ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1539
гр. гр. Хасково, 19.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640100073 по описа за 2023 година
Производството е образувано възоснова на искова молба, подадена
от ищците Т. Г. В., ЕГН: **********, в качеството на наследник - съпруг на
Н. Х. В.; и Г. Т. В., ЕГН:**********, в качеството на наследник – син на Н. Х.
В.; против ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК200299615, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул. „******, представлявано от
Б.И., Р. М. и Ж. К.; с която са предявени в условията на субективно и
обективно съединение искове по чл. 432 ал.1, вр. чл. 498 от КЗ, за заплащане
на застрахователни обезщетения: за сумата в размер на по 1000 лева за всеки
един от ищците, предявени като частичен иск от 5000 лева, представляващи
обезщетения за претърпени от пострадалата Н.Х. В. неимуществени вреди,
както и за сумата в размер на по 40 лева за всеки един от ищците,
представляващи обезщетения за претърпени от пострадалата Н.Х. В.
имуществени вреди, вследствие на настъпило на 24.03.2022г. около 15:05ч в
град Хасково ПТП.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, в който по изложените в отговора съображения се прави
възражение за недопустимост на исковите претенции и се прави искане за
прекратяване на производството.
При извършване на служебна проверка на исковата молба
съгласно чл.130 ГПК, съдът констатира, че предявените искове са
недопустими, по следните съображения:
1
С така подадената исковата молба са предявени от наследниците на
пострадалото при процесното ПТП физическо лице претенции за заплащане
на обезщетения за претърпени от него неимуществени и имуществени вреди.
Съгласно Постановление № 4 от 25.V.1961 г. на Пленума на ВС, правото да
получи обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане имат
тези лица, които са понесли такива вреди, а именно - самият пострадал, като
съдебна практика е категорична и непротиворечива, че правото на
обезщетение за неимуществени вреди притежава само увреденото физическо
лице, че се касае за негово лично субективно право, което не преминава у
неговите наследници в случай на смъртта му, като същите не притежават
материалноправна легитимация да предявят иск за претърпени от техния
наследодател неимуществени вреди. Доколкото в настоящото производство
са налице предявени преки искове срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ на виновния за процесното ПТП водач, за
претърпени от пострадалото лице неимуществени вреди, то тези искове се
явяват недопустими, доколкото са предявени не от самото пострадало лице, а
от неговите наследници /предявяват се след смъртта на пострадалата,
настъпила на 15.11.2022г./, като в случая не се касае и за настъпило в хода на
процеса правоприемство по смисъла на чл.227 от ГПК. Освен това, съгласно
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 от КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в
срока по чл. 496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатено обезщетение, като
сочената разпоредба въвежда допълнителна предпоставка за допустимост на
прекия иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“. От твърденията в исковата молба и представените с нея
доказателства става ясно, че пострадалото лице е предявило писмена
застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на която при
застрахователя е била образувана щета с № 0801-001765/2022-03. Видно от
представеното Писмо, изх. №2694/01.06.2022г. застрахователното дружество
е уведомило представляващия пострадалата адвокат, че във връзка с
образуваната преписка по щета е необходимо представянето на допълнителни
документи, като по съществото си това писмо не съдържа изявление за отказ
да бъде изплатено застрахователно обезщетение, а представлява реализиране
2
на правото на застрахователя да изисква представянето на други документи и
доказателства, ако представените такива са недостатъчни за установяване на
съществени релевантни за конкретната щета обстоятелства. Липсват
доказателства за това, че от страна на пострадалото лице са били
предоставени такива, както и че от страна на застрахователя е последвал
отказ, респ. че е определено или изплатено застрахователно обезщетение, с
чийто размер пострадалият да не е бил съгласен. Такива обстоятелства не се
доказват и от представеното с исковата молба и посоченото в нея Писмо, изх.
№ 5573 от 15.11.2022г., доколкото видно от съдържанието му, то касае
съвсем друго и различно от процесното застрахователно събитие, респ. –
друга щета и пострадало лице, поради което не би могло да се приеме, че е
налице и хипотеза, при която за наследниците на увредения да е възникнало
правото да предявят иска по чл.226 КЗ /отм./ Що се касае до предявените
искове, с които се претендират обезщетения за имуществени вреди, съдът
намира, че те също са недопустими. Това е така, доколкото по отношение на
същите не са налице предвидените в чл.498, ал.3 от КЗ предпоставки, за
възникване правото на увреденото лице да предяви пряк иск за заплащане на
обезщетение пред съд, а именно – отправена писмена застрахователна
претенция от пострадалото лице по реда на чл.380 от КЗ. Видно от
съдържанието на по-горе посочената застрахователна претенция, изначално
липсва отправена от пострадалото лице до застрахователя извънсъдебна
такава по реда на чл.380 от КЗ, касаеща репатриране на имуществени вреди, а
оттам – липсва отказ, определяне или изплащане на застрахователно
обезщетение за такива. По тази причина съдът намира, че липсват
предвидените в специалния закон предпоставки за допустимост на
предявените искове с правно основание чл.432 от КЗ.
Ето защо, съдът намира, че е налице недопустимост на исковете,
касаещи претендираните застрахователни обезщетения за претърпени
неимуществени и имуществени вреди, поради което производството по
настоящото дело следва да бъде прекратено, а исковата молба на основание
чл.130 от ГПК – върната на ищците.
Мотивиран така, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр. дело № 73/2023 г. на Районен
съд – Хасково, поради процесуална недопустимост на предявените искове И
ВРЪЩА на основание чл.130 от ГПК исковата молба, подадена от ищците Т.
Г. В., ЕГН: **********, в качеството на наследник - съпруг на Н. Х. В.; и Г. Т.
В., ЕГН:**********, в качеството на наследник – син на Н. Х. В.; против ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК200299615, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул. „******; с която са предявени в условията на
субективно и обективно съединение искове по чл.432, ал.1, вр. чл.498 от КЗ,
за заплащане на застрахователни обезщетения: за сумата в размер на по 1000
лева за всеки един от ищците, предявени като частичен иск от 5000 лева,
представляващи обезщетения за претърпени от пострадалата Н. Х. В.
неимуществени вреди, както и за сумата в размер на по 40 лева за всеки един
от ищците, представляващи обезщетения за претърпени от пострадалата Н. Х.
В. имуществени вреди, вследствие на настъпило на 24.03.2022г. около 15:05
часа в град Хасково ПТП.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен
съд – Хасково в едноседмичен срок от връчването му на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секретар: Г.С.
4