Р Е
Ш Е Н
И Е № 260013
Гр. Сливен, 19.08.2020
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в
публично заседание на шести август през две хиляди и двадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря ЖАНИНА БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД
№ 702 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по повод жалба на Г.Д.Я. с ЕГН ********** против
НП на Началник РУ на МВР-гр. Сливен, с което на жалбоподателя на основание чл. 185
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП
и глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал.2, т.1 от ЗДвП .
Жалбоподателят, редовно призован не се явява и
не изпраща представител.
В с.з. органа, издал обжалваното
наказателно постановление не изпраща свой представител.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 19.01.2020 г. около 22,06 ч. в гр. Сливен, на бул. С. Стамболов,жалбоподателят
е управлявал автомобил БМВ 525 Д с рег.
№ А8811ВА в посока север със затъмнено с
фолио стъкло на предна дясна врата, с което са ограничени прозрачността му и
видимостта на водача към пътя. В хода на проверката е било установено ,че МПС не е технически оборудвано със
светлоотразителен триъгълник.
След констатиране на горепосочените нарушения жалбоподателя бил
спрян за проверка и му бил съставен АУАН и НП за нарушение на чл. 105,ал. 1 от ЗДвП като на основание чл. 185 от ЗДвП
му е
наложена глоба в размер на 20 лв.и за нарушение на чл. 139,ал. 2 т. 1 от ЗДвП като на основание чл. 185 от ЗДвП му е глоба в размер на 20 лв.
Въз основа на събраните по делото доказателства,
преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е
допустима, а разгледана по същество основателна.
Съгласно
разпоредбата на чл. 105, ал.
1 от Закона за движение по пътищата в редакцията й към момента
на извършване на нарушението, съставяне на акта и издаване на НП се забранява
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността
им.
При
издаване на обжалваното НП е допуснато нарушение по чл. 42, т. 3 и чл. 57, т. 5
от ЗАНН.
Съгласно
цитираната по-горе разпоредба на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП са предвидени състави
на две отделни административни нарушения.При първото предложение на чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП видимостта през стъклата на автомобила е ограничена поради
поставяне, например, на предмети, непозволяващи на водача да възприема пътя
и/или останалите участници в движението в пълен обем. Съгласно второто
предложение е намалена прозрачността на стъклата на автомобила, например, чрез
поставяне на тъмно фолио.
Видно от акта в същия е посочено, че
е ограничена видимостта,а в скоби е посочено ,че е намалена видимостта , което
представлява нарушение по първото предложение и съответно по второто на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП. Същото описание е
допуснато в НП ,като по този начин за жалбоподателя е останало невъзможно да разбере в какво
точно се изразява нарушението му и да организира защитата си . Същото
противоречие е налице и при описване на обстоятелствата във
връзка с нарушението , като видно от АУАН и НП , в обстоятелствената част и на
двата акта е посочено ,че се касае за затъмнено с фолио стъкло ,докето е довело
до ограничени прозрачност и видимост на водача.
Констатираните неточности в описанието на извършеното нарушение в АУАН и
НП винаги рефлектират върху правото на защита на жалбоподателя, лишавайки го от
възможността да разбере какво точно нарушение е извършил. Поради което
обжалваното НП се явява процесуално незаконосъобразно.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че при издаване на обжалваното НП
наказващият орган не е преценил, че забраната за намаляване прозрачността на
стъклата на автомобилите не е абсолютна, поради което неправилно е приложил и
материалния закон. С измененията на ЗДвП (ДВ, бр. 101 от
Видно
от събраните по делото гласни и писмени доказателства такова техническо средство за измерване
светопропускливостта не е използувано като затъмнението е установено визуално чрез оглед, без да са
извършени съответни измервания с техническо средство за степента на това
затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача
до степен над допустимата по закон. Посоченото нарушение на материалния закон
съставлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП.
Съдът
счита ,че в останалата му част НП следва също да бъде отменено ,доколкото приема
за основателно възражението за наличие на маловажност на извършеното.
Безспорно се
установи, че жалбоподателят не е могъл да представи светлоотразителен
триъгълник , с което безспорно е нарушил разпоредбата на чл. 139,ал. 2 т. 1 от
ЗДП ,но видно от НП ,в същото липсва произнасяне на АНО относно основанията за
наличие или липса на маловажност. Налице е общо изявление без същото да
конкретизира , кое от двете деяния обвързва, поради което следва да се приеме
,че липсва такова.
Поради гореизложеното ,съдът приема ,че макар
формално действията на жалбоподателя да
покриват състава на нарушението ,не следва да бъде ангажирана административната
му отговорност ,поради наличие на маловажност
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В тази връзка ,съдът
счита ,че неприлагането от страна на АНО
на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН ,при налични
предпоставки за това налага отмяна на НП ,поради противоречието му със
закова / в този смисъл ТР№1/2007г. на ВКС , ОСНК по ТНД№ 1/07г. на ВКС/.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НП № 20-0804-00193/14.02.2020
г. на Началника на РУ на МВР-гр. Сливен, с което на Г.Д.Я. с ЕГН **********,***,
с което му е наложена глоба на основание чл. 185 от ЗДвП в размер на
20 лв. за нарушение на чл. 105, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лева за нарушение на чл. 139, ал.2, т.1
от ЗДвП като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на
МВР- Сливен да заплати на Г.Д.Я. с ЕГН ********** направените разноски в настоящото производство в размер
на 300лв.,представляващи възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд-гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :