Р Е Ш Е Н И Е № 312
гр.Пловдив,
20.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско
отделение, 12-ти състав, в открито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая
Крушева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 620 по описа за 2019 година, намери за
установено следното:
Предявени са субективно
съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Г.Ф.С. ***, съдебен адрес ****,
твърди, че е съпруга на М. С.С., починал на ** г. при
пътно-транспортно произшествие, настъпило на обходен път II-56, край ЖП надлез за с. Скутаре,
причинено по вина на водача А.Х.О., ЕГН **********, управлявал лек автомобил
марка „БМВ“, рег. № РВ 8192 СТ, който като навлязъл в насрещното движение,
ударил движещия се в него автомобил марка Сеат, рег.
№ К8121 АН, в който като пътник пътувал съпруга й. В резултат на настъпилото
ПТП, съпругът й получил множество телесни повреди, от които починал на същата
дата. Твърди също, че за случая било образувано ДП № 35/2019 г. по описа на РПТ
при ОД на МВР – гр. Пловдив, както и прокурорска преписка № 11758/2018 г. на РП
– Пловдив, които към завеждане на исковата молба, не са приключили. Излага
твърдение, че към датата на събитието е било налице валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съществуващо между виновния водач и ответното ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, ЕИК *********. Ищцата твърди, че в резултат на смъртта на
съпруга й, са й причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни
болки и страдания от смъртта на близък човек и разрушената емоционална,
физическа и психическа връзка, съществувала между тях, изживяла посттравматичен
стрес, изразяващ се в нарушение на съня, главоболие и тревожност, станала
затворена и отчуждена, избягва срещи с други лица.
Така претърпените неимуществени
вреди оценява на 250 000 лева, като моли да се осъди ответника да й ги
заплати, ведно със законната лихва върху главницата, дължима на основание чл.
497, ал.1, т. от КЗ 15 дни след уведомяване с отправената извънсъдебна претенция
25.04.2019 г. до окончателното плащане.
В отговор на исковата молба,
ответното ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, оспорва основателността на предявените
искове, наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и
описаните от ищеца вреди, оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП, вината на водача А.О. на автомобила, твърди
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия, тъй като не е бил с поставен предпазен колан, както и
доброволно се качил в автомобил, управляван от лице в нетрезво състояние.
Твърди, че вина за настъпване на ПТП имал и водача на автомобила, в който бил
пътник починалия, който управлявал с несъобразена скорост. Исковете са оспорени
и по размер като прекомерно завишени.
Пловдивският окръжен съд, като взе
предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
При извършена служебна справка,
съдът констатира, че ден след последното проведено по делото открито съдебно
заседание, е влязла в сила Присъда № 12/10.02.2020 г., постановена по НОХД
2314/2019 г. по описа на Окръжен съд Пловдив.
Съгласно същата, подсъдимият А.Х.О. ***,
ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на ** г., на път II-56, км.94+150 м., в землището на
Община Марица, обл. Пловдив, при управление на МПС -
лек автомобил, марка „БМВ“, с рег.№ РВ 8192 СТ, движейки се в посока юг-север,
е нарушил правилата за движение по пътищата – чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП като
навлязъл и се движил в лентата за насрещно движение без да извършва
изпреварване или заобикаляне; чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като се движил със скорост
от 109 км/ч, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта на
повече от едно лице – М. С. М. ЕГН **********, М.Е.С., ЕГН **********, С. М. С.,
ЕГН ********** И С.С.С. ЕГН **********, поради което
го е осъдил на шест години и осем месеца лишаване от свобода.
Последно
констатираното, съпоставено с разпоредбата на чл.300 от ГПК, налага съдът да
приеме за установени факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието,
извършено от А.Х.О. и неговата вина.
Независимо от изложеното
и предвид факта, че посочената присъда е влязла в сила ден след приключване на
устните състезания по настоящото дело, съдът ще разгледа всички въведени от
страните твърдения и възражения.
Въз основа на данните от
констативния протокол, протокол за оглед на
местопроизшествието, скица, фотоалбум, съставени във връзка с досъдебно
производство № 35/2019 г. по описа на с-р РПТ при ОД на МВР - Пловдив,
заключението на изслушаната в настоящето производство, неоспорена от страните комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
показанията на свидетеля А.Х.О. /в съдебно заседание, проведено на 27.01.2020
г./ - водач на автомобил „БМВ“, както и на свидетеля М.С.Я. /в същото съдебно
заседание/ - пътник в същия автомобил, събрани в настоящето производство, се
установява следния механизъм на пътнотранспортното произшествие:
На 27.03.2019 г., около и след 21.00
ч. водачът А.Х.О., е управлявал лек автомобил марка „БМВ 330D“, с
рег. № РВ 8192 СТ, в посока от юг към север, по пътя град Пловдив – с. Стряма
/път II-56/.
Свидетелят М. С. Я. бил на предната дясна седалка. Пътят бил асфалтов, сух,
неосветен, а времето – ясно. След като подминали разклона за с. Скутаре, Община
Марица, предстояло изкачване и ляв завой. Двете платна за движение били без
други движещи се автомобили като в този участък от пътя същият бил с бяла,
непрекъсната надлъжна маркировка, която разделяла източното и западно пътно
платно.
В този момент водачът О. навлезнал и продължил да се движи в насрещното платно, без
да е съществувала необходимост от това.
В същия момент и в същата пътна
лента, в обратната и разрешена за движение посока в нея: север – юг, се движил
лек автомобил „Сеат“, марка „Толедо“, с рег. № К 8121
АН, управляван от М.Е.С.. В този автомобил се намирали пътниците М. С.С. – на предна, дясна седалка, С. М. С. /** на М. С./ – на
задна седалка зад шофьора, и С.С.С. – на задна дясна
седалка.
Съгласно неоспореното от страните
заключение по допуснатата експертиза, лекият автомобил марка „БМВ 330D“ се е движил със скорост от 109
км/ч., по –висока от разрешената 90 км./ч., а лекият автомобил марка „Сеат“ – със скорост около 57 км./ч.
Траекториите на движението двата
автомобила се пресекли, при което между тях настъпил удар в западната лента на
платното за движение, при километър 94+150 м. на посочения път.
Вследствие на настъпилия сблъсък,
лекият автомобил „Сеат“ застанал облегнат на пътното
платно на лявата си странична част, с дясна част във въздуха като автомобилът
бил ориентиран в посоката си на движение преди удара: север-юг. Лекият
автомобил марка „БМВ“ застанал напречно на източната лента за движение като
силно деформираната му дясна част била насочена на изток.
Посочените изводи, не са оспорени от
страните, като съдът намира изслушаната по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза за компетентно изготвена и непротиворечаща на останалите събрани по
делото писмени и гласни доказателства, поради което я кредитира изцяло.
Предвид така посочените
доказателства, съдът намира, че по делото безспорно се установява механизма на
настъпване на процесното пътно-транспортно
произшествие. Не се установиха по делото каквито и да е доказателства за
основателна причина лекият автомобил марка „БМВ“ да се движи в насрещната лента
за движение, поради което се налага извод, че водачът му е нарушил разпоредбата
на чл.16, ал.1 от ЗДвП.
От друга страна, не се обори извода
в изслушаната експертиза, че скоростта на движение на този автомобил в момента
на удара е била 109 км/ч., с което водачът е нарушил разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП, като се е движил с по-висока от разрешената скорост от 90 км/ч.
Съдът намира, че именно посочените
два факта, пряко причинени от поведението на водача О., са станали причина за
челния удар между двата автомобила.
Същевременно, останаха напълно
недоказани по делото твърденията на ответната страна, причина за настъпилото
ПТП, да е поведението на водача на лекия автомобил „Сеат“.
Не се събраха доказателства за това, същият да се е движил със скорост,
несъобразена с пътните условия, нито „да е заслепявал с фаровете насрещно
движещите се автомобили“. Единствено в показанията на водача О. се заявява, че
„изведнъж отсреща ме заслепи“. Те не се подкрепят от свидетелските показания на
пътувалия до него пътник Я., поради което съдът намира това възражение за
неоснователно.
Не се доказа, напротив - напълно бе
опровергано твърдението, водачът на автомобила „Сеат“
да е употребил алкохол.
Съгласно неоспореното от страните заключение на комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза, в резултат на настъпилото произшествие, водачът и всички пътници в лекия автомобил „Сеат“, сред които и М. С.С., починали.
Конкретната причина за смъртта на М. С. е тежката гръдна травма, свързана с разкъсвания на сърцето и перикарда, с излив на кръв в лявата гръдна половина, което от своя страна е довело до остра вътрешна кръвозагуба. Описаните травматични увреждания са в причинно-следствена връзка със станалото ПТП и са причина за смъртта на пострадалия.
Не се спори между страните, че
ищцата Г.Ф.С. е съпруга на починалия М. С.С., както и
майка друг от починалите – С. М. С.. Същото се установява и от представеното
удостоверение за наследници, изх.№ 21/01.04.2019 г., издадено от Кметството на **.
В съдебно заседание, проведено на
02.12.2019 г., е изслушан свидетеля Н. М. С., братовчед на ищцата. Същият
заявява, че е познавал починалия, както и неговото семейство. Ищцата и починалия
били много добро семейство, като се разбирали прекрасно и живели само двамата.
Семейството било издържано материално от М., който бил много работлив строител.
Свидетелят заявява, че е видял ищцата в деня, в който починал съпруга й и тя
била в много тежко състояние, което продължава и сега. Същата била в шок като и
към момента не може да работи. Настроението й било променено, била много тъжна,
не излиза от дома си, нито с приятели. Ходела единствено до гробищата като и до
момента нямало промяна в нейното състояние и споделяла, че и е „много тежко“.
Относно психологическото и
психиатрично състояние на ищцата, по делото са приети като доказателства ЕР на
ТЕЛК от 15.10.2019 г.; Епикриза № 199/2010 г.; Епикриза № 391/2013 г.; Епикриза
№ 599/2017 г. и № 1317/2018 г., всички издадени от ДПБ – Кърджали.
Изслушана бе и комбинирана съдебно
психологическа и психиатрична експертиза, изготвена от вещите лица д-р М. Г.
/психиатър/ и А.Я.Д. /клиничен психолог/. Експертите са изготвили своето
заключение въз основа на събраните по делото писмени доказателства, изслушаните
гласни такива, както и извършено психологично изследване на 22.11.2019 г. и
психиатричен преглед на 10.01.2010 г. Изводите им не са оспорени от страните и
не се оборват от събраните по делото доказателства. Съдът намира експертизата
за компетентно изготвена и като такава я кредитира изцяло.
Няма спор, че ищцата е с установено психично
страдание с дългогодишна давност – рецедивиращо
депресивно разстройство, сегашен епизод – умерено тежък. Това заболяване е и
причината за ежегодно лечение в ДПБ – град Кърджали, където същата се намира и
към момента на настъпване на процесното ПТП.
Според експертите, смъртта на
съпруга й като неочаквано и внезапно събитие нарушава нейния нормален жизнен
цикъл като се провокират усещания за тъга и скръб със силен интензитет, които
са предимно с негативен облик – страдание, обърканост, безпомощност, безнадежност, плач, слабост, нарушена концентрация на
вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, апатия, усещане за самота
и празнина. От друга страна, предвид психическото й състояние, са били налице
условия за тежка дезадаптация и разгръщане на депресивитет – мисли за загуба на смисъл за живот,
безперспективност, загуба на опора и удовлетворение. Налице е нарушено
ежедневно функциониране, поради прекомерно мисловно ангажиране със случилото
се. Налице е постоянна тревожност, възможно е изпитване на страх. Установява се
житейска дезадаптация вследствие на преживяното,
която е свързана с това, че понесената травма е на фона на заболяване, което
засяга емоционалната сфера. Не е била в състояние да намира рационални решения
за справяне със сложни житейски ситуации.
Съдът намира,
че така събраните писмени и гласни доказателства установяват по несъмнен начин,
че в живота на ищцата е настъпила внезапна, тежка психическа травма, свързана
със загубата на най-близките й хора – съпруг и син. Тази травма е променила
необратимо нейния живот и като негативна последица и вреди, съдът приема, че е в
пряко и непосредствено вследствие от настъпилото ПТП.
При това
положение е налице фактическия състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на причинителя им.
Не се спори по делото, че към момента на настъпване на ПТП, гражданската
отговорност на водача на автомобила, е била застрахована при ответното ЗАД «ОЗК
– Застраховане» по застрахователна полица BG/23/118002712998 за
периода 13.09.2018 – 12.09.2019 г.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че същото е материалноправно
легитимирано да отговаря по предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ.
Ответното дружество е направило няколко възражения за съпричиняване. При
тяхното обсъждане, съдът взе предвид следното:
Намаляването на
обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал
или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на
деликвента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди,
изключват допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения.
Съдът изложи ясни мотиви защо приема
за недоказани възраженията на ответната страна за съпричиняване
на настъпилия вредоносен резултат от поведението на водача на автомобил „Сеат“, а именно – че се е движил с несъобразена с пътната
обстановка скорост; че се движил под влияние и след употреба на алкохол; че е
управлявал лекия автомобил с включени дълги светлини, които са станали причина
за заслепяване на водача на насрещно движещия се в неговото пътно платно
автомобил марка „БМВ 330 D“.
По отношение механизма на настъпване
на процесното ПТП, ответното дружество е направило
още едно възражение за съпричиняване, а именно, че
настъпилият вредоносен резултат е вследствие липсата на поставен от починалия
предпазен колан.
Съдът намира това възражение за
неоснователно.
Тежестта на установяване верността на посоченото, е изцяло върху този, който го твърди (ответника по делото), който при доказването му би намалил своята отговорност. Това твърдение обаче остана изцяло недоказано. В протокола за оглед на ПТП /лист 20 – 24 от том 1 на делото/ липсват каквито и да е данни за това починалия, като пътник на предната дясна седалка, да е бил с или без предпазен колан. Данни за наличен предпазен колан са посочени само за шофьора на автомобила, но не и за който и да е от останалите пътници, починали в произшествието.
Този факт /конкретно за починалия съпруг на ищцата/, сам по себе си не би могъл да се установи и от изслушана по делото експертиза, към която ответното дружество е поискало и е поставен въпрос дали починалият е пътувал с поставен колан.
Експертите не са свидетели и следва да се разграничават възможностите на отделните доказателствени средства. Експертът би могъл и е дал заключение относно механизма на възникване и протичане на ПТП, както и причините за това.
Относно поставените въпроси за
това могли ли са да бъдат намалени последствията от удара при поставен колан,
може да се даде отговор единствено и само, ако
действително и безспорно е установено с годни доказателствени средства,
липсата на поставен такъв към момента на ПТП. А такива данни по делото не са
налице.
На база травмите,
констатирани по трупа на починалия, експертите са направили извод, че той е
пътувал без поставен предпазен колан.
Както се посочи, предвид
характерът на отделните доказателствени средства, този извод се приема от съда
като косвен и без подкрепа от другите доказателства по делото.
Дори обаче да се приеме
за безспорно, че пътникът е пътувал без предпазен колан, това не води
автоматично до извод за наличието на съпричиняване.
Това е така, защото от доказателствата по делото, не се налага по несъмнен
начин извод, че ако е бил с поставен предпазен колан, пострадалият не би
починал. А такъв извод няма как да се направи.
Недопустимо е
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, когато приносът на увреденото лице не е
доказан при условията на пълно главно доказване, а е само предполагаем.
Експертът е посочил, че по
принцип правилно поставения колан би бил ефективен и би предпазил пострадал при
скорост от 55-60 км/ч. При страничен, заден или удар отгоре или отдолу на
купето, както и при висока скорост и при удар с тяло с голяма маса, защитата от
предпазните колани на водача и пътниците в превозното средство, е почти без
значение за настъпване на травмите, въпреки че предпазните колани ограничават
движението на тялото в купето на автомобила.
В процесният
случай е установена скорост на автомобила „Сеат“ от 57
км./ч, но същият се е блъснал челно в автомобил с противоположна скорост от 109
км/ч.
При изслушването им в
открито съдебно заседание, както и подробно в експертизата, експертите са
посочили, че при всеки удар при ПТП настъпват травми, групирани условно три
основни вида и последици. Първи удар – на самия автомобил; втори – на тялото на
пътника в предмети в автомобила /арматурно табло, врата, челно или странично
стъкло и др./, причинено от факта, че и след първия удар тялото продължава да
се движи с досегашната си скорост, и трети удар – това е ударът на вътрешните
органи в тялото на пътника в предната стена на гръдния кош.
В процесният
случай, травмите на починалия са от т.нар. трети сблъсък, а това е ударът на
вътрешните органи в тялото в предната част на гръдния кош, които са били
смъртоносни.
Експертите са посочили
също, че се касае до два насрещно движещи се автомобили с челен сблъсък, при
който поради високата скорост на насрещно движещия се автомобил от 109 км/ч.,
ударният импулс върху тялото на пострадалия е доста по-висок като стойност,
т.е. скоростите на двете автомобила не се погасяват, а последиците от удара се
усилват. „И с колан, и без колан, тези травми /на пострадалия/ биха настъпили
при такава скорост.“ Според вещите лица, правилно поставен предпазен колан би
повлиял на травми от т.нар. втори сблъсък /на тялото в арматурно табло или
други предмети или части от колата/, но не и на т.нар.инерционен сблъсък на
вътрешните органи в тялото, които се удрят в гръдния кош вследствие на високата
скорост, от които са настъпили травми и разкъсвания, несъвместими с живота.
Ето защо, съдът намира,
че от съвкупния анализ на така събраните доказателства се установява, от една
страна, че не може да се направи категоричен извод за липсата на предпазен
колан на починалия в момента на удара. От друга страна, категорично може да се
направи извод, че липсата му /ако тя е налице/ не е станала причина за
травмите, които пострадалия е получил и които са несъвместими с живота. Причина
за тях е изключително високата скорост на движение на насрещно движещия се
автомобил и значителното вследствие на нея усилване на ударния импулс върху
тялото на починалия, вследствие на което инерционния сблъсък на вътрешните
органи с гръдния кош, е довел до фаталното им разкъсване.
Съдът намира, че
приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран
от застрахователя чрез защитно възражение, какъвто е настоящия случай, но и да
бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от
страната, която го е въвела. Такива доказателства в рамките на настоящото
производство не се събраха, поради което посоченото възражение е неоснователно
и недоказано.
Относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Това
понятие не е абстрактно, а е
свързано всякога с преценка на обективно съществуващите конкретни обстоятелства,
както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието
на самото общество. Следователно, справедливо обезщетение за неимуществени
вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на
всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и
психически сътресения, които съпътстват живота му за определен по-кратък или
по-продължителен период от време.
Воден от изложеното, съдът отчита
обективно съществуващите, конкретно изложени по-горе обстоятелства във връзка с
вида и характера на причинената на ищцата психическа травма и шок от загубата
на нейния съпруг, интензитета на причинените психически страдания и тяхната
продължителност.
При това, съдът взе предвид и
следното:
Практически и морално неделима е
психическата травма и болка за ищцата, настъпила вследствие на едновременната
загуба на нейния съпруг и син. При проведеното психологическо обследване и
преглед на ищцата е установено, че първоначално й е била съобщена смъртта на
нейния съпруг като й е било казано, че сина й е в кома. Тя е изпаднала в шок
като лекарския екип от повиканата „Бърза медицинска помощ“ й е поставил
успокоителни. След съобщаването й за смъртта и на единия от синовете й, до
момента на погребението на двамата починали, практически ищцата е в тежка и
неделима психическа травма.
От изслушаните свидетелски
показания, както и от заключението по допуснатата комплексна
съдебно-психологическа и съдебно-психиатрична експертиза, съдът намира за
установено, че смъртта на съпруга й е била за ищцата внезапно и неочаквано
събитие, което практически е разрушило нормалния й начин на живот. С това
неминуемо са свързани, от една страна, изключително отрицателни като последици
вътрешни усещания за тъга, скръб, безнадежност,
обърканост. Те намират своето външно отражение в постоянен плач, нарушена
концентрация на вниманието, нарушен сън, снижен емоционален резонанс, апатия.
От друга страна, това внезапно събитие е довело до необратима отрицателна
промяна в нейния живот. Свидетелят е заявил, че двамата съпрузи са живели само
заедно, а семейството е било издържано само от починалия, който бил постоянно
работещ. Така неговата смърт е довела до загуба на семейна, морална и
материална опора.
Съдът намира възражението на
ответната страна, че между съпрузите не е съществувала хармония, тъй като са
налице данни починалият, под въздействието на алкохол, да е нанесъл физически
бой над съпругата си, за недоказано.
На първо място, отново ще се посочи
различната доказателствена сила на различните доказателствени средства. От
страна на ответника не се ангажираха никакви доказателства за какъвто и да е
физически или психически тормоз, осъществен приживе, от починалия върху или
срещу съпругата му. По делото са приети като доказателства подробно описаните
по-горе многобройни експертизи, издадени от ДПБ – град Кърджали. Единствено в
ЕР на ТЕЛК от 15.10.2019 г. се сочи, че има данни, че психичното заболяване на
ищцата датира от далечната 2003 г., и че то е провокирано от психотравма от личен характер – съпруг, който като употребил
алкохол, й нанесъл побой. В нито една от представените по делото медицински
експертизи за психичното й състояние обаче не се съдържат каквито и да е данни
психичното заболяване на ищцата да се дължи на такова поведение на починалия,
още по-малко /ако въобще е било налице/, то да е продължило в който и да е
следващ момент, включително и към датата на настъпване на смъртта му.
Нещо повече, посочено е, че ищцата
постъпва на лечение ежегодно, водена от съпруга си и предвид нейното психично
състояние. Ето защо, съдът намира, че не се установява по делото с годни
доказателствени средства съпрузите да са били във влошени или нехармонични отношения,
починалият да е употребявал алкохол и да е нанасял побой на жена си. Напротив,
налице са категорични данни, че съобразно психическото състояние на ищцата,
починалият е издържал материално семейството като е полагал непрекъснато труд.
Налага се извод, че двамата съпрузи са живели заедно като семейство, полагали
са съвместно грижи за него, а внезапната смърт на съпруга, е довела до
необратима загуба на изключително близък човек, опора в дома й и за
семейството. Интензитетът на нанесените й психически травми не е повлиян от
други, нехармонични отношения в семейството, предвид културалните
особености, морално-етническите й ценности, както и представите на ищцата за
значимост и свързаност за брака, който е съхранила.
От друга страна, съдът намира, че
психичното състояние и заболяване на ищцата, не водят до по-нисък интензитет на
преживения посттравматичен стрес. Напротив, последиците от него за нея са
значително увеличени предвид обстоятелството, че е загубила човека, с който е
живяла, с който са полагали грижи един за друг, който е бил единствената й
морална и материална опора в това й състояние.
При така установените психически страдания на ищцата, настъпили вледствие на внезапната смърт на съпруга й при процесното ПТП, съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, което според настоящия състав кореспондира и на икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, и на установената съдебна практика по сходни случаи, е в размер на 180000 лева, като в останалата му част до пълния предявен размер от 250000 лева, съдът намира иска за неоснователен и недоказан.
Така определената сума следва се присъди ведно със законната лихва. Съобразно създадената нова законодателна уредба с Кодекса на застраховането, действащ от 01.01.2016 г., с разпоредбата на чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ застрахователното покритие по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, обхваща и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ. Съобразно това препращане, задължението на застрахователя да обезщети възниква или считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2, или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В конкретния случай, ищцата е предявила застрахователната си претенция пред застрахователя на 02.04.2019 г., като съобразно разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1, задължението за лихва е претендирано, считано от 25.04.2019 г., т.е. с изтичане на 15 дни от уведомяването до окончателното плащане, което искане съдът намира за основателно и от тази дата следва да бъде осъден застрахователя да заплати законната лихва върху присъденото обезщетение.
Ищцата претендира присъждане на направените по делото разноски, съобразно чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, във връзка с чл.7, ал.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съдът намира за основателно. Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на адвокат Н.Н.Д. с адрес: ****, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд - Пловдив, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 5130 лева без ДДС или 6156 лв с ДДС. Съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника относно начисления ДДС, доколкото от представените доказателства се установява, че защитникът на ищцата е регистриран по ЗДДС.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК,
ответното дружество следва да заплати по сметка на ПОС държавна такса съобразно
уважената част от исковете в размер на 7200 лв.
Предвид изложените мотиви, съдът на основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, ул. Света София № 7, ет.5, съдебен адрес:*** – адв. К.Т., да заплати на Г.Ф.С. ***, съдебен адрес:**** –
адвокат Н. Н. Д., сумата 180 000 /сто и осемдесет хиляди/ лева,
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в изключителни психически
страдания и посттравматичен стрес, настъпили от смъртта на съпруга й М. С.С. ЕГН **********, починал на ** г. при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на обходен път II-56 край ЖП надлез за с. Скутаре, причинено по вина на
водача А.Х.О., ЕГН **********, управлявал лек автомобил марка „БМВ“, рег. № РВ
8192 СТ, за което същият е признат за виновен с влязла в сила присъда № 12 от
10.02.2020 г., постановена по НОХД № 2314/2019 г. по описа на ОС – Пловдив,
ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от 25.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част, до пълния
предявен размер от 250 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град София, ул. Света София № 7, ет.5, съдебен адрес:*** – адв. К.Т., да заплати на адвокат Н.Н.Д. ****, адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Окръжен съд Пловдив на Г.Ф.С. ЕГН ********** ***, съобразно 38, ал. 2 ЗАдв., в размер на 6156 лв с ДДС.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град София, ул. Света София № 7, ет.5, съдебен адрес:*** – адв. К.Т., да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив
държавна такса съобразно уважената част от исковете в размер на 7200
лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: