Р Е Ш Е Н И Е № 75
гр.Кюстендил
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен
съд, в открито съдебното заседание
на трети декември
през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Веселина Джонева
Евгения Стамова
при участието на
секретаря Р. С.,
като разгледа
докладваното от съдия Ваня Богоева в.гр.д.
№ 513
по описа за 2019 г. на
КнОС за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена
от Община Кюстендил, гр. ***, пл. „****“ № 1, представлявана от П. Г. П. – Кмет
на Община Кюстендил, насочена срещу решение № 639 от
С оспорваният
първоинстанционен съдебен акт КнРС е осъдил Община-гр.Кюстендил, представлявана
от кмета П. П., с адрес гр. ***, площад „****“ № 1 да заплати на Й.С.Й., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер
на *** лева /****/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания, в резултат на получено счупване на дисталната част
на тибията-закрито, при падане на
Осъдил е Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., с адрес гр. ***, площад „****“ № *** да заплати на Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата в размер на *** лева (***/ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.
Осъдил е Й.С.Й., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Община Кюстендил, представлявана от кмета П. П., с адрес гр. ***, площад „****“ № ***, сумата в размер на *** лева /***/ на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, представляваща сторени разноски по делото, с оглед уважената част от иска.
Решението на районния съд се приема за неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Иска се отмяната му и отхвърляне на предявените претенции, алтернативно да бъде намален размера на присъденото обезщетение. Претендират се разноски. Приема се за необосновано заключението на районния съд, че мястото на което се твърди, че е настъпило увреждане на ищеца, представлява улица с тротоар, която осигурява връзка с останалата част от уличната мрежа. Това е обусловило неправилно приложение на разпоредбите на Закона по пътищата, поради което се поддържа и незаконосъобразонст на решението. Твърди се, че в нарушение на съдопроизводствените правила, свидетелските показания и представените писмени доказателства не са обсъдени изцяло и са интерпретирани погрешно от първоинстанциония съд. Излага, че неправилно е изследвана и ангажирана отговорността на Община Кюстендил на основание сочените в решението разпоредби на Закона за пътищата. Не е направено разграничение на понятията „улица“ и „общински път“. Счита, че представените писмени доказателства установяват по безспорен начин, че мястото, на което се твърди, че е настъпило увреждането на ищеца, не е улица. В подкрепа на изложения довод цитира разпоредби на ЗУТ и Наредба № РД-02-20-2 от 20.12.2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии. Твърди, че съгласно чл.1, ал.2, т.1 от Закона за пътищата, законът не се прилага за улиците в населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях, които са едновременно участъци от републикански или общински пътища. Изтъква, че в случая мястото на твърдения деликт не е улица, индивидуализирана с ПУП, още по-малко такава, която е едновременно и част от общински път и Закона за пътищата не се прилага, при което се приема, че изводът на РС за неизпълнение на задължения по чл.31 от Закона за пътищата, което ангажира отговорността на Община Кюстендил е в противоречие с материалния закон. Твърди, че решението на КнРС се основава само на свидетелски показания, като възприятията на свидетелите са изцяло споделени от решаващия съд, без съпоставянето им с представените писмени доказателства.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – Й.С.Й., чрез процесуалния му представител по пълномощие адв. Д.З., чрез който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба. Счита, че решението в оспорената част не страда от сочените пороци. Оспорва се довода на въззивната община, че първоинстанционният съдебен акт е постановен при некоректен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства. Твърди, че от приетите по делото писмени доказателства безспорно е доказано, че отсечката, където е осъществен деликта, попада в обхвата на публичната общинска собственост, за която ответника носи отговорност за дейностите, визирани в разпоредбата на §1, т.14 от ДР на Закона за пътищата. Твърди, че по делото от разпита на свидетелите е доказано, че участъкът е бил силно заледен и че към същата дата основните дейности за зимно поддържане на пътищата в района, включително обезопасяването им чрез хлъзгане, не са изпълнени с нужната грижа. Сочи, че връзката между установеното увреждане и последвалия резултат е доказана от заключението на съдебно – медицинската експертиза. Оспорва се довода за необоснованост на постановеният от районния съд съдебен акт. По същество се иска потвърждаване на решението в оспорената част като правилно. Претендират се разноски пред настоящата инстанция.
По делото е постъпила насрещна въззивна жалба от Й.С.Й., чрез пълномощника адв. Д.З. срещу частта на решението на КнРС, с която е
- 2 -
оставен без уважения иска за
сумата над *** лева, а именно за разликата до пълния предявен размер от *** лв.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
предявената претенция да бъде уважена и за сумата от *** лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, в резултат на получено
счупване на дисталната част на тибията-закрито, при падане на
Решението на районният съд в обжалваната част се приема за неправилно. Сочи се, че определения размер от 8 000 лева не достига критериите за справедливост, съобразно състоянието на ищеца и неговата напреднала възраст. Твърди, че видно от съдебно – психологическата експертиза към настоящия момент, а и за в бъдеще ищецът ще търпи вреди от деликта. От съдебно – медицинската експертиза пък е установено, че ищецът е получил артрозни изменения, които за в бъдеще ще се увеличат. При тези данни се приема, че справедлив размер на обезщетението е сумата от **** лева.
Не е депозиран отговор от насрещната страна по реда на чл.263, ал.1 ГПК.
В изпълнение на закона, настоящият състав извърши проверка на депозираната въззивна жалба и насрещна жалба, като констатира, че същите са редовни и допустими, подадени са в срок, от процесуално легитимни страни срещу подлежащ на обжалване акт.
С оглед извършената от съда служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
При извършване на въззивен контрол за законосъобразност и правилност на обжалваното съдебното решение, съдът, след преценка на събраните от първата инстанция доказателства, както и тези, събрани пред въззивната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд, след преценка на твърденията и възраженията на страните, както и на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбите, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.49 ЗЗД.
При проверката на правилността на постановеното решение, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, съгласно чл. 269, изр. второ ГПК, разгледани във връзка с чл. 6, ал. 2 ГПК, въззивният съд съобрази следното:
По делото е установено, че на
Установено е също така, че във връзка с процесния инцидент е бил подаден сигнал на Спешния телефон № 112 и това обстоятелство не е било спорно по делото.
Видно от приложеното писмо с изх. № 05-11-1/
Според данните в приложената Епикриза № 3082/2018 г., издадена от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, гр. София, е установено, че ищецът е претърпял
„Счупване на дисталната част на тибията – закрито“, което е налож ило
оперативна интервенция. Поради това същият е престоял в болничното заведение за
времето от
Вещото лице д-р Е. Л. в заключението си сочи, че травмата на ищеца е
възможно да бъде получена по описания от него начин. Приема, че е налице пряка
причинно-следствена връзка между падането и телесното увреждане. В следствие на
това ищецът е търпял болки и страдания в продължение на
Според заключението по допусната съдебно-психологическа експертиза ищецът загубил автономността си, поради претърпяната операция и продължителния 8 месечен период на възстановяване, като и до днес изпитвал страх да излиза самостоятелно при заледяване. Променил общуването си в семейната среда, като преживеният стрес довел до страх в живота и променил жизнения му стил за продължителен период. Реакцията на стрес и продължително разстройство в адаптацията се изразявало в дискомфорт от болката. Неудобствата от проявената зависимост от това да бъде обслужван в обичайните си нужди от близки, невъзможността да се грижи за бизнеса си и зависимостта във физически и финансов план, проектирали у него нарушаване на самооценката и страх за бъдещото оцеляване. Довели до нарушаване на съня, повишено безпокойство, тревожност. Тези реакции не представлявали психотично разстройство, нито са довели до необходимост от специализирана психиатрична помощ, но с това било налице фрустриране на уменията му да функционира като успешна личност. Това състояние продължавало и понастоящем.
Вещото лице д-р А. А., приема, че ищецът не страда от заболяване, което
да е станало причина за падането му на заледен участък на
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Е. Й., А. В., М. Б., С. И., С. А. и И. Й..
От показанията на свидетелите А. В., С. А. и И. Й. се установява, че на процесната дата температурите са били много ниски – до минус 15 - 16 градуса, а мястото на инцидента било силно заледено. Установява се и мястото и времето на инцидента.
Свидетелят Е. Й. /съпруга на ищеца/ сочи, че в следствие на процесния инцидент ищецът претърпял тежка травма, наложила извършването на операция, защото счуването било „сериозно“, в следствие на което в продължение на месеци не можел да се
- 3 -
обслужва сам. От това понасял страшни болки, а и били заплатени не малко суми за лечение, което наложило около 3-4 месеца да бъде неотлъчно до него. Търсели помощ и от близки за налагащото се транспортиране, защото той сам не можел да се движи. Ангажирали и сестра, която да го посещава у дома, за да му поставя инжекции. Въпреки това не се възстановил напълно. Останали болки в краката и изтръпвания в ръцете. Социалният му живот станал много ограничен. Не общувал с никой. Не можел да пътува и да зарежда семейния магазин, както правел преди инцидента.
Според показанията на свидетелите М. Б. – директор на ОП „***“ и С. И. – служител на ОП „Чистота“ за процесната дата не са постъпвали сигнали за непочистени улици. Въпреки това екипи на Общинска охрана обхождали целия град, включително и мястото на инцидента, но сигнали в т.см. също не били депозирани.
От назначената във въззивното производство съдебно – техническа
експертиза, изготвена от в.л. инж. Л.В., се установява, че мястото, на което е
паднал ищецът се намира на
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил краен извод за частична основателност на исковата претенция, като е приел, че както вината, така и противоправното поведение на ответника са безспорно установени.
Въззивният съд намира, че фактическата обстановка по делото е изяснена от първостепенния съд обективно, всестранно и пълно. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на което е изградил обосновани фактически констатации. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение, с изключение на мотива, че инцидента е станал на участък, който има характера на улица, доколкото това бе оборено от назначената съдебно – техническа експертиза. Настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение в частта относно осъществения от ответната община деликт по чл.49 ЗЗД и счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение, като съгласно чл. 272 от ГПК препраща в тази част към мотивите на първостепенния съд. Същите са базирани на установените по делото факти и събрания доказателствен материал, в т.ч. изслушаните свидетели, за които съдът мотивирано е изложил съображения относно кредитирането им.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия /ищеца/; същите да са причинени виновно и противоправно от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД /ответникът/ е възложил някаква работа; вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от ответника. Отговорност за непозволено увреждане по чл. 49 ЗЗД, съгласно константната практика на ВКС и Постановление № 7 от 1959 г. на Пленума на ВС, носят юридическите лица, каквото е и ответната община. Отговорността на възложилия работата е обективна, с гаранционно - обезпечителна функция. Тя възниква за него, когато вредите са причинени виновно от лицето, на което е възложена работата, както чрез действия, които съставляват извършване на възложената работа, така и чрез бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Субективното отношение на възложителя не е елемент от фактическия състав. То се изисква по отношение на лицето, на което е възложена работата, като се презумира, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Наличието на останалите обективни елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, доколкото същите представляват правопораждащи юридически факти за твърдяното право, трябва да се докажат от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът приема за
установен механизмът на увреждането. Обстоятелствата, при които е настъпила
процесната злополука, са установени така, както са описани в исковата молба, а
именно: на
От събраните гласни доказателства се установява също, че въпросното
травматично увреждане е довело до силни болки и страдания, възстановителния
период бил повече от
От назначената във въззивното производство съдебно – техническа експертиза се установи, че теренът, където е осъществен деликтният състав, е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.11 от ЗОЗ имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Т.е. в случая е приложима разпоредбата на чл.49 ЗЗД и са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника – инцидентът е възникнал на непочистен участък от имот общинска собственост и в резултат на падането е настъпило процесното травматично увреждане у ищеца.
- 4 -
Разглежданата претенция е за обезвреда на претърпените от деянието неимуществени вреди. При определяне на размера на дължимия паричен еквивалент на вредите, съдът съобрази следното:
Отговорността при непозволеното увреждане по цитирания текст се поражда тогава, когато има увреждане, което е в резултат на виновно и противоправно действие или бездействие на едно или няколко лица, които ответната община следва да контролира. В случая следва да е установена причинната връзка между виновното и противоправно поведение и увреждането.В тежест на ищеца е да установи наличието на всички елементи от фактическият състав на непозволеното увреждане, за да бъде ангажирана безвиновната отговорност на ответната община на основание чл. 49 от ЗЗД.
Позовавайки се на ангажираните от страна на ищеца гласни доказателства, а и с оглед приложената медицинска документация, като и изготвената съдебно – медицинска експертиза, настоящата инстанция приема също така за доказани и претърпените от ищеца неимуществени вреди, които са в причинно-следствена връзка с процесното деяние.
За определяне размера на дължимата обезвреда за причинените на ищеца неимуществени вреди е приложима разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и заложеният в нея принцип на справедливост, който с оглед даденото разяснение с ППВС № 4/23.12.1968 г. не е абстрактен, а се извежда от конкретните обстоятелства, характера и начина на извършването на увреждането, причинените болки и страдания и др. След преценка на естеството на причинените неимуществени вреди на ищеца и предвид всички обстоятелства от значение за случая настоящият състав счита, че правилно искът е бил уважен за сумата от *** лева за неимуществени вреди, като е бил отхвърлен до пълния претендиран размер от *** лева., отчитайки степента и характера на увреждането, продължителността на търпените болки и страдания, нецялостното възстановяване, както и емоционално – психологическото отражение на травматичното увреждане върху пострадаля. Не се споделя довода във депозираната насрещна въззивна жалба, че размерът на присъденото обезщетение е занижен. Настоящият съдебен състав споделя правните изводи на районният съд относно характера и степента на увреждането, както и размера на присъденото от същия обезщетение, като го намира за справедлив и достатъчен да обезвреди претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания от физическо и морално естество.
Поради изложените по - горе съображения от фактическа и правна страна и на, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно.
С оглед изхода на спора и неоснователността на депозираната въззивна жалба, като и насрещна такава, разноски за въззивното производството не следва да се присъждат на страните.
Воден от горното, Кюстендилският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 639/
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: