№ 12138
гр. София, 10.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110108792 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД– за признаване за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца суми, представляващи
незаплатени суми по договор за заем, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът твърди, че по договор от ...г., сключен със „...“ ООД, последното
дружество е предоставило на ответника паричен заем срещу задължение за
връщането му, ведно с дължимите лихви. Заемодателят предоставил паричната
сума по договора. Ответникът обаче не изпълнил задълженията си за връщането
ѝ. С договор за цесия, вземането е прехвърлено на ищеца. Претендират се
разноски.
Ответникът оспорва предявените искове, в т.ч. с твърдения за нищожност
на договора и на отделни договорни клаузи. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
1
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, срещу ответника в полза на ищеца е издадена
заповед за изпълнение за негови задължения по сключен на ... г. между „...“ ООД
и ответника договор за потребителски кредит № ..., вземането по който е
прехвърлено с договор за цесия на ищеца.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът е кандидатствал за отпускането на потребителски кредит като за целта
му е предоставен „Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителски кредит“ относно потребителски кредит,
предоставен от „...“ ООД.
На ... г. е сключен Договор за потребителски кредит № ..., между „...“ ООД
като кредитор, от една страна и ответника като длъжник, от друга страна,
съгласно който заемодателят е предоставил парична сума от 850 лева, която
заемополучателят се е задължил да върне в срок до ... г. на 37 седмични вноски с
падежен ден четвъртък, при размер на първите 3 вноски - 6,62 лева и на
останалите 34 – 28,55 лева, годишен процент на разходите (ГПР) 49.82 %,
годишен лихвен процент 40.05% и обща дължима сума по кредита 990,56 лева.
В чл. 6 от договора е уговорено, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с
една от следните форми: банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на
специално определени от заемодателя условия. Съгласно чл. 8 от договора, при
непредставяне на посоченото в чл. 6 обезпечение в тридневен срок от сключване
на договора или ако поръчителят не отговаря на специалните условия, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 748,44 лева, която се начислява
автоматично от заемодателя. С подписването на договора за заем заемателят се
счита за уведомен за нейното начисляване. Начислената неустойка се заплаща
разсрочено съгласно включения в договора погасителен план.
От ищеца не се оспорва и се установява от събраните по делото
доказателства, в това число и заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета в производството ССчЕ, което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено, че по договора за потребителски кредит
от ... г., от страна на ответника са извършени плащания, с които са погасени
дължими от ответника суми по договора за кредит. Следователно съдът намира,
че от събраните по делото доказателства се установява, че на С. А. Н. е
предоставена сумата в размер на 850 лева по процесния договор за потребителски
кредит, удостоверено с подпис на кредитополучателя. Налице е и извънсъдебно
признание на обстоятелството, че ответникът е получил сумата по кредита, а
2
именно извършените от същия плащания по договора, установени и от вещото
лице по делото.
По делото от изслушано и прието заключение на ССчЕ, се установява, че
извършеното от заемателя погасяване на вземанията по договора за кредит към
„...“ ООД е в общ размер на 280,05 лева, които плащания са извършени в периода
... г. – ... г., след което плащането е преустановено. С внесените суми са погасени
задължения както следва: главница – 44,03 лева, договорна лихва – 32,93 лева,
неустойка 175,09 лева и такси – 28 лева.
Установено е по делото и това, че с рамков договор за цесия от ... г. и
Приложение № 1 от ... г. вземането по договора е прехвърлено на ищеца.
С договора за цесия носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице,
като за валидността му не се изисква съгласието на длъжника. За да породи
извършеното прехвърляне действие по отношение на същия, следва до него да е
достигнало волеизявлението на досегашния кредитор – цедент. Уведомяването
може да бъде извършеното и от цесионера, в качеството му на пълномощник на
цедента, както е извършено и в настоящия случай. Установява се от представените
по делото писмени доказателство, пълномощно от ... г., уведомително писмо от
12.04.2022 г., съдържащо уведомление по чл. 99, ал. 4 ЗЗД, както и от известие за
доставяне, че ответникът на 18.04.2022 г. е надлежно уведомен за извършената
цесия.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Основателността на предявения установителен иск се обуславя от
кумулативното наличие на предпоставките: валидно възникнало между
праводателя на ищеца и ответника правоотношение, елемент от съдържанието на
което да е задължението на ответника да заплати претендираната сума,
представляваща задължение по договор за заем, което предполага доказване на
изпълнението на задължението за престиране на такива и настъпила изискуемост
на задълженията за заплащане на стойността им, релевирано от длъжника
неизпълнение и валидно прехвърляне на вземания в патримониума на ищеца.
Установено е по делото наличието на заемно правоотношение между „...“
ООД и ответника, изпълнение на задълженията на „...“ ООД по тях – предоставяне
парична сума, неизпълнение на задълженията на ответника за връщане на сумите
в уговорените срокове, както и надлежно прехвърляне на вземанията по
процесния договор на ищеца.
3
Съдът приема, че между „...“ ООД и ответника е възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, който
урежда особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит, както и
Закон за защита на потребителите, който урежда защита на особена категория
длъжници - потребители по смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП . Процесният договор
попада в обхвата и регулацията и на двата закона, поради което и всички техни
предписания го обвързват.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗПК, който е
приложим в отношенията между страните договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени реквизити, сред които –
общият размер на кредита и условията за усвояването му (т. 7); лихвения процент
по кредита; годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит (т.
10) и условията за издължаване на кредита от потребителя, включително
погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски (т. 11).
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за
потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
Тази недействителност е по - особена по вид с оглед на последиците й, визирани в
чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като съгласно
цитираната разпоредба той дължи връщане само на чистата стойност на кредита,
но не дължи връщане на лихви и другите разходи.
По повод съдържанието на сключения договор за потребителски кредит
между ... ООД и ответника, съдът приема, че не са спазени изискванията на чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК., като макар в съглашението да е посочен годишния процент на
разходите по кредита, в него не е включена неустойка за непредоставено
обезпечение, надхвърляща отпуснатия заем.
По силата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
4
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. В конкретния случай по договора не са
включени допълнителни разходи, регламентирани в чл. 6 от договора в размер на
363, 81 лева, прикрити под формата на неустойка, с уговорен начин на разсрочено
плащане в самия договор. Действително, съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК в ГПР
не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за кредит, но в случая предвидената неустойка в чл.
6 от договора за заем няма характер на неустоечно съглашение, тъй като не се
характеризира с присъщите за неустойката обезщетителна, обезпечителна и
санкционна функции. Неустойката е предвидена за неизпълнение на
задължението на заемополучателя да осигури обезпечение на отговорността си
към кредитора за заплащане на главното задължение по установения в договора
ред. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен
характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското
задължение за погасяване на договора за паричен заем. Непредставянето на
обезпечението не води до претърпяването на вреди за кредитора, който, съгласно
разпоредбата на чл. 16 от ЗПК, следва да извърши оценка на кредитоспособността
на потребителя преди сключване на договора за кредит и да прецени дали да му
предостави кредит без обезпечение. Неустойката, с оглед условията на които
следва да отговаря обезпечението и срока за предоставянето му, е уговорена по
начин, че да бъде максимално затруднено изпълнението на задължението. Това е
предвидим разход, уговорен в глобална сума в договора, с уговорен начин на
разсрочено плащане, аналогично на погасителните вноски по договора,
предварително заложен като разход в договора и включен в размера на
погасителните вноски, видно от представения погасителен план. Следователно
тези разходи са били известни на кредитора, включени в дължимата сума по
договора, като с оглед начина на уговарянето им и начина на заплащането им се
явяват добавък към погасителните вноски по кредита.
Ето защо, доколкото така уговорената сума не изпълнява присъщите на
неустойката функции за обезпечение изпълнение на задължението и обезщетение
на вредите от неизпълнение на последното, то се явява скрита печалба за
кредитора. Налага се извода, че с клаузата на чл. 6 от договора е уредено
допълнително възнаграждение за заемодателя в размер на 363,81 лева, което
5
съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК следва да бъде включено при
установяване на ГПР по кредита. По делото се установява, че посочената сума не е
била включена в ГПР. Дори и без да се ползват специални знания е видно, че
доколкото предоставената главница по договора е в размер на 850 лева и сумата за
връщане с договорна лихва е в размер на 990,56 лева общо за целия срок на
договора и ГПР, изчислен при включване като разход единствено на уговорената
възнаградителна лихва, то при общата дължима от потребителя сума по договора
в случай на непредоставяне на обезпечение в размер на 1 739 лв. не съответства
годишния процент на разходите от 49, 47 %. Налице е разминаване между
посочения в договора ГПР и действителния прилаган ГПР, в който следва да бъде
включено и уговореното допълнителното възнаграждение по чл. 6 от договора.
Допуснато е и нарушение при посочването на общата дължима сума от
потребителя, тъй като в договор е записана обща сума за плащане от 990,56 лева,
която не кореспондира с общия размер на задълженията по договора, тъй като в
последния е включена и неустойката, с която общата дължима сума възлиза на 1
739 лева, видно от погасителния план към договора.
Налице е нарушение на разпоредбата в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, която е
насочена както към осигуряване защита на потребителите чрез създаване на
равноправни условия за получаване на потребителски кредит, така и за
стимулиране на добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при
предоставяне на потребителски кредити, по начин, че да бъде осигурен баланс
между интересите на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и
недвусмислена информация в договора по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК не
дава възможност на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора предвид предоставените му от законодателя съответни
стандарти за защита. С посочването в договора за заем на ГПР, който не е
формиран при спазването на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, а така и отразява по нисък от
действителния ГПР, както и на дължимата обща сума в по-малък размер от
действителния, се създава заблуждение у потребителя за финансовата тежест на
кредита. Достига се до противоречие с Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя, на
който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения
по договора за кредит, поради което договорът следва да съдържа цялата
необходима информация по ясен и кратък начин, за да може потребителят да
получи адекватна информация относно условията и стойността на кредита и
6
относно своето задължения, преди да сключи договора за кредит. ( в този смисъл
Решение № 2208 от 9.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6248/2022 г., Решение №
2597 от 19.05.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 823/2022 г.).
В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит
кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от
уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на договора за
кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на изискванията на чл. 11, т.
10 и 11 ЗПК. Не е описано как се формира размерът на ГПР съгласно законовите
изисквания, какви суми са включени в него, поради което не намира приложение
и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, в приложимата към момента на сключване на
договора за кредит редакция. В тази хипотеза потребителят следва да върне само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и/или други разходи по кредита,
съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
Налице е и нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. Непосочването на
възможността на длъжника да се откаже от договора представлява порок на
договора, който на свое собствено основание превръща последния в
недействително съглашение. Идеята на законодателя, обективирана и в нормите
на чл. 22 и ал. 10 от ЗПК, е да даде на икономически по-слабия контрагент
/потребителя/ повече гаранции и възможности, способстващи за осигуряване на
баланс в отношенията му със стопански по-силния субект /кредитната
институция/. В приложения по делото СЕФ директно е установено, че
кредитополучателят не може да се ползва от възможността за упражняване на
право на отказ от договора, която трактовка на уговореното е във флагрантно
противоречие с повелите на закона. Вярно е, че в процесния договор за
потребителски кредит, както и в общите условия, е разписана възможността за
прекратяване на договора за заем при упражнено валидно право на отказ от
включения договор при условията на чл. 22, т. 3 от ОУ и съгласно чл. 29 от ЗПК.
В последно споменатата норма от приложимите ОУ на дружеството е установена
възможността за отказ на потребителя от договора по реда на чл. 29 от ЗПК, но
при условието, че "размера на отпуснатия заем е равен или по-малък от 400 лева".
Видно е, че осъществяване на законоустановеното право на отказ от договорната
връзка, в случая е постановено при условия кредитът да е помалък или поне равен
на сума в размер на 400 лева /което условие в случая не е изпълнено/, а освен това
отпуснатият заем да попада в предметния обхват на ЗПК, която преценка трудно
би могла да бъде реализирана от средния потребител, който е относително
осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен /Решение от
7
16.07.1998 г. по дело Gut Springenheide, C-210/1996, Решение от 13.01.2000 г. по
дело Estee Lauder, C-220, 98 и Решение от 12.05.2011 г. по дело Ving Sverige AB,
C-122/2010/.
С оглед на изложеното, предвид констатираното нарушение на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
явява недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита . Съдът следва да установи с
решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит и да я присъди на ищеца, доколкото ЗПК е специален закон
по отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва
от характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство, по предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, то би се достигнало
до неоснователно обогатяване за потребителя и създаване на множество
процесуални правоотношения между страните. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е
разпоредбата на чл. 23 ЗПК в специалния ЗПК (така Решение № 50259 от
12.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3620/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 3432 от
28.11.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 3194/2022 г., Решение № 262416 от 06.04.2021
г. на СГС по в. гр. д. № 11890/2019 г. и Решение № 262316 от 06.04.2021 г. на СГС
по в. гр. д. № 1799/2020 г. )
Следователно искът следва да бъде уважен на основание чл. 23 ЗПК до
размера на чистата стойност на кредита.
Установено е по делото, че „...“ ООД е предоставило на ответника заемна
сума в размер на 850 лева, като ответникът е извършил погашения в общ размер
на 280,05 лева, поради което ответникът дължи връщането на претендираната
главница, намалена със стойността на извършеното погасяване, а именно сумата
от 569,95 лева. Други суми по договора не се дължат. Ответникът не дължи
възнаградителна лихва и лихва за забава, тъй като предвид недействителността на
8
договора, приложима е разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и за поставяне в забава е
необходима покана. Такава е едва исковата молба, която съобразно фикцията на
чл. 422 ГПК, се счита предявена от постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в
съда, поради което и оттогава ще е дължима законна лихва върху главницата, но
не и обезщетение за забава за исковия период.
По разноските
При този изход на делото, в тежест на ответника следва да се възложат част
от сторените от ищеца разноски в заповедното и исковото производства,
съразмерна на уважената част от исковите претенции, при юрисконсултско
възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и чл.13, т.2 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложи
сумата от 191,76 лева за процесуален представител на ответника – адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал.2 от ЗА, определено в минимален размер по чл.7,
ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съразмерно на отхвърлената част. Съдът намира, че разноски следва да се
присъдят само за исково производство, доколкото исковото и заповедното
производство са едно единно производство. За подаване на възражение по чл.414
ГПК в заповедно производство, след като е предявен иск по чл.415 ГПК, отделно
разноски от тези в исковото не се дължат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че С. А. Н. с
ЕГН: ********** и адрес: ..., дължи на ... с ЕИК: ... и адрес: ..., сумата от 569,95
лева - главница по договор за потребителски кредит № .../... г., сключен със „...“
ООД, ведно със законна лихва за период от 3.10.2022 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от
17.10.2022 г. по ч.гр.д. № 53629/2022г. на СРС, 138 състав, като ОТХВЪРЛЯ
главницата за сумата над 569,95 лева до предявения размер от 805,97 лева, както и
изцяло акцесорните претенци за лихва за забава и договорна лихва.
ОСЪЖДА С. А. Н. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ... с ЕИК:
... и адрес: ..., сумата 45,04 лева– разноски заповедното производство, както и
9
345,29 лева – разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА ... с ЕИК: ... и адрес: ... да заплати на адвокат М. Л. Л., ЕГН
**********, с адрес ..., сумата от 191,76 лева – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10