ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260028
20.08.2020 г., град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесети
август 2020 година, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА
МАВРОДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
БОРЯНА ХРИСТОВА
като
разгледа докладваното от мл. съдия Христова ч.гр.д. №1461 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба, подадена от К.Д.С. чрез адв. П.К. против
Определение №1584/19.06.2020 г., постановено по гр. дело №1584/2020 г. по описа
на PC Стара Загора, с което е оставена без уважение молбата на К.Д.С. на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на такси и
разноски по посоченото дело.
Жалбоподателят излага твърдения, че постановеното
определение е неправилно, като се моли настоящата инстанция да отмени същото,
като постанови друго, с което ищцата да бъде освободена от заплащане на
държавна такса и разноски по делото.
Съдът, като взе предвид направените в частната жалба
оплаквания и данните по първоинстанционното дело, намира за установено
следното:
Частната жалба е допустима, с оглед подаването ѝ в
предвидения от закона срок, от процесуално легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване на постановеното определение и против подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Производството по делото пред PC Стара Загора е
образувано по искова молба, подадена от К.Д.С. чрез адв. П.К. ***, с която са
предявени искови претенции с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 45 от ЗЗД с
цена на иска 1000 лева, частичен иск от 30000 лева.
В исковата молба е направено особено искане: на основание
чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът да освободи ищцата от заплащане на държавна такса и
разноски по делото.
С
разпореждане съдът е указал на ищцата да уточни за какъв период се отнасят
получаваните доходи от сезонна работа и да представи доказателства за тези
доходи. Разпореждането е връчено на процесуалния представител на ищцата на 08.06.2020
г. Молба с уточнения е изпратена на 12.06.2020 г., но е била адресирана до ОС
Стара Загора и е постъпила в РС Стара Загора на 23.06.2020 г. В нея се прави
уточнение, че единственото средство за издръжка на ищцата е от сезонна работа с
доход 2000 лева годишно, като същата работи почасово и няма трудов договор. С
обжалваното определение районният съд се е произнесъл по това искане на
19.06.2020 г., като е приел, че ищцата не е доказала по изискуемия от
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК начин, че не разполага със свободни
парични средства, за да внесе държавна такса и разноски по делото. В мотивите
си районният съд е посочил, че с представената декларация за имуществено
състояние не могат да се установяват доходите на страната, а в дадения от съда
срок ищцата не е направила уточнения и не е представила доказателства за
доходите си.
Въззивният съд не споделя тези изводи на решаващия
районен съд.
Съгласно нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК, такси и
разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато
от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, като при тази преценка се
вземат предвид доходите на лицето и неговото семейство, имущественото му
състояние удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние,
трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства.
В представената от ищцата декларация за материално,
имотно и семейно състояние същата е декларирала, че не притежава недвижимо
имущество, моторни превозни средства, влогове, както и че не реализира доходи
от заплата, наеми и др. Декларирала е, че източникът на издръжката ѝ е
сезонна работа, от която получава 2000 лева. Декларирала е още, че има четири
непълнолетни деца, които издържа.
В своевременно подадена молба ищцата е уточнила, че единственото
средство за издръжката ѝ е от сезонна работа с доход 2000 лева годишно,
работи почасово и няма трудов договор.
Според
разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по съответното производство
не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат
достатъчно средства да ги заплатят. Съдът е длъжен да извърши преценката въз
основа на представените доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и
други установени по делото обстоятелства, които са относими към възможността за
изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. При тази преценка
съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го
съпостави с пълния размер на дължимата се държавна такса, за да прецени дали
страната разполага с достатъчно средства за заплащането ѝ. Преценява се
дали конкретно дължимият размер на съдебната такса или на разноските, които трябва
да се внесат, практически би лишил страната от достъп до правосъдие, като
преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или
разноските и с оглед конкретните обстоятелства, които препятстват възможността
на страната да изпълни задълженията си по внасянето им. Въпреки че
освобождаването от такси и разноски е поставено изцяло в зависимост от
преценката на съда, последният следва да съобрази всички посочени по-горе
обстоятелства.
В
настоящия случай, видно от посочената декларация за материално и гражданско
състояние и уточненията към нея, жалбоподателката не притежава имущества,
реализира доход от сезонна и почасова работа, полага грижи за издръжката на
четири непълнолетни деца. От така изложените факти може да се направи
категоричен и обоснован извод, че към момента на подаване на исковата молба, с
която в настоящия случай е отправена молбата по чл. 83, ал. 2 от ГПК, са налице
всички предпоставки за уважаване на молбата и освобождаването ѝ от
заплащане на държавна такса и разноски за водене на гражданско дело, тъй като
тя не разполага със средства за заплащането им.
С
оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че е налице хипотезата на чл.
83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и
разноски по делото. Въз основа на представените писмени доказателства,
настоящия състав намира, че частната жалбоподателка е затруднена материално и
поради тази причина няма да може да упражнява за в бъдеще процесуалните си
права, ако не бъде освободена от заплащането на държавни такси и разноски по
делото. Оставянето на молбата за освобождаване от внасяне на държавна такса и
разноски без уважение, при така установеното материално положение на ищцата, би
означавало прекратяване на производството по делото, респ. отказ от правосъдие,
което е недопустимо.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че следва
да отмени обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да
постанови друго по същество, с което бъде освободена ищцата К.Д.С. от внасяне
на такси и разноски по делото при условията на чл. 83, ал. 2 от ГПК.
Водим от изложеното, ОС Стара Загора
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ
Определение №1856/19.06.2020 г., постановено по гр. дело №1584/2020 г. по описа
на PC Стара Загора, с което е оставено без уважение искането на К.Д.С. чрез
адв. П.К. за освобождаване от внасяне на държавна такса и разноски по
производството по искова молба, по която е образувано гр.д. №1584/2020 г. по
описа на PC Стара Загора, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА ищцата К.Д.С., ЕГН **********, чрез адв. П.К.
от внасяне на такси и разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: