№ 1758
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б В
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от Б В Гражданско дело № 20241110104492 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Й. М. е предявила иск с правна квалификация чл. 34, ал. 1 ЗС срещу С. О. Ф. и Е. Д. А.,
с който се иска да бъде допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...,
представляващ апартамент №.., находящ се в гр. София, район „Л..“, ул. „П..“ №.., бл.., вх. Б,
ет. 2.
Предявен е и кумулативно съединен преюдициален иск по реда на чл. 343 ГПК с
правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН от Й. М. срещу С. Ф. с предмет намаляване на
извършеното от С К М., починала на 18.09.2023 г., дарение в полза на ответника С. Ф.,
обективирано в нотариален акт за дарение на 3/6 идеални части от недвижим имот със
запазване правото на ползване №..1, том I, рег. номер .., дело № 159 от 2015 г. на Н Л,
нотариус с район на действие СРС, до размера, необходим за допълване на запазената част
на ищцата.
Ищцата твърди, че описаният недвижим имот е бил придобит от родителите й С К М.
и Й Ч М през 1968 г. След смъртта на баща й на 27.10.2014 г. собствеността върху
апартамента се поделила по следния начин: по 1/6 идеална част за ищцата и сестра й Ц. Ф.а,
и 4/6 идеални части за майка им С, М.. През 2015 г. Ц. М. прехвърлила своята 1/6 идеална
част на ответника С. Ф.. През 2015 г. С, М. дарила на ответника С. Ф. 3/6 идеални части от
имота, а през 2017 г. му прехвърлила и останалата 1/6 идеална част с договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу издръжка и гледане. Тъй като към датата на сключване на
договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане ответникът С. Ф. имал сключен
граждански брак с ответницата Е. А., ищцата и двамата ответници били съсобственици на
процесния апартамент към датата на завеждане на делото. Във връзка с правилното
определяне на квотите в съсобствеността предявява и иск за намаляване на направеното в
полза на ответника С. Ф. дарение на 3/6 идеални части от С, М. през 2015 г. до размера,
необходим за допълване на запазената част на ищцата, като твърди, че с това дарение
запазената й част от наследството на майка й С, М. е била накърнена. Сочи, че е приела
наследството на С, М. по опис като към момента на смъртта си наследодателката е
притежавала единствено 4/6 идеални части от правото на собственост върху недвижим имот,
находящ се в с. Ч.., местността „Т..“, община Д.., Софийска област и представляващ дворно
място от 600 кв.м., при съседи: черен път, О Св, ливада и А В.
1
Ищцата е направила и искане по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК с решението по допускане
на делбата съдът да определи ползването на делбения имот от двамата ответници до
окончателното приключване на делбата, тъй като те единствени го ползват и живеят в него,
като бъдат осъдени да заплащат на ищцата всеки месец обезщетение срещу ползването на
имота съобразно припадащата й се идеална част от имота, но не по-малко от 400 лв.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. Ф., с
който се оспорват предявените искове. Във връзка с иска по чл. 30, ал. 1 ЗН се поддържа, че
нейната запазена част не е накърнена. Твърди се, че към датата на подаване на отговора на
исковата молба на ищцата се заплаща ежемесечен наем за нейната част от съсобствеността,
като размерът на наема е бил определен от самата нея.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Е. А., с
който се оспорва предявеният иск за делба. Твърди се, че процесният имот може да бъде
поделен доброволно между страните, както и че на ищцата се заплаща наем за
притежаваната от нея идеална част в размер, определен от самата нея.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че
имотът, чиято делба се иска, е съсобствен между него и ответника при твърдените квоти,
като докаже фактите, от които произтича съсобствеността, така както са описани в исковата
молба.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН в тежест на ищеца е да докаже, че е сред
кръга от наследници с право на запазена част, посочен в чл. 28, ал. 1 ЗН – низходящ, родител
или съпруг; че наследодателят му се е разпоредили безвъзмездно със свое имущество чрез
дарение в полза на ответника С. Ф., както и че при така извършеното разпореждане
наследодателят е излязъл извън разполагаемата си част, като се е разпоредил с процесния
имот в полза на ответника Ф., с което е накърнил запазената част на ищеца от наследството
му.
Всеки от ответниците носи доказателствената тежест да докаже по делото, че
наследствената маса не се изчерпва с извършеното от наследодателя дарение, а именно – че
към момента на смъртта си, общият наследодател е притежавал и други имущества.
В тежест на ищцата по направеното искане по чл. 344, ал. 2 ГПК е да докаже, че
имотът е съсобствен между страните при твърдените квоти, както и че имотът се ползва
единствено от ответниците.
От фактическа страна
От приетия нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55 ЗПИНМ се
установява, че на 19.02.1967 г. С К М. и Й Ч М са придобили правото на собственост върху
процесния апартамент №.., находящ се в гр. София, жк „Л..“, БЛ.., ет. 2, заедно с 2, 74 %
идеални части от общите части на сградата, следователно всеки от тях е придобил по ½
идеална част от правото на собственост върху апартамента.
Съгласно приложеното на л. 12 по делото удостоверение за наследници Й Ч М е
починал на 27.10.2014 г. и е оставил за свои наследници съпругата си С, М. и две дъщери –
ищцата Й. М. и Ц. Ф.а. С настъпване на неговата смърт всеки от тримата му наследници е
придобил по силата на наследственото правоприемство по 1/6 идеална част от правото на
собственост върху описания по-горе апартамент, като съпругата му С, М. е станала
собственик на общо 4/6 идеални части от имота.
С нотариален акт за дарение на идеални части от недвижим имот №..1 от 24.07.2015 г.
С К М. е дарила на ответника С. Ф. (неин внук) 3/6 идеални части от притежаваните от нея
4/6 идеални части от правото на собственост върху апартамента, а Ц. Ф.а (майка на
ответника) му е дарила своята 1/6 идеална част от правото на собственост.
С нотариален акт № 72 от 13.11.2017 г. С, М. е прехвърлила на ответника С. Ф. и
останалата си 1/6 идеална част от правото на собственост върху процесния апартамент
срещу издръжка и гледане. Съгласно удостоверение и справка, приложени съответно на л.
102 и на л. 80 по делото двамата ответници Е. А. и С. Ф. са сключили граждански брак на
2
29.04.2017 г.
С нотариален акт № 115 от 05.12.2017 г. ищцата е била призната за собственик на 1/6
идеална част от процесния имот, придобит по наследство от баща й Й М.
С нотариален акт от 23.09.1993 г. Й Ч М е бил признат за собственик на недвижим
имот, придобит по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ на следния недвижим имот, находящ се в с. Ч..,
местността „Т..“, община Д..: дворно място от площ от 600 кв.м., като в нотариалния акт е
посочено, че съгласно оценителен протокол № .. г. цената на посочения имот съгласно пар. 5,
ал. 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ е била внесена по сметка на община Д... Тъй като придобиването
правото на собственост върху този недвижим имот е станало по възмезден начин и по време
на брака между Й. и С, М., недвижимият имот е бил придобит в режим на съпружеска
имуществена общност при равни квоти. След смъртта на Й М С, е станала собственик на 4/6
идеални части от дворното място.
С решение от 11.12.2023 г. по ч.гр.д. № 60994/2023 г. по описа на СРС, 83 състав,
ищцата е приела по опис наследството, оставено от С, М..
От приетите препис-извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници се
установява, че С, М. е починала на 18.09.2023 г. като е оставила за свои наследници ищцата
Й. М. и още една дъщеря Ц. Ф.а.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което след преценка
по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде прието като пълно, обективно и компетентно
изготвено. Съгласно заключението стойността на процесния апартамент №.. към датата на
изготвяне на заключението се равнява на 321 710 лв., а към датата на откриване
наследството на С, М. – на 299 512 лв. Стойността на апартамента към датата на извършване
на дарението се равнява на 114 526 лв. без ремонт и на126 754 лв. след ремонт. Вещото лице
е изчислило още, че размерът на средномесечния наем на апартамента се равнява на 890 лв.
Посочило е още, че стойността на процесното дворно място в с. Ч.. към датата на изготвяне
на заключението се равнява на 7594 лв., а на 4/6 идеални части от него – на 5063 лв., а
стойността му към датата на откриване на наследството се равнява на 11 558 лв., а на 4/6
идеални части от него – на 7705 лв.
По иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН
Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗН когато наследодателят е оставил низходящи,
той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхната запазена част от наследството.
Разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН предвижда, че когато наследникът упражнява правото
си спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството
по опис. В конкретния случай опис е необходим, тъй като ответникът С. Ф. не е призован
към наследяване по отношение наследството на С, М., като от приложеното решение от
11.12.2023 г. по гр.д. № 60994/2023 г. по описа на СРС, 83 състав, се установява, че ищцата е
приела наследството на С, М. по опис. Възраженията на ответниците в тази връзка са
неоснователни. Наследството на С, М. се изчерпва с посочените в описа 4/6 идеални части
от дворно място. Няма как ищцата да включи в описа и ч/6 идеална част от процесния
апартамент, тъй като тази идеална част не е била притежавана от С, М. към датата на
смъртта й. Ето защо съдът приема, че е налице материалноправната предпоставка за
реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част – приемане на
наследството по опис, така както е посочено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3/2013 г. от
19.12.2013 г., ОСГК на ВКС.
Разпоредбата на чл. 29, ал. 1 ЗН сочи, че запазената част на низходящи, когато
наследодателят не е оставил съпруг, при две или повече деца е 2/3 от имуществото на
наследодателя. Съобразно нормата на чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част на ищцата Й. М. от
наследството на С, М. е 1/3.
Разпоредбата на чл. 31 ЗН сочи, че за да се определи разполагаемата част, както и
размерът на запазената част на наследника, се образува една маса от всички имоти, които са
принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и
увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН. След това се прибавят към нея даренията с
изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и
според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по
3
време на подаряване - за движимите. В разглеждания случай по делото не са събрани
доказателства за наличието на задължения на С, М. към датата на настъпване на смъртта й.
Масата на имотите, принадлежали на общата наследодателка към същия момент включва
единствено 4/6 идеални части от дворното място в с. Ч... От заключението на приетата
съдебно-техническа експертиза се установява, че стойността на тези 4/6 идеални части от
дворното място към момента на откриване на наследството на С, М. – 18.09.2023 г., е 7705
лв. Към тази стойност съобразно правилото на чл. 31 ЗН следва да се прибави стойността на
дарението, извършено с нотариалния акт от 24.07.2015 г. според положението на имота по
време на подаряването и според стойността му по време на откриването на наследството,
която стойност съобразно заключението на вещото лице се равнява на 299 512 лв., като при
изчисляване на разполагаемата част следва да се вземе предвид 3/6 части от нея, която е
предмет на дарението, на стойност 149 756 лв. Следователно общата стойност на всички
притежавани от С, М. недвижими имоти и тази на дарения имот, опредЕ. в съответствие с
чл. 31 ЗН, е 157 461 лв.
Съгласно чл. 28 и чл. 29 ЗН разполагаемата част от наследството на С, М. и запазената
част от него на ищцата Й. М. са в размер на по 1/3 или са на стойност от по 52 487 лв. За да
се извърши преценка дали е накърнена запазената част на ищцата в наследството на С, М.,
следва да се извърши сравнение между чистия актив от имуществото на последната, която
Й. М. е получила, и нейната запазена част, изчислена по-горе. Чистият актив от
имуществото на С, М. се равнява на 7705 лв., което е стойността на притежаваните от нея
към датата на смъртта 4/6 идеални части от дворното място в с. Ч.., без дарения недвижим
имот. От този чист актив ищцата е получила 1/2 със стойност 3852, 50 лв., тъй като със
сестра си Ц. Ф.а са наследили равни части от правото на собственост, притежавано от С, М..
Следователно запазената част на ищцата е накърнена с 48 634, 50 лв. (52 487 лв. – 3852, 50
лв.), поради което извършеното от С, М. с нотариалния акт от 24.07.2015 г. дарение е
следвало да бъде намалено с ...
С решение № 93/15.07.2015 г. по гр. д. № 138/2015 г. на ВКС, ГК, ІІ-ро г. о. и
решение № 93/09.10.2020 г. по гр. д. № 375/2020 г. на ВКС, ГК, І-во г. о., е прието, че
предвиденото в чл. 36 ЗН връщане на завещан или подарен имот в наследството може да
бъде постановено, само ако всички наследници с право на запазена част са поискали
възстановяването й в рамките на един исков процес. Ако някой от наследниците с право на
запазена част, участващ в производството, не е поискал възстановяването и заветникът или
надареният не е поискал или не са налице условията да задържи имота, както и когато по
делото не участва наследник със запазена част /какъвто е процесният случай/, или когато
предмет на завета или дарението е идеална част от недвижим имот, възстановяването се
извършва чрез отделяне на идеална част от имота, съответна на стойността на накърнението
на запазената част на наследника или наследниците, поискали възстановяването.
В случая не може да намерят приложение правилата на чл. 36, ал. 1 ЗН за връщане на
имота в наследството, тъй като другият наследник с право на запазена част Ц. Ф.а не
участва в производството, а освен това предмет на дарението са 3/6 ид. ч. от недвижимия
имот. Неприложима е и разпоредбата на чл. 36, ал. 2 ЗН за задържане на имота от страна на
надарения, тъй като стойността на подарения имот надвишава разполагаемата част и
запазената част, взети заедно. Ето защо възстановяването на запазената част на ищеца
следва да се извърши чрез отделяне на идеална част от имота, а именно .. идеални части.
По иска с правно основание 34, ал. 1 ЗС
Предвид уважаването на предявения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН и възстановяването на
запазената част на ищцата чрез възстановяване на идеални части от имота, по делото се
установява, че тя притежава ...... 766 идеални части от правото на собственост върху
процесния апартамент, получени като сбор от притежаваната от нея 1/6 идеална част,
придобита по силата на наследственото правоприемство от баща й Й М и .., 50/157 461
идеални части, получени при възстановяване на запазената й част от наследството на С, М..
Ответникът С. Ф. притежава самостоятелно .. идеални части от правото на собственост
върху процесния апартамент, получени като сбор от 1/6 идеална част, дарена му от неговата
майка Ц. Ф.а на 24.07.2015 г., и .. идеални части, дарени му от С, М. на същата дата (след
изваждане на идеалните части, възстановени в полза на ищцата по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН).
4
Двамата ответници С. Ф. и Е. А. притежават в условията на съпружеска имуществен
общност останалите ... идеални части от процесния имот, равняващи се на 1/6 идеална част,
придобити по време на брака им по силата на договора за прехвърляне на недвижим имот
срещу гледане и издръжка от 13.11.2017 г.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, следва да се допусне
упражняването на предявеното потестативно право на делба с предмет – недвижими имоти,
както следва: на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ..., представляващ
АПАРТАМЕНТ №.., находящ се в гр. София, район „Л..“, с административен адрес: ул. „М..“
№.., вх. Б (стар адрес, по документ за собственост: жилищен комплекс „Л..“, БЛ..), на втори
етаж, състоящ се от две стаи, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура по
одобрения план от 70, 24 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, П И, улица „М..“, Д. и
Ц. Й.ови и довр, ведно със ЗИМНИЧНО ПОМЕЩЕНИЕ, без посочени номер и площ по
документ за собственост, при съседи: коридор, К. и М. С.и, улица „М..“ и З. и Г М, заедно с
2, 74 % идеални части от общите части на сградата и 2, 74 % идеални части от правото на
строеж върху държавна земя, съставляваща парцел I, квартал 193, местността „Л..“ по плана
на гр. София, при квоти от ...... 766 идеални части за ищцата Й. М., .. идеални части за
ответника С. Ф. и ... идеални части за ответниците С. Ф. и Е. А. в режим на съпружеска
имуществена общност.
По направеното искане по чл. 344, ал. 2 ГПК
По реда на чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите кои от
делбените имоти ще ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще
следва да бъдат заплащани между съделителите срещу ползването. Привременната мярка по
чл. 344, ал. 2 ГПК се налага когато имотите се ползват само от част от съделителите, или
когато установеното ползване не съответства на дяловете от съсобствеността. Целта на
нормата е да осигури ефективно и справедливо използване на делбените имоти от всички
съделители докато трае делбеното производство.
С молба от 10.09.2024 г. ищцата е поискала постановяване на привременни мерки като
ответниците бъдат осъдени да заплатят в полза на ищцата сумата от 400 лв. за лишаване от
ползването на притежаваните от ищцата идеални части от процесния апартамент. По реда на
чл. 344, ал. 2 ГПК съдът може да постанови кой от съделителите кои от делбените имоти ще
ползва до окончателното извършване на делбата или какви суми ще следва да бъдат
заплащани между съделителите срещу ползването. Така определените суми, които следва да
бъдат заплащани от съделителите срещу ползването по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, уреждат
отношенията им повод ползването само по време на висящността на делбеното
производство и с него съответната мярка може да бъде постановена само занапред във
времето и само до окончателното приключване на делбеното производство, т.е. от момента
на влизане на постановения по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК акт в сила до окончателното
извършване на делбата. Привременната мярка по чл. 344, ал. 2 ГПК се налага когато имотите
се ползват само от част от съделителите, или когато установеното ползване не съответства
на дяловете от съсобствеността. Целта на нормата е да осигури ефективно и справедливо
използване на делбените имоти от всички съделители докато трае делбеното производство.
Разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти
не са достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите и в този случай на
неполучилия имот се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички
съделители има имот, но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-
малко от дела си.
В конкретния случай между страните не се спори, че имотът не се ползва от ищеца, а
от двамата ответници, които са семейство. Съгласно заключението на приетата съдебно-
техническа експертиза, размерът на средния месечен наем за процесния апартамент е 890 лв.
Отнесено към притежаваните от ищцата идеални части, размерът на обезщетението, което й
се дължи за лишаване от ползването им се равнява на 423, 27 лв., като с оглед
диспозитивното начало в процеса, искането й следва да бъде уважено за претендирания
размер от 400 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ВЪЗСТАНОВЯВА, по предявения от Й. М., родена на ********** г. в с. И.., Б. област,
гражданин на Република А., с адрес в гр. В., ул. „Л..е“ №.., иск с правно основание чл. 30, ал.
1 от ЗН, запазената част на Й. М., родена на ********** г. от наследството на С К М., ЕГН
**********, възлизаща на .. идеални части от недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ..., представляващ АПАРТАМЕНТ №.., находящ се в гр.
София, район „Л..“, с административен адрес: ул. „М..“ №.., вх. Б (стар адрес, по документ за
собственост: жилищен комплекс „Л..“, БЛ..), на втори етаж, състоящ се от две стаи, кухня и
други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 70, 24 кв.м., при съседи
на апартамента: стълбище, П И, улица „М..“, Д. и Ц. Й.ови и довр, ведно със ЗИМНИЧНО
ПОМЕЩЕНИЕ, без посочени номер и площ по документ за собственост, при съседи:
коридор, К. и М. С.и, улица „М..“ и З. и Г М, заедно с 2, 74 % идеални части от общите части
на сградата и 2, 74 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя,
съставляваща парцел I, квартал 193, местността „Л..“ по плана на гр. София, като
НАМАЛЯВА с .. идеални части дарението на 3/6 идеални части от същия имот, извършено
от С К М., ЕГН **********, в полза на С. О. Ф., ЕГН **********, с нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот със запазване правото на ползване №..1, том I,
рег. № .., дело № ..24.07.2015 г. на Н Л - нотариус с район на действие СРС, вписан под №
536 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в Служба по вписванията към Агенция по
вписванията – гр. София с акт №.. от 24.07.2015 г.
ДОПУСКА извършване на съдебна делба между Й. М., родена на ********** г. в с.
И.., Б. област, гражданин на Република А., с адрес в гр. В., ул. „Л..е“ №.., С. О. Ф., ЕГН
**********, и Е. Д. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ул. „М..“ №.., БЛ.., вх.
Б, ап. 18, на следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ..., представляващ АПАРТАМЕНТ №.., находящ се в гр. София, район „Л..“,
с административен адрес: ул. „М..“ №.., вх. Б (стар адрес, по документ за собственост:
жилищен комплекс „Л..“, БЛ..), на втори етаж, състоящ се от две стаи, кухня и други
сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 70, 24 кв.м., при съседи на
апартамента: стълбище, П И, улица „М..“, Д. и Ц. Й.ови и довр, ведно със ЗИМНИЧНО
ПОМЕЩЕНИЕ, без посочени номер и площ по документ за собственост, при съседи:
коридор, К. и М. С.и, улица „М..“ и З. и Г М, заедно с 2, 74 % идеални части от общите части
на сградата и 2, 74 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя,
съставляваща парцел I, квартал 193, местността „Л..“ по плана на гр. София, ПРИ КВОТИ
МЕЖДУ СЪДЕЛИТЕЛИТЕ: ...... 766 идеални части за ищцата Й. М., родена на
********** г., .. идеални части за ответника С. О. Ф., ЕГН **********, и ... идеални части за
ответниците С. О. Ф., ЕГН **********, и Е. Д. А., ЕГН **********, в режим на съпружеска
имуществена общност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, съделителите С. О. Ф., ЕГН **********, и
Е. Д. А., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ул. „М..“ №.., БЛ.., вх. Б, ап. 18, да
заплащат ежемесечно на съделителя Й. М., родена на ********** г. в с. И.., Б. област,
гражданин на Република А., с адрес в гр. В., ул. „Л..е“ №.., сумата от 400 лв. срещу
ползването на ...... 766 ид.ч. от следния недвижим имот, представляващ самостоятелен обект
в сграда с идентификатор ..., представляващ АПАРТАМЕНТ №.., находящ се в гр. София,
район „Л..“, с административен адрес: ул. „М..“ №.., вх. Б (стар адрес, по документ за
собственост: жилищен комплекс „Л..“, БЛ..), на втори етаж, състоящ се от две стаи, кухня и
други сервизни помещения, с обща квадратура по одобрения план от 70, 24 кв.м., при съседи
на апартамента: стълбище, П И, улица „М..“, Д. и Ц. Й.ови и довр, ведно със ЗИМНИЧНО
ПОМЕЩЕНИЕ, без посочени номер и площ по документ за собственост, при съседи:
коридор, К. и М. С.и, улица „М..“ и З. и Г М, заедно с 2, 74 % идеални части от общите части
на сградата и 2, 74 % идеални части от правото на строеж върху държавна земя,
съставляваща парцел I, квартал 193, местността „Л..“ по плана на гр. София, считано от
датата на влизане в сила на съдебния акт по чл. 344, ал. 2 ГПК до окончателното
приключване на делбеното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред СГС в двуседмичен
срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
6
РЕШЕНИЕТО в частта, с която съдът се е произнесъл по направеното искане за
постановяване на привременни мерки, по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7