№ 23
гр. Ловеч, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. Д.
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20224310200434 по описа за 2022 година
С наказателно постановление №22-0906-000369 от 10.05.2022 година на Деян Петров
Давидов, Началник Група в сектор ПП при ОД МВР Ловеч, упълномощен с МЗ № 8121з –
1632/02.12.2021 година са наложени на С. И. К., ЕГН ********** от гр. Ловеч, на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в размер на 1000,00 /хиляда/ лв. и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за 12 месеца, и на основание
Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки, за това,
че за това, че на 14.04.2022 г. в 01:18 часа, в гр. ЛОВЕЧ на ул. „ТРЕТИ МАРТ“ като Водач
на лек автомобил, ******, БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: до номер 41, с посока на
движение към площад Автогара, управлява лек автомобил **** с регистрационен номер
***** собственост на П. К.а И.а с ЕГН ********** от гр. Ловеч, под въздействието на
алкохол. Същото е установено в 01:25 ч. на 14.04.2022 г. с техническо средство Алкотест
Дрегер 7510 с фабричен номер ARNA-0114 като проба номер 2568, отчете 0.81 / нула цяло
осемдесет и едно / промила алкохол в кръвта чрез метода на издишания въздух. Издаден
талон за изследване с бланков номер 105833 и осем броя стикери за валидност и сигурност
на пробата с номер А 039795., с което е извършил:
1. УПРАВЛЯВА МПС, ТРАМВАЙ ИЛИ САМОХОДНА МАШИНА С
КОНЦЕНТРАЦИЯ НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА НАД 0.8 НА ХИЛЯДА ДО 1.2 НА ХИЛЯДА
ВКЛЮЧИТЕЛНО., с което виновно е нарушил/а чл.5 ал. 3 т.1 от ЗДвП;
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С. И. К., който
го обжалва в срок чрез адв. А. М. от ЛАК, и излага, че Наказателното постановление е
неправилно, противоречи на закона и е необосновано. Считам, че издаденото наказателно
постановление е в противоречие с разпоредбите на чл.20, ал.1 от ЗАНН. Излага, че
наказващият орган е бил длъжен да изясни всички обстоятелства, касаещи констатираното
нарушение, дали се касае за умишлено деяние и да представи доказателства за тях. Счита, че
липсва умисъл от негова страна за извършване на нарушение. Излага, че на 14.04.2022 год.
около 01,00 часа тръгнал от гаража на фирма „Феникс" с автомобила на свой познат, който
бил с него като отивали към дома му за да го прибере. Движел се с лек автомобил „****", с
1
per. ***** в гр. Ловеч, по ул. „3 ти март", когато в района на пешеходната пътека до
аптеката на разклона за кв. „Червен бряг" го спрели за проверка. В хода на проверката го
тествали за алкохол, като се наложило пет пъти да надува дрегера. Първите четири пъти
дрегера нищо не показал. Полицая му казал, че ще излезе от патрулния автомобил и ще
пробва отново. Едва тогава дрегерът, с който го пробвали отчел 0,81, при което той им
казал, че това не може да е вярно защото бил изпил само две бири и то от 18,30 часа на
предния ден до 12,00 часа на 14.04.2022 год., че чакал само приятеля му, за да се приберат
тъй като цял ден бил на път и на следващата сутрин също щял да пътува. Излага, че е
професионален шофьор и много се пазел. Поискал да му издадат талон за кръвна проба,
защото бил сигурен, че техническото средство, с което го били пробвали не е изправно или
не е отчело правилно. Излага, че му дали талон и 30 минути, за да стигна до болницата, като
те караха пред него, а той се качил в автомобила и с него отишъл до болницата. Там имало
други полицейски служители, които знаели, че отива да даде кръв. Отишъл точно в
указаното време, влязъл вътре във входа на спешна помощ, където почукал на вътрешната
врата. Отворила му жена, но когато влязъл в първото помещение го пресрещнал мъж със
зелени дрехи, когото познавал визуално и го попитал, какво става. Обяснил, че иска да даде
кръв. Той седнал зад бюрото с компютъра и започнал да го разпитва за негов мотор. Държал
го там 5-10 минути, след което му казал и аз исках да купя този мотор, но ти не ми го даде
на мен и времето ти изтече няма да ти вземем кръв. Излага, че погледнал часовника си било
02,13 часа и му казал, „времето ти изтече с 3 минути.“. Излага, че се оплакал отвън на
полицаите и те му казали, че има дете със спешен случай и може би заради това са му
отказали. Искал поне да се запише, че се е явил и че отказват да му вземат кръвна проба.
Полицаите му казали, че вътре трябвало да го напишат, върнал, почукал на вратата с топка,
където се показало високо младо момиче, което му казало, че няма да го пусне и че няма
повече работа там. Подал жалба до Директора на МБАЛ гр. Ловеч, на която все още нямал
отговор. Подал жалба в РУ Ловеч и в тридневния срок подал писмено възражение. Във
връзка с проверката дори не била извършена проверка, от която щяло да се установи, че
няма от негова страна умисъл за извършване на нарушение. Счита, че техническото средство
е неизправно, още повече, че модела посочен в АУАН и НП давал грешки, които били
описани в техническите му характеристики, като имало специална Наредба за контрол на
техническите средства, в която било описано, че този модел дава 5 процента отклонение,
което означавало, че дори и да е имало някакво количество алкохол в издишания въздух той
е щял да е под 0,8 промила. Счита, че са налице и предпоставките за прилагане на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, а в обжалваното наказателно постановление, дори не било
посочено въз основа на какво наказващия орган е приел, че не е налице маловажен случай
по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В откритото съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
За него се явява адв. А. М. от ЛАК, която излага, че поддържа всички свои възражения,
които е изложила в жалбата. Излага, че липсва какъвто и да е умисъл за извършване на
нарушението от доверителят и, че същия е бил възпрепятстван да даде кръвна проба, което
е щяло да установи твърдението му, че не е употребил алкохол. Излага, че според Наредба
№1/2017 год. времето за явяване на нарушителя в населено място е до 45 мин. макар и по
талон да са му били дадени само 30 мин. за явяване той е бил в рамките на посоченото време
и невземането на кръвна проба е било по независещи от него причини. Излага, че
служителите на СП нямат правомощия да отказват вземане на кръвна проба. Моли съда да
вземе предвид, че дори и да се приеме, че при отказа да му бъде взета проба има някакво
виновно поведение от страна на жалбоподателя, то при издаване на НП не е взета предвид
Наредбата за средствата за измерване, в която имало 5 % толеранс от измерената стойност,
което при 0.8 промила, след приспадане на 5 % толеранс е ненаказуемо. Предвид
изложеното моли съда да отмени издаденото НП като неправилно и незаконосъобразно като
присъдите на доверителят и направените по делото разноски.
2
Ответникът – Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпращат
представител. Със съпроводителното писмо, с което преписката е представена в РС Ловеч е
направил искане съдът да остави жалбата без последствие и да потвърди наложеното
наказание. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, е направил искане и съдът съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, да присъди разноски в
минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От събраните по делото писмени доказателства и показанията на свидетелите Ц. С.
Х., И. А. С., С. И. Т., Б. К. К., П. А. К., Г. И. Г., както и от становището на процесуалния
представител на жалбоподателят, съдът приема следната фактическа обстановка:
На 14.04.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с
бл. GA №544131 от св. Ц. С. Х., в присъствието на св. И. А. С. срещу С. И. К., ЕГН
********** от гр. Ловеч, за това, че на 14.04.2022 г. в 01.18 часа в ГР. ЛОВЕЧ, УЛ. ТРЕТИ
МАРТ, при следните обстоятелства: до номер 41, с посока на движение към площад
Автогара, управлява лек автомобил **** с регистрационен номер ***** собственост на П.
К.а И.а с ЕГН ********** от гр. Ловеч, под въздействието на алкохол. Същото е установено
в 01:25 ч. на 14.04.2022 г. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с Фабричен номер
ARNA-0114 като проба номер 2568, отчете 0.81 / нула цяло осемдесет и едно / промила
алкохол в кръвта чрез метода на издишания въздух. Издаден талон за изследване с бланков
номер 105833 и осем броя стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А 039795, с
което виновно е нарушил: чл. 5 ал. 3 т. 1 пр. 1 от ЗДвП - УПРАВЛЯВА МПС, ТРАМВАЙ
ИЛИ САМОХОДНА МАШИ НА С КОНЦЕНТРАЦИЯ НА АЛКОХОЛ В КРЪВТА НАД 0.8
НА ХИЛЯДА ДО 1.2 НА ХИЛ ЯДА ВКШЧИТЕЛН0. От нарушението имуществени вреди
не са претърпени. С акта са иззети като доказателства СУМПС: *********, Контролен
Талон : 6673772. В акта в графа „възражения” е вписано „нямам възражения“. Въз основа на
АУАН е издадено обжалваното НП.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят е подал писмено възражение срещу
съставяният му АУАН с доводи, че не е извършил вмененото му нарушение.
По разпореждане на Началника на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, видно от
приложените писмени доказателства е извършено обстойно разследване по възражението, в
следствие на което Наказващият орган изцяло възприел установената от контролните органи
фактическа обстановка и издал атакуваното НП, отразявайки в него като нарушение: "
управлява лек автомобил **** с регистрационен номер ***** собственост на П. К.а И.а с
ЕГН ********** от гр. Ловеч, под въздействието на алкохол. Същото е установено в 01:25
ч. на 14.04.2022 г. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с Фабричен номер ARNA-
0114 като проба номер 2568, отчете 0.81 / нула цяло осемдесет и едно / промила алкохол в
кръвта чрез метода на издишания въздух. Издаден талон за изследване с бланков номер
105833 и осем броя стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А 039795“.
По жалба на жалбоподателят е била образувана и пр. пр. №2014/2022 г. по описа на
РП Ловеч, ТО Луковит, като с Постановление от 13.07.2022 г. за отказ да се образува ДП,
наблюдаващия прокурор е отказал да образува ДП. Същия е обърнал внимание на ЦСМП
Ловеч и всички филиали за стриктно спазване на разпоредбите на НАРЕДБА № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, а освен това е постановил Постановлението да
се изпрати на ЦСМП Ловеч за преценка наличието на основание за дисциплинарна
3
отговорност и запознаване на всички служители ангажирани с прилагане на Наредбата за
нейното спазване. Видно от мотивите на наблюдаващия прокурор изложени в цитираното по
– горе Постановление, в хода на проверката били от една страна налице твърдения от
жалбоподателят и придружаващото го лице, че е бил навреме в мястото указано за даване на
пробата, но му било указано да изчака, поради наличието на спешен случай и така се
стигнало до изтичане на времето, а от друга, че от писмените обяснения дадени от екипа,
който е бил на работа и полицейския служител – Г. Г. се установявало, че явяването на
жалбоподателят в отделението е било извън упоменатия в талона срок. При тези данни
наблюдаващия прокурор е приел, че не може да се прецени обективно какво е било
действителното положение, но че било факт, че явяването на лицето не било
документирано, което правило възможно лицето да се е явило в посоченото време и
наистина да са били налице обективни причини за вземане на пробата в точния час – чл.15,
ал.5 от Наредбата, както и че е възможно да се е явил и извън срока по чл.15, ал.6. Приел е,
че посочените разпоредби не са спазени, което обстоятелство само по себе си не
съставлявало престъпление, а било основание за преценка от страна на работодателя за
налагане на дисциплинарно наказание.
Жалба от страна на жалбоподателят във връзка със случилото се в СО при МБАЛ
Ловеч е била подадена и до Директора на МБАЛ „Проф. Д-р Параскев Стоянов“ АД гр.
Ловеч, в хода на която проверка не са били констатирани нарушения от страна на служители
на СО при МБАЛ Ловеч.
Съгласно чл. 15, ал. 5, изречение 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, вземането на кръв и урина за изследване за концентрация на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва в срока за
явяване, определен в талона за изследване. В случая, жалбоподателят, с оглед събраните по
делото доказателства се установява, че не се е явил в медицинското заведение в
предоставения му с медицинския талон срок от 30 минути, като съдът намира за
неоснователни и недоказани възраженията, че се е явил навреме, но закъснението от 3
минути е било поради независещи от него причини, екипа на СО е имал в момента друг
спешен случай и е следвало да бъде допуснат до направата на изследване. Вярно е, че
разпоредбата на чл. 15, ал. 5, изречение 2 от Наредбата, гласи: "При невъзможност на
лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност за вземане на кръв за
изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1 отразява причините
за забавянето и часа на вземането. " Т. е. предвидена е хипотеза, в която да се вземе кръв
след определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност да се вземе
навреме. По делото обаче, съдът намира, че не са установени обстоятелства, които да са
препятствали лицето да се яви в медицинското заведение в указания му с талона за
изследване срок. Съдът намира, че законосъобразно е определено и времето за явяване в
лечебното заведение. Жалбоподателят е бил спрян за проверка в гр. Ловеч на ул. „Трети
март“ до номер 41, с посока на движение към площад Автогара, което е в близост до МБАЛ
Ловеч и даденото му в талона време е достатъчно дори и при пешеходно придвижване до
лечебното заведение. Съдът намира, че в хода на делото не се доказаха твърденията на
жалбоподателят, че причината за закъснението при посещение в СО при МБАЛ Ловеч се
дължи на служител на болничното заведение, описан в жалбата като лице „със зелени
дрехи“, което лице го задържало 5-10 минути, обяснявайки му, че искал да купи мотор,
който той преди време продавал, но тъй като не му го продал и те нямало да му вземат кръв,
4
като едва в 02.13 ч. погледнал часовника си и му казал, че времето му е изтекло с 3 минути.
Съдът счита, че доказателства в тази насока по делото не се събраха. При установената по
делото фактическа обстановка, съдът намира, че не са налице основания наказания да черпи
права от собствената си пасивност и отказ за участие в процедурата чрез даване на проби за
медицинско изследване. Непреодолима пречка за вземането на проба и при заявено желание
от дееца за това не се установи по делото. Съдът приема разгледаните възражения за
неоснователни и почиващи на опита на жалбоподателя манипулативно да пресъздаде
случилите се обстоятелства, откъдето да черпи неследващи му се права предвид съзнателния
му отказ от даване на кръвна проба за медицинско изследване.
Продължителността на закъснението за даване на кръвната проба е без значение за
приложимостта на фикцията по чл. 15, ал. 6 от Наредба № 1 от 19.07.2017 година. Според
императивната разпоредба на чл. 15, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. вземането на
кръв и урина за изследване за алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, както
е посочено и по - горе се извършва в срока за явяване, определен в талона за изследване.
При невъзможност на лицето да предостави проба урина и/или при обективна невъзможност
за вземане на кръв за изследване в посочения срок медицинският специалист по чл. 12, ал. 1
отразява причините за забавянето и часа на вземането. От анализа на цитираната правна
норма се налага извод, че невъзможността за предоставяне на проба в указания в талона за
медицинско изследване срок следва да е по обективни причини, които трябва да бъдат
отразени от медицинския специалист в съставения протокол, отразяващ резултатите от
извършеното изследване. В случая правилно такова отразяване не е направено, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установяват такива обективни причини. Напротив,
от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства се установява, че на
жалбоподателят е даден съобразен с предвиденият в нормата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба
№ 1 от 19.07.2017 г. срок от 30 минути за явяване в мястото за извършване на изследването.
В същата алинея на чл. 15 от Наредбата е предвидена хипотеза, в която да се вземе кръв
след определеното време, но само при наличието на обективна невъзможност да се вземе
навреме. По делото обаче не се установиха обстоятелства, които да са препятствали
жалбоподателят да се яви в медицинското заведение, в указания срок. След като не е бил
съгласен с показанията на техническото средство жалбоподателят е бил длъжен да положи
необходимата грижа да се яви навреме, за да обори с изследване оспорените от него
показания. Никъде в Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не е указано,
че закъснелите за изследване за концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични средства или техни аналози лица подлежат на задължително регистриране,
поради което възражението на жалбоподателят, че му е нарушено правото на защита, като
не е отразено явяването му във водената медицинска документация на СО при МБАЛ Ловеч
се явява неоснователно. Няма данни по делото, които да създават съмнения относно
обективността и безпристрастността на медицинските лица, които са били на работа в СО
при МБАЛ Ловеч на 14.04.2022 г., както и освен голословните твърденията на
жалбоподателят не са налице данни, които да сочат на наличието на мотив да откажат на
жалбоподателят да му вземат кръвна проба за изследване.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта
за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение
и от събраните доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.8 на хиляда – 0.81 промила установено с техническо средство Алкотест 7510 с фабр. №
ARNA - 0114. За да е осъществено деянието по чл.5, ал.3, т.1 във вр. с чл.174, ал.1, т.2 от
ЗДвП, следва да е налице наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да
бъде над 0,8 на хиляда до 1.2 на хиляда, включително. Освен това законодателят изисква
това количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от министъра на
5
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието /чл. 174,
ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът, установен в НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози, съгласно чл.1, ал.3 на която „Концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване
съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсикологични изследвания.“ От доказателствата по делото е видно, че употребата на
алкохол от жалбоподателя е установена посредством техническо средство - Алкотест 7510 с
фабр. № ARNA - 0114.
При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са
допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН.
АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта и в
НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване,
обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са
нарушени.
АУАН е издаден от упълномощено за това лице при спазване на процесуалните
изисквания на ЗАНН и съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Наказателното
постановление е издадено в съответствие с административно – производствените правила от
лице, снабдено със съответната материална компетентност за това-съгласно представената
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР.
Правната квалификация по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
Съдът намира, за установено по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят
е осъществил от субективна и обективна страна състава на административно нарушение по
чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП във връзка с чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, установена с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в
кръвта му чрез измерването му в издишвания въздух. Налице са всички изискуеми от ЗДвП
основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. За да достигне до
този извод, съдът съобрази също и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съобразно която
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила за съдържащите се в
тях обстоятелства до доказване на противното.
Преценявайки поотделно и в съвкупност доказателствата по делото и имайки
предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че наказващият орган е
приложил правилно материалноправния закон като е приел, че е налице нарушение по
смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и е санкционирал жалбоподателя позовавайки се на
санкционната разпоредба на чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП. Концентрацията на алкохол в
организма му като водач на МПС е установена съгласно законните изисквания на чл.174,
ал.4 от ЗДвП, респ., НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията
на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Констатирано е, че жалбоподателят К. като водач на МПС - е управлявал процесния л. а.,
собственост на трето лице, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0.8 на хиляда – с 0.81
на хиляда – установено чрез техническо средство - Алкотест 7510 с фабр. № ARNA - 0114.
Имайки предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът намира
нарушението за доказано.
Съдът не споделя направените от жалбоподателят с жалбата и доразвити в с.з. от
процесуалният му представител доводи и възражения, че не е извършил нарушението по
6
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, тъй като така депозираните твърдения противоречат на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. От показанията на актосъставителят и свидетелят
по акта, се установява, че са възприели именно жалбоподателят да управлява л.а. **** с
регистрационен номер *****, собственост на П. К.а И.а с ЕГН ********** от гр. Ловеч на
14.04.2022 г. в 01.18 часа в гр. Ловеч на ул. „Трети март“ до номер 41, с посока на движение
към площад Автогара, под въздействието на алкохол, което обстоятелство било установено
с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с Фабричен номер ARNA-0114, като проба
номер 2568. В хода на проверката техническото средство отчело 0.81 промила алкохол в
кръвта му чрез метода на издишания въздух. На жалбоподателят бил издаден талон за
изследване с бланков номер 105833, както и осем броя стикери за валидност и сигурност на
пробата с номер А 03979, за което обстоятелство бил съставен процесния акт. Показанията
на актосъставителят и свидетелят при установяване на нарушението, съдът кредитира, като
обективни, безпристрастни и логически последователни, още повече, че същите са поели и
наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост, а
освен това показанията на същите не се оспорват и от жалбоподателят. Безспорно от
събраните по делото доказателства, се установява, че при жалбоподателят има установено
наличие на алкохол в кръвта – 0.81 промила, установено с техническо средство Алкотест
7510 с фабричен ARNA-0114. Длъжностното лице - актосъставител е издал талон за
медицинско изследване ведно със стикери за валидност и сигурност на пробата, които са
връчени срещу подпис на жалбоподателят, с посочване да се яви в Спешно отделение при
МБАЛ Ловеч, като е посочен часа на връчване и срока, в който е следвало да се яви.
Посоченият от длъжностното лице срок за явяване е съобразен с разпоредбата на чл.6, ал.6,
т.2 от Наредбата. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не се е
явил в СО при МБАЛ Ловеч, в посочения в талона срок за изследване и правилно в акта и в
НП е вписана стойността отчетена от техническото средство. Резултатът е установен по
надлежния ред с техническо средство, като видно от Акт за установяване на
административно нарушение с бл. GA №544131, този резултат не е оспорен от нарушителя
при проверката и съставянето на посочения АУАН. При несъгласие с отчетения от
техническото средство Алкотест 7510 с фабричен ARNA-0114 резултат /отразен и в АУАН,
който К. е подписал без възражения/, същият е имал възможността да даде кръвна проба за
анализ, посредством който да опровергае показанията на техническото средство. К. сам се е
отказал от тази възможност, като е посетил болничното заведение след указания в талона
срок за изследване. При това положение, употребата на алкохол е установена по надлежен
ред, посредством показанията на техническото средство, съобразно разпоредбите на
НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози.
По делото е приложено писмено доказателство / писмо с рег. №3286р-13637,
екз.1/22.03.2022 г. на Лаборатория за проверка на СИ - л.45/ от което е видно, че описаното в
АУАН и НП техническо средство фигурира в списъка на одобрените със заповедта на
Министъра на вътрешните работи технически средства за проверка и същото е преминало
последваща проверка на 14.03.2022 г., като към датата на извършване на нарушението –
14.04.2022 г. същото е било годно техническо средство по смисъла на закона. Съдът намира
за неоснователно възражението на процесуалният представител на жалбоподателят за
приспадане на допустимата грешка от показанието на техническото средство. Според съдът
установяването на употребата на алкохол е извършено при спазване на надлежния ред на
действащата Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози. Проверката на водача е била надлежно
извършена по предвидения ред с годно техническо средство " Алкотест 7510 с фабричен
ARNA-0114“. Жалбоподателят е приел показанията на техническото средство, при което
именно с него е била установена инкриминираната концентрация на алкохол. Никъде в
ЗДвП, Наредба № 1 от 19.07.2017 г. или Наредбата за средствата за измерване, които
7
подлежат на метрологичен контрол, не е указано, че от констатираната проба на съответния
водач следва да се прави приспадане съобразно параметрите на допустимата грешка на
техническото средство. С оглед на това не съществува правна възможност нито за АНО,
нито пък за съдилищата при обжалване на НП, да извършват автоматично последващо
намаляване на установената с техническото средство концентрация на алкохол в кръвта на
водача при отчитане на допустима грешка. Начина, по който се извършва изследване,
направено с техническо средство, е регламентиран подробно в Наредба № 1 от 19.07.2017 г.
Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата повелява, че при извършване на проверка на място от
контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо
средство, като само в хипотезите на чл. 3а, т. 1-3 от Наредбата, това става с доказателствен
анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен
анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване. Тези три хипотези
обаче в конкретния казус не са били налице, тъй като водачът е приел показанията на
техническото средство, с което сам се е отказал от установяването на концентрацията по
другите два способа. Недопустимо е в настоящото производство приетите и неоспорени
показания на техническото средство да се преразглеждат въз основа на оспорване на
неговата годност да измерва с необходимата точност или съображения за приспадане на
допустимата отклонения (в този смисъл Решение № 130/12.06.2018 г. по н. д. № 424/2018 г.
на ВКС, ІІІ н. о.)
С оглед горното се налага извода, че на процесното място, дата и час при управление
на МПС жалбоподателят е нарушил забраната на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и правилно,
предвид установената концентрация на алкохол в кръвта му от 0.81 промила, е наказан на
основание чл. 174, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – със санкциите предвидени в тази правна норма.
Съдът кредитира в цялост показанията на полицейски служители – свидетелите К. и
Г., които са се намирали процесната вечер в СО при МБАЛ Ловеч, в момента, когато
жалбоподателят е отишъл там. От показанията на тези двама свидетели се установява, че
когато жалбоподателят е звъннал на звънеца на вратата на СО времето посочено в
издаденият му талон за изследване вече е било изтекло. Показанията на тази двама
свидетели, съдът цени като безпротиворечиви, последователни, логични и опровергаващи
показанията на доведеният от страна на жалбоподателят свидетел Т. и версията за случилото
се лансирана от жалбоподателят. В подкрепа на показанията на тези двама свидетели са и
приложените по делото писмени доказателства, в това число 3 броя сведения, изготвени на
03.05.2022 г. от св. Г., от М. И. Т. и В.В. - дежурния парамедик и дежурната медицинска
сестра през нощта на 14.04.2022 г. в СО при МБАЛ Ловеч. Събраните в хода на проверките,
извършени по повод подадените от жалбоподателят възражение и жалби, писмени
доказателства сочат на безспорния извод за отиването на жалбоподателят в СО при МБАЛ
Ловеч, но след изтичане на даденото му с талона за явяване време за изследване. Макар и в
съдебно заседание св. Г. да не си спомняше всички факти и обстоятелства от случилото се
през нощта на 14.04.2022 г. в СО при МБАЛ гр. Ловеч, което съдът отдава на
отдалечеността във времето от датата на събитието до датата на провеждане на разпита в
хода на съдебното следствие /12.12.2022 г./, то от даденото от него писмено сведение, което
съдът цени като достоверно и обективно отразяващо случилото се, безспорно се установява,
че на 13.04.2022 г. е бил на работа във времето от 20 часа на 13.04.2022 г. до 14.04.2022 г., че
към 01.35 часа били изпратени със св. К. от дежурния на сигнал в СО при МБАЛ Ловеч, за
8
да установят състоянието на малко дете. При пристигането им на място чул по
радиостанцията, че служители на сектор ПП са спрели за проверка водач с установена
алкохолна проба на когото издали талон за кръвно изследване. Влезли със св. К. в СО, за да
установят какво е състоянието на детето. След известно време видял, че служител на СО
отворя вратата и разговаря с гражданин, той също отишъл до вратата и попитал гражданина
той ли е за кръвната проба, за която бил чул по радиостанцията, при което лицето
потвърдило, че е то, но се двоумял дали да даде кръв, защото не знаел, какво ще покаже
пробата, тъй като бил много изморен. Погледнал часовника си и видял, че е 02.13 часа, след
което погледнал и талона за кръв при което установил, че талона е издаден в 01.40 часа за
времето от 30 минути. Съобщил на жалбоподателят, че времето му е изтекло и че не знае
дали ще се съгласят да му вземат кръв. Жалбоподателят заявил, че няма как да е закъснял,
тъй като били дошли с приятелят му за 10 минути, при което той звъннал на колегата си
издал талона, който потвърдил часът на издаване на талона. Докато разговарял с колегата си
вече било станало 02.20 часа и медицинските лица отказали да му вземат кръв поради
просрочие, което не било по тяхна вина. Отчасти несъответни на тези доказателства са
единствено показанията на разпитаният по искане на жалбоподателят свидетел – Т., чиито
показания съдът преценява като вътрешно противоречиви, уклончиви, несигурни и
нелогични, целящи единствено да подкрепят защитната теза на жалбоподателят, но по
неубедителен начин. Св. Т. в съдебно заседание заяви, че при отиването им в СО ги е
посрещнала „докторка“, която им казала да изчакат малко тъй като имало случай, докато
чакали дошъл парамедик или шофьор на линейка, който започнал да разговаря с
жалбоподателят на вратата на СП, от вътре в коридора, който казал на жалбоподателят, че
времето му за явяване е изтекло с 3 минути и затворил вратата. Така депозираните
показания от св. Т. противоречат, както на показанията на свидетелите К. и Г. и на
събраните по делото писмени доказателства, така и на направеното от жалбоподателят
описание на случилото се във въпросната вечер, в жалбата срещу процесното НП, и в
останалите депозирани от него жалби, до различни институции, които са приобщени като
доказателства по делото. В жалбата срещу процесното НП като описание на случилото се
жалбоподателят е посочил, че е отишъл в СО в указаното време, че е влязъл вътре във входа на
спешна помощ, където почукал на вътрешната врата. Отворила му жена, но когато влязъл в
първото помещение го пресрещнал мъж със зелени дрехи, когото познавал визуално и го попитал,
какво става. Обяснил, че иска да даде кръв. Той седнал зад бюрото с компютъра и започнал да го
разпитва за негов мотор. Държал го там 5-10 минути, след което му казал и аз исках да купя този
мотор, но ти не ми го даде на мен, времето ти изтече няма да ти вземем кръв. Погледнал часовника
си, било 02,13 часа и му казал, „времето ти изтече с 3 минути.“. Така пресъздадената от
жалбоподателят фактическа обстановка не съответства на направеното от него описание на
случилото се в обяснение с рег. №906000-7113/15.04.2022 г. до началника на КАТ МВР при ОД на
МВР Ловеч, в което е посочил, че е бил в болницата в 01.52 ч. Вратите били затворени, отворили
му към коридора. От вътре се чувал плач на дете. На един от мъжете, който не знаел дали е лекар
казал, че е за кръвна проба при което той затворил вратите. След малко време се отворила вратата
и млада жена му казала „нямате работа тук“, той и казал, „Искам да дам кръвна проба“ при което
същия мъж му казал, вече е 02.13 часа закъснял сте и му затворил вратата. В жалбата до
9
Директора на МБАЛ Ловеч, жалбоподателя е посочил, че е отишъл в СО към 01.56-58 часа, като е
изложил трета версия на случилото се въпросната вечер. Съдът намира, че наведените от
жалбоподателят фактически твърдения не се подкрепят с относими доказателства, поради
което съдът приема същите за недоказани. Анализа на показанията на разпитаните по делото
свидетели и събраните писмени доказателства дискредитира показанията на свид. Т. и
сочените от жалбоподателят обстоятелства за случилото се. Съдът приема за безспорно
доказано по делото, че жалбоподателят е посетил СО при МБАЛ Ловеч, но че това е станало
след изтичане на срока посочен в талона за изследване.
Съдът не намери нарушения на правата на нарушителя по отношение предоставено
време за явяване в медицинско заведение. Ал. 7 пояснява, че крайният срок за явяване на
лицето се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за
извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно
изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него.
Определеният, в случая срок от 30 минути за явяване за медицинско изследване, не е довело
до нарушаване правото на защита на жалбоподателят. Съдът намира, че не всякога, когато
нарушението е извършено в населеното място, контролният орган е длъжен да определи
срок с продължителност от точно 45 минути. Разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредба №
1/19.07.2017 г. гласи, че срокът за явяване е до 45 минути, а не в размер на 45 минути. По
тези съображения съдът приема, че принципно е допустимо определянето на срок за явяване
с по - кратка продължителност от 45 минути. Предназначението на този срок е да позволи
обективно лицето да може да упражни правото си да оспори показанието на техническото
средство в разумно времево отстояние спрямо деянието, така че медицинското изследване да
покаже релевантен и относим резултат, чрез който да бъде установена обективната истина.
Контролните органи не са длъжни винаги да предоставят максималната продължителност на
срока за явяване за изследване. Чрез предоставеното им правомощие за определяне на
продължителността на срока те следва да обезпечат завишената достоверност на резултата
от избрания от лицето способ за изследване, като не се позволи разкъсване на връзката
между деянието и взетата проба за изследване. От друга страна обаче оспорването на
резултата от техническото средство чрез избран от водача способ за определяне на
концентрацията на алкохол в кръвта му представлява изрично признато негово процесуално
право. Контролният орган е длъжен да се съобрази с желанието на лицето да се възползва от
това си право, като създаде необходимите гаранции за неговото упражняване. В тази връзка
една от най-важните гаранции е именно определянето на такъв срок за явяване за
медицинско изследване, който да е обективно изпълним и съобразен с конкретната
обстановка. Ръководни насоки за определянето на срока са дадени с разпоредбата на чл. 6,
ал. 7 от Наредба № 1/19.07.2017 г., която постановява, че крайният срок за явяване на лицето
се определя от контролния орган в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване
на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и
възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Съдът приема,
10
че определеният в процесния случай срок за явяване от 30 минути с талона за изследване е
достатъчен и напълно съобразен с оглед фактите по делото. От събраните по делото гласни
и писмени доказателства се установява, че актосъставителят е съобразил решението си
именно с близкото разстояние от мястото на проверката до болничното заведение и това не
е засегнало възможността на жалбоподателят да се яви навреме, за да даде кръвна проба за
изследване. От изложеното в жалбата срещу процесното НП се установява, че веднага след
приключване на проверката и връчването на талона за изследване жалбоподателят се е качил
в автомобила си и с него е отишъл до СО. Въпреки това, безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че явяването на жалбоподателят в СО при МБАЛ Ловеч е
станало след указание час, не по вина на персонала на болничното заведение, поради което
не е взета и кръвната проба за изследване на водача. До това се е стигнало поради
поведението на жалбоподателят и не може да се сподели твърдението, че е засегнато
правото му на защита.
Съдът счита, че в конкретния случай административното нарушение не покрива
хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Не се констатираха
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, обосноваващи по - ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния
вид, като съдът отчете характера и вида обществени отношения, засягането на които е факт
чрез извършеното нарушение и че то се явява типично (обичайно), тоест разкрива типичната
степен на обществена опасност, взета предвид от законодателя, поради което и направените
в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
По изложените по – горе мотиви, настоящият съдебен състав достигна до извод, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на процеса следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на жалбоподателят да му бъдат присъдени направените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №22-0906-000369 от 10.05.2022
година на Деян Петров Давидов, Началник Група в сектор ПП при ОД МВР Ловеч,
упълномощен с МЗ № 8121з – 1632/02.12.2021 година, с което са наложени на С. И. К., ЕГН
********** от гр. Ловеч, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, глоба в
размер на 1000,00 /хиляда/ лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство
за 12 месеца, и на основание Наредба №Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са му отнети общо
10 контролни точки, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на
жалбоподателят да му бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
11
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12