Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мария Гаджонова | |
за да се произнесе взе предвид следното: Жалба по чл.435, ал.2, предл. последно от ГПК. Предмет на обжалване е Постановление от 28.10. 2011г. постановено от ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, по изп.д. № 684/11г. С така обжалваното постановление ЧСИ е оставил без уважение направеното искане от "Застрахователно Акционерно Дружество "А."" гр.С.- длъжник в изпълнителното дело, за намаление на присъдените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 870,00 лв., до размери на минималното възнаграждение по по Наредба № 1 за за минималните адвокатски възнаграждения. ЧСИ е приел, че това адвокатско възнагражедние е в съответствие с установените размери в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в частта за защита по изпълнителни дела. Приел е, че при материален интерес 50 560,00 лв. главница и законна лихва в размер на 25 783,80 лв. адвокатския хонорар възлиза на сума в размер на 988,43 лв., умножен по три / §№2 от Наредба № 1/, заедно със 100 лв. за образуване на изпълнително дело, която сума също умножена по три прави адвокатско възнаграждение общо в размер на 3 918,37 лв. Такава сума е присъдена в полза на взискателя по делото, поради което е отказал намаление по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. Недоволен от постановлението е останал длъжника по делото "З. "А."" гр.С., поради което го е обжалвал. Доводите са, че неправилно е отказано намаление на адвокатското възнаграждение, тъй като образуваното изпълнително дело не се е отличавало с правна и фактическа стойност. Извършените действия от ЧСИ са запор на банковата сметка като способ за принудително изпълнение. моли съда да уважи жалбата и да намали размера на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал.5 от ГПК- до минималните размери. Не следва да се увеличава минималния размер трикратно. Становище е взето от взискателя по изпълнителното дело И. Д. Г., чрез адвокат Йордан Йорданов. Заема становище, че жалбата е процесуално недопустима, тъй като този акт на съдебния изпълнител не подлежи на съдебно обжалване. Моли съда да остави без разглеждане жалбата. Независимо от становището за процесуална недопустимост на жалбата, излага съображения и за нейната неоснователност. Счита, че преценката за правна и фактическа сложност на делото не следва да се преценява само на основание извършените действия то ЧСИ. Следва да се имат предвид и подготвителните работи по делото, тъй като възнаграждението е за комплексна дейност. позовава се ина съдебна практика в тази насока. От страна на ЧСИ Д. К. е приложено писмено становище. Великотърновският окръжен съд намира, че жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.2, предл. последно от ГПК длъжникът може да обжалва и постановлението за разноски. Нормата не конкретизира вида на разноските, достатъчно е да има произнасяне по въпроса за разноски в изпълнителното дело, за да подлежи на обжалване постановения от съдебния изпълнител акт. Заетото становище, че е допустимо съдебно обжалване само в случай на направени разноски срещу разпределението, не намира подкрепа в законовите разпоредби. Чл. 435, ал.2, предл. последно от ГПК допуска обжалване на постановление с което съдебният изпълнител се произнася за разноските, а разпределението подлежи на обжалване , съгласно друга правна норма- чл. 462 от ГПК. Разгледана по същество жалбата се явява и основателна. Уговореното възнаграждение между адвокат и клиент може да бъде намалено, когато съдът решава въпроса за отговорността за разноски, до размера, посочен в наредбата по чл.36 от ЗА. Тази наредба е издадена въз основа на законова делегация, регламентираща правото на органите на адвокатурата да определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Законова делегация същите органи да определят размер на възнагражденията в хипотезите на чл.78, ал.5 от ГПК няма. При прилагането на чл.78, ал.5 от ГПК съдът не е ограничен с намаляването на разноските за адвокатско възнаграждение до трикратния размер на посочения в наредбата, а може да намали този размер да регламентирания с наредбата минимум. В конкретния случай са налице предпоставките на чл. 78, ал.5 от ГПК- делото не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, напротив, то е елементарно и от фактическа, и от правна страна. Заплатеното възнаграждение за адвокат е за извършване на действия в самото производство по делото, като съдът приема, че за свършената работа по това дело адвокатско възнаграждение в размер на 3918, 37 лв е прекомерно. Същото следва да бъде намалено до минимумът, съгласно чл. 10 т.1 и т.2 от Наредба № 1/09.07. 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,т.е. до размер на 1088,43 лв. Водим от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ Постановление от 28.10. 2011г. постановено от ЧСИ Д. К. с район на действие ВТОС, по изп.д. № 684/11г., в частта за дължимо адвокатско възнаграждение в полза на И. Д. Г. от гр.П., платимо от "З."А." гр.С. в размери над 1088,43 лв., като незаконосъобразно. Решението е окончателно. Препис от решението да се връчи на страните за сведение. Председател: Членове: |