Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 25.11.2013 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети
състав, в публично заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА
ВЕЛЧЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 784/2013 год.по описа на съда и на основание данните по
делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по повод постъпила искова молба /допълнена с молби от 23.05.2013 г.
и 19.08.2013 г./ от Х.Б.Х. против П.Х.Х., действащ като едноличен търговец с
фирма „Кабела – П.Х.” за заплащане на сумата от 957,00 лв. – възнаграждение за
положен труд, обезщетение за неизползван отпуск в размер на 288,50 лв. и
обезщетение за забавено изплащане на трудово възнаграждение в размер на 29,78
лв.
Навеждат
се твърдения, че по силата на сключен между страните трудов договор ищецът е
работил при ответника на длъжност продавач, с място на работа гр. Ловеч,
магазин “DORIAN”, като трудовото й правоотношение е прекратено на 15.02.2013 г. със заповед
от 15.02.2013 г., на основание чл. 325, т. 1 КТр.
Твърди се, че за
периода от 01.03.2011 г. до 01.07.2012 г. ищецът работила с работно време от
четири часа и трудово възнаграждение в размер на 120,00 лв., а от 01.07.2012 г.
на 8 часов работен ден с възнаграждение от 290,00 лв. Трудовото възнаграждение
ищецът получавал на последния работен ден от този, следващ календарния.
Ищецът твърди, че след
прекратяване на трудовото й правоотношение ответникът не й е заплатил
възнаграждение в размер на 975,91 лв. за периода м. октомври 2012 г. до м.
февруари 2013 г., по месеци както следва: за периода м. октомври 2012 до м.
декември 2012 г. вкл. по 211,89 лв., месец януари 2013 г. – 225,77 лв. и м.
февруари 2013 г. – 114,47 лв.
Ищецът
твърди, че има вземане за заплащане на обезщетение за забава върху вземанията
за неизплатено трудово възнаграждение, както следва: върху вземането за м.
октомври 2012 г. за периода от 30.11.2012 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 9,53
лв.; върху вземането за м. ноември 2012 г. за периода от 31.12.2012 г. до
09.05. 2013 г. в размер на 7,68 лв.; върху вземането за м. декември 2012 г. за
периода от 31.01.2013 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 5,84 лв.; върху
вземането за м. януари 2013 г. за периода от 28.02.2013 г. до 09.05.2013 г. в
размер на 4,47 лв.; върху вземането за м. февруари 2012 г. за периода от
28.02.2013 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 2,26 лв. или общо сумата от 29,78 лв.
При
прекратяване трудовото правоотношение на ищеца се твърди, че не е използвала
отпуск в рамките на 24 работни дни за периода 2011 г. – 2013 г. по година както
следва: 7 дни за 2011 г., 15 дни за 2012 г. и 2 дни за 2013 г.
При
изложените твърдения се отправя искане до съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати сумата от 975,91 лв. - неизплатено трудово нетно
трудово възнаграждение за периода м. октомври 2012 г. до м. февруари 2013 г., в
едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане
на вземането, обезщетение за забава в размер на 29,78 лв. за периода 30.11.2012
г. до 09.05.2013 г. и обезщетение за неизползван отпуск н размер на 288,50 лв. за
периода 2011 г. - 2013 г., в едно със законната лихва и сторените разноски.
Ответникът в срок не
е депозирал отговор.
По
делото ищецът участва лично, като по същество не взема становище, предоставя
решението на съда.
Ответникът не взема
участие в хода на делото чрез представител и не изразява становище по същество.
След
преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира за
установено следното от фактическа страна:
Видно от допълнително споразумение №
1 от 29.06.2012 г. между ЕТ “Кибела Х.” и Х.Б.Х. е постигнато съгласие за
изменение размера на трудовото възнаграждение на Х. на 290,00 лв. – основно
трудово възнаграждение и допълнително за придобит трудов стаж и професионален
опит в размер на 1,2 %, платимо ежемесечно, при пълно работно време от осем
часа, с основен платено годишен отпуск от 20 дни, като мястото на работа и
длъжността не се променят. В споразумението се посочва, че същото е неразделна
част от трудов договор № 1/28.01.2011 г.
Видно от Заповед № 1/15.02.2013 г.,
издадена от ЕТ “Кибела Плавен Х.” на основание чл. 325, т. 1 КТр, във връзка с
постигнато съгласие за прекратяване на трудово правоотношение, е прекратено
трудовото правоотношение на Х.Б.Х., на длъжност “продавач – консултант”,
считано от 15.02.2013 г.
От заключението на вещото лице по
допусната съдебно – счетоводна експертиза, изготвена на база доказателствата в
корицата по делото, без проверка в счетоводството на ответника, поради
неосигурен достъп до него /тези обстоятелства са изложени в констативната част на
заключението/, е определен среднодневния размер на полученото от ищеца брутно
трудово възнаграждение за месеца, предхождащ прекратяването на правоотношението
– 14,10 лв. и размера на обезщетението за претендираните 24 дни отпуск – 338,40
лв. Наред с това, в заключението е посочен и нетния размер на трудовото
възнаграждение на ищеца за процесния период от 975,91 лв. или по 211,89 лв. за
периода м. октомври 2012 г. до м. декември 2012 г., 224,77 лв. за м. януари
2012 г. и 114,47 лв. за м. февруари 2013 г. Аналогични са данните в
представените по делото фишове за работни заплати на ищеца.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
При условията на първоначално обективно съединяване
на искове съдът е сезиран с претенции за заплащане на неизплатено трудово
възнаграждение - с правна квалификация чл. 242, връзка чл. 128, т. 2 КТр, за
изплащане на обезщетение за неизползване отпуск - с правна квалификация чл. 224
КТр и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение на трудово
възнаграждение, с правна квалификация чл. 245, ал. 2 КТр.
В периода м. февруари 2011 г. до 15.02.2013 г. ищецът
е работил по трудово правоотношение при ответника на длъжност “продавач
консултант”. За процесния период работникът е бил на разположение на
работодателя, за което свидетелстват представените по делото фишове за работна
заплата, в които не е отразено ищецът да е отсъствал от работното си място. Казаното
е основание за начисляване, респективно заплащане трудово възнаграждение на
работника - основни задължения на работодателя, съгласно разпоредбата на чл.
128, т. 1 и 2 КТр.
За периода 01.07.2012 г. до 01.01.2013 г., страните
са договорил основно трудово възнаграждение в размер на 290,00 лв. за 8 - часов
работен ден и 1,2 % допълнително възнаграждение за трудов стаж и прослужено
време. От 01.01.2013 г., с Постановление №
250 на МС от 11.10.2012 г. за определяне нов размер на минималната работна
заплата за страната, е определен размер на минималната работна заплата за
страната от 310,00 лв. По аргумент от чл. 244 КТр на Министерски съвет е
възложено да определя минималния размер на трудовото възнаграждение, като същият
намира пряко приложение в отношението между страните, без да подлежи на
договаряне.
Изхождайки от казаното до тук, за периода 01.01.2013
г. до 15.02.2013 г. размерът на трудовото възнаграждение на ищеца е 310,00 лв.,
в едно с допълнително такова за прослужен стаж и опит.
В рамките на периода м. октомври 2012 г. до
31.12.2012 г. нетния размер на трудовото възнаграждение на ищеца е по 211,89
лв. /ползвани изчисения на вещото лице в заключението/, а за периода м. януари
2013 г. то е - 225,77 лв. и м. февруари 2013 г. 114,47 лв. или общо претенцията
се явява основателна в рамките на заявения размер от 975,91 лв.
Заявеното е искане за заплащане на обезщетение за
забавено изплащане на трудовото възнаграждение. Съгласно разпоредбата на чл.
270, ал. 2 КТр трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго. В представеното по
делото допълнително споразумение страните са уговорили ежемесечно изплащане на
възнаграждението, без да уговорят момент, в който това трябва да бъде сторено.
Изхождайки от цитираното по – горе диспозитивно правило,
което намира приложение, доколкото няма данни да е уговорено друго, съдът
приеме, че ответникът е дължал изпълнение по вземанията за трудово
възнаграждение в началото на месеца, следващ този отработения, а доколкото не
предложил такова, той дължи обезщетение за забава. Ищецът търси заплащане на
обезщетение от момент, по - късен от установения от съда и той е меродавния,
към който следва да се преценява размерът на претенцията, с оглед установения в
чл. 6 ГПК принцип на диспозитивното начало /съдът дава защита в рамките на очертаните
от ищеца рамки/. Съобразявайки размера на неизплатено трудово възнаграждение за
месеца, периода на забава и основния лихвен процент на БНБ за процесния период,
увеличен с 10 пункта, съдът приема, че искът за заплащате на обезщетение е
основателен в рамките на заявения размер от 29,78 лв. по месеци, както следва: върху
вземането за м. октомври 2012 г. за периода от 30.11.2012 г. до 09.05. 2013 г.
в размер на 9,53 лв.; върху вземането за м. ноември 2012 г. за периода от
31.12.2012 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 7,68 лв.; върху вземането за м.
декември 2012 г. за периода от 31.01.2013 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 5,84
лв.; върху вземането за м. януари 2013 г. за периода от 28.02.2013 г. до
09.05.2013 г. в размер на 4,47 лв.; върху вземането за м. февруари 2012 г. за
периода от 28.02.2013 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 2,26 лв.
Заявената от ищеца претенция за
заплащане на обезщетение за неизползван отпуск също се явява основателна.
Трудовото правоотношение на ищеца е
прекратено със заповед от 15.02.2013 г. С прекратяването на трудовата връзка за
работника се открива възможността да търси от работодателя си за заплащане на
обезщетение за неизползван отпуск, като до този момент той не може да бъде
компенсиран. По отношение размер на неизползвания отпуск ответникът на е указал
съдействие на вещото лице, осигурявайки му достъп до ведомостите за заплати,
поради което съдът приема, че той е в рамките на заявените 24 работни дни.
Вещото лице е определили размерът на среднодневното трудово възнаграждение на
ищеца, което е 14,10 лв. или за периода обезщетение е 338,40 лв. В тежест на
ответника е да установи факта на плащате на обезщетение, което той не е сторил,
поради което съдът следва да приеме, че той не се осъществил.
С оглед на изложеното, съдът намира,
че искът за заплащате на обезщетение за неизползван отпуск е основателен в
рамките на заявения от ищеца размер от 288,50 лв. /съдът е установил вземане в
по – голям размер, но не можа да го присъди, тъй като ищеца не се е възползвал
от възможността да измени размера на заявената претенция/.
Върху вземанията за заплащате на
трудово възнаграждение и обезщетение за неизползван отпуск в полза на ищеца
следва да се присъдят и търсените от него правоувеличаващи последици – законна
лихва от датата на подаване на исковата молба /09.05.2013 г./ до изплащане на
вземанията.
Заявено е искане от ищеца за
присъждане на сторените разноски по делото, като не е представен списък на
сторените. По делото не са ангажирани доказателства за сторени разноски от
ищеца, поради което искането следва да се отхвърли.
Ответникът не е заявявал искане за
разноски, на което съдът да отговори с решението.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК на
ответника следва да се възложи заплащането на държавна такса по заявените
искове в размер на 150,00 лв. /50,00 лв. по всяка една от разгледаните
претенции/ и разноски в размер на 60,00 лв. /възнаграждение за вещо лице/.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание
чл. 242 вр. чл. 128, т. 2 КТр П.Х.Х., действащ като едноличен търговец с фирма
“Кибела – П.Х.”, с ЕИК *********, с адрес:***, ж. к. “Червен бряг”, бл. 113,
вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на Х.Б.Х., с ЕГН **********,*** сумата от 975,91
лв. /деветстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и една стотинки/ неизплатено
нетно трудово възнаграждение за периода м. октомври 2012 г. до 15.02.2013 г.,
по месеци както следва: за периода м. октомври 2012 до м. декември 2012 г. вкл.
по 211,89 лв., месец януари 2013 г. – 225,77 лв. и м. февруари 2013 г. – 114,47
лв., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/09.05.2013 г./ до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 245, ал. 2 КТр П.Х.Х.,
действащ като едноличен търговец с фирма “Кибела – П.Х.”, с ЕИК *********, с
адрес:***, ж. к. “Червен бряг”, бл. 113, вх. Б, ет. 1, ап. 2 да заплати на Х.Б.Х.,
с ЕГН **********,*** сумата от 29,78 лв. /двадесет и девет лева и седемдесет и
осем стотинки/ - обезщетение за забавено изпълнение върху сумата от 975,91 лв.
за периода 30.11.2012 г. до 09.05.2013 г. по месеци, както следва: върху
вземането за м. октомври 2012 г. за периода от 30.11.2012 г. до 09.05. 2013 г.
в размер на 9,53 лв.; върху вземането за м. ноември 2012 г. за периода от
31.12.2012 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 7,68 лв.; върху вземането за м.
декември 2012 г. за периода от 31.01.2013 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 5,84
лв.; върху вземането за м. януари 2013 г. за периода от 28.02.2013 г. до
09.05.2013 г. в размер на 4,47 лв.; върху вземането за м. февруари 2012 г. за
периода от 28.02.2013 г. до 09.05. 2013 г. в размер на 2,26 лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 224 КТр П.Х.Х., действащ като едноличен търговец с фирма “Кибела – П.Х.”, с
ЕИК *********, с адрес:***, ж. к. “Червен бряг”, бл. 113, вх. Б, ет. 1, ап. 2
да заплати на Х.Б.Х., с ЕГН **********,*** сумата от 288,50 лв. /двеста
осемдесет и осем лева и петдесет стотинки/ - обезщетение за неизползван отпуск
от 24 работни дни, от които 7 дни за 2011 г., 15 дни за 2012 г. и 2 дни за 2013
г., в едно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
/09.05.2013 г./ до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ искането на Х.Б.Х.,
с горните данни, за присъждане на сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК П.Х.Х., действащ като едноличен търговец с фирма “Кибела – П.Х.”,
с ЕИК *********, с адрес:***, ж. к. “Червен бряг”, бл. 113, вх. Б, ет. 1, ап. 2
да заплати на РС Ловеч сумата от 150,00 лв. /сто и петдесет лева/ държавна
такса по разгледаните искове и 60,00 лв. /шестдесет лева/ сторени разноски.
ДОПУСКА
на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението в частта
за присъденото трудово възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от връчването му на страните,
пред Ловешки
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: