Решение по дело №1497/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 35
Дата: 11 януари 2023 г. (в сила от 11 януари 2023 г.)
Съдия: Радослав Петков Радев
Дело: 20225300501497
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 3 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Радослав П. Радев Въззивно гражданско дело
№ 20225300501497 по описа за 2022 година
Обжалвано е решение №260209/14.03.2022г. по гр.д.№18533/2018г. по описа на РС-
Пловдив,ХIII гр.с-в от съделителят А. В. Б.,с което допусната до делба сграда с
идентификатор 06447.33.78.1,находяща се в с.***, по кадастралната карта и кадастралните
регистри,одобрени със Заповед №РД-18-62/30.06.2017г. на Изпълнителния директор на
АГКК,с административен адрес на имота:с.***,местност „***“,като сградата е разположена
в поземлен имот с идентификатор 06447.33.78,застроена площ 161кв.м.,брой етажи-
2,предназначение-еднофамилна жилищна сграда,стар идентификатор-няма,номер по
предходен план-няма при квоти по ½ ид.част за страните,като недоволен от така
постановеното решение е останал съделителя А. Б. и моли решението да се отмени и
исковата претенция за делба да се отхвърли като неоснователна,тъй като същия счита,че е
индивидуален собственик на сградата.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от съделителя Е. П.,като
същата счита въззивната жалба за неоснователна и моли да се остави без уважение.
Пловдивският окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства,установи от
фактическа и правна страна следното:
Видно от представените и приети като доказателства по делото писмени документи става
ясно,че жалбоподателя А. Б. е придобил с нот.акт №***г. недвижимия имот,върху който е
построена сградата,поради което същия е негова индивидуална собственост.Видно от
1
представеното удостоверение за брак страните са сключили граждански брак на
16.06.2007г.Видно от издадения акт образец 14,същия е издаден през 2008г.,но същия е бил
изключен от доказателствения материал по делото,тъй като съдът е констатирал,че е
неистински.Твърденията на жалбоподателя са,че в груб строеж сградата е била завършена
преди същия да сключи брак със съделителя П.,поради което и сградата се явява негова
индивидуална собственост.Видно е от събраните по делото писмени доказателства,че
всички документи са издадени с дати след сключването на гражданския брак между
страните. В първоинстанционното производство са разпитани като свидетели св.Г. и
св.Л.,като от показанията на св.Г. се установява,че двамата с Б. са се запознали през 2005г.
по повод на товаче свидетеля Г. се занимавал със строителство и предложил на ответника да
му построи къщата,като за целта договорили и цена за построяването на къщата в размер на
30 000лв. и тъй като св.Г. имал бригада от пет човека започнал да строи къщата и
договорената цена му била заплащана на части от ответника Б. съобразно приключването на
етапите на строителство.Така сградата била завършена в груб вид през 2007г. месец март.
От показанията на св.Л. се установява,че същия познава страните и през 2006г. ищцата го
била завела до имота да види къде ще се строи къщата,като същата била още на изкоп.
По отношение на истиността на акт №14 в първоинстанционното произвдоство са разпитани
св.Г. и В.,от чийто показания се установява,че са съставени протоколи за откриване на
строителна площадка и ниво,които са били подписани от св.Г.,като по принцип протоколът
се съставял преди започване на строителството,а не впоследствие,а от показанията на св.В.
се установява,че през 2009г. се срещнал с ответника за да изготви документите по
узаконяването на сградата,като узаконяването ставало след като се извърши проверка на
извършения инвестиционен проект.Не може да каже защо е вписана датата 10.03.2006г.,като
същия е подготвил документите през 2009г.
Пред първоинстанционния съд е назначена и СТЕ,като от заключението на същата става
ясно,че съобразно представените документи за закупени строителни материали,същите са
вложени в строителството на къщата.
Била е назначена и СПЕ,от чието заключение става ясно,че подписите,положени под името
на А. Б. не са изпълнени от него,поради което и съдъ е изключил от доказателствения
материал по делото акт образец №14 и протокол №1 и протокол №2 за строително ниво и
линия.
Представени са удостоверения от „Електроразпределение“,от което е видно,че е налице
присъединяване към електропреносната мрежа за обекта.
Жалбоподателя е подал декларация пред НАП,от която става ясно,че самия той
собственоръчно е декларирал,че сградата е СИО,тъй като той и съпругата му притежават по
½ ид.част от нея.
При така събраната фактическа и правна обстановка настоящата инстанция намира,че
следва да потвърди решението на районния съд,с което е допусната делбата на процесната
сграда при равни квоти между страните поради следното:
2
От представената собственоръчно подписана декларация от ответника по чл.14 от ЗМДТ
става ясно,че годината на придобиването на обекта е от 2009г.,като страните вече са били в
граждански брак.Освен това от показанията на св.В. също се установява,че към 2009г.
сградата е била узаконена,тъй като той е посетил сградата и е констатирал,че същата е била
построена.В тази насока са и показанията на св.Л.,който казва,че към 2006г. имота е бил
само на изкоп,поради което следва да се приеме,че процесната сграда към м.март 2007г. не е
била завършена в груб вид,поради което ответинка не може да стане индивидуален
собственик и на нея,а същата е била в режим на СИО,тъй като след сключването на
гражданския брак съделителя Е. П. също е участвала в строителството,като същата е теглила
потребителски кредит в размер на 7000лв.,за което има представени доказателства по
делото,а отделно и същата е допринесла със собствени сили и средства за построяването на
имота.Ето защо решението следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Като взе предвид гореизложеното,съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №260209/14.03.2022г. по гр.д.№18533/2018г. по описа на РС-
Пловдив,ХIII гр.с-в.
РЕШЕНИЕТО е неокончателно и подлежи на обжалване в месечен срок от датата на
съобщаването му на страните,че е изготвено пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3