в
град Д., Г. , такова от о. и. в същия г. и справката, съдържаща данни за едно с.
п. и. РБългария касаят времеви период след издаване
на процесния акт и от друга страна, не могат да компрометират изводите на
ответния административен орган, че с. не ж. з.. В проведеното административно
производство е заявено, намерение с. да
ж. з. в с. Е., общ. Н. З., което не е подкрепено с никакви доказателства, освен
заявеният от Е. Х. н. а. в това н. м. непосредствено преди депозиране на
заявлението за п. на разрешение за п. п. от жалбоподателя.
По изложените
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че Решение
рег. № 343р-18630/16.12.2022 г. на Началник група „Миграция“ при ОД на МВР –
Сливен, с което на основание чл. 26 ал. 3 от Закона за чужденците в Република
България (ЗЧРБ) е постановен отказ за издаване на разрешение за п. п. в РБългария на Х.Д. (H. D.), г. на Р. С., род. на ***
г. по заявление вх. № 343000-14870/25.11.2022 г. по описа на ОД на МВР – Сливен
е материално и процесуално законосъобразно и съответно на целта на закона.
Подадената срещу същото жалба, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
Х.Д. (H. D.), г. на Р. С., род. на *** г. срещу Решение рег. №
343р-18630/16.12.2022 г. на Началник група „Миграция“ при ОД на МВР – Сливен, с
което на основание чл. 26 ал. 3 от Закона за чужденците в Република България
(ЗЧРБ) е постановен отказ за издаване на разрешение за п. п. в РБългария на оспорващия по заявление вх. №
343000-14870/25.11.2022 г. по описа на ОД на МВР – Сливен.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: