Р E Ш Е Н И Е
№ 573
гр.Плевен, 30.09.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
съд - гр.Плевен, ПЪРВИ касационен състав, в открито съдебно заседание на четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:
ЕЛКА БРАТОЕВА
Членове: 1. КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
2. РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура- Плевен- Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдията МАРИНСКА касационно административно-наказателно дело №560/2020г. по описа на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Депозирана е касационна жалба от И. ХРИСТОВ Й., чрез адв. Н. Д., против Решение №252/16.06.2020г. по НАХД№14/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено НП №19-0938-000349/30.01.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР- Плевен, както се твърди, че постановеното решение е незаконосъобразно и неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Твърди се, че въззивния съд неправилно е приел за установено наличието на извършено от касатора нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като е обосновал този извод само на показанията на актосъставителя и на свидетеля на АУАН. Не се спори, че на 19.01.2019г., вечерта, касаторът е управлявал л.а. „***“, с рег. № ***, по пътя Плевен- София, като ок. 22,00ч., е бил спрян за проверка, от служебен автомобил, в района на пътя, след бензиностанция ШЕЛ, с. Г. Дъбник, към гр. Д. Дъбник. Твърди се, че касаторът е реагирал незабавно на подадения звуков и светлинен сигнал и спрял плавно в дясната част на пътното платно. Твърди се, че при извършената проверка, от страна на полицейския служител, не са установени нарушения. Твърди се, че от показанията на разпитаните по делото свидетели- Б. Г. и В. Й., се опровергава изложеното в АУАН и в НП, както и наличието на виновно поведение на водача по чл. 103 от ЗДвП. Твърди се, че служебният автомобил на МВР се е намирал на неосветено място, както и че в момента на преминаване на касатора покрай него, от страна на полицейския служител, не е подаван никакъв сигнал към водача, ясни и своевременни, за спиране, съобразно Инструкция № 8121-749 за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение. Твърди се също, че описаните в процесното НП действия на контролния орган, са в нарушение на чл. 61, ал.1, ал.3 и ал.4 и на чл. 58, ал.1 и ал.2 от цитираната Инструкция. Твърди се, че процесното НП и АУАН са издадени при нарушение на правилата на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като самостоятелно основание за отмяна. Твърди се също, че при постановяване на обжалваното решение, въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства, в тяхната съвкупност. В заключение моли съда да го отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отмени НП, като незаконосъобразно, или евентуално- да намали наложените наказания. Претендират се разноски.
В с.з., касаторът, ред. пр., не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба, р. пр., не се явява и не се представлява; не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура- Плевен
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и посочва, че
решението на РС е правилно и законосъобразно.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалвано Решение №252/16.06.2020г. по
НАХД№14/2020г., по описа на Районен съд – Плевен, съдът е потвърдил наказателно
постановление №19-0938-000349/30.01.2019г. на Началник- сектор „Пътна полиция“
към ОДМВР- Плевен, въз основа на което, на касатора И.К.Й.,
са наложени адм. наказания „глоба“, в размер на 200лв.
и „лишаване от правото да управлява МПС“, за срок от три месеца, за това, че на
19.01.2019г., в 22,22 часа, в Община Плевен, на път
Първи клас №3, като водач на л.а. „***“, с рег.№***, не спира на подаден сигнал
със „стоп- палка“ по обр. С-8, от униформен служител
на МВР- нарушение по чл. 103 от ЗДвП. В решението си, съдът е приел за
установено, от обстоятелствената част на НП, че сигналът е подаден на осветен
участък- изкуствено осветление, в непосредствена близост до търговски обект-
бензиностанция „ШЕЛ“, с. Г. Дъбник, като стоп- палката е допълнително осветена
с фенер от полицейския служител. Приел е, че сигналът е подаден на прав пътен
участък, при идеална видимост; автомобилът е последван и спрян, чрез подаване
на светлинен и звуков сигнал от полицейския автомобил, в район на км 110+695 на
ПП-3; водачът е заявил, че е възприел полицейският служител. В решението си,
съдът е приел, че при съставяне на АУАН и при издаване на обжалваното НП, не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, същите са издадени от
компетентен орган, в срока по чл. 34 от ЗАНН. Приел е също, че от събраните по
делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, безспорно се установява,
че с действията си, И.Й. е виновно извършил нарушение по чл. 103 от ЗДвП, и
правилно е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Съдът е приел също, че твърденията, изложени в жалбата,
съставляват защитна теза на жалбоподателя, които не се подкрепят от събраните
по делото доказателства. Приел е също, че възражението на жалбоподателя, че
сигналът за спиране е извършен в нарушение на разпоредбите на чл. 61, ал.1,
ал.3 и ал.4 и на чл. 58, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121-749 на МВР за реда и
организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение, са
неоснователни. Приел е също, че актосъставителят Д. и свидетеля К., в качеството си на орган по
контрол и регулиране на движението, са изпълнили задължението си по чл. 170,
ал.3 от ЗДвП и чл. 207 от ППЗДвП, като на
жалбоподателя- касатор в настоящето производство, е
подаден своевременно ясен сигнал за спиран, предназначен за него и за същия е
следвало задължението да спре най- в дясно на пътното платно или на посочения
от контролния орган място. Приел е също, че по смисъла на нормата на чл. 61,
ал.1, предл. 2 от цитираната Наредба, за органите по
контрол и регулиране на движението, не съществува задължение, при подаване на
сигнал за спиране през нощта, да използват червен светлинен сигнал. Въззивния съд е приел в решението си също, че наложеното на
жалбоподателя Й. наказание, в рамките на предвиденото от нормата на чл. 175,
ал.1, т.4 от ЗДвП - глоба в размер на 200лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 месеца, съответства на тежестта на нарушението и отговаря в
най- пълна степен на целите на чл. 12 от ЗАНН.
Касационният съд приема, че атакуваното
решение по НАХД№14/2020г. по описа на ПлРС, е
правилно и законосъобразно, и не страда от пороците, изложени в касационната жалба,
поради което, същото следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен
състав намира, че изложените от въззивния съд мотиви,
досежно компетентността на административнонаказващия
орган, липсата на допуснати съществени процесуални нарушения, и съставомерността на извършеното от касатора
нарушение на правилата за движение- нормата на чл. 103 от ЗДвП, са правилни и
законосъобразни и ги споделя напълно по реда на чл. 221, ал.2, изр. второ от АПК, без да ги преповтаря. Съдът намира, че в случая не са налице посочените в
касационната жалба съществени процесуални нарушения, необоснованост и
неправилност на постановеното съдебно решение, водещи до неговата
незаконосъобразност. Настоящият състав намира, че обжалваното решение е
обосновано, постановено при задълбочен анализ на събраните по делото
доказателства, в тяхната съвкупност, като въззивният
съд е изложил съответните мотиви защо кредитира показанията на една част от
свидетелите и защо не кредитира с доверие показанията на останалите свидетели.
В депозираната касационна жалба се оспорва фактическата обстановка, отразена в
АУАН и НП, и приета за безспорно установена от въззивния
съд, като се твърди, че не е подаван сигнал със стоп- палка, който да е
своевременен и ясен. В тази насока следва да се посочи, че по арг. чл. 220 от АПК, касационният съд преценява прилагането
на материалния закон, въз основа на фактите, приети за установени от първоинстанционния съд. В случая съдът приема, че не е
налице твърдяната в касационната жалба неправилност на съдебното решение, в
резултат на необоснованост и на нарушения на материалния закон. От събраните в
хода на съдебното дирене пред въззивния съд
доказателства, настоящия състав намира, че приетата фактическа обстановка е
правилно установена. Правилно въззивният съд е приложил
нормата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съобразно която, редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. Съответно на това законово разписание, в тежест на страната, която
оспорва изложената в АУАН фактическа обстановка, е да обори установената
презумпция за истинност на редовно съставеният от външна страна акт.
Настоящият касационен състав обаче намира,
че наложените с обжалваното НП наказания глоба, в размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от три месеца, макар и в рамките на
установеното от нормата на чл. 175, ал.1 от ЗДвП, се явяват несъразмерно тежки,
съобразно изискванията на чл. 27, ал.2 от ЗДвП и несъответстващи на целите на
чл. 12 от ЗАНН. Настоящият касационен състав намира, че следва издаденото НП да
бъде изменено, като бъде намален размерът на наложените наказания, към законовоопределения минимум- глоба в размер на 50лв. и
лишаване от право да управлява МПС да срок от един месец. При индивидуализация
на наказанието следва да се отчетат всички отегчаващи и смекчаващи вината
обстоятелства, като в случая, като основно смекчаващо вината обстоятелство
следва да бъде съобразена липсата на системност на извършване на нарушения на
правилата за движение по пътищата, видно от приложената по делото справка за
нарушител. Посочените в справката наказателни постановление от №1-№12, са за
период до 2008г., като за времето от 2008г. до процесното
НП през 2019г, Й. е санкциониран веднъж с НП от 2018г., за нарушение по чл.
104а от ЗДвП.
На основание гореизложеното следва
обжалваното Решение №252/16.06.2020г. по НАХД№14/2020г. по описа на Районен съд
– Плевен, да бъде отменено и бъде
постановено друго, по същество на спора, с което оспореното наказателно
постановление бъде изменено, като бъде
намален размерът на наложените адм. наказания. Следва
в полза за касатора да бъдат присъдени сторените по
делото разноски, в размер на 100лв., за двете инстанции, съобразно приложеният
договор за правна помощ и съдействие.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение №252/16.06.2020г.
по НАХД№14/2020г. по описа на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление
№19-0938-000349/30.01.2019г. на Началник- сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Плевен, въз основа на което, на И.К.Й., ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени адм. наказания „глоба“, в размер на 200лв. и „лишаване от
правото да управлява МПС“, за срок от три месеца, за извършеното от него нарушение
по чл. 103 от ЗДвП, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление
№19-0938-000349/30.01.2019г. на Началник- сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-
Плевен, въз основа на което на И.К.Й., ЕГН **********,***, на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП, са наложени адм. наказания „глоба“, в размер на 200лв. и „лишаване от
правото да управлява МПС“, за срок от три месеца, за извършеното от него
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, КАТО
НАМАЛЯВА размерът на наложеното адм. наказание „глоба“ от 200лв. на 50лв. и срокът
на наложеното адм. наказание „лишаване от право да
управлява МПС“, от три месеца, на ЕДИН МЕСЕЦ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН,
ОДМВР- ПЛЕВЕН, ДА ЗАПЛАТИ НА И.К.Й., ЕГН **********,***, сумата от 100лв.- разноски по делото, за две инстанции.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО. Преписи от
решението да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/