Р Е Ш Е Н И Е
№ 1423
гр. Пловдив, 09 юли
2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на десети юни през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1188 по описа
на съда за 2021 г., докладвано от съдия Н.
Стоянов, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР – Смолян против Решение № 35/11.03.2021
г., постановено по АНД № 618/2020 г. по описа на Смолянския районен съд, с
което е отменено
Наказателно постановление № 12/24.04.2020 г., издадено от Директора на ОД на
МВР – Смолян, с което на Т.Н.Х., ЕГН ********** ***, на основание чл. 209а, ал.
1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушението на
чл. 209а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето.
В жалбата
се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при неправилно
приложение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че са допуснати съществени
нарушения на процедурата по установяване на нарушението, като основание за
наказателното постановление. Направено е искане обжалваното съдебно решение да
бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде потвърдено
като законосъобразно Наказателно
постановление № 12/24.04.2020 г.
Ответникът
по касационната жалба – Т.Н.Х., чрез адвокат П. -пълномощник, оспорва жалбата. Моли да се потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като
извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността и
допустимостта на обжалваното съдебно решение, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна, за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Касационната инстанция, след
като провери правилността на постановеното решение, предвид наведените в
жалбата касационни основания и въз основа на доказателствата по делото, намира
жалбата за процесуално допустима.
За да отмени обжалваното пред
него наказателно постановление, районният съд е приел, че фактическата
обстановка не е спорна между страните и в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно данни
за извършеното деяние, с което виновно е нарушена разпоредбата на чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето – за това, че на 13.04.2020 г. около 17,15 часа в гр.
Смолян, на открито обществено място – ул. „Соколица“, в близост до кръстовището
с ул. „***“ до хотел ***, ответникът по касационната жалба, като върви по
улицата, която е публично място не използва защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което е
нарушил въведената в т. 9 от № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, допълнена със
заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ, противоепидемична мярка по чл. 63, ал.
1 от Закона за здравето.“ В
наказателното постановление е посочено, че същото се издава за нарушение на чл.
209, ал. 1 във вр. с чл. 63, ал. 1 ЗЗ и т. 9 от № РД-01-124/13.03.2020 г. на
МЗ, допълнена със заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. на МЗ.
Въпреки горното районният
съдът е намерил, че в случая е налице неправилна правна квалификация на
нарушението и са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН и
квалифициране на установеното административно нарушение като "маловажен
случай".
Настоящият касационен състав
на Административен съд –Пловдив намира решението за неправилно.
Описаното в АУАН и в НП
нарушение, изложената в тях фактическа обстановка безспорно се потвърждават от
събраните по делото доказателства, което правилно е възприето също и от
районния съд. Съобразно фактически извършеното деяние, описанието му в акта по
чл. 42 от ЗАНН и в наказателното постановление по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН,
предполага индивидуализация на нарушението чрез посочване на неизпълнената или
още нарушена конкретна противоепидемична мярка, актът, с който е въведена, и след
това - описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението - дата,
място и т. н. В случая, както в акта, така и в наказателното постановление,
актосъставителят и наказващият орган са посочили конкретната заповед на
министъра на здравеопазването, с която е въведено задължението за носене на
защитни маски за лице на открити обществени места, включително с номер и дата
на издаване, конкретната противоепидемична мярка, която не е съобразил Х. -
поставяне на защитна маска за лице за еднократна употреба или многократна
употреба или друго средство, покриващо носа и устата от всички лица, които се
намират на открито обществени места, както датата и мястото на извършване - на
13.04.2020 г. С посочените фактически обстоятелства в описанието на деянието са
съобразени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН.
Съгласно т. 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването, допълнена със Заповед
№ РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването, задължително е носенето
на маска на закрити или на открити обществени места, като е определено кои
места са обществени по смисъла на заповедта.
Разпоредбата на чл. 209а от
ЗЗ урежда административнонаказателната отговорност при нарушение или
неизпълнение на въведени противоепидемични мерки, като ал. 1 съдържа основният
състав: "Който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се
наказва с глоба от 300 до 1000 лв. " (в редакцията към 09.04.2020 г. - ДВ,
бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г.).
Диспозицията на нарушението
по чл. 209а, ал.
1 от ЗЗ (ДВ, бр. 34/2020 г.) е бланкетна, поради което актосъставителят
и наказващият орган следва да я запълнят с конкретно нарушение или неизпълнение
на акт на министъра на здравеопазването или на директор на РЗИ по чл. 63, ал. 1
и 2 от ЗЗ (при действащата редакция на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ - в акт по чл. 63,
ал. 4 от ЗЗ), както в случая - с посочената в акта и наказателното
постановление заповед РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването,
изменена със заповед № РД-01-197 от
11.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, и с посочената въведена с нея
противоепидемична мярка - за поставяне на защитна маска на открити обществени
места.
Настоящата касационна съдебна
инстанция намира, че районният съд неправилно е квалифицирал даденото
административно нарушение като "маловажен случай" по чл. 28 от ЗАНН,
което, за да е такова, е необходимо да се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност.
Нарушението е извършено в
условията на обявено извънредно положение към 13.04.2020 г. - с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г. (извънредна епидемична обстановка след
13.05.2020 г.), поради пандемия от COVID-19, като засяга обществените
отношения, свързани с опазване на най-висшите ценности - живота и здравето на
гражданите, като отсъствието на настъпили от нарушението вредни последици е без
значение. Противоепидемичните мерки са въведени за предотвратяване увреждане на
здравето на околните, при това поради непосредствена опасност за живота и
здравето им от епидемично разпространение на заразна болест - потенциален риск
за живота на гражданите, поради което неизпълнението им не би могло да бъде
определено като "маловажен случай" при липсата на каквито и да са
обстоятелства, които конкретно да характеризират случая с по-ниска степен на
обществена опасност.
Ето защо и на основание чл.
221, ал. 2 АПК, Административен съд Пловдив, XX състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 35/11.03.2021 г., постановено по АНД №
618/2020 г. по описа на Районен съд гр. Смолян, като вместо него ПОСТАНОВИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
12/24.04.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Смолян, с което на Т.Н.Х.,
ЕГН ********** ***, на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложено административно наказание – глоба в
размер на 300/триста/ лева, за нарушение на чл. 63, ал. 1 от Закона за
здравето.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: