Решение по дело №368/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 7 декември 2022 г.
Съдия: Таня Живкова
Дело: 20221600500368
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Монтана, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева

Таня Живкова
при участието на секретаря Даниела Мл. Макавеева
като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно гражданско дело №
20221600500368 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК .
С решение № 111 от 17.05.2022 г. Районен съд –Лом е разпределил ползването
на НИВА, цялата с площ от 121750 кв. м /сто двадесет и една хиляди седемстотин и
петдесет квадратни метра/, категория трета, съставляваща Поземлен имот с идентификатор
№ */*/, по кадастралната карта и кадастралните регистри на град *, одобрени със Заповед №
РД-18-167/23.01.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в местността **
*, при граници и съседи: имоти с идентификатори № *, № *, № *и НИВА, цялата с площ от
60840 кв. м /шестдесет хиляди осемстотин и четиридесет квадратни метра/, категория трета,
съставляваща Поземлен имот с идентификатор № */*/, по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град *, одобрени със Заповед № РД-18- 167/23.01.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, находяща се в местността ***, при граници и съседи:
имоти с идентификатори № *, № *, № *, № *, № *, № *, № *, № *и №*съобразно правата
на страните.
Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на Ю. С. и И. С. . В
жалбата се поддържа, че решението е неправилно,като се излагат подробни съображения в
тази насока. В основни линии жалбоподателите твърдят,че съдът не се е съобразил с
факта,че по отношение на тези имоти са сключени договори за аренда ,като се излаат доводи
относно надлежното им сключване . Предвид гореизложеното молят съда да отмени
атакуваното решение, като отхвърли предявения иск.
Въззиваемите К. Е. ,И. Е. , Х. Е. , С. Г. и И. Г. чрез своя процесуален
представител са депозирали писмен отговор, в който се взема становище за
неоснователност на жалбата ,като се излагат подробни аргументи в тази насока .
1
Постъпил е писмен отговор и от Й. Е. И Е. Е., които чрез своя процесуален
представител вземат становище за неоснователност на жалбата .
Окръжният съд,като провери атакувания по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от страните възражения,приема за
установено следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена в срок от легитимирани лица,
имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт,като по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Исковата претенция, предявена от въззиваемите в настоящото производство, е с
правно основание чл.32 ал.2 от ЗС.
Съгласно ТР № 13 от 10.04.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 13/2012 г., ОСГК е
прието,че когато искането за разпределяне на ползването по съдебен ред е направено от
няколко съсобственици, то това искане е допустимо, дори тези съсобственици общо да
притежават повече от половината от общата вещ, тъй като самото сезиране на съда
обосновава извод за невъзможност да се образува мнозинство и да се вземе решение по чл.
32, ал. 1 ЗС.
От представените по делото писмени доказателства е установено, че страните са
съсобственици при права, определени правилно от РС/в тази насока не са правени никакви
възражения от жалбоподателите/ .По същество жалбоподателите не оспорват и начина на
извършване на разпределението .
Спорът в случая е дали е налице хипотезата на чл.32,ал.2 ЗС.
Ищците твърдят,че в случая е налице първата предпоставка на тази законова норма
, а именно липса на съгласие на съсобствениците относно ползването на процесните имоти
.
Безспорно е , че страните имат спорове относно ползването на съсобствеността си.
Това обстоятелство се установява по несъмнен начин от сключените арендни
договори / Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията - *с Акт
№ *, том *, вх. рeг. № */29.06.2011 г.; Договор за аренда на земеделска земя, вписан в
Служба по вписванията - *с Акт № *, том *, вх. рeг. № */26.09.2013 г.; Договор за аренда на
земеделска земя, вписан в Служба по вписванията - *с Акт № *, том *, вх. рeг. №
*/28.09.2015 г .; Договор за аренда на земеделска земя, вписан в Служба по вписванията - *с
Акт № *, том *, вх. рeг. № */25.02.2020 г.; Договор за аренда на земеделска земя, вписан в
Служба по вписванията - *с Акт № *, том *, вх. рeг. № */01.10.2020 г.;/. Първите два
договора са сключени от един от съсобствениците-В. Р. като арендодател,третият/от 2015 г./
арендодатели са Ю. С. и И.С.,а последните два договора са сключени от 8 броя от
съсобствениците на имотите/включително и ищците/ като арендодатели . Липсата на
съгласие относно ползване на имотите е изразена и в отправената Нотариална покана от
02.03.2020 г.
Настоящата инстанция не приема становището на жалбоподателя,че при наличие на
арендни договори не следва да намери приложение разпоредбата на чл.32,ал.2 ЗС.
Съгласно практиката на ВКС в случай, че договори за аренда са били сключени
от отделни съсобственици в полза на различни арендатори, но за съвпадащи периоди от
време, за посочения период, приоритет по принцип следва да се отдаде на поредността на
вписването, тъй като вписването на договора за аренда съгласно чл.17, ал.2, 5 и 6 ЗАЗ има
оповестително-защитно действие /т.1 от ТР № 2 от 20.07.2017 г. по т.д.№ 2/2015 г. на
ОСГТК/. Когато обаче договорите за аренда са били сключени от съсобственици с различни
2
по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил
договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като
проявление на общото правило на чл.32, ал.1 ЗС, според което общата вещ се управлява от
мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността.
Следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от
50% идеални части, е вписан, същият не е противопоставим както на последващ арендатор,
така и на наемател, на когото мнозинството от съсобствениците са предоставили
облигационното право на ползване върху имота /в този смисъл е и Решение № 314 от
17.02.2012 г. по гр.д.№ 1548/10 г. на ІІІ г.о., в което се приема, че именно по аргумент от
чл.31, ал.2 ЗС, когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от
съсобствениците, които не притежават повече от половината от имота, този договор не е
противопоставим на всеки един от останалите съсобственици на имота заедно или
поотделно/. Предвид гореизложеното съдът намира,че първите три договора за
аренда/сключени от съсобственици ,които не притежават повече от 50%/ не могат да се
противопоставят на останалите съсобственици, които не са страни по договора .
Алтернативната възможност за вземане на решение по управлението на общата вещ
се урежда в чл. 32, ал.2 ЗС от районния съд, към който може да се обърне всеки
съсобственик, какъвто е и настоящия правен казус.
Освен това в случая с извършените разпоредителни действия на един от
съсобствениците – дарение и продажба на идеалната му част в съсобствеността на
земеделските земи на арендатора по сключения договор за аренда, последния също е станал
съсобственик, наред с останалите.

Районният съд, с оглед изготвената по делото експертиза и извършвайки преценка
за целесъобразност, е приел предложения вариант на вещото лице вариант за разпределение
на ползването на процесните имоти за оптимален, при който са съобразени квотите на
страните в съсобствеността. Настоящата инстанция споделя изцяло изложените в тази
насока доводи на РС.
Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното решение за
правилно,поради което и същото следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото жалбоподателите следва да заплатят на въззиваемите и
направените в производството разноски,като на К.Е. се дължи сумата 500 лв. съобразно
представените писмени доказателства за платена сума, на Й. Е.-1000 лв. и на Е. Е. -1000 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл.272 ГПК Окръжен съд-Монтана

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 111 от 17.05.2022 г. на Районен съд –Лом
,постановено по гр.дело № 2059/21 г .
ОСЪЖДА Ю. С. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. *, обл. *, ул. "*" № *, и И.
С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, обл. *, ул. „*” № * ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Е. с ЕГН:
********** разноски в размер на 500 лв.
3
ОСЪЖДА Ю. С. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. *, обл. *, ул. "*" № *, и И.
С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, обл. *, ул. „*” № * ДА ЗАПЛАТЯТ на Й. Е., ЕГН:
********** разноски в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА Ю. С. с ЕГН: ********** , с адрес: гр. *, обл. *, ул. "*" № *, и И.
С. с ЕГН: **********, с адрес: гр. *, обл. *, ул. „*” № * ДА ЗАПЛАТЯТ на Е. Е. разноски в
размер на 1000 лв.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4