Р Е Ш Е
Н И Е
№15
гр. Р., 13.02.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Р.нски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАЛМА ТАРАЛАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЪШЪЛ
ИРИЕВА
ЗОРНИЦА
Т.ОВА –мл.с.
при
секретаря СВЕТЛА ПЕЕВА като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА В.търг.дело
№ 426 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на Т. И.Б. против Решение № 1517/04.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2815 по описа за 2019
г. на Районен съд Р., с която е
признато съществуването на вземането по отношение на него на “ Е.за сумата от 4 729,20 лева – главница по договор
за кредит Е. № 430351/22.12.2015г., ведно със законната лихва, считано от 09.10.2018
г. до окончателното й изплащане, сумата от 698,69 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода от 15.06.2016 г. до 18.09.2018 г.;
339,39 лв – обезщетение за забава за периода от
15.06.2016 г. до 18.09.2018 г.; 38,59 лв - обезщетение за забава за периода от
18.09.2018 г. до 09.10.2018 г.; 7,22 лв –
нелихвоносно вземане от застрахователни премии от 15.06.2016 г. до 18.09.2018
г., по издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение № 3771/11.10.2018 г. въз основа на документ по
чл.417, т.2 от ГПК, по ч.гр. дело № 6912/2018г. по описа на РРС, както и
направените по делото разноски.
В жалбата
са развити подробни съображения
за неправилност на обжалваното
решение. Жалбоподателят твърди,
че първоинстанционното решение по съществото
си е и неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и задължителната
практика на Върховния касационен
съд на Република
България. Счита, че неправилно първоинстанционният съд
е приел за редовно обявяването на кредита за предсрочно
изискуем на 18.09.2018 г., в която
насока развива подробни доводи,. Твърди, че увмедомлението за настъпила предсрочна изискуемост не е достигнало до кредитополучателя Б. към
момента на депозиране на заявлението
пред РРС, тъй като не е
било редовно връчено чрез
ЧСИ Х.. По тази
причина иска предявената претенция
да бъде отхвърлена изцяло. В случай, че е налице редовно връчване на съобщението за предсрочна изискуемост, счита, че неправилно е установен размера на
задължението му.
Въззивната жалба
е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от
надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради
което
е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Първоинстанционният съд е обсъдил
всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност и
във връзка с твърдените от него и относими
към спора факти и обстоятелства. Към установената фактическа обстановка е приложил относимите материалноправни норми, като е достигнал до
законосъобразния извод за наличие на изскуемост на претендираните суми.
Не
е налице несъответствие между установените по делото обстоятелства и тези, въз
основа на които съдът е мотивирал своето решение. Районният съд е обсъдил
релевантните за спора факти и доказателства, както и доводите на страните, и
след обсъждането им е направил своите изводи за основателността на заявените
претенции. За да уважи ищцовите претенции и
признае за установено, че Т. И.Б. от гр. Р., дължи на “Е./с
предишно наименование „С.гр. В./ сумата от 4 729,20
лева – главница по договор за кредит Е. № 430351/22.12.2015г., ведно със законната
лихва, считано от 09.10.2018 г. до окончателното й изплащане, 698,69 лева, представляваща възнаградителна
лихва за периода от 15.06.2016 г. до
18.09.2018 г.; 339,39 лв – обезщетение за забава за
периода от 15.06.2016 г. до 18.09.2018 г.; 38,59 лв - обезщетение за забава за периода от
18.09.2018 г. до 09.10.2018 г.; 7,22 лв –
нелихвоносно вземане от застрахователни премии от 15.06.2016 г. до 18.09.2018
г., за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение №
3771/11.10.2018 г. въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, по ч.гр. дело
№ 6912/2018г. по описа на РРС, съдът правилно и законосъобразно е
изходил от правната доктрина.
Първоинстанционният
съдебен състав правилно е стигнал до законосъобразния извод за надлежно
уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на дълга. Както
подробно е изложил хронологията на действията по връчването на съобщението
кредиторът е положил достатъчно усилия за да достигне лично до длъжника
уведомлението за предсрочната изискуемост. На кредитополучателя двукратно са
изпращани уведомителни писма, приложени като доказателство по делото, с които
му е съобщен размерът на непогасената част от задължението, периодът на просрочие, както и последиците при неизпълнение, а именно,
че кредитът ще се счита за предсрочно изискуем. Съобщенията са изпращани както
на посочения в договора за кредит адрес за връчване на известия - гр.Р.,
ул."Д.***, на който адрес е залепено
и уведомление на 18.07.2018г. /лист 16 от гр.д. 2815/2019 г./ от
служител при ЧСИ с рег.№832, така и е
направен и опит за връчване съобщението и на предходен адрес на длъжника – гр. Р.,
ул. „Б., където също е залепено уведомление на 26.07.2018 г., видно от разписка
от 18.07.2018г. /лист 30 от ЧГД № 6912/2018 г./.Видно от доказателствата по
делото – вписване в разписката от връчител при ЧСИ Х.
при свързването му по мобилен
телефон с адресата и уведомяване устно
за поканата, последният е отговорил, че
не живее в Р. и не желае да посочи адрес, на който да му се изпрати съобщението.
С оглед
така извършените действия и неправомерното
поведение на длъжника, съдебният изпълнител, чрез когото банката е връчила
уведомленията, правилно и законосъобразно е приел, че съобщението е редовно
връчено на 11.08.2018 г.
Както
правилно е отбелязал първоинстанционния съд, доколкото връчването на книжата по
разглежданото от него гр. д. № 2815/2019 г. по описа на РРС /л. 53/ е
осъществено именно на посочения в договора за кредит адрес - гр.Р., ул."Д.***,
на който е връчено и първото уведомление /л. 16/, то това дава основание да се
изведе наличие на явно недобросъвестно поведение от страна на длъжника по
кредита и умишлено създаване на пречки за връчване на съобщението, от което
неправомерно поведение е недопустимо да черпи права.
Настоящият
съдебен състав приема за безспорно достигането на уведомлението за предсрочна
изискуемост до длъжника на 11.08.2018г., така, както е отразено в разписката /лист
30 от ЧГД № 6912/2018 г./, т.е. преди образуване на заповедното
производство.
По
изложените съображения, неоснователни се явяват всички изложени доводи във
въззивната жалба за нередовно връчване на съобщението за предсрочната
изискуемост на кредита.
Видно
от представеното извлечението от
счетоводните книги на банката, кредитът е в просрочие
от 15.06.2016 г., като е обявен за предсрочно изискуем на 18.09.2018 г.
Съдът
намира за неоснователни и наведените във въззивната жалба доводи относно
размерът на претендираните суми при наличие на настъпила предсрочна
изискуемост. Задължението на кредотополучателя в настоящия случай е установено абсолютно
в съответствие с дадените от ВКС указания в т.2 от ТР № 3/27.03.2019 г. по
тълкувателно дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които вземането при
предсрочна изискуемост на договор за кредит се определя в размер само на
непогасения остатък от предоставената по договора парична сума /главница/ и законната
лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на
плащането. За пероида
до настъпване на предсрочната изискуемост размерът на вземането се определя по
действалия до този момент погасителен план, съответно според клаузите на договора
преди изменението му.
Към
решението на първоинстанционният съд са изложени изключително подробни и
обосновани мотиви, съобразени с изискванията на чл.236, ал.2 ГПК, в които са
посочени исканията и възраженията на страните /идентични с тези предявени пред
настоящата инстанция/, обсъдени са събраните доказателства, въз основа на тях
са изградени обосновани фактически констатации, в резултат на което съдът е
достигнал до правилни правни изводи.
Поради изложеното и на основание чл.272 ГПК,
въззивният съд, като съобрази, че обжалваното първоинстанционно решение е
правилно и като такова следва да бъде потвърдено, изцяло препраща към неговите
мотиви.
С оглед изхода на спора върху жалбоподателя
следва да се възложат направените от ответника разноски за въззивното
производство за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300,00 лв.
Мотивиран така, Р.нският
окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1517/04.10.2019 г., постановено по гр.д. № 2815 по описа за 2019 г. на Р.нски районен съд.
ОСЪЖДА Т. И.Б.,
ЕГН: ********** от гр. Б., постоянен адрес *** да заплати на Е.гр. В., ЕИК *****,
бул. „В. сумата от 300,00 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение пред РОС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: