РЕШЕНИЕ
№ 318
гр. Благоевград, 02.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседА.е на четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210200734 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Д. М. М. с ЕГН **********, с адрес гр. С.,
ул. „П. с.“, №, ет., ап. против Електронен фиш серия К №5724449, издаден от ОДМВР
– Благоевград, с който за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП на
основА.е чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП, му е наложено административно
наказА.е "глоба" в размер на 100 лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност на атакувА.я електронен фиш,
както и че същият е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила.
Твърди се се, че обжалвА.ят електронен фиш не съдържал достатъчна
индивидуализация на мястото на извършване на нарушението. Навежда се и
несъответствие между словесното описА.е на нарушението и правната квалификация
на деянието, като предвид посоченото в електронния фиш, че деянието е извършено в
населено място, същото следвало да бъде квалифицирано като нарушение на чл.21,
ал.1 ЗДвП. Сочи се, че електронният фиш не съдържал конкретизация на мястото на
разположението на пътния знак, зоната му на действие и разположението на МППС
спрямо пътен знак Д11. Поддържа се, че липсата на отразяване в ЕФ на фабричния
номер на АТСС затруднявало установяването на неговата годност.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалвА.я
електронен фиш и се претендира присъждане на направените по делото разноски.
В проведеното пред настоящата съдебна инстанция заседА.е жалбоподателят,
се представлява от адв. М.а, която представя писмено становище, с което поддържа
въззивната жалба.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Депозира
становище, с което прави искане за потвърждаване на издадения електронен фиш и
релевира възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като служебно провери обжалвА.я акт, доводите на стрА.те и
събрА.те по делото доказателства приема за установено от фактическа страна
следното:
На 26.03.2022 г. в 11.25 ч. в област Благоевград, на път II-19, км.10 в с.Градево
с посока към гр. Банско, при максимално разрешена скорост за населено място от 50
км/ч, сигнализирано с пътен знак Д11, с мобилна радарна установка ARH CAM S с
№120ccb0 била засечена скорост на движение на МПС „Б.” с рег. № от 77км/ч (след
отчитане на допустима грешка в полеви условия 3 км) при разрешена такава - 50 км –
т.е превишение от 27 км/ч.
Автомобилът бил регистриран като собственост на Д. М. М. с ЕГН
**********.
Въз основа на тези данни на 29.03.2023 г. от ОДМВР- Благоевград е издаден
електронен фиш серия К № 572449 срещу Д. М. М. с ЕГН ********** за налагане на
глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП.
От приложения към делото снимков материал –снимка № 0005666, (заснета с
преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на
номера и комуникации тип с фабричен номер 120ccb0) се установява, че на процесната
дата – 26.03.2022 г. в 11:25:46 ч при локация с.Градево е измерена скорост на движение
от 80км/ч, като са записА. датата, часа, фиксираната скорост, разстоянието на
автомобила от техническото средство и е заснет регистрационния номер на
автомобила.
По делото е приложен и протокол рег.№1116р-2122/28.03.2022г. за използване
на АТСС по реда на чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирА. технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата.
Използваната за установяване на процесното нарушение преносима система за
контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип
ARH CAM S1 с фабричен номер 120ccb0 е одобрена и вписана в регистъра на
одобрените за използване типове средства за измерване, на 07.09.2017 г., със срок на
валидност на одобряването 07.09.2027г. Съгласно Закона за измервА.ята
периодичността на последващите проверки на видео-радарните системи е една година,
като с протокол № 95-СГ-ИСИС/26.11.2021г. е установено съответствие с одобрения
тип, както и наличието на всички необходими надписи и означения върху средството
за измерване. При извършената проверка е установена и допустимата грешка при
измерване на скоростта от 3 км/ч до 100 км/ч и от 3 % при движение със скорост над
100 км/ч.
Изложената фактическа обстановка се установява от събрА.те по делото
доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в показА.ята на
свидетеля К. и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл. 283
НПК писмени доказателства: писмо от Агенция Пътна инфраструктура, Областно
пътно управление Благоевград изх. № 11-00-187/17.06.2024 г., с приложено копие от
протокол за местоположение на пътен знак Д11 и Д12; писмо от ОД на МВР
Благоевград с регистрационен № 244000- 27431/25.06.2024 г., с приложен Сертификат
за преминато обучение от К. К., снимков материал на лист 8, справка за собственици
на превозно средство, справка за нарушител водач на лист 10, удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протокол за проверка на мобилна
система за видеоконтрол ATCC ARH CAM S1 № 95- СГ-ИСИС/26.11.2021 г., протокол
за използване на Автоматизирано техническо средство или система рег. № 1116р-
2122/28.03.2022 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., справка АИС АНД на лист 17,
2
разписка за получаване на електронен фиш от 06.05.2024 г., снимков материал на
разположение на ATCC ARH CAM S1.
Районният съд приема, че доказателствената маса в своята съвкупност напълно
изяснява възприетата фактическа обстановка.
При установяване на фактите по делото, съдът се довери на показА.ята на
свидетеля К. предвид съобрази тяхната последователност, непротиворечивост и
съответствие с приетите по делото писмени доказателства . ПоказА.ята му съдържат
информация за процедурата по установяване на нарушение с мобилна система за
видеоконтрол, като след въвеждане от страна на полицейския служител на указаната с
пътния знак максимално допустима скорост на движение, техническото средство
автоматично заснема автомобилите със скорост на движение над допустимата такава, а
генерирА.те снимки се изпращат автоматично за последващо издаване на електронен
фиш.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прие от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице, при спазване на преклузивния срок
за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН вр. чл.189, ал.8 ЗДвП. Насочена е срещу подлежащ
на съдебен контрол административнонаказателен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, по следните
съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени електронни фишове, районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основА.ята, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че атакувА.ят
електронен фиш е издаден от компетентна ОД на МВР, в рамките на предоставени й
със ЗАНН и ЗДвП правомощия.
Същият е съставен съобразно предвидените в чл.189, ал.4, изр. 2-ро ЗДвП
изисквА.я към неговото съдържА.е, и отговаря на утвърдения от Министъра на
вътрешните работи образец.
С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013г.,е
разяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и НП, но
само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по
форма, съдържА.е, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изисквА.ята
за форма, съдържА.е, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирА. в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Процесуалната законосъобразност на издадения електронен фиш е обусловена от
съответствието му на предвидените със специалната разпоредбата на чл.189, ал. 4
ЗДвП изисквА.я.
Съобразно цитираната разпоредба, електронният фиш следва да съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на
чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описА.е на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на
доброволното й заплащане.
Всички тези реквизити се съдържат в атакувА.я пред настоящия съд
3
електронен фиш, като описА.ето на мястото на извършване на нарушението е
направено по начин, с който се създава необходимата яснота, гарантираща
упражняване правото на защита на санкционираното лице, като е посочена както
разрешената скорост, така и установената такава на движение на процесното МПС.
От направеното в електронния фиш описА.е на нарушението ясно се
установява, че същото е извършено на път II-19, км.10 в с. Градево, като посоката на
автомобила е била към гр. Банско. Ясно е посочено и че максимално разрешената
скорост на движение е била определената за населено място такава от 50км/ч, което
обстоятелство се доказва от представените от Областно пътно управление –
Благоевград документи и пътни схеми.
От представената от наказващия орган справка от информационните фондове
на МВР се установява, че обжалвА.ят електронен фиш е издаден на 29.03.2022 г.,
поради което е издаден в регламентирА.те с чл.34 ЗАНН срокове.
В случая е съставен и предвиденият с чл.10 на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. Протокол от използване на АТСС, в който е вписано, че нарушението е
установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с фабричен
номер 120ccb0, което съответства на отразеното в приложеното по делото копие от
разпечатка от снимка. Протоколът съдържа регламентирА.те с чл.10 на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015г. реквизити, като е отразено мястото за контрол. В случая
предвид това, че техническото средство е позиционирано на участък от пътя и е било в
стационарен режим на използване/означено в протокола/, не е било необходимо да
бъдат попълвА. графите за начало на участъка, край на участъка и номер на служебния
автомобил, които се попълват когато се извършва контрол с мобилно АТСС
/монтирано върху автомобил/, във време на движение, какъвто не е настоящият случай.
Наредбата не съдържа изискване Протоколът да се състави в деня на
използването на АТСС, като липсата на попълнени данни за свалените брой статични
изображения/видеозаписи от АТСС и къде се съхранява информацията, макар и
процесуално нарушение не представлява съществено такова, че да предпостави отмяна
на издаденият електронен фиш.
Приложена е и снимка на разположение на АТСС ARH CAM S1 с №12ccb0 на
26.03.2022 г., от часа на която се установява, че е направена в 10.46ч. на 26.03.2022 г.,
което попада в часовия диапазон за неговото използване, отразен в съставения
Протокол.
На следващо място от Удостоверение № 17.09.5126 от 07.09.2017 г. и протокол
№ 95-СГ-ИСИС/26.11.2021 г. от проверка, съдът установи вида, типа, техническата
годност и изправност на техническото средство. От посочените писмени
доказателства, се установява, че техническо средство ARH CAM S1 с фабричен номер
120ccb0 представлява преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено
разпознаване на номера и комуникации.
Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и
на нарушител, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Задължително условие за санкционирането с електронен фиш
е нарушението да е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, т.е.
нарушението да е установено без човешка намеса, за да се избегне субективният
човешки фактор.
С публикувА.те в ДВ бр.19 от 13.03.2015 г. изменения на ЗДвП, законът е
съобразен с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС относно използването
на мобилни камери за установяване на нарушенията на огрА.ченията на скоростта,
4
като в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП е добавен терминът "автоматизирано"
техническо средство. А съгласно § 6, т. 65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП -
"АвтоматизирА. технически средства и системи" са както стационарните системи
(прикрепени към земята и обслужвА. периодично от контролен орган), така и
мобилните технически средства, които могат да са прикрепени към превозно средство
или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.
Следователно, при мобилните системи за видеоконтрол същественото обстоятелство
след законодателните промени е независимо от присъствието му при установяване на
нарушението, контролният орган да не се намесва в работата на мобилното
автоматизирано техническо средство, а само да постави начало и край на работния
процес, което се изразява в позициониране, включване и задаване огрА.чението на
скоростта, а след преустановяване на контрола, изключване и демонтиране/ спазването
на този ред се установи и от показА.ята на св. К./. В този смисъл е са и предписА.ята
на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирА. технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата.
Предвид горното и като взе предвид обстоятелството, че използването на
мобилни технически средства е автоматизиран процес, при който намеса на
контролния орган се свежда единствено до позиционирането и настройката на
автоматизираното техническо средство, районният съд намира, че с използваната в
случая мобилна система законосъобразно е установено процесното нарушение.
Ето защо при спазването на законово предвидените изисквА.я изцяло
законосъобразно установеното с мобилната система нарушение е санкционирано чрез
електронен фиш.
Съдът намира за основателно поддържаното от жалбоподателя оплакване за
неправилна правна квалификация на санкционираното нарушение.
В случая предвид това, че описА.ят в електронния фиш знак Д11 не въвежда
огрА.чение на скоростта извън предвидената с чл.21, ал.1 ЗДвП, неправилно
нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП. При така направеното
описА.е на нарушението, съдържащо се в електронния фиш, коректната правна
квалификация на нарушението е чл.21, ал.1 ЗДвП.
Така констатирА.ят пропуск обаче не предпоставя отмяна на санкционния акт
предвид предоставеното с чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН правомощие на съда да
преквалифицира описаното в НП/електронен фиш изпълнително деяние, когато се
налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
В настоящия случай, доколкото липсва съществено изменение на
обстоятелствата, при което е било извършено нарушението, въззивният съд разполага с
възможността да преквалифицира нарушението като такова по чл.21, ал.1 ЗДвП, като
приложи закон за същото нарушение.
От представената снимка № 0005666/26.03.2022 г. е видно, че измерената
скорост на движение на управлявА.я от жалбоподателя автомобил е била 80 км/ч, в
който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3км/ч, поради което коректно
във фиша е отразена скорост от 77 км/ч. При издаване на обжалвА.я електронен фиш,
административнонаказващият орган е съобразил т.нар."толеранс", като
инкриминираната скорост е намалена на 77км/ч, и е отчетено превишение от 27км/ч, за
което превишение е санкциониран жалбоподателят.
На следващо място от представените по делото от Областно пътно управление
5
- Благоевград писмени документи се установява, че към 26.03.2022 г. на път I
„Благоевград – Сандански-Кулата“ на км 8+700 (1300 м преди мястото на нарушението
в посока гр. Банско) е поставен пътен знак Д11- „Начало на населено място “, а на
км.10+110 (110м преди мястото на нарушението в посока гр. Симитли) – пътен знак
Д12 „Край на населено място“. Ето защо мястото, където е засечена скоростта на
движение на автомобила на жалбоподателя, несъмнено попада в населено място,
надлежно обозначено с пътен знак Д11, в което населено място максимално
разрешената скорост за движение е 50 км/ч.
Същевременно отразеното в приложената снимка от използването на АТСС,
показА.ята на полицейския служител и приетите пътни схеми и писмо от ОПУ
установяват, че скоростта на движението на л.а. е установена в участък от пътя, за
който е било валидно определена максимално допустима скорост за населено място от
50км/ч.
Тук е мястото да се отбележи, че параметрите и техническите възможности на
използваното АТСС предоставят възможност за изключително точно определяне на
автомобила, чиято скорост е засечена като надвишаваща въведената максимално
допустима. Маркерите в средата на стрА.те на изображението показват, че в момента
на заснемане на изображението лазерният лъч е измервал скоростта на преминаващото
превозно средство определено от пресичането на тези маркери. В настоящия случай
посочените маркери се пресичат именно върху изображението на л.а. , поради което
въззивната инстанция намира за установено по безспорен начин, че измерената с
АТСС превишена скорост касае именно л.а.
Съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 ЗДвП, собственикът или този, на когото
е предоставено моторното превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение, като собственикът се наказва с наказА.ето, предвидено за извършеното
нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. В
случай че различно от собственика лице е управлявало автомобила, разпоредбата на
чл. 189, ал.5 ЗДвП, предоставя на жалбоподателя възможност в 14-дневен срок след
получаване на електронния фиш, да подаде писмена декларация до териториалната
структура на МВР с данни за лицето, извършило нарушението и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
С разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП законодателят е въвел законова
презумпция, че при неподаването на писмена декларация с данни за лицето,
извършило нарушението в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш от
собственика, същият се смята за извършител на констатираното с електронния фиш
нарушение. Предвид тази презумпция, за административнонаказващия орган не
съществува задължение да издирва лицето, управлявало засечения с техническо
средство лек автомобил.
В изпълнение на чл. 189, ал. 5 ЗДвП, наказващият орган е изпратил
електронния фиш на лицето по чл. 188, ал. 1 ЗДвП, като в него изрично е указана
възможността за подаване на посочената по-горе декларация.
В конкретния случай, жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му
с чл.189, ал.5 ЗДвП възможност да обори пред административнонаказващия орган
законовата презумпция, поради което правилно е ангажирана отговорността му като
собственик на лекия автомобил.
Предвид горното, районният съд намира, че въз основа на събрА.те по делото
доказателства по несъмнен начин се установява, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.21, ал. 1 ЗДвП, според
който при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
6
забранено да превишава скорост от 50 км/ч в населено място.
От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, като деецът
е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасните последици и пряко ги е целял.
Управлението на МПС с превишена скорост е санкционирано с разпоредбата
на чл. 182, ал.1, т. 4 ЗДвП, според която при превишаване от 21 до 30км/ч в населено
място се налага глоба от 100 лв. Ето защо при установеното в случая превишение от
27км/ч., правилно е определена наложената глоба в размер на 100 лева. Предвид
абсолютно определения от законодателя размер на санкцията, съдът не следва да
обсъжда въпроса за евентуалното му ревизиране.
Съобразявайки гореизложеното и доколкото по делото по безспорен начин се
установи, че жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1
ЗДвП, съдът приема, че жалбата се явява частично основателна, поради което и на
основА.е чл.63, ал.7, т. 1 ЗАНН обжалвА.ят електронен фиш следва да бъде изменен
единствено по отношение на правната квалификация на нарушението.
При този изход на делото право на разноски възниква за въззиваемата страна,
която обаче не е претендирала такива в установения за това срок, поради и което и не
следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основА.е, чл. 63, ал.7, т.1 ЗАНН Районен съд –
Благоевград, НО, 7-ми състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Електронен фиш серия К №5724449, издаден от ОДМВР –
Благоевград, с който на Д. М. М., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „П.“, №, ет., ап.
за извършено нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 ЗДвП на основА.е чл.189, ал.4, вр.
чл.182, ал.1, т.3 ЗДвП е наложено административно наказА.е "глоба" в размер на 100
лева като ИЗМЕНЯ правната квалификация на нарушението от чл.21, ал.2 вр. ал.1
ЗДвП на чл.21, ал.1 ЗДвП, като ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №5724449,
издаден от ОДМВР – Благоевград в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК
пред Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от стрА.те.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
7