№ 1219
гр. Пазарджик, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Цветанка Вълчева
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Гражданско дело №
20235220101686 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Подадена е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от
управителя С. С., чрез пълномощника адв.П. Н. Х., АК-Пазарджик, с адрес на
кантората и съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр.Пазарджик,
ул.“****** против М. И. Г., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Пазарджик, ул.“******, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че
дружеството е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу М. И. Г., с ЕГН
********** пред Районен съд - Пазарджик, по което било образувано ч. гр. д.
№20225220103111 по описа на Районен съд - Пазарджик. По делото била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №1659 от
05.10.2022г., съгласно чл.410 от ГПК, с която на ответника М. И. Г. било
разпоредено да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД
общата дължима сума в размер на 686.20 лв. за ползване на водоснабдителни
и канализационни системи, от които сумата от 629.65 лв. - главница по
1
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода 01.01.2019г. до 19.09.2022г., мораторна
лихва върху главницата в размер на 56.55 лв. за периода от 01.01.2019г. до
19.09.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и сторените
съдебно - деловодни разноски в размер на 175.00 лв., от които 25.00 лв. -
държавна такса и 150.00 лв. - адвокатски хонорар.
Предвид изложеното и с оглед обстоятелството, че заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 от ГПК, за ищеца възникнал правен интерес да
предяви настоящия иск с правно основание чл.422 от ГПК.
Твърди, че в отношенията между ищеца и ответника са приложими
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик,
одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с Решение №ОУ -
071/17.07.2006г. и действащите към момента на предявяване на настоящата
искова молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите
от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5 от ЗРВКУ с
Решение №ОУ - 09/11.08.2014г. - точка 26. Твърди, че ответникът е ползвател
на ВиК услуги и е титуляр на партида с абонатен номер №*********, съгласно
сключен договор №*********/15.03.2017г. на адрес: гр.Пазарджик, ул.
„Пловдивска“ №95, ет.05, ап.015, за което са издадени месечни фактури за
главница и мораторна лихва за периода 01.01.2019г. до 19.09.2022г. от
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, изискуеми съгласно чл.31
ал.2 и чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ - 071/17.07.2006г.
на ДКЕВР; чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ -
09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
Твърди, че в противоречие с добрите практики на лоялност и точност,
ответникът, в продължение на няколко години, не е заплащал доставеното
количество питейна вода и отвеждане на канална вода.
Твърди, че общата дължима сума, предмет на настоящата претенция е в
размер на 686.20 лв. - за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, от които сумата от 629.65 лв. - главница по неплатени месечни
2
фактури, дължими за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води,
за периода 01.01.2019г. до 19.09.2022г., мораторна лихва върху главницата в
размер на 56.55 лв. за периода от 01.01.2019г. до 19.09.2022г. Претендира и
законната лихва върху главницата за периода от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, разноските по заповедното
производство в размер на 175.00 лв., от които 25.00 лв. - държавна такса и
150,00 лв. - адвокатски хонорар. Сочи, че адвокатският хонорар и разноските в
настоящото производство, в това число адвокатски хонорар в размер на 480.00
лева с ДДС и 25.00 лв. - ДТ.
Счита, че ответникът е неизправна страна по договора за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, поради което дължи съответната
сума.
Искането към съда е да постанови решение, с което да приеме за
установено, че по отношение на ответника М. И. Г., с ЕГН **********
съществува вземането на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД,
гр.Пазарджик, ЕИК ********* по Заповед за изпълнение на парично
задължение №1659 по чл.410 от ГПК от 05.10.2022г., издадена по ч. гр. д.
№3111/2022 г. по описа на Районен съд - Пазарджик за сумите: 686.20 лв. - за
ползване на водоснабдителни и канализационни системи, от които сумата от
629.65 лв. - главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на
питейна вода и отвеждане на отпадни води, за периода 01.01.2019г. до
19.09.2022г., мораторна лихва върху главницата в размер на 56.55 лв. за
периода от 01.01.2022г. до 19.09.2022г. Претендира и законната лихва върху
главницата за периода от подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, разноските по заповедното производство в размер на
175.00 лв., от които: 25.00 лв. - държавна такса и 150,00 лв. - адвокатски
хонорар, както и адвокатски хонорар и разноските в настоящото
производство, в това число адвокатски хонорар в размер на 480.00 лева с ДДС
и 25.00 лв. - ДТ.
Представя писмени доказателства. Прави искане за прилагане на
заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на
исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който е
взето становище, че изцяло оспорва предявения иск. Счита иска за допустим,
3
тъй като е предявен от правно легитимирана страна, която има правен интерес
от установяване съществуването на изискуемо вземане по издадена Заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК, но изцяло неоснователен.
Счита, че за процесните периоди ответникът няма качеството на
потребител на ВиК услуга и не е налице облигационна връзка между страните
по делото. Възразява, че ответникът не е собственик на имот, находящ се в
гр.Пазарджик, ул.Пловдивска №95 ет.5 ап.15, за който имот е сключен договор
№*********/15.03.2017г. за доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни
води. „Потребител“ на ВиК услуга може да бъде само лице, което е
притежател на вещни права - вещно право на собственост, ползване или
строеж върху водоснабдения имот. Твърди, че не са представени доказателства
за притежавани от ответника вещни права - вещно право на собственост,
вещно право на ползване или строеж върху водоснабдения обект, находящ се в
гр.Пазарджик, ул.“Пловдивска“ №95, ет.5, ап.15, придаващи му качеството на
потребител по смисъла на чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационните системи, както и по смисъла на чл.2 ал.3 от Общите
условия за предоставяне па ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
„Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик.
Следователно ответникът, с оглед на цитираните разпоредби, няма качеството
на потребител на ВиК услуги за процесния имот в претендирания от ищеца
период.
Твърди, че ищцовото дружество не сочи писмени доказателства относно
размера и основанието на претендираната и заявена със заявлението по чл.410
ГПК сума, а именно фактури за доставка на питейна вода и отвеждане на
отпадни води. Сочи, че в исковата молба е посочена сумата от 629,65 лв. като
главница по неплатени месечни фактури, без да е прецизирано кои са те, колко
на брой, дата, падеж и стойност на всяка фактура, както и не са представени
заверени копия от тези платежни документи. Твърди, че същите са
необходими, за да се съпоставят с представените с исковата молба карнети за
отчитане на потреблението на процесния абонатен номер, тъй като съдържат
информация за различен времеви период и за различно потребление /като
кубични метри и като цени за съответния период, съобразно тарифи на
кредитора/. Това е необходимо, тъй като по този установителен иск
кредиторът - ищец следва да докаже факта, от който произтича вземането му,
4
както и неговия размер.
Твърди, че представените от ищеца карнети за отчетените количества
вода за процесните периоди представляват частни, изходящи от него
документи, които установяват благоприятни за ищеца обстоятелства и нямат
обвързваща съда материална доказателствена сила. В приложените по делото
карнети липсва подпис на потребителя или на свидетел, които да удостоверят
верността на тези частни документи. Възразява, че при отчитане на
изразходеното количество вода, ищецът не е спазил изискването на чл.23 ал.4
от ОУ, при липса на потребителя или на представител на потребителя,
отчетът/отчитането на показанията на водомерите в карнетите/ да се подпише
от свидетел, с отразяване на три имена и адрес. Също така ищецът не спазил и
изискването на чл.24 ал.4 от ОУ, а именно при отказ за осигуряване на достъп
на длъжностно лице до водомера и/или при неосигуряване на достъп на
длъжностното лице повече от една година по реда на чл.23 ал.6 и на чл.24 ал.3
от ОУ, следва да се състави протокол от длъжностното лице, подписано от
него и от поне един свидетел, с отразяване на три имена и адрес. Правилното
оформяне на карнета при липсата на потребителя или на негов представител
представлява гаранция и доказателство за съответствието на показанията на
водомера с данните в отчета.
Възразява, че по отношение на иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД,
ищцовото дружество отново не сочи доказателства относно начина за
определяне на нейния размер, както и периода, за който се претендира
мораторна лихва върху главницата в размер на 56,55 лева.
Моли съда да отхвърли предявения срещу ответника иск, поради
неговата неоснователност и недоказаност.
Представя справка от Агенция по вписванията - имотен регистър.
С Протоколно определение №666 от 26.03.2024г., на основание чл.233 от
ГПК е прекратено производството по гр.д. №1686/2023г. по описа на РС -
Пазарджик в частта относно претендираните вземания от ответника за периода
01.01.2019г. до 03.10.2019г., както следва: за сумата в размер на 9.86 лв. -
главница и сумата в размер на 2.36 лв. - мораторна лихва за периода от
01.01.2019г. до 03.10.2019г.
Определението за частичното прекратяване на производството по делото
не е обжалвано от страните и е влязло в законна сила.
5
Производството по делото е продължило в останалата му част, а именно:
за главница по неплатени месечни фактури за периода от 03.10.2019г. до
19.09.2022г. в размер на 619.79 лв. и за мораторна лихва върху главницата в
размер на 54.19 лв. за периода от 01.01.2022г. /началният момент на
претендираната мораторна лихва е изрично уточнен от ищеца с молбата с вх.
№14438/14.06.2023г. и съответства на този, посочен в заявлението по чл.410
от ГПК и издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК/ до 19.09.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до
окончателното изплащане на сумите.
Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на
особения представител на ответника, и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
На 03.10.2022 год., ищцовото дружество е подало в Районен съд-
Пазарджик Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
срещу ответника в качеството му на длъжник, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело №3111/2022г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед
№1659 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
05.10.2022г., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на ищеца-
заявител и кредитор следните суми: сумата 629,65 лева, представляваща
главница по неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна
вода и отвеждане на отпадни води за период 01.01.2019г. до 19.09.2022г., ведно
със законна лихва за период от 03.10.2022г. до изплащане на вземането, сумата
56,55 лева, представляваща мораторна лихва за период от 01.01.2022г. до
19.09.2022г., както и държавна такса в размер на 25.00 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 150.00 лева. Посочено е, че вземането произтича
от следните обстоятелства: Дължимо плащане за ползване на ВиК услуги за
абонат с абонатен №*********, съгласно Договор №*********/15.03.2017г.,
за което са издадени месечни фактури за главница и мораторна лихва за
периода от 01.01.2019г. - 19.09.2022г. от „Водоснабдяване и канализационни
услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, ЕИК *********, дължими съгласно чл.31 ал.2 и
чл.42 от Общите условия, одобрени с Решение №О71/17.07.2006г. на ДКЕВР,
чл.33 ал.2 и чл.44 от Общите условия, одобрени с Решение №ОУ
09/11.08.2014г. на ДКЕВР.
6
Заповедта за изпълнение на парично задължение е връчена на
длъжника-ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на
кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за
вземането. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило
настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че предявеният иск е процесуално
допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита
следното:
От представените по делото и приети писмени доказателства се
установява, че ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е
оператор по смисъла на Закона за водите, предоставящ ВиК услуги на
потребителите, както и че ответникът М. И. Г., като потребител е сключил с
ищеца Договор №*********/15.03.2017г. за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи за процесния водоснабден имот, находящ се в
гр.Пазарджик, ул.“******. По силата на този договор ищецът - ВиК оператор
се е задължил да доставя на ответника-потребител вода с питейни качества и
отвежда отпадните води от имота. От своя страна ответникът е поел
насрещното задължение да заплаща ежемесечно изразходваната и отведена
вода в срокове, според чл.33 ал.2, съгласно общите условия за предоставяне на
ВиК услугите.
Договорът е подписан от страните по него, като подписването му не бе
оспорено. Предвид това съдът приема, че договорът е валидно сключен и е
породил своето правно действие. Ответникът има качеството на потребител по
смисъла на ЗВ. Същият е и титуляр на партида с абонатен номер №*********,
за адрес: гр.Пазарджик, ул.„Пловдивска" №95, ет.5, ап.15.
Ответната страна не оспори твърденията на ищеца, че в отношенията
между страните са приложими Общите условия за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни
услуги" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5
от ЗРВКУ с Решение №ОУ-071/17.07.2006г. и действащите към момента на
предявяване на исковата молба Общи условия за предоставяне на ВиК услуги
на потребителите от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализационни
услуги" ЕООД, гр.Пазарджик, одобрени от ДКЕВР на основание чл.6 ал.1, т.5
от ЗРВКУ с Решение №ОУ-09/11.08.2014г. - точка 26.
7
Съгласно чл.71 от ОУ, същите влизат в сила в едномесечен срок от
публикуването им в централен и местен ежедневник. Ищецът ангажира по
делото доказателства, установяващи факта на публикуване на Общите
условия на договорите за ВиК услуги в централен и в местен ежедневник. По
делото не са наведени твърдения, а и липсват данни в 30-дневен срок след
влизането в сила на ОУ ответникът М. И. Г. да е изразил несъгласие с тези ОУ,
чрез депозиране на писмено заявление, с което да предлага различни общи
условия.
Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ ВиК операторът издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на
количества. Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.
От събраните по делото доказателства се установява, че имотът, който се
твърди да е водоснабден от ищеца през процесния период, представлява
апартамент, находящ се в гр.Пазарджик ул.“******, който е общинска
собственост. Процесният имот е отдаден под наем на ответника и семейството
му по силата на Заповед №574/07.03.2017г. на Кмета на Община Пазарджик и
Договор за отдаване под наем на общински жилищен имот №325/15.03.2017г.
/сключен за срок от пет години/, и Заповед №962/23.05.2022г. на Кмета на
Община Пазарджик и Договор за наем на общински жилищен имот
№460/01.06.2022г. /за срок от пет години от датата на сключването/.
Следователно през процесния период от време - 03.10.2019г. до 19.09.2022г.,
ответникът е бил наемател/ползвател на процесния водоснабден имот и
съответно е имал качеството на потребител на ВиК услуги. В качеството си на
наемател и по силата на наемното правоотношение, същият има задължението
да заплаща разходите за консумираната енергия и вода - видно от чл.4.7 от
първия договор за наем и от т.4.5 от втория договор за наем. Последният е
сключен за срок от пет години - т.3.1 от договора и няма данни за
прекратяването му.
От представената от ищеца справка за задълженията на абоната е видно,
че понастоящем партидата се води на името на ответника М. И. Г..
Разпитаната по делото свидетелка - инкасатор в ищцовото дружество
установява, че в апартамента, ползван от ответника и семейството му през
част от процесния период водомерът е бил развален. Ответникът отказвал да
8
го смени. В повечето случаи свидетелката не успявала да намери никого в
жилището, тъй като се криели и не й отваряли. Посочва начина на отчитане на
количеството изразходвана вода в процесния обект, предвид липсата на
индивидуален водомер /а и на общ водомер/, а именно съобразно броя на
обитателите, в случая го начислявали го като за двама /в подкрепа на което са
заповедите за настаняване и пренастаняване и сключените договори за наем/.
На това се дължат и различните количества, отразени в карнетите.
В текстовете чл.25 ал.8 и ал.10 от Общите условия, одобрени през
2014г. е посочен начинът на отчитане на месечното количество изразходвана
питейна вода при липсата на индивидуални водомери, а именно: съгласно ал.8,
при липса на индивидуални водомери, месечното количество изразходвана
питейна вода се определя както следва: 1. по 6 куб.м при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; 2. по
0,1 куб. м за всеки куб.м. застроен обем сграда за сезонно ползване (вила,
бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 3. по 0,5
куб. м за всеки куб.м. застроен обем на сграда - за сгради в строеж. Съгласно
ал.10 - при сгради - етажна собственост или при имоти с повече от един
потребител след водопроводното отклонение до поставянето на индивидуални
водомери определените по реда на ал.8 количества вода се завишават всяко
тримесечие с 1,0 куб. м за всеки обитател.
При тези данни се налага изводът, че при отчитането на месечното
количество изразходвана питейна вода от абоната-ответник са спазени
горецитираните разпоредби.
От представените от ищеца и приети по делото фактури и справка за
задълженията на абоната, неоспорени от ответната страна, се установява
доставеното за процесния период от 03.10.2019г. до 19.09.2022г. количество
питейна вода и извършената услуга отвеждане на отпадни води в процесния
имот, както и дължимата сума за тези ВиК услуги, която е в размер общо на
619,79 лв.
Съгласно общите условия за ползване на ВиК услуги, при неизпълнение
в срок на задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят
дължи на ВиК оператора обезщетение за забава в размер на законната лихва,
съгласно чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че
9
предявеният иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е основателен, по
следните съображения:
По делото безспорно се установи, че на 15.03.2019г. е сключен Договор
№*********/15.03.2017г. между ищеца и ответника в качеството му на
наемател/ползвател /притежател на право на ползване/ - за доставяне на вода с
питейни качества и отвеждане на отпадните води от имота, находящ се в
гр.Пазарджик, ул.“******.
Съгласно чл.3 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, потребители на ВиК услуги са собствениците или
притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти, което е залегнало и в чл.2 ал.1, т.1 и т.2 от Общите
условия на оператора-ищец. Легално определение за понятието „потребител“
е дадено в пар.1 ал.1, т.2 от ЗРВКУ, където е посочено, че потребители са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, юридически или
физически лица собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
Следователно налага се изводът, че „потребител“ на ВиК услуга може да бъде
само лице, което е притежател на вещни права - вещно право на собственост,
ползване или строеж върху водоснабдения имот.
В конкретния случай по делото се установи, че за периода от 03.10.2019г.
до 19.09.2022г. ответникът е имал качеството потребител на ВиК услуги.
Съгласно чл.31 ал.2 от ОУ в сила от 2006г. и чл.33 ал.2 от ОУ в сила от
2014г., потребителят е длъжен да заплаща цената на услугите в 30-дневен срок
от издаването на съответната фактура. Следователно като се има предвид
датата на последната фактура, касаеща горепосочения период - 12.09.2022г., то
падежът на задълженията по процесните фактури, издадени от ищеца в
периода 03.10.2019г. до 19.09.2022г., представени по делото и включени в
изготвената от ищеца справка, е настъпил.
При тези данни, съдът приема, че за ответника М. И. Г. е възникнало
задължение за заплащане на цена за доставени от ищеца ВиК услуги през
посочения период в размер общо на 619,79 лева.
Предвид гореизложеното предявеният иск за вземане за главница следва
да се уважи, като се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца
10
сумата в размер на 619,79 лева, представляваща дължима и незаплатена сума
за ВиК услуги за периода от 03.10.2019г. до 19.09.2022г.
По делото не се установи ответникът да е изпълнил задължението си
към ищеца и да му е заплатил посочената сума за главница.
В конкретния случай ответникът не е заплатил и дължи на ищеца
посочената главница. Същият е в забава, поради което дължи и мораторна
лихва в размер на 45,11 лева, формирана като сбор от мораторните лихви по
всяка една от процесните фактури, изчислена по реда на чл.162 от ГПК.
Началният момент, от който се дължи мораторната лихва върху всяка една от
фактурите е, след изтичането на 30-дневен срок от издаването на съответната
фактура, съгласно цитираните по-горе разпоредби на действащите ОУ. По
делото няма доказателства за изплащане на същата от ответника на ищеца.
С оглед на това претенцията за мораторна лихва следва да се уважи в
размер общо на 45,11 лева за периода от 01.01.2022г. до 19.09.2022г., както и
да се отхвърли над размера от 45,11 лева и до претендирания размер от общо
54,19 лева.
Като последица от уважаване на претенцията за вземане за главница, в
полза на ищеца следва да се присъди и дължимата законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 03.10.2022г. до
окончателното изплащане на вземането.
Предвид изхода на делото и с оглед указанията, дадени в мотивите на
т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство и в настоящото исково производство разноски,
съобразно уважения иск и с оглед представените платежни документи и
списък на разноските по чл.80 от ГПК, а именно сумата в размер на 1021,06
лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
По иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пазарджик,
ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя С. С. против М. И. Г., с
11
ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик, ул.“******, с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника
М. И. Г., с ЕГН **********, че съществува вземането на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК
********* по Заповед №1659 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 05.10.2022г., издадена по ч. гр. д. №3111/2022г. по описа на Районен
съд - Пазарджик за следните суми: сумата от 619,79 лв. - главница по
неплатени месечни фактури, дължими за доставка на питейна вода и
отвеждане на отпадни води за периода от 03.10.2019г. до 19.09.2022г., сумата
от 45,11 лв. - мораторна лихва за периода от 01.01.2022г. до 19.09.2022г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК в съда - 03.10.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за вземане за мораторна
лихва над размера от 45,11 лева и до претендирания размер от 54,19 лева.
ОСЪЖДА М. И. Г., с ЕГН **********, с адрес: гр.Пазарджик,
ул.“****** да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИОННИ
УСЛУГИ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.Пазарджик, ул.“Втори януари“ №6, представлявано от управителя С. С.
разноски в заповедното производство и в настоящото исково производство в
размер на 1021,06 лева.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия
Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
12