Решение по дело №649/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 64, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление /ЗУСЕФСУ/, вр. чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Община Варна, срещу Решение № РД-02-36-266/28.02.2023г. на Ръководителя на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж“ /ОПРР/ 2014-2020г., с което са възобновени по собствена инициатива административни производства по верификация по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ № BG16RFOP001-1.002-0003-C4 „Интегриран градски транспорт на Варна – втора фаза“ с бенефициент – Община Варна:

• Искане за плащане № 8 /междинно/ от 14.08.2019 г.;

• Искане за плащане № 7 /междинно/ от 23.01.2019 г.;

• Искане за плащане № 6 /междинно/ от 03.07.2018 г.;

на осн. чл. 99, т.2 и чл.100 от АПК, поради открити нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса не са били известни на Управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж“ /ОПРР/ 2014-2020 година.

Разходите в общ размер на 441 734,99 лева, изплатени на бенефициента по искания за плащане /междинни/ 6, 7 и 8 са определени за недължимо платени на осн. чл.35, ал.1, т. 2 и ал. 3 от Наредба № Н - 3 от 22 май 2018г., във вр. с чл. 62 от Закона за публичните финанси по реда на чл.166, ал. 2 от ДОПК, поради тяхната недопустимост и е установено публично вземане в същия размер. В т. ІV от оспореното Решение на основание чл. 43, ал. 4 във вр. с чл. 35, ал. 1, т.2 от Наредба № Н-3/ 22.05.2018 г. е постановено да се извърши прихващане от одобрената за плащане сума в искане за окончателно плащане на средства в общ размер на 441 734,99 (четиристотин четиридесет и една хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи вземане – недължимо платена на бенефициента сума, отчетена, верифицирана и възстановена в искане за междинни плащания № 8 от 14.08.2019 г., искане за плащане № 7 от 23.01.2019 г. и искане за плащане № 6 от 03.07.2018 година.

Жалбоподателят изразява доводи за нищожност на обжалваното решение, а в условията на алтернативност намира същото за незаконосъобразно, необосновано, издадено в противоречие с матералноправни разпоредби. Формулирано е искане за отмяна на решението.

Ответникът – Ръководителят на управляващия орган /УО/ на Оперативна програма „Региони в растеж“ /ОПРР/ 2014 – 2020г. с писмена молба с.д. № 9998/29.06.2023г., депозирана от упълномощен процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от Община Варна юрисконсултско възнаграждение, респ. адвокатски хонорар, ако бъде представлявана от адвокат, и моли разноски да се присъдят в минимален размер.

Административен съд – Варна, като прецени събраните по делото доказателства и предвид изложените от страните доводи, приема за установено от фактическа страна следното:

От доказателствата по делото се установява, а и страните не спорят, че между Управляващият орган /УО/ на оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020г. /ОПРР 2014 – 2020г./ от една страна и Община Варна от друга, на 19.01.2017г. е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ по ОП" Региони в растеж" 2014-2020, с № BG16 RFOP001-1.002-0003-С01. Установено по делото е, че по изпълнение на АДБФП № BG16RFOP001-1.002-0003-C04 „Интегриран градски транспорт на Варна – втора фаза“, във връзка с искане за плащане № 8 (междинно) от 14.08.2019 г., искане за плащане № 7 (междинно) от 23.01.2019 г. и искане за плащане № 6 (междинно) от 03.07.2018 г., УО се е произнесъл съответно с писма № 99-00-6-1410-[20]/ 22.01.2020г., № 99-00-6-1410-[16] / 09.05.2019г. и № 99-00-6-1410-[12]/ 17.10.2018 година. Писмата имат характер на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал.1 и ал.4 от АПК, доколкото съдържат в себе си властническо волеизявление кои от отчетените с трите междинни финансови отчета разходи са верифицирани за БФП и кои от тях са приети за недопустими, поради което не подлежат на верифициране. Страните в производството не спорят относно това. Липсва спор и досежно обстоятелството, че верифицираните с посочените писма суми и по трите междинни искания са заплатени на бенефициента.

На 11.03.2021 г. чрез ИСУН 2020 е депозирано искане за окончателно плащане по АДБФП от 19.01.2017 г. от Община Варна. Искането е придружено от окончателен технически и финансов отчет. Във връзка с отправеното да УО искане е извършена документална проверка и проверка на място в периода 21 – 22.06.2021 г. от екип на "Трансконсулт-БГ" ООД, външен изпълнител по договор № РД-02-37-108/04.07.2019 г. с УО на ОПРР 2014 - 2020 г. Тази проверка на място е трета по ред. По време на същата са извършени преглед на цялата представена документация по искането за окончателно плащане и посещение на място при бенефициента и на обектите, които са били предмет на изпълнение. За периода на проверката на място проверяващите установили състоянието на обектите на интервенция и изпълнението на СМР по проекта. За проверката е съставено Приложение 10. 5-6 Констативен протокол/22.06.2021г. Копие от протокола е предоставено на представители на бенефициента. Проверяващите са извършили и проверка на изпълнението на препоръките, направени при предходната проверка на място от 23.10.2019 г. Установено е, че част от констатациите от предходната проверка не са отстранени и поради тази причина са включени отново в Приложение 10. 5-6 Констативен протокол/22.06.2021 година.

С писмо № BG16 RFOP00M. 002-0003-C04-M181/15.07.2021 г., в ИСУН 2020 бенефициентът е представил доказателства за изпълнение на препоръките по физическото състояние на обектите на интервенция, отправени в Приложение 10. 5-6 - Констативен протокол/31.01.2020 година.

Производството пред органа е приключило с издаване на Решение № РД-02-36-1246/07.12.2021 г., с което УО е решил: 1/ Не извършва верификация на разходи, конкретно посочени в т. 1.1., 1.2. и 1.3. на обща стойност 192 768,26 (сто деветдесет и две хиляди седемстотин шестдесет и осем лева и двадесет и шест стотинки); 2/ Определя за недопустими верифицирани и платени разходи в общ размер 441 734,99 (четиристотин четиридесет и една хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), от които: 1/ 170 137,47 (сто и седемдесет хиляди сто тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по искане за плащане №8 (междинно) от 14.08.2019 г. по АДБФП; 3/ Извършва прихващане от одобрената за плащане сума в искане за окончателно плащане на средства в общ размер на 441 734,99 (четиристотин четиридесет и една хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи вземане – недължимо платена сума на бенефициента, отчетена, верифицирана и възстановена в искане за плащане №8 (междинно) от 14.08.2019 г., искане за плащане №7 (междинно) от 23.01.2019 г. и искане за плащане №6 (междинно) от 03.07.2018 година.

Цитираното по-горе решение е оспорено по съдебен ред от бенефициента – Община Варна, с оглед на което в Административен съд – Варна е образувано Адм. дело № 2742/ 2021 година. Производството е приключило пред първата инстанция с Решение № 625/ 05.05.2022 г., с което атакуваното решение на УО е отменено като незаконосъобразно във всичките му части (т.1, т.2 и т.3) и делото е върнато на органа за ново произнасяне в едномесечен срок и при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението на АС – Варна е оставено в сила от ВАС с Решение № 245/ 10.01.2023 г., постановено по Адм. дело № 6573/ 2022 г. на същия съд. Решенията и на двете съдебни инстанции са, че оспореното Решение на УО от 07.12.2021 г. е незаконосъобразно поради липса на мотиви в неговата обстоятелствена част, както и че същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, която е от значение за изхода на производството пред органа, т. е. при несъобразяване на нормата на чл. 35 АПК. Тези констатации са мотивирали и двете съдебни инстанции да отменят акта като постановен в производство, при което са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, както и поради противоречието му с материалния закон – все основания за отмяна на акта като незаконосъобразен.

Производството, което е приключило с издаване на атакувания в настоящото съдебно производство административен акт, е повторно и е образувано по инициатива на ответника по реда на извънредния способ за отмяна/изменение на влязъл в сила административен акт, съобразно разпоредбите на чл. 99, т. 2 (поради открити нови обстоятелства/нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса не са били известни на УО на ОПРР) и чл. 100 и при условията на чл. 102, ал. 2 от АПК. В акта изрично е посочено, че същият е съобразен с влязло в сила Решение на Административен съд Варна по адм. дело № 2742/2021 г., потвърдено от ВАС с Решение № 245/10.01.2023 г. по адм. дело № 6573/2022 година.

С новото Решение № РД-02-36-266 10:28/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководителят на УО на ОПРР 2014-2020г.:

І. Възобновява по собствена инициатива административни производства по верификация по Административен договор за безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ № BG16RFOP001-1.002-0003-C04 „Интегриран градски транспорт на Варна – втора фаза“ с бенефициент Община Варна:

• Искане за плащане № 8 /междинно/ от 14.08.2019 г.;

• Искане за плащане № 7 /междинно/ от 23.01.2019 г.;

• Искане за плащане № 6 /междинно/ от 03.07.2018 г.;

ІІ. Определя за недопустими верифицирани и платени разходи в общ размер 441 734,99 (четиристотин четиридесет и една хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), от които: 1/ разходи в размер на 170 137,47 (сто и седемдесет хиляди сто тридесет и седем лева и четиридесет и седем стотинки) безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по искане за плащане №8 (междинно) от 14.08.2019 г. по АДБФП поради липса на предвидените условия в чл. 57, ал. 1, т. 4 и чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 2, т. 2.7 от АДБФП № BG16RFOP001-1.002-0003-C04, както и чл. 79 и чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 4 от общите условия към същия договор; 2/ 118 742,90 (сто и осемнадесет хиляди седемстотин четиридесет и два лева и деветдесет стотинки) БФП по искане за плащане №7 (междинно) от 23.01.2019 г. поради липса на предвидените условия в чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от АДБФП № BG16RFOP001-1.002-0003-C04, както и чл. 79 и чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 от общите условия към същия договор; 3/ 152 854,62 (сто петдесет и две хиляди осемстотин петдесет и четири лева и шестдесет и две стотинки) БФП по искане за плащане №6 (междинно) от 03.07.2018 г. поради липса на предвидените условия в чл. 57, ал. 1, т. 2 и чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, във връзка с чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от АДБФП № BG16RFOP001-1.002-0003-C04, както и чл. 79 и чл. 84 във връзка с чл. 82, ал. 1, т. 1 от общите условия към същия договор.

ІІІ. Определя посочените в т. ІІ. разходи, изплатени на бенефициента по негови искания за междинни плащания № 8, № 7 и № 6, за недължимо платени поради тяхната недопустимост и установява публични вземания за Община Варна в същия размер - 441 734,99 лева.

ІV. Извършва прихващане от одобрената за плащане сума в искане за окончателно плащане на средства в общ размер на 441 734,99 (четиристотин четиридесет и една хиляди седемстотин тридесет и четири лева и деветдесет и девет стотинки), представляващи вземане – недължимо платена сума на бенефициента, отчетена, верифицирана и възстановена в искане за плащане №8 (междинно) от 14.08.2019 г., искане за плащане № 7 (междинно) от 23.01.2019 г. и искане за плащане №6 (междинно) от 03.07.2018 година.

В мотивите към оспореното решение, в точки от 1 до 3 включително към т. ІІ, подробно са изложени фактическите основания, които са мотивирали УО да определи за недопустими вече верифицираните и заплатени на бенефициента суми в общ размер 441 734,99 лева. Същите са свързани с описаните в Приложение 10.5-6 Констативен протокол/ 22.06.2021 г. констатации както следва: по т. 1. – констатации 2.1., 2.10., 3.8., 3.10., допълнителна констатация 3, 4.1. и 4.6.; по т. 2. – констатация 8; по т. 3. – констатации 9, 12, 17 и 18.

След уведомяване на бенефициента за издаденото Решение № РД-02-36-266 10:28/28.02.2023 г. е предприето оспорването му по съдебен ред, с оглед на което е образувано настоящото съдебно производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Решението е съобщено на бенефициента - Община Варна, на 28.02.2023г., а жалбата срещу него е подадена по пощата на 14.03.2023 г. Това обуславя извод, че жалбата е подадена в предвидения в чл. 149 от АПК 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна – адресат на обжалвания административен акт, имаща право и интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С оглед задължението си по чл. 168 от АПК, съдът констатира, че Решение № РД-02-36-266/28.02.2023 г. е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма. По делото е представена Заповед № РД-02-14-180/14.02.2023 г. на Министъра на Регионалното развитие и благоустройството, с която на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията /ЗА/, вр. чл. 5, ал. 4 и чл. 5, ал. 1, т. 10 от Устройствения правилник на МРРБ и чл. 9, ал. 5 от ЗУСЕФСУ, както и чл. 166, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс/ДОПК/, чл. 35, ал. 3, т.2 от Наредба № Н-3 от 22.05.2018 г. за определяне правилата за плащания, за верификация и сертификация на разходите, за възстановяване и отписване на неправомерни разходи и за осчетоводяване, е определена Д Ге - зам. министър на регионалното развитие и благоустройството за ръководител на УО на ОП "Региони в растеж" 2014-2020 г., вкл. и да издава заповеди и изменения за заповеди за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и всички индивидуални административни актове по смисъла на ЗУСЕФСУ.

От изложеното следва извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган - заместник-министър на МРРБ и Ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма "Региони в растеж" 2014-2020 г. в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 60 от ЗУСЕФСУ и изрично възложените й правомощия.

Погледнато формално, оспореното решение съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактическите и правните основания за издаването му.

Независимо от горното, решението е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което го прави незаконосъобразно.

Оспореното в настоящото съдебно производство Решение № РД-02-36-266/28.02.2023 г. на УО на ОПРР 2014 – 2020 г. е издадено на основание чл. 99, т. 2 и чл. 100 и при условията на чл. 102, ал.2 от АПК, както е посочено изрично в т. І от акта.

Както вече се посочи, по своята същност административното производство по чл. 99 от АПК представлява извънреден способ за контрол срещу влязъл в сила административен акт. Предвид особеностите си на извънинстанционно производство, засягащо стабилитета на административния акт, същото е строго формално, развива се при наличието на фактически състав, изискващ: влязъл в сила административен акт (индивидуален или общ), който не е обжалван по съдебен ред, или акт, който не подлежи на съдебно оспорване, както и наличие на някое от лимитативно изброените в чл. 99 /в точки от 1 до 7/ от АПК основания, в рамките на преклузивните срокове за образуване на производството по възобновяване. Съгласно цитираната правна норма, административните производства могат да бъдат възобновени по този ред, когато: 1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му; 2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство; 3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство; 4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; 5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи; 6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани; 7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

При издаване на процесното решение, ответникът се е позовал на т. 2 от чл. 99 от АПК, т. е. в хипотеза, когато са открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство.

В мотивите към Решение № 245/ 10.01.2023 г., постановено по Адм. дело № 6573/ 2022 г. касационната инстанция сочи, че, с оглед правомощията си по контрол на изпълнението на процесния проект, ръководителят на УО би могъл да установи, че даден разход е неправилно верифициран и с оглед на това за него да е налице задължение да защити интересите на Съюза, като ги признае за недопустими, но, за да се случи това законосъобразно, е необходимо влезлият в сила благоприятен за бенефициента акт да бъде отменен по реда на чл. 99 от АПК. Посочено е също, че без органът да е провел производство при условията на чл. 99 и в сроковете по чл. 100 от АПК, не може да постанови нов акт с противоположно съдържание на вече издаден акт.

В разглеждания случай, както от диспозитивната част, така и от мотивите към оспореното решение не става ясно кой е актът, или кои са актовете, които ответникът желае да измени или да отмени с възобновяване на производството по извънредния способ на чл. 99 от АПК, с цел да промени волята си, съответно – да промени настъпилите от него/от тях правни последици. Констатираният порок на решението е съществен доколкото тази негова празнота не може да бъде санирана от съда с мотивите към съдебния акт, изведени по пътя на логическо тълкуване или направени въз основа на предположения.

Отделно от горното, оспореното решение е издадено извън сроковете, установени в чл. 102, ал.2 от АПК. Според текста на цитираната разпоредба, възобновяване на производство по чл. 99, т. 2 - 7 може да се направи в тримесечен срок от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта. Посочените срокове са преклузивни, следователно с изтичането им за органа се преклудира възможността дори и по реда на този извънреден способ да преразгледа случая и да постанови нов акт с друго съдържание. След като ответникът не е посочил в обжалваното решение кой акт или кои актове желае да преразгледа в производството по чл. 99 от АПК и да го/ги измени или отмени, съдът е поставен в обективна невъзможност да определи спазването на установените в АПК срокове.

Изводът на съда за неспазване на установените в приложената от ответника правна норма срокове намира основание и в това, че в оспореното решение, като основания за издаването му, той се е позовал на същите факти, доводи и аргументи, на които се е позовал и при издаване на отмененото Решение № РД-02-36-1246 от 07.12.2021 г., от което следва, че още към датата на постановяване на предходното решение тези обстоятелства са му били известни и в този смисъл не са нови за него, както и че установените в чл. 102, ал.2 от АПК срокове отдавна са изтекли, независимо кой акт (кои актове) е имал предвид ответника.

От мотивите към акта явства желанието на УО да намали размера на сумите, отпуснати като БФП по сключения между него и Община Варна АДБФП № BG16RFOP001-1.002-0003-C04 „Интегриран градски транспорт на Варна – втора фаза“ и в този смисъл да извърши финансова корекция, каквато възможност принципно е дадена от законодателя с разпоредбата на чл. 74 от ЗУСЕФСУ. Съгласно тази разпоредба, при условията и на основанията по чл. 99 от АПК размерът на определената с решението по чл. 73, ал. 1 (от ЗУСЕФСУ) финансова корекция може да бъде увеличен от ръководителя на управляващия орган и по предложение на одитен орган. За възобновяването на производството се прилагат съответно сроковете и редът по глава седма от АПК. В съдържанието на оспореното Решение № РД-02-36-266/28.02.2023 г. чл. 74 от ЗУСЕФСУ не е посочен като основание за издаването му, както и в мотивите на акта не се посочва да е налице издадено решение на УО по реда на чл. 73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, а и от приложените към настоящото дело доказателства не се откриха такива данни. Тоест липсват предвидените в закона материални предпоставки за образуване на производство по този ред.

Наличието на процесуални пороци от категорията на съществените, както и с оглед нарушените материалноправни разпоредби, налага извод, че оспореното решение на УО не е съобразено и с целта на закона – основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т.5 от АПК.

По изложените съображения съдът намира жалбата на Община Варна за основателна, а оспореното Решение № РД-02-36-265/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020" следва да се отмени като незаконосъобразно.

При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски в размер на 2240.00 /две хиляди двеста и четиридесет/ лева, от които 1700 лева – държавна такса и 540 лева юрисконсултско възнаграждение, съгл. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 25 от НЗПП.

Водим от горното, Административен съд – Варна, пети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № РД-02-36-266/28.02.2023 г. на Заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството, ръководител на УО на Оперативна програма "Региони в растеж 2014-2020".

ОСЪЖДА МРРБ да заплати на Община Варна сумата от 2240.00 /две хиляди двеста и четиридесет/ лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .

	Съдия: