Р Е Ш Е
Н И Е
№ 294
град Велико Търново, 29.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
Константин Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 390/2021 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на Й.К.Х., с адрес ***, против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 21-1275-000383/22.06.2021 г., издадена от началник
сектор към ОД на МВР – В. Търново, сектор Пътна полиция, с която на
жалбоподателката е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Жалбоподателката
счита, че заповедта е незаконосъобразна поради нарушаването на изискването за
форма. Твърди, че ЗППАМ не съдържа фактически и правни основания за издаването
й, че изложената в нея фактическа обстановка не съответства на хипотезата на
приложимата правна норма на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, и че не е посочено
точно и ясно коя от изброените в закона хипотези се приема за осъществена.
Поддържа, че не било ясно с какъв акт, на коя дата и на какво основание било
отнето по административен ред СУМПС на М.И.. Излага доводи, че
административният орган не е изложил мотиви относно срока на мярката. Счита
наложената мярка за явно несправедлива, тъй като жалбоподателката не е
извършвала нарушения, и нито е позволила,
нито е знаела, че водачът ще управлява автомобила й. В съдебно заседание се
представлява от *** Кр. П., която поддържа жалбата по изложените в нея
съображения. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по
жалбата – началник на сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на МВР –
Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната
преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от
фактическа страна следното:
При извършена проверка от
контролните органи е констатирано, че на 21.06.2021 г. в 12:20 ч. в гр. Велико
Търново, на ул. „Мальовица“ до № 4 в посока към ул. „Димитър Буйнозов“, М.М.И.
от с. Леденик е управлявал лек автомобил „БМВ 120 Д“ с рег. № ***, собственост
на Й.К.Х., като при направена справка чрез РСОД и ОДЧ при ОДМВР – В. Търново
било установено, че И. е лишен от правото да управлява МПС по административен
ред. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН
серия Д, № 500474/21.06.2021 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се
определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. Със съставянето на АУАН са
иззети и табелите на посоченото МПС.
При тази фактическа
обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 21-1275-000383/22.06.2021 г. от началника на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Велико Търново, с която на Й.К.Х. на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“
от ЗДвП е наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил
„БМВ 120 Д“ с рег. № *** за срок от 6 месеца, считано от 21.06.2021 г. В
заповедта е възпроизведена описаната по-горе фактическа обстановка. Същата е
връчена на лицето на 23.06.2021 г. Недоволна от заповедта, Й.Х. я е оспорила с
жалба, подадена директно в съда на 30.06.2021 г., като въз основа на нея е
образувано настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното
производство като писмени доказателства са приети материалите, съдържащи се в
изпратената от ответника административна преписка. На основание чл. 155 от ГПК
вр. с чл. 144 от АПК съдът е обявил на страните за служебно известно
обстоятелството, че с Решение № 159/14.09.2020г. по КНАХД № 10110/2020г. по
описа на Административен съд – Велико Търново е оставено в сила Решение №
122/17.02.2020г., постановено по АНД №398/2019г. по описа на Районен съд –
Велико Търново, като с това решение е било потвърдено НП №
19-1275-000191/11.02.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Велико Търново относно наложеното на М.М.И. на основание чл. 175а, ал. 1,
предл. 3 от ЗДвП наказание „глоба“ от 3000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 12 месеца.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за
разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при
наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество е неоснователна,
предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. С представената Заповед № 366з-659/26.02.2021 г.
директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП е
оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за цялата територия обслужвана от
областната дирекция. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен
орган. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, при спазване на
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя за липса на фактически и правни основания за издаването на акта.
В ЗППАМ са изложени съответните факти, мотивирали органа да постанови акта –
управлението на автомобила на жалбоподателката, конкретизирано по време и място,
от лице, лишено от правото да управлява МПС по административен ред, а също така
е посочено и правното основание за разпоредения с нея резултат – чл. 171, т.
2а, б. „а“ от ЗДвП. Обстоятелството, че в заповедта не е посочено конкретното
предложение на правна норма не представлява съществено нарушение и не води до
незаконосъобразност на заповедта. Административната мярка е приложена за
минимално предвидения в закона срок от 6 месеца, поради което не е необходимо
административният орган да излага мотиви относно продължителността й, поради
което е спазена изисканата от закона форма като условие за законосъобразност на
административния акт.
Не се установяват при
издаването на ЗППАМ да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП /изм. ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г./, посочена като правно
основание за постановяване на оспорената ПАМ, за осигуряване на безопасността
на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения
се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство
по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е
временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. Следователно адресат на този вид ПАМ е собственикът
на управляваното превозно средство както когато той лично управлява автомобила,
така и когато автомобилът му е управляван от лице при наличие на горните
обстоятелства. При тази нормативна уредба законът изисква от административния
орган само да установи управлението на МПС в някоя от посочените хипотези и
неговия собственик.
По делото се установява безспорно, че
на 21.06.2021 г. М.М.И. е управлявал МПС – собственост на жалбоподателката, след
като с НП № 19-1275-000191/11.02.2019г. на началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР на основание чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП
е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок 12
месеца, като НП е влязло в сила на 14.09.2020 г. Тоест към 21.06.2021 г. М.И.
все още е изтърпявал наложеното му административно наказание. Фактическата
обстановка в случая отговаря на последната хипотеза от цитираната разпоредба –
налагане на ПАМ на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от
лице, за което е налице някое от обстоятелствата, предвидени в правната норма –
в случая е лишено от право да управлява моторно превозно средство по
административен ред. При наличието на предпоставките за налагане на основание
чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на принудителна административна мярка
„прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ административният
орган действа при условията на обвързана компетентност.
Ирелевантни са възраженията, че жалбоподателката
не е позволила и не е знаела, че трето лице управлява автомобила й. Приложимата
правна уредба не обвързва принудителната мярка с установяване на вина на
собственика, поради което без правно значение са обстоятелствата дали
жалбоподателят лично е предоставил управлението на собственото си МПС, дали
това е направено от друго лице и дали той е знаел за това, както и че лицето,
управляващо автомобила му, е неправоспособно. Законът допуска засягане на
правата му с оглед постигане на целта, регламентирана в чл. 1, ал. 2, както и в
чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на участниците в движението
по пътищата, както и преустановяването на административните нарушения. Тоест
без значение е кой е предоставил автомобила за ползване на неправоспособния
водач /така и Решение № 1543 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7163/2018 г.,
Решение № 2235 от 15.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10387/2018 г., Решение №
1235 от 30.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10192/2018 г. и др/. Отношенията
между жалбоподателката и водача на автомобила, могат да бъдат уредени на
плоскостта на гражданското право, но не могат да изключат прилагането на
административната мярка, щом са налице предпоставките за това.
Предвид гореизложеното, настоящият
състав намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, без
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при
наличието на материалноправните предпоставки за издаването й, в съответствие с
целта на закона – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване и
намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението,
поради което е законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Тъй като ответникът не е претендирал
разноски, такива не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Й.К.Х., с адрес ***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-1275-000383/22.06.2021 г., издадена от началник сектор към ОД на МВР – В.
Търново, сектор Пътна полиция. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: