Решение по дело №15855/2020 на Районен съд - Варна

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 262840/22.11.2021г.

гр. Варна, 22.11.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLІІ –ри състав, в публично заседание, проведено на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА

 

при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 15855 по описа на ВРС за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, предявена във ВРС на дата 11.12.2020 г. , заведена с вх.№ 288449, уточнена с писмена молба от 30.12.2020 г. с вх.№ 292215/20.

Ищцата по делото К.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез пълномощника си адв. П.С. от САК, с адрес ***, ***, чрез адв. П.С. е сезирала РС Варна с предявени в условията на обективно, кумулативно съединяване осъдителни искове против ответницата А.Ц.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***.

Обективираното в исковата молба първо, главно искане е с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, а именно:

да бъде постановено Решение по силата на което да бъде осъдена ответницата А.Ц.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищцата К.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), предявена като частичен иск в настоящото производство от вземане в пълен размер от 50 000 лева (петдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които претърпяла ищцата, вследствие на разпространените неверни и клеветнически твърдения и обидни квалификации, публикувани в профила на ответницата, в сайта www.facebook.com в 12 броя статуси, написани, публикувани и разпространени от ответницата на следните адреси :

************************

ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2020 г. - датата на последната публикация до окончателното й изплащане.

 

Още в обстоятелствената част на исковата си молба ищцата е навела фактически твърдения затова, че в периода от 10 –ти септември 2020 г. до 5-ти октомври 2020 г. станала обект на публично злепоставяне пред неограничен кръг от хора, чрез изнесена невярна информация, клевети и обидни квалификации по отношение на личността на ищцата, публикувани в поредица от статуси (публикации) чийто автор бил ответницата по делото, разпространени в интернет пространството чрез профила на Ш. в социалната мрежа Facebook.

След подробно описване на всяка публикация, ищцата обобщава, че именно в следствие на публикуваните статуси претърпяла и продължавала да търпи сериозни неимуществени вреди, накърнени били доброто име, честта и достойнството на ищцата.

Твърденията на ищцата изложени по същество в исковата молба са следните:

На 10.09.2020 г. в нейния профил, находящ се на адрес: *********, г-жа Ш. написала за ищцата: „Тая женица е просто изпечена лъжкиня. Лъже за каквото й падне и непрекъснато.“; „За четири години си изхарчила 36 МИЛИОНА и днес партийна каса е на МИНУС ШЕСТ МИЛИОНА Й ТРИСТА ХИЛЯДИ!“. Използването на умалителното „женица“ ищцата счита, че принизявало образа на К. Н. пред читателите и последователите на ответницата, а обидната квалификация „изпечена лъжкиня“ оставяла впечатлението, че използването на лъжи е запазена марка на ищцата, нещо характерно за нея и определящо я като личност. Последното било подчертано и от коментара на ответницата по адрес на ищцата: „Лъже за каквото и падне непрекъснато“, сякаш всяка дума на ищцата била лъжа, независимо в какъв контекст била изречена. Създадено било впечатление, че „лъженето“ било нещо, което извършвала К. Н. „непрекъснато“, т.е. постоянна практика. Горното било подкрепено с клеветническото твърдение, че лично К. Н. била изхарчила крупната сума от 36 милиона, последните собственост на Българската социалистическа партия, в която членувала и ответницата. С това невярно твърдение се подривал авторитета на ищцата пред членовете на ***, чиито лидер понастоящем била ищцата. Създадено било впечатление, че в това си качество, К. Н. се разпореждала неправомерно с големи парични суми на социалистите, постъпили в касата на ***.

На същата дата 10.09.2020 г., ответницата публикувала на адрес: *********** още един статус, в който написала, че: „ДЕСЕТ МЕСЕЦА партията е заклещена между земята и небето в невъобразима братоубийствена война. И в този безконечен кошмар ни вкара К.Н., лично и умишлено.“, а по - нататък в текста била определена като „новия фюрер“. Написаното твърди ищцата в исковата си молба, че създавало внушението, че *** и личностите в състава й са разединени от „невъобразима братоубийствена война“, като за подсилване на внушението било посочено, че поради горното „партията е заклещена между земята и небето“, като за този резултат била обвинена К. Н.. Нещо повече, г-жа Ш. приписала достигането до тази ситуация, определена като „безконечен кошмар“, на ищцата, при това било посочено, че този резултат ищцата постигнала „лично и умишлено“, т.е. К. Н. била предприела целенасочени действия, за да се стигнело именно до такова положение, което била извършила лично. В заключение Н. била определена с обидната квалификация „новия фюрер“. По отношение на квалификацията „фюрер“, пояснява ищцата, че е името на партийна титла „ръководител“ в Националсоциалистическата германска работническа партия. Понятието „фюрер“ станало нарицателно за ръководител, отличаващ се с особена жестокост и злина, нетърпящ различни виждания от неговите собствени такива. Определението ищцата намира за още по-обидно като се имало предвид, че ***, чиито лидер е К. Н., е правоприменик на ***, основана през 1919 г. именно като опозиция на тогавашната власт, подкрепяща Нацистка Германия, управлявана от Националсоциалистическата германска работническа партия. С определянето на Н. като „новия фюрер“, твърди Н., че ответницата била внушила, че ищцата изповядвала фашистки идейни концепции и възгледи в противовес на тези на *** и се характеризирала с безпощадност, жестокост и злоба . Крайно негативният образ и идейната линия, създадени от ответницата по адрес на ищцата, били продължени и в статуса на г-жа Ш. от 22.09.2020 г., поместен на адрес: ********, където било записано: „*** не е просто разделена, а раздробена. Синята приватизаторка е в стихията си. Изяжда ни с кръвожадно удоволствие - парче по парче.“ Мнението на авторката, че *** преживява криза на разединението било посочено като следствие от действията на Н. и по този начин на ищцата бил създаден крайно негативен образ. Наречена била „синята приватизаторка“ - образ, изграден в опозиция на идеите и вярванията на „червените“ от *** и било конкретизирано, че Н. е „в стихията си“, т.е. в това, което правела най-добре и от сърце „да изяжда с кръвожадно удоволствие - парче по парче „ социалистите. Натрапен бил създаденият на К. Н. образ на жесток човек, разединител, унищожител на колективи, който изпитва задоволство от това да руши единството на социалистите. Така дадените квалификации на К.Н. носели още по-обидно съдържание, а клеветите по адрес на ищцата били още по-унизителни, предвид позицията, която заемала К.Н. като председател на ***.

В социалната мрежа Facebook, на 22.09.2020 г. сочи на следващо място ищцата,че ответницата била публикувала още един статус на адрес:***********, където отново написала по адрес на К.Н.: „Синята приватизаторка е в стихията си. Изяжда ни с кръвожадно удоволствие - парче по парче.“, като добавила, за да нямало капка съмнение до кого са отнесени обидните и клеветнически твърдения, че: „Н. и компания методично унищожават партията отвътре“. Личното мнение на ответницата било изложено по изключително обиден начин, внушаващ, че К.Н. и колегите й вместо да работят за развитието и просперитета на партията, я „унищожават отвътре“, т.е. работели за дискредитирането й и заличаването й. А посочените укорими действия вършели „методично“, т.е. системно и последователно, а не инцидентно.

На 26.09.2020 г., твърди ищцата, че ответницата написала в свой статус, публикуван на адрес: **************, още: „Н. остракира самото понятие социализъм, както и цялото му съдържание“, с което публично нанесла на ищцата поредната обида върху личността й. Ответницата, използвайки глагола „остракира „ внушавала, че с действията си К. Н. прогонила, заличила социализма, който е в основата на идеологията и целите, преследвани от ръководената от ищцата партия. На практика ответницата твърдяла, че ищцата заличила всички характеристики, белези, следи „цялото съдържание“ на това, в интерес на което председателстваната от Н. Партия била създадена. Налагало се виждането, че личността и действията на Н. били насочени изключително във вреда на интересите и възгледите на социалистите, които би следвало ищцата да води и да защитава. Тези виждания, твърди ищцата, че били застъпени от ответницата и изнесени по изключително обиден начин, и подкрепени с още неверни и клеветнически твърдения и в още един статус от 26.09.2020 г., публикуван на адрес: ********** , в който г-жа Ш. написала: „Н. е антисоциалист! Анти ***! Анти-партийност! Н. беше избрана в грях преди четири години. Чрез договорка. Зачената във безпътица и отчаяние! Аз нямам никакво съмнение, че дългата опашка на този избор, днес се е превърнала във врящ, катранен казан. Врим и се пържим в собствената си идейна безпътица! Що за лидер на *** може да е човек, след като не знае и разбира що е социализъм? Че тя, дори не може да я произнесе тази дума на 50-я Конгрес на ***“. Тук отново било посочено, че Н. е антипод на социализма и интересите на партията, което само по себе си обиждало ищцата и уронвало авторитета й и то не само пред съмишлениците съпартийци. Нещо повече, ответницата написала клевета, че Н. била „избрана в грях“, „чрез договорка“, като по този начин създавала впечатлението, че изборът на К.Н. за председател на *** бил незаконен, а Н. извършила измама, получавайки този висок пост. За да бъдел подсилен ефектът от клеветата, сочи ищцата, че било внушено, че пътят й на лидер на партията започнал „в безпътица и отчаяние“ и в този смисъл бил обречен още от самото начало. В подкрепа на обидните и клеветнически твърдения, ответницата отново изложила, че ищцата не разбирала същността на социализма, при положение, че от Н. се очаквало да застъпва особено засилено социалистическите идеи.

С множество обидни и клеветнически изрази К.Н. твърди, че била окачествена от ответницата и в нейн статус от 30.09.2020 г., публикуван на адрес: ***********, със следните твърдения: „ Никаква К.не може да изгони когото и да е от партията! Защото тя е "конярката", "козарката", приватизаторката; фалшификаторката на пряката демокрация; пословичния демагог; раздробителя на партията; орбанист и последовател на Тачър; Защото е терминатор в соцпартията; Защото е страхливка; Защото е манипулатор и интригант; Защото е креатура на задкулисието; Защото е пряко зависима от него; Защото произведе 8 загуби на национални и местни избори за ***; Защото няма финансов отчет за похарчени повече от 40 милиона лева за четири години, партийни пари; Аз нямам никакво доверие в тази особа. Нито политическо, нито обществено, нито партийно. Тази жена е тотал щета. Тъкмо заради това оставам в партията, да изчагъркаме от лицето на партията този безподобен култ към личноста й. Той е несъвместим със социалистическите принципи. И ниновизма ще бъде унищожен! Ще бъде! Venceremos!“.

Липсата на елементарно човешко уважение към личността на ищцата, личала още в началото на текста, в който личното й име било преиначено, за да бъде наречена с грубото „К.“. Ответницата започнала писанието си, създавайки впечатление, че ищцата предприела действия по „изгонване“ на членове на партията, но „успокоявала“ читателите си, че действията на Н. нямало да имат успех, доколкото окачествила Н. с множество обидни и клеветнически изрази и твърдения. Контекстът, в който ищцата била наречена „конярка“, „козарка“ ищцата намира за обиден, тъй като с цитираните названия, които никога не били нейна професия, се целяла принизяването на К.Н. и сравнението й с образ на проста, глуповата жена без образование. „Приватизаторката“ също целяло да внуши образа на ищцата на човек, който се е облагодетелствал незаконосъобразно чрез получаване на държавни блага. Ищцата била наречена още с обидните квалификации „фалшификаторката на пряката демокрация“, сякаш ценностите на демокрацията й били чужди, както и „пословичен демагог“, с което се натрапвало виждането, че К. Н. използвала стратегии за въвеждане в заблуда, за да убеди хората в политическите си цели и вярвания. Определянето на Н. като „раздробителя на партията“ внушавало, че вместо да обединява, ищцата разединявала членовете и симпатизантите на ***. За пореден път на читателя било натрапено виждането на авторката, че на ищцата й били чужди социалистическите идеи, доколкото Ненова била наречена „последовател на Тачър“ (за която пояснява ищцата, че било известно, че застъпва крайно десни политически възгледи). Нещо повече, пояснено било на аудиторията, че К.Н. била „терминатор в соцпартията“. Н. била назована с обидните думи „страхливка“, „манипулатор“, „интригант“, т. е. човек, на когото липсва смелост и се опитва да използва социално и/или психологично влияние, за да промени нечии възгледи и възприятия; човек, който действа подмолно, за да разруши отношенията между други хора. Ищцата била наречена още „креатура на задкулисието“, което означавало незначителна, жалка личност, която се е издигнала благодарение на чуждо покровителство, по нечестен начин, т.е. с лицемерие, коварство и подмолност.

Ответницата, конкретизира още в исковата си молба ищцата К.Н., че била изнесла още и клеветнически твърдения, че Н. извършила действия в ущърб на партията, които довели до осем загуби на различни проведени избори, както и че похарчила огромна сума партийни пари, за което не била дала отчет. В заключение К. Н. била определена като „тотал щета“, което се използвало за вещи, които до такава степен са увредени, че е невъзможно използването им с каквото и да било предназначение. Именно поради така изложеното, твърди ищцата , че ответницата се заканила „да изчагърта от лицето на партията този безподобен култ към личността на Н.“, с което признавала, че си поставила за цел да  унижава ищцата публично, да продължи да внушава обиди и клевети по нейн адрес, докато привържениците й не бъдат убедени в нейните възгледи и в липсата на морални и ръководни качества у ищцата.

Крайно обидни и клеветнически думи и изрази сочи още ищцата, че били използвани по нейн адрес от ответницата и в последващ статус на ответницата във Facebook, публикуван на 03.10.2020 г. на адрес: ********. където било записано: ,“Абе, лъже К.. Лъже, като за световно. (...) Приватизацията по ниновски. Всъщност, като се замисля, др. К.е участвала в грабежа на всичко създадено от такива, като родителите ми. Кристални комунисти - и като поведение, морал, възпитание, и като работа, труд и материални постижения. 28-годишната К.е ясен пример и съвременен образ от „Криворазбраната цивилизация“. Участва не просто в унищожението на хората („скъпите българи“), на базовият обществен договор, ами и на символите, традициите, плодородната земя, морала и етика на социалистическия човек, неговите ценности, Труд и безкористност. И това се случи. К.лъже! Лъже от въпроса за съществуването на „партийните врагове“, та чак до декларациите й за някаква абсолютна и имагинерна „независимост“- от всички и от всичко. И най-вече от властта, т. е. Б.. Това е лъжа, защото е невъзможно, по дефиниция. Но изборът е лично на Н.. Тя, реши да скрие тази зависимост и обвързаност, преследвайки краткосрочни цели – „да стана абсолютен шеф на ***“. Е, стана!“.

С „пороя си от думи“, според ищцата ответницата правела внушения, че лъжата била толкова привична за ищцата, че Н. лъжела „като за световно“, лъжела за някакви партийни врагове. Отделно, ответницата била приписала на ищцата престъпления, като я е оклеветила, че участвала в грабежи. При това не срещу кого да е, а срещу „кристални комунисти“ – техните родители. По този начин образът на К.Н. бил поставен в противовес на родителите на членския състав на партията, изповядващи социалистически идеи, създаващи асоциация за нещо добро и свято. Н. била наречена отново с обидното „К.“ и по този начин й бил създаден образ на крайно жесток и зъл човек, който не просто „ участва в унищожението на хората“, ами „и на символите, традициите, плодородната земя, морала и етика на социалистическия човек, неговите ценности, Труд и безкористност „. На практика създаденият от ответницата образ на ищцата внушавал, че ищцата била един рушител на ценности, идеали и на цяло едно поколение, унищожител на история. Написаното ищцата намира за изключително обидно, доколкото не просто изразявало негативната оценка на автора си, а натрапвало на читателя омраза към личността на Н. приписвайки й най-негативни и отблъскващи качества.

На същата дата, 03.10.2020 г. ответницата публикувала статус на адрес: ***********, където отново  Н. била наречена „козарката“, с което отново бил създаден паралел между личността на ищцата и образа на проста, глуповата и необразована жена.На 03.10.2020 г. ищцата била  наречена още „мръсна седесарска утайка“ от ответницата в пореден нейн статус,  който можело да бъде прочетен на адрес : ***********. Даденото определение създавало представа за нещо низшо, гнусно и нечистоплътно -характеристики, които твърди ищцата, че са й напълно чужди. Поредният статус на ответницата г-жа Ш., съдържащ обидни и клеветнически изрази, бил поместен на 05.10.2020 г. на адрес: ********, като в него се казвало: „Целта на Н. е да принизи, неглижира, обезсили и ПОЛИТИЧЕСКИ унищожи работата на Й.по осветляването на мутренската власт на ББ. (...) Н. сътвори грозна политическа балтия върху българското острие във борбата срещу паралелната държава - Е. Й..“ В посочения текст авторката разсъждавала върху двигателите на действията на К.Н., както и върху преследваните от Н. цели, като стигнала до погрешното и обидно за ищцата и клеветническо съждение, че целта й била да принизи, неглижира, обезсили и политически да унищожи и работата на съпартийката й Е. Й.. И то не коя да е работа, а именно тази, свързана с разкриване на незаконни действия на български политици. За тази „цел“, Н. „сътворила „грозна политическа балтия „, т. е. пресякла, безвъзвратно преустановила възможностите за действие в тази насока на г-жа Е. Й.. Написаното Н. намира за обидно не само поради използваните изразни средства, а и поради набеждаването й в неверни и рушащи репутацията й действия. Целенасочените действия към подриване на авторитета на ищцата и създаването й на принизен образ на човек, лишен от всякаква стойност, твърди ищцата ,че били продължени в друг статус на ответницата, публикуван на 05.10.2020 г. на адрес: *********. В посочения текст авторката се обръщала с реторичен въпрос към ищцата: „И сега к'во бе козарке?“, където за пореден път на ищцата бил създаден образ на неука жена, към която било подходящо използването на жаргонната форма „к'во“, последвано от призива към читателите социалисти: „Не слугувайте на узурпаторката Н.. Тя е прашинка. Вятърът на промяната ще я издуха.“. Н. била наречена с обидното, „узурпаторка“, което внушавало, че насилствено завзела властта. Авторката призовавала читателите да не симпатизират на К.Н., тъй като в това се влагало единствено възможността за „слугуване“, което от своя страна предполагало тотална липса на равноправие в отношенията на ищцата с колеги съмишленици. Призивът да бъде лишена Н. от каквито и да било симпатизанти ,твърди същата в исковата си молба, че бил последван от сравняването й с „прашинка“, като с това на преден план била изведена идеята за незначителност на ищцата. И за да бъдело безапелационно ясно колко безсмислено е читателят да симпатизира на К.Н., авторката заключавала, че вятърът на промяната ще я издуха, с което затвърждавала наложеното усещане за малотрайност и незначителност на личността на К.Н. и на позицията, която заема.

Ищцата счита, че ответницата, като създала посочените по-горе статуси, и като допуснала публикуването и разпространението йм в публично достъпния си профил в сайта www.facebook.com, осъществила противоправно поведение, а именно: нарушила чл. 32 от Конституцията на Република България, като извършила посегателство върху честта, достойнството и доброто име на К.Н.; нарушила чл. 39, ал. 2 и чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България като упражнила свободата на словото с цел накърняване правото на чест на Н., достойнство и добро име на ищцата в обществото, като отделно от това – приписала на ищцата престъпления, които не била извършила.

В продължение на повече от месец, обобщава ищцата, че била  непрекъснато обект на публично опозоряване. След всеки един статус у К.Н. се натрупвало напрежение, тревога, гняв и възмущение, предизвикани от разпространените неверни факти и обидни квалификации по повод на нейната личност и работата й като председател на ***. Твърди се към датата на подаване на исковата молба, че К.Н. още не се била съвзела от прочетеното в един статус, а ответницата вече публикувала следващ, а след това поредния, като ищцата имала усещането, че ответницата никога няма да преустанови това свое противоправно поведение.

Фактът, че под процесните статуси били посочени не само имената на ищцата, но и под част от тях били поместени нейни снимки, на които ясно се виждало лицето й, дълбоко наскърбявал ищцата, тъй като прочитането на обидите и клеветите по нейн адрес в статусите с възприемане на образа й, били достатъчни за формиране на негативна представа у читателя за К.Н., а какво оставало след детайлно запознаване с цялото невярно и позорно за Н. съдържание на публикациите.

Процесните статуси, сочи още ищцата, че й причинили стрес и притеснения да не би хората да йм повярват. След публикуването йм ищцата твърди, че вече не можела да спи спокойно, защото си мислела за широкия отзвук, който те имали в обществото. Поради безсънието, през деня се чувствала отпаднала и й било трудно да се съсредоточи върху работата си, която особено в процесния период, с оглед предстоящите избори за председател на *** била изключително динамична, отговорна и ангажираща. К.Н. твърди, че загубила концентрация и защото читателите продължавали да й задават въпроси дали изложеното в тези статуси е вярно. Ежедневно търпяла подобни въпроси, които я изкарвали извън равновесие. Възмущавала се, че трябвало да дава обяснения относно разпространените неверни факти и това я отклонявало от преките и непосредствени задачи. Постоянно била в лошо настроение, затворила се в себе си, нямала желание да се среща с приятели и познати, защото се чувствала потисната и дълбоко оскърбена. Една част от колегите на ищцата в *** се отдръпнали от нея вследствие на публикуваните в сайта www.facebook.com статуси на ответницата. Усещала промяна в тяхното отношение спрямо нея, защото избягвали да общуват с нея, не я канели на извънпартийни събирания. Особено силно се оказало влиянието на процесните публикации върху съпартийците и съмишлениците на К.Н. от района на гр. Варна, където била активна ответницата. Горното притеснявало ищцата и защото като техен лидер, ищцата била длъжна да ги сплотява и обединява, да им бъде пример за подражание, да пази и развива доверието, което й дали, а процесните публикации рушали вярата на хората в К.Н..Твърди се още от ищцата, че станала нервна и притеснена дали няма да излезе поредната позоряща личността й публикация. Заживяла с постоянния страх, че някой нейн близък или познат е прочел, или ще прочете горните обидни писания, или че може да бъде публикуван нов клеветнически материал със сходно съдържание. Понякога се хващала, че през няколко часа проверявала дали не е публикуван следващият позорящ я материал, като това й пречело да се концентрира върху работата си.

На следващо място в исковата си молба си К.Н. е посочила, че преди публикуването на компрометиращите статуси се ползвала с добро име и авторитет в обществото, които градила с много усилия през целия си живот. Завършила висшето си образование по специалност Право в Юридическия факултет на Софийския университет. Била юрисконсулт в * и ***, следовател в Столична следствена служба, заместник-министър на икономиката и енергетиката през 2005 г. Била народен представител в 41-во, 42-ро, 43-то Народно събрание. Към настоящия момент /на подаване на исковата молба/ ищцата сочи, че е народен представител в 44-то Народно събрание и председател на парламентарната група на „*** за България“. Председател била и на Националния съвет на ***. Вследствие на публикуваните в сайта www.facebook.com и посочени подробно по-горе статуси на ответницата, претърпяла и продължавала да търпи сериозни неимуществени вреди. Накърнени били доброто име, честта и достойнството на ищцата. С оглед на изложеното по-горе и на основание чл. 45 от ЗЗД, ищцата К.Н. претендира от ответницата като автор и разпространител на горепосочените опозоряващи я статуси, публикувани в отворения й и обществено достъпен профил в сайта www.facebook.com, заплащането на сумата от 15 000 лева, предявена като частичен иск в настоящото производство от вземане в пълен размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които претърпяла вследствие изнесените в процесните статуси невярна и клеветническа информация и обидни коментари относно личността й, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.10.2020 г. (датата на последната публикация) до окончателното й изплащане.

С исковата молба е бил предявен и в условията на обективно, кумулативно съединяване и иск с правно основание чл. 32 от Конституцията на Република България и от чл. 10, т.2 от ЕКЗПЧОС, производството по който е частично прекратено поради оттегляне на иска съгласно чл.232 ГПК (Определение № 260647/18.01.2021 г., л. 70 от делото).

Искането на ищцата както е посочено по-горе е за обезвреда на причинените на ищцата неимуществени вреди ведно със законната лихва, като се желае и присъждане на сторените в производството разноски.

В подкрепа на твърденията и искането си ищцата е направила доказателствени искания.С писмената молба от дата 30.12.2020 г. е било обективирано искане за допускане на обезпечение на предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди до размера на исковата претенция чрез налагане на запор по банковите сметки на ответницата разкрити в * , *, *, * АД , * АД, *) ЕАД, * АД, * ЕАД, * АД, * ЕАД, * АД ,* ЕАД, *  АД, * АД, * АД, * АД, * АД, * АД , * АД ,* * * , * АД – *, *, * и *, по което искане съдът се е произнесъл уважавайки същото ,след което обезпечението е било отменено а гаранцията за допускане на обезпечение - освободена.

В рамките на срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът по иска А.Ш. *** И.А. депозирала отговор на исковата молба .

Ответницата чрез адв. Ив. А. оспорва предявения иск по основание и размер и моли съда да го отхвърли като необоснован и недоказан, предвид следното:1.По допустимостта – ответницата сочи, че не намира наличието на пороци, свързани с местната и родова компетентност на съда (с оглед факта, че искът е заведен като частичен), а ищецът и ответникът не попадат в категорията на лица с ограничена правосубектност и/или представителна власт. Намира обаче, че били налице нередовности в исковата молба, за което моли съда да укаже на ищеца да ги отстрани, доколкото те били от съществено значение за правната квалификация на иска и за адекватно организиране на защитата срещу исковата претенция.

Основанията на ответницата да твърди това са следните:

Петитумът на исковата молба заявявал „работна правна квалификация“ по чл. 45 ЗЗД. От обстоятелствената част,счита ответницата, че можело да се изведе основанието, че претендираните неимуществени вреди били в резултат на разпространени неверни и клеветнически твърдения и обидни квалификации. Ищцата, според ответницата, не правела разлика между твърдения и квалификации, както и между обида и клевета. В тази връзка ответницата е пояснила , че : „Обидата е противоправно деяние и такава е налице, когато някой каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. Дефиницията на деянието „обида“ се съдържала в чл.146, ал. 1 от НК, но тя била приложима и при деликта“. (Решение № 278 от 27.11.2019 г. по гр. д. № 1140 / 2019 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Доколкото с исковата молба се претендирала деликтна отговорност, следвало да се посочи точно и ясно коя квалификация била обидна, респ. кое твърдение било клеветническо и в кой от двата му аспекта било такова: разгласяване на позорни обстоятелства и/или приписване на престъпление. Следвало да се зачита константната практика на ВКС, според която Престъплението „обида“ от субективна страна се извършвало умишлено и поради това следвало да бъде доказано, че деецът е искал или допускал чрез думи или действия с унизително съдържание, да засегне честта и достойнството на пострадалото лице . (Решение № 232 от 11.01.2017 г. по н. д. № 851/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение). Това не било въпрос по същество, а се намирал в началото на фактическото конструиране на иска. Безусловно за ответницата било, че „Критерият, въз основа на който се извършва преценка дали употребените от дееца изрази и извършените от него действия са с обидно съдържание, е обективен и не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат „ ( Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение). И относно клеветата: „Позорното обстоятелство е част от средството за извършване на деянието, но то трябва да бъде факт, а не съждение върху факти, което съждение не подлежи на проверка за истинност, защото е мисловен продукт“. (Решение № 104 от 07.03.2013 г. по нак. д. № 178/2013 г. на Върховен касационен съд). „За разлика от обидата, средството на клеветата не е оценка, а факт (обстоятелство). (Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение).

Цитирайки основните отлики между обидата и клевета, препращайки към съдебната практика на ВКС, ответницата твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба се сочело като правно основание и чл. 32 от Конституцията на РБ. Този текст обаче защитавал личния живот на гражданите, а претенциите на ищцата били концентрирани само и единствено около качеството й на председател (лидер) на партия.

Неотносимо намира ответницата и позоваването на ищцата на нормата на чл. 39 от КРБ. В ал. 1 на този конституционен текст изрично се предвиждало, че „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин“. Ал. 2 предписвала ограничението, че „това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго... „, но който търсел опора в този текст следвало да посочи кое негово право  било нарушено и как това се  отразило на доброто му име (в случая - на ищцата). Все пак това добро име не било част от конституционния текст и също  било толкова условно, колкото и накърняването му. Конституционната норма предполагала наличието на специална цел - за накърняване... Без такава специална цел било валидно правото по ал. 1 - Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово — писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. „Съобразно стандартите, наложени с решенията на Европейския съд по правата на човека, публичните личности следва да се ползват от по-занижена защита на репутацията си, цитира ответницата. Този принцип намирал отражение в правото да се изразява по-свободно мнение спрямо такива лица, в сравнение с установените за останалите членове на обществото допустими предели. Ограниченията на свободата на словото трябвало да се тълкуват стеснително и да бъдат необходими в едно демократично общество. (препращайки към Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение).

Според ответницата ищцата се стремяла да ангажира съда с противоположен стандарт - да приеме, че публичната личност се нуждае от специална закрила и привилегията да наложи всекиму парична санкция за изразено критично мнение. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждали отговорност, ако не засягали достойнството на личността (т.е. ако не осъществявали състав на престъплението обида). ( ответницата препраща към Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на Върховен касационен съд). Производството по делото, подчертава в отговора си на искова молба ответницата, че е по реда на чл. 45 ЗЗД, а не по реда на чл. 146-148 НК.

Ако и след като ищцата не претендирала, че по отношение на нея да е извършено престъпление, тя, като публична личност, не следвало да търси отговорност за изразеното по-свободно мнение спрямо нея. Впрочем, ако ищцата считала, че е налице престъпно обстоятелство от значение за решаването на делото, съществувала възможност по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК това обстоятелство да се установи и да стане част от исковата конструкция. В контекста на гореизложеното моли ответницата съдът да укаже на ищцата необходимостта да посочи конкретните факти, съдържащи обида и/или клевета по смисъла на съответните състави в НК, както и да обоснове коректно и изчерпателно корелационната зависимост между всеки конкретен факт и претендирана неимуществена вреда, обособени от вредите, които евентуално са били причинени от други факти и въз основа на други обстоятелства, идентични или сходни с изложените по настоящото дело, но предхождащи ги в хронологичен порядък.

На второ място ответницата намира предявения иск за неоснователен като навежда следните възражения: Ответницата цитира чл. 45 , ал. 2 ЗЗД  „Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното „. Доказателствената тежест била прехвърлена върху сочения като ответник деликвент, но това се отнасяло само по отношение на ВИНАТА. При условията на пълно и главно доказване в тежест на ищеца било да обоснове както факта на самото непозволено увреждане, така и пряката и непосредствена последица от изрично описания и доказан факт - действие или бездействие на ответника, довело до негативен неимуществен резултат. Тези обстоятелства не се презюмирали в полза на ищеца, както и не можело да се приемат като „изсечени върху камък“ доброто име или високата репутация. Посегателството по чл. 146, ал. 1 от НК (обида) се изразявало в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, като на установяване подлежало и дали честта и достойнството на пострадалото лице са засегнати, каквато била съставомерната последица на коментирания престъпен състав“. (така ответницата се позовава на Решение № 132 от 26.05.2016 г. по н. д. № 471 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение).,като подчертава, че оценка не зависи от субективните възприятия и интерпретации на техния адресат.

Ответницата в отговора на искова молба напомня на съда, че обидата и клеветата следва да се дефинират чрез съответните състави в НК. Ако честта и достойнството на лицето, представящо себе си като „пострадал“, вече са били (по неговото собствено мнение) накърнени от трети лица, без връзка с действията на ответника, то в тежест на ищеца било да докаже точно каква е пряката и непосредствена последица от конкретно ново действие (бездействие) на ответника по това производство. А съществували сериозни основания да се приеме, че нещата стояли точно по този начин, възразява ответницата. За ответницата „ видимо самооценката на ищцата иманентно включва многогодишно хронично състояние на неудовлетвореност и страдание „. Публично известно било, че ищцата предприела действия за защита на доброто име и репутация чрез парични искове с идентични основания срещу още поне три лица. Общата стойност на исковете била 240 000 лева без претендираната законна лихва и съдебно-деловодни разноски. Тези искове съдържали претендирани деликти, изразяващи се в публикации с критична насоченост, както следва:

Срещу Р. В. П.частичен иск от 40 000 лева при пълен - 120 000 лева - за статии и публикации на 10.08.2016 г. : „Поредица от апаратни хватки, на които би завидял всеки мафиот - (оценъчно съждение за ответницата) ; 03.03.2017 г. :„Н. иска да стегне партията в усмирителна риза...“; „С комбинация от конгресни схеми, апаратни паяжини и политически интриги Н. се качи на върха на ***.. „23.04.2017 г.:„Вирусът Н. и екзекуцията на Г."; „...нещо се разкашляхме от това заболяване...“;16.05.2017 г.: „*** се превръща в лидерско тяло в токчета“;31.05.2017 г.: „И К. Д.ще изчезне в мътилката на миналото като несполучлив проект или фалирал МОЛ“, „Вече видяхме на два пъти, че К.Н. е като богомолка, която откъсва главата на своите политически любимци, ако те се явят пречка пред нея“;05.07.2017 г.: „Стилът на Н. е като на ято от скакалци - втурват се, опустошават първата нива, след това се местят на втората, а в края на пътя след тях има само опоскани идеи, които са били захвърлени“;16.09.2017 г. “идеен идеологически инстинкт и подготовка тя не притежава. И това си проличава в истинските, смислените сблъсъци, където лидерката на левицата стои като външен натрапник, който не е наясно точно какво иска да каже“;13.10.2017 г.: „най голямата амбиция на Н. е *** да я има в заглавията на вестниците, както и в сутрешните блокове„...ще получим нова порция ниновизми - тоест халюцинации, че левицата се движи напред“;27.10.2017г. :„...стилът Н. - той е самовлюбен, егоцентричен и си вярва, че е незаменим, дори когато прави глупост след глупост“, „нейните пируети, които са на път да превърнат *** в цирково кабаре“; 30.10.2017 г. : „Н. ...отдавна прилича на кола, която драматично се е обърнала в някоя пропаст и се носи към дъното с илюзията, че някъде там има изход и живот за нея“  „...лидер, който се опиянява от собственото си его и чийто единствен хоризонт е заглавието на сутрешния вестник“, „Н. махленски чете конско на опозицията си“, „...царица на българския бизнес-социализъм“;14.01.2018г.: „Приватизаторите превърнаха *** в РМД и я овладяха отвътре“; 19.02.2018 г.  „Титаникът на Н. започва да се клати“.

Срещу Т. И. Б.- частичен иск от 7 000 лева при пълен - 20 000 лева за статии и публикации на : 19.06.2019 г.: „Но това е изборът на г-жа Н.. Макар при нея да виждаме,че думите нищо не значат, утре може да се окаже, че нещо друго е казала“; на 09.09.2020 г.: „Г-жа Н. си прави изборите, натиска и мачка хората“.

Срещу К. И. А.- частичен иск от 23 000 лева при пълен - 50 000 лева за статии и публикации на: 28.04.2020 г.: „Н. дълбае към мазето „, „Въртеливите движения са характерни за председателката ...хубаво е понякога да изговаря истини“;03.05.2020 г.: „К. е голяма интригантка", „Що не си гледа собствената кочина, която се разпада и скоро ще й отнесат главата";30.05.2020г.:. „ К.и Р.нямат достатъчно мозък“, „...разчитат на отсвирени олигарси да ги инсталират в изпълнителната власт“;14.06.2020г.: „Забравете ги! *** не може да махне посредствената си ръководителка, камо ли да управлява“;30.07.2020г.: „Н. не е алтернативата на нищо“. „Банална крадла е тя, която ще направи всичко, за да фалшифицира изборите на 12 септември“; 31.08.2020 г. : „Политическата неграмотност на К.- приватизаторката и неспособността й да разбира партията, унищожиха ***. Амин“. „Тъпотията на тези палячовци, които са узурпирали *** няма аналогия в най-новата ни история";03.09.2020 г.: „К.Н. не може да организира честен избор дори в собствената си партия, а вади луделите си на предна линия да искат оставката на правителството“;01.10.2020 г.: „К.Н. коли и беси наред“. „Тя ще довърши партията с помощта на чантоносците си, луделите и креватните си ръководители“.

Срещу А.Ц.Ш. - частичен иск от 15 000 лева при пълен - 50 000 лева за статии и публикации на 10.09.2020 г. (2 броя); 22.09.2020 г. (2 броя);26.09.2020 г. (2 броя);30.09.2020 г.;03.10.2020 г. (3 броя); 05.10.2020 г. (2 броя).

Съдържанието на „увреждащите“ статуси сочи ответницата, че представлява част от исковата молба, поради което спестявала повтаряне на изложеното. Три от четирите искови молби, твърди ответницата, че били внесени в съответните съдилища на 09.12.2020 г., въпреки различните публично достъпни източници, различните аспекти на отправените критики и различния обществен и идеен статус на ответниците. Молбите били обединени не от формалното наличие на деликт, а от факта, че не са съгласни с политиките, които ищцата, в качеството си на лидер на социалистическа партия, провежда и отстоява. Правело впечатление идентичността на нанесените и понесени „неимуществени вреди", перманентното състояние на психическа напрегнатост и натрапчива нужда публичната среда да се очисти от критични оценки, неприятни сравнения и анализи, които не са в синхрон с ценностната система на ищцата. За достигането на това идеално за ищцата състояние, завява ответницата, че се разчитало не на диалог, а на процесуален натиск, съдебни решения и имуществени санкции. Доказателство, че точно този модел се оказвал предпочетен и тук / т.е. в настоящия исков процес / , намира ответницата ,че било поисканото искане за обезпечаване на евентуално присъдено обезщетение чрез налагането на запори върху банкови сметки и причиняване на максимални неудобства и затруднения на ответницата. Индиция, че не защитата на чест и достойнство  били движещият мотив на иска, а „назидание и парична облага“ бил фактът, че обезпечителното искане се оттегля и се иска връщане на внесената гаранция, след като станало ясно, че запорираните банкови сметки не съдържат очакваните парични обеми. Точно този мотив бил изтъкнат в искането за възстановяване на внесената гаранция.

Преди да се постави на обсъждане основателността на исковата претенция, ответницата счита за необходимо отбелязването на два факта: 1. При написване в интернет „К.Н. „ Google изваждал връзки с 2 550 000 резултата. Ищцата твърдяла, че напрегнато проследява дали не се е появило поредното клеветническо твърдение или обида, от които да се разстрои и, евентуално, да потърси удовлетворение по съдебен път. Ответницата заявява отрицателно правно твърдение, че при това количество публикации, връзки и (вероятно) съвпадения, било невъзможно да се фиксира и документира „случайно“ който и да е от процесните статуси. Това за ответницата можело да стане само и единствено ако обектът на „враждебния“ текст бил предварително известен и поставен във фокуса на ищцата. Отв.Ш. е заявила и отрицателно правно твърдение, че нито един от визираните в исковата молба статуси - нито като форма, нито като съдържание - не съдържал предварително целени обидни и/или клеветнически твърдения. Всички статуси били насочени срещу политиките, които ищцата олицетворявала не срещу нейната личност. От съдържанието на исковата молба било очевидно за ответницата, че всяка критична мисъл, оценка, препоръка се възприемали от ищцата като едва ли не „държавна измяна“. Колкото и да се повтаряла мантрата „обидни и клеветнически“, статусите били критични и конструктивни. Те се възприемали като злонамерено нападение единствено в самооценките и аналитичните преформатирания на конкретния израз от ищцовата страна. Наистина за ответницата било прекалено да се търси парично възмездие за „постоянното лошо настроение“, предизвикано от факта, че определени контекстни политики не се одобряват от някого. Неодобрението подчертава ответницата в срока по чл.131 ГПК, че не е деликт. Споровете се разрешавали по два начина: чрез диалог и споразумение или чрез арбитър и решение. Ищцата предпочела да избегне първата възможност и да се възползва от втората. Описанието на физическите, психическите и (евентуално) психиатрическите смущения, страдания, натрупано напрежение, безсъние, загуба на концентрация, чувство за унизеност и потиснатост, нервност, раздразнителност, стрес и притеснение и т.н., които се били отразили върху ръководните способности на ищцата, доколкото : цитира ответницата думите на ищцата : „като лидер на социалистите съм длъжна да ги сплотявам и обединявам, да бъда пример за подражание и да пазя и развивам доверието, което са ми дали...“ - се съдържали във всички искове за парично обезщетение, и били идентични по съдържание до пълно „матрично копие“. Според самопризнанието на ищцата, в контекста на всички искове, тя била в такова перманентно тежко състояние най-малкото от 10.08.2016 г. до 05.10.2020 г. Нямало данни здравословното й положение, настроение и напрегнатост да се променили, особено след последните изборни резултати. Това давало основание на ответницата да счита, че претендираната от К.Н. причинно-следствена верига от страдания, нуждаещи се от парична компенсация и евентуално лечение, не била с начало 10.09.2020 г. (както се твърдяло в исковата молба по това дело), а представлявало едно устойчиво, хронично влошено здравословно състояние, с психични и други отклонения, което нямало пряка и непосредствена връзка с претендирания деликт.

За да подкрепи твърденията и възраженията си направени по –горе , в отговора на искова молба ответницата е предложила, а и направила паралелно изложение на твърдения, извлечени от исковите молби срещу Р. В. П.(гр.д. № 3782/2018 г. по описа на СГС-1-16 състав) и А.Ц.Ш., доколкото исковата молба срещу собственика на сайта **** била хронологически първа, а тази срещу Ш. (засега) последна.

Между тези искове били позиционирани други искови претенции с почти идентично съдържание като основания, мотиви, твърдения, заявени неимуществени вреди, възникнали изведнъж, само и единствено вследствие на определен критичен материал. Копие от достъпните на ответницата искове на пострадалата Н. моли последната съда да приеме като доказателство за липсата на нововъзникнали психически и психо-физически отклонения от здравния статус на ищцата, които да са настъпили след 10.09.2020 г. Доколкото представените копия от искови молби представлявали частни документи, подписани от лицата, които са ги издали и съставлявали доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, ответницата моли съдът да ги цени в контекста на чл. 180 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1,т. 3 ГПК. По-долу , в отговора на искова молба на страница 9,10, 11 в табличен вид  ответницата представяме съдържанието на искови молби по посочените две граждански дела, заведени на основание чл. 45 ЗЗД. На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК, ответницата е дала съгласието си съдът да приеме като ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищцата има завършено и средно и висше образование и да изключи копията от дипломите, установяващи това, от писмените доказателства по делото.

По конкретните думи и изрази, изведени в исковата молба като вредоносни: „женица“ „изпечена лъжкиня“ „новият фюрер“ „невъобразима братоубийствена война“ „партията е заклещена“ „безконечен кошмар“ „*** е не просто разделена, а раздробена“ „Синята приватизаторка“ „Изяжда ни с кръвожадно удоволствие“ „Остракира самото понятие социализъм“ „Н. беше избрана в грях преди четири години. Чрез договорка. Зачената в безпътица и отчаяние“ „тя е „конярката“, „козарката“, приватизаторката, фалшификаторката на пряката демокрация, пословичния демагог, раздробителя на партията“ „нямам никакво доверие в тази особа“ „тотал щета“ , „безподобен култ към личността“ „креатура на задкулисието“ „А, бе, лъже К., лъже като за световно... Приватизацията по ниновски. К.е участвала в грабежа, създадено от такива, като родителите ми „К.лъже! Лъже от въпроса за съществуването на „партийните врагове“, та чак до декларациите за някаква имагинерна „независимост“ от всички и от всичко! И най-вече от властта“ „Мръсна седесарска утайка“ „Целта на Н. е да принизи, неглижира, обезсили и ПОЛИТИЧЕСКИ унищожи работата на Й.по осветяването на мутренската власт на ББ...“ „А сега к'во бе, козарке?“ „узурпаторка“, ответницата счита ,че нито един от тях не е предназначен да обиди личностно ищцата, а е оценка на политическо и организационно поведение на К.Н. като лидер на партия. Нямало нито един израз, който да съдържал клевета, обобщава още веднъж ответницата. На страница 13 –та от отговора на искова молба ответницата се спира на обстоятелствата по иска :Ответницата - А.Ц.Ш., е заявила в отговора си на искова молба, че е член на *** и председател на първична партийна организация, обхващаща район „*“, гр. Варна. От тази си позиция и в качеството си на член на *** тя считала, че в отношенията между различните органи и длъжности в партията и нея - като член на тази партия, с приоритет се ползвал Уставът, етичните традиции и равенството в правата на отделните партийни членове, вкл. и тези на ръководителите. В този смисъл и според чл. 5, ал. 1 от Устава цитиран от ответницата: „Членовете на партията участват в изработване, провеждане, защита и оценка на политиката на ***, а според ал. 5 – също цитиран: „Основен организационен принцип на партията е демократичното участие при вземане на решенията; възможно най-широко участие на членовете и симпатизантите; равнопоставеност при достъпа до всички процедури, в т. ч. при издигане на кандидатури за ръководни длъжности в партията, както и по отношение на информираността и знанието“.Като очаквала тези принципи да се следват и защитават от лидера на партията, Ш. отправяла предложения и критични възражения срещу определени политики и съпътстващото ги лидерско поведение на ищцата, но не срещала взаимност и конструктивен диалог, въпреки заявлението й (на ищцата), че „като лидер на социалистите съм длъжна да ги сплотявам и обединявам, да бъда пример за подражание и да пазя и развивам доверието, което са ми дали“. Ш. с основание очаквала от лидера си откритост и публичност в дейността и отговорност за решенията и действията (чл. 5, ал. 6,т. 3 от Устава); и разчитала на уставно прокламираната свобода при изразяване на мненията и многовариантност при обсъждане и решаване на проблемите (пак там - т. 4), а също равенство в правата и задълженията на социалистите; другарство, солидарност, взаимно уважение и взаимопомощ между членовете и симпатизантите на партията (т. 5 и 6). Вместо това, сочи ответницата, че срещу нея а и срещу всяка критика се реагирало нервно, недиалогично и враждебно.Като член на *** ответницата Ш. имала правото „да участва в разработването и осъществяването на партийната политика и на партийните решения, свободно да изказва и отстоява свои възгледи, мнения и съображения по всички въпроси от дейността на партията“ (чл. 10, т. 1 от Устава) и да обсъжда работата и поведението на членовете, органите и организациите на партията и да участва в контрола на тяхната дейност (пак там - т. 6). Вместо това, обаче ответницата получила запор на личното имущество от лидера на партията си и искова молба за неимуществени вреди в размер, който малцина от партийните членове можело да изплатят с всички събрани за целия си живот средства.

На следващо място отв. Ш. сочи, че самата тя не се експонира по партийни мероприятия върху: „расови коне, гушнала миловидни козички и сладникави зайчета“, не била член на бордове и не е заемала отговорни длъжности. Ответницата била част от масата български граждани, които очаквали ***, нейните ръководни органи и нейните лидери действително да ги поведат към промяна, честност и справедливост, а не към сривове и системни организационни катастрофи. Вероятно,предполага ответницата,че били много хората, които не се умиляват от: „галенето на козички, гушкането на зайчета, язденето на коне и други ефектни пози“. Тази категория граждани не можело да бъдат осъдени всичките. Ищцата, твърди ответницата, че се намирала в перманентно безсъние и загриженост за личната си репутация, но не чула отчаяния призив за промяна, който извирал отдолу, и не можела да разбере, че „ половин милион българи са я изоставили и са на страната на Ш.“. Не изведените от контекста на политическата критика думи били причината за „окаяната социално-политически немощ на ***“, твърди ответницата, а упоритостта, с която лидерът на партията ги „пропускала край ушите си“ и „размахвала като секира парични искове за десетки хиляди левове срещу всеки разочарован от статуквото.“. Очевиден, за ответницата, но необясним факт бил вдигането на „всеоръжие на съдебни битки „ срещу съмишленици, които без лицемерие ищцата би трябвало да нарича другари, но не и срещу политическите противници. Да се фиксира лидерът на основна политическа сила върху ФБ постове на другарите си и да “жадува съдебно съдействие за принудително ограничаване на критиката срещу всеки от тях“, а и още „ да употребява основното си лично и работно време за издирване на нелоялни другари“ – ответницата намира за жалко. На страница 14 та от отговора на искова молба ответницата намира за ненужно провеждането на скъпи излишни компютърни експертизи за обосноваване на очевидното: „Ответницата, на своята страница във ФБ споделя своето недоволство и разочарование от лидера на своята партия и от неговата (на лидера) политика и не отрича това.

От своя страна ответницата също е направила доказателствени искания.В срока по чл.131 ГПК ответницата е депозирала така наречен насрещен иск ( л.152 и сл.) ,като съдът в настоящия му състав е отчел, че независимо от това дали един иск е насрещен или евентуален, следва да отговаря на изискванията за редовност, регламентирани в чл.127 -128 ГПК, а от вписаното в отговора на искова молба и насрещен иск е видно, че се касае не за насрещен иск а за почин за сезиране на наказателния съд ,поради което и искането на ответницата не е било прието за съвместно разглеждане.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 22.10.2021г. ищцата не се явява, представлявана от адв.З. желае съда да уважи исковата молба ведно с присъждане на сторените разноски.

Ответницата също не се явява в проведеното на 22.10.2021 г. второ и последно открито съдебно заседание, представлявана от адв.А. желае съда да отхвърли исковата молба с присъждане на разноските сторени от ответницата.

В рамките на предоставения от съда срок за писмени бележки и по същество на спора адвокат С. – процесуален представител на ищцата и адвокат А. - процесуален представител на ответницата, са депозирали писмени защити излагайки правни и фактически доводи в подкрепа на изложеното съответно в исковата молба и в отговора на искова молба .

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

Безспорно е по делото, че ищцата К.Н. е Лидер на партия *** в РБ. Още с доклада си по делото, съдът на осн. чл.146, ал. 1, т. 4 и т.5 от ГПК е обявил на страните, че е безспорно и не се нуждае от доказване, че ищцата има завършено висше образование, че членува в *** и към исковия период от време е била лидер на същата партия, както и че ответницата е извършвала публикации в социалната мрежа за посочения от ищцата период.

От приобщените по делото и представени още с исковата молба от ищцата заверени за вярност с оригинала копия на следните писмени доказателства: статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 10.09.2020 г. в 20:33 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 10.09.2020 г. в 14:55 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 22.09.2020 г. в 09:13 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 22.09.2020 г. в 09:09 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 26.09.2020 г. в 17:27 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 30.09.2020 г. в 14:47 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 03.10.2020 г. в 14:12 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 03.10.2020 г. в 19:20 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 05.10.2020 г. в 19:08 ч.; статус (публикация), публикувана във Фейсбук на 05.10.2020 г. в 17:20 ч.; диплома за висше образование № 124786/01.05.1995 г.; свидетелство за зрелост № 469/02.07.1988 г.; Решение № 2643-НС от 15 май 2013 г. относно обявяване на избраните народни представители в 42-ро НС; Решение № 1317-НС от 10 октомври 2014 г. относно обявяване на избраните народни представители в 43-то НС; Решение № 4686-НС от 31 март 2017 г. относно обявяване на избраните народни представители в 44-то НС; се установяват твърдените от ищцата основни правно релевантни факти :

Установено и доказано е по делото, а и е ноторно, че ищцата К.Н. към исковия период от 10.09.2020 г. до 05.10.2020 г. е Председател на * в РБ, като за доказване на твърденията си свързани с общественото положение и придобити знания, ищцата е представила с исковата си молба писмени доказателства. Представените от ищцата с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на диплома за висше образование и свидетелство за зрелост доказват факта, че ищцата е юрист, завършила специалност „Право „ в СУ , а преди това е учила в Националната гимназия за древни езици и култура - София. Тези два факта сами по себе си са достатъчни за да се направи обоснован извод, че ищцата притежава висока обща,а и специализирана правна култура. Останалите писмени доказателства, цитирани по – горе, доказват актуалното към периода 10.09.2020 – 05.10.2020 г. обществено положение, което заема ищцата К.Н. – Председател на партия *** и народен представител в 43-то и 44 –то Народно събрание в РБ .

По отношение на цитираните по-горе статуси в социалната мрежа „Фейсбук „ спор по делото всъщност няма, че са създадени и публикувани от ответницата А.Ш..За пълното изясняване на фактическата страна на спора, а и най-вече избягване на всякакви съмнения относно авторството на публикациите и тяхното съдържание , по делото е допусната и изготвена възложената на вещото лице С.Д.Д. съдебна - софтуерна експертиза. От изготвеното на дата 07.10.2021 г., в срока по чл. 199 от ГПК, заключение на в. л. Св. Д.- IT специалист, неоспорено от страните, по несъмнен начин се установяват твърдените от ищцата факти затова, че ответницата е публикувала в социалната мрежа „Фейсбук“ процесните статуси със съдържанието, цитирано в исковата молба, поради което не е наложително да се преповтаря. От разпита на вещото лице в хода на откритото съдебно заседание се изяснява още, че процесните статуси на ответницата са публични и могат да бъдат видени от хора, които не са нейни последователи. Вещото лице е конкретизирало, че : „ е вярно, че статусите могат да бъдат видени от хора без да бъдат коментирани и без да отбележат нещо под статуса, но могат да бъдат видени от други хора без да бъде платена съответната публикация, да бъде финансирана като реклама“. Стратегията на Фейсбук обяснява вещото лице пред съда, че е такава, че да печели от всичко, което се случва вътре, и съответно, когато някой иска да се види нещо, той явно иска да прави реклама, а щом иска да прави реклама, трябва да заплаща за това, така че Фейсбук умишлено, логиката на работа на Фейсбук умишлено не позволява да бъде видяна една публикация от голяма аудитория от хора, най-вече извън тези, които са в аудиторията на публикуващия.“Реакцията - т.нар. „лайк”, пояснява в. л. Д., че може да бъде реакция на отсрещния потребител, който гледа, чете, като, най-често се използват емотикони, които са за харесване, гняв, тъга и т.н.,т.е. това е реакция, категорично може да бъде одобрение и неодобрение“.На конкретно поставен въпрос в. л . Д. отговаря, че не е сигурен профилът на К.Н. дали е профил на физическо лице или е на публична фигура и с какви софтуерни инструменти разполага, уточнявайки: „единствено може да се види, ако имаме пълен достъп върху въпросните инструменти за управление на публичен профил, това е един вид фирмен профил“. Отделно от изложеното в. л. Д. е заявило, че не му е било интересно да проверява дали профилът на К.Н. е фирмен, не му било и задача, въобще не съществува в експертизата му профилът на К.Н..

От изложеното по-горе, на база само на представените от ищцата писмени доказателства и софтуерната експертиза, от фактическа страна съдът приема за установено по несъмнен начин, че в периода от 10 септември до 05 октомври 2020 г. включително ответницата Ш. е публикувала общо 12 броя статуси в социалната мрежа „ Фейсбук „ с цитираните съдържания и от страните по делото.

Спорът по делото от фактическа, а и от правна страна, се свежда до това дали с процесните статуси ответницата е накърнила честта и доброто име на ищцата в качеството на последната на Председател на *** и/или в лично качество , претърпяла ли е ищцата твърдените от нея неимуществени вреди, вредите намират ли се във връзка със статусите на отв. Ш. и ако „ да „ какъв е справедливият размер по см. на чл. 52 ЗЗД за репарирането йм, или всъщност ответницата е изразявала свободно критичното си отношение към управлението на партия *** от страна на лидера на партията –К.Н. .

В подкрепа на основната теза на ответницата затова, че със статусите е целяла да изрази и своето и преобладаващо мнение на привържениците на *** във Варна , както и че К.Н. води искови производства против различни ответници,  използвайки „една и съща „, „като матрица „ искова молба, ответницата е представила с отговора си на искова молба и по делото са приобщени като писмени доказателства в заверени за вярност с оригинала копия от : Устав на ***, приет на 49-тия конгрес на *** на 05.02.2017 г.; извлечение от книгата, издадена от *** със заглавие „Корупцията”; искова молба от К.Н. срещу Р. П.до СГС – гр.дело № 3782/2018 г.; искова молба от К.Н. срещу К. А. до СРС; искова молба от К.Н. срещу Т.Б. – Ва. до СРС; протокол от проведено на 02.02.2020 г. събрание на *** ДЕН; извадка от българо-немски речник - превод на думата фюрер.

Тези писмени доказателства, анализирани в съвкупност и поотделно от съда водят до извод, че до края на съдебното дирене пред настоящата инстанция и по настоящото исково производство, ищцата е завела още две искови производства със същото основание против други лица.Съдържанието на исковите молби предявени от ищцата против други ответници, цитирано и анализирано от адв.А. в отговора на искова молба, се явява пряко ирелевантно към настоящото производство, т.к.не касае процесните 12 броя статуси изготвени в периода 10.09. – 05.10.2020 г.

Досежно Устава на *** съдът, отчита само, че Уставът на партията съдържа реквизитите, визирани в Закона за политическите партии, пряко отношение към исковете по чл.45 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД съдът не намира.

По отношение на ангажираното от ответницата с отговора на искова молба копие на превода на думата „фюрер „,съдът приема, че точния смисъл на думата „фюрер „, използвана от ответницата в исковия период следва да бъде разкрит в контекста на всички публикувани 12 статуса от ответницата по адрес на ищцата, а не само в тесния смисъл на думата, имаща немски произход. Ето защо, всички писмени доказателства, заключението на софтуерната експертиза , съдът ще обсъди от правна страна при направата на съвкупен и поотделен анализ на доказателствата, така както повеляват нормите на чл.235- 236 ГПК.

От фактическа страна на спора, с оглед пълното изясняване на относимите към непозволеното увреждане факти и обстоятелства, при спазване на основния принцип на равнопоставеност на страните в гражданския процес, съдът е допуснал и по делото са събрани и гласни доказателства.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание от 15.10.2021г. са били разпитани водените от ищцовата страна свидетели Г. Й.и Ц.Л., както и водените от ответната страна свидетели Ч. Г. Г.и Г. Т. Б., а показанията им са намерили обективно отражение в протокола от откритото заседание.

Първият допуснат до разпит и воден от ищцовата страна свидетел Г. Ю. Й., род. през 1985 г., заявява пред съда, че познава К.Н., може би около преди 3 г., когато се запознали на една конференция на *, където се събирали членове и симпатизанти на партия ***. Св. Й.твърди, че е виждал няколко публикации в интернет, които се пишат по адрес на К.Н., доста нападки срещу нея, с доста лоши фрази, които биха засегнали всеки един. В тези варненски групи св. Й.заявява, че бил виждал няколко публикации срещу ищцата, с автор ответницата А.Ш.. Това, което правило впечатление, от това, което свидетелят виждал, били изразите : „узурпаторка” или „новият фюрер” .

На конкретно поставен въпрос свидетелят не отрича, че не може да каже дали К.Н. е чела тези публикации, предполага. Същият свидетел сочи, че имало доста харесвания на самата публикация, може би около 2 хиляди човека, нещо такова. Тези публикации били горе-долу, когато вървял и вътрешният избор в партията 2020 г. и мисли, че продължили после горе-долу до Конгреса, в такъв период, но като дата, примерно само горе-долу за избора, сочи 12-ти септември, когато бил избора, без може да посочи докога точно публикациите продължили. След това, твърди св. Й., че се били срещали с г-жа Н. по мероприятия, които били във Варна, както и сега за изборите. Ставало било въпрос при тези срещи за тези публикации, казвало се : „Какво става тук с тези неща?”, на никой не му било приятно, когато се пишат такива неща за нея. Св. Й.заявява, че ставало въпрос, чувал, че се коментира това нещо. От останалата част на показанията на св.Й., на поставени от адв.А. въпроси, свидетелят отговоря, че хора от Националния съвет го запознали на * с К. Н., като мисли, че или Б. Г.или Ц.го запознал с ищцата . Когато се срещали с ищцата свидетеля и ищцата си казвали: „Здравей – Здрасти”, „Как си? Как вървят нещата?”, в такива отношения били. Виждали се били тогава, когато има мероприятия във Варна, когато К. Н. идвала във Варна, тогава се виждали, последно, когато се видели, било за изборите на 11-ти, когато откривали кампанията, тогава тя пристигнала във Варна и тогава се видели последно. Тогава не били обсъждали напрегнати отношения между членовете на организацията. Постовете на А.Ш. обсъждали от по-рано, не че свидетеля ги обсъждал, ставало  въпрос от хора, когато се съберели, дали на даден Районен съвет, ставало въпрос за тези неща, че доста остро се говори по нейн адрес – това коментирали. С К.Н. свидетелят твърди, че не е коментирал постовете на А.Ш..

Вторият допуснат в полза на ищцата свидетел Ц.С. Л., род.*г. сочи пред съда, че познава К.Н. от 5 години някъде, на партиен форум се запознал с нея. През последните около 2 години се срещал с нея минимум 2 пъти в месеца, преди това по-рядко. На конкретно поставен от адв.З. въпрос, св.Л.отговоря, че е запознат с публикации в интернет пространството по адрес на К.Н. с автор А.Ш., наясно бил с тези публикации, чел ги също така в нейния профил. По принцип К.Н., твърди св.Л., че често била нападана от А.Ш., но имало конкретно около десетина, 10-11, публикации, които миналата година вече били изключително вулгарни, с по-сериозни нападки.На въпрос на съда свидетелят Л.отговоря, че нападките, които били в интернет пространството, в публикациите били, че е „узурпаторка”, „лъжкиня”, „мръсна СДС-арска утайка”, от този род квалификации, което силно засегнало ищцата. В началото К.Н. била гневна, същевременно била обидена и по-скоро нейната обида била върху това как ще се възприеме от семейството, от близките й.На въпроси на адв.З. св.Л.отговоря, че тези публикации били коментирани пред повече хора от г-жа Н. и се било случвало и на Национален съвет, лично от г-жа Н. това нещо се коментирало като разбира се винаги питала защо се пишат, никой нямал отговор, никой не знаел с какво била виновна, какво била направила, че с такива квалификации едва ли не се обръщат към нея.На поставени от адв.А. въпроси същият свидетел отговоря, че преди една година бил в добри отношения с К.Н. – близки отношения, и преди 1 г., и сега се виждал често с К.Н., на „*” минимум 2 пъти, тоест 3-4 пъти в месеца се виждал с нея, говорели си, пиели кафе и си обсъждали някои неща, свързани с партията. На поставени от съда въпроси св. Л.е отговорил, че е член на Националния съвет на партията в София и е от Варна, но от Варна примерно имало 7 члена на Националния съвет, той бил един от тях. Също така св. Л.сочи, че е Председател на основна партийна организация в ***, Председател на район във Варна, в район „***” на ***, член на Градския съвет на ***, член на Изпълнителното бюро на Градския съвет, член на Областния съвет на *** - Варна и на Изпълнителното бюро на Областния съвет и член на Националния съвет на *** – България, тоест в случая той често коментирал нещата, когато се виждали и обсъждали неща при толкова честите йм срещите с К.Н.. Св. Л.е заявил пред съда, че е член на *** от 2014 г., преди това бил организационен секретар, но Председател на Район бил от февруари месец 2020 г. и член на Националния съвет също миналата година станал, по същия начин бил и член на Градския съвет, на Областния съвет, това били изборни длъжности по принцип с 4-годишен мандат, след което пак имало изборни длъжности. Отново на въпроси на адв. А., св.Л.отговоря, че т.к. той е от Варна, по принцип с К.Н. коментирали нещата, свързани преди всичко с Варна и Варна-област, това, което ищцата му споделяла, това, което виждал в нея, било, че това нещо рязко влияело в нея, споделяла му, да, но за Варна и за областта, не му споделяла конкретно на него за някакви неща, които се случвали, по-скоро разговорите йм били преди всичко свързани с област Варна. Свидетелят отивал в лично качество при К.Н., а пък тя с кого се срещала от Монтана не бил наясно, неговите срещи не били обявени по официални форуми, когато той отивал в София, той отивал в София, за да се види с Председателката на партията, това имал предвид.Също така св. Л.твърди, че не бил чувал К.Н. да поръчва на някого да селектира постовете във Фейсбук, които я критикуват. Самият той бил запознат с тези постове във Фейсбук, виждал ги, бил запознат с публикациите, редовно бил във Фейсбук и бил запознат примерно, когато се качват някакви такива неща, особено с дамата, която била виден функционер на *** във Варна, така че било нормално да е запознат.

В показанията си пред съда св. Л.сочи още, че ответницата А.Ш. *** на една партийна организация, иначе не била член на Градски съвет, не била член на Областен съвет, доколкото бил запознат от Председателя на Района не била член и на Районния съвет. Също така свидетелят твърди, че се бил „натъквал“ на постове на Т. Б., но конкретно пак в този стил. Ако излезело в медийното пространство, не следял изцяло примерно какво се качвало от В. Д.конкретно, не следял изцяло какво се качва, по-скоро какво се случвало от Варненска област гледал да следи отблизо, защото той също бил пряко заинтересован името на партията да е чисто и всичко да е наред, това имал предвид, но когато някои неща излизали примерно в медиите, има предвид в сайтовете, било нормално, попадали такива неща, те си имали сводка включително всички членове на Националния съвет всеки ден получавали имейли от „*”, от Пресцентъра с всичко това, което пишело в сайтовете, тоест това била информация към всеки. Имало цял екип на „*”, който се занимавал, във всяка една партия имало такъв екип, това било Пресцентър на дадената партия.

По време на разпита си пред съда, св. Л.е заявил, че смята, че ищцата не получавала всеки ден агрегирана информация от типа „А. пак е писала за Вас”. К.Н. също имала Фейсбук, тя също си следяла в интернет пространството какво се случвало, така че това, което те получавали като имейли, било какво се случва и като казва свързано с *** има предвид ***, след това информация от Президентството, информация от другите политически партии, говори за цялата сводка.Св. Л.е заявил още пред съда, че на него К.Н. не му е казвала, че вследствие на постовете на А.Ш. се чувства престъпник, по-скоро му казвала, че се чувства обидена, омерзена и това по някакъв начин  виждал как влияе върху самата й работа във времето, случвало се  това нещо да го види, но престъпник (да се чувства) не му била казвала, поне лично на него.Конгресът, продължава показанията си св. Л., че бил на 26.09.2020 г., подготовката изцяло била от „*”, така че те отивали на Конгрес като избрани делегати от дадените градове, а свидетелят в случая не може да каже, той се виждал с К.Н., пиел кафе в случая и си коментирали неща, тя споделяла някои неща с него, които са лични, той също виждал някои нейни неща.На конкретно поставен от съда въпрос свидетелят е отговорил, че не е виждал К.Н. в депресивно състояние в този период, след това я виждал тъжна, след като стартирали точно този тип публикации. На въпрос на адв.А. дали е виждал ищцата депресирана, свидетелят е отговорил, че депресирана е силна дума, като всеки един - включително и свидетелят, включително и всеки един член на партията приемал загубата на изборите тежко, но това пък същевременно ги карало да стават все по-силни и да търсят къде грешат, за да може да победят, но изключително неприятно било, защото св.Л.виждал какво се прави и как се работи и в следващия момент каква подривна дейност имало, за да може да се създава един лош облик на партията, защото това било отзвук навън.

И на последно зададени от съда въпроси и от двамата процесуални представители и на ответницата и на ищцата, свидетелят е отговорил, че след публикациите К.Н. била обидена, гневна. Когато загубили изборите, К.Н. не била в добро състояние, като всеки един човек, включително и свидетелят Л.бил в такава ситуация, когато загубели избори, и той се чувствал така. Двата вида реакции и емоции ,твърди пред съда св.Л.,че нямали нещо общо, което да може да ги сравни, несравними били, защото това било в лично качество, нападките били в лично качество, докато в следващия момент това било загуба, където те се събирали на форум да търсят и всеки да си каже грешката. Св.Л.е завил пред съда, че не може да каже кога К.Н. се чувствала емоционално по-зле – от загубата на партията или от обидните думи за нея, а в негово присъствие К.Н. не била обявявала, че ще търси по съдебен път обезщетение за вреди, които са причинени с коментари във Фейсбук, той лично не бил коментирал тези неща с г-жа Н..И в края на показанията си св. Л.твърди, че и с ответницата и с ищцата са приятели във Фейсбук, като ищцата К.Н. имала обществен профил и отделно още един профил – общественият профил бил това, което е като страница, по принцип имала един, който се водел личен, и един обществен, където се качвали нещата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 15.10.2021 г. в полза на ответницата са разпитани водените двама свидетели: Ч. Г. Г.и Г. Т. Б. .

Св. Ч. Г.е роден през * г. , като сочи пред съда , че и той познава ищцата К.Н., работили заедно като народни представители в една парламентарна група в 43-то Народно събрание, тя била Зам.-председател на групата, св. Г.– секретар по законодателната дейност, и като членове на Националния съвет.Св. Г.сочи, че познава ответницата А.Ш. задочно, в една обща група във Фейсбук били – „*****”, като мисли, че тази група е чрез покана, много хора имало вътре. Имало и Вайбър-група със същото наименование.Същият свидетел, за разлика от свидетелите допуснати в полза на ищцата, твърди, че той не поддържа лични отношения с К.Н. и А.Ш.. С К.Н., пояснява, че бил в колегиални отношения може би до септември миналата година, докато бил член на Националния съвет. В момента не бил член на Националния съвет, защото не бил избран в новия състав на Националния съвет. Не реагирал на неизбора си, за него било ясно, че като много близък приятел на предишния Председател нямало да го изберат като член на Националния съвет. Това мисли, че имало значение за изборите, убеден бил, че е така. Св. Г.е отговорил на поставени от съда въпроси, като е посочи, че госпожа Н. е волеви човек, така да се каже „мъжко момиче”, от този сорт хора според него - не се поддавала според него лесно на външни внушения и влияния. В момента,заявява свидетелят, че трудно можел да си спомни, но от работата му в Националния съвет мисли, че К. Н. реагирала остро, когато считала, че я критикувало за нещо, не била съгласна с това, което й се казвало право в очите. Острата й реакция се изразявала в думи преди всичко и отричане на това, в което била обвинявана.

Става ясно от свидетелските показания на св. Г., че знае за конфликта на К.Н. с Т. Б., ищцата реагирала негативно, опитвала се да иронизира даже според свидетеля този, който й казвал нещата такива, каквито тя не харесвала да чуе.Св. Г.е отговорил и на поставен от съда въпрос, че знае, че К.Н. има заведена искова молба и срещу г-жа Ш., както и че е свидетел по това дело. Поводът доколкото знаел св.Г.бил изказани мнения в социални мрежи, но не бил „ конкретно преглеждал за какво точно иде реч.“ Ангажиментите на г-жа Н., сочи св. Г.на следващо място, че били такива, че тя едва ли лично можела да се занимава с това което се нарича PR, имала специален екип и в Пресцентъра, а предполага и някой личен PR, който следял тези отношения. Имало критики срещу г-жа Н. в Националния съвет, много пъти я били критикували за това, че тя се мъчела да бъде лидер на партия, която поначало трябвало да е колективна партия и да се ръководи от колективни органи, но тя категорично се противопоставяла и налагала собствената си личност. Примерът бил с това, че саботирала работата на Националния съвет и представяла Националния съвет като „някаква група по интереси, която ей така си е събрана, просто от немай-къде едва ли не“. Твърдението на св. Г.е, че откакто К.Н. е Председател в *** взимала еднолични решения от името на цялата партия, просто очевидно такъв й бил стилът на работа. Г-жа Н. не понасяла критики, не обичала да я критикуват, не се вслушвала в чуждо мнение. (говорейки за критиките към г-жа Н. като Председател на партията, не за други отношения). В този контекст свидетелят сочи пред съда, че много пъти бил поставян въпроса за парите, тъй като много пъти партията изпадала във финансови затруднения. Конкретно св. Г.си спомня един случай на едно от заседанията на Конгреса по повод на такива критики срещу К.Н., че тя не дала отчет къде разходвала средствата, изрично заявила, че : „до стотинка имало подробен отчет в секретариата на Конгреса“. Св. Г.по този повод си направил труда и лично отишъл да види какъв е този отчет, оказало се официалният отчет за пред Сметната палата, който не давал никаква детайлна информация за това как и за какво били разходвани средствата. В Национален съвет лично св. Г.питал ищцата, имало едно перо за публична дейност, по памет говорейки, за външни услуги, над 11 млн. било за 2017/2018 г. и я питал лично за какво са тези пари - никакъв отговор не получил, с пренебрежение отминала Н. въпроса, не обичала да я питат на тази тема. И в края на показанията си свидетелят сочи, че публично, в масмедиите госпожа Н. била наричана : „фюрер”, „лъжкиня”, „крадла”, „узурпаторка”, това общо взето според него било преобладаващо мнение.

Вторият допуснат в полза на ответната страна свидетел, разпитан пред съда в откритото съдебно заседание от 15.10.2021 г. е Г. Т. Б., роден през * год. Св.Г. Б.още в началото на показанията си заявява пред съда, че политиката е колективна дейност, с ищцата работели дълги години и отблизо, работили не в един състав на Народното събрание и не в един и два състава на Националния съвет на ***, така че я познавал отблизо. За ответницата А.Ш., св.Г.Б.твърди ,че я познава по-бегло, но мисли, че има формирано мнение и за нея и за нейното поведение. На конкретно поставени от съда въпроси, св.Г.Б.отговоря, че госпожа Н. е : „ един волеви човек, един човек с огромен житейски и управленски опит “. Същият свидетел твърди, че К. Н. безспорно притежава много качества, системно и последователно преследва своите лични интереси. В това отношение, според св.Б., ищцата твърде често не подбирала средствата, тоест налагала в *** авторитарен стил, не търпяла чуждото мнение, освободила се от знакови личности на партията, от емблематични лица от страх, че с тяхното присъствие нямало да може да налага едноличен стил на управление. В това отношение, сочи св.Б., че К.Н. се обградила с хора, които преди всичко отговаряли с : „Да” и : „Съгласни сме”, срещу което се възнаграждавали с постове, а тези, които имали друго мнение, оставали встрани и назад, а тези, които си позволявали да я критикуват, бивало „селективно въздействано върху тях“. Като темперамент св.Б.описва г-жа Н. като динамична, жизнена, дееспособна , но едновременно с това, с тези си качества, не търпяла възражение и се противопоставяла на чуждото мнение.

В показанията на св.Б.се съдържа описание и на личността на ответницата, като същият свидетел е заявил, че ответницата Ш. му направила впечатление с една обществена активност, с една смелост, защото : “политиката, когато методите не водели до желаните резултати, когато тяхната партия (***) пред очите йм в организационно, кадрово и финансово отношение се разпадала, ако нейните членове мълчали - съзнателно или несъзнателно, те ставали съучастници в този разрушителен процес“. Свидетелят Б.изразява пред съда своето отношение като казва, че цени хората :„ които на публични места могат да се изправят и да кажат: „Това – не! С това не съм съгласен! Това приемам!”.Св.Б., „ отваряйки скоба „ е пояснил на съда, че дълги години е бил Зам.-председател на партията, шеф на щабовете и никога не го съблазнявали тези, които казвали, че винаги е прав, затова ценял тези хора, които можели да му кажат: „Тук грешиш, тук не си прав!”.Св.Б.конкретизира, че членува в *** от 51 години, само в партия ***, твърди, че познава партията и когато подпалили Парламента - на 10-ти януари парламентът бил подпален, когато те не се съгласили да гласуват декларацията, която сваляла тяхното правителство от власт и изпълнявала извънпарламентарни договорености 18 месеца след като партията била изгонена от Парламента и Б.бил шеф на предизборния щаб и Зам.-председател, те спечелили 137 общински избори и К. П.бил избран за шеф на Сдружението на общините, а на последните местни избори партията *** не могла да издигне кандидати за кметове в 3000 населени места, защото нямало кой да посочи и нямаше кой да отиде да каже: „Бай Иване, абе, ти си читав човек, ела стани кандидат на моята партия!”.При така изнесеното по-горе, макари в скоби, но напълно относимо към предмета на спора, свидетелят Б.обяснява, че реагира категорично и смята, че следва да се търси отговорността за този „погром“ на партията .В този точно контекст, пред съда заявява Г. Б.:„ До такава степен е разпадът, до такава степен са разгонени хора, до такава степен са демотивирани и който е социалист не може да мълчи по тези въпроси“ .

Отделно от изложеното по-горе, свидетелят Г.Б.твърди, че е чувал госпожа Ш. да говори по много и различни форуми , но това, което е предмет на настоящия спор, не може да каже, т.к. не влизал във Фейсбук,с тази материя не се занимавал, а и знаел, че големите организации наемат срещу заплащане лица, :„които се ровят в тази материя, които получават поръчки как да отговарят, за да формират мнение“.

От гласните показания на св.Б.безспорно се установява, че свидетелят обича хората които стоят зад думите си и пояснява, че от медиите научил, че „.. по България „ шета„ една искова молба „, за което свидетелят не скрива учудването си как може човек, който се бори за своето име, чест и достойнство … „ да самопризнае, че го е страх … че някой може да каже…, какви компромати  „, като описва пример със самия себе си във Враца. По този повод и свидетелят Б.е заявил, че от тогава : „ знаел и имал имунитет, че това, което е казал някой, рекъл, написал, ако си сигурен в себе си, никога не може да се страхуваш, не може да ти повреди съня, не може да те разстрои“.

На следващо място св.Б.изразява и учудването си по повод въпросната искова молба с въпроса : „ Как може да подпишеш такова нещо в битката за честта си, когато се унизяваш сам? „.Освен реторичния въпрос, св.Б.в о.с.з. на 15.10.2021 г. не скрива , че е : „ много доволен от наученото от него от преди малко, че в един окръжен град завършило дело със същата искова молба, не от същия ищец, защото те станали не един и двама, те станали много, които влизали с тази искова молба, искали пари и искали да плашат, та в този град завършило с признание на ищеца, че се оттегля и поема всички разходи по делото“. Св.Б.мисли, че :„тази своеобразна епидемия“ трябвало да бъде пресечена по 2 линии, защото тя криела опасности, различни хора можело да го направят бизнес това нещо и второто, можело да покоси личността на тези, които се подведат по този начин да защитават името си. Достойни хора,обобщава св. Г.Б., че не могат да подписват такова нещо! , препращайки към сентенция на стар мислител : „Понякога е срамно да признаеш, но е грешно да премълчиш.“ И конкретно, в показанията си пред съда св.Б.завява, че тази дума „лъжа „ я употребил директно пред целия Национален съвет, решавали важни за България въпроси - подреждането за тяхната листа за евродепутати. Мъчително заседание било, много дълго Председателят ( К.Н.) твърдял, че чете Устава и че само внесените от нея кандидати така подредени можело да се гласуват от Националния съвет. Позовавала се на Устава и казвала, че чете Устава, а този Устав го писал Г.Б.. Тогава Б.станал, цитирал чл. 33-ти дословно, той гласял : „Националният съвет подрежда и утвърждава листата.” – никакво бюро, никакъв Председател не можел да каже: „Това ще гласувате!”, и тогава я попитал: „Какво четеш?”, и след като 10 пъти казала, че чете Устава, казала: „Жоро, извинявай, аз чета някакъв правилник!”, тогава той я попитал с тази дума: „Не ти ли е неудобно пред тези хора да го правиш?”, така, че Б.я казал думата. И на предпоследно място, в показанията си св.Б.е обяснил, че тяхната партия получавала субсидия според броя на гласовете, които получила, а в техните правила се казвало, че според това колко гласа е дала едната община тя пропорционално получавала от тази субсидия. Техните партийни организации не били получавали от субсидията дълго време нито лев и затова казва, че те са в катастрофално финансово състояние. Членовете на Националния съвет, свикали по Устав и абсолютно необходимо заседание на Националния съвет, който да разгледа финансовия отчет преди да го внесат в Сметната палата както е по закон. Този Пленум бил провален,твърди св.Б., организирано и нямало да го квалифицира как от най-близкото обкръжение на Председателя, който не влязъл в залата, за да има кворум и финансовият отчет без Националният съвет, да знае и да изпълни своята отговорност към партията, как били похарчени парите - колко за телевизията и т.н., така че това бил един от болезнените въпроси, който коментирали смело и откровено, трябвало да им кажат как се изразходвани парите на партията. И на последно поставен от адв.З. въпрос св.Б.отговаря, че ако се разглежда в контекста на фашизма, думата „фюрер” е обидна, ако се разглежда в контекста на човек, който си позволява да командва и диктува като аналогия, самият той не би обърнал внимание.

Въз основа на установеното по-горе от фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявеният от ищцата осъдителен иск е процесуално допустим,заявен при наличие на ясен правен интерес,поради което и съдът дължи произнасяне по същество. Предявената искова претенция от ищцата К.Н. против ответницата А.Ш., с доклада си по делото съдът е квалифицирал с правно основание 45 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 ЗЗД , като е разпределил доказателствената тежест между страните. На първо място съдът е указал на двете страни,че съобразно правилото на чл. 154 от ГПК, всяка страна в процеса носи тежестта да докаже положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си правни последици и на които основава исканията и възраженията си. В тежест на ищцата е била възложена доказателствената тежест да докаже, че на твърдените от нея отделни дати, посочени подробно в исковата молба, именно ответницата, чрез публикации в социалната мрежа / на посочените ел.адреси в обстоятелствената част на исковата молба и в петитума на иска/ е причинила на ищцата неимуществените вреди, вписани в исковата молба, чиято обезвреда се желае. Ищцата е следвало да установи и докаже, че ответницата чрез публикации в социалната мрежа – ФБ е накърнила честта и достойнството на ищцата, а от там и в пряка причинно - следствена връзка ищцата получила неимуществени вреди като безсъние, лошо настроение, загуба на концентрация, спадане на рейтинга й като лидер на политическа партия. В тежест на ищцата е било възложено и да установи при условията на пълно и главно доказване характера и вида на всяка една от преживените от ищцата негативни емоции представляващи по същността си страдания (така както са описани в исковата молба) и пряката причинно - следствена връзка между действията на ответницата и претърпените от ищцата неимуществени вреди. Съдът е указал на ищцата, че следва да установи не само основанието на иска си, но и размера на претърпените неимуществени вреди. Отделно от горното, с оглед отговора на искова молба, ищцата е следвало да ангажира доказателства затова, че действията на ответницата по повод публикациите в общо 12 ел. адреси са различни по характер и вид от тези, за които ищцата е предявила искове против други ответници и най - вече както е посочено и по - горе пряката причинно следствена връзка между действията точно на ответницата и твърдените неимуществени вреди причинени на ищцата. Ищцата позовавайки се на положителни факти и /или обстоятелства е следвало да опровергае твърденията на ответницата, че исковата молба против Ш. е като „матрица „ спрямо предходните искове предявени от К.Н. против други ответници .

В тежест на ответницата съдът е възложил да докаже положителните факти, на които се позовава, наведените възражения затова, че при извършване на публикации във ФБ се е водела от основен принцип на правовата държава - свободата на словото и че действията и могат да се определят единствено и само като градивна критика към определено партийно управление. В тежест на ответницата е било възложено и да наведе и други правоизключващи твърдения или възражения, респективно правопогасяващи и или правоотлагащи, каквито е сторила в отговора на искова молба а именно : че липсва причинно - следствена връзка между твърдените от ищцата неимуществени вреди и статусите публикувани от ответницата и че общото емоционално състояние на ищцата било влошено далеч преди ответницата да публикува статуси във ФБ.

При така разпределената тежест на доказване, ВРС следва да даде отговор на въпроса : Налице ли е фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, в частност претърпяла ли е ищцата К.Н. неимуществени вреди в резултат на 12 –те броя публикации извършени в периода 10.09.2020 – 05.10.2020 г.  от отв.А.Ш. в Фейсбук ?Отговора на този въпрос, обективно следва да бъде даден на база съвкупния и поотделен анализ на събраните по настоящото исково производство доказателства, в съответствие и със задължителната и трайна съдебна практика.

За да прецени съда, в настоящия му първоинстанционен състав дали ищцата е провела пълно и главно доказване на основанието на осъдителния си иск, на първо място се спира върху правната норма, на която се гради исковата молба.

Нормата на чл. 45, ал.1 ЗЗД ( обнародван още в ДВ, бр. 275, от 22 ноември 1950г., в сила от 1 януари 1951 г ) e eдна от малкото правни норми, които не са претърпели изменения от приемането на Закона за задълженията и договорите. Съгласно цитирания чл. 45, ал.1 ЗЗД : Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Още през 1959 г. Пленума на ВС е издал Постановление № 7 /30.12.1959 г., задължително за съдилищата, в което много ясно е указано на всички съдилища, че отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои действия или бездействия. Отговорността за непозволено увреждане е обобщил още през 1959 г. ВС, че се поражда при наличността на причинна връзка между противоправното поведение и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Съгласно ПП ВС № 7/30.12.1959 г. : Причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай. Вината се предполага до доказване на противното. В контекста и на последното цитирано указание дадено от Пленума на ВС е и разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД : Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

По делото е безспорно доказано, че в периода от 10.09.2020г. до 05.10.2020 г. ответницата е публикувала във Фейсбук по адрес на ищцата 12 статуса със съдържание което , според настоящия състав преминава границите на добрия тон . Използваните от ответницата думи като „ узурпатор „, „*** „, „лъжкиня „, „краварка „ „козарка „,могат да бъдат определени слабо казано като обидни и / или клеветнически. Това е така, т.к. точното значение на така използваните думи от ответницата може да бъде разбрано при работа с GABEROF „ Съвременен тълковен речник на българския език – трето издание с отговорен редактор доцент доктор Стоян Буров „. В посочения тълковния речник е обяснено по следния начин значението на цитираните по-горе думи, а и на други думи, използвани в процесните публикации : „узурпатор„ – лице, което незаконно заграбва власт или чужди правомощия ; „ утайка „ – събрана на дъното в съд с течности или воден басейн твърди частици ,“ утайка на обществото „ – най –долната прослойка от обществото; „ лъжкиня „ – жена лъжец ; „лъжа „ – това, което не отговоря на истината ; „измама“- заблуждаване; „ краварка „ – жена , която се грижи за крави ; „козар“ – човек който пасе, понякога отглежда стадо кози ; „ нацист „ – привърженик на нацизма; „ клевета“ – лъжа, с която се злепоставя някой, „ лидер „ – водач, ръководител на политическа партия или обществено –политическа организация , изобщо водач, който увлича, ръководи ; „ партия „ – обществено политическа организация на хора с общи интереси , цели и идеология и „ фашизъм „ – политическо течение , възникнало в Италия в началото на ХХ век и реализирано по-късно като диктатура , расизъм и териториална агресия „

Точното значение на думата „ фюрер „ може да бъде прочетено в Речник на чуждите думи за всички – (Наука и изкуство, София 2007 г. първо издание ), а именно : вожд, водач на фашистка партия – титла на фашисткия диктатор Хитлер .

Или използваните от ответницата А.Ш. в 12 -те публични публикации в социалната мрежа Фейсбук думи - тропи (изразни художествени средства, които се свързват с прякото или преносно значение на думите) символ, литота, сравнение, епитет и ирония, според настоящия съдебен първоинстанционен състав, уронват честта и доброто име на ищцата К.Н. и в лично и в обществено качество. Общото между използваните изразни средства от ответницата е, че във всички статуси се наблюдава омаловажаване и / или иронизиране на личността на ищцата, създава се общ образ на човек, без качества за заемане на лидерска позиция, без елементарно познаване, спазване и зачитане на основни нравствени, етични и обществени норми и идейни възгледи в ръководената от ищцата партия. Ето защо, при направения от съда кратък анализ на преобладаващите в дванадесетте статуса думи, съда приема, че дори и ответницата да е целяла с постовете си отстояване на градивна критика е постигнала друг резултат, резултат намерил широк обществен отзвук и в социалната мрежа Фейсбук, а и сред членовете на *** рефлектирал върху ищцата под формата на неимуществени вреди . Този извод съда прави на база и анализа на гласните доказателства събрани по делото, а и заключението по допуснатата и неоспорена съдебна софтуерна експертиза, в съответствие и с практиката на ВКС постановена през последните години.

Сред всички постановени Решения на ВКС, на сайта на ВКС е достъпно Решение № 110/ 25.05.2017 г. , Четвърто г.о., ГК , с докладчик съдията Даниела Стоянова, постановено по гр.д.№ 2808/2016 г. по реда на чл.290 ГПК, част от практиката, задължителна за настоящата инстанция, като ВРС в настоящия му състав напълно споделя мотивите на съдия Д.Стоянова.Съставът на Четвърто г.о. , е приел, че политиците: „ са приели доброволно една публична роля, която изисква от тях да подлагат на критика поведението и действията на другите политически субекти и държавни органи, като по този начин ги контролират в интерес на обществото, което предполага да са в и по-голяма степен настоятелни, настъпателни и безкомпромисни“. В същото време, те от своя страна сочи ВКС „ съзнателно и неизбежно се излагат на близкото наблюдение и критика на своите политически опоненти, на журналисти и на цялото общество, което налага и самите те да проявяват по-висока степен на толерантност, да са готови да бъдат обект на оценка и критика в по - висока степен от частните лица, включително чрез използване на различни художествени езикови и изразни похвати. ВКС е цитирал : „решение по делото „Де Х. и Гайселс срещу Б.” и делото „Хендисайд срещу О. кралство”, в което Европейският съд по правата на човека приема, че свободата на изразяване на мнения е приложима не само по отношение на информация или идеи, които се възприемат благоприятно или се разглеждат като безобидни или неутрални, но също така и за изявления, които се възприемат като оскърбителни, шокиращи или смущаващи от държавата или от част от обществото“. Съобразно стандартите, установени с Конституцията на Република България и практиката на ЕСПЧ, отчита още ВКС , че „следва да се търси балансът между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес и необходимостта от защита на правото на чест, достойнство и доброто име“, като пояснява, че в тази посока „най-важният критерий е доколко конкретното изразяване на факти, мнение и критика е обществено значимо и необходимо срещу това, дали то се използва целенасочено за накърняване на правата и доброто име на другиго, като границите на приемливата критика по отношение на политик, действащ в качеството на обществена или държавна фигура са значително по-широки, в полза на обществения контрол и политическия дебат (в този смисъл ВКС препраща и към решение по делото „Лингенс срещу А.” на ЕСПЧ и практиката на ВКС по чл. 290 ГПК – напр. решение № 204/12.06.2015г. по гр.д. № 7046/2014 г. на IV г.о. на ВКС).

Водим от създадената съдебна практика на ВКС, както по граждански, така по наказателни дела, в съответствие с практиката на ЕСПЧ , както и основните принципи в Конституцията на РБ (чл. 56. Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашени негови права или законни интереси. В държавните учреждения той може да се явява и със защитник; чл. 39. (1) Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.(2) Това право не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго и за призоваване към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпления, към разпалване на вражда или към насилие над личността.) настоящия съдебен състав приема, че всички 12 публикации , създадени за един кратък период от време м.09 до м.10.2020 г. във Фейсбук от личния профил на ответницата, публикувани в социалната мрежа, станали достояние на широк кръг лица, целят уронване на доброто име и честа на ищцата най – вече в качеството й на Председател на политическа партия. Ненужното назоваване на ищцата с умалително име : „К.„, ироничното „К.„,определянето й като „новия фюрер”, „лъжкиня”, „крадла”, „узурпаторка”, сравняването й с “козарка“ и „краварка“ , изрази като: „Синята приватизаторка е в стихията си. Изяжда ни с кръвожадно удоволствие - парче по парче.“, както и всички останали, става ясно от всички гласни доказателства, че са стигнали до знанието и на бивши и на настоящи членове и ръководни лица в партията, представлявана  от ищцата, а и на самата ищца и то по време, което е било особено важно за Председателя на партията съпартийците да бъдат сплотени и единни за да имат успех в изборните резултати. На база гласните доказателства, събрани в хода на настоящото производство, съдът намира за безспорно установено, че в ръководената от ищцата партия е имало разногласия , отправяни са били критики,като първата група свидетели водени от ищцата твърдят, че в резултат на статусите ищцата е била обидена, гневна, чувствала се омерзена и тези публикации били осъждани и на национални форуми на партията . Втората група свидетели, допуснати и водени от ответницата, дават показания от които се установява, че свидетелите водени от отв. Ш. са дългогодишни членове на ***, познават стила на работа на ищцата, като твърдят, че ищцата е волеви човек, който не търпи критика.

Съдът кредитира и двете групи свидетелски показания, като обективни, отчитайки и възможната заинтересованост по см.на чл.172 ГПК,т.к. и четиримата свидетели споделят едни и същи партийни възгледи, с разликата че разпитаните в полза на ищцата свидетели към момента участват в дейността на партията , а водените от ответницата свидетели са вече част от бившето управление на ***, но с далеч по -голям партиен стаж и опит.

На база гласните доказателства, събрани чрез показанията на водените от ищцата свидетели, съдът прима за установено, че ищцата К.Н. се интересувала от публикациите на съпартийката си от Варна и ответница А.Ш. , като определено тези публикации по адрес на Н. й създали негативни преживявания от обида до ядосване. Вярно е, че водените от ищцата свидетели не са успели да разграничат емоциите на ищцата при процесните статуси и загубата от изборите, но това не значи, че ищцата не е реагирала остро негативно на публикациите по неин адрес, както като лидер на партия , така и в лично качество .

Съдът следва да даде отговор и на въпроса дали ответницата е изложила сред 12 – те статуса неверни твърдения по адрес на ищцата, свързани с финансови злоупотреби при управлението на ръководената от К.Н. партия ***, респ. налице ли са неверни, клеветнически и / или лъжливи твърдения. Съдът в настоящия му състав счита, че дори само израза използван от ответницата в един от последните й постове във ФБ, използван против ищцата : „За четири години си изхарчила 36 МИЛИОНА и днес партийна каса е на МИНУС ШЕСТ МИЛИОНА Й ТРИСТА ХИЛЯДИ!“ не се подкрепя от други доказателства по делото, освен от изложеното от разпитаните в полза на ответницата двама свидетели.Именно свидетелите водени от ответницата дават показания затова, че в партията, ръководена от ищцата е имало спорове относно финансовото състояние на ***, а ищцата, в качеството си на председател на *** не желаела да отговоря на подобни въпроси. Аналогичен по смисъл на цитирания по-горе пост, е и публикацията от ответницата спрямо ищцата със съдържанието: „ Никаква К.не може да изгони когото и да е от партията! Защото тя е "конярката", "козарката", приватизаторката; фалшификаторката на пряката демокрация; пословичния демагог; раздробителя на партията; орбанист и последовател на Тачър; Защото е терминатор в соцпартията; Защото е страхливка; Защото е манипулатор и интригант; Защото е креатура на задкулисието; Защото е пряко зависима от него; Защото произведе 8 загуби на национални и местни избори за ***; Защото няма финансов отчет за похарчени повече от 40 милиона лева за четири години, партийни пари; Аз нямам никакво доверие в тази особа. Нито политическо, нито обществено, нито партийно. Тази жена е тотал щета. Тъкмо заради това оставам в партията, да изчагъркаме от лицето на партията този безподобен култ към личноста й. Той е несъвместим със социалистическите принципи. И ниновизма ще бъде унищожен! Ще бъде! Venceremos!“.

Дали всъщност ищцата е извършила престъпление, какво точно , а още по-малко доказано ли е то, гражданския съд отговор не може да даде .Това е така, т.к. единствено и само наказателния съд може да прецени дали едно деяние е престъпление – съставомерно ли е от обективна и субективна страна, доказано ли е . Видимо е за настоящия състав, че с цитираните по-горе два поста във ФБ ответницата директно е обидила ищцата наричайки я „тотал щета“, „козарка „, „краварка „, „терминатор „ , твърдейки първо че 36 милиона а след това 40 милиона партийни пари били изхарчени без отчет .

Вярно е че в показанията на водените от ищцата свидетели не се съдържат данни затова, ищцата да се е почувствала престъпник от постовете на ответницата, но и двамата свидетели водени от ищцата са обяснили, че след тези постове ищцата е била ядосана и обидена . Водените от ответницата свидетели, макар и да споделят дългогодишния си опит в управлението на партия *** се оказва, че не са запознати с публикациите във ФБ предмет на спора.

При тези доказателства съдът приема, че всички 12 поста във Фейсбук по правната си същност съдържат не само критика към председателя на една от партиите в страната и ищца по делото, а са и противоправни и виновно извършени от ответницата в един много кратък период от време от 10 –ти септември 2020 г. до 5-ти октомври 2020 г., поради което и съгласно чл. 45,ал.1 ЗЗД отговорността на ответницата за причинените пряко на ищцата К.Н. следва да бъде ангажирана.

Ищцата претендира размер на неимуществени вреди пред РС Варна от 15000 лв. , частичен иск от общо сумата от 50000 лв. При определяне на размера на паричното обезщетение съдът взема предвид конкретно установените негативни преживявания на ищцата, тяхната продължителност и интензивност, разпространението на обидите и клеветническите твърдения чрез 12 -те поста в социалната мрежа Фейсбук и достигането им до неограничен кръг от хора, конкретните икономически условия в страната през разглеждания период. Периода от 10 –ти септември 2020 г. до 5-ти октомври 2020 г. е част от една времева рамка, в която прави впечатление, че ответницата регулярно е отправяла обидни изрази и излагала клеветнически твърдения по адрес на ищцата, а същите публикации са били достояние не само на привържениците на ***, а и на всеки имащи достъп до профила на отв.Ш. във Фейсбук . На тези постове става ясно, че ищцата е отреагирала остро, търсейки обяснения какво се случва във Варна и защо се пишат такива неща по нейн адрес, била ядосана, омерзена и обидена, притеснявала се как подобни изявления ще окажат влияние върху най -близките й . При определяне на размера на вредите от деликт, при доказан фактически състав на чл. 45,ал.1 ЗЗД за накърняване на честта и достойнство от поведение или изрази, възприети от пострадалата като унизителни, позорящи и клеветнически, съдът зачита съдебната практика на ВКС по гражданки дела, според която тази отговорност деликтна, като обидата по смисъла на гражданския закон не е напълно аналогична на престъпния състав по НК, съставляващ „обида“, наказателноправните норми, са неотносими. В съдебната практика по приложението на ЗЗД, също така, няма съмнение, че увреденото (обиденото, оклеветеното) лице може да е посочено от автора на изявлението и по всякакъв друг начин, който не оставя никакво съмнение относно неговата личност – срв. решение № 439/20.01.2016 г. по гр.д. № 2773/2015 г. на IV г.о. на ВКС.ВРС вече посочи, че приема за установено на база гласните доказателства, допуснати в полза на ищцата, че ищцата се е чувствала унизена, омерзена и обидена от публикациите по нейн адрес от личния профил на ответницата във Фейсбук.

В случая според настоящия състав балансът между правото на ответницата - ръководител на местна партийна организация в район във Варна да критикува лидера на партията чиито ценности и идеи и възгледи споделят както ищцата,така и ответницата, при тези 12 публични публикации в социалната мрежа видимо е нарушен. Използваните изрази от отв.Ш. съдържат не само негативна оценка на личността и поведението на К.Н., но и целенасочено са били употребени за накърняване на правата и доброто й име, което не може да се оправдае, предвид конкретните обстоятелства и техния контекст, с обществения интерес и необходимост, така както пояснява и ВКС.ВРС споделя мотивите на ВКС, че обстоятелството, че адресатът като публична личност следва да понася по - висока степен на обществена критика не изключва правото му на защита, а е от значение за размера на обезщетението.Впрочем правото на защита , както бе цитирано и по-горе е едно от основните конституционни права на българските граждани,разписано в чл. 56 от КРБ, като Основния закон на РБ не прави разграничение между гражданите търсещи съдебна защита. Ето защо, съда намира и за пряко ирелевантно процесуалното поведение на ищцата по други още две искови производства, нарочени срещу различни ответници,различни цени на исковете, макар и с общо правно основание чл.45 ЗЗД.Право на всеки един гражданин в страната е да защити чрез иск правата си, тогава когато счита че са накърнени, а производството по чл.45 ЗЗД основано на деликтната отговорност се развива по правилата на ГПК и по всеки един иск фактите и обстоятелствата които се твърдят и оспорват подлежат на доказване. В настоящото производство макар и ответницата да е установено чрез гласните доказателства, че е социалист, ръководител на район във Варна и активен участник в политическия живот на партия *** ,изявен във Варна, не я освобождава от отговорността за виновно причинени вреди по чл.45, ал.1 ЗЗД, а само следва да се вземе предвид при приложението на чл. 52 ЗЗД.

В съответствие с трайно установената съдебна практика по чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, съгласно която „справедливост „ по см. на чл. 52 ЗЗД е абстрактно понятие,предвид конкретно установените индивидуални обстоятелства, имащи отношение към негативните изживявания на пострадалата от деликта - ищцата К.Н., като съобразява и конкретно доказания интензитет и продължителност на същите, броя и вида на обидните изрази, използвани в отделните дванадесетте поста от отв.А.Ш., как те са се отразили върху честта и достойнството на ищцата Н., включително върху публичния й образ сред съпартийци и близки, съдът приема, че обезщетение от 50000 лв. като цял размер, респ. и частичен от 15000 лв. далеч надминава критерия справедливост вложен в нормата на чл.52 ЗЗД . Създадената до момента и известна на съда практика при определяне на размера на обезщетението на неимуществените вреди според правилото на чл. 52 ЗЗД, е еднаква за всички случаи на деликт и не зависи от политическия, от обществения статус или от длъжността на пострадалия. Търсените от ищцата обезщетения се явяват завишени като размер с оглед посочените обстоятелства и по-високата степен на поносимост на обществена критика от публичните личности, като не съответстват на обществения критерий за справедливост. Присъждането на обезщетение само по себе си съдържа морално удовлетворение – признаване, че действията на ответника са противоправни, и отговорността му за причинените вреди, като размерът на паричната сума е за репариране на действително претърпените вреди и не бива да служи за обогатяване. Впрочем, точно в този смисъл са и гласните показания на св. Б., който не скрива пред съда притесненията си, че воденето на подобни дела е начин на обогатяване . От значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, тъй като „справедливостта” до голяма степен отразява обществената оценка на засегнатите нематериални вреди, а в сферата на нематериалните ценности равенството в обществото намира най-чист израз.

В процесния случай са използвани в период от около 1 месец от 10.09. до 05.10.2021 г. множество обидни изрази, неверни твърдения и квалификации съставени и публикувани от ответницата от личния й профил във Фейсбук по адрес на ищцата,  с ясно негативно за личността на засегната ищца съдържание, възприети са били от нея  като обидни, омерзяващи ,принизяващи ,едновременно с това и накърняващи и подриващи обществената и партийна й репутация в качеството и на лидер на една от най-старите партии в РБ,достигнали до крайност при определяне на ищцата като „новия фюрер“ в пълен антипод на идеалите на социалистическата партия.

Обидите, дори и във връзка само с политическата дейност,безспорно осъществявана от ищцата, имат отражение преди всичко в личностен план, а и в случая последващото развитие на обществения живот в страната , за което всеки пълноправен гражданин имащ право да гласува знае, че е довело до промяна в партия *** , дори и подаване на оставката на ищцата като партиен лидер.В заключение, обезщетението за причинените неимуществени вреди следва да бъде определено по справедливост в размер на общо 1 200лв. за неимуществените вреди от използваните обидни думи и изрази, изнесени неверни клеветнически твърдения, предмет на настоящото дело, използвани във всеки от 12 –те поста във Фейсбук . Съдът намира,че при определяне на размера на неимуществените вреди при 12 поста в рамките на месец, не следва да се търси друг освен морален критерий за репариране на всички негативни преживявания на ищцата. Именно установяването на деликта следва да бъде част от търсената в подобни казуси защита и санкция, а паричното измерение следва да бъде в размер, съответен на икономическия и социален живот в страната и съобразен със стандартите на живот. Т.е. съдът приема, че общото обезщетение, което ответницата следва за заплати на ищцата за причинените неимуществени вреди е от 1200 лв., а не 50000 лв., или частичния иск от 15000 лв. се явява основателен до установения от съда размер от общо 1200 лв. В гореизложения смисъл е и друга съдебна практика, също постановена по реда чл. 290 ГПК решение № 316/14.10.2013 на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 121/2013, в което се приема, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените увреждания,че не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания,а доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице .

Приемайки иска и за основателен и доказан по основание, съдът уважава иска за сумата от 1200 лв., като отхвърля иска за разликата от 1200 лв. до 15 000 лв., предявен като частичен иск от общо вземане 50 000 лв., като частично доказан по размер.

С оглед акцесорния характер на искането по чл.86, ал.1 ЗЗД ,съдът уважава и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано от датата на последния публикация ,така както е заявено в исковата молба, т.к. искането за законна лихва е дължимо от датата на деликта .

Предвид основателността на иска, частичната доказаност на неговия размер,съдът съразмерно на уважената част присъжда и съдебно –деловодни разноски , така както повеляват нормите на чл. 81 и чл. 78 ГПК.

Двете страни по спора са претендирали съдебно – деловодни разноски,като са представили и списъци по чл. 80 ГПК.

Видно от л 157 –ми ищцата претендира съдебно – деловодни разноски в общ размер на 3131,50 лв. сбора от внесената държавна такса, депозит за вещо лице, такси по изпълнителното дело, заплатено адв.възнаграждение в първа инстанция ,заплатено адвокатско възнаграждение в обезпечителното производство.Реалния размер на всеки един разход и основанието на което е сторен е доказан на база приложените към списъка за разноски копия на документи .

Ответницата в списъка по чл.80 ГПК,приложен на л. 218 е претендирала само един разход а именно сумата от 1000 лв., адвокатско възнаграждение,като този единствен разход също е доказан и по основание и размер на база приложения към списъка по чл.80 ГПК в заверено за вярност с оригинала копие на договор за правна защита.

Съразмерно на уважената част на иска 1200 лв. от 15000 лв., в процентно съотношение съдът приема, че в полза на ищцата следва да се присъдят разноски от 0,08 % а в полза на ответницата 0,92 %.При този изход на спора съдът присъжда в полза на ищцата сумата от 250,52 лв. а в полза на ответницата сумата от 920 лв.Съдът не извършва съдебна компенсация на разноски, т.к. никоя страна не е поискала това.

Воден от горното, СЪДЪТ

 

 

Р Е Ш И :

 

 

ОСЪЖДА ответницата А.Ц.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата К.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА в размер на общо 1200,00 лева (хиляда и двеста лева ) представляваща обезщетение за неимуществените вреди, които претърпяла ищцата, вследствие на разпространените неверни и клеветнически твърдения и обидни квалификации, публикувани в профила на ответницата, в сайта www.facebook.com в 12 броя статуси, написани, публикувани и разпространени от ответницата на следните адреси :

***********************

 ведно със законната лихва върху главницата от 1200,00 лв., считано от 05.10.2020 г. - датата на последната публикация до окончателното й изплащане,

като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата от установения размер от 1200 лева (хиляда и двеста лева) до заявения от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), предявен като частичен иск в настоящото производство от вземане в пълен размер от 50 000 лева (петдесет хиляди лева),КАТО НЕДОКАЗАН ПО РАЗМЕР, на основание чл. 45, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 86, ал.1 ЗЗД .

 

 

ОСЪЖДА ответницата А.Ц.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ищцата К.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** СУМАТА от общо 250,52 лева (двеста и петдесет лева и петдесет и две стотинки )- представляваща сторените от ищцата съдебно –деловодни разноски, съразмерно на уважената част на иска, пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

 

ОСЪЖДА ищцата К.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ищцата К.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, СУМАТА от общо 920,00 лева (деветстотин и двадесет лева ) представляваща сторените от ответницата пред настоящата инстанция съдебно – деловодни разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл. 78, ал.3 ГПК .

 

Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 ГПК, обявява , че присъденото в полза на ищцата парично вземане по осъдителния иск може да бъде платено по посочената от ищцата банкова сметка *** – IBAN ***, BIC ***анк с титуляр **********

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски ОКРЪЖЕН съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

 

ПРЕПИС от Решението да се връчи на страните чрез процесуалните им представители.

 

           

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: